№ 4612
гр. С, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110127736 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. С. Г. срещу П. Д. ИЛ., с която
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен иск по чл. 535 от ТЗ за признаване за установено,
че П. Д. ИЛ. дължи на ищеца ИВ. С. Г. сумата от 3600 лева, представляваща незаплатено
парично задължение по запис на заповед, издаден на 25.07.2019г. за обезпечаване на
задължения по сключен между страните договор за заем от 25.07.2019г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 25.07.2019г. между ищеца Г. и
ответницата И. е бил сключен договор за заем за сумата от 3600 лева. Поддържа се, че
ответницата се задължила да върне предоставената и в заем сума в срок от 12 месеца, на
месечни вноски в брой на адреса на И.Г., посочен в договора. Сочи се, че за обезпечаване
на вземането по договора за заем ответницата е издала и запис на заповед, в който като
падеж бил посочен – на предявяване. Изтъква се, че записът на заповед е бил предявен на
ответницата за плащане, но и до настоящия момент сумата от 3600 лева не била заплатена. С
оглед изложеното се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъда присъдени и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, която
оспорва вземането с твърденията, че сумата предмет на договора за заем от 25.07.2019г.,
обезпечен с процесния запис на заповед, е била изцяло платена от нейно име. Подчертава
се, че изложените в исковата молба твърдения са неясни, тъй като от изявленията на ищеца
не можело да се установи дали същият счита, че ответницата не е изпълнила задълженията
си изобщо или че не ги е изпълнила в срока на договора. Посочва се, че съгласно процесния
договор за заем, обезпечен с издадения запис на заповед, заемателят се е задължил да погаси
задълженията си в срок от дванадесет месеца, но че не било посочено от кой момент започва
да тече така определения срок. На следващо място, се изтъква, че от договора за заем не
1
можело да се установи и какъв е размерът на дължимата месечна вноска и кога настъпва
падежа на всяка вноска. Предвид това не можело да се установи нито какъв е срокът за
плащане, нито начина, по който следва да се осъществи плащането. Ето защо според
ответника следва да намери приложение разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. Поддържа се,
че ищецът неоснователно е предявил за плащане записа на заповед, без преди това да е
изпратил покана до ответника за връщане на заетата сума. Като аргумент за
неоснователност на претенцията е посочено и, че извън житейската логика е връщането на
сумата да бъде осъществено на предявяване на записа, тъй като същият е предявен именно
на датата, на която е издаден и на която е бил сключен договора за заем, съответно е
предадена сумата. Предвид изложеното се моли искът да бъда отхвърлен като
неоснователен, а в полза на ответницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е отделено за безспорно още с доклада по делото, че между страните е бил
сключен договор за заем от 25.07.2019г., който е бил обезпечен със запис на заповед от
25.07.2019г., издаден от ответницата. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетия по
делото договор за заем от 25.07.2019г., подписите върху който не са оспорени от
ответницата И.. Съгласно цитирания договор ищецът И.Г. в качеството си на заемодател
предава на ответника И. в качеството на заемател сума в размер на 3600 лева, а И. се
задължава съгласно чл. 2 от контракта да погаси заема в срок до 12 месеца, без да дължи
заплащането на възнаградителна лихва по аргумент от чл. 3 от договора. Изрично в клаузата
на чл. 2 от договора е уговорено, че връщане на процесната сума е обезпечено с издаден от
заемателя в полза на заемодателя запис на заповед. Договорено е заплащането на
предоставената в заем сума да се осъществява на месечни вноски, а в случай че бъде
отказано плащане от страна на заемателя, то предоставената в заем сума да стане
предсрочно изискуема. В чл.6 от договора изрично е посочено, че този договор служи като
разписка за получаване на сумата от заемателя.
Приет като доказателство по делото е и документ, наименуван „запис на заповед“ с
отбелязване „без протест“, издаден на 25.07.2019 г., в гр. С, с който П. Д. ИЛ. се е задължила
безусловно да заплати при представяне на този запис на заповед на ищеца ИВ. С. Г. сумата
от 3600 лева. Върху документа, в графа „издател“ е поставен подпис, като в началото на
документа имено ответника И. е посочена като положил подписа – „долуподписаната“. В
записа на заповед е посочено, че сумата следва да бъде платена на падеж – на предявяване в
гр.С. Върху записа на заповед е направено и отбелязване, че същият е предявен за плащане
на И. на 25.07.2019г.
Между страните не се спори, че подписът, положен върху записа на заповед, е на
ответника, като това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
още с доклада по делото.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
2
следното:
В разглежданата в конкретния случай хипотеза ищецът претендира процесната сума
на основание издаден запис на заповед, а не на основание сключения между страните
договор за заем, обезпечен със спорния менителничен ефект. Предвид това следва да се
съобрази, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефект. Като формална
сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е валиден само
ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на
посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.
Настоящата инстанция счита, че представеният по делото запис на заповед съдържа
всички установени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити,
представляващи условие за действителността на менителничното волеизявление.
Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по
тълк.д.№ 1/2004г. на ОСТК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е
необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, а освен това и в самия текст
на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“. В разглеждания случай
в текста на представения запис на заповед, издаден на 25.07.2019г., безспорно е използван
изразът „запис на заповед“. С записа на заповед издателят му – П.И. се е задължила
безусловно и неотменно да заплати посочената в него сума, което съответства на
изискването за съдържание на менителничния ефект съобразно чл. 535, т. 2 от ТЗ.
В процесния запис на заповед е посочен и съобразно чл. 535, т. 3 от ТЗ падеж – на
предявяване. Същевременно не е налице и определяне на падеж по начин различен от
предвидения в чл. 486, ал. 1 от ТЗ. Напротив именно в съответствие с чл. 486, ал.1, т. 1 от ТЗ
изрично е посочено, че падежът е „на предявяване“. Следва да се отбележи, че дори и да не
е посочен падеж на плащането, то по аргумент от чл. 536, ал. 2 от ТЗ същият се счита
платим на предявяване. Обстоятелството, че падежът на задължението е именно на
предявяване, е потвърдено и в самия текст на заповедта. Ето защо настоящият състав
приема, че и падежът е посочен ясно и по никакъв начин не буди съмнение и не дава
основание за различно тълкуване досежно настъпването му. В този смисъл и решение №
77/14.08.2015г. по т.д.№ 1156/2014г. на ВКС, I т.о.
На следващо място в записа на заповед са посочени както датата и мястото на
издаването му – „С, 25.07.2019г“, така и мястото на плащане – „гр.С“, като ответникът И. не
оспорва, че именно нейният подпис е положен в графата „издател“. Ето защо документът
следва да бъде ценен от Софийски районен съд по реда на чл. 180 от ГПК като признание, че
именно ответникът П.И. е автор на изявлението, направено с процесния запис. Нещо повече,
ответницата в отговора на исковата молба дори навежда твърдения, че е заплатила изцяло
задължението си по записа. Това нейно изявление също следва да се цени по реда на чл. 175
от ГПК като признание, че именно П.И. е автор на изявлението, направено с процесния
запис.
Предвид обстоятелството, че процесният запис на заповед е редовен от външна
3
страна и не се спори, че именно ответника И. е негов издател, то настоящият състав счита,
че следва да бъде разгледан и въпроса дали е настъпила изискуемостта на вземането по
записа на заповед. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:
Съгласно константната съдебна практика запис на заповед с падеж „на предявяване“,
какъвто е и разглежданият в настоящото производство менителницен ефект, трябва да бъде
предявен на издателя си. Предявяването на записа на заповед на издателя в тези случаи е
необходимо условие за определяне на падежа на задължението и настъпване на
изискуемостта на задължението за плащане. Задължението по запис на заповед с падеж „на
предявяване“ възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този
момент. С посочването на падеж „на предявяване“ издателят отлага изпълнението на
задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за плащане. С
извършване на предявяването, до знанието на издателя се довежда и това на кого следва да
плати, тъй като е възможно преди плащането записът на заповед да е бил джиросан на друго
лице, различно от поемателя. Относно начините, по които следва да се извърши
предявяването на записа на заповед законодателят в Търговския закон не е предвидил
определена форма, поради което това може да бъде осъществено и неформално, но най-
често предявяването се извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е предявена
на издателя. Друг често срещан в практиката начин за предявяване на записа на заповед е и
чрез изпращане на нотариална покана. В този смисъл решение № 112/23.06.2016г. по т.д. №
1556/2015г. на ВКС, II т.о., решение №162/02.11.2012г. по т.д.№ 1126/2011г. на ВКС, II т.о.
В конкретната хипотеза видно от направеното върху самата ценна книга отбелязване
записът на заповед е бил предявен на ответника И. за плащане на 25.07.2019г., като същата
се е подписала и е изписала трите си имена, за да удостовери, че именно на нея е предявен
записът. Така положеният подпис не е оспорен в отговора на исковата молба. Във връзка с
датата на предявяване от страна на ответницата е релевирано възражение, че не съществува
житейска логика датата на издаване на записа да съответства на датата на предявяване на
записа, т.е дължимата сума да се счита изискуема веднага. Обстоятелството, че записът на
заповед е бил предявен за плащане на датата си на издаване не опорочава ценната книга и не
води до нейната нищожност. Няма пречка обаче въпреки че падежът на записа на заповед да
е настъпил, да бъде установено, че вземането по менителничения ефект не е станало
изискуемо, в случай че се установи, че ценната книга обезпечава изпълнение на казуално
правоотношение, което е станало изискуемо след падежа на записа на заповед. Именно в
тази връзка съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение №
108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/2013г. на ВКС, I т.о., в производството по чл. 422 от ГПК от
значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед би
могла да е изискуемостта на задължението на издателя по каузалното правоотношение
между него и поемателя, ако записът на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението
на конкретно задължение по каузално правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на
ценната книга. Предвид това е изведен като извод и, че за вземанията по каузалното
правоотношение, обезпечено със запис на заповед, които не са изискуеми към дата на
4
падежа на менителничния ефект не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по
ценната книга. Следователно в случай че от ответницата И. се установи наличие на соченото
казуално правоотношение по договор за заем, обезпечено с процесния запис на заповед, и
изискуемостта на вземането по договора за заем не е настъпила, независимо от настъпването
на падежа на менителничния ефект, то спорното вземане не би било изискуемо.
С оглед изложеното относно изискуемостта на процесното вземане и предвид
наведените от страните доводи, че процесният запис на заповед обезпечава договор за заем
следва да се разгледа и въпроса дали по делото е установена връзка между менителничния
ефект и сочения от страните договор за заем.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на запис
на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се
разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза на предявен иск на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед.
Настоящият състав споделя становището застъпено в решение № 248/23.01.2015г. по
т.д.№ 3437/2013г. на ВКС, І т.о., съгласно което ищецът носи тежестта да установи само
редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване
на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел
преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от
действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на
кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на
иска,основан на абстрактната правна сделка,независимо от защитата на ответника. В същия
смисъл са и решение № 88/08.07.2015г. по т.д.№ 1205/2014г. на ВКС, І т.о., решение №
27/07.07.2015г. по т.д.№ 1384/2013г. на ВКС, І т.о.,решение № 12/30.01.2015г. по т.д.№
2714/2013г. на ВКС, І т.о.
В конкретния случай ответникът в отговора на исковата молба не оспорва
твърдението на ищеца, че процесният запис на заповед обезпечава именно сключения между
страните договор за заем от 25.07.2019г. Това обстоятелство още с доклада по делото е било
обявено за безспорно. Нещо повече, същото се установява и от факта, че в приетия по
делото договор за заем от 25.07.2019г. изрично е предвидено, че за обезпечаването му се
издава и запис на заповед. Наличието на връзка между казуалното правоотношение и записа
5
на заповед се потвърждава и от факта, че договорът за заем е с дата съответстваща на датата
на издаване на записа на заповед, като съответствие е налице и по отношение на размера на
вземането, което се обезпечава, а именно заетата сума съгласно договора за заем е 3600 лева,
като именно това е и вземането по издадения запис на заповед. Ето защо съдът намира, че
по делото е безспорно установено, че записът на заповед обезпечава именно процесния
договор за заем.
По делото е установено и, че договорът за заем е породил своето правно действие
между страните. Съгласно правната теория и практика договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. В конкретната хипотеза за
доказване на наличието на сключен договор за заем по делото е представен именно в
писмена форма договор за заем, като положеният подпис от името на ответника не е
оспорен от него, поради което по аргумент от чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че именно
ответницата И. е страна по същия.
Неоснователно се явява възражението на ответника И. релевирано едва в устните
състезания, че по делото не е доказано реалното предаване на заетата сума. Напротив, в
договора за заем от 25.07.2019г. изрично е посочено, че същият служи като разписка за
получаване на процесната сума, т.е полагайки подписа си в договора П.И. е потвърдила, че е
получила посочената в договора за заем сума в размер на 3600 лева. Изявление, което следва
да се цени като извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 от ГПК за получаване на
сумата от 3600 лева в заем. Именно това е функция на разписката – за доказване на
плащане. Следователно от страна на ищеца е доказано при условията на пълно и главно
доказване и, че е възникнало валидно облигационно отношение между страните, обезпечено
със запис на заповед, по силата на което той е предоставил на ответника И. в заем сума в
размер на 3600 лева, а за същата е възникнало задължение да върне процесната сума.
Същевременно от страна на ответника И. не е доказано, че е погасила задължението
си по записа на заповед, обезпечаващ сключения надлежно между страните договор за заем,
въпреки изложените в тази насока твърдения в отговора на исковата молба. Във връзка с
това изрично от съда още с доклада по делото съдът е указал на основание чл.146, ал. 2 от
ГПК, че не са ангажирани доказателства в тази насока. Следва за пълнота на изложението да
се посочи, че в настоящия случай задължението за връщане на процесната сума предадена в
заем е установено в писмен акт – договор за заем, служещ и за разписка, поради което по
аргумент от чл. 164, ал.1, т. 4 от ГПК погасяването на това задължение не може да бъде
установявано със свидетелски показания, доколкото от страна на ищеца не е дадено
съгласие в тази насока. В този смисъл решение № 182/15.07.2019г. по гр.д.№ 3322/2017г. на
ВКС, IV г.о.
Спорен по делото е въпросът и относно настъпването на изискуемост на везането по
договора за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, доколкото от страна на ответника
6
И. се оспорва наличието на уговорен срок за връщане на сумата, а това обстоятелство е от
значение за изискуемостта на процесното задължение, предвид обстоятелството, че падежът
на вземането по записа на заповед, обезпечаващ изпълнение на задълженията по договора за
заем, не съвпада с твърдения от ищеца падеж на вземането по заемното правоотношение.
От ответника е релевирано възражение, че в договора за заем, обезпечен с процесния
запис на заповед, не е уговорен срок, тъй като в чл. 2 от договора не било посочено от кога
започва да тече посочения срок от 12 месеца. В действителност в договора за заем е
уговорено, че предоставената сума от 3600 лева следва да бъде върната на ищеца в срок до
12 месеца, без изрично да е упоменат началния момент, от който започва да тече срокът от
12 месеца. Тази неяснота относно действителната воля на страните по реда на тълкуване на
договора за заем относно срока за връщане на сумата по реда на чл. 20 от ЗЗД, като бъде
отчетена и константната практика на ВКС (решение № 132/20.12.2016г по т.д. №772/2015г.
на ВКС, ІІ т.о, решение № 75/20.06.2016г. по т.д.№ 1608/2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение №
347/11.10.2011г. по гр.д. № 290/2010г. на ВКС, ІV г.о.) съгласно която при наличие на
съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на
страните се установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на въведените с
чл. 20 от ЗЗД критерии, както следва: Договорните клаузи се тълкуват не изолирано и
формално, а във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от договора, като се
изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя
формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на
страните. В цитираните решение ВКС изрично подчертава, че при изясняване на
действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да
приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 от ЗЗД, но като допълващ фактор следва да
отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва
обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след
сключването на договора.
При съобразяване на всичко изложено настоящият състав намира, че доколкото не е
изрично предвидено 12месечният срок да започне да тече на по-късна дата, то изцяло в
съответствие житейската логика и практика е срокът да започне да тече от датата на
предаване на сумата, което в настоящия случай съвпада с датата на сключване на договора.
Предвид това следва да се приеме, че заетата сума е следвало да бъде върната от ответника
И. до 25.07.2020г., но доказателства в тази насока не са ангажирани. Следователно на
25.07.2020г. вземането по договора за заем, обезпечен с процесния запис на заповед, е
станало изискуемо. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че не е посочен конкретен
размер на дължимата месечна вноска, доколкото от страна на ищеца не се претендира
размера на падежирали конкретни вноски, а се търси пълния размер на задължението, по
отношение на заплащането на което е уговорен конкретен срок – 12 месеца от датата на
сключването му.
Дори и обаче да се приеме застъпената от ответника теза, че при липса на изрично
посочен начален момент, от който започва да тече срокът за връщане на заема, следва да
7
намери приложение разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която ако не е уговорено
друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата, то по делото отново следва да се приеме, че изискуемостта на вземането по
договора за заем, обезпечен с процесния запис на заповед е настъпила.
В настоящия случай функция на показа на плащане на процесната сума има
предявяването на записа на заповед, който обезпечава договора за заем, доколкото съгласно
константната съдебна практика, обективирана в решение № 246/15.01.2015г. по т.д.№
2879/2013г. на ВКС, І т.о., предявяването за плащане има функция на покана за плащане.
Ето защо в хипотеза, в която се приеме, че липсва уговорен срок за плащане на процесната
сума по договора за заем, то предявяването на записа на заповед, който обезпечава
изпълнението на задълженията по договора, има характер на покана отправена до
ответника, от който момент започва да тече и законоустановения в чл. 240, ал. 4 от ЗЗД
едномесечен срок, който при предявяване на записа на заповед на 25.07.2019г. е изтекъл на
25.08.2019г. Следователно и при липса на уговорен срок в договора за заем, то ищецът при
отново е доказал, че е вземането му, обезпечено с процесния менителничен ефект е станало
изискуемо.
Функция на покана за плащане съгласно непротиворечивата съдебна практика има и
самата искова молба, която е надлежно връчена на ответницата И.. Предвид това и най-
късният момент, в който може да се приеме,че вземането по договора за заем е станало
изискуемо е 24.09.2021г., доколкото препис от исковата молба е бил връчен на П.И. на
24.08.2021г. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото е доказано и обстоятелството,
че макар след падежа на процесния запис на заповед, вземането което е било обезпечено с
него е станало изискуемо, поради което и при липса на доказателства за погасяване на това
задължение от ответника, следва да се приеме, че основателността на исковата претенция е
доказана при условията на пълно и главно доказване от ищеца.
Следва изрично да се отбележи,че в исковата молба от ищеца не е релевирано искане
досежно законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищеца, който претендира присъждането на сторените от него разноски както в заповедното
производство, така и в исковото. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. Ето защо в полза на И.Г. следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 72 лева, представляващи заплатената от него държавна такса.
В исковото производство при съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от
8
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, от ищеца
е доказано заплащането именно на държавна такса в размер на 72 лева, която сума следва да
бъде присъдена в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
ИВ. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ГР.С., ул. „АДРЕС“ № ****, срещу П.Д. Илиев, ЕГН
**********, с адрес в гр.С, ул. „АДРЕС“ № 60, иск с правно основание чл. 535 ТЗ, че П.Д.
Илиев, ЕГН ********** дължи на ИВ. С. Г., ЕГН **********, сумата от 3600 лева,
представляваща незаплатено парично задължение по запис на заповед, издадена на
25.07.2019г. за обезпечаване на задължение по договор за заем от 25.07.2019г., сключен
между П.Д. Илиев в качеството на заемател и ИВ. С. Г. в качеството на заемодател, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12052/2021г. по описа на СРС, 150ти
състав.
ОСЪЖДА П.Д. Илиев, ЕГН **********, с адрес в гр.С, ул. „АДРЕС“ № 60, да
заплати на ИВ. С. Г., ЕГН **********, с адрес в ГР.С., ул. „АДРЕС“ № ****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 72 лева – разноски в заповедното производство и
сумата в размер на 72 лева – разноски в исковото производство пред Софийски районен
съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9