Решение по дело №4521/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1311
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20215330204521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1311
гр. Пловдив , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330204521 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от „Драгиев и Ко“ ООД, ЕИК: *********, чрез ** К. Й. Т., против
наказателно постановление № 579619- F 583969/ 28.05.2021г. на Национална
агенция за приходите, Централно управление- Пловдив, издадено от Ж.Н.М.-
** на Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „Драгиев и Ко“, на основание
чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗД е наложена имуществена санкция в размер на
500.00 лева, за извършено нарушение по чл.39 ал.1 вр.пар.21 ал.2 от Наредба
Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС на 02.10.2020г., и на
основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗД е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лева, за извършено нарушение по чл.39 ал.1 вр.пар.21 ал.2 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС на 05.10.2020г.
В жалбата сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на
материалния закон. Сочи, че АУАН и наказателното постановление били
съставени в нарушение на принципа заложен в чл.3 ал.1 от ЗАНН. Проверката
била извършена след измененията, които били в сила от 31.07.2020г., в чл.39
ал.1 и параграф 21 ал.1 от предохдните и допълнителни разпоредби на
1
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, което не било съобразено от
административнонаказващият орган. Констатациите в АУАН не
възпроизвеждали всички данни и обстоятелства от извършената проверка на
09.12.2020г., като неоснователно се твърдяло, че за работни дни с дата
02.10.2020г. и дата 05.10.2020г. не били отпечатани дневни финансови отчети.
Пропуск на актосъставителя бил, липсата на отразяване на стойността на
извършените зареждания от 05.10.2020г. Дори и констатираното
неизпълнение на изисванията посочени в разпоредбата на чл.39 ал.1 от
Наредбата да бъде установено, същото не следвало да бъде санкционирано,
тъй като разпоредбата на чл.39 ал.3 от Наредбата, която не съществувала в
ползваната от административнонаказващият орган стара редакция на
Наредбата, допускала при продажби на течни горива във/от обекти, които са
изцяло на самообслужване, да не се отпечатват дневен финансов отчет по
ал.1, а именно такъв бил методът на извършване на продажбите в
проверявания обект, който бил ведомствена бензиностанция, която работила
на автоматичен принцип, без оператор. Сочи, че нарушението било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага подробни съображения в
подкрепя на жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не взема становище.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. От него е постъпила молба, в която поддържа подадената
жалба, излага съображения по същество. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
г.ю. М.С., която оспорва подадената жалба. Излага съображения за нейната
неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
2
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- при извършена проверка на
09.12.2020г. в 11.06 часа на обект- Бензиностанция №1, находящ се в **,
стопанисван от „Драгиев и Ко“ ООД се установи, че дружеството в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане при фискални устройства на продажби в
търговските обекти, изискванията към софтруерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
отпечатало/ генерирало пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет от въведеното в обекта и функциониращо фискално
устройство (ЕСФП) модел: „ОЙЛ СИС 2.0 Д-KL“ с ИН на ФУ 0S005665 и ИН
на ФП 58005665, за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. Съгласно параграф 21, ал.2 от Преходните и допълнителни
разпоредби в сила от 02.07.2019г. от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ,
лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден ( за всеки 24 часа), през
които в устройството са регистрирани продажби/ сторно или служебно
въведени операции до привеждането на въведеното фискално устройство в
съответствие с изискванията на чл.39 ал.1, но не по-късно от 31.03.2019г.
При извършената проверка в книгата за дневни финансови отчети и
КЛЕН се установи, че за долуописаните за месец:
1.октомври, за работен ден (дата) 02.10.2020г., има издаден фискален
касов бон № 0005249/ 02.10.2020г. в 15:59 часа, за извършена продажба на
гориво от въведеното в обекта фискално устройство модел „ОЙЛ СИС 2.0
Д-KL“ с ИН на ФУ 0S005665 и ИН на ФП 58005665, но не е
отпечатан/генериран пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет в края на работния ден.
2.октомври, за работен ден (дата) 05.10.2020г., има издаден фискален
касов бон № 0005260/ 05.10.2020г. в 16:22 часа, за извършена продажба на
3
гориво от въведеното в обекта фискално устройство модел „ОЙЛ СИС 2.0
Д-KL“ с ИН на ФУ 0S005665 и ИН на ФП 58005665, но не е
отпечатан/генериран пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет в края на работния ден.
Нарушенията са установени и документирани от ограните по приходите
на 09.12.2020г. при извършена проверка, документирана с ПИП № 0223800/
09.12.2020г. Нарушенията са извършени на 02.10.2020г. и на 05.10.2020г. и не
водят до неотразяване на приходи. Нарушен е съставът на чл.39 ал.1 вр.пар.21
ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
От показанията на свид. П.А. се установява, че при извършена проверка
на 09.12.2020г. в обект бензиностанция в ** се установило, че липсват дневни
финансови отчети с нулиране. Бензиностанцията е ведомствена и предтавлява
надземен резервоар за съхранение на дизелово гориво, към който има
свързнана колонка с пистолет и се извършва зареждане само на автомобилите
на фирмата „Драгиев и КО‘ ЕООД. Самото зареждане се осъществява чрез
чип, който е индивидуален за всички шофьори, машина и транспортно
средство. Чипът се поставя на четец, който е на бензиноколонката.
Бензиноколонката след поставяне на чипа стартира на работен режим,
извършва се зареждането и се поставя пистолета обратно. Зарежданията се
извършват от самите шофьори. Относно точните последователни действия по
зареждането на бензиностанцията, зарежданията се извършват от
водача/шофьора на съответната машина с този чип, който е за съответното
превозно средство или машина. Към момента на проверката не е видял
служител, който да зарежда с пистолета. Устройството не е настроено да
извежда автоматично дневни финансови отчети. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, последователи и
кореспондират с другите събрани по делото доказателства, в това число
обяснение от Д.Б.- ** във фирмата жалбоподател, протокол за извършена
проверка, с писмени обяснения на фирмата жалбоподател.
Съдът не дава вяра на показанията на свид.П.А. в частта, в която посочва,
че лицето Д.Б.- ** във фирмата жалбоподател, отговаря за бензиностанцията
и я обслужва технически и документално. Това твърдение на свидетеля само
по себе си е изолирано от останалите събрани по делото доказателства,
4
опровергава се от тях и доказателствената му стойност е крайно разколебана.
Всъщност, това твърдение е във вътрешно противоречие и със самите
показания на свидетеля, тъй като същият посочва, че бензиностанцията е
ведомствена и обслужва само автомобилите на фирмата жалбоподател,
зарежданията се извършват от самите шофьори с чип с карта четец, не е видял
служител, който да зарежда с пистолета и това е констатирал и при
извършената проверка. Т.е констатирал е, че бензиностанцията е на
самообслужване, а посочва, че лицето Д.Б. обслужва бензиностанцията.
Съдът не предава доказателствена стойност на тази част от показанията на
свидетеля, тъй като намира същите за нелогични, непоследователи, дадени в
пълно противоречние на неговите показания и със другите събрани по делото
доказателства, а и предвид възможната му заинтересованост от изхода на
делото, предвид факта, че свидетеля е във служебни взаимоотношения с
административнонаказващият орган и въззиваема страна.
От показанията на свид. М. и свид. Х. се установява, че същите са
присъствали при съставянето на АУАН, като нарушителят се е подписал и е
нямал възражения.
От представените по делото доказателства в частност дневен финансов
отчет номер блок фискална памет 0330 (лист 52 до лист 54) се установява, че
такъв на 02.10.2020г. в 14:25 часа е издаден. От представения по делото
фискален бон копие от 02.10.2020г. (стр.54 и 55) издаден в 15:59 часа,
транзакция 00023346, на стойност 340.75 лева се установява, че има
извършено зареждане на гориво, след издаване на дневния финансов отчет.
От представения по делото дневен финансов отчет номер блок фискална
памет 0331 (лист 60 и 61) издаден на 05.10.2020г. в 15: 49 часа се установява,
че на следващият работен ден след 02.10.2020г,, а именно на 05.10.2020г. е
издаден такъв, в който е отразено извършеното зареждане от 02.10.2020г.
От представения по делото фискален бон от 05.10.2020г. от 16:22 часа,
който не е включен в издадения дневен финансов отчет от 05.10.2020г. №
0331 отпечатан в 15: 49 часа се установява, че не е включен в издаденият
дневен финансов отчет. Продажбата е извършена след отпечатването му,
която продажба е включена в дневния финансов отчет от 06.10.2020г. номер
0332, разпечатан в 24-часовият срок, а именно в 15:06 часа.
5
Съдът намира, че така изложената фактическа обстановка в АУАН и
издаденото наказателно постановление е достоверна и кореспондира със
събраните по делото доказателства, като тук е мястото на което следва да
бъде отбелязано и, че съдът изгради своите фактически изводи въз основа и
на протокол за извършена проверка, писмени обяснения, пълномощно,
заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП,
декларация от лице работещо по трудово правоотношение, свидетелство за
калибриране № 4-Р411-2/ 09.10.2020г., калибрираща таблица, схема на
резервоарите, договор за сервиз, заявление, копие от фискални бонове и
дневни финансови отчети.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение.
Съгласно параграф 29 ал.2 от Преходните и допълнителни разпоредби
на Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ - до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-
късно от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за
всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези
случаи лицата по чл. 52, ал. 3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на
въведените в експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова
версия в срока по изречение първо. Съгласно чл.39 ал.1 от Наредба Н-18/
13.12.2006г. на МФ „всяко фискално устройство, включително вградено в
автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират автоматично пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в
23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в следните случаи: 1. когато не е генериран или отпечатан дневен
финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа; или2. когато е генериран или
6
отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след
генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции. В конкретния случай, от
представените по делото доказателства не се установява, да има регистрирани
продажби или операции на 03.10.2020г. или на 04.10.2020г., съответно
последната регистрирана продажба на гориво е процесната на 02.10.2020г в
15:59 часа, транзакция 00023346, на стойност 340.75 лева, а визираният в
горепосочената разпоредба 24- часов срок в случая е спазен, тъй като на
първия следващ работен ден е издаден горепосоченият дневен финансов
отчет номер блок фискална памет 0330 (лист 52 до лист 54). Същото важи и за
извършената продажба на гориво с фискален бон от 05.10.2020г. от 16:22
часа, който не е включен в издадения дневен финансов отчет от 05.10.2020г.
№ 0331 отпечатан в 15: 49 часа, точно заради това, че продажбата е
извършена след отпечатването му, която продажба е включена в дневния
финансов отчет от 06.10.2020г. номер 0332, разпечатан в 24-часовият срок, а
именно в 15:06 часа.
Компетентността на наказващият орган за издаване на наказателни
постановления се извлича от приложената по делото заповед № ЗЦУ- 1149/
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.
Настоящият съдебен състав намира, направеното от жалбоподателя
възражение, че административнонаказващият орган не е изследвал и
приложил действащият нормативен акт в редакцията му от 31.07.2020г., тъй
като проверката била извършена след измененията, а именно на 09.12.2020г.,
за основателно. Съгласно чл.39 ал.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ в
редакцията й, ДВ бр.68 от 31.07.2020г., в сила от 31.07.2020г., действаща към
момента на извършената проверка - 09.12.2020г., а и датите на вменените
административни нарушения- 02.10.2020г. и 05.10.2020г. „допуска се при
продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване,
да не се отпечатват дневен финансов отчет по ал. 1 и данните от нивомерната
измервателна система и броячите на колонките/ разходомерите/
измервателните системи по ал. 2“. Съгласно действащата горепосочена
разпоредба към момента на извършената проверка, а и към момента на датите
на вменените нарушение, административнонаказващият орган, предвид
направеното възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, е следвало вместо да
7
издаде наказателно постановление, да изследва въпроса какви са действащите
разпоредби на Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ и ако намери, че деянието
квалифицирано от него не е административно нарушение да прекрати
административнонаказателната преписка, респ.
административнонаказателното производство. Да изследва дали
бензиностанцията е на самообслужване и дали е ведомствена и предназначена
само за нуждите на дружеството, жалбоподател. Всъщност, това
обстоятелство е посочено в протокола за извършената проверка № 0223800/
09.12.2020г. от служители на НАП а именно, че бензиностанцията е
ведомствена и обслужва само превозните средства на „Драгиев и Ко“ ООД.
Това, че бензиностанцията е ведомствена се установява и от приложените по
делото свидетелство за калибриране, калибрираща таблица и схема на
резервоарите.
От показанията на свид. П.А., както и по-горе бе посочено се
установява, че бензиностанцията е на самообслужване, който сочи, че самото
зареждане се осъществява чрез чип, който е индивидуален за всички
шофьори, машина и транспортно средство. Чипът се поставя на четец, който е
на бензиноколонката. Бензиноколонката след поставяне на чипа стартира на
работен режим, извършва се зареждането и се поставя пистолета обратно.
Зарежданията се извършват от водача/шофьора на съответната машина с този
чип, който е за съответното превозно средство или машина. Зарежданията се
извършват от самите шофьори. Към момента на проверката не е видял
служител, който да зарежда с пистолета. В подкрепа на този извод са и
констатациите посочени в протокола за проверка, обяснението депозирано от
Д.Б.- ** във фирмата жалбоподател, в което изрично е посочено, че шофьорът
поставя чипа на машината, която зарежда, след което се въвежда личен код,
който задейства помпата. В унисон с този извод е и, писменото обяснения
дадено до ТД на НАП Пловдив от дружеството жалбоподател, в което също
се посочва, че ведомствената бензиностанция е на автоматичен принцип с
карточетци и чипове и няма оператор, който да следи зарежданията на
автомобилите.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че провереният от
служителите на НАП обект „Бензиностанция“ №1, находяща се в **,
стопанисван от „Драгиев и Ко“ ООД, представлява бензиностанция изцяло на
8
самообслужване, която продава течни горива по смисъла на чл.39 ал.3 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, предвид което вмененото нарушение на
жалбоподателя се явява несъставомерно, тъй като горепосоченият
нормативен акт допуска да не се отпечатва дневен финансов отчет, за каквото
нарушение жалбоподателят е санкциониран. В този смисъл /Решение № 16029
от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2019 г., I о. /
Отделно от горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая
намира приложение чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма
на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на
това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че
маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на
административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата
на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и
всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат
имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност
на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да
окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че са налице редица такива
9
обстоятелства и по конкретно: нарушението е извършено за първи път,
извършените нарушения не водят до неотразяване на приходи, няма данни по
делото, че дружеството е извършвало продажба на гориво на трети лица,
монтираните бензиноколонки са регистрирани и калибровани, сключени са
договори за сервиз, има данни по делото, че дружеството води редовно
счетоводство и издава дневни финансови отчети. Дори да се приеме, че
дневни финансови отчети не са издадени в законоустановения срок, то такива
са издадени на следващия ден и това само по себе си не е довело до
неотразяване и неотчитане на приходи, респ. до незаплащане на дължими
данъци и ощетяване на държавната хазна. Контатираните продажби на
02.10.2020 в размер на 340.75 лева и на 05.10.2020г. в размер на 102.95 лева, в
сравнение с оборота на дружеството жалбоподател за 2020г. и размерът на
минималната работна заплата за страната към момента на нарушение съдът
намира, че са на ниска и маловажна стойност.
Гореизложеното налага извода, че нарушението е с по ниска степен на
обществена опасност от типичните нарушения от този вид, като за целите на
административно наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде
предупреден по реда на чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде
наказан.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият не е доказал реалното заплащане на
такива и не е направил такова искане, предвид което не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 579619- F 583969/ 28.05.2021г.
на Национална агенция за приходите, Централно управление- Пловдив,
10
издадено от Ж.Н.М.- ** на Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
„Драгиев и Ко“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „В.Левски“ № 56, представлявано от К. Й. Т.- управител, на
основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗД е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лева, за извършено нарушение по чл.39 ал.1 вр.пар.21 ал.2 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС на
02.10.2020г., и на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗД е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00 лева, за извършено нарушение по
чл.39 ал.1 вр. пар.21 ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.4
т.1 от ЗДДС на 05.10.2020г.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11