Р Е
Ш Е Н
И Е № 260335
гр. Силистра, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд в открито заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
КОСТАДИНОВ
при
секретаря Петранка Тодорова като
разгледа докладваното от районния
съдия АНД № 147 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Е.К.Е. с
ЕГН ********** *** е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 19-1099-000941
от 23.01.2020 год. на Началника група към ОД МВР-Силистра, сектор „Пътна
полиция”. Счита, същото за неправилно, а също за и незаконосъобразно в частта с
която му е наложена санкция по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Чрез своя процесуален
представител моли НП да се отмени. Подробно се развиват съображения за
неправилно приложение на материалния закон, поради обстоятелството, че не е
извършено твърдяното нарушение от жалбоподателя, тъй като според линията на
защита фактите са различни от описаното в акта и наказателното постановление.
Административнонаказващият
орган (АНО) се явява в съдебно заседание. Анализира доказателствата и предлага
НП да бъде потвърдено, като правилно издадено и законосъобразно.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие
за установено следното:
На 25.12.2019 г. около 23,20
часа жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „Ситроен” с чуждестранен рег.
№ 34SB5398. Движел се в с.Брадвари, обл.Силистра,
по ул. „Никола П. Караджата” в посока на с.Водно.
Същата вечер свидетелите Д.П.П.
и Д.Г.Д. мл.автоконтрольори в ОД МВР Силистра били на работа. Участвали в
извършването на специализирана полицейска операция. Намирали се на територията
на с.Брадвари. Възприели движението на автомобила и решили да извършат
проверка. Двете превозни средства се намирали на разстояние по между си
Свидетелите със служебния автомобил завили надясно от ул.“3-ти март“ по ул.“Н.П.Караджата“,
подали светлинен и звуков сигнал. На дълги светлини свид.Д.Д. преминал в
насрещната лента за движение срещу л.а.“Ситроен“. Двете превозни средства
спрели движението си, позиционирани едно срещу друго. Непосредствено след
спирането на л.а.“Ситроен“ водачът му се изместил на задната седалка. Поради тази причина свид.Д.П.
се отправил към задната дясна врата на автомобила при отварянето и от купето
изпаднала отворена бутилка бира. Установили самоличността на лицето, а именно Е.К.Е..
Същият пред полицейските служители твърдял, че не е управлявал автомобила,
поради което отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство – алкотест „Дрегер“ с фабр.№ ARBB
0044.Издаден му е и талон за изследване на кръвта. В хода на проверката не
представил пред контролните органи и свидетелства за регистрация на МПС.
Полицейските служители установили самоличността на пътника- свид.Х.С.Ю. ***. На
место свид.Д.П. съставил акт с №1040, бл.№ 408378. Е.К.Е. отказал да подпише
акта в качеството на нарушител. Не се е явил и в „Спешно отделение” при
„МБАЛ-Силистра”АД за да даде кръв.
При така установените
факти свид.Д.П. със съставения акт за
установяване на административно нарушение, квалифицирал простъпките на Е.К.Е.,
като нарушения по чл.150, чл.100, ал.1, т.2, и чл.174 ал.3 от Закона за
движение по пътищата. Явно е, че нарушенията за управлението на МПС, след като
е неправоспособен и не представя свидетелство за регистрация на превозното
средство, не са предмет на въззивната
проверка тъй за първото посочено не е наказан от административнонаказващият
орган, а за второто посочено липсва обжалване в тази част на НП.
Въз основа на акта е
издадено атакуваното наказателно постановление, като АНО наложил следните
наказания: за нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП и на същото основание-„Глоба” в
размер на 2000 (две хиляди) лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1 , предл.“3“ ЗДвП-„Глоба” в размер на 10 лева.
Тези факти се установяват
по категоричен начин от писмените и гласни доказателства- фотокопие на АУАН и показанията
на свидетелите полицейски служители, макар да се отричат от жалбоподотеля и
неговия спътник свид.Х.Ю.. Разбира се обясненията на жалбоподателя се
различават от свидетелските показания, но основните факти съда прецени, че са
безспорно доказани. Налице е категоричен отказ от страна на Е.К.Е. да бъде
изпробван за употреба на алкохол от контролните органи с помощта на техническо
средство. Очевидци сочат жалбоподателя като лице управлявало моторното превозно
средство- свид.Д.П. и свид.Д.. С.Р. е свидетел по отказа на нарушителя да
подпише съставения акт. Показанията на
свидетелите очевидци категорично опровергават обясненията дадени от
жалбоподателя и показанията на свид. Х.Ю.. В отричане на възпроизведената от
полицейските служители фактическа обстановка, Е.К.Е. достига до там да твърди,
че мл.автоконтрольор Д.Г.Д. не е присъствал на проверката. Твърденията на
жалбоподателя са, че не е управлявал автомобила, а това е сторил свид.Х.Ю.,
който се бил преместил от шофьорското место на предната дясна седалка. Тази
защитна версия се потвърждава от показанията на този свидетел. Факт е, че
подобна интерпретация на истината за първи път свидетеля Х.Ю. прави пред съда
във въззивното производство. В показанията си твърди, че не е направил
признания пред контролните органи на место, поради страх. Явно обаче не е
изпитвал подобни чувства по време на самата проверката, тъй като полицейските
служители го установили на предната дясна седалка в автомобила с отворена
бутилка бира в ръка.
Преценката на съда е, че
няма индиция за заинтересованост у показанията на полицейските служители, явно
е че същите са дадени пред съд под страх от наказателна отговорност и поетото
от тях обещание добросъвестно да изложат всичко което им е известно по делото.
Явно е желанието на Е.К.Е. да не се ангажира отговорността му за извършеното от
него нарушение, като в тази насока е ангажирал и показанията на свидетел. Прави
впечатление, че за първи път версията, че Х.С.Ю. на 25.12.2019г. във вечерните
часове в с.Брадвари е управлявал лек автомобил, марка „Ситроен” с чуждестранен
рег. №34SB5398 е лансирана на
27.12.2019г. от К.К.Е., баща на жалбоподателя. Горното е видно от материалите
по административната преписка. Посочената защитна версия се съдържа и в
сведенията от 02.01.2020г. дадени пред полицейски орган от Е.К.Е.. Факт е, че
пред свид.Д.П. и свид.Д.Д. по време на проверката на 25.12.2019г. жалбоподателя
е отричал да е управлявал автомобила и не е посочил свид.Х.Ю.като водач, а
последния свидетел не направил признания пред контролните органи.
В хода на съдебното
следствие бе извършен и следствен експеримент за проверка показанията на
полицейските служители. Единствения безспорен извод според съда от това
процесуално значимо действие е, че при конкретната обстановка е съществувала
видимост, за да могат свид.Д.П. и свид.Д.Д. да възприемат и възпроизведат
фактическата обстановка по начина описан в показанията им. В административно
наказателното производство не е извършва оглед за да се фиксират определени
данни с оглед изясняването на определени обстоятелства. Предвид и предмета по
административното обвинение не е било и необходимо извършването на подобно
действие. Резултатите от следствения експеримент по отношение на замерванията
скоростта на движение на патрулния автомобил не може автоматично да се
приравнят с действително случилото се на 25.12.2019г.. В този смисъл
изчисленията на защитата имат вероятностен характер и неможе да се приемат за
категорични.
Предвид гореизложеното
съда приема за достоверни показанията на свидетелите Д.П. и Д.Д., същите са
непротиворечиви и последователни и преценката е, че чрез тях е възпроизведена
обективната истина.
Жалбата против НП е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен интерес. По своето естество е неоснователна.
При съставянето на АУАН не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради и което той
също има доказателствена сила- аргумент от чл.189 ал.2 ЗДП, тоест обстоятелствата отразени в акта се
считат за доказани, до доказване на противното. В съденото производство не бе
доказано противното на описаното в АУАН, съответно и в издаденото НП, напротив
фактите категорично сочат на извършено административно нарушение по ЗДвП.
Издаденото въз основа на
акта НП отговаря на всички изисквания на чл. 57, ал.1 ЗАНН, и не са допуснати нарушения от категорията на
съществените, които да са основание за неговата отмяна.
Описаното деяние в
съставения против жалбоподателя акт и в издаденото наказателно се съдържа
всички обективни и субективни признаци на административното нарушение по чл.174
ал.3 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Очевидно е, че е налице несъответствие между
повеленото от нормите на ЗДвП и поведението на жалбоподателя, като е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол, а освен това както правилно е посочил АНО не изпълнил и предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Посоченото нарушение съда намери за
безспорно доказано. Налага се извода, че както актосъставителя, така и АНО
правилно са приложили материалния закон.Административно-наказващия орган е
определил наказанието по отношение на това нарушение във фиксирания му размер.
Предвид изложеното съда
намери НП за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да се
потвърди.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление (НП) № 19-1099-000941 от 23.01.2020 год. на Началника
група към ОД МВР-Силистра, сектор „Пътна полиция”.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: