Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 73
гр.Габрово ,13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:
Г.Коосева
М.Дългичева
мл.с.
при участието
на секретаря В.Килифарева ,сложи за разглеждане в.гр.д. №24 по описа за 2020г.,
докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Ц.А.Г. – И.,подадена чрез
пълномощника адв.П.С. срещу решение
№465/27.11.2019г. по гр.д.№779/2019г. на Габровски районен съд.
В
жалбата се твърди ,че решението е неправилно поради нарушения на
процесуалните правила при оценка
на доказателствата ,довели до неправилни
правни изводи ,неправилно прилагане на закона
и необоснованост. Излагат се доводи,че първоинстанционният съд е
игнорирал съществени обстоятелства, обусловили мотивите
на жалбоподателката да проведе семинарните занятия на 01.02.2019 г.,а
именно отсъствие поради заболяване, вследствие на което отпадат часове от
учебното й натоварване; ръководителят на катедра *** и Деканът не са изпълнили
задълженията си да осигурят на жалбоподателката възможност да отработи
пропуснатите часове; след като със Заповед № 3-01-461 от 07.12.2018 г. на
жалбоподателката е определено учебно натоварване от 514 часа Ректорът е издал
Заповед № 3-01-4 63/07.12.2018 г., с която самоволно, в противоречие с решение
на АС за графика на учебния процес (утвърден с Решение на АС, Протокол №
8/19.04.2018 г.), е скъсил продължителността на семестъра от 15 на 14 седмици,
вследствие на което също отпада част от учебното натоварване. Съдът е игнорирал
обстоятелството, че АС с Протокол № 4 от 18.01.2019 г.
е взел следното решение:„Ръководителите на основните звена, съвместно с
ръководителите на катедри, да анализират изпълнението на нормативите за учебна
натовареност от преподавателите. За преподавателите, които нямат учебно
натоварване, да направят предложения за допълването му в други звена на
Университета съобразно тяхната квалификация."Въпреки горното решение на АС
ръководителят на катедрата и Деканът отново са бездействали и не са извършили
необходимото да се осигури възможност за отработване на пропуснатите часове. Доказателствено
необосновано е становището на съда, че жалбоподателката била изпълнила учебно
натоварване от 707 часа, т.е. "с 307 часа над минималната стойност на нормативната за задължителна
учебна натовареност от 404 часа", въпреки приетия и
неоспорен от ответника Индивидуален отчет за натовареността на преподавателя с
учебна работа през учебната 2018/2019 г. - форма 4, който установява реално
отработени и заплатени 507 часа. Съдът се е доверил на изявления, изложени в
доклад на ръководител катедра от 21.01.2019 г. Тъй като тези изявления в
доклада не са подкрепени с никакви първични документи, съдът, в нарушение на
процесуалните правила, допусна свидетелски показания, въпреки че такива са
недопустими за установяване на факт, който се доказва с първични документи.
Обърканите и несмислени показания на св.С.-Т. не опровергаха доказателствата,
представени от жалбоподателката, но въпреки това съдът е приел, че тя била
осъществила планираната учебна натовареност. В следствие на горепосочените
отсъствие по болест, непредвиденото съкращаване на зимния семестър и бездействието на работодателя
в лицето на длъжностните лица по учебната дейност настоящата жалбоподателка е
била изправена пред заплаха да не изпълни учебното си натоварване от 514 часа
съгласно цит. заповед на Ректора. За да преодолее посочената заплаха, 9 дни
преди началото на очните занятия със студентите - задочна форма на обучение -
на 22.01.2019 г. жалбоподателката е представила приетия по делото доклад с вх.
№ К-03-63/22.01.2019 г., адресиран до надлежните длъжностни лица по учебната
дейност при работодателя в лицето на Зам. ректора по учебната дейност, до
ръководител сектор „Учебна дейност" и до ръководител катедра ***. Въпреки
че докладът излага аргументирано с учебната натовареност намерение на
жалбоподателката да води сем. упражнения, този
доклад е игнориран и от 22.01. до 01.02.2019 г. липсва
каквото и да било произнасяне от надлежните длъжностни лица по
учебната дейност въпреки задължението им да спазят разпоредбите на Правилника
за учебна дейност на ТУ. Решението на АС /Протокол № 4 от 18.01.2019 г./ и
докладът на жалбоподателката от 22.01.2019 г. налагат извод, че не
жалбоподателката, а длъжностните лица на
работодателя, адресати на решението на АС и на доклада, с бездействие са нарушили
Правилника за учебна дейност.Въпреки горецитираното решение на АС от 18.01.2019
г. и посоченото бездействие на длъжностните лица на работодателя преднамерено тенденциозен и
доказателствено необоснован
е следващият решаващ извод на
съда - че жалбоподателката
"на практика е осуетила изпълнението" на гр. договор, сключен между ***
и Ц.Т.. Този гр. договор не съдържа конкретизирани по характер, време и място
задължения на изпълнителя в лицето на Ц.Т., свързани с процесиите семестриални
упражнения на 01.02.2019 г. П.1.1 на гр.
договор фиксира само едно конкретно задължение на изпълнителя за"хорариум от общо 38 часа", като в останалата част излага в най-общ смисъл
предмета на задълженията, които представляват широк кръг от неконкретизирани дейности, които следва да се
осъществят чрез "четене/провеждане/ на цикъл лекции и/или
семинарни и лабораторни упражнения, изпити, защита на дипломни работи, участие
в държавни изпити, ръководство на дипломни и курсови работи."
С др. думи - договорното задължение на изпълнителя не е обвързано със сем.
занятия на 01.02.2019 г., а може да се престира през време на целия летен
семестър чрез всяка от дейностите, изложени в п.1.1 на договора. При така
изложения предмет на гр.договор жалбоподателката по никакъв начин не е
обвързана с изпълнението и по никакъв начин не би могла да влияе /най-малко -
да осуети!/ върху изпълнението на задължените страни. Съдът тенденциозно е
пропуснал да обсъди и да се съобрази с показанията на св. М.Ц., И.П. и Д.Х.,
които категорично опровергават твърдяното в мотивите на заповедта за наказание,
че на 01.02.2019 г. жалбоподателката чрез реплика била отстранила Ц.Т. от
залата на семинарно упражнение. И трите свидетелки единодушно отричат всякаква
форма на присъствие на семинарно занятие на друг преподавател, освен доц. Г.,
което изключва и всякаква словесна комуникация между Г. и Ц.Т.. В същия смисъл
е изложеното в подписката на 30 студенти, участвали в занятието. Горните показания на очевидци категорично
опровергават извода на съда, че "Т.
се явила в часа на провеждане на упражненията, но не е могла да изпълни
задълженията си за провеждането им..."
Този "несъмнен"/стр.17, абз.З/ според съда извод се
налагал от "съставените от хонорувания преподавател и
ръководител катедра "***" доклади, както и показанията на
свидетелките Т. и С.-Т.". Този "несъмнен" извод е
чудесна илюстрация за предубеденост на съда, тъй като св.С.-Т. не е очевидец, няма никави
непосредствени възприятия, а ползва доклада на Ц.Т., ръководителят на катедра
"***" също не е очевидец, също няма никави непосредствени възприятия,
а повтаря докладваното от Ц.Т., която е и свидетел по делото.
По
този порочен начин на процедиране - чрез тотално игнориране на показанията на
очевидците/М.Ц., И.П. и Д.Х./ и изложението на 30 студенти и чрез четирикратно
кредитиране на показанията на Ц.Т., съдът неправилно е защитил необоснованата
теза на работодателя, че жалбоподателката била отстранила Ц.Т. от сем.
упражнение, с което осуетила изпълнението на гр.договор № 1/14.01.2019 г. Ответникът не
ангажира никакви доказателства в подкрепа на голословното твърдение за
последиците от неизпълнението на гр. договор въпреки възражението в тази насока
в становището на жалбоподателката относно Отговора на ИМ.От изложеното следва
да се приеме, че жалбоподателката е положила усилия да изпълни коректно
задълженията си по трудовия договор с *** с оглед длъжностната характеристика и
заложената учебна натовареност. С провеждане на семинарни занятия на 01.02.2019
г. по никакъв начин не е възпрепятствала и/или осуетила изпълнението на гр.
договор № 1/14.01.2019 г., сключен между *** и Ц.Т., не е уронила престижа на ***
и поведението й не представлява неизпълнение на законни нареждания на
работодателя и трудови задължения , предвидени в КТ, ЗВО или др. нормативни
актове и такива на работодателя;при груби нарушения на процесуалните правила
при оценка на доказателствата, довели до неправилни правни изводи и неправилно
прилагане на закона, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, с
което е отхвърлил иск за отмяна на незаконна Заповед № 3-01-142 от 28.03.2019
г. на Ректора на ***.
Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение, ведно със
законните последици.
Ответникът е депозирал писмен отговор чрез
пълномощника адв.С.,в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната
жалба.
Въззивният съд,като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства ,прие за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Габровски районен съд е отхвърлил
предявения от доц.
д-р Ц.А.Г. – И. против *** иск по
чл. 357 ал. 1 от Кодекса на труда за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка", наложено от работодателя
със Заповед № 3-01-142 от 28.03.2019 г., като неоснователен и недоказан и е възложи
разноските по делото в тежест на ищцата.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение, предмет на въззивната жалба,е валидно и допустимо.
С предявения иск по чл.357,ал.1 КТ, по който е
образувано гр.д.№779/2019г. по описа на Габровски районен съд, ищцата е оспорила
законосъобразността на издадената заповед №3-01-142 от 28.03.2019г. ,с
която работодателят й е наложил
дисциплинарно наказание „забележка”.
При преценка основателността и доказаността на
исковата претенция първоинстанционният съд е взел предвид относимите към спора доказателства
и установените въз основа на тях обстоятелства.Извършените процесуални действия
и мотивите на обжалвания съдебен акт не сочат на проявена от първоинстанционния
съд необективност и пристрастност при разглеждане и решаване на спор по делото.
По делото не е спорен факта,че страните са в
трудово правоотношение,по което ищцата заема длъжността „***” в катедра „***”
на ***, за който са представени и писмени доказателства.
От доказателствата по делото се установява,че с
издадената заповед№ 3-01-142 от 28.03.2019 г.
работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „забележка” за
извършени нарушения на трудовата дисциплина, затова че на 01.02.2019 г. самоволно изменила
организацията на учебния процес, предвидена в чл. 15 т. 4, т. 6, чл. 17 от
Правилника за организацията на учебния процес, не се съобразила с изготвения от
Учебен отдел образец 2 и утвърден от ръководител катедра за разпределение на
лекциите и упражненията между преподавателите за учебната 2018/2019 г., не
изпълнила Решение № 8 от протокол 10 на Факултетен съвет на Факултет „***"
от 05.12.2018г., с което се определя като хоноруван преподавател Ц.Ц.Т. по
дисциплината „***" - задочно обучение, уронила доброто име на работодателя
си пред хоноруван преподавател Ц.Т., като осуетила изпълнението на граждански
договор № 1 от 14.01.2019г с ***,
нарушила и основни длъжностни задължения, вменени й в длъжностната
характеристика, а именно абзац втори: „Провежда учебни часове по изготвен
разпис за учебни занятия", както и задължения, посочени в «Подчиненост.
взаимовръзки и взаимоотношения»: „Изпълнява решенията на КС, ФС и АС", с
което нарушила чл. 187, т.7, т. 8 и т. 10 от КТ, и чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗВО, като
не спазила правилника на висшето училище - Правилника за организацията на
учебния процес.
Заповед е
мотивирана съгласно изискванията на чл.195,ал.1 КТ. Същата е връчена на ищцата
на 29.03.2019г.
При налагане на дисциплинарното наказание е спазена
от работодателя процедурата по чл.193,ал.1 КТ .Със заповед № 3-01-81 от
27.02.2019 г., изменена със Заповед № 3-01-83 от 01.03.2019г. ректорът на *** е
наредил започването на дисциплинарно производство срещу ищцата, като се
сформира комисия и изискат обяснения от нея защо на 01.02.2019 г. е
възпрепятствала провеждането на семинарни упражнения специалност *** - І курс, задочно обучение
,по учебна дисциплина „***” от Ц.Т.. Заповедите на ректора,ведно с
посочените в нея документи, е връчена от комисията на ищцата на 05.03.2019 г. и
на 06.03.2019 г. тя е депозирала писмени обяснения.
Неоснователно е възражението във въззивната
жалба,че първоинстанционният съд е игнорирал съществени
обстоятелства,обусловили мотивите на ищцата да проведе семинарните занятия на
01.02.2019г.
От доказателствата по делото се установява,че към
датата на провеждане на семинарните упражнения от ищцата на 01.02.2019г.,
същите е следвало да бъдат проведени от хонорувания преподавател Ц.Т. съгласно
извършеното разпределение на лекциите и упражненията между преподавателите ,обучение задочно, летен
семестър за учебната 2018/2019г., Образец 2 /приложен л.89 – 97 от
първоинстанционното дело/ и представено от ответника седмично разписание на хоноруван преподавател Ц.Ц.Т. /л.67 от
първоинстанционното дело/.
От представените от ответника писмени доказателства
се установява,че ищцата е присъствала и е била запозната с взетите решения ,обективирани в : протокол №
9/14.06.2018 г. на катедра «***» за приемане на прогнозното натоварване на
преподавателите от катедрата, протокол № 6/20.06.2018 г. за приемане на
прогнозно учебно натоварване на преподавателите от факултет «***» за учебната
2018/2019 г., Протокол 8 от 24.10.2018 г. за приемане планираната учебна
натовареност на преподавателите за учебната 2018/2019 г., протокол № 10 от
05.12.2018 г., с който Факултетният съвет е избрал Ц.Т. за хоноруван
преподавател за летен семестър на учебната 2018/2019 г. по дисциплините ***, ***
и *** - задочно и редовно, и е опредилил същата да води
семинарни занятия.В изготвените разпределения на лекциите и упражненията между
преподавателите за студентите редовно и задочно обучение във факултет «***» на
катедра «***» на *** за летния семестър на учебната 2018/2019 г - Образец 1 и
Образец 2 /л.89-106 от първоинстанционното дело/, за дисциплината „***” като
преподавател за семинарните упражения е
вписана Ц.Т., като подписването на тези образци от ищцата не се спори.
Докладът на ищцата от 22.01.2019г. до Зам.ректор УД на ***, с копие до Ръководител сектор УД и Ръководител кадри”***”,не
доказва възникнало за нея право да проведе семинарните упражнения по дисциплината „***” за специалностите ***, *** и *** - І курс, на
01.02.2019г. От съдържанието му се
установява,че към датата на депозирането му по учебния разпис на задочна и
редовна форма на обучение на летния семестър
на учебната година 2018/2019г. ищцата
не е била определена да води тези упражнения,с което тя е била запозната,видно
от направеното в доклада искане да бъде отразена в учебния разпис за здадочна и
редовна форма на обучение исканата от нея промяна относно воденето на тези
семинарни упражнения. От доказателствата по делото не се установява към 01.02.2019г. ,на основание доклада на
ищцата от 22.01.2019г., да е бил променен
учебния разпис за семинарните упражнения по дисциплината „***”. Произнасянето по това
искане е на 05.02.2019г.,на проведено
заседание на катедра „***”, на което е
гласувано решение семинарните упражнения
по дисциплината „***” за летен семестър
за учебната 2018/2019г. /задочно и редовно обучение/ да се водят от
ищцата. Съгласно длъжностната характеристика , връчена на ищцата на
28.01.2016г. ,й е вменено като задължение да провежда учебните часове по
изготвения разпис за учебните занятия и да изпълнява решенията на КС, ФС и АС .
Към 01.02.2019г изготвеният разпис за провеждане семинарни упражнения по дисциплината „***” не е бил променен. Ищцата е била запозната, че
има хоноруван преподавател, на когото съгласно изготвените разпределения на
лекциите и упражненията между преподавателите Образец 2, подписан от нея, е възложено провеждането
на семинарните упражнения по дисциплината „***“. Взетото решение АС с Протокол № 4 от 18.01.2019 г. ,отсъствието
на ищцата по болест,съкращаването на зимния семестър и твърдяната от ищцата
заплаха да не изпълни учебното си натоварване от 514 часа,не обосновават
възникнало за нея право , при липсата на промяна към 01.02.2019г в изготвения учебен
разпис ,да проведе на 01.02.2019г. семинарни упражнения по дисциплината „***”,които
са възложени на друг преподавател.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че
договорното задължение на изпълнителя по гражданския договор Ц.Т. не е
обвързано със семинарните занятия на 01.02.2019г. и може да се престира през
целия летен семестър чрез всяка от дейностите,посочени в договора.
С протокол № 10 от 05.12.2018 г. Факултетният съвет
е избрал Ц.Т. за хоноруван преподавател за летен семестър на учебната 2018/2019
г. по дисциплините ***, *** и *** - задочно и редовно, и е
опредилил същата да води семинарни занятия. Съгласно изготвените разпределения
на лекциите и упражненията между преподавателите за студентите редовно и
задочно обучение във факултет «***» на катедра «***» на *** за летния семестър
на учебната 2018/2019 г - Образец 1 и Образец 2, като преподавател за
семинарните упражения за летния семестър е вписана Ц.Т., с което ищцата е била
запозната, подписвайки тези образци и присъствайки на заседанието на ФС на
05.12.2018г.
От приложените
писмени доказателства- доклад вх.№2/04.02.2019г. на Ц.Т.,доклад К-03-166/14.02.2019г.
на доц.д-р Р.Г. и показанията на свидетелките Т. и С.–Т., се установява , че
свидетелката Т. се е явила на 01.02.2019г. в залата за провеждане на
семинарните упражнения на
студентите от специалностите ***, *** и ***,
І курс,ЗО по учебната дисциплина „***”, но не е могла да изпълни задълженията
си за провеждането им, съгласно решението на ФС, съставения разпис и сключения
граждански договор, тъй като ищцата е била в залата ,за да ги проведе. Фактът,че
са проведени от ищцата,не е спорен.
Твърдението на жалбоподателката,че не е доказано,че е
възпрепятствала св.Т. да проведе на 01.02.2019г. семинарните упражнения,е
неоснователно.
От показанията на св.Т. се установява,че на
01.02.2019г., когато се е явила в залата за провеждане на семинарните
упражнения ,там е била само ищцата ,като
в залата е нямало студенти.Свидетелката не е твърдяла занятията да са били
започнали или да е имало очевидци на случилото се. Подписката, на която се
позовава жалбоподателката и показанията на св.М., П. и Ц.,установяат
провеждането на семинарните занятия от ищцата на 01.02.2019г., който факт не е
спорен и че при провеждането им в залата не е влизало друго лице. Същите не
опровергават твърдяното от св.Т., че когато се е явила в залата за часа за провеждане на занятията ,в нея е била само
ищцата и не е имало студенти. Твърдяното от
св.Т., че е уведомила още същия ден декана на факултета – доц.К., за
въникналия проблем за порвеждане от нея на семинарните занятия, се потвърждава от показанията на св.С.–Т..
С провеждане
на семинарните занятия на 01.02.2019г. вместо хонорувания преподавател Ц.Т. и
отнемайки й по този начин възможността тя да ги проведе, ищцата не е спазила
утвърдената в *** организация на учебния процес, както и разпределението на
часовете между преподавателите. По този начин е нарушила задълженията си да
провежда учебни часове по изготвен разпис за учебни занятия и да изпълнява
решенията на КС, ФС и АС,вмнени й с длъжностната характеристика,което
съставлява нарушение по чл. 187 т. 7 и
т. 10 от Кодекса на труда.С провеждането на семинарните упражнения на
01.02.2019г. вместо хонорувания преподавател Ц.Т., последната е била
възпрепятствана да изпълни задълженята си по сключения с ответника гр.договор и
изготвените разпределения на лекциите и упражненията между преподавателите за
студентите редовно и задочно обучение във факултет «***» на катедра «***» на ***
за летния семестър на учебната 2018/2019 г - Образец 2. Това съставлява нарушение по
чл.187,т.8 КТ,като възпрепятстването на провеждане на упражненията от
хонорувания преподавател Т. злепоставя работодателя пред нея,като страна по
сключения с хонорувания преподавател граждански договор,чието изпълнение следва
да обезпечи .Уронването на доброто име е
нарушение, при което работодателят се злепоставя пред трети лица. То е формално
нарушение, тъй като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен
резултат, и е съставомерно независимо от формата на вината - умисъл или
небрежност.
С
обжалваната заповед ответникът, в
рамките на дисциплинарната си власт, е наложил наказание "забележка",
при определяне на което в съотвествие с
изискванията на чл.189,ал.1 КТ е отчел тежестта на извършените нарушения,
обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата.
На основание изложеното въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваното решение,с което е отхвърлен
искът по чл. 357 ал. 1 от Кодекса на труда за отмяна на
наложеното със Заповед № 3-01-142 от
28.03.2019 г. дисциплинарно наказание „забележка“,е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК
жалбоподателката следва да заплати на ответника направените за въззивното производство
разноски в размер на 200лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №465/27.11.2019г. по
гр.д.№779/2019г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Ц.А.Г.-И.,
ЕГН ***, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***" № * сумата от 200 лв. /двеста лева/, на
основание чл. 78, ал.З ГПК. - разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: