№ 813
гр. **** , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. ****а
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100503067 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба вх. № 261989/21.08.2020г. от Ж. Й. Ж. ЕГН
********** от с. ****, Общ. ****, ****, чрез адв. Св.А., против решение №
3242/17.07.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата му вх. № 35546/18.06.2020г. за допълване на решение № 1571/23.03.2020г.
по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, като съдът се произнесе с диспозитив по
оспорване истинността по реда на чл. 193 от ГПК на длъжностна характеристика и извадка
от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен инструктаж, като признае
оспорването на документите за доказано.
С определение от 01.07.2019г. по искане на ищеца Ж. Й. Ж. първоинстанционният
съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представените от
ответника „Трансстрой-****“ АД, ЕИК ********* документи, а именно: длъжностна
характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен
инструктаж, но не се е произнесъл с нарочен диспозитив за установената неистинност или
съответно за потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването, в какъвто
смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС, имайки предвид приетото с
решение № 66/25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г. на ВКС, I ГО, както и заключението ,което
се извежда от мотивите на т. 1 от ТР № 5/20132г. по ТД № 5/2012г. на ВКС.
Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли се да бъде отменено решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-
ви състав на ВРС за произнасяне по направеното оспорване на документи по делото, на осн.
чл. 193 от ГПК и за връщане на делото на ВРС със задължителни указания за произнасяне с
диспозитив, на осн. чл. 250, ал. 3 от ГПК.
В писмен отговор „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****, чрез адв. **** оспорва въззивната
1
жалба като неоснователна. Заявява, че счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Оспорването на писмен документ по чл. 193 от ГПК не е самостоятелна
искова претенция, макар и да прилича по съществото си на инцидентен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив. Като не се е
произнесъл с определение преди даване на устните състезания по първоинстанционното
дело, то съдът е следвало да обсъди направеното оспорване в мотивите си, както е постъпил.
Освен това, в мотивите си ВРС е приел, че ищецът не е успял да проведе успешно доказване
на оспорената длъжностна характеристика и инструктажна книга, така, че няма никакво
основание да допълни решението си, като постанови неистинност на оспорените документи,
като измени първоначално формираните си изводи в обратния смисъл.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.
Постъпила е и въззивна жалба № 35616/10.06.2020г. от „Трансстрой ****“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****,
чрез адв. **** против решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав
на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****,
Общ. ****, **** сумата от 30000.00лв., представляваща неимуществени вреди-болки и
страдания от настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука; сумата от 9137.28лв. лихва за
забава върху главницата за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г., както и сумата от
185.72лв.,-обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби, изразяващи се в
извършените разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от депозиране на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, на осн. чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от
2500.00лв., представляваща разноски за адвокатско възнагражедние по
първоинстанционното дело и 3180.65лв.-държавни такси и разноски.
Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, по подробно
изложените във въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено.
Възразява, че присъденото от ВРС обезщетение от 30000.00лв. по иска за
неимуществени вреди е завишено, несправедливо, като не е определено в съответствие с
нормата на чл. 52 от ЗЗД и нееквивалентно на действително претърпените вреди.
Недоказано е останала претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вредии,
доколкото предстнавените касови бонове не сочат лицето, което е направило плащанията.
Съдът не е приложил нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, предвид твърдяното от дружеството-
работодател съпричиняване, като ищецът е проявил груба небрежност, въпреки проведените
му обучения, инструктажи за безопасност, предупредителните надписи и табели по
вагоните на машината и изричното указание на ръководителя на обекта да не се работи по
вагона, както и констатациите в протокола за разследване на злополуката, според който вина
за влизането на работника между корпуса на хопера и рамата на дозатора има самият той.
Неправилно е прието от ВРС, че не е установен механизмът на настъпване на трудовата
злополука, според протокол № 20/12.10.2015г. на ТП на НОИ-****. Този документ, като
официален такъв, не е оспорен от ищеца по съответния ред и не следва съдържанието да
бъде опровергавано, като се приеме друго за това какво и как точно се е случило при
настъпване на злополуката. Неправилно са ценени показанията на разпитаните по делото
свидетели, като е дадена вяра на показанията на св. Станоев, който признава, че не е видял
какво точно и как е станало, а св. Ж., който син на пострадалия е лично заинтересован.
Съдът е пренебрегнал изцяло показанията на св. ****ов. Налице е съпричиняване, което не е
взцето предвид. Следвало е съдът да се съобрази и с разпоредбата на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от
КТ, но не са приспаднати сумите, получени от пострадалия по обществено осигуряване в
размер на 289495.57лв. и получуното обезщетение от ЖЗД „ЦКБ“ ЕАД за временна
неработоспособност в размер на 882.12лв. Съгласно чл. 358, ал 1, т 3 от КТ давностния срок
за завеждане на иска по чл. 200 от КТ е 3-годишен от момента на увреждането., а срокът за
погасяване на вземането за лихва по давност тече от датата на събитието. Претенцията за
2
лихви върху обезщетението е погасено по давност.
В писмен отговор Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, ****, чрез адв.
Св.А. оспорва въззивната жалба, намирайки я за допустима, но неоснователна. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и като обосновано. Неоснователно е възражението за неправилното
приложение на чл. 52 от ЗЗД, което рефлектира върху правилността на обжалваното
решение. Неоснователни са и доводите на въззивника, че в първоинстанционното
производство извън преценката на съда са останали обстоятелствата от причинно-
следствения комплекс, довел до трудовата злополука, начинът на нейното причиняване,
както и видът и интензитета на претърпените болки и страдания. ВРС е взел своето решение
въз основа на провдеден правилен анализ и съвкупна оценка на събраните по делото
доказателства, като съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД правилно е определил паричния
еквивалент на вредите. Правилно според страната е прието, че все още търпи болки и
страдания, правилно еотчетено, че след злополуката няма да може да упражнява професията
си. До инцидента е има активен социален живот, като след това се е променил драстично.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че всичко това е останало недоказано.
Правилно е приет за основатаелен искът за обезщетение з а имуществени вреди.
Неоснователни са и доводинте във въззивната жалба, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от самия него. Нарушенията са за работодаетля. Не е бил осигурен с
предпазни средства. Не е бил обучен в пълнота за работа с хопери. Не са били проведени
задължителните инструктажи. Длъжностната му характеристика не предполага работа като
хоперист, като е налице при оформлението на представената за нуждите на процеса
подписана длъжностна характеристика при „кражба на подпис“ или при „злоупотреба с
бланкет“. Смята, че следва да бъде обезщетен за всички претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди, съобразно правилото на чл. 200, ал. 3 от СКТ. Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че следва да бъдат приспаднати получените суми по
обществено осигуряване и застраховки. Обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди не е получавал. Заплатено му е обезщетение за временна неработоспособност и за
пропуснати ползи, явяващи се разлика между размера на брутното му трудово
възнаграждение ако беше на работа и изплатените му суми от обществено осигуряване по
издадените му болнични листи. Не са му изплащани обезщетения за имуществените вреди
под формата на претърпени загуби за лечение, както и за неимуществените вреди .
Неоснователни са доводите за погасяване по давност на исковите претенции. Злополуката е
настъпила на 18.09.2015г. Исковата молба е подадена в 3-годишния срок, макар и пред друг
съд. Не са допуснати от съда и сочените процесуални нарушения.
ВОС съобрази следното:
Гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС е образувано по иска на Ж. Й. Ж. ЕГН
********** от с. ****, Общ. ****, ****, чрез адв. Св.А., срещу „Трансстрой ****“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****,
с правно основание чл. 200 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от настъпила на 18.09.2015 г. трудова злополука, сумата от 9137,28 лв.,
представляваща лихва за забава върху посочената главница от 30 000 лв., начислена за
периода от 18.09.2015 г. до 17.09.2018 г., както и сумата от 185,72 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се стойността на
извършените разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.09.2018 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
С писмения отговор „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление гр. ****, ул. „**** представлявано от ****, чрез адв. ****, се оспорват исковите
претенции като недопустими, евентуално неоснователни е представил писмени документи,
сред които длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и инструктажна
книга за провеждани инструктажи на работници, включително и на ищеца, за които се е
подписал. Тези два документа са били своевременно, още в първото по делото пред ВРС
о.с.з. оспорени, относно неидентичността на текста на първа страница на длъжностната
характеристика, представена от работодателя и тази, представена в НОИ при настъпване на
трудовата злополука, макар и подписана от него на втора страница и относно положените за
Ж. Й. Ж. подписи в инструктажната книга. Съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК.
В мотивите на решение № 1571/23.03.2020г. по делото, ВРС е обсъдил оспорените писмени
доказателства и е приел, че е останало недоказано направеното оспорване. Разгледал е спора
по същество и е уважил исковата претенция в пълен размер.
По постъпилата молба вх. № 18.06.2020г. за допълване на решение №
1571/23.03.2020г., с искане съдът да се произнесе с отделен диспозитив по оспорване
истинността на длъжностната характеристика и извадка от заповедна книга-инструктажна
книга за периодичен инструктаж се моли, като признае оспорването на документите за
доказано, съдът е постановил обжалвания акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и от представеното писмено доказателство-
допълнително споразумение № 9/04.01.2013г. към трудов договор № 19/14.01.2013г. се
установява наличието на трудово правоотношение между Ж. Й. Ж. и „Трансстрой-****“ АД,
ЕИК *********, по силата на което работникът е приел да изпълнява длъжността
„Машинист тежка железопътна механизация“. По първоинстанстанционното дело е
представена от работодателя длъжностна характеристика на заеманата от Ж. длъжност,
утвърдена на 01.10.2012г., в сила от 07.01.2013г. с която се е запознал срещу подпис.
Подписана е и от изготвилото я лице и утвърдилия я изпълнителен директор. В нея, в раздел
II „Длъжностни задължения, права и отговорности“, т. 2 „Основни задължения“, в т. 2.5 е
посочено, че при необходимост освен изпълняваната работа по управление на
пътеполагащия кран и прилежащите устройствна и механизми, изпълнява и длъжността
„маневрист“ и „хоперист“ /в случай на притежание на съответния документ за
правоспособност/. Същата е била представена пред ВРС в оригинал в с.з. на 01.07.2019г.
При оспорване на съдържанието на първа страница на така посочената длъжностна
характеристика относно задължението да изпълнява длъжностите „маневрист“ и „хоперист“
от страна на Ж., без оспорване, че подписът след текста „получил копие от длъжностната
характеристика“ на втора страница е негов, е поискал да бъде изискана и приложена по
първоинстанционното дело длъжностната характеристика представена от работодателя пред
НОИ при настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука. Представени са били две
длъжностни характеристики, за длъжността „Локомотивен машинист“, утвърдена на
04.09.2002г. и влязла в сила на същия ден, която е подписана от запознатия с длъжностната
характеристика и длъжностна характеристика за длъжността „Машинист на тежка
железопътна механизация“, утвърдена на 01.10.2012г., влязла в сила на 07.01.2013г., с
идентично на оспореното от Ж. в подписаната от него длъжностна характеристика,
4
съдържание, но без да е подписана от него, от изработилото я лице и утвърдилото я лице.
Представен е списък на лицата, на които е проведен начален инструктаж, сред които е Ж. Й.
Ж., извършен на 03.01.2013г., за което е била издадена служебна бележка, подписана от
инструктирания. Представени са доказателства-извлечение от инструктажна книга за
извършвания за второ тримесечие на 2014г.-на 08.05.2014г., на 25.04.2015г., за трето
тримесечие на 2015г.-на 01.07.2015г. периодични инструктажи, за извършването на които се
е подписал Ж. Й. Ж.. Така посоченото извлечение е оспорено от Ж., при твърдение, че не са
извършвани инструктажи и той не се е подписвал за това. Работодателят е представил и
заповед № 7/24.02.2015г., с указания за задълженията на работниците да спазват
изискванията на ЗЗБУТ и Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, която заповед Ж. отрича да е сведена до
знанието му. Представени са също така доказателства за проведено на Ж. Й. Ж. обучение за
„Оператор на разтоваро-дозиращите устройства на вагони „хопер-дозатори“ и е издадено
удостоверение, с каквото последният отрича да е разполагал при работа, а му е било
издадено след злополуката. Съгласно заповед № 17/04.02.2015г. изпълнителният директор
на дружеството е определил ****, на длъжност „Машинист локомотивен“ да ръководи,
контролира и координира дейностите по полагане на железен път за обект „Модернизация
на железопътен участък Септември-****-ЖП отсечка ****-Стамболийски“. Негово
задължение е било да осигурява и спазва изискванията за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР.
По първоинстанционното дело е приложена и декларация за трудова злополука от
24.09.2015г., подписана от изпълнителния директор на „Трансстрой ****“ АД-****, относно
инцидента от 18.09.2015г. с Ж. Й. Ж., при който по време на работа той установил, че една
от вътрешните клапи не е затворена и посредством лост предприел действия по
отстраняване на заседнал камък. При избиване на камъка клапата се затварила и лостът го
притиснала към хопера и го затиснала напречно през гърдите. Пострадалият е получил
спукване на 5 и счупване на 6 шиен прешлен и пареза на дясна ръка.. От разпореждане №
5104-03-94/02.11.2015г., изд. от НОИ, ТП-**** се установява, че на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО,
декларираната злополука от осигурителя „Трансстрой ****“ АД, станала с Ж. Й. Ж. на
18.09.2015г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Видно от приложената по първоинстанционното дело епикриза от МБАЛ „Свети
Георги“-****, Ж. Й. Ж. е приет за лечение в Клиника по неврохирургия на 18.09.2015 год.
Пациентът е изписан на 25.09.2015 год., в подобрено общо състояние, с пареза на Ерб за
десен горен крайник, с препоръки да спазва щадящ НЦС режим, да носи твърда шийна яка за
2 месеца, да приема медикаментозно лечение. Представена е многобройна медицинска
документация за проведеното последващо лечение.
Видно от съдържанието на приобщения към доказателствения материал по делото
Протокол № 20/12.10.2015г. на НОИ, ТП – ****, констатирано е от административния орган,
в рамките на извършено разследване на злополука от 18.09.2015 год., следното: В
5
длъжностната характеристика на Ж.Ж., основните му задължения и задачи включват при
необходимост да изпълнява и длъжностите „Маневрист“ и „хоперист“ и др. Проведени са
неоходимите му инструктажи за здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е, че в
деня на злополуката ЖП композицията от 8 хопера /вагони за транспорт и полагане на
инертен материал по трасето на ЖП линията/е била изпразнена и придвижена на мястото за
ново натоварване /то**** рампа/. От двете страни на всеки хопер има по един управляващ
блок с четири метални ръчки и ясни надписи под тях, относно управлението, както на
клапите, така и на дозаторите. При изпразнен хопер, положението на рамката на дозатора е
близо до корпуса на хопера, заключена с метална кука към корпуса на хопера. Според
обясненията на Ж.Ж. и ****, че когато композицията била позиционирана на то**** рампа
се установило, че едната клапа на последния хопер не се била затворила, поради заклинване
с камък. Ж. влязъл с главата напред между рамата на дозатора и корпуса на хопера за да
освободи с щанга заклинената клапа. При освобождаването й, клапата се затворила и
рамата на дозатора, придвижвайки се нагоре, затиснала Ж. към корпуса на хопера. ****ов се
намирал на 2-3 метра от хопера. Чувайки силен шум отворил клапата, рамата на дозатора
паднала надолу и извадил пострадалия Ж.. Констатирани са нарушения от страна на ****,
на когото са вменени задълженията да ръководи, контролира и координира дейноститеи по
полагане на железен път, да спазва и изисква спазване на безопасен труд при извършване на
СМ дейности. Не е спазил изискванията за безопасност, като преди да транспортира
композицията към то**** рампа не е проверил за затваряне на клапите на хоперите, за
заключване на рамите на дозаторите към корпусите на хопера и за изключване подаването
на сгъстен въздух към системите на клапите и дозаторите на хоперите. Ж.Ж. от своя страна
е влязъл между корпуса на хопера и рамата на дозатора без преди това да се е уверил, че
системата за управление и настройка на клапите е изключена и освободена от сгъстен
въздух. Двамата посочени са лица, допуснали нарушения. Протоколът е подписан с
възражения от страна на пълномощника на пострадалия относно това, че **** е затворил
клапата на дозатора за достъп на въздух, а след виковете на ****, че **** е в хопера, **** е
отворил дозаторите. Няма заповед за работа на хопери и копие от документа за работа с тази
машина. За извършен инструктаж се е подписало друго лице, а не Ж.Ж.. ИТ-**** не е
събрала собствени гласни доказателства за инцидента, а ползвала тези, обясненията до
НОИ-**** и показанията на свидетелите.
С ЕР на ТЕЛК № 1013 от 048/04.04.2016г. и ЕР на ТЕЛК № 1705 от 085/14.06.2016г. е
прието, че Ж.Ж. е вреченно неработоспособен , а с ЕР на ТЕЛК № 2480 от 122/27.0.2016г. и
ЕР на ТЕЛК №2059 от 107/04.09.2018г. му е определена 80% трайно намалена
работоспособност.
Според допълнително споразумение № 1/05.12.2016г. с работодателя, Ж.Ж. е
преназначен в „Трансстрой-****“ АД на длъжност „Портиер“, като за целта е дадено
становището на Служба по трудова медицина „Медивит-т“ ЕООД от 30.09.2016г. за
възможността той да заеме тази длъжност, но без да полага нощен труд. Видно със съгласие
от 10.10.2016г. Ж. Й. Ж. е дал такова да полага нощен труд. Видно от удостоверение №
6
5104-03-94/18.06.2019г., изд. От НАИ, ТП-**** ,Ж. Й. Ж. получава пенсия от м. 01.2017г. в
посочения в документа размер по месеци и за периода от м.09.2017г. до м.06.2018г. парично
обезщетение за безработица в общ размер на 6283.00лв.
С писмо изх. № ЖЗ-100-818/30.11.2016г. Ж.Ж. е уведомен от ЦКБ Живот, че е взето
решение да му бъде изплатено обезщетение за временната загуба на работоспособност,
следствие от злополуката на 18.09.2015г. в размер на 882.12лв. и ще го получи по
посочената от него банкова сметка, като му е отказано обезщетение за трайната загуба на
работоспособност.
Представени са 7бр. фискални бонове, свидетелстващи за закупени медикаменти и
плащания в полза на ДКЦ 5-****, за които вещите лица по допуснатата от
първоинстанционния съд КСМЕ са дали заключение, че направените разходи, са били
необходими за лечението на Ж.Ж..
От изслушаното пред ВРС заключение по допуснатата КСМЕ, вещите лица-невролог
и ортопед установяват, че в резултат от злополуката на 18.09.2015г. Ж.Ж. е получил
контузия на главата, шията и дясното рамо, счупване на лицеви кости, счупване на задните
израстъци на 5-ти и 6-ти шийни прешлени, обусловили заедно и поотделно временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно увреждане на плексус брахиалис,
довело до парализа на мускулатурата на десния раменен пояс, обусловило осакатяване.
Движението в дясната раменна става са невъзможни и силно ограничени в дясната лакетна
става. Няма ограничения в юмручния и върхов захват на ръката, но правят извод, че дясната
ръка е неизползваема. Няма промяна в състоянието на пострадалия от последния издаден му
болничен лист до момента. След злополуката и до сега е нетрудоспособен за заеманата
длъжност. По мнение на ТЕЛК той е с 80% трайно намалена работоспособност. Провеждано
е било медикаментозно лечение. Увреждането е трайно.
Пред ВРС са изслушани и заключения по допуснатата СГЕ, допълнителна и
тричленна такава. Както вещото лице ****, така и вещите лица ****, **** и ****
поддържат, че подписите положени в инструктажната книга, копие от която е приложено на
л. 40 и 41 по делото, срещу имената на Ж. Й. Ж. под № 7 за второто тримесечие на 2014г.,
под № 4 за тримесечния инструктаж от 29.04.2015г. и под № 4 за третото тримесечие на
2015г. са изпълнени от лицето Ж. Й. Ж..
Отново пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: ****, без
родство и дела със страните, **** Ж.а-съпруга на ищеца и ****.-син на ищеца, водени от
него и **** воден от процесуалния представител на работодателя. Показанията на всички
свидетели се ценят от съда в частта, в която имат преки впечатления от случилото се на
18.09.2015г., състоянието на Ж.Ж. след инцидента и последвалия възстановителен период, а
показанията на втория и третия свидетел с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поради
близките им родствени връзки с ищеца, както и на водения от ответното дружество
7
свидетел, поради служебната му зависимост.
В показанията си св. Станоев излага, че по време на работа на линията ********, в
средата на септември 2015г. станала злополука с колегата му ****. Свидетелят бил в
локомотива, а се товарел чакъл с фадрома на рампа, като разстоянието било 100-тина метра.
След 14.00ч. маневристът **** се развикал по радиостанцията. Той се показал и видял, че му
дават сигнал с движение на ръката да придвижи напред влака. След това му дали сигнал за
„стоп“. Спрял и видял ръководителя **** да тича с едно шише вода нататък. След 5-10
минути видял **** и **** да държат **** от двете страни, а той бил оклюман. Качили го в
камиончето и заминали. Разбрал, че нещо е станало. Като се върнали колегите му узнал, че
**** е настанен в болница. В клапите, разположени в долната част на вагон имало камъче,
което ги затиска, а те се командват с ръчки на вагоните. Опитвали се да го махнат. От ****
разбрал, че **** се намирал отдолу и се опитвал с лост да махне камъка, а **** и **** му
помагали. **** бил там. Заявява: „Какво е станало-не знам. Не знам дали някой направил
погрешна манипулация, клапата се е отворила и лостовата система или клапата, не мога да
знам е ударила **** по гърдите“ и добавя:“ Това е информация, която съм чул, не съм видял
точно какво и как е станало“. Обяснява, че който работи на място, той контролира ръчките
за пълнене, а те от своя страна отварят клапите. Казали му, че **** и **** са били там и
помагали на **** да оправи хопера, но уточнява ,че не е бил там, това го чул. Повтаря, че
видял ****ов да тича и да носи вода, но му казали, че **** е бил припаднал и са го
пръскали, като му дали сигнал да дръпне влака, за да могат да го извадят. Видял колегата си
на другия ден в болницата. Казал, че му дават обезболяващи хапчета. Не можел да си движи
врата и дясната ръка. На гърдите имал белег от удара. **** го обръснал. **** не можел да
си движи ръката. Боляло го. Свидетелят е посочил е, че той напуснал „Трансстрой“, а
колегата **** починал.
Св. Ж.а сочи, че й се обадили, че съпругът й претърпял злополука по време на работа.
Със сина й взели влака и заминали за ****. Съпругът й бил в болница ****“. Не можел да
говори и да си движи дясната ръка. Лекарят й казал, че има счупени шийни прешлени.
Останала да го обслужва, да го храни, да го води в тоалетна, в началото му носела подлога,
подписвала го, където е нужно. Престояли в болницата 5 дни. Дошли във ****. Приели до
във Военна болница за една седмица в Неврология. После започна рехабилитация в „****“.
Тя не можела да ползва отпуск, затова синът им напуснал работа, за да може да го обслужва,
защото не можел да се храни, да става, да сяда. Имал нужда от помощ. Това продължило три
месеца. До сега имал нужда от помощ при ставане. Три месеца бил с яка на шията, спял само
по гръб, викал от болка, бълнувал. И до сега имал кошмари. Когато ръката му висяла по-
дълго се подувала. Научил се да се храни с лявата ръка. Имал нужда от рехабилитация, от
балнеолечение. Изказвал съжаление защо не умрял, а е в тежест на семейството си. От
„Трансстрой“ всячески го принуждавали да напусне. Назначили го като охрана, но го
карали да върви пеш 5 км. До местоработата си, само и само да напусне. После работил в
базата в с. Езерово. Сега работел като консултант в предприятието, където работел преди
години-„Транспортно строителство и пвъзстановяване“. Работодателят заплатил само яката,
8
която носел на стойност 80лв. Не са се интересували за състоянието му, не са разговаряли с
лекуващия му лекар.
Св. Ж. поддържа, че се обадили за злополуката, но на другия ден разбрал, че баща му
е бил смачкан от хопер-дозатор. Той бил в тежко състояние, не бил на себе си. Бил
неподвижен, с яка на врата. Ръката му била парализирана. Все още нямал пълно
възстановяване. Били му прекъснати нерви на дясната ръка от притискането. Бил на легло и
на системи. Не можел да се обслужва сам. Свидетелят напуснал работа, защото майка му не
можела да отсъства. Колегата на баща му **** му казал, че **** казал на баща му да влезе
под вагона и да изчисти камъните, а като бил отдолу баща му, **** вдигнал ръчката да
изчисти камъните. След престоя в болница в **** дошъл във **** и постъпил във Военна
болница. Помагал му да се храни, да се облече, да стане от леглото, до отиде до тоалетна.
Това продължило около година. Сега се обслужвал сам. Започнал работа около три години
след инцидента. От около 6-7 месеца започнал работа в ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“-**** от около 6-7 месеца. Давал указания като има повреди в машините. И
досега се нуждаел от помощ. „Все пак е с една ръка“. Изпитвал болки, чувствал се негоден
да се справя, да помага на семейството си. Не се чувства пълноценен човек“.
Според св. ****ов в деня на злополуката с Ж.Ж. разтоварвали композицията от
хопер-дозатори на гара Огняново и преди да тръгнат за 252-ри километър установили, че
един от хоперите не е затворен правилно. Като не са затворени клапите, не можело да се
товари. Тръгнали за натоварване. Той с колата отишъл до магазина в селото да вземе вода,
като поръчал: „Няма да бутате вагона“. Взел вода и се върнал точно за натоварването. Пред
композицията нямало хора. Чул колега, който починал по-късно от уплаха да вика от
другата страна на влака: „****, какво стана моето момче“? Чул и, че вагонът “изчаткал“,
като бил на 5-6 метра, което означавало ,че е смачкал камъка, който бил между клапите.
Някой е натиснал преди това клапите за затваряне и те са притиснали ****, като са се
освободили от камъка, но свидетелят не е бил там и не знае дали клапите са били настроени
от колегата му или от ****. Освободил клапите и **** паднал долу „като чувал с картофи“.
Останал под вагона и те не можели да се мушнат отдолу да го видят. Дал сигнал на
машиниста да изтегли влака напред. Изтеглили ****, изглеждал като умрял. Ударил го по
гърдите и той си поел въздух. Разбрали, че е жив. Закарали го до болницата в ****.
Обяснява, че той е машинист. Всички изпълнявали една и съща длъжност. Като няма работа,
изпълнявали и други длъжности, като всички имали документи за правоспособност. Карали
курсове при работодателя за другите дейности. Заедно с **** карали курса в „Трансстрой“
АД. В деня на злополуката бил ръководител на обекта. Докато пътувал влакът до мястото за
натоварване, той отишъл за вода за всички. Докато се върне, били натоварили предния
вагон, а този бил последен. Сочи как трябва да се процедира, за да е възможно да се влезе
вътре безопасно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
9
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Легалната дефиниция на понятието „Трудова злополука“ е дадено от законодателя в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
В конкретния казус следва да с има предвид, че не е спорно между страните
наличието на трудово правоотношение между Ж. Й. Ж. и „Трансстрой-****” АД, ЕИК
10344422 към деня на злополуката-18.09.2015г., когато Ж. е получил фрактура на шийни
прешлени, травма в раменната област и пареза на дясна ръка, която злополука е призната за
трудова, на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО.
Ж.Ж. е поискал обезщетение по реда на чл. 200 от КТ в размер на 30000.00лв. за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, мораторна
лихва за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г. в размер на 9137.28лв., видно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение в размер на 185.72лв. за претърпените от него имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба-разходи за прегледи и лечение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
На това място следва да бъде посочено, че съдът приема исковата претенция за
допустима за разглеждане, като непогасена по давност, в какъвто смисъл са възраженията на
работодателя, доколкото съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ давността за предявяване на иск с
правно осн. чл. 200 от КТ е 3-годишна. Срокът е спазен, щом злополуката е настъпила на
18.09.2015г., а исковата молба, по която първоначално е било заведено гр.д. № 2122/2018г.
на ВОС е регистрирана в регистратурата на гражданско и търговско отделение с вх. №
26734 от 18.09.2018г.
След като злополуката от 18.09.2015г. на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи
обезщетение за претърпените от Ж. болки и страдания и претърпени загуби, пряка и
непосредствена последица от претърпяната вреда.
Исковата претенция е установена по основанието си.
За да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът има
10
предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която повелява, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на справедлив размер ВОС
взема предвид обстоятелствата при които е настъпил инцидента, вида на увредата,
продължителността на наложилия се болничен престой, продължителността на необходимия
възстановителен период, продължителността и интензитета на търпените от пострадалия
болки и страдания.
Видно от приложената медицинска документация по първоинстанционното дело,
изслушаните пред ВРС свидетелски показания и заключение на вещото лице по допуснатата
КСМЕ проф. д-р Светослав Калевски дмн-неврохирург и д-р ****-ортопед-травматолог на
18.09.2015г. Ж. Й. Ж. е претърпял злополука, като е бил затиснат от тежест в областта на
раменния пояс и шията, като е загубил съзнание. Получил е контузия на главата, шията и
дясното рамо, счупване на лицеви кости, счупване на задните израстъци на 5 и 6 шиен
прешлен и парализа на мускулатурата на десния раменен пояс, обусловило осакатяване.
Видно провеждано е лечение в УМБАЛ ****“-**** и ВМА, ББАБ-****, провел е
рехабилитационни процедури в МБАЛ „****“-****. Ползвал е болничен отпуск за временна
неработоспособност от датата на инцидента-18.09.2015г. до 27.09.2016г., а от същата дата е
освидетелстван от ТЕЛК, като му е призната 80% трайна неработоспособност. Посочено е,
че не може да работи настоящата работа и подлежи на трудоустрояване. Противопоказан му
е тежък физически труд. След трудоустрояване, от 07.12.2016г. е започнал работа като
портиер към „Трансстрай ****“ АД.
С оглед така установеното от ищеца, настоящият състав споделя извода на ВРС, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е претендирания такъв от
30000.00лв.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на работодателя, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен, като се акцентира върху това,
че след злополуката Ж. не е бил в състояние да полага труд според квалификацията и
уменията си, а това влияе отрицателно на психиката му, ако се вземе предвид, че той е
продължил да работи при същия работодател, а към настоящия момент, според показанията
на разпитаните свидетели работи при друг работодател, но именно съобразно с
квалификацията си. Необективна е преценката на съда по този начин и не съответства на
изискването за справедливост определеният размер на обезщетението. При работодателя си
Ж. е работил като портиер, вече трудоустроен, но е полагал труд нощем и се е налагало да
върви продължително пеш, поради което е напуснал. При новият работодател работи като
консултант, но не полага труд на обект по професията, упражнявана до злополуката, а
изхождайки от характера на работата, вероятно заплащането на полагания понастоящем от
него труд не е равностойно. И няма как да бъде друго, щом последиците от увредата,
настъпила на 18.09.2015г. не са отшумели и до днес, щом е с 80% намалена
работоспособност, според последното ЕР на ТЕЛК и увреждането е трайно-движение на
дясната раменна става е невъзможно, силно ограничени са тези на дясната лакетна става.
11
Вещите лица по допуснатата КСМЕ са заключили, че дясната ръка на освидетелствания
Ж.Ж. е неизползваема. Всичко това по думите на свидетелите **** Ж. и **** Ж.а го кара да
се чувства безполезен, отчаян и в тежест на семейството.
С оглед събраните по делото доказателства, обаче решаващият състав намира за
установено обаче, че Ж. е действал при условията на груба небрежност, за разлика от
приетото от ВРС.
Съдът следва да мотивира своя извод с оглед трайно установената практика на ВКС,
съпоставяйки поведението на Ж. Й. Ж. с това на добрия стопанин. „Грубата небрежност“,
според решение № 348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 387/2010г. на IVг.о., не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на
трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може
да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е
налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има
своите степени (степен на съпричиняване). В този смисъл са още Решение №
135/08.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 4075/2013г. на IVг.о, Определение № 1285/18.11.2013г.
по гр.д. № 3040/2013г. на IVг.о., Решение от 19.10.2005г. на ВКС по гр.д. № 1202/2003г. на
IIIг.о., Решение № 1884/14.12.2005г. на ВКС по гр.д. № 1404/2003г. на IIIг.о., Решение №
291/11.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 951/2011г. на IVг.о., Решение № 414/21.11.2013г. на
ВКС по гр.д. № 1543/2011г. на IVг.о., Решение № 432/29.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
392/2009г. на IVг.о. и Решение от 25.04.2006г. на ВКС по гр.д. № 2615/2003г. на IIIг.о.
В настоящия казус Ж.Ж., който е преминал начален инструктаж за безопасност на
труда, за което се е подписал и му е издадена служебна бележка, инструктиран е бил и при
провеждания текущ инструктаж всяко тримесечие. Ж. е оспорил, че подписът в
инструктажната книга са положени от него, но безуспешно. Вещото лице ****, както и
вещите лица в състава на 3-членната СГЕ-****, **** и **** са категорични, че подписът
срещу името на Ж. Й. Ж. е изпълнен от него. Това, че върху приложеното по
първоинстанционното дело копие от извлечението от инструктажната книга е изписано
„Периодични инструктажи“, а на страниците от книгата липсва такава бележка е без
значение, доколкото работодателят е обяснил, че е изписан текста за яснота, но по важното
12
е, че други различия между оригинал и копие, особено по съдържанието съдът не е
установил. От друга страна вещите лица са работили с оригинала на инструктажната книга и
са дали заключение в цитирания по-горе смисъл. При положение, че е бил надлежно
инструктиран, влизайки в хопера ,без да се е уверил Ж., че в системата за управление и
настройка на клапите и рамата на дозатора няма въздух, че системата е изключена и
освободена от сгъстен въздух, очевидно той е действал при условията на „груба
небрежност“, пренебрегвайки правилата за работа, които не би пренебрегнал и най-
небрежния работник, ако не желае да пострада или се нарани, предприемайки действия по
отстраняване на заклинения камък.
Неоснователно е твърдението на Ж.Ж., че длъжностната му характеристика не
предвижда работа като хоперист. Видно от допълнително споразумение от 14.01.2013г. Ж.
Й. Ж. е постъпил на работа в „Трансстрой ****“ АД като е заел длъжността „Машинист
тежка железопътна механизация“, по силата на трудов договор № 19/04.01.2013г.
Работодателят е представил длъжностна характеристика на длъжността „Машинист тежка
железопътна механизация“, утвърдена на 01.10.2012г. и в сила от 07.01.2013г., подписана от
Ж. Й. Ж.. В нея на първа страница е уговорено задължението на работника при
необходимост да изпълнява и длъжностите „Маневрист“ и „Хоперист“, в случай на
притежание на съответния документ за правоспособност. Ж. е навел твърдения, че не
оспорва, че длъжностната характеристика е подписана от него, но текстът на първа
страница се различава от този на първата страница от длъжностната характеристика, която е
подписал при постъпване на работа. Позовал се е двете длъжностни характеристики, които
работодателят е представил на НОИ, във връзка с обявяването на злополуката като трудова.
Едната е за длъжността „Локомотивен машинист“, утвърдена на 04.09.2002г. и влязла в сила
на 04.09.2002г., в която не е посочено като задължение на работника работа с хопери, а
втората за длъжността „Машинист на тежка железопътна механизация“, утвърдена на
01.10.2012г. и влязла в сила на 07.01.2013г. Втората длъжностна характеристика не е
подписана от никого, включително от изпълнителния директор и работника, но по
съдържание съответства точно на текста от представената от работодателя длъжностна
характеристика за тази длъжност и надлежно подписана от Ж.. От една страна Ж. е започнал
работа, заемайки длъжност „Машинист на тежка железопътна механизация“, а от друга не
спори подписа, положен върху длъжностната характеристика за тази длъжност. И
представената от работодателя и регистрираната в НОИ длъжностна характеристика за
заеманата от Ж. длъжност „Машинист на тежка железопътна механизация“ му вменява в
задължение при необходимост да изпълнява и длъжността „хоперист“, за която длъжност е
обучено и се явява правоспособно лице. Твърде възможно е при постъпване на работа на
04.01.2013г. да е подписал длъжностна характеристика за длъжността „Локомотивен
машинист“, но щом не оспорва подписа си върху длъжностната характеристика за
„Машинист на тежка железопътна механизация“ да е подписал и последната, щом е влязла в
сила няколко дни след постъпване на работа-на 07.01.2013г. Не следва да бъде прието, че е
подписал само длъжностната характеристика за длъжността „Локомотивен машинист“,
13
която не го задължава да работи при нужда и като „Хоперист“, доколкото определено заема
длъжността „Машинист на тежка железопътна механизация“, втората страница от
длъжностната характеристика за длъжността „Локомотивен машинист“ не съвпада по
съдържание с текста на втора страница от длъжностната характеристика за длъжността на
„Машинист на тежка железопътна механизация“, а той е положил на втора страница
подписа си и не спори за това, а и длъжностната характеристика за длъжността
„Локомотивен машинист“ предвижда по преценка на работодателя, заемащият я да може да
бъде пренасочван и преназначаван на други длъжности и работни места за определено
време, а защо не като „Хоперист“, ако е правоспособен?
Неоснователно е твърдението на Ж.Ж., че не е бил обучен за работа с хопер-дозатори.
Видно от приложените от работодателя писмени доказателства, Ж.Ж. е бил включен в
списък от лица, които са включени в курс на обучение „Оператор на разтоваро-дозиращите
устройства на вагони, хопер-дозатори, провел е обучение, положил е успешно изпит и е
придобил правоспособност, за което му е издадено удостоверение. Недоказано остава
твърдението, че Ж. не е разполагал с удостоверението, а приложеният препис е от такова,
издадено за нуждите на процеса. Дори и да е така ,това е без особено значение за спора,
щом Ж. е участвал в курса за обучение, бил е обучен и успешно е положил изпит за
правоспособност. Това се установява както от приложените писмени доказателства,
представени от работодателя, така и от показанията на разпитания свидетел ****ов, който
също е бил курсист, положил изпит успешно и получил правоспособност заедно с Ж..
Следва да се вземе предвид, че по силата на заповед № ЧР-17/04.02.2015г. **** ****
****ов е определен да ръководи, контролира и координира дейностите по полагане на
железен път за обекта „Модернизация на ЖП участък Септември-****. Лицето, на което
работодателят е възложил ръководната длъжност, очевидно не е съблюдавал за спазване на
условията за безопасност на полагания от работниците труд, което обуславя отговорността
на работодателя за заплащане на обезщетение. Той, според констатациите в протокола №
20/12.10.2015г., съставен с оглед проведеното разследване на злополуката, не е спазил
изискванията за безопасност, като преди да транспортира композицията към то**** рампа
не е проверил за затваряне на клапите на хоперите, както и за изключване подаването на
сгъстен въздух към системите на клапите и дозаторите на хоперите.
Настоящият състав не споделя изводите на ВРС, че не може да става въпрос за
съпричиняване, доколкото по делото е останал недоказан какъв е бил механизмът на
настъпване на злополуката. Очевидно поради заседнал камък в клапите на последния хопер
от композицията, те не са били затворени и Ж.Ж. е влязъл в хопера да премахне камъка.
Когато това се е случило, понеже не е било изключено подаването на сгъстен въздух към
системите на клапите и дозаторите, те са се затворили и са притиснали Ж.Ж. към стените на
хопера, травмирайки гърдите, врата и раменете на работника. Приема, че действително ****
е бил отишъл за вода в селото, докато композицията се транспортира до мястото за
натоварване и в момента на завръщане е чул шума от премахнатия камък и затварящите се
14
клапи на хопер-дозатора. Дава вяра на обясненията му, като взема предвид, че и свидетеля
**** го е видял да тича с бутилка вода към вагона. Не дава вяра на показанията на същия
свидетел, както и на св. **** Ж., които сочат, че от починалия по-късно работник **** ****,
който също присъствал на инцидента знаят, че **** се опитвал да премахне камъка с лост, а
**** и ****ов му помагали, още по-малко, че ****ов накарал **** да влезе под вагона и да
изчисти камъка. От една страна **** **** не би уличил сам себе си в допусната грешка, а от
друга казаното от него на свидетелите по обективни причини не може да бъде проверено от
съда. Показанията на св. **** Ж. за последно казаното остават изолирани и неподкрепени от
други доказателства по делото. Ако **** е присъствал на инцидента и е помагал при
отстраняване на камъка, принуждавайки **** да влезе в хопера, то не е било необходимо
другият работник **** да крещи, уведомявайки го, че **** е вътре, по каквито съображения
е възразил самият ищец, настоящ въззивник, чрез пълномощника си при подписване на
протокол № 20/12.10.2015г. **** е бил ръководителят, който е следвало да отговаря за
работата на обекта, но той е отсъствал при настъпване на инцидента, с обясненията, че
ходил за вода за всички работници. Явно не е осигурил безопасността на работа и контрола
за спазване на правилата за това. Ж.Ж. обаче е съпричинил настъпилата в следствие на
злополуката вреда, допускайки груба небрежност и влизайки в хопера да отстрани
заседналия камък, пренебрегвайки правилата за безопасност при работа, за които е бил
инструктиран. По думите на св. **** върху всеки вагон е изписана забраната за влизане в
хопера, когато е в работно състояние, с която не се е съобразил Ж.. Следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 283 от КТ, която гласи ,че работникът има право да откаже
изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена
опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези
случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността, по
нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител. Дори и да му е било
указано от ръководителя на обекта да влезе в хопера и избие заседналия камък с лост, с
уговорката, че това остана недоказано, както беше посочено по-горе, той е могъл да откаже
да изпълни. След като Ж.Ж. е допуснал груба небрежност при работата си, на лице са
условията по чл. 201, ал. 2 от КТ. Достигайки до този извод, преценявайки събраните по
делото доказателства, но и изложеното непосредствено по-горе, настоящият състав счита, че
отговорността на работодателя следва да бъде намалена с 30%.
След като по-горе в изложението си ВОС прие, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди би била основателна в размер на 30000.00лв.
Видно от приложеното на л. 22 от първоинстанционното дело писмо от ЦКБ „Живот“
АД, адресирано до Ж. Й. Ж., във връзка с подаденото от него искане за заплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука“, молбата
му е уважена до размера на 882.12лв., за временната загуба на работоспособност. Няма
спор, че сумата е преведена ,видно от изявлението на страната в исковата молба. Тази сума
следва да бъде приспадната от обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от
работодателя, доколкото не се установява, че е за обезщетение на пропуснати ползи, както
15
се твърди. Не следва да бъдат приспаднати от сумата на обезщетението получените от Ж.
пенсии, доколкото същите определено не касаят това за неимуществени вреди.
Исковата претенция би била основателна до размера на 29117.88лв., изчислена по
израза 30000.00лв. – 882.12лв.
Прилагайки и разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, то работодателят би следвало да
бъде осъден да заплати сумата от 20382.52лв.
Дължимата от работодателя сума е в размер на 20382.52лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда-18.09.2018г.
С оглед основателността на претенцията до размера на 20382.52лв., но направеното
искане, следва да бъде постановено от съда, че работодателят дължи обезщетение за забава
върху главницата, считано от датата на увреждането-18.09.2015г. до датата на завеждане на
иска в съда-17.09.2018г. 27.12.2015г. в размер на 6213.22лв., изчислен от съда с помощта на
програмния продукт „Calculator“, доказателства за което следва да бъде приложено по
делото.
Поради частичното несъвпадане на изводите на съда, с тези в обжалваното решение,
същото следва да бъде потвърдено до размера на 20382.52лв. и мораторна лихвата от
6213.22лв. и отменено за разликата над 20382.52лв. до присъдените 30000.00лв. и за
разликата над 6213.22лв. до присъдените 9137.28лв., като в последните две части исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени.
Основателна според настоящия състав се явява претенцията на Ж.Ж. за присъждане
на имуществени вреди. Видно той е представил писмени доказателства за разходи, във
връзка с лечението си и закупени медикаменти-7бр. фискални бонове на л. 80 от гр.д. №
2122/2018г. на ВОС. С оглед направените възражения от работодателя, че не може да се
установи, че разходите са направени от Ж., следва да се има предвид, че са в негово държане
и вещите лица по допуснатата КСМЕ са заявили в заключението си, че посочените във
фискалните бонове медицински услуги и медикаменти са били необходими за лечението на
ищеца. Претенцията му е основателна до размера на сумата от 185.72лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда-
18.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира въззивната жалба вх. № 261989/21.08.2020г. за допустима,
доколкото е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. По същество тази въззивна жалба е неоснователна.
ВРС се е произнесъл по цялото предявено искане-по претенцията на Ж. Й. Ж. с
правно основание чл. 200 от КТ, уважавайки я изцяло, а понеже не се произнесъл до
приключване на устните състезания с определение по откритото производство по оспорване
16
на документите, на осн. чл. 193 от ГПК е изложил съображения в мотивите на решението за
недоказаност на предприетото оспорване.
Правилно ВРС е приел в решението си № 3242/17.07.2020г. по гр.д. № 1277/2019г., че
не е необходимо по открито производство за оспорване истинността на документ да се
произнася с нарочен диспозитив, позовавайки се на по-новата практика на ВКС, цитирайки
определение № 528/09.112017г. на ВКС по ч.гр.д. № 2877/2017г. на Четвърто ГО и
определение № 215/13.03.2018г. на ВКС по гр.д. № 2585/2017г. на Четвърто ГО, с които
определения е възприето посоченото в решение № 270/19.02.2015г. на ВКС по гр.д. №
7175/2013г. на Четвърто ГО, че оспорването на писмен документ по чл. 193 от ГПК само
наподобява предявяването на инцидентен установителен иск, но не е самостоятелна искова
претенция и съдът не следва да се произнася по нея с диспозитива на акта по същество,
въпреки приетото по-рано в мотивите към т. 1 от ТР № 5/14.11.2012г. на ВКС по т.д. №
5/20212г., ОСГТК. Със същото решение, обосновавайки извода си ВКС е стъпил и на
разпоредбата на чл. 236 от ГПК, с която е определено съдържанието на диспозитива на
съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или
не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно
обжалване.
Не следва постановяването на отделен диспозитив по направеното оспорване, още
по-малко в искания от страната смисъл за признаване оспорването на документите за
доказано.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Само следва да бъде посочено, че
производството не е на осн. чл. 250 от ГПК, а на осн. чл. 247 от ГПК, доколкото съдът е
формирал мотиви, но не е изложил приетото в диспозитив.
С оглед резултата от спора, дължимият от „Трансстрой ****“ АД размер на
разноските на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде в общ размер на 2636.42лв., от която
сумата от 1071.26лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер от
претенциите и сумата от 1565.16лв., представляваща депозити за проведените експертизи,
както е изчислил ВРС, макар, че би следвало да бъде събрана в размер на 1572.92лв., но не
следва да бъде влошавано положението на обжалвалата страна. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено за разликата над 2636.42лв. до присъдените 3180.65лв.
С оглед изхода на спора „Трансстрой ****“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
Ж. Й. Ж. разноски в намален до 1702.66лв., като първоинстанционното решение следва да
бъде отменено за разликата над 1680.35лв. до присъдените 2500.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
За въззивната инстанция „Трансстрой ****“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
Ж. Й. Ж. сумата от 1225.91лв., представляваща разноски пред въззивния съд-част от
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие,
фактура и списък за разноските по чл. 80 от ГПК на л. 51,53 и 54 по делото, цялото от
1800.00лв., според уважената част от жалбата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Не следва
намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, въпреки направеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, предвид не малката фактическа и правна сложност на
спора. Не следва да бъде присъдена в полза на Ж. сумата от 25.00лв., представляваща
платена държавна такса по неоснователната му жалба.
17
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви
състав на ВРС, с което „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, ул. „**** представлявано от **** е осъдено да заплати на Ж. Й. Ж.
ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, **** сумата от 20382.52лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от настъпилата на
18.09.2015г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 200 от КТ; сумата от 6213.22лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г. на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и сумата
от 185.72лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-претърпени
загуби, изразяващи се в извършените разходи за прегледи и лечение, следствие от
настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 200 от КТ и сумата от 1702.66лв., представляваща разноски за
адвокатско възнагражедние по първоинстанционното дело, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и с
което „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****,
ул. „**** представлявано от **** е осъдено да заплати по сметка на ВРС сумата от
2636.42лв., представляваща дължима държавна такса и депозит за вещи лица, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на
ВРС, с което „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ****, ул. „**** представлявано от **** е осъдено да заплати на Ж. Й. Ж. ЕГН
********** от с. ****, Общ. ****, **** обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания от настъпилата на 18.09.2015г. трудова злополука за разликата над
20382.52лв до присъдените 30000.00лв., на осн. чл. 200 от КТ ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба-18.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; обезщетение за забава за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г. за
разликата над 6213.22лв. до присъдените 9137.28лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД и разноски за
адвокатско възнагражедние по първоинстанционното дело, за разликата над 1702.66лв. до
присъдените 2500.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с което „Трансстрой ****“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „**** представлявано от **** е
осъдено да заплати по сметка на ВРС дължима държавна такса и депозит за вещи лица,
разликата над 2636.42лв. до присъдените 3180.65, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с. ****, Общ. ****, ****,
18
насочени срещу „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, ул. „**** представлявано от **** заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от настъпилата на 18.09.2015г.
трудова злополука за разликата над 20382.52лв до присъдените 30000.00лв., на осн. чл.
200 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба-18.09.2018г.
до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава върху тази главница
за периода от 18.09.2015г. до 17.09.2018г. за разликата над 6213.22лв. до присъдените
9137.28лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3242/17.07.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви
състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на Ж. Й. Ж. ЕГН ********** от с.
****, Общ. ****, ****, с вх. № 35546/18.06.2020г. за поправка на решение №
1571/23.03.2020г. по гр.д. № 1277/2019г. на 51-ви състав на ВРС, като съдът се произнесе с
нарочен диспозитив по оспорване истинността по реда на чл. 193 от ГПК на длъжностна
характеристика и извадка от заповедна книга –инструктажна книга за периодичен
инструктаж, като признае оспорването на документите за доказано.
ОСЪЖДА „Трансстрой ****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ****, ул. „**** представлявано от **** да заплати на Ж. Й. Ж. ЕГН
********** от с. ****, Общ. ****, **** сумата от 1225.91лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19