№ 5509
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110116877 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С ЕАД срещу Р. В. П., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлИ. енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответника за процесния период топлИ. енергия, за която не е заплатена дължимата
цена, по отношение на процесния имот с адрес гр. София, ж.к. . вх. Г, ап. 78, аб. №
169373. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми: 1124,17 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлИ. енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 226,60 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлИ. енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г., сума в размер
на 34,61 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 7,42 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлИ. енергия, начислена за периода от
30.04.2019 г. до 14.02.2022 г.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска по основание. Оспорва
1
наличието на облигационна връзка с ищеца, основано на доводи за недоказано право
на собственост спрямо наследодателя на ответника, както и недоказано приемане на
наследството, както и сочи, че лицата, които са се отказали от наследството, не
придобиват части от имота и нямат качеството потребител на топлИ. енергия. Релевира
се евентуално възражение за погасяване по давност. Счита, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлИ. енергия се обуславя
от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по
договор за доставка на топлИ. енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлИ.
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност,
изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при
условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлИ. енергия за процесния период. С оглед
възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи
и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване
на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлИ. енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлИ. енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлИ. енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобР. от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлИ. енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлИ. енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлИ. енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлИ. енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлИ. енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобР.те от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлИ. енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлИ. енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ)
и дължат цената на доставената топлИ. енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлИ. енергия
за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлИ. енергия могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлИ. енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлИ. енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора
за доставка на топлИ. енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този
смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на
ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
неустановено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлИ. енергия между страните по делото.
Исковете са насочени срещу ответника Р. В. П. в качеството на единствен
наследник по закон на В. П. И., което обстоятелство е доказано по делото от
приложено удостовеР.е за наследници на последния /л. 46/. Качеството на ответника на
ползвател на топлИ. енергия се обосновава с твърдения за принадлежност на правото
на собственост върху процесния имот от нейния наследодател – В. П. И.. Следователно
по делото следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че
имотът е принадлежал на В. П. И..
По делото е приложен списък на етажните собственици в сградата, находяща се
на ул. .. бл. 257, вх. 4, като срещу ап. 78 е записан като собственик В. П. И. /л. 25/.
Такъв списък е приложен и на л. 26, като В. П. И. е посочен в него като собственик на
ап. 78, находящ се на ул. „.“, бл. 257. От удостовеР.е за идентичност на адреси /л. 27/ се
установява, че адрес ул. .. бл. 257, вх. 4 и адрес ул. „.“, бл. 257 съвпада с адрес ж.к. . с
вх. А, Б, В и Г, като посочената осеметажна сграда се намира в м. „ж.к. Красно село“. .
Посочените списъци на етажните собственици представляват косвени
3
доказателства, които биха могли да обосноват извод за доказано право на собственост в
полза на наследодателя на ответницата при наличие на други доказателства, които ги
подкрепят, или при липса на опровергаващи ги такива. По делото липсват други
косвени доказателства, подкрепящи извода В. П. И. да е бил собственик на процесния
имот – например декларация по чл. 14 ЗМДТ или декларация за откриване на партида
при ищеца на негово име, които биха се ценили като извънсъдебно признание на факт
от страна на наследодателя на ответницата. Представените от ищеца фактури на името
на В. И. не могат да го ползват за установяване на спорния факт относно
принадлежността в полза на В. И. на процесния имот, доколкото същите представляват
частен документ, а освен това са издадени от ищеца.
По делото обаче е представен Протокол № 18, статия 27 от 07.06.1971 г., съгласно
който отчужденият собственик С К И.а е обезщетена с жилища, находящи се в гр.
София, ж.к. „., 42 и 78 /л. 96 – 97/. Липсва доказателство, установяващо
правоприемство между С К И.а и наследодателя на ответницата – В. П. И.. Такова не
само не се установява, но и не се твърди в исковата молба, в какъвто случай съдът да
дължи даване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Наред с това, процесуалното
задължение на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК възниква в случаите, в които страната не е
представила никакви доказателства за установяване на сочен от нея факт, но не и
когато такива са приложени, но от тях същият не се установява. Приемане на
обратното и указване на страната за необходимостта да ангажира други доказателства,
извън вече приложените, би представлявало недопустима намеса и подпомагане на
едната страна в нарушение на принципа за равенство на страните.
На следващо място, в писмо от Столична община, направление „Архитектура и
градоустройство“, с което е представен описаният протокол /л.95/, е посочено, че в
този период не са издавани заповеди по чл. 100 ЗТСУ, а нотариални актове за
собственост по реда на чл. 55 ЗПИНМ, които се съхраняват в Агенция по вписванията.
Ищецът в първото съдебно заседание не е направил доказателствено искане за
снабдяване по делото с нотариален акт за процесния имот, който би представлявал
пряко доказателство, установяващо релевантен по делото факт. Не на последно място
съдебното решение не може да се основава на предположения, включително такова за
правоприемство между обезщетеният собственик Стефка И.а и наследодателя на
ответника В. И..
При тези изводи съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване разпределения в негова тежест факт.
Предвид недоказване на първия правопораждащ факт елемент от гореописания
фактически състав, не подлежат на изследване останалите събрани по делото
доказателства.
Предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ за сумата от 1124,17 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлИ. енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., и за сумата в размер на 34,61
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. –
30.04.2020 г., като недоказани подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед неоснователността на главните искове, следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните такива за лихва.
4
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
направил такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: .... срещу Р. В. П., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за сумата от 1124,17 лв., представляваща стойността на незаплатената топлИ.
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., и за сумата от 34,61 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 226,60 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлИ. енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 14.02.2022 г., както и за
сумата от 7,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлИ. енергия, начислена за периода от 30.04.2019 г. до 14.02.2022
г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „Т С“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5