№ 869
гр. Сливен , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Петя Х. Манова
Секретар:Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Х. Манова Гражданско дело №
20202230102876 по описа за 2020 година
Пр Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 127а от СК.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 323 от 18.04.2017 г. по гр.д.№ 1573/2017 г.
на СлРС, родителските права по отношение на детето Е.Г.П.А, са предоставени на ищцата и
е определено, че детето ще живее при нея. От тогава и към настоящия момент само тя
полагала преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. От
прекратяване на брака между страните, редовно изпълнявала режима за лични контакти
между детето и бащата. Сочи се, че още преди прекратяването на брака с детето живеели в
М. и винаги са имали разбиране за детето и срещите му с ответника.
На 21 юли 2020 г. ищцата се върнала в България от Малка с детето и веднага го
предала на бащата за изпълнение на режима за лични контакти. Имали уговорка бащата да
върне детето в М. за рожденият му ден, като за целта дори били закупени и самолетни
билети и там да изкарали рождения му ден. Паспорта на детето и декларацията съгласие
детето да напуска пределите на страната останали при ответника с оглед предстоящото
пътуване. Ден преди полета ответникът заявил на ищцата, че повече няма да й върне детето
и няма да разреши то да живее при нея в М. и ще остане при него. Наложило се ищцата да
образува изпълнително дело за неговото предаване, за което на 08.09.2020 г. се върнала в
България. Явно това мотивирало ответника и още същият ден доброволно върнал детето, но
заявил категорично, че няма да й върне паспорта на детето и ще оттегли съгласието си то да
пътува извън страната.
Сочи се, че преди депозиране на исковата молба, ищцата провела с ответника още един
разговор доброволно да предаде паспорта на детето и да не оттегля съгласието си, защото на
1
30-ти септември 2020 г. детето трябвало да е на училище, но ответникът отново категорично
отказал и заявил, че то повече няма да излезе от страната по никакъв повод. Ищцата сочи, че
поради липса на паспорт и съгласие от страна на ответника, тя и детето не можели да
отпътуват за М., което било неблагоприятно както за обучението на детето, така и за нея,
защото трябвало да отсъства от работа.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да ЗАДЪЛЖИ
ответника да върне паспорта на детето, а ако е унищожен, да замести необходимото
съгласие на бащата на детето Е.Г.П.А, да бъде издаден паспорт, както и да напуска
пределите на Р България заедно с майка си, както и с трети лица, за срок от пет години, като
пътува до М. където учи и живее, в държави - членки на Европейския съюз, както и до
Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия с цел екскурзии. Претендират
се разноските по делото.
Особено искане: При уважаване на молбата, се моли съда да допусне предварително
изпълнение на решението за снабдяване с паспорт на детето, ако ответникът не го върне,
както и съгласие то да пътува до М. където учи и живее, в държави - членки на Европейския
съюз, както и до Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия с цел
екскурзии.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. С. К. от
АК - Сливен, в който счита иска за неоснователен. Възразява срещу иска с довод, че ищцата
желае трайно да отнеме възможността на ответника да вижда детето си, като замине с него
за М. за неопределен период от време.
Възразява срещу твърдените в исковата молба обстоятелства и факти като твърди, че
същите са в дисонанс с реалността и не кореспондират с правната квалификация посочена в
исковата молба. В тази връзка посочва, че категорично ответникът не е съгласен детето да
пътува извън страната с ищцата с каквато и да е цел, тъй като е установил след прибирането
му в България, че за неговото физическо здраве и образование не са полагани никакви или
по-скоро почти никакви грижи. Детето не можело да чете, здравето му било в особено
влошено състояние. Имало сериозни проблеми със зъбите поради лоша хигиена и в тази
връзка се налагало оперативна намеса през месец ноември. Сочи се, че за периода от
връщането на детето в страната до настоящия момент, ответникът е организирал и заплащал
всички прегледи и медицински интервенции на детето, уроци при частен учител, както и
спортни занимания по джудо. За този период в развитието на детето и здравословното му
състояние се наблюдавал чувствителен напредък, което обстоятелство карало ответника да
не разрешава пътуване на детето извън страна заедно с ищцата, тъй като това би довело
отново до отрицателни последици в развитието му.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуалния си представител Таня Русева от АК
– Сливен поддържа исковата молба на основанията посочени в нея.
2
Ответникът, редовно призован се явява лично и с адв. С. К., който оспорва молбата на
посочените в отговора основания..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С решение № 323/18.04.2017 г. , постановено по гр.д. 1573/2017 г. на СлРС е прекратен с
развод сключеният на 11.09.2010 г. граждански брак межу страните. Утвърдено е постигнато
между тях споразумение, с което родителските права по отношение на детето Е.П. са
предоставени на майката Т. Петкова.
Е.Г.П.а е родена на 13.08.2011 г., видно от приетото като доказателство удостоверение
за раждане.
Прието е като доказателство в превод удостоверение, от Колеж Мария Реджина от
14.08.2020 г. с което се удостоверява, че Е. посещава Основно училище Сейнт Полс Бей,
Колеж Мария Реджина. В това училище е записана на 04.04.2016 г. в клас детска градина. С
друго удостоверение, в легализиран превод директора на училището потвърждава, че
новата учебна година започва на 30.09.2020 г.
Видно от удостоверение, издадено от МОН, Българо малтийска културна асоциация,
Неделно училище Св. Св. Кирил и Методий, детето Е. е завършила през учебната 2018-2019
г. обучение по български език и литература с отличен 6.
Ответницата има сключен договор за наем в М. за периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2021
г. за апартамент3, Пукет, ул. Ането Каруана, Кавра, Сейнт Полс Бей, М.. Ответницата е
наета на пълен работен ден от СТ Микроелектроникс М. ЛТД с възнаграждение 12 181.48
евро годишно.
Издадено е от д-р М. Ненчева удостоверение, от което е видно, че Е. е на
ортодонтско лечение от 19.09.2019 г.
От приетия по делото социален доклад се установява, че към момента ищцата и
детето живеят на адрес гр. Сливен, кв. Дружба 14- В- 20, собственост на Антон Христжв-
вуйчо на Т.. Домът е обзаведен съобразно нуждите на семейството, със съвременни мебели и
се поддържа много добра жилищно- битова хигиена В жилището на ищеца също се
поддържала много добра хигиена. То представлява апартамент с хол, трапезария, спалня и
детска стая.. Към момента в гр. Сливен детето посещава частни уроци по всички предмети и
тренира джудо. По време на проведен разговор с Е. е установено, че тя е спокойна, облечена
с дрехи , съобразно с възрастта. Информирала за изграден приятелски кръг в М. с други
деца, за които споделя, че много й липсват и иска да ги види. Изразила е желание пред
социалния работник да продължи да живее заедно с майка си в М., както и да учи там. С
баща си желае да се вижда, да се чуват по телефон, да си идва в България за ваканциите,
3
както и до сега, но не и да живее постоянно в неговия дом или да учи в гр. Сливен. Е.
информирала, че помолила баща си да й върне паспорта , за да може да отпътува, заедно с
майка си за М., но той и отговорил, че ще стане след като й оправят зъбките.. Установено е,
че между детето и родителите съществува емоционална привързаност, въпреки това детето
изразява предпочитание да живее със своята майка в М... В средата , в която към момента се
отглежда детето от майката, както и в дома на бащата не са констатирани преки рискови
фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху цялостното й развитие.
От събраните по делото гласни доказателства от ищцовата страна се установява, че
ищцата и детето живеят в М. от м. февруари 2016 г., като за детето се грижи Т.. Бащата бил
причината, за да заминат Т. и детето за М.. Той дал съгласие за това. Т. през лятото и зимата
се връщала в България и оставяла Е. при бащата. Някога Георги връщал детето в М., веднъж
сестра му я завела, също така и майката на Т.. Те се върнали в края на юли месец. В
началото на м. август трябвало да я върне бащата в М., преди рождения й ден. Два дена
преди полета той заявил, че няма да я закара обратно в М.. Детето посещавало малтийско
училище, отделно ходило на неделно българско училище. За 2016 г. не мога да кажа дали
детето е било на училище. Там живеели на квартира, детето си имало собствена стая. В
началото на м. октомври св. Чендова се видяла с Т. и детето. То било спокойно,
единственото му притеснение било, че ако майка й замине, може да остане в България без
майка си. Детето в България посещавало уроци. Майката и сестрата на Т. също живели в М..
Майката живеела от около 11 години, а сестрата от около 10 години. Т. в момента в М. била
в неплатен отпуск и тук не работела. Т. се е върнала тук, за да вземе Е.. Когато не била на
училище в М., за нея се грижели баба й или леля й. Леля й работела на постоянен трудов
договор. Детето искало да се върне в М., за да види леля си, съучениците и приятелите си.
Последно Т. и майка й водили Е. на зъболекар. И баща й полагал грижи в тази посока.
Св. Т.- майка на ищцата сочи, че на 8 февруари 2016 г., детето пристигнало с майката в
М.. До преди да дойде м. юли 2020 г., детето постоянно живеело в М., освен когато си
идвало за ваканция. Там учило едновременно в българско и в малтийско училище. В
малтийско училище започнало м. април 2016 г. до м. септември било на детска градина.
След това започнало на училище. Третата година я записали едновременно и в българско
училище - неделно и тя имала свидетелство за завършен първи и втори клас, като от първи
до четвърти клас имала свидетелство за завършено малтийско училище. Детето тръгнало
много добре, много била щастлива. Тя помагала понякога, когато майката е ангажирана и
работи, но то не било цялостно, а само часове. Налагало се е и по-малко, докато майката е
на работа и свърши работа. Майката работела на смени и по време на нощни смени детето
оставало при нея. Другата й дъщеря също помагала на детето всячески - и с обучение на
английски и на български. Детето изучавало повече часове на английски и малтийски език.
На български учило в българското училище. Детето имало много добри условия. Имало
приятелчета, съученици, с които комуникира непрекъснато по телефон, на улицата, когато
излезе с майка си, в парк, когато отидат. Животът там бил много спокоен за нея. Когато
4
пристигнали в М., то не говорело добре български език и това било много голямо
предимство да тръгне с езика, с който живее, който трябва да упражнява там в държавата -
първо английски, след това малтийски. Правела някой правоговорни грешки, но тъй като
само в къщи се говорело на български, може би затова българския език бил на заден план.
Сега вече детето било голямо и си говорило много добре български език, свободно пише.
Детето, когато имало ваканция, съчетавали майката и бащата на детето, например майката
го водило или бащата, или близки на бащата го връщали.. На 12.01.2020 г. тя върнала детето
в М.. Пристигнали с майката и нейния приятел в България. Тъй като свидетелката имала
повече отпуска и останала в България и съчетали нещата Е. да остане в България повече
време с баща си - и на Коледа и на Нова година, да бъде с баща си. Билетите били закупени
от бащата на детето. Той ги завел от Сливен до София. Когато пристигнали в М., майката на
детето ги посрещнала на аерогарата и си взела детето. Абсолютно нямало индикации, че
бащата не е съгласен детето да остане в М.. През м. юли детето отново било при бащата.
Всичко било нормално, имали билети закупени за м. април, но поради пандемията отложили
нещата и в момента, в който отворили аерогарите, детето пристигнало в България с майката
и до днес е тук в България. Детето трябвало да се върне в М. на 11 август, тъй като то има
рожден ден на 13 август и майката на детето организирала детско парти за рождения ден,
защото предишните два рождени дни тя подред в България и празнувала със семейството на
бащата. Билети имало закупени, но не се осъществило пристигането му. Причината затова
били някакви неразбирателства между майката и бащата. Майката и бащата били в
конфликт и детето не могло да се върне в М. и да започне новата учебна година.. То
трябвало да започне училище на 27 септември, тази година. Директорката на училището
пращала имейли и се интересувала относно положението, в което е детето - кога ще
пристигне и кога ще започне учебната година. Майката работела във френско-италианска
компания - микроелектроника, на смени. В момента била в неплатен отпуск до пристигането
й в М.. Директорът на компанията непрекъснато комуникирал със сестра й, която работи в
същата компания. Непрекъснато се интересувал докога Т. ще е в България и добре ли е,
щастлива ли е и какво могат те да направят за нея, тя да си пристигне по-бързо в М.. Детето
непрекъснато изпитвало страх, че ще остане в България, че няма да си отиде в М., а иска да
учи и да вижда приятелите си и леля си, която е в М.. Е. не искала да стои с нея, а искала
непрекъснато да е с майка си, защото се страхувала майка й да не си тръгне и тя да остане в
България. Миналото лято я водили на зъболекар. Поставили й скобички. Когато тя си дошла
м. декември 2019 г. ходили до кабинета. След това тази година, пак ходили Последният път,
когато ходиха, била бях с майката. Майката й каза,ла че следващата година 2021 г., след м.
януари, а може и м. март детето да посети кабинета, за което била щастлива, че положението
не е страшно, че ще се махнат скобите и евентуално друг ортодонт да се грижи за детето.
Когато те си пристигнали, майката и бащата решили да отидат в кабинета, да им излезе
евтино, тъй като в М. услугите били по-скъпи и бащата решил да поеме този ангажимент
към детето в България, за по-евтино. Детето имало трета сливица, но я е израснало. Двама
лекари са я видяли и са казали, че това не е проблем, че вече няма трета сливица. На
17.11.2020 г., в 12:15 часа било последното посещение при ортодонта, срещу Областната
5
управа, на втория етаж. Майката казала, че няма проблем, който да заплашва и да задържа
детето тука. Все още св. Т. нямала намерение за постоянно да остава в България, тъй като й
предстояло пенсиониране. Другата й дъщеря не била семейна, нямала деца, сама живеела.
Детето, до лятото било щастливо. Сега не искала да вдига телефона тна баща си, защото
знаела, че ще остане тук и няма да се прибере с майка си в М.. Имало моменти, когато
детето е спокойно, но последните два пъти, когато говорило с баща си, не била спокойна.
Поради конфликтите, които имаха Т. и бащата, тя била принудена да отиде с детето в М., за
по-спокоен и по-добър живот. Бащата казал, че там ще живее по-добре, ще получи по-добро
образование в М. и животът му ще бъде по-добър. Т. не донесла дрехи на детето, защото
мислела, че нещата няма да се усложнят толкова много и ще се помисли добре за детето. Т.
се опитала да говори с ответника, но нямало резултат, само получила обидни думи. Той я
нарекъл „свиня“, „боклук“, „бездомнице“, „некадърнице“, „пари нямаш“ и още много долни
думи. Майката била отговорна към детето. За четири и половина-пет години, то боледувало
леко, не се е налагало нищо сериозно да се прибягва до лекар, също и за зъбите.
Разпитаната св. Килограмска от ответната страна заявява ,че е братовчедка на
Георги. Ставала свидетел на това, че всеки път, когато Е. си дойде в България, е в такова
състояние - не изглежда здравословно, занемарена е. Пристигала неподстригвана ноктите й,
дрехите и били някакви стари, опърпани. Цялостното й състояние подсказвало, че това дете
не се гледа добре. Поведението на Е. било невъзпитано. Изоставала в училище, не можела
да чете, с граматиката също била зле. Много проблеми имала във всяко отношение. Детето,
когато се прибрало било много щастливо, че е с баща си и на нея няколко пъти казвала, че е
много щастлива, че е при него и че иска да остане тук, защото баща й се грижи много по-
добре за нея, води я навсякъде, помага й да се развива тя. Той лично й наел учителка, защото
тя илае изоставаща в училище. Е. не можела да си напише името на български, не можела да
чете. Георги не бил съгласен Е. да бъде с майка си в М., заради образованието й. Отделно,
заради това, че не вижда дъщеря си. Детето няколко пъти е подчертавало, че иска да остане
тука. Бащата постоянно събирал Е. с други деца, водил я на аква парк през лятото, правел
всичко да може тя да се развива като личност. От миналата година съществувал проблем със
зъбите на Е.. Бащата вложил много пари, за да поправи този проблем. Когато Е. се върнала в
М., било с договорка, докато е там Т. да се грижи за скобите на Е.. Станало ясно, че тези
манипулации не са извършвани в М.. Той мислел главно за физическото състояние на
детето. През 2019 г. детето доброволно се върнало в М.. Сега бащата отказвал да се върне
детето в М.. Знае, че родителските права са предоставени на майката.
Св. Николов сочи, че Георги не иска Е. да се връща в М.. Когато детето пристигнало
в България на 22.07.2020 г. и бащата на Е. разбрал, че не се справя нито с четене, нито с
писане на български. Друга причина била, че от към лична хигиена не е добре детето - миене
на зъби, лице, очи. Е. се чувствала доста добре, когато е при баща си, радостна е, щастлива е.
Баща й намерил добра частна учителка да учи. Тя му е казвала, че й харесва тук, че иска да
остане при тати, той да й вземе котка. Сигурно преди години бащата е забелязал, че Е. не
6
може да чете и пише. През тези години той е разрешавал Е. да се връща в М., като е мислел,
че другият родител ще направи необходимото да се оправят нещата. Е. пребивавала един
месец през годината в България, лятно време и по празниците си идвала м. декември за
Коледа и Нова година.
Предвид на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е
интересът на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван
абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този
въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на
риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и
пътуване на децата в чужбина и защитата на тяхната личност и здраве следва да се определи
според данните в конкретния случай.
Страните са прекратили гражданския си брак по взаимно съгласие, като съдът е
утвърдил представеното от тях споразумение с решение № 323/18.04.2017 г. с което
родителските права по отношение на малолетното дете Е.Г.П.а са предоставени на майката
Т. Бойкова Петкова.
От приетите по делото удостоверения с превод на български език се установи, че
детето посещава малтийско училище и неделно българско училище.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че майката и детето
са заминали за М. през 2016 г. Отначало Е. е била записана на детска градина , а след това в
малтийско училище. През периода от заминаването им до настоящия момент не са
ограничавани контактите на бащата с детето., което е било при него през лятната и
коледните ваканции. При последното посещение на детето в България , ответникът е
оттеглил пълномощното на ищцата за пътуване на Е. в чужбина.
Не се спори, че детето има проблеми със зъбите и е на ортодонско лечение, изразяващо
се в поставяне на скоби за регулиране на захапката. За лечението му се установи, че полагат
грижи и двамата родители.
От изготвения по делото социален доклад става ясно, че към момента ищцата и детето
живеят на адрес гр. Сливен, кв. Дружба 14- В- 20. Детето посещава частни уроци по всички
предмети и тренира джудо. По време на проведен разговор с Е. е установено, че тя е
спокойна, облечена с дрехи , съобразно с възрастта. Информирала за изграден приятелски
кръг в М. с други деца, за които споделя, че много й липсват и иска да ги види. Изразила е
желание пред социалния работник да продължи да живее заедно с майка си в М., както и да
учи там. С баща си желае да се вижда, да се чуват по телефон, да си идва в България за
ваканциите, както и до сега, но не и да живее постоянно в неговия дом или да учи в гр.
7
Сливен. Установено е, че между детето и родителите съществува емоционална
привързаност, въпреки това детето изразява предпочитание да живее със своята майка в М..
В средата , в която към момента се отглежда детето от майката, както и в дома на бащата не
са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху
цялостното й развитие.
Ответникът твърди, че за детето не са полагани необходимите грижи за неговото
физическо здраве. Не можело да чете, здравето му било в особено влошено състояние. Не
знаело добре и български език.
От приетите по делото писмени доказателства, издадени от Училището, което
посещава детето в М. с превод на български език се установи, че Е. е прилежна ученичка,
посещава редовно училище, има издадени и удостоверение от МОН, Българо малтийска
културна асоциация, Неделно училище Св. Св. Кирил и Методий, от които е видно, че е
завършила през учебната 2018-2019 г. обучение по български език и литература с отличен 6.
Не се потвърдиха показанията на св. Килограмска и св. Николов от другите, събрани по
делото доказателства, че Е. е занемарена в хигиенно отношение, че не знае добре български
език и е невъзпитана за възрастта си. Не стана ясно как за 4 години бащата не е забелязал,
че за детето не се полагат достатъчно грижи или не говори и пише правилно на български
език.
Майката Т. Т. се е установила трайно в М., работи, детето Е. посещава редовно
училище, има изградени навици там и приятелски кръг, който й липсва в България. Следва
да се вземе и предвид обстоятелството, че родителските права са предоставени на майката и
детето следва нейното местожителство. Към настоящия момент няма влязъл в сила съдебен
акт, с който да са променени мерките, относно упражняване на родителските права по
отношение на детето. Безспорно е, че между страните съществуват конфликти, но те не
следва да се отразяват върху емоционалното състояние на Е.. Проблемът със зъбите не е
основание, ответникът, като баща на Е. да оттегля разрешението си за напускането й от
страната и заминаване за М.. Майката следва да положи необходимите грижи и
усилия лечението на детето да не бъде прекъсвано.
Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че Т. получава подкрепа в
грижите за детето от своята сестра , която също живее и работи в М.. Не се установиха
рискови фактори, които да влияят неблагоприятно на детето по местоживеенето му с
майката в М.. На нея й липсват приятелите и леля й, с които живее вече четири години. Т.
към момента е в неплатен отпуск, детето не посещава училище и изостава от своите
съученици, което не е в неин интерес.
Именно изхождайки от интереса на детето, че то трябва да има възможност да
продължи обучението си в М., да посещава нови места, да придобива нови впечатления и да
обогатяват културата си, което е в неин интерес , у съдът възниква убеждение, че е налице
8
необходимост детето да може да пътува в чужбина.
При така изложените обстоятелства, съдът счита, че ищцовата претенция следва да
се уважи и съдът да постанови както заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в
чужбина.
В с.з. ответникът върна на ищцата паспорта на детето, поради което към момента Т.
Т. няма правен интерес от искане за издаване на задграничен паспорт на Е..
Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за
пътуване на детето в чужбина, ще бъде защитен по най-добър начин интересът му, който
следва да се постави на първо място, включително и правото му на свободно движение
извън пределите на Република България.
На основание чл. 127а, ал. 4 от СК, следва да се уважи искането и да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените разноски в производството в размер на 30 лв. д.т. и адвокатски хонорар в
размер на 400 лева. Неоснователно е възражението на процесуалният представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгл. Чл. 7, ал.1, т.4
от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението при неоценяеми искове е в размер на 600 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
РА РАЗРЕШАВА малолетното дете Е.Г.П.а с ЕГН **********, родена на 13.08.2011 г. в
гр. Сливен, с майка Т. Б. Т. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. Джеймс Баучер № 26 и
със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Г.С.Раковски 15 чрез адв. Елена Попова от АК –
Сливен и баща Г. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. Я.С. №... което разрешение да
замести необходимото съгласие на бащата Г. П. П. за напускане на територията на
Република България на детето Е.Г.П.а с ЕГН **********,, родена на 13.08.2011 г. в гр.
Сливен, придружавано от майка си Т. Б. Т. с ЕГН ********** , както и с трети лица , като
пътува до М., където учи и живее, в държави- членки на ЕС, както и до Северна Македония,
Република Турция и Република Сърбия с цел екскурзии за срок от пет години.
ОСЪЖДА Г. П. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. Т. с ЕГН **********
направените от нея разноски в общ размер на 430 лева.
9
ДОПУСКА на осн. чл. 127а, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10