№ 605
гр. Благоевград, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ..., с ЕГН **********, в качеството му на
управител на „...”ЕООД, с ЕИК204926353 със седалище и адрес на управление
...., подадена чрез адв.Ч. със съдебен адрес .... против Наказателно
постановление № 42-0006173/21.04.2023 г. на Директора на РД "Автомобилна
администрация", София, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТС, на основание чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
акт. Поддържа се, че в НП не е описано и посочено ясно от фактическа страна
вмененото нарушение. Твърдят се процесуални нарушения. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбападетел се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество моли
за отмяна на наказателното постановление, излага доводи за процесуални
нарушения, свързани с липса на описание на твърдяното нарушение,
1
несъответствие между фактическо и правно обвинение. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура
Благоевград, редовно призовани не ангажират представител по делото и
становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена
преписката от наказващия орган е направено възражение за прекомерност на
разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
по делото доказателствен материал и закона, установи следното: На
21.03.2023 г., около 11. 00 ч., в сградата на наказващият орган в Благоевград,
бул.“Св. Д. Солунски“ № 77А, е извършена тематична проверка на
дружеството-жалбоподател, притежаващо Лиценз № 18704 за товарни
превози в общността. Проверката е осъществена от инспекторите М. и Г.,
като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с
Известие /Писмо/ № 09-00-00-5 /2/03.02.2023 г. /л. 9/, с което са изискани
множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно
описани в известието, като в т. 3. 5 от известието е посочено, че следва да
бъде представена книга за инструктаж. Такава не била представена, поради
което свидетеля Мехнаджийски съставил на дружеството-жалбоподател в
присъствието на свидетеля Г. и упълномощено от дружеството лице Акт за
установяване на административно нарушение № 336587 от 21.03.2023 г. в
който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 57, ал. 4
от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и документа е връчен срещу подпис на
упълномощен представител на дружеството, който не направил възражения,
такива не постъпили и в определения с разпоредбата на чл.44 от ЗАНН срок.
Въз основа на този акт, на 21.04.2023 г. Директора на РД
"Автомобилна Администрация", София издал и обжалваното НП № 42-
0006173, с което за описаното административно нарушение, наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000 лева. НП е
връчено упълномощен представител на дружеството на 29.05.2023 г., като в
законоустановения срок, е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта М. и Г., същите твърдят, че
констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка
и документи, които проверили за дейността на дружеството. Свидетелите
2
пред настоящия състав сочат, че не е представена книга за инструктаж.
Приложена и приета, като доказателство по делото е и Заповед от 24.02.2020
г. /л. 42/, с която се удостоверява материалната компетентност на издателя на
атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз
основа на приложението по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената
проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна
следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и
дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
3
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
компетентни органи. Съдът счита обаче, че в хода на административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата
отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните съображения:
В случая съдът констатира, непълно описание на твърдяното
нарушение, което по същността си представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, според която разпоредба наказателното постановление следва да
съдържа описание на нарушението, мястото, където е извършено
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им,
доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от
дружеството-жалбоподател нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да
удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза, като освен това
нарушението е субсумирано под несъответстваща му разпоредба от Наредба
№11 от 31.10.2002г. на МТС.
Съгласно чл.57, ал.4 на Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, лицето по чл. 2, ал. 1/ превозвач,
извършващ международен превоз на пътници и товари / инструктира
водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ, L 102 от 11 април 2006
г.), Регламент (ЕИО) 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември 1985 г.) или съответно на
AETR. Провеждането на инструктажа се удостоверява от водача с подпис в
книгата за инструктаж.
На първо място нито в АУАН, нито в НП се съдържа необходимата
индивидуализация на датата/период от време и съответните водачи (с
посочване на имената им), за който период и на които водачи превозвачът не
4
е изпълнил задължението си да проведе инструктаж за спазването на
Регламент /ЕО/ 561/2006, удостоверено с подпис от водача в книгата за
инструктаж. Действително в атакуваното НП формално са посочени двама
водачи, за които се твърди че са осъществявали превоз, но липсва
информация за периода на този превоз, както и дали това са водачи, които не
са инструктирани, поради което и съдът не приема, че в случая е
формулирано обвинение именно за тези водачи.
Неяснотата касаеща времето на извършване на нарушението и съответните
признаци от състава на нарушението (на кой /кои водачи не е извършен
необходимия инструктаж) затруднява съществено правото на защита на
санкционираното дружество, като същевременно препятства съда да извърши
съответната преценка за извършване на конкретно нарушение на чл. 57, ал.4
Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари.
В случая не е отразено и място на извършване на нарушението, което не е
сградата на ОО „АА”- Благоевград, където е извършена тематичната
проверка, а е седалището на съответното дружество/едноличен търговец, на
което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз
на товари. Отговорността на дружеството/едноличния търговец се ангажира в
качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на
международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба
изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява
оперативната дейност по организирането на превози, включваща и
провеждането на инструктажа на водачите да спазват разпоредбите на
Регламент /ОЕ/ 561/2006. С така направеното описание на нарушението в
АУАН и НП се създава пълна неяснота относно релевантни елементи от
обективната страна на административното нарушение, прието като
извършено според наказващия орган.
Същевременно в атакуваното наказателно постановление е налице и
несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата
правна квалификация.
Избрания от актосъставителя начин на структуриране на обвинението,
преповторен и в наказателното постановление, а именно „Не представя в
момента на проверката книга за инструктаж, от която да е видно, че водачите
се инструктират да спазват Регламент /ЕО/ №561/2006 и относно контролните
уреди за регистриране на данните за движение при автомобилен транспорт”
не съответства на нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.4 от Наредба №11
за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Така направеното
словесно описание на нарушението при съответните доказателства обуславя
извод за извършено нарушение на чл.91б ЗАвтПР, регламентираща
задължение за превозвачите да предоставят на служителите от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари;
5
Действително извършването на предвидения с чл. 57, ал.4 на Наредба № 11 от
31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
инструктаж на водачите се доказва чрез представянето на проверяващите
органи на съответната книга за инструктаж, в която неговото провеждане се
удостоверява чрез подписа на инструктирания водач. В случая обаче при
констатираната липса на фактически твърдения, както в акта, така и в
наказателното постановление за това, че превозвачът не е изпълнил
задължението да инструктира водачите да спазват Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета (ОВ, L 102 от 11 април 2006 г.), Регламент (ЕИО) 3821/85 на Съвета от
20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември
1985 г.) или съответно на AETR, неправилно наказващият орган е
квалифицирал деянието на наказаното дружество като нарушение на чл. 57,
ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари. В конкретния случай, както се посочи по-скоро описаното
сочи на извод за нарушение на чл.91б от ЗАвПр. При тази констатация съдът
следва да прецени дали е възможно да преквалифицира деянието, каквото
правомощие му е дадено с Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното тълкувателно решение е
разяснено, че в производството по реда на раздел пети, глава трета от
ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на
съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /,
съгласно която разпоредба съдът може да измени наказателното
постановление, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението. /В този смисъл Решение 675/19.04.2022 г. по к. н. а. х. д.
59/2022 г. на АдмС-Благоевград/. В случая съобразявайки посоченото в
цитираното тълкувателно решение и разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН
настоящия състав намира, че е невъзможно да извърши преквалификация на
вмененото на жалбоподателя нарушение. Както се посочи вмененото от
наказващия орган деяние сочи на нарушение на чл.91 б от ЗАвПр,
предвидената от законодателя санкция за това нарушение е посочена в
разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗАвПр, а именно Съгласно чл.97, ал.1 от ЗАвПр
„Който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и
всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка
свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или с
имуществена санкция от 5000 лв.“ В случая, за да извърши преквалификация
6
съдът следва да приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение, което е
недопустим съобразно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН.
Предвид посоченото, при липса на релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение, както и несъответствието на
словесното му описание с правната квалификация, невъзможността за
преквалификация , съдът намира, че с атакуванато наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради
което същото следва да се отмени.
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива
в размер на 400, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща к ъ м НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на 05.06.2023 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата
редакция/ за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 10000 лв. са 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева.
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 1000 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като в съдебното производство са проведени две открити
съдебни заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени
7
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с
Наредбата минимум, а именно 400 лв, какъвто е претендирания от
жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на РД"Автомобилна администрация", която е
юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0006173/21.04.2023 г. на Директора на РД "Автомобилна
администрация", София, с което на „...”ЕООД, с ЕИК204926353 със седалище
и адрес на управление ...., представлявано от ...-управител за
административно нарушение по чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТС, на основание чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА РД"Автомобилна администрация" София да заплати на
„...”ЕООД, с ЕИК204926353 със седалище и адрес на управление ....,
представлявано от управителя ..., сторени от дружеството разноски за адвокат
в размер на 400 лв/четиристотин лв. /лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8