№ 11149
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110164465 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Е. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, за : сумите 3
011,48 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб.№86191, ведно със законна лихва за период от 09.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 373,79 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
23.05.2023 г., 49,17лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 09.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,76 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., Ищецът твърди, че ответникът, като
собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за
битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно
изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде
конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото
вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след
изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в забава
и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение,
тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
Ответникът, на когото препис от исковата молба е връчена, на основание чл.41,ал.2
ГПК, на адреса, посочен във възражението, подадено по заповедното производство, не е
подал отговор на исковата молба.
Във възражението, подадено по бланка, е посочено, че ответникът не е клиент на
ищеца, няма правоотношения с него.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
1
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по
сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при
съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на
партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на договор за покупко – продажба на жилище от
5.10.1990г. се установява, че Стефан Николов К. и Розалия Владимирова К.а са придобили
правото на собственост върху топлоснабдения имот, като на 3.5.1995г. с договор за
продажба, Розалия К.а е продалаа на ответника ¾ ид.ч. от имота, като с договор за дарение
от 7.7.1995г., под формата на нотариален акт, Е. С. К. е дарил на майка си Розалия
Владимирова К.а ¾ ид.ч. от имота. Видно от удостоверение за наследници, Розалия
Владимирова К.а е починала на 15.6.2022г., вдовица, като е оставила единствен наследник
по закон – ответникът, неин син.
Розалия К.а фигурира в рамките на приложението към протокол от 2001г., в който се
съдържа решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово разпределение и сключване на
договор с третото лице - - помагач на страната на ищеца.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е
имал качеството на потребител на такава, като собственик на топлоснабдения имот,
придобил правото на собственост върху имота, по силата на наследствено правоприемство.
Дори за исковия период ответникът да не е бил клиент на ищеца, а клиент да е била майка
му, то наследството съставлява съвкупност от права и задължения, поради което, с
придобиване на правото на собственост върху собствените на Розалия К.а идеални части от
имота /3/4, като ¼ ид.ч. е собственост на ответника по наследство от Стефан К./, ответникът
Е. К. придобива и ¾ от задълженията за наследеното имущество. Ето защо, ответникът
дължи потребената енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
2
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
3
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период м.7.2020 г. – 30.04.2022 г. е начислена такса за дялово
разпределение в размер на 49,17 лв. с ДДС /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата
на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер
118,88 лева, от които 68,88 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер; за исковото производство – в общ размер 301,57лева, от които 201,57
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на *** с ЕИК:
*** и адрес: ***, сумите 3 011,48 лева , представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес ***, аб.№86191,за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 373,79 лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 23.05.2023 г., 49,17лева , представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
4
лихва за период от 09.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,76 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г , за които суми
по ч. гр.д.№32177/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** с ЕИК: *** и
адрес: *** сторените разноски: сумата 118,88 лева по ч. гр.д. №32177/2023 г. на СРС, 125
състав и сумата 301,57лева по гр.д.№ 64463/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „ Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5