Решение по дело №6243/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 817
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20211100506243
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на ищеца „Т.Д.К.“ ЕООД срещу решение от
27.02.2021 г. по гр.д. №35898/2020 г. на Софийския районен съд, 145 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК за сумата от 8927,46 лв., начислена по едностранна
корекция на сметка, за която е издадена фактура №**********/09.07.2020 г. за обект с кл.
№540004760217, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че неправилно и в противоречие със ЗЕ първоинстанционният съд е приел, че ответникът
правилно е начислил процесната сума, тъй като дружеството не е уведомено за извършената
проверка и не е установено действителното потребяване на ел. енергия. Поддържа, че в ОУ
на ответника не е предвиден ред за уведомяване за извършване на корекция. С оглед
изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Р.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
1
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав счита, че същото е и правилно, като споделя изцяло изводите на СРС,
поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. Независимо от това и във връзка с доводите за
неправилност и необоснованост на решението, изложени във въззивната жалба, следва да се
добави и следното:
С изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В настоящия случай корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните
в ДВ, бр.35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Същите са издадени от председателя на ДКЕВР в съответствие с разпоредбите на чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната
система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
електрическа енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21 ал.1 т.3 ЗЕ
вр. чл.2 ал.1 ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
С решение №124/18.06.2019 г. по гр.д. №2991/2019 г. на ВКС, III ГО, е прието, че
правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Касае се
за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка
със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 ЗЗД. От
правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена с решение №61/16.07.2021 г. по
гр.д. №2051/2020 г., IV ГО, ако в общите условия в противоречиес чл.98а ал.1 т.6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред, както
правилно е приел и СРС.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
04.07.2020 г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и последните са приложим
2
материален закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника
действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на
основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на виновно поведение от
страна на потребителя като предпоставка за извършването на едностранна корекция на
сметката, а предвиждат обективна отговорност на потребителите на електрическа енергия
при констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда,
корекцията е в тежест на дружеството-снабдител. По този начин законодателят е предвидил
специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на
констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната електрическа енергия
извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без да
отдава значение за причината за това обективно състояние, като целта на нормативният акт е
не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а
да осигури измерване на доставяната ел.енергия, съответно на действително доставяната
такава, при констатирано неточно измерване или неизмерване на последната. Разпоредбата
на чл.50 ПИКЕЕ урежда начина на определяне на количеството измерена чрез СТЕ
електрическа енергия, в случаите на неизмерена или измерена с грешка, но потребена
ел.енергия, за да се определи и размера на цената, която крайният потребител следва да
заплати, не като санкция за виновно поведение, а в изпълнение на задължението си по
договора за заплащане на потребената ел. енергия, количеството на която е измерено по
установения ред през определен период. В този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ІІ ТО, решение №61/16.07.2021 г. по
гр.д. №2051/2020 г., IV ГО и др.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки
на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които
съставя констативен протокол. Документът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента
или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от
един свидетел, който не е служител на дружеството.
В чл.50 ПИКЕЕ, ДКЕВР е уредила в случаите, когато при метрологичната проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа да изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като: при средство за търговско измерване,
измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване, а при неизмерващо средство за
търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента. Разпоредбата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ сочи, че
при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
3
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В конкретния случай е констатирано именно нерегламентирано вмешателство в
измервателната система, което е свързано с посегателство върху собственост на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него.
Процесният протокол отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ,
поради което за ответното дружество е възникнало правото да извърши корекция. Доколкото
настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за измерване, водеща до
частично неизмерване на преминаващото количество ел.енергия през СТИ, съгласно
посоченото изискване на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, корекцията се извършва само въз основа на
констативния протокол, а съгласно заключението СТЕ, изчислението е извършено при
спазване на методиката по реда на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на
ел.енергия.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е спазил
процедурата по извършване на едностранна корекция на законово основание, поради което
начислената сума за потребена за минал период електроенергия в размер на 8927,46 лв. се
дължи от ищеца.
Поради изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20054773/27.02.2021 г., постановено по гр.д.
№35898/2020 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
ОСЪЖДА „Т.Д.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „****” №****, да заплати на „ЧЕЗ Р. Б.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” №159, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4