Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
С., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 34 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.С.К.,
с ЕГН ********** ***, срещу Ч.С.Л. *** действие Софийски окръжен съд, с адрес:
гр. Е.П., пл. „Н.“ № 2, ет. 2, уточнена с последващи
молби от 26. 02. 2021 г., 18. 03. 2021 г. и 19.03. 2021 г., с която се
претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от действията
на съдебния изпълнител, извършени по изп. д. №
44/2020 г. по негов опис, а именно: извършване на опис на недвижим имот по
време на пандемия на 21. 07. 2020 г., когато е имало забрана за това, както и
по реда на Търговския закон, тъй като предоставянето на стаи под наем в
обитаваните от физическо лице жилища, което е и несеквестируемо,
било освободено от търговско качество; налице било свръхобезпеченост
на задължението от 27 497,46 лева, тъй като възбрана била наложена върху
цялото му имущество.
В исковата молба се твърди, че във връзка с издаден
изпълнителен лист в полза на „У.Б.“ АД при ответника – Ч.С.Л. било образувано
изпълнително производство № 44/2020 г., със задължение към 11. 06. 2020 г. в
общ размер на 27 497,46 лева.
На 21. 07. 2020 г. бил извършен опис на собствени на
ищеца недвижими имоти – имот с идентификатор № 61604.52.286.1 – еднофамилна
жилищна сграда, имот с идентификатор № 61604.52.286.2 – еднофамилна жилищна
сграда, имот с идентификатор № 61604.52.286.3, които сгради той използвал като
къщи за гости и който опис бил извършен в нарушение на закона за мерките и
действията по време на пандемична обстановка,
забраняващ извършването на опис на имущество по време на пандемия.
Съдебният изпълнител извършил нарушение и с извършването
на описа на недвижимо имущество, което било несеквестируемо.
На следващо място ищецът твърди, че съдебният
изпълнител допуснал свръхобезпечение на задължението,
налагайки възбрана върху няколко недвижими имота, за което той направил
възражение и въпреки това възбраните не били вдигнати.
Ищецът заявява, че не е обжалвал действията на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.
С оглед на горното за ищеца се явявал правният интерес
от предявяване на настоящия иск срещу съдебния изпълнител, който да бъде осъден
да му заплати сумата от 30 000 лева, от действията на който той претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име в
обществото, уронване на престижа му пред семейството и бизнес партньорите му,
засягане на честта и достойнството му.
В срока за отговор на исковата молба ответникът – Ч.С.Л.
е подал такъв, в който изразява становище за допустимост на предявения иск, а
по същество за неоснователност, като моли същият да бъде отхвърлен поради
липсата на елементите от фактическия състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК
относно отговорността на ЧСИ за вредите, които той е причинил неправомерно при
изпълнение на своята дейност.
По отношение противоправността
като елемент от фактическия състав на иска, изтъква, че липса нарушения на правни норми,
относно извършване на 21.07.2020 г. на опис на недвижими
имоти, собственост на ищцовата страна.
Твърди, че на 22.01.2020 г. по молба на взискателя
„У.Б.“ АД и въз основа на изпълнителения лист, предмет на образуваното при него изпълнително
производство № 44/2020 г., на 21. 07. 2020 г. бил извършен опис на следните
недвижими имоти, собственост на длъжника и ищец Г.С.К., а именно: Еднофамилна срада с идентификатор 61604.52.286.1, находяща се в в с. Р., С. област, със застроена
площ по скица:
55 (петдесет и пет) кв. м., брой етажи:
1 (един), с предназначение:
жилищна сграда — еднофамилна, Еднофамилна сграда с идентификатор
61604.52.286.2, находяща се
в с. Р., С. област, със застроена площ по скица: 38 (тридесет
и осем) кв. м., брой етажи: 1 (един), с предназначение: жилищна сграда — еднофамилна и Сграда с идентификатор 61604.52.286.3, находяща се в с. Р., С. област, със застроена площ
по скица: 66 (шестдесет и шест) кв. м., брой етажи:
1 (един), с предназначение:
друг вид сграда за обитаване.
Описът бил извършен по местонахождение на процесните имоти, със съставянето на надлежен протокол,
съгласно изискванията на чл. 484 от ГПК.
Поддържа, че не са нарушени разпоредбите на “Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение твърдяното от ищеца правонарушение,
изразяващо се в нарушаване на „търговския закон за извършване на опис на
недвижим имот на лица по смисъла на чл. 2, т. 3 от ТЗ, които са освободени от
търговско качество чрез представяне на стаи под наем в обитавани от тях жилища
и имот който на основание чл. 444 ГПК, т. 4 е несеквестируем
имот или в който физическите лица извършват в тези имоти занятие“, ответникът
заявява, че оспорва същите.
Ответникът посочва, на първо място, че не става ясно,
описът на кои точно недвижими имоти се твърди да е незаконосъобразен, нито, кои
точно разпоредби на Търговския закон са нарушени с извършването на въпросния
опис.
Що се касае до твърдението на ищеца, че описаните
имоти са несеквестируеми на основание чл. 444, т. 4
от ГПК, излага, че същото е неправилно. Въпросната разпоредба урежда като несеквестируеми, съответно забранява насочването на
принудителното изпълнение към машините, инструментите, пособията и книгите,
необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за
упражняване на неговото занятие. По изпълнителното дело не е извършван опис на
движими вещи, в т. ч. и на такива, споменати в нормата на чл. 444, т. 4 от ГПК.
По въпроса за третото твърдяно от ищеца правонарушение
– свръх обезпеченост на задължението, ответникът заявява, че оспорва
твърдението на ищеца за наличието на несъразмерност на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 20209270400044, съответно за нарушаване на
разпоредбата на чл. 442а от ГПК. Оспорва твърдението на ищеца за налагането на
възбрани по конкретното изпълнително дело върху всички от посочените по-горе
недвижими имоти, както и твърдението на ищеца за входиране
от негова страна по изпълнителното дело на възражение за несъразмерност по
смисъла на чл. 442а, ал. 2 от ГПК, както и на посочване от негова страна на
друг имот, върху който да бъде извършено изпълнението.
Ответникът посочва, че по изпълнително дело никога не
е насрочвана, съответно провеждана публична продан, на който и да е от
посочените в исковата молба недвижими имоти, собственост на ищеца. Освен
посочения по-горе опис, извършен на 21. 07. 2020 г., по изпълнителното дело не
са извършвани описи на други недвижими имоти, собственост на ищеца. След
извършването на описа, последващи действия по
принудително изпълнение спрямо описаните имоти не са предприемани.
В отговора си ответникът излага подробните си
съображения както по отношение фактическата обстановка по делото, така и по
съществото на предявения иск, като в заключение моли последният да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен, алтернативно, в случай, че не уважи съдът
това искане, да определи обезщетение в по-малък размер от претендирания
от 30 000 лева, съобразно реално доказани вреди, в т. ч. и при условията
на съпричиняване от страна на ищеца.
По искане на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, по делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника
„ДЗИ-О. З.“ ЕАД, което в предоставената му възможност за депозиране на
становище е направило това, като е оспорило изцяло предявения иск, който счита
за неоснователен, с подробно изложение на становището си от фактическа и правна
страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира че по делото е предявен иск по
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД от Г.С.К. срещу Ч.С.Л. *** действие
Софийски окръжен съд, с който се претендира осъждането на ответника да му
заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от действията на съдебния изпълнител, извършени по изп. д. № 44/2020 г.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Изпълнителното производство е започнало по молба на „У.Б.“
АД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.09.2019 г. по ч.гр.д. №
9140/2019 г., видно от който, „Б.“ ЕООД с ЕИК: **** и Г.С.К. са осъдени да
заплати/заплатят солидарно/разделно на „У.Б.“ АД сумата от 14 017,97 лева
главница – вземане по Договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0016/266/08122017 от 08.12.2017 г., с Анекс № 1 от 05.12.2018 г., за което е
представен документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на
кредитора – банка, 205, 09 лева лихва върху редовна главница за периода от
21.07.2019 г. до 28.08.2019 г., 101,70 лева лихва за просрочена главница за
периода от 21.03.2019 г. до 17.09.2019 г., 120,72 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 21.03.2019 г. до 17.09.2019 г. и
законна лихва от 17.09.2019 г. до изплащане на вземането, 288, 91 лева разноски
по делото за заплатена държавна такса, както и сумата 829,37 лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Видно от протокол за опис на недвижим имот № 586, на
21.07.2020 г. е извършен опис от ЧСИ-Стоян Лазаров на следните недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор 61604.52.286, съгласно ККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/01.02.2005 г. на ИД на АК, последно изменение от 13.08.2012 г., с
адрес на имота: с. Р., ул. „М.“ № 10, обл. С., с
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, с площ 550 кв.м., при граници и съседи, съгласно скица:
имот 61604.52.292, 61604.52.293, 61604.52.294, 61604.52.285, 61604.52.612,
61604.52.287; поземлен имот с идентификатор 61604.9.524, съгласно ККР, одобрени
със Заповед № РД-18-9/01.02.2005 г. на ИД на АК, последно изменение от
08.06.2015 г., с адрес на имота: с. Р., ул. „М.“ № 10, обл.
С., с предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:за
стопански двор, с площ 1048 кв.м., при граници и съседи, съгласно скица: имот
61604.9.523, 61604.9.280, 61604.9.588; еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 61604.52.286.1; еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
61604.52.286.2; сграда с идентификатор 61604.52.286.3. Описът на недвижимите
имоти е извършен в присъствието на ищеца Г.С.К. и вещото лице-оценител Деян
Георгиев Цонев.
На 05.05.2020 г. на Г.С.К. е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че въз основа на
издаден изпълнителен лист на 24.09.2019 г. по гр.д. № 940/2019 г. по описа на
РС-С. в полза на взискателя „У.Б.“ АД е присъдено
вземане. Задължението на длъжника по изп. дело №
20209270400044/2020 г. възлиза на 14017,97 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, 427,51 лева – присъдени лихви, 1118,28 лева – присъдени разноски,
както и разноски по изпълнителното дело в размер на 2022,46 лева, адвокатско
възнаграждение – 829,37 лева, както и др. такси в общ размер на 356,50 лева,
както и дължими в полза на Държавата публични вземания в размер на 2671,77
лева, за които последната е присъединен взискател.
Длъжникът Г.К. е уведомен, че върху банковите му сметки в „ЦКБ“ АД, „Ю.Б.“ АД е
наложен запор, както и възбрана върху имот с идентификатор № 61604.52.287,
ведно с построената в него масивна вилна сграда с идентификатор № 61604.52.287.1,
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 61604.52.355.1,
селскостопанска сграда с идентификатор № 61604.52.355.2, еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 61604.52.286.1,
еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 61604.52.286.2, сграда с
идентификатор № 61604.52.286.3, които имоти се намират в с. Р., общ. С.,
обл. С.. Наложена е и възбрана върху апартамент № 14,
с площ от 82,48 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с площ от 7,03 кв.м., гараж
№ 4 с площ от 20,74 кв.м., подземен гараж № 11, с площ от 14,05 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „Братя П.“ № 11.
На 15.09.2020 г. до ЧСИ-Стоян Лазаров е входирано искане от „Б.“ ЕООД, представлявано от Г.К. за
насочване на изпълнението върху имот с идентификатор № 61604.9.524, находящ се в с. Р.. На същата дата е подадено искане и от Г.С.К.
в лично качество, с което възразява по наложените възбрани върху следните
имоти: с идентификатор № 61604.52.286.1,
идентификатор № 61604.52.286.2, идентификатор № 61604.52.3, идентификатор №
61604.52.288, идентификатор № 61604.52.287.1, идентификатор № 61604.52.355.1,
идентификатор № 61604.52.355.2, апартамент № 14, с площ от 82,48 кв.м., ведно с
избено помещение № 9 с площ от 7,03 кв.м., гараж № 4 с площ от 20,74 кв.м.,
подземен гараж № 11, с площ от 14,05 кв.м., находящ
се в гр. С., ул. „Братя П.“ № 11. Молбата е изпратена на взискателя
за становище.
На 01.10.2020 г. е депозирано становище от взискателя „У.Б.“ АД, с което изразява съгласие
изпълнението да бъде насочено към имот с идентификатор № 61604.9.524, находящ се в с. Р., но не изразява съгласие наложените
възбрани върху другите имоти да бъдат вдигнати, тъй като при невъзможност за
удовлетворение ще поиска изпълнение върху друг възбранен
имот.
От представените документи за собственост е видно, че
имотите, върху които са наложени възбрани са собственост на ищеца и на
дружеството „Б.“ ЕООД, представлявано от
управителя Г.К..
От представените от ответника обявления се установява,
че на публична продан е изнесен само имот с идентификатор № 61604.9.524.
Приложени са съдебно-технически експертизи, изготвени
от в.л. Деян Цонев по изпълнителното дело, за имот с идентификатор №
61604.9.524 и имот с идентификатор № 61604.52.286.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит
на двама свидетели на ищеца.
Свидетелката Й.А. К. /майка на ищеца/ съобщава, че към
края на 2020 г. тя и цялото семейство разбрали, че има наложени възбрани и
образувано изпълнително дело от съдебен изпълнител срещу сина й.
Свидетелят Г. И. К.. след месец юни 2020 г. разбрал,
че върху цялото имущество на Г.К. има наложени възбрани. Познава Г.К. от дълго
време като надежден човек, който се ползва с авторитет в обществото.
При така установените
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Фактическият състав на отговорността на
частния съдебен изпълнител по чл.74 ал.1 ЗЧСИ обхваща неправомерни действия на
съдебния изпълнител, настъпили при упражняване дейността на ЧСИ, вреда и
причинна връзка. За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, следва
кумулативно да са налице следните предпоставки – противоправно действие или
бездействие, вреда и причинна връзка между тях.
В разглежданият случай се твърди, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто му име в обществото, уронване на
престижа му пред семейството и бизнес партньорите, засягане на честта и
достойнството му.
Неправомерните действия, които се твърди,
че е извършил съдебният изпълнител се изразяват в извършване на опис на недвижим имот по време на пандемия на 21. 07.
2020 г.; насочване на изпълнение върху несеквестируемо
имущество; свръхобезпеченост на задължението от
27 497,46 лева, тъй като възбрана била наложена върху цялото му имущество.
Извършването на опис на дата 21.07.2020 г. от съдебния
изпълнител, на посочените в протокол от същата дата имоти, не противоречи на
императивна правна норма. В бр. 28 от 24.03.2020 г. на Държавен вестник, в сила
от 13. 03. 2020 г., е публикуван “Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.). В чл. 5, ал. 2 от посочения закон е посочено, че „по време
на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат
запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху
трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура
и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти,
собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от
непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Не се налагат
запори на банкови сметки на общини два месеца след отмяната на извънредното
положение.“ Т.е. въведена е забрана за извършване на описи на недвижими имоти
на физически лица в срок до два месеца след изтичането на извънредното
положение. Извънредното положение е обявено с решение на Народното събрание от
13. 03. 2020 г. и първоначално е със срок един месец до 13. 04. 2020 г. В
последствие с решение на Народното събрание от 03. 04. 2020 г. срокът на
извънредното положение е удължен с още един месец до 13. 05. 2020 г. След
изтичането на този срок извънредното положение повече не е удължавано като с
решение на Министерски съвет № 325 от 14.05.2020 г. е обявена извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България.
От изложеното следва, че забраната за извършване на
описи на недвижими имоти на физически лица е времево ограничено и е с крайна
дата 13.07.2021 г. След тази дата липсва законова забрана за извършване на
описи на недвижими имоти на физически лица по време на действието на
извънредната епидемична обстановка. Процесният опис е
извършен на дата 21.07.2020 г., поради което не е в противоречие с нормата на
чл. 5, ал. 2 от ЗМДВИПОРНС и като такъв е
законосъобразен.
Според приетото в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по искането за
отмяна на някои от действията – запор, възбрана, опис, оценка, насрочвана на
продан, съдът се произнася само доколкото посочените изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават. С обжалването длъжникът цели да осуети лишаването му от определено
имущество, като се основава на неговата несеквестируемост.
Разпоредбата на
чл. 444, т. 7 от ГПК установява несеквестируемост на
жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членове на семейството
му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Целта е да бъде изключена възможността
изпълнението да бъде насочено върху единствено жилище на длъжника при
определени условия. Видно от събраните
доказателства изпълнение към несеквестируемо жилище
не е насочвано, поради което възражението е неоснователно.Споменатата от ищеца
разпоредба на чл. 2, т. 3 от ТЗ урежда статута на лицата, извършващи
хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища като
посочва, че същите не са търговци. Същата не въвежда забрана за извършването на
принудително изпълнение върху такива жилища.
Съгласно разпоредбата на чл.
442а, ал. 1 ГПК наложените от съдебния
изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са
съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства
по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да
остане неудовлетворено.
С измененията на ГПК, обн.
в ДВ бр. 86/2016 г., конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2,
чл. 442а
и чл. 73а ГПК,
като условие за процесуалната законосъобразност на действията на съдебния
изпълнител в изпълнителния процес изрично бе прогласен принципът за
съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело.
Съразмерността не е нов принцип – той е изведен от правната теория и съдебната
практика по делата за обезпечения (преценката за адекватност на обезпечението и
за избор на подходяща обезпечителна мярка), но не бе изрично регламентиран в
нарочна нормативна разпоредба, респ. липсваше законов текст, който да е пряко
основание от съдебния изпълнител да се изискват само такива действия на
принуда, които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на
принудителното изпълнение взискателят да се
удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка принудителната мярка трябва
да е способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и
да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно, както е
посочвано в практиката на ВКС (решение № 14 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3343/2020 г., III г. о., ГК, решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2640/2020 г., III г. о., решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1541/2018 г., IV г. о., решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1496/2010 г., IV г. о.), съдебният изпълнител поначало не може да откаже да
приложи посочен от взискателя изпълнителен способ
върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено
длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК
изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено
само чрез някои от поисканите от взискателя начини на
изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин
на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя,
той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но
освобождава от изпълнение посочените от взискателя
имуществени обекти след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата
на чл. 442а ГПК
(ДВ, бр. 86/2017 г.) съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да
вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с
размера на дълга. Следва да се посочи, че съдебният изпълнител би отговарял за
вреди и когато в резултат на вдигане на мерките някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова при преценката си
за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител трябва да има
предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното
и възбранено имущество, но и комплекс от фактори с
различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен
процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК.
От мотивите към законопроекта на ЗИД ГПК – обн. ДВ
бр. 86/2017 г. – е ясно, че приетите законодателни промени целят да се избегнат
случаите на насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника,
чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора, както и
предприемането от съдебния изпълнител на множество изпълнителни действия, натоварващи
длъжника с разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по
задължението му.
По делото се установява, че е наложена възбрана върху имот
с идентификатор № 61604.52.287, ведно с построената в него масивна вилна сграда
с идентификатор № 61604.52.287.1, масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 61604.52.355.1, селскостопанска сграда с идентификатор №
61604.52.355.2, еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 61604.52.286.1, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 61604.52.286.2, сграда с идентификатор № 61604.52.286.3, които имоти
се намират в с. Р., общ. С., обл. С.. Наложена е и
възбрана върху апартамент № 14, с площ от 82,48 кв.м., ведно с избено помещение
№ 9 с площ от 7,03 кв.м., гараж № 4 с площ от 20,74 кв.м., подземен гараж № 11,
с площ от 14,05 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „Братя
П.“ № 11.Длъжникът по реда на чл. 443 ГПК е предложил върху кой имот да се
насочи изпълнение и кредиторът е изразил съгласие за това. Не са ангажирани
доказателства от ищеца за стойността на възбраненото
имущество, с изключение на представените две СТЕ, изготвени по изпълнителното
производство за поземлен имот с идентификатор № 61604.9.524 /оценка 58 500 лева/ и имот с
идентификатор 61604.52.286 /оценка
40 000 лева/. От друга страна от представените от ответника обявления и
протоколи е видно, че имотът върху който длъжникът е избрал да се насочи
изпълнение, с идентификатор № 61604.9.524,
е изнасян четири пъти на публична продан и всички са обявени за
нестанали, поради неявяване на наддавачи. В този
смисъл налагането на възбрана върху другите имоти, както и извършването на опис
са допустими изпълнителни действия, съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. 2/2013 г.
По този начин налагането на възбраната задържа
вещите в патримониума на
длъжника и в достатъчна степен гарантира сигурността вземането да бъде
удовлетворено.
От изложеното следва, че не е налице първата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр.
чл. 45 ЗЗД, – противоправно действие или бездействие
на съдебният изпълнител. Не се доказа и настъпила вреда за ищеца, изразяваща се
в накърняване на доброто му име в обществото, уронване на престижа му пред
семейството и бизнес партньорите му, засягане на честта и достойнството му. Противно
на твърденията, от показанията на св. Г. К.. се установява, че Г.К. се ползва с
авторитет в обществото.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че исковата
претенция се явява недоказана и предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. В съдебно заседание ищецът
релевира възражение за прекомерност на заплатените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Минималното адвокатско възнаграждение, съобразно предявените
искове и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1430,00 лева. От
договор за правна защита и съдействие № 837948/05.11.2021 г. е видно, че
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева. Делото
не се отличава с фактическата и правна сложност, поради което следва да бъде
намалено до посочения минимален размер.
При това положение ищецът
ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1430,00
лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева/.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.К.,
с ЕГН ********** ***, срещу Ч.С.Л. *** действие Софийски окръжен съд, с адрес:
гр. Е.П., пл. „Н.“ № 2, ет. 2, иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с
чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000, 00 лева /тридесет хиляди/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в резултат от действията на съдебния
изпълнител, извършени по изп. д. №
20209270400044/2020 г. по негов опис, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.С.К.,
с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Ч.С.Л. *** действие Софийски окръжен съд, с адрес: гр. Е.П., пл. „Н.“
№ 2, ет. 2 сумата от 1430, 00 /хиляда
четиристотин и тридесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.223 ГПК решението има
установително действие по отношение на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, участващ в производството по
делото като трето лице – помагач на страната на ответника ЧСИ-Стоян Лазаров.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: