МОТИВИ по НОХД № 357 от 2019 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
И.К.Д.
за това, че около 17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ – 4403, в местността
„Колева ливада” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Бора”
с рег. № ЕВ 48 15 ВВ, без съответно свидетелство за правоуправление на МПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова
деяние с Наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, в законна сила от 10.07.2018
г. - престъпление по
чл. 343в, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
намира обвинението
за категорично доказано на
водещо място от
показанията на полицейските служители
Р.Ц. и Т.К., лично възприели И.Д. като водач на коментирания лек
автомобил на процесните дата, час и място, като се противопоставя на
кредитиране заявленията на разпитаните по инициатива на защитата свидетели П.Б.
и С.С.. Мотивира също установеното по несъмнен начин с оглед заключението на
изготвената съдебно - почеркова експертиза и показанията на свидетеля П.П.
връчване на Наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г.
на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово на подсъдимия на посочената в
него дата, от което извежда заключение и за субективна съставомерност на
вмененото деяние. Ето защо моли за осъдителна присъда, като с оглед
изключително обремененото съдебно минало на И.Д., включващо няколко предишни
осъждания за идентични престъпления, предлага на съда да му наложи близки до
максимума размери на предвидените от законодателя в чл. 343в, ал.2 от НК
кумулативни санкции.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.Д. ***, моли за оправдателна присъда
поради обективна и субективна недоказаност на процеснотото деяние. Моли съда да
приеме за достоверни обясненията на подсъдимия, както и показанията на
свидетелите П.Б. и С.С., сочещия последния като водач на коментираното МПС около
17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ – 4403 в местността „Колева ливада” в гр.
Габрово. Противопоставя се на кредитиране заявленията на полицейските служители
Р.Ц. и Т.К. поради пристрастност, необективност
и неточност на изходящите от тях гласни доказателства по отношение редица
релевантни за делото обстоятелства. Оспорва годността на изготвените при
осъществената проверка документи и компетентността на техния автор. Освен това
адв. Д. развива мотиви за недоказано връчване на процесното Наказателно
постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на своя подзащитен, респ. за
субективна несъставомерност на деянието, като в тази връзка намира заключението
по изготвената съдебно -почеркова експертиза за немотивирано, непълно и
недостатъчно обосновано. Защитникът на подсъдимия оспорва също така показанията на сочения като връчител на цитирания
санкционен акт полицейски служител П.П. с оглед неговата заинтересованост от
законосъобразността на това действие.
И.Д. в дадените обяснения отрича както да е получавал процесното
Наказателно постановление, така и да е управлявал коментирания лек автомобил на
посочените в обвинителния акт дата, час и място.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
И.К.Д. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, осъждан,
не работи, ЕГН: **********.
Подсъдимият не притежава СУМПС, като с Наказателно
постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Габрово бил
санкциониран за извършено на 21.04.2018 г. нарушение на чл. 150 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на МПС с липсваща правоспособност. Цитираното Наказателно
постановление било надлежно връчено от служителя на РУ – Габрово и настоящ
свидетел П.П. срещу подпис на И.Д. на 02.07.2018 г., не било обжалвано и влязло
в сила на 10.07.2018 г.
На
20.12.2018 г. следобяд, при осъществяване на правомощията си за контрол на
обществения ред, полицейските служители Д.Х., Р.Ц. и Т.К. получили сигнал за управляван от подсъдимия
по път ІІІ – 4403 в рамките на
гр. Габрово лек автомобил „Фолксваген”. Ето
защо тримата разположили патрулния си автомобил на осветено уширение по
посочения път в района на местността „Колева ливада”. Около 17:30 ч.
полицейските служители възприели движещ се срещу тях лек автомобил „Фолксваген
Бора” с рег. № ЕВ 48 15 ВВ, управляван от И.Д., като в него нямало други
пътници. Д.Х., Р.Ц. и Т.К. незабавно го последвали със своя патрулен
автомобил, без да губят визуален контакт с него, подавайки същевременно светлинен
и звуков сигнал за спиране. Подсъдимият обаче продължил движението си, извършил
маневра „изпреварване” на друг находящ се в платното му автомобил, след което спрял
в отбивка вдясно на пътя и излязъл от превозното средство. Непосредствено след
това зад него спрял и полицейският екип, като свидетелят Р.Ц. излязъл от
автомобила и разпоредил на И.Д. да остане на място, което същият изпълнил.
На място бил извикан и свидетелят В.С. – мл. автоконтрольор
от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, който въз основа извършена
справка в полицейските масиви и заявленията на своите колеги Р.Ц. и Т.К.
съставил против подсъдимия за констатираното управление на МПС с липсваща
правосопособност АУАН серия Д, № 921557. И.Д. не декларирал възражения срещу
вписаното в акта, подписал го и получил препис от него. Била извършена и
проверка на процесния лек автомобил, като с надлежен протокол подсъдимия предал
на пристигналите на място служители от сектор „Криминална полиция” – Габрово
установените в него вещи.
Изложената фактическа обстановка съдът разглежда за
категорично установена от различни по правна природа доказателствени източници,
като на първо място безспорна се явява липсата на правоспособност като водач на
МПС от страна на И.Д. – обстоятелство, признато от самия него, а и видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач, съставена от Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово. Категорично установено бе също
така и че именно подсъдимият е управлявал процесния лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ЕВ 48 15 ВВ около 17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ – 4403, в местността „Колева ливада” в гр. Габрово, като за този
извод съдът стъпва върху приетите за несъмнено достоверни, непротиворечиви,
единодушни и последователни показания на свидетелите Р.Ц. и Т.К.. И двамата при проведения с изключителна
пунктуалност разпит в хода на съдебното следствие ясно и непоколебимо заявиха, че
именно подсъдимият е управлявал коментираното МПС, бил е сам в колата, както и
съвсем не на последно място че от момента на възприемането му до
преустановяване на движението не са губили визуален контакт с автомобила „Фолксваген
Бора” с рег. № ЕВ 48 15 ВВ. Показанията
им пред настоящия състав представляват единно логическо цяло и с тези,
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, които пък
съдържат пределна яснота за модела и регистрационния номер на управлявания от И.Д.
автомобил. Наведените от защитата възражения по отношение заявленията на тези
двама свидетели са изцяло несъстоятелни, необосновани и по никакъв начин не
слагат негативен отпечатък върху съществената им доказателствена значимост за
делото. По-конкретно няма причина съдът да приеме, че полицейски служители не
са имали добра видимост към пътното платно и движещите се автомобили, доколкото
и двамата нееднократно отрекоха у тях да са възникнали каквито и да е съмнения
относно изначално възприетия факт кой е водач на процесното МПС. Ирелевантно
пък се явява обстоятелството дали е открит контактният ключ на превозното
средство, тъй като неговото местонахождение при преустановяване на движението
не е включено в предмета на доказване по делото, а още по-малко на изследване
подлежат въпросите имал ли е процесния автомобил сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, кого е изпреварил И.Д., вдигнал ли е пепел при спирането си, какво е
било емоционалното му състояние при разговора с проверяващите и т.н. Съдът не
приема за основателно възражението на защитата за някакво уговаряне на Р.Ц. и Т.К.
по отношение въпроса кой е водач на процесното МПС, тъй като и двамата
посочиха, че възприятията им са лични, от първо лице, и само са споделени при
получаването, но не са плод на някаква сговаряне поради дадена вътрешна
несигурност. Изцяло несъстоятелни са твърденията на адв. Д., че в случая е
имало „загуба на визуална видимост” от страна на полицейските служители спрямо лекия
автомобил „Фолксваген Бора” поради
характера на пътя – наличие на десен завой, или предприетата от него маневра „изпреварване” – както Р.Ц.,
така и Т.К. ясно отрекоха тези две обстоятелства да са попречили на несъмненото
им пряко и непрекъснато наблюдаване на цитираното МПС. А то е обусловило един
несъмнен извод – негов водач е бил подсъдимият и други пътници в превозното
средство не е имало.
Тук е мястото съдът да посочи и неоснователността на всички
заявени претенции спрямо документалното оформяне констатациите на Р.Ц. и Т.К. или липсата на компетентност на
съответния служител на МВР и настоящ свидетел В.С. за подобно действие. Част от
материалите по делото е писмо рег. № 264000-12219 от 26.07.2019 г. на и.д.
Началник на ОД на МВР – Габрово, от което е видно на преден план заеманата от
този свидетел длъжност – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Габрово. С това писмо е изпратена и длъжностната характеристика на В.С.,
в която изрично е вписано правомощието му да изготвя документи, свързани с
административнонаказателната дейност за спазване на ЗДвП, какъвто безспорно се
явява и процесния АУАН серия Д, № 921557 от 20.12.2018 г. Няма никакво
основание съдът да се съмнява в автентичността на посочената длъжностната
характеристика, изпратена с официално писмо от и.д. Началник на ОД на МВР –
Габрово – работодател на свидетеля В.С., т.е. несъмнен е изводът, че същият е
имал надлежна материална компетентност за актосъставяне към инкриминираната
дата. Самият АУАН серия Д, № 921557 от 20.12.2018 г. пък е редовен от външна
страна документ, съдържащ всички изискуеми реквизити за валидност и закрепващ доказаното
обстоятелство на правоуправление от страна на подсъдимия на лек автомобил „Фолксваген
Бора” с рег. № ЕВ 48 15 ВВ около 17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ – 4403, в местността „Колева ливада” в гр. Габрово. А всъщност
това е и единственият истински значим факт, пряко релевантен към предмета на
делото, а не толкова документалното му отразяване, макар и то да е осъществено
изцяло в синхрон със закона.
Липсват каквито и да е основания съдът да сподели версията
на защитата, сочеща трето лице – свидетелят С.С., като водач на процесния лек
автомобил около 17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ – 4403, в местността „Колева ливада” в гр. Габрово. Гласни
доказателства в подобна насока бяха събрани при разпита на самия С., на
свидетеля П.Б. – сочещ себе си като пътник в превозното средство, както и при
обясненията на самия И.Д., който заяви, че се е намирал на задната седалка.
Извън всякакво съмнение на преден план е пристрастността на самия подсъдим, а и
на тези двама свидетели, намиращи се в близки приятелски отношения с него.
Освен това посочените доказателствени източници влизат в непреодолима колизия с
други далеч по - единодушни, обективни и безспорни – показанията на свидетелите
Р.Ц. и Т.К.. Не може да се пропусне и факта, че
свидетелите С.С. и П.Б. не са били
посочени от подсъдимия съответно като водач и пътник при процесната проверка на
20.12.2018 г., а далеч по-късно, нито пък са изявили желание да свидетелстват в
хода на досъдебното производство, а са формирали такова едва пред настоящия
състав. Съвсем не на последно място в показанията им липсва елементарна
житейска логика, особено в тези на П.Б. – същият избягал при спирането на
автомобила защото „не му се говорело с полицаи”. Меко казано несъстоятелно е да
се приеме също така и че свидетелят С.С. е съумял да се отдалечи от полицейския
автопатрул, да спре автомобила, да изгаси двигателя, да вземе със себе си
контактния ключ и да се отдалечи, каквато версия същият изложи при разпита си, без
нито едно от тези му действия да е било възприето от Р.Ц. и Т.К.. Поради всички
гореизложени правни и логически причини съдът категорично не намира никакви
основания да подкрепи версията на защитата, че не подсъдимият, а свидетелят С.
Спасов е управлявал процесното МПС „Фолксваген Бора” с рег. № ЕВ
48 15 ВВ около 17:30 ч. на 20.12.2018
г. на път ІІІ – 4403, в местността „Колева ливада” в
гр. Габрово. Напротив – обвинителната теза за
това обстоятелство намира далеч по-убедителна доказателствена основа и съдът
разглежда именно нея като отговаряща на обективната истина.
Съдът намира и че подсъдимият е действал в случая при
условията на пряк умисъл, съзнавайки изцяло общественоопасния характер на извършеното
и желаейки настъпването на неговите противоправни последици. На първо място и
по изложените по-горе съображения съдът прие за категорично установено, че
именно И.Д. е управлявал процесното МПС около 17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ – 4403, в местността „Колева ливада” в гр. Габрово, след като
явно е съзнавал изначалната своя липса на правоспособност като водач. Освен
това същият доказано е бил наясно и че за друго такова деяние вече е бил
санкциониран с Наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово. Обективното
съществуване на този санкционен документ е извън всякакво съмнение, същият е
част от материалите по делото, а също така съдът намира и че са налице
категорични данни от два независими доказателствени източника за надлежното му
връчване на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Първият
такъв е заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова
експертиза. Вещото лице без никакъв оттенък на съмнение заяви, че текстът „И.
Диов”, както и положения подпис в цитирания санкционен акт са изписани от
подсъдимия, като при първия елемент е налице характерно именно за самия него
непълно изписване на всички думи от името. Експертното заключение се ползва със
солидна обосновка, затвърдена и при самия разпит на вещото лице в съдебно
заседание, при което същият с изключителна прецизност посочи по кои точно
критерии от почерка на И.Д. е извел своите констатации. Същите са онагледени и
в няколко броя фотоснимки, като експертът ясно и обстойно посочи на какво
базира своите изводи, характиризиращи се с изключителна категоричност, установяваща,
че подсъдимият лично е получил Наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018
г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, респ. бил е
наясно с предмета на този санкционен акт. Това всъщност се потвърждава и от кредитираните
като достоверни показания на полицейския служител П.П., който с пределна категоричност
заяви, че именно той е връчил на И.Д. цитираното Наказателно постановление,
като дори прецизира и къде е сторил това. Този полицейски служител
недвусмислено посочи и че самият той е вписал датата му на връчване – 02.07.2018
г., а останалите ръкописни части са изписани от подсъдимия, който е получил и
надлежен препис от документа. Ето защо, при наличието на тази пряка
доказателствена основа съдът констатира с изискуемата се по закон
категоричност, че Наказателно постановление № 18–0892-000224/16.05.2018 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово е било лично
връчено на И.Д., същият е изписал името си и е положил своя подпис в този
документ. А той безусловно и безпорно не е бил предмет на съдебно обжалване,
видно от вписаното отбелязване в него, добил е законна сила с оглед правилата
на ЗАНН, а с оглед на този категоричен извод подсъдимият несъмнено е бил
наясно, че вече веднъж е санкционинран за правоуправление на МПС без надлежна
правоспособност, като към процесната дата явно не е била изтекла една година от
настъпването на този факт.
Поради
горните съображения съдът намира за категорично доказани всички обективни и
субективни признаци на вмененото на И.Д. деяние, възраженията в противна насока
са безспорно несъстоятелни и необосновани, поради което и същият следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия И.К.Д. за ВИНОВЕН в това, че около 17:30 ч. на 20.12.2018 г. на път ІІІ –
4403, в местността „Колева ливада” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек
автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № ЕВ 48 15 ВВ, без съответно свидетелство за
правоуправление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за друго такова деяние с Наказателно постановление №
18–0892-000224/16.05.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Габрово, в законна сила от 10.07.2018 г. - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.
За това деяние законодателят е предвидил при условията на
кумулативност две санкции - „Лишаване от свобода от една до три години” и
„Глоба” от 500 до 1 200 лева, като в процеса на индивидуализацията им съдът
констатира сериозния превес на две отегчаващи отговорността на И.Д. обстоятелства
– изключително обремененото му съдебно минало, включващо и предишни три осъждания за
деяния по чл. 343в, ал.2 от НК, както и опитът за осуетяване на процесната
проверка. Факт е също така и че подсъдимият е изтърпял последното си предишно
наказание „Лишаване от свобода” на 08.03.2018 г., и е осъществил
престъплението, предмет на настоящото дело, само девет месеца по-късно.
Несъмнена е липсата на настъпила каквато и да е лична превенция спрямо него,
като по-нататъшното му превъзпитание явно може да се постигне единствено чрез
налагане на предвидените наказания към техните законови максимуми.
Единственото, което пречи за такова действие по това дело, е констатираното
едно смекчаващо интензитета му на обществена опасност обстоятелство, а именно
затрудненото материално положение.
Въпреки това, вземайки предвид гореизложената сериозна доминация на
отегчаващи правното положение на дееца факти, съдът намира, че в случая следва
да му наложи следните наказания – „Две години
и осем месеца лишаване от свобода” и „Глоба” от 1 100 лева в полза на
държавата.
На
основание чл. 57,
ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС определеното наказание „Две
години и осем месеца лишаване от свобода” подлежи на изтърпяване при
първоначален строг режим.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият И.К.Д.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на РС – Габрово
направените по делото на съдебната фаза разноски в размер на 298,80 лева, както
и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: