Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр.
Горна Оряховица, 10.06.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, първи състав, в
публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Стефка Колева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева
АНД № 340 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия К № 1074945
на ОД на МВР – Велико Търново, на В.П. ***, с ЕГН ***********, в
качеството му на управител на „Център за кандидатстудентски инициативи”, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушаване на
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен
останал В.Х.П., който счита че административнонаказателната отговорност е погасена
по давност, тъй като са изтекли три години от извършване на нарушението. Излага
съображения. Моли съда да отмени електронния фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР – Велико Търново,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
ОД на
МВР – Велико Търново е издал Електронен фиш Серия К
№ 1074945, с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева на В.П. ***, с ЕГН ***********,
в качеството му на управител на „Център за кандидатстудентски инициативи”, за
това, че на 16.10.2015г., в 14:36 часа на ПП І-4 Варна – София, км.161+900
посока гр.София, МПС – лек автомобил ****, е управлявано със скорост от
ОД на
МВР – Велико Търново не представя доказателства относно датата на връчване на
електронния фиш и доказателства за изпращана декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди в жалбата, че фишът му е връчен на 31.03.2019г.
Жалбата е депозирана на 09.04.2019г.
По
делото е приобщен като доказателство снимков материал от автоматизирано техническо
средство тип TFR1-M № 604, за което е
изготвен снимков материал № 3846 от 16.10.2015г., в който е отразена измерена
скорост от
От удостоверението
за одобрен тип средство за измерване /л.9/ се установява, че използваното за
установяване на нарушението автоматизирано техническо средство TFR1-M
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение.
Видно
от данните в протокола за монтаж и настройка /л.12/, конкретната мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 604, посочена в електронния фиш, е била
монтирана и настроена на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № С0403ХМ,
собственост на ОД на МВР - Велико Търново, като за работа с мобилната система
са били обучени да работят служители на МВР.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната
преценка на приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна,
но не по изложените в нея съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП /ред.
ДВ, бр. 10 от
2011г./ водач,
който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва
за превишаване от 21 до
Анализът на установените факти по делото дава
основание да се приеме, че описаното в електронния фиш нарушение е установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, монтирана в патрулен
полицейски автомобил, с която е работел непосредствено служител на МВР, който е
контролен орган по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В хипотезата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г., постановено по
Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВАС, установяването и заснемането на нарушение,
могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган. Това е така, защото издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.
165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП/, докато при използване на мобилни технически
средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
Този
извод не се разколебава от допълнителната разпоредба на §6, т.65 от ЗДвП. Видно
от съдържанието й „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Самата дефинитивна норма предполага установяване на
нарушението в присъствието на контролен орган. Съответно според процесуалната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП в релевантната й понастоящем редакция „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Видно е от
нея, че установяването на нарушението в тази специална хипотеза става само и
единствено в отсъствие на контролен орган. Само в тези случаи е процесуално
законосъобразно прилагането на специалния ред за установяване и налагане на
нарушението чрез електронен фиш, като присъствието на контролен орган по време
на установяването му, вкл. и чрез автоматизирани технически средства и системи
по смисъл на §5, т.65 от ЗДвП е приложим общият ред – чрез издаване на АУАН и
на НП, при което следва да се гарантират и предвидените процесуални права на
привлеченото към отговорност лице.
По тази
причина съдът намира, че ТР № 1/26.02.2014г., постановено по тълкувателно дело
№ 1/2013 г. на ВАС, не е загубило значението си, тъй като нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП не предвижда като предпоставка за издаването на електронен фиш
присъствието на контролния орган при констатирането на нарушението. Видно от
диспозитива на посоченото тълкувателно решение в хипотезата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Обстоятелството, че
след промяната на чл.189, ал.4 от ЗДвП изискването за установяването и
заснемането на нарушението е разширено чрез добавянето на израза
„автоматизирано“ /с оглед приетата допълнителна разпоредба/ не води до
неприложимост на тълкувателното решение с оглед на вида на процедурата по
ангажиране на отговорността, която е детерминирана от необходимостта при това
установяване и заснемане да липсва контролен орган.
При
това положение следва да се приеме, че електронния фиш е издаден при съществено
нарушаване на процесуални правила, тъй като издаването му е било обусловено от
установяването на нарушението чрез мобилно, а не чрез стационарно позиционирано
техническо устройство. В този случай е следвало не да се издава електронен фиш по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а да се издаде акт за установяване на
нарушение, при спазване на правилата, разписани в разпоредбите на чл. 36 – 43 от ЗАНН, като се осигури възможност на нарушителя да депозира възражение по реда
на чл. 44 от ЗАНН, като след обсъждането му и евентуалното прилагане на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН е следвало да се издаде наказателно постановление по реда на чл.
53 от ЗАНН. Допуснатото нарушение е съществено, тъй
като е довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, който е бил лишен от възможността за оспорване на констатациите
още в момента на тяхното установяване.
Това
налага обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че са неоснователни оплакванията,
че отговорността на жалбоподателя е погасена по давност, тъй като от извършване
на нарушението са изминали повече от три години. Към датата на настоящото
произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, който съгласно чл.81, ал.3, във вр. с
чл.80, ал.1, т.5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е четири години и шест месеца
и е започнал да тече на 16.10.2015г.
Водим от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1074945 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на В.П. ***, с
ЕГН ***********, в качеството му на управител на „Център за кандидатстудентски
инициативи”, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за нарушаване
на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14
дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: