№ 3
гр. Русе , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Петров
Секретар:Теодора И. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20204520104022 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищцата И. А. И. твърди, че с ответника М. А. И. са сключили граждански брак на
07.02.1981г., прекратен с решение по гр.д.№6132/ 2019г. по описа на РРС, считано от
25.10.2019г. Заявява, че по време на брака им са придобили в режим на СИО собственост
върху 6/16 ид.ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.533.2.12, с площ от 78,57 кв.м., с адрес: гр.Русе, кв.“Д........... , ул. „Н...." №.............,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
прилежащи части: изба 12 и 0.743% ид.ч. от общите части на сградата. Заявява и че заедно с
останалите съсобственици решили да продадат имота и че сделката била извършена на цена
от 10000.00 евро на 05.10.2018г. Купувачът Тодор Иванов заплатил по банков път сумата
от 10000.00 евро, като според предварителната уговорка между съсобствениците цялата
продажна цена е заплатена само по банковата сметка на ответника, който след получаването
й е следвало да я разпредели и заплати на останалите съсобственици, съобразно техните
дялове в съсобствеността, като тази уговорка била обективирана в НА за покупко-продажба
на недвижим имот. Твърди, че по банковата сметка на ответника е преведена и сумата от
продажната цена, която се равнява на притежаваната от ищцата 3/16 ид.ч. в размер на
1875.00 евро, с левова равностойност 3667.18 лв. След получаване на продажната цена
ответникът не предприел действия да преведе на ищцата сумата от 1 875.00 евро, според
уговореното, въпреки многократните разговори между страните.
Ответникът отказвал да й изплати полагащата й се част, която била в размер 1875.00
1
евро, и с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди М. А. И. да
й заплати сумата от 3667.00 лв./левовата равностойност на 1875.00 евро/, с която сума се е
обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищцата, сумата от 700.00лв.-лихва за
забава за периода 06.10.2018г.-10.09.2020г./съгласно молба-уточнение л.14/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска. Претендира
разноски.
Ответникът М. А. И. от гр.Русе счита иска за неоснователен. Не отрича фактите, че
страните са били в брачно правоотношение за периода 07.02.1981г.- 25.10.2019г., че по
време на брака са придобили 3/16 ид.ч. от описания имот и че цялата продажна цена от
10000.00 евро е преведена по негова сметка. Не оспорва и че дела на ищцата възлиза на
3667.00 лв./левовата равностойност на 1875.00 евро/, но заявява, че парите от дела на
семейството били оставени в каса в семейното жилище, до която достъп имали както
страните по делото, така и пълнолетните им дъщери. Твърди и че сумата била похарчена за
семейни нужди.Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че страните са били в брачно правоотношение за периода
07.02.1981г.- 25.10.2019г., като бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.
№6132/ 2019г. по описа на РРС. По време на брака им ответника е придобил ¼ ид.ч. от
процесния недвижим имот, като обезщетение срещу отчужден недвижим имот/вж. НА
№70/18.04.1983г.-л.21/. Не се спори и че с НА за покупко-продажба на недвижим имот
№017, т.IV, д.№347/05.10.2018г. всички съсобственици, между които и притежаващите 6/16
ид.ч. страни по делото са продали имота на Теодор Иванов, който според уговореното в НА
е превел цялата продажна цена от 10000.00 евро по с/ка на ответника Мартин Иванов.
Разпитаният по делото свидетел на ищцовата страна М.И./дъщеря на страните/
твърди, че до семейния сейф е имал достъп само ответника, който единствен знаел кода.
Свидетелят установява и че страните не живеят заедно от началото на 2019г.
По делото е разпитан и свидетелят на ответната страна Е.Р./сестра на ответника/.
Същата твърди, че цялото семейство имало достъп до сейфа.
От правна страна:
В ИМ ищцата не навежда твърдения, че извлича претенциите си или част от тях от
наличие на договор или че претендира изпълнение на договорно задължение или
обезщетение вместо изпълнение. Наведените от нея основания навеждат на извод ,че
претендира сума с която се е обеднила, а ответника се е обогатил, поради което й дължи
съответно компенсиране - заплащане на обезщетение. Изложените основания на исковете
представляват правните елементи на нормата на чл.59 ЗЗД, поради което и съдът дава тази
2
правна квалификация на иска.
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД –неоснователно обогатяване. За да бъде
уважен такъв иск, ищецът следва да докаже, че са налице следните елементи на фактическия
състав: 1/ обедняване на ищцата, изразяващо се в ефективно изгубване на имуществени
блага или пропускане на сигурно имуществено увеличение, 2/ обогатяване на ответника,
изразяващо се в реално увеличаване на имуществото или избягване на намаление на
имуществото чрез спестяване на разходи, 3/ обогатяването, респективно обедняването да са
без правно основание и 4/ причинна връзка. Липсата на правно основание се изразява в
липса на валидно правоотношение - договор, едностранна сделка или липсата на
юридически факт - извъндоговорен източник като конкретен източник на права и
задължения, въз основа на който едната страна дава, а другата получава.
При това положение, и с оглед на възраженията на ответника в отговора на ИМ, че
цялата сума е разходвана за семейни нужди, в негова доказателствена тежест е да установи
този факт. Доказателства в тази насока, от които да се направи категоричен извод в
подкрепа на възраженията, че средствата са похарчени от цялото семейство, съдът счита, че
липсват по делото.
Не са представени никакви писмени доказателства, които да установят, че именно с
процесната сума са удовлетворявани нужди на семейството. Като доказателство, че сумата
получена от продажбата на процесния имот е била изразходвана за семейни нужди не могат
да служат и събраните по делото гласни доказателства. Свидетелските показания на
свид.Радева, че и двете страни са имали достъп до касата на ответника категорично си
противоречат с тези на свид. Иванова, която установява че само баща й е имал достъп до
този сейф. А освен това, дори и хипотетично да се приема, че и двете страни са имали
достъп до касата, то по делото няма никакви доказателства, че процесната сума е била
именно в тази каса.
С оглед така изложено и предвид липсата на безспорни доказателства, че получените
от продажбата на апартамента в гр.Русе, ул. „Н...." №21, бл.11, вх.2, ет.4 средства, до
развода на страните са разходвани за нужди на семейството, съдът приема, че ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, тъй като еднолично за себе си се е
разпоредил с тях и дължи връщане половината от тях
По изложените съображения предявеният иск за заплащане на сумата от 3667.00
лв./левовата равностойност на 1875.00 евро/ се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
По акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В хипотезата на
чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано
със срок поради което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му
3
веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди
завеждане на делото/какъвто е настоящия случай/, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е установената съдебна
практика- Решение № 48/10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т.д. № 237/2011 г., ІІ т.о., Решение
№394/27.11.2015 по дело №3034/2015 на ВКС, IV г.о. и др. Предвид гореизложеното искът
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
И двете страни по делото са претендирали разноски, но на ответника не се дължат
такива по следните съображения: Съобразно дадените задължителни за съдилищата
указания с т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В настоящия случай безспорно ответника редовно е упълномощил
адвокат, но в представения договор за правна защита и съдействие/л.23/ не е посочено
договореното възнаграждение да е заплатено в брой или по банков път, поради което
същото не следва да се присъжда. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска ответника
следва да заплати на ищцата сумата от 585.27 лв.
Мотивиран така, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН:********** от гр. Русе, кв. „.......... да заплати на И. А. И., ЕГН:
********** от гр. Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, ул."Църковна независимост" №3, ет.2
чрез адв. Б.С. сумата от 3667.00 лв. /левовата равностойност на 1875.00 евро/, с която сума
неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищцата, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.09.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от
585.27 лв.-разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. И., ЕГН: ********** от гр. Русе срещу М. А. И.,
ЕГН:********** от гр. Русе за заплащане на сумата от 700.00 лв. ,представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 3667.00 лв., за периода 06.10.2018г.-10.09.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
4
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5