Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/……….2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 22.02.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 22 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0447-000577 от 08.12.2017г. на М.Н.М.– Началник РУП към ОДМВР-С.З., РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Д.Д. П. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева – за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си – лично, жалбоподателят Д.Петров излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.
По делото бяха събрани писмени доказателства: копие от Справка за нарушител/водач; копие от АУАН № 17-0447-000577/24.11.2017г.;
Наказателно постановление № 17-0447-000577/08.12.2017г.; копие от Служебна
бележка на М.Н.М., издадена от Началник „ЧР“ при ОД на МВР – С.З. на 14.02.2012г.;
копие от Заповед с рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. относно определяне на
длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, изд. от министър В.Радев.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Т.Д.С. – съставил АУАН и В.Г.П. – свидетел по АУАН.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН с № 17-0447-000577 от 24.11.2017г. с който е констатирано, че на същата дата в около 09.25 часа, в гр.Г., на кръстовището, образувано от ул.А.С. и ул.А.С., в посока запад - юг, водачът Д.Д. П. с ЕГН ********** управлява собствения си лек автомобил „Опел” с рег.№ **********, като допуска следното нарушение: водачът не пропуска стъпилия и преминаващ по неочертано с пътна маркировка продължение на тротоара в посока изток – запад, пешеходец. Актосъставителят е квалифицирал същото като нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.П. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. В АУАН, нарушителят отразил, че няма възражения, като не депозирал такива и в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № № 17-0447-000577 от 08.12.2017г. на М.Н.М.– Началник РУП към ОДМВР-С.З., РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР. Административно - наказващия орган /АНО/, в обстоятелствената част на НП е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева – за извършеното нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – св.Т.Д.С. и св.В.Г.П., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са изключително пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по между си, така и с установеното по делото, поради което съдът им дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от и събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП: "при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." Ангажираните по делото гласни доказателства установяват по несъмнен начин, че това нарушение е извършено от водача Д. Петров, тъй като на посочената дата и място, според показанията на свидетелите Т.С. и В.П., водачът не е пропуснал стъпилия на пешеходната пътека и преминаващ през нея пешеходец, който факт е възприет непосредствено от двамата.
Не може да бъде споделено мнението на жалбоподателя обективирано в жалбата му, че не е ясно какво нарушение му е вменено, тъй като чл.119, ал.1 от ЗДвП имало две предложения – „Стъпили пешеходци” и „Преминаващи пешеходци”. И в АУАН, и в НП конкретно, точно и ясно е записано, че водачът не пропуска „стъпилия и преминаващ пешеходец”. Двата термина не се намират в условията на алтернативност, тъй като е обективно невъзможно „преминаващите” по пешеходната пътека да не са „стъпили” на нея.
Оспорената в жалбата доказателствена сила на АУАН остана изолирана от доказателствата по делото. Свидетелите С. и П. са очевидци на нарушението. Нарушението е санкционирано въз основа разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно е наложена глоба в размер на 100 лева. Размерът на това наказание е фиксиран от законодателя и не подлежи на редуциране, поради което е и безпредметно да се обсъжда дали съответства на тежестта на нарушението, след като единственото възможно наказание е, именно, това, което било наложено на жалбоподателя.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че спopeд дaдeнaтa лeгaлнa дeфиниция нa пoнятиeтo „пeшexoднa пътeĸa“ - в § 6, т. 54 oт ЗДвΠ: „пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.” Според Тълкувателно решение № 2/22.12.2016г., постановено по
Тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСНК на ВКС, /точка 6, буква ”в”/, правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане, е абсолютно, на място,
което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на
кръстовище, като право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП.
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и съобразно изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0447-000577 от 08.12.2017г. на М.Н.М.– Началник РУП към ОДМВР-С.З., РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Д.Д. П. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева – за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...................................
/ Хр.Ангелов /