№ 125516
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110152914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД срещу С. Д. М. и Т. И. М. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3738,56 лева,
представляваща сбор от:
2015,51 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** от
05.04.2013 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането,
1050,93 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.09.2016 г. до
14.12.2017 г.
672,12 лева - лихва за забава от 14.12.2017 г. до 29.09.2022 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
В конкретния случай, в раздел V от Договора е посочен процент на ГПР от 76.55%,
който значително надвишава размера, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
което клаузите на договора са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а когато
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата (Решение №
50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС).
Освен това според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът
1
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В
конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените
доказателства, претендираните суми за пакет допълнителни услуги, както и такса по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са дължими за приоритетно разглеждане
на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на
плащанията нa вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и
лесно получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при
заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на предоставените за
ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от
действията, абстрактно посочени като услуги, касаят действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а
друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат
характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено
предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и
определяне по размер.
С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на
такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението за всички суми, освен за главницата, както и за съответната част от разноските
следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се
издаде за сумата в размер на 2015,51 лева и за съответната част за разноските в размер на
74,77 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 203718 от 30.09.2022 г. на „П.К.Б.“ ЕООД срещу С.
Д. М. и Т. И. М. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите 1050,93 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.09.2016
г. до 14.12.2017 г. и 672,12 лева - лихва за забава от 14.12.2017 г. до 29.09.2022 г., както и за
съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2