Р Е Ш Е Н И Е
... /10.1.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, 14 състав, гражданско отделение в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието секретаря К. Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1545 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на С.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу ГДИН, гр.София с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 4958.64
лева, представляваща възнаграждение за
извънреден труд за 776 часа над 50-те
часа за всяко тримесечие в периода
25.02.2003 г. - 31.12.2011 г., на осн. чл.229, ал.1, т.9, вр.чл.212,
ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР от 1997 г. отм. и чл.212, ал.1, т.3, вр.чл.211,
ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР от 2006 г. отм., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на молбата – 01.02.2021 г. да
окончателеното изплащане на сумата;
сумата в размер на 50 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 01.05.2018 г. - 01.02.2021
г., съгласно уточняваща молба от 26.02.2021 г. и допуснато изменение на иск по
реда на чл.214 ГПК. Ищецът моли
ответникът да му заплати разноски
за производството.
Обстоятелства от които ищецът черпи права:
Твърди се в молбата, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение по ЗМВР до 30.01.2018 г. когато е напуснал системата на ГДИН по
собствено желание. Посоченото право на
допълнителен отпуск като компенсация за извънреден труд е съществувала в ЗМВР
от 1997 г. отм. и от 2006 г. отм. С приемане на ЗМВР от 2014 г. компенсацията на
извънредния труд в МВР и другите силови структури, работещи по ЗМВР е станала
само парична. Началото на исковия период 01.01.2003 г. като първото тримесечие
е до 31.03.2003 г. Крайния период е
31.12.2011 г. защото за периода 2012 г. – 2014 г. страните имат извънсъдебна
спогодба за компенсиране на извънредния труд. През процесния период ищецът е
работил на 8, 12 и 24 часови смени, изпълнение по предварителен месечен график,
утвърден от директора на Затвора Варна, като съгласно действащия ЗМВР работното
време се е изчислявало сумарно на тримесечие. Ищецът претендира, че за
процесния период ответникът не е изчислил правилно работното му време, което е
довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над
установеното работно време, който нито е отчитан, нито е компенсиран с
допълнителен отпуск, нито му е заплатен.
Заради естеството на изпълняваната от ищеца
постова дейност в Затвора Варна, същият твърди, че през периода не е могъл да
ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не е можел да
напуска поста си без разрешение на прекия си ръководител, а в случаите когато е
осигурявано време за хранене не еможел
да напуска територията на затвора и е бил длъжен да изпълнява разпореждания по
всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето за изпълнение на
конкретни задачи. През почивките е трябвало да остава на територията на затвора
в работно облекло и с пълно оборудване. На всяко 8-часово дежурство от смените
му били приспадани като „почивки за хранене“ по 30 минути, на всяко 12-часово
дежурство са отчитани почивки за хранене по 45 минути, а на всяко 24-часово
дежурство са приспадани по 90 минути за хранене, които ищецът реално не е
ползвал. Освен това ответникът не е включвал в работното време времето за
инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване от дежурство, което е част
от работното му време и представлява „действия при изпълнение на служебните
задължения“ по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗМВР. Посочил е дължимите от
ответника обезщетение за всяка година от периода. Посочил е източниците на
правото, регламентиращи въпроса с отчитане на работното време, извънредния труд
и допълнителния платен годишен отпуск на служителите в ГДИН и действащото
законодателство за целия процесен период от 25.02.2003 г. до 30.06.2014 г. Към
датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е бил действащ
ЗМВР от 2014 г. Съгласно чл.239 / доп. ДВ бл.14 от 2015 г./ обезщетенията се
изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на
прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на
установяване на събитието по чл.238. Съгласно ал.10 на същата разпоредба обезщетенията се изплащат в тримесечен срок
от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Поради изпадане в забава на ответника, същият
дължи на ищеца обезщетени еза забава от 01.01.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба – 01.02.2021 г., което ищецът определя на 100 лева.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.
От твърденията в молбата и становището на
ответника, съдът приема за установено, че между страните няма спорни факти във връзка със служебното
правоотношение на ищеца С.Д., неговото времетраене, дата и основание за прекратяване, наличието на задължение на
ответника на посоченото в молбата
основание и в посочения размер за
процесния период, както и че същото не е
заплатено от ответника на ищеца след настъпване на падежа.
Съдът като взе предвид становището на страните
намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените от ответника писменни доказателства, съдържащи се в личното кадрово досие на ищеца се
установява, че същият е работи. на
длъжността „надзирател“ от
надзорно охранителния състав на Затвора
Варна в периода от назначаването му със заповед от 24.02.1992 г. до 30.01.2018
г., когато същото е прекратено със заповед № Л-232/2 от 16.01.2018 г. на ВПД
Главен директор на ГДИН – листи 60-64 от делото.
Това обстоятелство не
се оспорва от ответника. От представените
писмени доказателства в т.ч. справка рег.№ 7520/01.9.2021 г. за положен
и изплатен извънреден труд и писмо относно организацията и разпределението на
работното време в периода 2001 г.-2011 г. се установява, че за периода
01.10.2006 г. – 31.12.2007 г., който е включен в процесния
период, ищецът Ст.Д. е полагал
извънреден труд.
Със заповед на началника на
Варненския затвор № 9/23.01.2007 г. е заповядано да се изплати почасово
възнаграждение за положен извънреден труд при носене на постовата и конвойна
служба в Затвора Варна за периода от 01.10. до 31.12.2006 г. на държавните
служители от НОС на затвора Варна в т.ч. на ищеца Ст.Д.. Разпоредено е на
осн.чл.211, ал.6 от ЗМВР възнаграждението за положения извънреден труд да се
заплати с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. От същата
заповед се установява, че ищецът С.Д. работи на Централен пост на Затвора Варна
– лист 109 от делото.
Със заповед на началника на
Варненския затвор № 50/23.04.2007 г. е заповядано да се изплати почасово
възнаграждение за положен извънреден труд при носене на постовата и конвойна
служба в Затвора Варна за периода от 01.01. до 31.3.2007 г. на държавните
служители от НОС на затвора Варна в т.ч. на ищеца Ст.Д.. Разпоредено е на осн.чл.211,
ал.6 от ЗМВР възнаграждението за положения извънреден труд да се заплати с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение. От същата заповед се
установява, че ищецът С.Д. работи на Централен пост на Затвора Варна – лист 113
от делото.
Със заповед на началника на
Варненския затвор № 83/24.07.2007 г. е заповядано да се изплати почасово
възнаграждение за положен извънреден труд при носене на постовата и конвойна
служба в Затвора Варна за периода от 01.04. до 30.06.2007 г. на държавните
служители от НОС на затвора Варна в т.ч. на ищеца Ст.Д.. Разпоредено е на
осн.чл.211, ал.6 от ЗМВР възнаграждението за положения извънреден труд да се
заплати с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. От същата
заповед се установява, че ищецът С.Д. работи на Централен пост на Затвора Варна
– лист 117 от делото.
Със заповед на началника на
Варненския затвор № 127/26.11.2007 г. е заповядано да се изплати почасово
възнаграждение за положен извънреден труд при носене на постовата и конвойна
служба в Затвора Варна за периода от 01.07. до 31.09.2007 г. на държавните
служители от НОС на затвора Варна в т.ч. на ищеца Ст.Д.. Разпоредено е на
осн.чл.211, ал.6 от ЗМВР възнаграждението за положения извънреден труд да се
заплати с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение – т.67 на л.120
от делото.
Със заповед на началника на Варненския затвор
№ 7/22.01.2008 г. е заповядано да се изплати почасово възнаграждение за положен
извънреден труд при носене на постовата и конвойна служба в Затвора Варна за
периода от 01.10. до 31.10.2007 г. на държавните служители от НОС на затвора
Варна в т.ч. на ищеца Ст.Д.. Разпоредено е на осн.чл.211, ал.6 от ЗМВР
възнаграждението за положения извънреден труд да се заплати с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение – т.63 на л.124 от делото.
Представени са извлечения от
разчетно-платежни ведомости, както и други документи, съхраняване при ответника
и в затвора Варна от които са получени
данните за изготвяне на заключение по допуснатата ССЕ.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна
експертиза по основната задача, което не
е оспорено от страните и съдът кредитира
изцяло се установява, че общия брой
отработени часове от ищеца Ст.Д. за процесния период е 15371 часа като
положения нощен труд не е отчитан отделно. От отработени общо часове
извънредния труд, който е положен от ищеца е 364.5 часа – приложение 1, колона
7. Общо заплатените от ответника часове извънреден труд през процесния период
134.50 часа в размер на 585.44 лева – приложение 1, колона 9.
От заключението на проведената
съдебно-счетоводна експертиза по допълнителната
задача от м.04.2022 г., което не
е оспорено от страните и съдът
кредитира изцяло се установява, че общия размер на дневните дежурства на
ищеца за процесния период при продължителност на дежурство 12 часа и 45 мин. или
12.75 ч. се изчислява в размер на
8396 часа положен труд от ищеца – прил.2, колона 7. Общия размер на нощните дежурства на ищеца за процесния период при
продължителност на дежурство 12 часа и 45 мин. или 12.75 ч. след приравняването
им към дневни дежурства с коефициент 1.143 се изчислява в размер на 9596 часа положен труд от ищеца – прил.2, колона
10.
От заключението на проведената
съдебно-счетоводна експертиза по допълнителната
задача от 14.6.2022 г., което не е
оспорено от страните и съдът кредитира
изцяло се установява, че общия размер на извънредния труд, който е положил
ищеца за всяко тримесечие от отчетния период е 2498 часа.Часовете извънреден
труд над 50 часа за процесния период са 923 часа. Общия размер на
възнаграждението за тези часове е 5898.52 лева.
От показанията на св.С., които съдът цени като логични,
безпротиворечиви и основани на преки
впечатления се установява, че двамата със С.Д. са били колеги през процесния период
като същия разказва за работния процес и спецификата на дежурствата, които е
давал ищеца на централния пост в затвора Варна. По време на 12 часовите
дежурства, същият не напуска поста включително и по време на почивката за
храна. Тоалета е в помещението. Свидетелските показания кореспондират напълно с
представените по делото писмени доказателства от ответника.
За да бъде
уважен предявеният иск следва да се установят в производството наличието на
следните предпоставки: служебно правоотношение на ищеца с
ответника, полагане на
извънреден труд от ищеца, дължимост на възнаграждението за извънреден труд в
претендирания размер, както и за
лихва за забава в претендирания размер.
Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно
и главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на
претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно възраженията в
отговора.
По делото е безспорно установено и не се спори между
страните, че ищецът е работил за посочения период
като надзирател на централен пост в Затвора Варна.
Служебно правоотношение
възниква по силата на назначение
въз основа на заповед между
държавния служител и орган на държавна
власт, като ищецът по настоящото
дело е бил служител в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието през процесния период от 25.2.2003 г. до 31.12.2011 г., съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС. В ал.2 е посочено, че за държавните
служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Субсидиарно се прилага
Законът за държавния служител и Кодекса на труда при непълноти в нормативната
уредба на ЗМВР, действащ в съответните му редакции през периода в т.ч.
разпоредбата на чл.188, ал.2, чл.229, ал.1, чл.212, ал.1 и ал.5 ЗМВР от 2006 г.
отм., ЗИН от 1969 г. отм. и чл.12, ал.1 ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл 151 Кодекса на
труда времето за почивка не се включва в
работното време. При непрекъсваем процес на работа при какъвто работи ищецът работодателят осигурява на работника или
служителя време за хранене през работното време, която е не по-малко от 30
минути. Съдът приема, че предвид
естеството на работа на ищеца, ползваната в рамките на дежурството почивка не е
същинска почивка и съставлява част от работното време на служителя. Това е
така, тъй като служителят няма право да напуска помещението или сградата,
където е работното му място и при необходимост и нареждане на прекия ръководител
/началник/ следва да се яви незабавно на поста си или на друго място на
територията на която е работното му място.
В този смисъл решение по гр.д.№ 12722/11 г. на СГС и др., както и практика
по приложение на правото на ЕС /практика
на съда на ЕО, Директива 2003/88/ЕО и
др./.Съдът намира, че работодателят дължи на
ищеца заплащане на извънреден
труд за 24-часови смени при непрекъснат
работен процес. Заповед № 18-03-1182 от 10.10.2007 г. на Министъра на
правосъдието е подзаконов нормативен акт
и същата не е съобразена с приложимото национално и общностно право. Съгласно
заключението на ССЕ размера на задължението за положените от служителя С.Д.Д. 923 часа извънреден труд над 50 часа е на стойност
5898.52 лева. Исковите претенции са с цена 4958.64 лева за възнаграждение за
извънреден труд и 50.00 лева за
обезщетение за забава върху главницата от 01.05.2018 г. до 01.02.2021 г.
, което изчислено с ел.калкулатор е 1388.42
лева. Предвид обстоятелството, че всеки от предявените искове има цена, която е
по-малка от установените размери в изготвените заключения на ССЕ, съдът намира,
че същите следва да се уважат изцяло в претендираните размери като основателни
и доказани по размер. Възраженията в отговора не следва да се обсъждат
доколкото същият е подаден в след законоустановения срок по чл.131 ГПК и не е
приет за разглеждане.
Ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за производството в размер на 1200 лева на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
На осн. чл.76, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на РС Варна сумата 808.35 лева от която държавна такса за уважените искове в размер
на 248.35 лева и заплатено от бюджета
възнаграждение на вещо лице в размер на 560.00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Н.Столетов”
№ 21 да заплати на С.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата 4958.64
/четири хиляди деветстотин петдесет и осем лв. и 64 ст./ лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за 776
часа над 50-те часа за всяко тримесечие
в периода 25.02.2003 г. - 31.12.2011 г.,
на осн. чл.229, ал.1, т.9, вр.чл.212, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР от 1997 г.
отм. и чл.212, ал.1, т.3, вр.чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР от 2006 г.
отм., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на молбата – 01.02.2021 г. да
окончателеното изплащане на сумата;
сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.05.2018 г. -
01.02.2021 г., на осн.чл.86 ЗЗД и разноски за производството в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, на
осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Н.Столетов” № 21 да плати в полза на бюджета, по
сметка на РС Варна сумата 808.35
/осемстотин и осем лв. и 35 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: