Решение по дело №3758/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2262
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20232120103758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2262
гр. Бургас, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120103758 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против П. А.
С., искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 547,39 лева, представляваща стойност на потребена
електроенергия в обект на потребление гр. ...., ап. 3, ИТН: ....с кл. № ...., за периода от
23.08.2022 г. до 22.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на завеждане на иска – 06.04.2023 г., до окончателното изплащане и сумата от 26,11
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от
11.10.2022 г. до 05.04.2023 г., за които е издадена Заповед № 1046/07.04.2023 г. по ч. гр. д. №
2102/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния обект на
потребление е потребител на електроуслуги, доставяни от ищеца. Сочи се, че за процесния
период ответникът не е заплатил потребената в обекта електроенергия, поради което се
претендира същата, ведно с обезщетение за забава и законна лихва, считано след депозиране
на заявлението в съда. Поддържа се, че вследствие неизпълнението на длъжника, заявителят
се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и
дадените от съда указания за предявяване на иск относно вземането са обуслувили правния
интерес от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба.
В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира
молба от 05.10.2023 г., в която иска да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ответницата не се явява и не изпраща процесуален
представител. Депозирана е молба от 07.09.2023 г., в която се твърди, че сумите по
издадената заповед за изпълнение са заплатени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2102/2023 г. на РС – Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед № 1046/07.04.2023 г., която е
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен
срок, заявителят е предявил установителен иск за установяване на вземането си.
По делото ответницата е представила системни бонове от л. 27 до л. 32 от делото.
С молба от 21.09.2023 г., депозирана от ищеца, същият признава погасяването на
сумите по заповедта за изпълнение, с изключение на тези за разноски.
.Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Предявени от ищеца са искове, с правно основание основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на
предявените искове ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки -че процесния обект на потребление е
бил електроснабден от дружеството-ищец през процесния период /не се спори/, валидно
облигационно правоотношение с ответника по повод доставяне на ел. енергия в процесният
обект за процесния период; количеството ел. енергия доставена в обекта за процесния
период и паричната равностойност, размера на претенцията си и че същата е изискуема,
изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представените по делото системни бонове от л. 27 до л.
32, всички с дата на плащане 07.09.2023 г., тоест след завеждане на делото, се установява, че
в хода на настоящото дело сумите по заповедта за изпълнение за главница и лихва са
погасени чрез плащане от ответницата. Това обстоятелство се потвърждава и от направеното
от ищеца признание с молба от 21.09.2023 г.
По тези съображения, съдът приема, че предявените искове за главница и лихва са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради заплащането им от ответницата,
извършено в хода на настоящото производство.
С оглед обстоятелството, че плащането от ответницата е извършено едва в хода на
процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 75 лв. за
2
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото
производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена държавна такса.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ....със
седалище и адрес на управление гр. .. ...против П. А. С., ЕГН ********** с адрес гр. .....,
искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 547,39 лева, представляваща стойност на потребена
електроенергия в обект на потребление гр. ...., ИТН: ...с кл. № ..., за периода от 23.08.2022 г.
до 22.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
завеждане на иска – 06.04.2023 г., до окончателното изплащане и сумата от 26,11 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 11.10.2022
г. до 05.04.2023 г., за които е издадена Заповед № 1046/07.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2102/2023
г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН ********** с адрес гр. ..... да заплати на "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. ..... сумата от 75
лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени в производството съдебно –
деловодни разноски, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща
направени в ч. гр. д. № 2102/2023 г. на РС – Бургас съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3