РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Ямбол, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330100708 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Г. В. М.
против Р. Х. Х., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
от 10 000 щатски долара /равняващи се на 18 412 лв./- получена на неосъществено
основание, евентуално като получена без основание и, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, евентуално осъждането му да върне сумата получена по
силата на устен договор за заем, както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се посочва, че ищцата и ответника са били роднини по ***, а
именно неговата дъщеря Р.Х. била омъжена до 02.2023 год. за сина на ищцата В.В.М.,
като от брака си имали едно дете – А.. Ищцата от години живеела и работела в ***. На
05.10.2020 год. направила банков превод на сумата 10 000 щатски долара към
банковата сметка на ответника.Последния заедно със съпругата си заявили на ищцата,
че са закупили недвижим имот в гр. Я. на името на сина си и на техния общ внук
А..Имали затруднения с погасяване на кредита. Обещали на ищцата, че в последствие
този имот ще бъде прехвърлен на сина й В.М. веднага след завръщането му от ***.
През м. ноември същата година М. се завърнал и започнал основен ремонт на къщата
отново с пари на ищцата, под внушението, че това е неговата къща. След разговори с
ответника и съпругата му ищцата решила да се запознае с документите за закупуване
на имота. Установила, че е излъгана,т.к.липсвало името на внука й А., а купувач бил
единствено синът на ответника Х. Р. и съпругата му. Направила опит да разговаря с
ответника през 2021 год., но той категорично отказал. На сина й било заявено, че ще й
върнат сумата, но и към настоящия момент това не било направено.
С оглед на изложеното ищцата посочва, че между нея й ответника е била налице
уговорка за предаване на исковата сума в замяна на прехвърляне на недвижим имот в
полза на сина й , която уговорка не е изпълнена. Налице било неоснователно
1
обогатяване, при което ответникът се обогатил със сумата на неосъществено
основание. В случай, че съдът приеме, че не е налице горната хипотеза, то била налице
хипотезата на чл. 59 ,ал.1 ЗЗД. Налице било неоснователно обогатяване поради липса
на друг валиден източник на облигационна връзка между страните.В случай, че съдът
приеме, че липсва неоснователно обогатяване ищцата предявява иска за получен и
невърнат заем, т.к. било налице съгласие на страните за предаване на сумата, реалното
й предаване и обещание от страна на ответника, изразено пред сина на ищцата през м.
август 2021 год., да я върне, което не било сторено.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
Безспорно било обстоятелството, че ответникът е получил сумата от ищцата, но
не за своя сметка, т.к. била предназначена за сина й, което и сторил. Оспорва се
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Финансовата задлъжнялост на
сина на ищцата била причината предназначената за него сума да не бъде изпратена по
негова банкова сметка, т.к. върху същата щяло да бъде наложено обезпечение.
Индиция за предаване на сумата било, че на 17.12.2020 год. М. закупил земеделска
земя. По време на извършване на превода ответникът не бил имал нужда от средства,
т.к. на 27.07.2020 год. сключил договор за заем за сумата от 29 000 лв., за да
подпомогне сина си за закупуване на имот. Уговорка за закупуване на имот на В.М. и
Т.Х. нямало. Посочва се, че в исковата молба са изложени абсолютно разнопосочни и
непоследователни твърдения. Твърди се, че в случая между страните бил налице
неформален договор за поръчка, по силата на който ответникът поел ангажимент да
предаде сумата на сина на ищцата, което изключвало прилагане на института на
неоснователното обогатяване в техните отношения. Излагат се и подробни
съображения повод твърдяната неоснователност на иска по чл. 240 ЗЗД.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата.
Ответникът чрез упълномощен адвокат оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а се установява и от приложената бележка за международен
банков превод, че на 05.10.2020 год. ищцата е превела по банкова сметка с титуляр
ответника сумата от 10 000 щатски долара.
Прието е и копие от НА за покупко – продажба на недвижим имот, видно от
който на 04.08.2020 год. Х. Р. Х. е придобил посредством покупко – продажба
недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. „***, за сумата от 21 300 лв.
Ответникът е представил копие от Справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания и копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със
запазено право на ползване, видно от които на 17.12.2020 год. В.В.М. е придобил
възмездно земеделска земя в землището на с. З. за сумата от 1000 лв.
Прието е и копие от договор за банков кредит от 27.07.2020 год., с
кредитополучател ответника за сумата от 29 000 лв. , част от която сума за погасяване
на съществуващи задължения към трети лица и сумата от 25 167 лв. – за текущи
нужди.
Прието е и копие от ИМ, по твърдение на ответника за развод със страни синът на
ищцата В.М. и неговата дъщеря – Т.Х., в която съпругът ищец е посочил, че желае
семейното жилище, находящо се в гр. Я., ул.“*** да бъде предоставено на съпругата.
2
Представени са и копия от договори за кредит сключвани от В.В.М., в едно с
приложения към тях, обезпечителна заповед, ПДИ.
Прието е и история на транзакциите за период 10.2019 – 04.2022 год.,както и за
периода 04.2022 – 31.03.2023 год., видно от които за посочения период ищцата е
изпращала чрез системата *** на В.В.М. различни суми. Приети са и квитанции за
извършени банкови преводи от В.М. в полза на Т. М. и Р. Х. на различни по размер
суми на следните дати – 14.02.2019 год. , 04.09.2019 год., 04.09.2020 год., 09.08.2020
год., 03.08.2020 год., 20.07.2020 год. 28.06.2020 год., 28.05.2020 год.,02.05.2020 год.,
15.04.2020 год., 02.04.2020 год., 11.09.2020 год., 01.09.2020 год., 18.03.2019 год.,
13.03.2019 год., 15.02.2019 год., 13.02.2019 год., 14.02.2019 год., 04.09.2020 год.,
28.02.2020 год., 15.02.2020 год., 11.02.2020 год., 01.12.2019 год., 01.11.2019 год.,
03.10.2019 год., 02.08.2019 год., 08.07.2019 год., 30.05.2019 год. 25.05.2019 год.,
27.05.2019 год.
Във връзка с твърденията на ответника относно финансова задлъжнялост на сина
на ищцата В.М. и двете страни са представили многобройни писмени доказателства, от
които се установява следното: От Удостоверение издадено от *** И.Х. е видно, че
срещу М. има образувани пет ИД- ИД № *** год., по което няма извършени плащания
и е прекратено; ИД № *** год. – образувано на 07.01.2021 год. , по което по изложени
съображения е наложен запор на банкова сметка за обезпечение и плащания не се
събират; ИД № *** год., по което има извършвани плащания през 2023 год.; ИД №***
год., , по което има постъпили плащания в периода 09.2022 – 10.2022 год.; ИД № ***
год. , по което има постъпили плащания през 2023 год.; От Удостоверение издадено от
*** Д. Д. е видно, че срещу длъжниците Т.Х. и В.М. е образувано ИД № *** год., по
което са постъпили доброволни плащания от М. през 2023 год. От Удостоверение
издадено от ТД на НАТ е видно, че срещу длъжника М. е образувано ИД № *** год. ,
по което са постъпвали плащания в периода 11.2011 – 03.2015 год., като последното
плащане е на 02.04.2021 год. в размер на 632, 21 лв. и липсват данни за лицето, което
го е извършило.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Ж. посочва, че поддържа контакти с ищцата и сина й В.М..
До скоро е живеел и работил в Ч., като с ищцата били *** и поддържали контакти, т.к.
били бивши *** по ***. Споделяла му, че е превеждала сума на Р. , 10 000 долара през
есента на 2020 год. Изпратила парите по повод къщата, която се водела на името на
брата на бившата й снаха Т. – Х. , с цел като си дойдел В. от Г. да прехвърлят къщата
на негово име. Тази уговорка била между ищцата , ответника и съпругата му, чието
име свидетелят не си спомня. Знаел, че година преди това отново им била изпратила
12 000 долара, защото били потънали в борчове. Кредити имали, както сина й, така и
снаха й Т.. Сумата от 12 00 долара превеждала по сметка на Р. и съпругата му, защото
чувал, че Т. има задължения по кредити, и за да не влязат по нейната сметка, за да не
могат да се вземат парите от там. Ответникът Р. и съпругата му също са имали
затруднения. Суми не били превеждани по сметка на В., т.к. според свидетеля и той
имал задължения към институции. Последният бил в Г. и се прибрал края на 2020 год.
За имота знаел, че е купен лятото на 2020 год., която свидетелят видял зимата 20-21
год. Свидетелят няколко пъти бил чувал от Г., че десетте хиляди долара били
изпратени с цел тази къща да бъде прехвърлена на В.. След това те отново искали пари,
защото главницата на заема била много голяма, но тогава ищцата поискала да види
документа от банката, да види какво дължат. Тогава започнало криене на документа с
месеци и ищцата го вижда когато синът и се прибира от Г.. На снимката се виждало
3
само едно ъгълче и сумата 28 – 30 хиляди лева. Тогава ищцата му споделила, че се
съмнява, че крият нещо от нея. След това изпращат нотариалния акт и ищцата вижда,
че имотът е само на техния син – Х.. До този момент знаела, че в нотариалния акт
фигурира и внука й А.., което я правело по-спокойна. В. знаел същото. През лятото на
2021 год. ищцата след завръщането си от Б. му споделила, че ответникът и съпругата
му отказали да говорят с нея. От В. знаел, че всеки месец се старае да изпраща пари на
Т., за да погасява заемите и издържа семейството. Тя спряла да ги погасява и заемите се
натрупвали. Свидетелят освен, че бил виждал купената къща, знаел, че В. правел
ремонта, дори негов приятел му правил обзавеждане. Показал му и как прави смяна на
всички кабели. Знаел,ч бащата на Т. е правил банята. Г. мисли, че е превеждала и
изпращала на ръка пари за ремонт на къщата, но не може да каже кога и колко точно.
Кашата там била толкова голяма, че свидетелят не можел да определи кои пари са
ползвани за ремонт и кои за погасяване на заеми.Докато се разведат , роднините
постоянно обещавали, че ще прехвърлят къщата на В..Според свидетеля именно
подвеждането било основната причина да се разделят. Според свидетеля исковата сума
е за да бъде подпомогнат ответника за погасяване на кредита, като постоянно се
оплаква, че е много голям, но условието е къщата да бъде прехвърлена на сина й, като
не е чувал да има някакъв договор по повод тази уговорка.
Св. Й. – познат на ответника от близо 30 години посочва,че познава ищцата,
виждал я е един – единствен път. Познавал и В.М., като не е сигурен къде е живеело
семейството след раждането на сина им, но знаел, че М. е останал без апартамент и
доста дълго е търсел къща, която майка му да му купи, но не се стигнало до там. Знаел
за сумата, която е пратила майка му. Къщата била купена от Р., на името на сина му
Х., за което и теглил кредит. Не знаел за уговорки за записване на имота на името на
М. или детето А.. Не виждал и логика Р. да тегли кредит, при положение, че Г. имала
пари да купи къща. Знаел, че Р. имал кредити. Чувал е , че търсят В. за призовки по
кредити. Предполага, че дори и да е имал сметки щом има кредити, че са били
запорирани и затова са използвали сметката на Р., което било негово предположение.
Р. му казал, че сумата е изпратена, за да бъде дадена на В.. Не е присъствал на даване
на пари. Знаел, че на няколко пъти я е изтеглил, но нямал представа на колко пъти е
давана. Съпругата на Р. обяснила, че тя дава парите. В. ремонтирал къщата на Х.,
защото живеел там. Според свидетеля собственикът Х. бил направил много повече. От
2016 год. В. живеел в къщата на Р. и много кратко в къщата на Х..Р. теглил кредит за
къщата и винаги си погасявали кредита, всичко било нормално. Доколкото свидетелят
знаел не е искал помощ от никого.По-скоро веднъж В. поискал пари от него. В.
работил в Г. година, година и половина, може би 2020, 2021 год. Ремонтите се правели
от В. и от Х., като Х. най-малкото купувал материали. Г., Р. и Д. Х.и по-скоро били в
никакви отношения. Свидетелят не бил коментирал с ответника как се е стигнало до
превеждане на сумата по негова сметка. По време на развода В. нямал претенции към
жилището.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съдът е дал следната квалификация на предявените искове - чл. 55,ал.1, предл.
2 ЗЗД, евентуален иск по чл. 59 ЗЗД и евентуален иск по чл. 240,ал.1 ЗЗД.
Така предявените искове съдът намира за допустими. При евентуалното
обективно съединяване на искове /какъвто е настоящия случай/, съдът разглежда
претенциите в реда, посочен от ищеца, освен, ако друго не се следва от естеството на
спорните права и правоотношения. Евентуалната претенция се разглежда само, ако
бъде отхвърлен главният иск. Когато страните и петитумът на евентуално съединените
4
искове са едни и същи, а разликата е единствено в правопораждащите юридически
факти, съдът първо се произнася по юридическия състав на главния иск и при
отхвърлянето му, разглежда твърденията и възраженията на страните досежно
правопораждащите факти, на които се основава евентуалната претенция.
Недопустимо е за основателността на евентуалната претенция да се изхожда от
твърденията, представляващи основание по главния иск. Съдът дължи произнасяне по
всеки иск, така, както е предявен и решава спора въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по вътрешно убеждение.
Съгласно чл. 55,ал.1, предл. 2 ЗЗД, всеки, който е получил нещо с оглед на
неосъществено основание е длъжен да го върне. Според ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ
28.05.1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС - при втория фактически състав на чл. 55,ал.1 от ЗЗД
престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е
могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н. В съдебната практика се
приема, че посочената хипотеза е налице, когато при получаване на дадено благо, не
съществува валидно правно основание , което да оправдае даването и получаването, но
страните разумно очакват такова да възникне, и с оглед на това очакване предприемат
действия, водещи до имуществено разместване. Тази хипотеза обхваща и случая, в
който се дава нещо в периода на преговори за сключване на договор, а впоследствие
договор не се сключва. Ето защо при несбъдване на очакваното основание за
разместване на имуществените блага, то даденото се явява лишено от основание и по
конкретно е с оглед неосъществено основание.
В конкретния случай ищцата твърди, че е превела исковата сума в размер на
10 000 щатски долара на ответника, т.к. последния бил затруднен с изплащането на
заем за закупуване на къща /според ищцата на името на сина си Х. и общия им внук
А./, след устно обещанието, че след като нейния син В.М. се завърне от чужбина
къщата ще бъде прехвърлена /непосочено възмездно или безвъзмездно/ на него. Така
изложените фактически твърдения според съда не могат да бъдат подведени под
горепосочената разпоредба, т.к. не водят до извода между страните по настоящото
дело да е имало уговорка/очакване за бъдещо имуществено разместване, касаещо
именно патимониума на ищцата и ответника / при изложено твърдение, че ищцата е
знаела, че ответникът не е собственик на имота, т.е. очевидно не може да се
разпорежда с него, нито е очаквала прехвърляне на имота в нейна полза/. Устно
даденото обещание за намерение в бъдеще за „прехвърляне на имота“, по повод на
което се твърди, че е предадена сумата, без конкретизация на параметрите на
бъдещата сделка- страни, вид и др., категорично не може да се тълкува и възприеме
като предварителен договор, договор под отлагателно условие и т.н.
В решение № *** год. по гр. дело № *** год. , в отговор на въпроса дали
даденото с оглед бъдещи намерения следва да се търси от обеднилия се с иск по чл.59
ЗЗД или с иск по чл.55 ЗЗД, ВКС приема, че бъдещите намерения за осъществяване на
някаква дейност не представляват каквото и да е основание по смисъла на чл.55 ЗЗД.
Същите не са юридически факти, въз основа на които да се създаде правоотношение,
от което да възникне неоснователно обогатяване. Поради това неосъществяването на
бъдещи намерения може да доведе до неоснователно обогатяване само и единствено в
хипотезата чл.59 ЗЗД при преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, било пряко, било опосредено.
С оглед на изложеното съдът приема, че следва да бъде разгледан искът с правно
5
основание чл. 59 от ЗЗД. За основателността на иска ищецът следва да установи:
обедняване /изразяващо се в намаляване на имуществото му/, конкретния размер на
посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника, размер
на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и
същ факт или група от факти. Според ЯРС в процесния случай горепосочените
предпоставки са доказани от събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност с
признанието от страна на ответника на факта, че е получил сумата по собствената си
банкова сметка. Възражението на ответника е, че е налице правно основание за
получаване на сумата, изразяващо се в изпълнение на устен договор за поръчка, да
предаде сумата на сина на ищцата остана недоказано в процеса. Липсват каквито и да е
убедителни доказателства в тази насока. Като такива не могат да бъдат ценени и
показанията на св. Й. т.к. същият заявява, че знае от ответника и съпругата му, че
сумата е била предназначена за М. и са му я предали на няколко пъти и не е присъствал
на предаването, т.е. този свидетел не пресъздава свои преки впечатления, а преразказва
факти известни му от страна по делото, като не посочва и да е присъствал на тази
устна уговорка между страните. Не се установи и твърдението, че процесната сума
като предназначена за сина на ищцата е била преведена по сметка на ответника,
предвид финансовата задлъжнялост на сина й, налични запори по сметки и
притеснения, че сумата евентуално ще бъде запорирана. Напротив от представените
писмени доказателства се установява, че към датата на превода – 05.10.2020 год. М. е
бил длъжник по три изпълнителни дела/по едно от които солидарно с Т.Х./, като по ИД
от 2019 год. по описа на *** И.Х. няма извършени плащания и е прекратено, по ИД от
2019 год. по описа на *** Д. има извършвани плащания, но през 2023 год., а по ИД от
2010 год. по описа на НАП има извършвани такива за периода 2011 – 2015 год. и едно
плащане на стойност 632, 31 лв. през април 2021 год./при липса на доказателства от
кого е извършено плащането, вкл. да е извършено с част от процесната сума/. Запор
върху негова банкова сметка в Банка ДСК АД е наложен една на 07.01.2021 год. , както
и по делото са налични данни, че и преди и след превода на процесната сума М. е
изпращала различни по размер суми лично на сина си. Всички останали изпълнителни
дела са образувани след процесната дата. На следващо място не може да се направи
извод, че сумата , респ. част от нея е използвана от М. за закупуване на земеделска
земя през 12.2020 год., единствено от твърденията на ответника в тази насока, вкл. и
при налични доказателства за ниската стойност на сделката – 1000 лв. и безспорните
доказателства, че М. е получавал парични преводи от ищцата през ноември и
декември 2020 год./л. 75 от делото/.
Налице е неоснователно обогатяване поради липса на друг валиден източник на
възникване на облигационна връзка между страните по делото.Искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като в полза на ищцата се присъди сумата от 10 000
щатски долара, с която ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
Посочената от ищцата левова равностойност към датата на подаване на исковата молба
е от значение за определяне цената на иска и дължимите държавни такси. Както е
изяснено в Тълкувателно решение № 4/2014 г. ОСГТК ВКС, съдът не може да присъди
на ищеца дължимото в чуждестранна валута в лева, като определена левова
равностойност по централния курс на БНБ. В случаите, при които е предявен иск за
присъждане левовата равностойност на сума, дължима в чуждестранна валута, съдът
трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за
заплащане на дължимата в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно
присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало, защото не се
променя предметът на делото, тъй като се присъжда паричен еквивалент за стойност.
6
Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на исковата
молба.
Предвид уважаване на главния иск , съдът не дължи произнасяне на предявения
като евентуален иск по чл. 240,ал.1 ЗЗД.
Само за пълнота на настоящите мотиви и във връзка с възраженията на
ответника релевирани след приключване съдебното дирене пред настоящата
инстанция, едва в депозираната писмена защита, съдът намира за необходимо да
посочи, че исковата претенция никога не е била квалифицирана като такава по чл.
55,ал.1, предл. 1 от ЗЗД, а възражение по чл. 59,ал.2 от ЗЗД не е било своевременно
релевирано в процеса. Освен изложеното с оглед основните принципи на гражданския
процес ищецът /а не ответникът/ е този, който определя вида и обема на търсената
защита, поради което и при липса на твърдения в ИМ за наличието на неформален
договор за поръчка /некоректно посочено в писмената защита като твърдение на
ищеца/ , искът не е бил квалифициран по чл. 280 и сл. ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 3096, 48 лв. –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на Г. В. М., ЕГН **********
сумата от 10 000 щатски долара, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка ,
в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.03.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на Г. В. М., ЕГН **********
сумата от 3096, 48 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7