Определение по дело №1442/2010 на Софийски градски съд

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ-12 състав в закрито заседание на  12.11.2018 г.   в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                                 

като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д. № 1442 по описа за    2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.692, ал.1 ТЗ.

НАП е подала възражение срещу списък на   „********“ на кредиторите на "И.С." ЕООД, ЕИК ********, в който е било включено нейно вземане в размер на  2   8249,40 лв., от които главница – 20 263,97 лв. и лихви – 7 985,43 лв.

Във възражението излага, че тези вземания са предявени с молба от 20.02.2015 г. и включени в списък на приетите вземания, при наличие на подлежащо на незабавно изпълнение решение за откриване на производство по несъстоятелсността на дружеството, постановено от настоящата инстанция и потвърдено от САС. Счита, че доколкото с последващо Решение № 2016/19.04.2017 г. на ВКС акта на САС(Решение № 201/30.01.2015 г. по т.д.№4119/15 г.) е бил отменен, макар при повторното разглеждане на делото друг състав та САС е постановил Решение № 663/20.03.2018 г. по т.д.№  663/20.03.2018 г., с което е  открил произвоство по несъстоятелност, то следва действията предприети  въз основа на първото ршение, доколкото те не са запазват, да бъдат повторени. С оглед на това отново предявява вземането си.

Сидндикът изразява становище за неоснователност на възраженията.

По делото е било депозирано становище от кредитора П.Е.Е.Ф. А.Ф.Х.“ ЛТД за неоснователност на възражението.

По депозираното възражение съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Възражението е депозирано в срока по чл.690, ал.1 ТЗ и следователно е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

С  Решение № 2016/19.04.2017 г. на ВКС е било отменено Решение № 201/30.01.2015 г. по т.д.№4119/15 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение за откриване на произвдство по несътоятелност на "И.С." ЕООД, ЕИК ********. При повторното разглеждане на делото САС  е постановил Решение № 663/20.03.2018 г. по т.д.№  663/20.03.2018 г., с което е обявил неплатежоспособността на дружеството и е открил производство по несъстоятелност на дружеството. Това поставя въпроса за правната валидност на извършените за периода на действие на първоначалните решения действия по несътоятелността.

 Решението по чл.630, ал.1 ТЗ  подлежи на незабавно изпълнение(чл.634 ТЗ). Липсва правна норма, която да  постановява запазване на правните действия предприети при действието на отменено съдебно решение, ако в хода на същото производство бъде постановено ново решение с със същото съдържание, както е в настоящата хипотеза.

Съдът намира, че макар такова правило да не е изрично прогласено, то същото  може да  се изведе по тълкувателен път. Незабавното изпълнение на решенията по чл.630 ТЗ  е въведено от законодателя с оглед необходимостта от бързина на производството. Това позволява преминаването през различните фази на униварсалното принудително изпълнение при липса на влязъл в сила съдебен акт. Следователно законодателят е дал приоритет на бързината пред правната сигурност. Когато в хода на производство по иск по чл.625 ТЗ първото решение да откриване на производство по несъстоятелност е било отменено, но е постановено второ решение със същото съдържание, буквалното тълкуване би означавало липса на основание на всички извършени при режима на първото решение действия, включително осребряване на имущество и разпределение на средства. Това би наложило  предприемане на действия за връщане на цялото излязло от масата на несъстоятелността осребрено имущество, както и връщане от страна на кредиторите на разпределените им суми, съответно изплащането им  на пратилите в хода осребряваното трети лица, приобретатели на това имущество. Като резултат от това би се стигнало  до необходимостта от ново предявяване на вземанията, както е направил настоящия кредитор, съответно осребряване на същото имущество(или поне на това, което може да се върне в масата)и съответно да се направи ново разпределение на същите суми на приемуществено същите кредитори. Всичко това влиза, според настоящата инстанция, в противоречие с прогласения в хода на този тип производства принцип на бързина на процеса, процесуална икономия и справедливост. Това мотивира съда да приеме, че извършените действия при режима на незабавното действие на  първото решение по чл.630 ТЗ, доколокото са осъществени в хода на същото производство,  се запазват, съответно не следва да се извършва ново предявяване  на вече предявените вземания.

При наличие на прието вземане  се поставя въпроса за правния интерес от ново предявяване на това вземанете, тъй като кредиторовият интерес е удовлетворен – вземането е включено в списъка на приетите вземания. Доколкото обаче е наличе включване на вемането в списъка на неприетите такива, следва да се приеме, че е налице правен интерес от подаденото възражение. Вземането е индивидуализирано в списъка и със своя вх.№, като изключва противоречие от фигурирането му и в предходния списък на приети вземаиня.

         Воден от гореизложеното, съдът

        

ОПРЕДЕЛИ:

 

        

Оставя без уважение възражението на НАП срещу „Списък на ********“ на кредиторите на "И.С." ЕООД, ЕИК ********, относно вземане на НАП за публични вземания в размер на  2   8249,40 лв., от които главница – 20 263,97 лв. и лихви – 7 985,43 лв.

ОДОБРЯВА „СПИСЪК №2  на ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ“ на кредиторите на "И.С." ЕООД, ЕИК ********, обявен в ТР на 01.10.2018 г.

         Определението е окончателно.

Определението да се обяви в ТР.

                                                              

                                                                                                                             СЪДИЯ: