Р E Ш Е Н И Е
№ 393
гр. Плевен, 26.09.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай
Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
607 описа на Административен съд – Плевен
за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 307/23.05.2022 год., постановено по анд № 20224430200510/2022
год., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 84А/05.11.2019
г. издадено от Началника на Второ РУ към ОД на МВР – Плевен, с което на В.И.И.,***,
ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от ЗЗД е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за това, че на
31.10.2019 г., като родител /баща на малолетния Максим
Викторов И. с ЕГН ********** не е осигурил на Максим И. пълнолетно дееспособно
лице за придружител на обществено място след 22:00 часа, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна с доводи,
че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. ОД на МВР-Плевен моли за неговата
отмяна, като претендира направените по
делото разноски. Сочи, че единственият мотив да бъде отменено НП е направеният
от съда извод, че в конкретния случай е допуснато съществено процедурно
нарушение, изразяващо се в разминаване на правната квалификация на извършеното
нарушение - в АУАН цифрово е посочен като нарушен чл.8, ал.З от Закона за
закрила на детето, а в НП е посочен чл.8, ал.4 от ЗЗД. Счита, че направеният от
съда извод е неправилен. Действително
посоченото разминаване в алинеите на чл.8 от ЗЗД е налично, но същото не води
до съществено нарушение на правото на защита на наказаното лицето и до невъзможността
му да разбере какво нарушение е извършил. В текстовата част на АУАН реално е
изписано подробно нарушението по чл.8, ал.4 от ЗАНН „като баща на малолетното
дете не е осигурил придружител на обществено място след 22 ч.“ Именно поради
тази причина според касатора в конкретния случай следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, въпреки че в АУАН е допусната нередовност
при посочване на нарушената алинея на чл.8 от ЗЗД. Счита още, че
административно нарушение е безспорно установено, личността на нарушителя и
неговата вина също са доказани по безспорен начин. В заключение моли съда да
отмени оспореното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Ответникът И. в съдебно заседание се
представлява от адв. М., която счита оспореното решение за неправилно, моли
съда да го отмени и да отмени НП. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
31.10.2019 год. около 22:00 часа служители на Второ РУ при ОД на МВР-Плевен —К.
М. М. и А. Г. И. извършили проверка на група младежи, събрали се пред нон-стоп,
находящ се в „Девети квартал“ в гр. Плевен. При проверката било установено, че
лицето М. В. И. с ЕГН ********** е непълнолетно лице, което след 22:00 часа на
обществено място не е било придружавано от родител или дееспособно пълнолетно
лице. За констатираното нарушение ст.полицай като длъжностно лице съставил на жалбоподателя
В.И.И. АУАН № 84А /бл.№288554/ от 31.10.2019г. за това, че като родител /баща
на малолетния М. В. И. с ЕГН **********, не е осигурил на М. И. пълнолетно
дееспособно лице за придружител на обществено място след 22:00 часа. Като
нарушена длъжностните лица посочили в АУАН разпоредбата на чл.8, ал.З от Закона
за закрила на детето /ЗЗД/. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта
и го подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 05.11.2019г.
било издадено атакуваното НП, с което на И. било наложено административно
наказание за нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗД - глоба в размер на 300 /триста/
лева.
Въззивният съд установил горната фактическа обстановка от показанията на
свидетелите К. М. М., А. Г. И. и отчасти от тези на Л. М. П., както и от събраните
по делото писмени доказателства. Съдът констатирал, че с НП № 84А/05.11.2019г. на Началника на Второ РУ
към ОД на МВР-Плевен на В.И.И. е вменено нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗД за
извършено нарушение на 31.10.2019г., съобразно който „Ако родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18- годишна възраст. Съдът констатирал, че нарушението на
разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗДвП е визирано за първи път в издаденото НП.
Съдът изложил още мотиви, че в АУАН е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.8, ал.З от ЗДвП, съгласно която: „Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст“. Тази разпоредба според въззивния
съд е била посочена в акта за нарушение и има за признак от диспозицията си
съответни задължения на родителите, попечителите или други лица, които полагат
грижи за дете. Посочената като нарушена в НП норма - тази на чл.8, ал.4 от ЗДвП, която е въведена за първи път като нарушена в НП, според въззивния съд въвежда задължение на посочените в ал.З лица, ако
не могат да придружат детето, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст. Съдът приел, че е налице съответствие в
описаните обстоятелствени части на АУАН и НП, като е посочено, че „като родител
/баща на малолетния си син М. В. И., ЕГН ********** не е осигурил на М. И.
пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място след 22:00
часа“. Съдът направил извод, че това не
може да санира допуснатото нарушение на процесуалните правила, което е
съществено, доколкото нарушава правото на защита на административнонаказаното
лице да разбере за какво нарушение е санкционирано. Описаното създава
противоречието и прави неясна волята на АНО. Поради това невписването в АУАН и
НП на идентична нарушена разпоредба, прави невъзможно произнасянето от страна
на съда по годен предмет. Въззивният съд приел още, че недостатъкът не може да
бъде саниран и посредством тълкуване на посочената в НП санкционна разпоредба
на чл.45, ал.З от ЗЗД. Съдът приел, че макар законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН да дава
възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно
постановление, дори в акта за установяване на административно нарушение да е
допусната нередовност, това е при условие, че е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това
положение обаче не се отнася до конкретно издаденото наказателно постановление,
при което административнонаказващият орган не е спазил всички изисквания на
нормите на ЗАНН. На това основание съдът отменил НП.
Според касационната инстанция, решението на РС е
правилно по резултата си.
Неправилни са
изводите на въззивната инстанция, че разминаването между посочената в
АУАН и в НП правна квалификация на деянието съставлява съществено процесуално
нарушение-самостоятелно основание за отмяна на НП. Видно е от
административнонаказателната преписка, че в съставения АУАН нарушението е
квалифицирано като такова по чл.8, ал.3 от Закон за закрила на детето, а в
издаденото наказателно постановление-като такова по чл.8, ал.4 от ЗЗД. Причините
за допусната неточност са без правно значение. По-същественото е, че в мотивите
на постановеното от Върховен административен съд Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. №
7/2010 г. е разписано, че квалификацията на административното нарушение е
подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите
фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма.
Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите
обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства,
сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието.
В случая АНО е преквалифицирал деянието от такова в
чл.8, ал.3 от ЗЗД в такова по чл.8, ал.4 от ЗЗД.
Но дадената от АНО правна квалификация на деянието,
макар и съответстваща на вмененото на И. деяние като словесно описание, не сочи
на съставомерно извършено от него нарушение на посочена норма на чл.8, ал.4 от ЗЗД.
Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП, деянието е описано по следния начин: като родител на
малолетния си син М. В. И. със съответното посочено ЕГН, не е осигурил
пълнолетно дееспособно лице за придружител на горепосоченото лице, на
обществено място след 22.00 часа. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД, ако родителите, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна
възраст. Така, както е описано в АУАН и в НП, деянието сочи на нарушение на
разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД, каквато правна квалификация АНО е дал в НП,
като е преквалифицирал описаното в АУАН нарушение, посочено в АУАН като такова
на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Липсва обаче, един от елементите на деянието от обективна
страна, което го дисквалифицира като нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД. Видно е от посочено ЕГН на М. И., че към датата на констатиране на
нарушението, той е бил на навършени 13 години, т.е. бил е малолетен. Не е имал
навършени 14 години. Което означава, че родителите на малолетно дете като М. И.,
какъвто е ответникът по касационната жалба-В.И., не следва да осигуряват
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00
ч., именно защото е на възраст под 14 години. Те изобщо не следва да му дават
разрешение да излиза на обществени места след 20,00 часа, освен ако те-родителите,
лично го придружават. В случай, че
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, което не е навършило 14 години, какъвто е настоящия случай, вземат
решение детето им да посети обществено място след 20.00 часа, родителите са
длъжни самите те да го придружават на това обществено място след 20,00 ч. Ако не могат самите те да го
придружат, нямат право да му разрешават да излиза на обществени места след
20,00 часа, дори с пълнолетен придружител, защото такава е повелята на нормата
на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Следователно, родителите на малолетно дете могат да бъдат
единствено административнонаказателноотговорни за нарушение на разпоредбата на
чл.8, ал.3 ат ЗЗД, по който текст първоначално е било квалифицирано деянието,
но от своя страна не е било описано словесно чрез признаците на нарушение,
посочени в този текст. Родителите не могат да бъдат подвеждани под отговорност
за нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗД. Като е описал деянието словесно като
нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗД , и като го е квалифицирал по този текст в НП,
АНО е издал незаконосъобразно НП, което
правилно е било отменено от въззивния съд, макар и по други съображения.
Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и
правилно по резултата си следва да се остави в сила.
При този изход на делото, основателно е искането на
пълномощника на ответника за присъждане на направените за касационната
инстанция разноски. За касационната инстанция следва да бъде присъдена на
касатора поисканата, договорена и изцяло заплатена в брой сума за адвокатско възнаграждение също в
размер на 300 лева, по аргумент от разпоредбата на чл.18, ал.2 във връзка с §1
от ДР на Наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
307/23.05.2022 год., постановено по анд № 20224430200510/2022 год., по описа на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да
заплати в полза на В.И.И.,***, ЕГН ********** направените за касационната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2. /П/