Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.10.2021 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийският
районен |
Съд |
Трети |
състав |
||||||||||||||||
|
На |
шестнадесети
септември |
Година |
Две
хиляди двадесет и първа година |
||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина
Байданова |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна
Суркова |
|
|||||||||||||||||
|
прокурор |
Гергана
Колева и Мерйем Алиева |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
Гражданско |
дело номер |
361 |
по описа за |
2021 |
година. |
||||||||||||||
Производството е с пр.осн. чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
имуществени вреди в размер на 9 000 лева и неимуществени вреди в размер на
495,22 лева за заплатен
адвокатски хонорар за оказване на защита по досъдебно производство и закупени
лекарства, възникнали в резултат на повдигане на обвинение /привличане в
качество на обвиняем/ за извършване на престъпление и прекратяване на
наказателното производство, поради неизвършване на деянието от лицето, е редовно предявен и подсъден на
РС-Кърджали.
Ищецът твърди в исковата молба,
че с влязло в
законна сила на 01.02.2018г. Постановление на Районна прокуратура – Кърджали,
образуваното наказателно производство , по което бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление, е прекратено на осн. чл.243,ал.1 т.2 във вр. с чл.244,ал.1 т.2 от НПК,при
което счита, че са
налице кумулативните предпоставки
на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, поради реално претърпени вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна
връзка с предприетите спрямо него от ответника незаконни действия по привличането му като обвиняем. Сочи, че ДП №
6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали било образувано с Постановление на РП-Кърджали на 02.02.2016 г.
срещу ищеца затова дали на 18.04.2015 г. и
23.04.2015 г. в гр. Кърджали при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице-супервайзор в „МТЕЛ магазин Кърджали",
регион „Южен Централен 3", зона „Юг", дирекция „Директни
продажби", в кръга на службата му сам, съставил неистински частни
документи - 18 броя договори за предоставяне на мобилни услуги и ги употребил,
за да докаже че съществува правно отношение-престъпление по чл. 310, ал. 1 вр.
чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и срещу М.Т.М. за това дали на същите дати и място при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице-супервайзор в „МТЕЛ магазин
Кърджали", регион „Южен Централен 3", зона „Юг", дирекция
„Директни продажби", в кръга на службата и сама, съставила неистински
частни документи-18 броя договори за предоставяне на мобилни услуги и ги
употребила, за да докаже че съществува правно отношение-престъпление по чл.
310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Твърди, че с Постановления за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение многократно бил привличан в качеството на
обвиняем за извършени престъпления от общ характер, както следва: - 1. На 07.09.2016 г. за извършено
престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, aл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за
това, че на 23.04.2015 г. в гр. Кърджали в качеството си на длъжностно лице-„сътрудник продажби" в магазин в гр. Кърджали
на „Мобилтел" ЕАД гр. София, в кръга на службата му сам, съставил неистински
частни документи: договори за предоставяне на мобилни услуги от 23.04.2015г. с
титуляр Г.Й.А. и
ги употребил, за да докаже, че съществува правно отношение; - 2. На 26.06.2017 г. за извършено престъпление
по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, aл. 1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, а именно за това, че на 23.04.2015 г. в
гр. Кърджали в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, в качеството си на длъжностно
лице-„сътрудник
продажби" в
магазин в гр. Кърджали на „Мобилтел" ЕАД гр. София, в кръга на службата му сам, съставил неистински
частни документи: договори за предоставяне на мобилни услуги от 23.04.2015г. с
титуляр Г.Й.А. и
ги употребил, за да докаже, че съществува правно отношение – че са предоставени мобилни услуги на лицето,
посочено като титуляр по договорите, които то иска да потребва и 3. На 20.11.2017 г. за извършено
престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. an. 1
от НК, а именно за това, че на 23.04.2015 година, в гр.
Кърджали, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, в
качеството си на длъжностно лице- „Супервайзор", в магазин в гр. Кърджали
на „Мобилтел" ЕАД гр. София, в кръга на службата си сам, съставил
неистински частни документи: договори за предоставяне на мобилни услуги от 23.04.2015г. с посочен титуляр Г.Й.А. /подредени с приложенията от
лист 190 до лист 203 в Том 1 и от лист 232 до лист 255 в Том 2 от материалите/, договор с посочен
титуляр С.М.М./подредени
с приложенията от лист 127 до лист 140 в Том 1 и от лист 137 до лист 160 в Том 2 от материалите/, като ги употребил, за да докаже, че съществуват правни
отношения- че са предоставени мобилни услуги на лицето, посочено за титуляр по договорите, които то иска да потребява. Сочи, че по
ДП № 6/2016 г. по описа на ОДМВР-Кърджали, бил внесен в Кърджали обвинителен акт на РП-Кърджали против ищеца и М.Т.М. за извършено престъпление по
чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, aл. 2 от НК, образувано е НОХД № 259/2017 г.
по описа на РС-Кърджали, по което с разпореждане № 35/16.03.2017 г. по посоченото наказателно дело от общ характер, съдията-докладчик
във фазата на разпоредителното заседание и след преценка на въпросите по чл.
248, ал. 2 от НПК, прекратил съдебното производство по НОХД № 259/2017 г. по
описа на РС-Кърджали и върнал на
РП-Кърджали за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на разпореждането,
указания , а именно, да отстрани
допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила -чл. 55, чл.
246, ал. 2 и чл. 219, ал. 3 от НПК.
Няколко месеца по-късно отново по ДП № 6/2016 г. по описа на
ОДМВР-Кърджали, бил внесен в
РС-Кърджали обвинителен акт на РП-Кърджали против ищеца и М.Т.М. за извършено престъпление по чл. 310, ал.
1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по който е било
образувано НОХД № 921/2017 г. по описа
на РС-Кърджали, по което с
Разпореждане № 119/24.08.2017 г. по посоченото наказателно дело от общ характер
съдията-докладчик във фазата на разпоредителното заседание и след преценка на
въпросите по чл. 248, ал. 2 от НПК, прекратил съдебното производство по НОХД №
921/2017 г. по описа на РС-Кърджали и е върнал на РП-Кърджали за изпълнение на
дадените в обстоятелствената част на разпореждането, указания , а именно, да отстрани допуснатите на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила-чл. 55,
чл. 246, ал. 2 и чл. 219, ал. 3 от НПК, посочени в разпореждане № 35/16.03.2017
г., постановено по НОХД № 259/2017 г. по описа на РС-Кърджали, както и
допуснатите нови такива при връщането на делото от РС-Кърджали за поправяне на
процесуалните нарушения, допуснати при разследването. Сочи, че в резултат на описаните
действия за продължителен период от време – повече от една година, за ищеца настъпили редица вреди от неимуществен
характер, изразяващи се в продължителни и постоянни психически страдания,
продължително разстройство на физическото и психическо здраве, които търпял ежедневно в продължение на дълъг
период от време. Извършените процесуално-следствени действия - привличането му като обвиняем три пъти и разпити в това качество не останало в тайна от
близките и роднините му, които задавали въпроси: „Кво си направил?", „да не си престъпник?", с което изпитвал силни емоционални страдания, притеснения и стрес от факта, че близките му го обвиняват в нещо, което не бил извършил.
Чувал съседите от входа да разговарят на висок тон помежду си с думите „С. /А./ е извършил някакво
престъпление", а на въпрос
„Какво е направил?", една
от съседките отговорила : „Откраднал си много голяма сума пари от МТЕЛ-а, така се говори в
града". Ищецът твърди, че изпитвал срам и
унижения, чувствал вътрешно безсилие от факта, че не можел да обясни, че не е извършил
престъпление и че не е престъпник, усещал как свидетели на случващото се, негови колеги, го приемали като такъв и се опитвал да им обясни, но никой дори не пожелал да
говори с него и всички
се отдръпнали, а също и от семейството му, което поведение никога преди това не
били проявявали, а напротив, всички били вежливи и учтиви и се отнасяли към ищеца с уважение и респект. В резултат на това,
ищецът се отчуждил от приятелската си
среда и от заобикалящото го общество, затворил се в себе си и станал необщителен, рядко излизал от дома си под предлог да не
се подлага на унижения и срам пред хората в града. Сочи, че град Кърджали е сравнително малък град и дори
хора, които не го познавали
лично, когато го видели по
улиците, го сочели с
пръст и с думите: „Това е
служителят от МТЕЛ, който е вършил престъпления" и поради тази причина дълго време за
период около една година , докато преодолее страха от среща с хората в града,
излизал само в тъмната част от денонощието и то до най-близкия магазин с цел да
напазарува за дома си. Това поведение се
отразило на членовете на семейството му, още повече, че и съпругата му, с която тогава съжителствал на съпружески начала, била в идентично на неговото положение и освен това била бременна с първото си дете. Така в продължение на повече от една година останал изолиран от обществото
и приятели, което засилило вътрешното му напрежение и тревоги. Станал нервен, избухлив, страдал от безсъние,
чувствал се напрегнат и тревожен, получавал кризи от задушаване, сърцебиене и главозамайване, създало се чувство на непълноценност, като
човек и съпруг. Освен това, бил
лишен от възможността да подпомага семейството си финансово и не само това. Междувременно
на ***. се родила и дъщеря му В. и от вътрешни тревоги и притеснения и от тревожни мисли за
предстоящите разпити и развой на събитията по обвинението, не успял да изпита
родителското чувство на радости и гордост от бащинството и раждането на дъщеря си, което засилило тревогите му от предстоящите допълнителни
финансови разходи по отглеждането на детето - тревожел се и
изпитвал страх от бъдещи събития, а именно, че ако бъде осъден и „вкаран
в затвора", то кой ще полага грижите за детето им , присъщи за един баща, съпруг и глава
на семеството.
Страхът от неизвестното възбудил у ищеца допълнителни тревоги - страхувал се от бъдещи събития, от неизвестния резултат от
воденото срещу него досъдебно
производство, изпаднал в продължителна депресия и стрес и не можел да мисли за друго, което състояние продължило от датата
на образуваното срещу него досъдебно производство до 01.02.2018г., когато окончателно влязло
в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство. След тази
дата емоционално се успокоил, но не и в степен , в която бил уравновесен преди
това. Сочи,
че психичното му здраве останало разхлабено и
понастоящем и че доверието
в него не се възстановено напълно от страна
на колеги и приятели, че в него останал и страха от продължаващи или повторни действия от страна
на прокуратурата. Твърди, че бил подложен на социална
изолация, поради причини стоящи извън поведението му и че от общителен и ведър човек
се превърнал в подтиснат, мрачен и затворен тип човек. Твърди, че описаните неимуществени вреди търпи и до
днес, макар и с по-нисък интензитет и в степен по-ниска от тези, които търпял в
периода на привличането му в качество на обвиняем и воденото наказателно производство.
Оздравителният период на
увредата на психичното му здраве не бил завършил напълно, респ. Същото не било възстановено в степен от преди привличането му като обвиняем. В резултат на
преживения стрес увредил и физическото си здраве, като периодично вдигал високо кръвно,
страдал от хронично безсъние и
главоболие. Неимуществените вреди определя на стойност 9000 лева. Сочи, че освен вреди от неимуществен характер, за него възникнали и такива от
имуществен характер, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за оказване на
защита по ДП № 6/2016 г. по описа на ОДМВР-Кърджали в размер на 480,00 лева и разходи по
закупуване на лекарства в общ размер на 15,22лева, или, общо 495,22 лева, които суми моли ответникът да бъде осъден да му заплати, ведно със законната
лихва за забава, считано от 01.02.2018г. - датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателно производство по ДП № 6/2016г. по
описа на ОДМВР-Кърджали, представляващо прокурорска преписка № 1807/2015 г. по
описа на РП-Кърджали. Претендира за разноски по делото. В съдебно заседание лично и
чрез упълномощен представител поддържа иска и моли съда да го уважи, за което
излага съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът
Прокуратура на Република България с отговора на исковата молба, с който намира иска за недопустим
и неоснователен. Не оспорва, че Досъдебно производство №6/2016г. по описа на
ОДМВР - Кърджали е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради
това, че обвинението срещу ищеца не е доказано,като сочи, че това основание не е от изрично посочените в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е придвидено, че Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
прекратено наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Излага съображения, че
наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението, а
не поради това, че извършеното деяние не е престъпление, или че деянието не е
извършено от ищеца. Счита, че конкретният случай не попада в пределите на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и прави възражение за
недопустимост на производството с искане за неговото прекратяване. Оспорва исковата претенция и като недоказана по основание и по размер, а именно по иска за неимуществени вреди излага съображения, че
наличието на действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпените морални вреди,
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и за наличието на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и
заявените от него негативни
преживявания и страдания. Не били представени доказателства , че наказателното
производство се отразило в личен и служебен план на ищеца, че загубил доверието
на близките и колегите си и че вследствие на повдигнатото обвинение претърпял
вреди. Сочи и че прокуратурата не била разпространявала информация за
воденото наказателно производство срещу ищеца и разгласяването на обвиненията и оттам злепоставянето на ищеца пред близките и колегите, а и
в обществото, не било пряк резултат от действията на
ответника. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер,
като прекомерен, като излага подробни съображения в тази насока и се позовава
на съдебна практика. Сочи, че повдигнатото обвинение по смисъла на чл.93 т.7
от НК не е тежко, спрямо ищеца
е била
взета най-леката МНО – „Подписка“ и няма прилагани други мерки за процесуална
принуда, а МНП била отменена своевременно от прокурора на осн. чл.234, ал.8 във
вр. с ал.6 от НПК. Липсвали доказателства, че по причина на взетата МНО
настъпили негативните преживявания и страдания на ищеца. Позовава се на
съпричиняване, поради дисциплинарното уволнение на ищеца за нарушаване на служебните
му задължения – нарушени вътрешни правила на „МТЕЛ“ по смисъла на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ. Оспорва и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, като сочи,
че в случая липсвали доказателства за реално осъществена адвокатска помощ и че
адвокатското възнаграждение било заплатено. Сочи с оглед квалификацията на
деянието, извършеният разход за несъответен и претенцията за завишена в тази
ѝ част. Възразява срещу иска за обезвреда на ищеца за закупени от него
лекарства, поради липса на причинно-следствена връзка между увреждането на
здръвословното му състояние и повдигнатото обвинение. Оспорва и началния момент
на дължимост на законната лихва, като счита,че същата е дължима от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство - на 01.02.2018г., а не от
датата на издаването му, при което се позовава на изтекла тригодишна
погасителна давност на вземането за лихва към датата на предявяване на иска на
25.02.2021г. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа
отговора и оспорва иска.
Контролиращата
страна Прокуратура на РБ чрез процесуалния си представител намира иска за
неимуществени вреди за частично основателен и моли съда да уважи иска в
минимален размер.
С
доклада по делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещ се от
доказване факта на образуване и провеждане на досъдебно производство № 6/2016
г. по описа на ОДМВР – Кърджали срещу ищеца за престъпления по чл.310, ал.1 вр.
чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, което досъдебно производство е
прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от
22.01.2018 г., влязло в законна сила на 01.02.2018г.
Съдът
е обявил,че му е служебно известно и
не подлежи на доказване и че с влязло в сила на 31.01.2020г. решение № 513/10.12.2018г., постановено по
гр.д. № 1064/2015г. по описа на РС-Кърджали на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ е отменено незаконосъобразното уволнение на А.И.М., извършено на
основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ със Заповед № 43/19.06.2015г. на директор
Дирекция „Директни продажби“ и на директор „Човешки ресурси“ на „Мобилтел“ ЕАД
гр.София /понастоящем „А1 България“ ЕАД гр.София/, с ЕИК *********, и същият е
възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението
му длъжност „Супервайзор“, Мтел Магазин Кърджали,регион „Южен Централен 3“,
Зона „Юг“,Дирекция „Директни продажби“ в „А1 България“ ЕАД гр.София, с ЕИК
*********,гр.София.
Не е спорно,а и се установява от доказателствата по
делото, че „Мобилтел“ ЕАД е подал сигнал до Прокуратурата на на РБългария на 28.09.2015г.
за извършени от служители на дружеството, в т.ч. ищецът А.М. в качеството му на супервайзор в
Мтел Магазин Кърджали, регион „Южен Централен 3“,Зона „Юг“,Дирекция „Директни
продажби“, на 18.04.2015г. и на
23.04.2015г.
действия, съдържащи признаци на документно престъпление, след извършено дисциплинарно уволнение със заповед № 43/19.06.2015г.,
връчена на ищеца на 22.06.2015г., за прекратяване на трудов договор № 5420/07.08.2009г.,
по който сигнал на 02.02.2016г. с прокурорско постановление е образувано
досъдебно производство № 6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали срещу ищеца А.М. за
установяване дали на 18.04.2015г. и 23.04.2015г. в гр. Кърджали при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице-супервайзор в „МТЕЛ магазин Кърджали", регион „Южен Централен
3", зона „Юг", дирекция „Директни продажби", в кръга на службата
сам съставил неистински частни документи-18 броя договори за предоставяне на
мобилни услуги и ги употребил, за да докаже че съществува правно отношение - престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На 07.09.2016г. ищецът за пръв път е привлечен като обвиняем и спрямо него е
взета мярка за неотклонение „Подписка“ за пресъпление по чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК,извършено на
23.04.2015г.,както и участвал в качеството си на обвинеям в
процесуално-следствено действие разпит, като на същата дата - 07.09.2016г. по същото
досъдебно производство № 6/2016г. по описа на ОДМВР-Кърджали за деяние по чл. чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1
от НК, извършено на 18.04.2015г., е привлечена като обвиняема и е взета мярка за
неотклонение „Подписка“ и спрямо М.Т.М. /свидетел в настоящия процес/ - живуща
на съпружески начала с ищеца. Двамата са представлявани в посоченото досъдебно
производство от адв.Н.М.- КАК, с когото ищецът на 01.09.2016г. е сключил
договор за правна помощ за осъществяване на защита по ДП №6/2016г. на ОДМВР-Кърджали
и е заплатил в брой сумата от 480,00лв. с ДДС /т.3,л.78 от ДП/, за което е
издадена и фактура № 29/01.09.2016г. и такъв договор със същия предмет и
заплатено възнаграждение е сключила и св.М.М. /т.3,л.79 от ДП/.
Установява
се,че по ИМ на ищеца е образувано гр.д. № 1064/2015г. по описа на РС-Кърджали
за отмяна на наложеното му дисциплинарно уволнение, по което с влязло в сила на 31.01.2020г. решение № 513/10.12.2018г., постановено по същото
гр.дело е отменено като незаконосъобразно уволнението на А.М. със
Заповед № 43/19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“ и на
директор „Човешки ресурси“ на „Мобилтел“ ЕАД гр.София /понастоящем „А1
България“ ЕАД гр.София/, с ЕИК *********, и е уважен акцесорният
иск по чл.344,ал.1 т.2 от КТ.
Не е спорно,
че на 26.01.2017г. на ищеца е предявено
разследването. В досъдебното
производство същият е декларирал,че семейството му се състои от 1 член.
Не е спорно и че на 07.03.2017г. и
на 31.07.2017г. по посоченото досъдебно
производство двукратно са внесени обвинителни актове и образувани съответно НОХД
№ 259/2017г. и НОХД № 921/2017г. и двете по описа на КРС, производството по
които е прекратено от съдебната фаза и двете дела върнатио на прокурора за
изпълнение на задължителни указания. За изпълнението на последните на
26.06.2017г. и на 20.11.2017г. ищецът отново е привличан като обвиняем за
разследваното деяние по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК, взета е МНО „Подписка“ и на същите дати е разпитан по
предявените му обвинения.
На
22.01.2018г. наблюдаващият прокурор в свое постановление е направил извод, че
при наличните в досъдебното производство доказателства доказателства няма как обвиняемата
М.М. и обв.А.М. да са съставили инкриминираните документи, съгласно обвинението,поради
което и поради липса на достатъчно доказателства наказателното производсдтво
следва да се прекрати, поради недоказаност на обвинението и съответно е постановил
прекратяването му, водено спрямо двамата обвиняеми на осн. чл.243, ал.1 т.2 от НПК за престъпление чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.
1 от НК. Прокурорският акт не е обжалван и е влязъл в сила на 01.02.2018г.
С оглед така
установените факти, следва да се направи извод, че за период от близо 1 година
и 5 месеца – от 07.09.2016г. до 01.02.2018г., ищецът А.М. е обект на
наказателно преследване, производството по което е прекратено, поради
недоказаност на обвинението. Неосъждан е към приключване на устните състезания
пред настоящия състав.
Установява
се още, че на ***. на ищеца и св. М.Т.М. се е родило детето В. А.М.,както и че
на
24.01.2018г. двамата закупили апартамент в гр.Кърджали, в
кв. „Възрожденци“ за сумата от 38000лв.
По делото са
представени доказателства, че на ищеца са изписани и закупени от него успокоителни
лекарства и лекарства за сън, както следва: на 07.09.2016г. на обща стойност 4,44лв.
с фактура № **********/07.09.2016г.; на 26.01.2017г. на стойност 3,14лв. с
фактура № **********/26.01.2017г. и на 20.11.2017г. на стойност 3,20лв. с
фактура № **********/20.11.2017г., или, всичко възлизащи на 10,78лв.
По делото са изслушани гласни
доказателства. Така, от показанията на св.М.М. – живуща на съпружески начала с
ищеца, се установява, че през 2015г. двамата с ищеца работели в „Мобилтел“ЕАД
на длъжност супервайзори, на 22.06.20215г. заедно с други двама колеги били
дисциплинарно уволнени заради синдикална секция, в която се включили и били
предупредени, че ако подадат жалби срещу уволнението, ще бъдат предадени на
прокуратурата за извършване на престъпления,както и станало. На ищеца били повдигнати
две или три обвинения и бил с мярка за неотклонение „подписка“ и той и
свидетелката ангажирали адв.М. като свой защитник, за което заплатили хонорар
500 лв. срещу документ за заплащането. Разследването продължило около 3 години.
Делото стигало и до съд, но било връщано заради липса на доказателства. По
време на разследването първоначално ищецът бил изключително притеснен, защото и
двамата били в една и съща ситуация, а тогава свидетелката била и бременна с
първото им дете. През първата година и ищецът и свидетелката не работели , през
повечето време си били вкъщи, заради това, че в града се говорело, че били
престъпници. Идвали полицаи, които ги търсели по снимка. Тогава получили помощ
от родителите си, за да се издържат и единствено с тях коментирали случилото се.
Ищецът повече от година бил без работа, тъй като се притеснявал от
дисциплинарното си уволнение, както и от мълвата в града ,че са престъпници. Споделял
за притесненията си да търси работа и да
се явява на интервюта. Въпреки че били дисциплинарно уволнени, имали подкрепата
на синдиката и се поддържали, поради което ищецът не приемал така тежко
уволнението си. А. започнал работа след образуване на наказателното
производство. Техни познати им обаждали и питали за какво престъпление са
обвинени. Посещавал доктори и му изписвали лекарства за тревожност за стреса, каквито
преди уволнението и повдигнатите обвинения не бил приемал.
Според св.А.А.Я. – бивша
колежка на ищеца в „Мобилтел“ ЕАД, след дисциплинарното уволнение на
целия екип бил пуснат сигнал до прокуратурата за документна измама и св.М.М. и ищецът
били обвинени. Всички, включително ищецът, били притеснени от внезапното
уволнение, че не можели да си намерят работа и че били без доходи. Приятелката на
ищеца, с която живеел, била бременна в този момент, но и двамата били без
доходи, а дисциплинарното уволнение му пречело да си намери работа,поради което
бил много притеснен и разтревожен как ще издържат себе си,а впоследствие и бебето.
Споделял, че ще ходи на лекар и притесненията му продължили над година, тъй
като непрекъснато го викали, давал обяснения и всичко това му се отразило психически.
Бил весел по принцип, но тогава бил паднал духом. Около 3-4 месеца след
уволнението споделил, че търси работа.
По делото е изслушано заключение
по назначената комплексна съдебно психологична –психиатрична експертиза,от
което,както и от разпита на вещите лица Д.
и У. в с.з., което не се оспорва от страните и изцяло се възприема от съда като
пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че след 02.02.2016г. –
са налице данни за влошено емоционално и психическо здраве на ищеца ,
изразяващи се в астено-вегетативни и тревожни оплаквания, като симптомите и
промяната в социалното функциониране на ищеца съответстват на психологичните
процеси ,възникващи след психотравмена ситуация и са довели до разспройство в
адаптацията. Към момента на експертизиране от психиатрична и психологична
гледна точка тревогата и натрупаното напрежение, свързани с инцидента, са
психхически преработени и ищецът е възстановил социалното и личностово функциониране,
т.е.,справянето с базисните социални роли. Вещите лица не са установили данни
за други увреждания за психическото здраве или усложнения, освен посочените в
исковата молба, които да се в причинна връзка с привличането като обвиняем.
Оздравителният процес е завършен и не се установява наличие на
остатъчни симптоми и прояви от
психологическо естество. В съдебно заседание вещите лица изясняват, че първата
рецепта на ищеца от психиатър е от м.юли 2016г. и включва
периода, след образуване на досъдебното производство, след което през 2017г. отново е проведена консултация с психиатър, включваща периода след
повдигане на обвинението. При
първото явяване при психиатър е включен
антидепресант, а при последващото явяване е изписан само медикамент,
повлияващ нарушение в съня,а антидепресантът е
редуциран и спрян, което означавало,че симптоматиката би
следвало да се е редуцирала. По данни на ищеца приемал
лекарства до 2017г. По съпътстващите
астеновегитативни оплаквания изследваният съобщил , че в
същия период имал завишаване на кръвното налягане, чувствал сърцебиене, тежест
в гръдния кош, в същото време неприятни изживявания във връзка със срещането на
съседи, които според него подмятали, че той е виновен,от което се чувствал подтиснат, имал
нарушения сън - събуждане нощно време и редуциране на контакти с приятели и съседи. Вероятно
антидепресантите са изписани за
преодоляване на нарушения нощен сън и тревожността във вечерните часове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим
и частично основателен по следните съображения:
Съдът по допустимостта съобрази,че в практиката си ВКС
е последователен, че случаите,
които следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на
обвинението и недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението - чл. 243, т. 2 НПК,
какъвто е и настоящия, съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето. Ето защо и по настоящото дело следва да се приеме, че поради
невъзможността на прокуратурата да събере други доказателства за извършването
на престъплението от ищеца, за което му е повдигнато обвинение и в резултат на което прокуратурата сама е прекратила производството, също
следва да се подведе под хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето / решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012
г., IV г. о., ГК./. Или, искът е допустим.
Държавата съгласно чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано, при което, за да
бъде ангажирана отговорността на държавата следва да се установи с годни и относими доказателства, че
правоохранителен орган от посочените е привлякъл ищеца в качеството на обвиняем
за извършено престъпление, както и че това обвинение е незаконно - лицето е
оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление. И за да бъде уважен предявен иск на това основание, ищецът
следва да докаже, че е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление
от общ характер; бил е оправдан по образувано срещу него наказателно
производство или производството е било прекратено по описаните в чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ причини с влязъл в сила съдебен акт; претърпял е вреди в
определен размер и между незаконните действия на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици е налице причинно-следствена връзка /чл.4
от ЗОДОВ/. По делото не се оспорва, че спрямо ищеца три пъти е повдигано
обвинение за извършване на престъпление от общ характер - по чл.310 във вр. с чл.309 във вр. с чл.20,ал.2
от НК, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години и което по
аргумент от чл.93 т.7 от ДР на НК е извън обхвата на тежките престъпления.
Установено бе, че ищецът е неосъждан, няма юридическа култура, познат е като
весел човек, без здравословни оплаквания до привличането му като обвиняем.
Упражнявал е труд по трудово правоотношение до дисциплинарното си уволнение, когато
от разпитаните свидетели М. и Я. се установи, че работодателят ги заплашил, в
това число и ищеца, че ако обжалват заповедите за уволнение, ще бъдат предадени
на прокуратурата за документна измама. Безспорно, фактът на оставане без работа едновременно на ищеца и
съжителката му, сериозността на заплахата, неясното бъдеще предизвикало в ищеца
напрегнатост, тревожност и нарушен сън. Установено бе, че през м.08.2015г. ищецът
предявил иск за отмяна на незаконното уволнение и непосредствено след това - на 29.09.2015г., постъпил сигнал за
документно престъпление, по което на 02.02.2016г. е образувано ДП №6/2016г. по
описа на ОД на МВР-Кърджали и ищеццът за пръв път е привлечен като обвиняем на 07.09.2016г.
и е взета МНО „Подписка“ и че по същото време и неговата съжителка - св.М.М. е
привлечена като обвиняема, докато е бременна с първото им дете. Установено бе,
че тревожността на ищеца се засилила,
станал некомуникативен, странял от контакти извън семейството, изпитвал срам,
обида,унижение и притеснение, притеснявала се от задаваните от познати въпроси
, свързани с обвинението за съставяне на неистински документ с цел финансово
облагодетелстване. Бил притеснен и за финансовото състояние на семейството си и
с оглед увеличаване на числеността му. Не смеел да търси работа, поради
очернянато му в обществото. За осъществяване правото си на защита ангажирал
адвокат, на когото заплатил 480лв. в брой с ДДС, видно от отбелязването върху
договора за правна защита и съдействие от 01.09.2016г. Установено бе, че две седмици след раждането
на детето на ищеца - на ***., той и съжителката му били привлечени за втори път
като обвиняеми на 26.01.2017г., което още повече засилило притесненията на
ищеца и съжителката му. Последвалите действия на ответника по двукратно предаване
на съд на ищеца и връщане на делото на КРП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения, несъмнено засилвали по интензитет тревожно-депресивното
проявление при ищеца. С неоспореното заключение на комплексната съдебна психиатрична-психологична
експертиза бе установено, че в резултат на поредица от събития, включително
образуваното досъдебното производство след
02.02.2016г. до датата на експертизиране, преживени от ищеца като психотравмени,
е налице влошаване на неговото емоционално и психическо здраве, нарушаващо
социалното му и личностово функциониране. Наистина, в случая са налице събития
от различен характер – дисциплинарно уволнение, продължителност на
производството по трудовия спор и оставане без работа и доходи за голям период
от време, образуване и участие в досъдебно производство в качеството на
обвиняем, по което обвиняем е и съжителката на ищеца, бременността на
последната и раждане по време на продължаващи процесуално-следствени действия, всяко
от които, както по отделно, така и в съвкупност водят като последица повишаване
на тревожността, засилване на тревожно-депресивното състояние в различните му
проявления и като цяло промяна в социалното функциониране на ищеца, което
състояние към момента психимески е преработено и оздравителния процес е
завършен. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление съдът намира , че от значение е
установеното по делото продължително неспокойство на увредения, който е на млада
възраст и се ползва с добро име по местоживеене, не е осъждан, семеен с дете, продължителността на
наказателното производство – 1 година и 5 месеца, вида на наложената мярка за
неотклонение – най-леката мярка „подписка“, характерът на обвинението /тежестта
на престъплението, в което е обвинен ищеца – в случая престъпление от вида на
леките/, както и че спрямо обвинения не са осъществени мерки на принуда,
наказателното производство е причинило стрес на ищеца - станал затворен, некомуникативен,
тревожен, изпитвал срам, обида и унижение, ограничил социалните си контакти
извън семейството, получил увреждане на физическото си здраве - разстройство на
вегетативната нервна система. Или, логично е и безспорно установено, че
наказателното преследване се отразила негативно на психиката и личния живот на
ищеца, при което съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не са
незначителни по своя размер и изискват обезщетение, което да отговаря на
принципа за съразмерност и справедливост. При горното и с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която държавата дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, следва да се направи
извод за наличие на причинно - следствена връзка между незаконното обвинение и причинените
вреди, реално претърпени от ищеца М.. Обсъдените
дотук обстоятелства следва да бъдат преценени на принципа на справедливост,
заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
и съобразявайки при определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС,в което, както и в
множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е разяснено,че справедливостта по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно
настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и
страданията и отражението им върху физиката и психиката на ищеца и отношенията
му с близките, колегите и познатите; възрастта на пострадалия към момента на
образуване на наказателното производство – 32г., предполагаща по – лесно
преодоляване на причинените от наказателното преследване негативни изживявания,
вкл. в професионалната сфера, в която е било прекратено дългогодишно трудово
правоотношение с последвал съдебен процес,окончателно приключил в полза на
уволнения след прекратяване на наказателното производство, което в равна степен на
процесното причинява неимуществени вреди; продължителността на
наказателното производство с прякото участие на ищеца от 1г. и 5м.; вида и
тежестта на повдигнатото обвинение в престъпление, което не е тежко; липсата на
наложена мярка за неотклонение или на способи за процесуална принуда; чистото
съдебно минало на ищеца; причинените силни стрес и сериозно накърняване на
изградения в годините добър авторитет на човек и професионалист; негативното
повлияване на физическото и психическо здраве от незаконното обвинение, ненадхвърлящо
обичайното в подобни случаи и стабилизираното и възстановено психоемоционално равновесие на увредения
организъм към момента на приключване на устните състезания и конкретните социално-икономически условия в
страната, характеризиращи се с висока безработица и ниска доходност и
неплатежоспособност на населението, липса на производство. Тези конкретни данни обосновават
извод, че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в обем,
съпътстващ всяко наказателно преследване, следва да бъде определено обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконното наказателно
преследване, в размер на 4000,00лв., удовлетворяващ обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот. Искът до посочения размер за
неимуществени вреди е
основателен, а за разликата над 4000,00
лв. до пълния предявен размер от 9000,00
лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди ведно със
законната лихва от 25.02.2018г. и в този смисъл възражението за изтичане па
погасителната давност на претендираната лихва е частично основателно. Както бе
изяснено постановлението за прекратяване
на наказателното производство от 22.01.2018г. е влязло в сила на 01.02.2018г.,
от която дата именно се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, ал.1 б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви. Направеното своевременно възражение задължава
съда да присъди компенсаторна лихва само за периода след 25.02.2018г., т.к.
исковата молба е заведена на 25.02.2021г. Или, искът в частта за присъждане на
лихва за забава за периода от 01.02.2018г. до 24.02.2018г. вкл. е
неоснователен,като погасен по давност и следва да се отхвърли.
На следващо място,
бе установено, че образуваното срещу ищеца досъдебно производство № 6/2016г. на
ОДМВР-Кърджали e причинило
на ищеца понасянето и на имуществени вреди, а именно, обвиняемият е бил защитаван от
адвокат, с когото е договорил възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС, което
видно от отбелязването в договор за правна защита и съдействие от 01.09.2016г.
е заплатено в брой от ищеца
възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатената адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималния
размер на чл.12 във вр. с чл. 13, ал.1 т.2 / ДВ, бр. 28 от 2014 г./ по Наредба № 1/2004 г. на Висш АС.
Ето защо, в тежест на ответника следва да се присъдят доказаните от ищеца
имуществени вреди в общ размер на 480,00 лв. По отношение на претенцията за
имуществени вреди в размер на 15,22лв.,произтичаща от разходи за лекарства, обаче,
доколкото бе установено, че направеният от ищец разход в размер на 10,78лв. е
за успокоителни лекарства, изписани по време както на прекратеното наказателно
производство, така и по време на производство по трудовия спор, при което се
дължи половината от тази сума, следва да се направи извод, че искът е
основателен и доказан за сумата от 5,39лв. Или, искът за имуществени вреди
следва да се уважи за общата сума от 485,39лв., дължима ведно със законната
лихва от 25.02.2018г. до окончателното изплащане, а за разликата над 485,39лв.
до пълния предявен размер от 495,22лв., искът следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл.10, ал.3 изр. 1-во от ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца платената по делото държавна такса от 10,00 лв., разноски
за възнаграждения за вещи лица в размер на 390,00лв. и на осн. чл.10, ал.3 изр.
2-ро от ЗОДОВ ищецът има право от направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв., на разноски съразмерно уважената част
на иска, или, 708,58лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с административен
адрес: гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на А.И.М., с ЕГН **********,***, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 4485,39 лв., от които 4000,00лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди и 485,39лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от увреждане при обвинение за извършено престъпление по чл. 310,
ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. aл. 1 от
НК по ДП № 6/2016 г.
по описа на ОДМВР – Кърджали, производството по което е прекратено с
постановление от 22.01.2018 г., влязло в сила на 01.02.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.02.2018г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата над 4000, 00 лв. до пълния предявен
размер от 9000,00лв. за неимуществените вреди и иска за разликата над 485,39лв.
до пълния предявен размер от 495,22лв. за имуществените вреди, както и иска за
присъждане на лихва за периода от 01.02.2018г. до 24.02.2018г., поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с административен
адрес: гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на А.И.М., с ЕГН **********,***,
разноски по делото
в размер на 10,00 лв. за внесена държавна такса, 390,00лв. – възнаграждение за вещи лица
и 708,58лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: