№ 188
гр. Силистра, 16.05.2019 г.
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение в закритото заседание
проведено на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председате в.ч. гр. д. № 138/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 389 ГПК.
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Адв.Т.Д. - ВАК, процесуален представител на Б.Г.Б., против Определение № 469/20.02.2019 г., постановено по гр. дело № 248/2019 г. на PC - Силистра , с което е ДОПУСНАТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на исковете, предявени от Т.Д.Т. против Б.Г.Б. за заплащане на следните суми:
-150 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.01.2003 г.;
-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.03.2003 г.;
-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2003 г.;
-100 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.03.2003 г.;
-1000 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.04.2003 г.;
-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 09.04.2003 г.;
-750 лв., представляваща главница по договор за заем от 10.04.2003 г.;
-700 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.04.2003 г.;
-100 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.04.2003 г.;
-250 лв., представляваща главница по договор за заем от 25.04.2003 г.;
-450 лв., представляваща главница по договор за заем от 29.04.2003 г.;
-180 лв., представляваща главница по договор за заем от 08.05.2003 г.;
-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.05.2003 г.;
-800 лв., представляваща главница по договор за заем от 19.05.2003 г.;
-880 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.05.2003 г.;
-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 03.06.2003 г.;
-135 лв., представляваща главница по договор за заем от 04.06.2003 г.;
-128 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.06.2003 г.;
-150 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.06.2003 г.;
-1500 лв., представляваща главница по договор за заем от 04.07.2003 г.;
-480 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.08.2003 г.;
-350 лв., представляваща главница по договор за заем от 25.08.2003 г.;
-180 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.09.2003 г.;
-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 07.10.2003 г.;
-500 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.10.2003 г.;
-500 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.10.2003 г.;
-650 лв., представляваща главница по договор за заем от 27.11.2003 г.;
-240 лв., представляваща главница по договор за заем от 11.02.2004 г.,
чрез налагане на запор върху вземането на ответника по изп. д. № 454 по описа за 2015 г. на ЧСИ Д. П. – Я. до размера от 11673 лв. (единадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лв.) срещу внасянето на гаранция в размер на 1167 лв. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, моли да бъде отменено без да сочи какъв по съдържаяни съдебен акт от въззивната инстанция очаква, но може да се предположи, че иска съдът да отхвърли молбата за обезпечение на висящите искови претенции по гр. дело № 248/2019 г. на Силистренски районен съд.
По делото е депозиран отговор на жалбата от ищцата по предявените пред районния съд искове, чието обезпечение се иска – Т.Д.Т., чрез процесуален представител, която счита жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното определение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Пред районния съд е заведена искова молба от Т.Д.Т. срещу Б.Г.Б., съгласно която в периода от 2003 г. до 2004 г. ищцата твърди, че многократно заемала на ответника различни по размер суми, които му превеждала по банков път и които достигнали общия размер от 11673 лв. До този момент ответникът не ѝ възстановил предоставените заеми поради което тя моли съда да го осъди да ѝ заплати следните суми:
-150 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.01.2003 г.;
-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.03.2003 г.;
-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2003 г.;
-100 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.03.2003 г.;
-1000 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.04.2003 г.;
-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 09.04.2003 г.;
-750 лв., представляваща главница по договор за заем от 10.04.2003 г.;
-700 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.04.2003 г.;
-100 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.04.2003 г.;
-250 лв., представляваща главница по договор за заем от 25.04.2003 г.;
-450 лв., представляваща главница по договор за заем от 29.04.2003 г.;
-180 лв., представляваща главница по договор за заем от 08.05.2003 г.;
-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.05.2003 г.;
-800 лв., представляваща главница по договор за заем от 19.05.2003 г.;
-880 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.05.2003 г.;
-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 03.06.2003 г.;
-135 лв., представляваща главница по договор за заем от 04.06.2003 г.;
-128 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.06.2003 г.;
-150 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.06.2003 г.;
-1500 лв., представляваща главница по договор за заем от 04.07.2003 г.;
-480 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.08.2003 г.;
-350 лв., представляваща главница по договор за заем от 25.08.2003 г.;
-180 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.09.2003 г.;
-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 07.10.2003 г.;
-500 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.10.2003 г.;
-500 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.10.2003 г.;
-650 лв., представляваща главница по договор за заем от 27.11.2003 г.;
-240 лв., представляваща главница по договор за заем от 11.02.2004 г.,
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г., до окончателното плащане. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да ѝ заплати общата сума от 11673 лв., като такава, платена без основание заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г., до окончателното ѝ плащане. Счита, че продължителната забава на ответника и липсата на каквито и да било секвестируеми доходи ѝ дава основание да счита, че би срещнала пречки да реализира вземанията си в случай, че исковите и претенции бъдат уважени, поради което моли съда да допусне обезпечение на претенциите й чрез налагане на запор върху вземането му по изп. д. № 454 по описа за 2015 г. на ЧСИ Д. П. – Я. до размера от 11673 лв. Районният съд е приел, че при всички случаи липсата на доброволно изпълнение създава опасност от затрудняване или осуетяване на възможностите на ищцата да реализира по принудителен ред своите вземания в случай, че същите бъде съдебно потвърдени, поради което искането на последната за обезпечаване исковете ѝ се явява основателно, но тъй като липсват убедителни писмени доказателства в подкрепа на основанието, от което произтичат предявените вземания, е разпоредил обезпечението да се допусне срещу внасянето на гаранция. Тя следва да обезпечи и вероятната основателност на позоваването на погасителна давност от страна на ответника, която съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнала да тече от възникване на вземанията и за чието спиране или прекъсване не са налице твърдения или данни.
Според жалбоподателя, който е ответник по висящите искове, обжалваното определение е неправилно по няколко съображения:
На първо място твърди, че фактическата обстановка е невярно изнесена, като излага своя версия за облигационните взаимоотношения между него, ищцата и нейния син Владимир Трендафилов. Наличието на други дела и правоотношения между страните и синът на ищцата са предмет и на исковата молба и те са отчетени от районния съд при налагане на обезпечителните мерки. Именно поради липсата на убедителни писмени доказателства за основателността на исковете е определена и гаранция, която е внесена от ищцата и следва да удовлетвори ответника при отхвърляне на предявените против него искове.
Според жалбоподателя предявения иск е недопустим. В исковата молба е твърди, че са налице множество договори за заеми - 28 броя. Всяко заемно правоотношение обаче е самостоятелен договор, който следва да бъде индивидуализиран и за същия следва да бъде образувано самостоятелно производство. Ищцата не твърди, че има един договор за заем с периодични плащания на заемни суми. Всеки един от договорите за заем, както твърди и ищцата, е самостоятелен иск по който се дължи и държавна такса. Този довод е неправилен. Съгласно чл. 72, ал.1 ГПК „За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес „ , а не отделна такса. Не се дължат две такси и при предявяване на два иска в условия на евентуалност, а само една. В този см. вж. Определение № 469 от 9.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3147/2018 г., IV г. о., ГК , съгласно, което дължимата държавна такса при евентуално съединяване на искове, се определя по предпочитания иск.
Възражението, че описаните в исковата молба вземания, за които са предявените искове са погасени по давност, съобразно разпоредба на чл.114 от ЗЗД също е взето предвид в обжалваното определение и не е пречка за налагане на обезпечение с внасяне на гаранция.
Така или иначе, при наличието на данни за облигационна връзка между страните, на която ищцата основава исковата си претенция и при наложена гаранция за допускане на обезпечението на висящия иск, всички доводи за неоснователност на исковете и за стремеж да се затрудни ответникът да реализира вземането срещу сина на ищцата по друго дело, са предмет на доказване на основателността на исковете и не са основание за отмяна на обжалваното определение.
С оглед на гореизложеното ОС счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Возим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 469/20.02.2019 г., постановено по гр. дело № 248/2019 г. на PC - Силистра .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.
/