Р Е Ш Е Н И Е №464/19.6.2019г.
гр.Ямбол........19.06........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.................................двадесети...юни……….........................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.....................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4148
за 2018 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на И.Н.Р. ***, с която се желае да бъде осъден ответника „Джони Транс 2016“ ООД гр.Ямбол да му заплати сумата 6 441.04 лв., представляваща неизплатени командировъчни средства за времето, през което е бил на работа 23.09.2017 г. – 08.02.2018 г., сумата 2 315 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за същия период, както и сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 6 дни за 2017 г. и 2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е бил в трудови правоотношения с ответника като е изпълнявал длъжността „***“ на пълно работно време. Трудовият договор е прекратен на 08.02.2018 г., като по времето, когато е действал, ищецът е извършвал превози в страни от ЕС – Ф. И. Н. и други. При сключване на договора с работодателя се разбрали, че ще получава командировъчни средства в размер 54 евро на ден, но от заплатените му такива се установило, че са по 27 евро на ден. Ищецът счита и че не му е заплатено трудовото възнаграждение за отработения период в пълен размер, както и не му е начислено и платено обезщетението за неползван платен годишен отпуск, които суми претендира в настоящото производство.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който оспорва изцяло предявените искове, тъй като всички дължими суми по трудовото правоотношение са изплатени на ищеца. Не се спори за обстоятелството, че страните са били в трудови правоотношения, както и това че с посочените от ищеца в исковата му молба товарни автомобили е извършвал превоз на товари. Счита се, че в исковата молба неправилно е посочен периода на командироване на ищеца, тъй като в него е включен период, в който той е бил в отпуск. В командировъчните заповеди работодателят е вписал предвидени дневни за България 20 лв. и за ЕС – 27 евро дневно. Ответникът оспорва представеното от ищеца удостоверение в превод от френски език, тъй като в нито един момент не е бил командирован във Франция и в посоченото там предприятие. В този документ не фигурира неговото име и няма подписи нито на ищеца, нито на ответника. Ответникът счита, че в случая действат разпоредбите на Директива 96/71/ЕО, чиито разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство – чл. 121а от КТ и § 13 от ДР на ЗИДКТ. В директивата са посочени предприятията, за които тя се отнася, като тези извършващи наземен международен транспорт не са изрично изключени, но е предвидено, че нейните разпоредби се прилагат и относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги за предприятия за превози извършващи каботажни превози. С оглед приложението на разпоредбите на посочената директива и регламент ЕО № 1072/2009 г. се счита, че ищецът е извършвал превози по трудов договор, командироване за извършването на тези превози, но не в ничие предприятия, а да шофира камиона, с който извършва превоза на определени товари. В периода ищецът Р. е пътувал в почти всички европейски държави, но не е бил командирован във Ф. поради което съдът не следва да приема, че ответникът му дължи претендираните от него неизплатени суми, посочени в удостоверението в превод от френски език. Също се иска присъждане на направените по делото разноски.
След представяне на писмени доказателства от ответника с отговора му, ищецът е оспорил подписите си в две молби за разрешаване на ползване на неплатен отпуск, както и два РКО, с които са му заплатени съответно сумите 450 евро и 400 лева. С оглед това оспорване, съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК за проверка автентичността на молби за ползване на неплатен годишен отпуск от 13.09.2017 г. и 03.11.2017 г., както и РКО от 06.12.2017 г. и 16.02.2018 г.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат своите становища и твърдения чрез представляващите ги пълномощници.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения от двете страни трудов договор № *** г. И.Н.Р. е бил назначен в „Джони Транс 2016“ ООД гр. Ямбол на длъжността “***“ на работно време 8 часа и при основно месечно възнаграждение 463 лв. С допълнително споразумение към трудовия договор от 02.01.2018 г. е променено основното трудово възнаграждение на 562 лв.
Ищецът е представил в превод от френски език удостоверение за командировка на шофьор за временна работа в чужбина в транспортно предприятие по чл.R1331-2 от кодекса за транспорта, което важи максимум за 6 месеца от изготвянето му. В удостоверението е вписано, че се дава на работника в командировка, за да го държи на борда на транспортното средство, с което предоставя услугите си. Посочено е, че работодателят е „Джони Транс 2016“ ООД гр. Ямбол, с национална електронна регистрация на предприятията за сухопътен транспорт –чл. 16 от Европейския правилник № *** г., както и представител на предприятието във Ф. – MOVE EXPERT. Съгласно приложение към това удостоверение с информация относно транспортен работник пратен временно да работи в чужбина – във Франция от страна от ЕС или от трета страна, същото се отнася за И.Р. с трудов договор от 11.09.2017 г. като международен шофьор и приложимо законодателство към трудовия договор - българско. Последната страница от превода сочи, че удостоверението е изготвено в Я. на 11.09.2017 г. в 13.58 часа и е с крайна дата 11.03.2018 г., както и че разноските за настаняване са във вид на заплащане на фиксирана сума – 54 евро. Положен е подпис и печат на работодателя: И. Д., „Джони Транс 2016“ ООД и кръгъл печат на тази фирма.
В подкрепа на своите твърдения ищецът е представил още разпечатки за ползваните от него автомобили с рег. №№ У 7849АС и У 1439АТ, както и разпечатка на дигитална карта пътувания, видно от която същият е извършвал превози в държави от ЕС, включително и Ф. в процесния период. Във връзка с обстоятелството, че претендира разлика от неплатените му в пълен размер и дължими трудови възнаграждения, командировъчни и обезщетения, ищецът е представил справки от сметката си за получени по нея суми от ответника.
Ответникът от своя страна в подкрепа на своите възражения е представил фишовете за заплати на ищеца Р., както и преводни нареждания за кредитен превод по негова сметка на различни суми и 4 броя РКО, както следва: от 16.02.2018 г. за 400 лв., от 06.12.2017 г. за 450 евро, от 22.09.2017г. – за 350 евро и от 22.09.2017 г. – за 300 лв. В тези платежни документи основанието за плащане на сумите е посочено общо – заплати, командировки, обезщетение. От тези РКО, както се посочи по – горе ищецът оспори подписите си, положени в тези от 16.02.2018 г. и 06.12.2017 г.
Ответникът е представил също така молба за ползване на неплатен годишен отпуск от И.Н.Р. от 13.10.2017 г., за ползване на пет дни за 2017 г., считано от 16.10. до 20.10.2017 г., както и заповед № *** г., с която работодателят е разрешил ползването на тези пет работни дни и молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 3.11.2017 г. за 16 дни от 2017 г. в периода 14.11.-05.12.2017 г. и заповедта, с която е разрешено ползването на тези работни дни като неплатен отпуск.
В подкрепа на твърдението си, че дневните командировъчни на ищеца са в размер 27 евро, а не 54 евро, както той твърди, ответникът е представил две командировъчни заповеди за командировка в чужбина № *** г. и от *** г., по които И.Р. е командирован от „Джони Транс 2016“ ООД да извършва превоз на товари от спедиторска фирма, като транспортните превози са за Ф. И. Б. Г. и други държави от ЕС. По първата заповед дните в ЕС са 51 на стойност по 27 евро, а по втората тези дни са 64 със същото направление и отново за 27 евро на ден.
Със заповед № *** г. е прекратено трудовото правоотношение с И.Р., считано от тази дата, както и му е начислено брутно обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 8 дни в размер 205.73 лв. и му е изплатено нетно 185.15 лв.
С оглед откритото производство по чл. 193 от ГПК по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно – графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че подписите в оспорените документи: молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 13.10.2017 г. и от 03.11.2017 г., РКО от 06.12.2017 г. за 450 евро и РКО от 16.02.2018 г. за 400 лева, не са положени от ищеца И.Н.Р.
По делото бе назначена и съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице изготви три заключения с оглед поставяните му допълнителни задачи. Съдът намира и трите заключения за годни доказателства и ги кредитира, тъй като са изготвени компетентно и обективно. В заключението си вещото лице посочва, че общият размер на изплатените на И.Н.Р. суми за целия период, в който е работил при ответното дружество е 8 768.66 лв. Съгласно трудов договор № *** г. и заповеди за командировка, общият размер на дължимите на ищеца суми е 7 738.17 лв., от които командировъчни суми 6 092.85 лв., нетни трудови възнаграждения за периода 20.09.2017 г. – 11.02.2018 г. – 1 460.17 лв. и обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ – нето 185.15 лв. В този случай не е налице неизплатен остатък. Съгласно трудов договор № *** г. и удостоверение от 11.09.2017 г. общият размер на дължите на ищеца суми е 13 791.02 лв., от които командировъчни суми 12 145.70 лв., нетни трудови възнаграждения за периода 20.09.2017 г. – 11.02.2018 г. – 1 460.17 лв. и обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ – нето 185.15 лв. В този случай неизплатеният остатък е в размер 5 022.36 лв.
По второто заключение, вещото лице е изследвало въпроса дали оспорените от ищеца като неподписани от него два РКО са осчетоводени и дава заключение, че към датите, в които е отразено изплащане на сумите по РКО е установено, че е била налице достатъчна касова наличност в касата на дружеството, за да бъдат изплатени тези суми. Установено е също така, че изплатените с тези два РКО суми са осчетоводени по надлежния ред с основание „РЗ и командировки“. В последното си заключение, вещото лице е изследвало въпроса за това какъв би бил размера на трудовото възнаграждение на ищеца за периодите, в които се е водил в отпуск, а той оспорва молбите си с искане за ползване на неплатен годишен отпуск. Заключението на вещото лице е, че в случай, че не бъдат взети предвид като ползвани дните на неплатен годишен отпуск, нетните трудови възнаграждения за периода 20.09.2017 г. – 11.02.2018 г. са в размер 1 815.82 лв., а съобразно първото заключение, в което възнагражденията са изчислени с ползването на тези дни за неплатен отпуск, нетните трудови възнаграждения за същия период са 1 460.17 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128 от КТ за неплатено в пълен размер трудово възнаграждение, чл. 215 от КТ за неизплатено в пълен размер обезщетение за командироване и по чл.224 от КТ за неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Предвид откритото по чл. 193 от ГПК производство по оспорване на доказателства, съдът първо следва да се произнесе в тази част. При извършената от съда проверка, съгласно чл. 193 от ГПК на оспорените документи, съдът приема, че се установи, че двете молби за ползване на неплатен отпуск и двата оспорени РКО са неистински. В заключението си вещото лице, изготвило съдебно – графическа експертиза е категорично, че подписите в тези 4 документи не са положени от ищеца И.Р.. Други доказателства, опровергаващи това обстоятелство не са събрани по делото, поради което съдът приема, че молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 13.09.2017 г. и от 03.11.2017 г., както и РКО от 06.12.2017 г. и от 16.02.2018 г. са неистински документи и ги изключва от доказателствата по делото. При изключване на тези доказателства от доказателствения материал по делото, съдът прави извод, че ищецът Р. не е ползвал неплатен годишен отпуск, както и че същият не е получил сумите по двата оспорени РКО в размер 400 лева и в размер 450 евро /880.12 лв./. Т.е.от цялата изплатена на ищеца Р. сума в размер 8 768.66 лв. следва да бъде извадена сумата по двата РКО в размер 1 280.12 лв., при което съдът приема, че работодателят е изплатил на ищеца общо сумата 7 488.54 лв.
Страните не спорят, че са били в трудови правоотношения в периода 11.09.2017 г. – 12.02.2018 г., както и че в този период ищецът на длъжност „***“ е бил командирован и е изпълнявал тези превози в страни от ЕС. Съгласно разпоредба на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения и да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото а който не е погасено по давност. Съдът счита, че с оглед направените изчисления от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тези две претенции на ищеца са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като сумите, които работодателят е имал задължението да му изплати за трудови възнаграждения и обезщетение са му изплатени. Съдът приема изчислените от вещото лице нетни трудови възнаграждения за периода 20.09.2017 г. – 11.02.2018 г. в размер 1 815.82 лв., имайки предвид, че ищецът не е ползвал 5 и съответно 16 дни неплатен годишен отпуск, така както твърди ответника. Както се установи в производството по чл. 193 от ГПК молбите за ползване на този неплатен отпуск са неистински документи, тъй като не са подписвани от работника И.Р., с оглед на което съдът приема, че същият не е искал да ползва тези дни като неплатен отпуск, а ответникът не представи доказателства, въпреки това, че дните са били ползвани. Поради това съдът приема, че задължението на работодателя към ищеца Р. за трудови възнаграждения за периода 20.09.2017 г. – 11.02.2018 г. е в нетен размер 1 815.82 лв., но този размер му е бил изплатен посредством извършени преводни нареждания и РКО /без оспорените/. Същите са съображенията на съда за това, че искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е неоснователен, тъй като вещото лице е изчислило, че това обезщетение е в нетен размер е 185.15 лв., както и че сумата е изплатена на Р..
Съгласно разпоредбата на чл. 215 от КТ при командироване работника или служителя има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условие и в размери, определени от Министерския съвет. Министерският съвет е приел Наредба за командировките в страната, но тъй като в случая се касае за командироване в чужбина, командировките са уредени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина – ПМС № 115/2004 г., както и в Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. В случая съдът счита, че приложима е втората наредба, тъй като се касае за командировка на ***, където дневните командировъчни са определени на 35 щ.д. Посочената от ответника уредба, съобразено с европейското законодателство в чл. 121а от КТ, съдът счита, че не приложима в случая, тъй като същата касае изпълняване на длъжност в институция на ЕС. Дори да се приеме, че по отношение на ищеца Р. следва да бъдат приложени разпоредбите на европейското законодателство, уреждащи „каботажни превози“, това обстоятелство не изключва обективирания размер в удостоверението за командировка на шофьор за временна работа в чужбина в транспортно предприятие, плащане на разноски при командировката в чужбина на фиксирана сума 54 евро. Съдът не може да игнорира този документ, в който е вписано, че е задължителен за командирования работник и следва да го държи на борда на транспортното средство, с което предоставя услугите си, както и в същия са посочени изрично работодателя, работника и представителя на предприятието във Ф. и настоящия трудов договор, за който се отнася. От този документ съдът не прави извод, че командироването за извършване на транспортни услуги е с направление само за Ф. а възражението на ответника, че ищецът не е бил командирован във Ф. се опровергава от представените от него командировъчни заповеди, в които Ф. е посочена като една от дестинациите. Доказателство за това, че ищецът е посещавал Ф. са и данните в представените от него разпечатки на дигитална карта на пътуванията. Посоченият в преведеното от френски език удостоверение размер на командировъчни за ден фиксирана сума 54 евро, следва да бъде приложен при заплащането на обезщетението по чл. 215 от КТ, тъй като безспорно ищецът е получавал суми заплатени му като командировка, но в половин размер по 27 евро на ден, така както е посочено в командировъчните заповеди. От това съдът прави извода, че е налице неизплатена сума за командировъчни, която приема, че е в размер 6 658.13 лв. До този извод съдът стигна след като, както се посочи по – горе от цялата платена от ответинка на ищеца сума 7 488.54 лв. /без оспорените два РКО/ се извади сумата на нетните възнаграждения 1815.82 лв. и сумата на обезщетение за неползван отпуск в размер 185.15 лв., както и част от дължимите командировки по 54 евро на ден, общо в размер на 12 145.70 лв. Въпреки установения от изчисленията на съда остатък, дължим за командировъчни в размер 6 658.13 лв., съдът счита, че този иск следва да бъде уважен в предявения от ищеца размер 6 441.04 лв., тъй като не бе направено изменение на същия по реда на чл.214 от ГПК.
При този изход на делото, следва да бъдат уважени претенциите на страните за заплащане на разноски, като ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер 556.70 лв., а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер 279.80 лв. Ответникът следва също така да бъде осъден да заплати ДТ 257.66 лв. върху уважения размер от исковете, както и по сметката на ЯРС сумата 440 лв. възнаграждение за вещо лице.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА на основание чл. 193 от ГПК, че молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 13.09.2017 г. и от 03.11.2017 г., както и РКО от 06.12.2017 г. и от 16.02.2018 г., са неистински и ги изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „Джони Транс 2016“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ бл.86, вх. В, ап.50, представлявано от И. П. Д. – управител на основание чл. 215 от КТ да заплати на И.Н.Р., ЕГН ********** *** лв., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р., ЕГН ********** *** против „Джони Транс 2016“ ООД, ЕИК *** със седалище гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ бл.86, вх. В, ап.50, представлявано от И. П. Д. – управител иск с правно основание чл. 128 от КТ за сумата 2 315 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р., ЕГН ********** *** против „Джони Транс 2016“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр.Ямбол, ул. „Граф Игнатиев“ бл.86, вх. В, ап.50, представлявано от И. П. Д. – управител иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ за сумата 500 лв.
ОСЪЖДА „Джони Транс 2016“ ООД гр.Ямбол да заплати на И.Н.Р. с посочени данни на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 556.70 лв.
ОСЪЖДА И.Н.Р. с посочени данни да заплати на „Джони Транс 2016“ ООД гр.Ямбол на основание чл. 78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 279.80 лв.
ОСЪЖДА „Джони Транс 2016“ ООД гр.Ямбол да заплати ДТ 257.66 лв. върху размера на уважения иск, както и по сметката на ЯРС сумата 440.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: