РЕШЕНИЕ
№ 5079
Пазарджик, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СТЕФАН ЖЕЛЕВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701071 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „АРКОМ 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Виноградец, община Септември, [улица], чрез адвокат Р. Р., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1006-000185 от 30.07.2025 г., издадена от Х. Н. Г. – началник група към ОД на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС – лек автомобил „Ивеко Дейли“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт като се мотивират с доводите, че е издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Също така се сочи, че заповедта не отговаря на принципа за съразмерност и не е мотивирана. Моли се за отмяна на процесната ЗППАМ.
Ответникът - началник група към ОД на МВР – Пазарджик, не представя становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че на 29.07.2025 г. на Републикански път II 37 км 122.600 пътен възел Гелеменово в посока село Гелеменово Иван А. Г. с [ЕГН] от с. Йоаким Груево е управлявал товарен автомобил с марка Ивеко Дейли модел 35С17 с регистрационен номер [рег. номер] собственост на „АРКОМ 3“ ЕООД, представлявано от управителя П. Т., без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС). За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1413593 приложен към преписката, за това че от страна на дружеството е допуснато неправоспособен водач да управлява цитираното МПС. Като правно основани е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
На основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, административният орган – началник група към ОД на МВР – Пазарджик е приложил принудителна административна мярка на „АРКОМ 3“ ЕООД по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на товарния автомобил за срок от шест месеца, считано от 29.07.2025 г. Посочено е, че дружеството е допуснало лице не притежаващо СУМПС да управлява товарен автомобил Ивеко Дейли, с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „АРКОМ 3“ ЕООД. Със ЗППАМ са отнети два броя регистрационни табели [рег. номер].
В хода на съдебното производство е приета административната преписка и съдържащите се в нея доказателства и допълнително представените такива.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началник група към ОД на МВР – Пазарджик, оправомощен със Заповед № 312з1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик. Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за издаването й.
Налагането на ПАМ по ЗДвП е специално производство, отделно и независимо от търсенето и реализирането на административно-наказателната отговорност.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, независимо, че тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Съгласно посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Страните по делото не оспорват собствеността на посочения товарен автомобил, както и че И. А. Г. е управлявал МПС без да притежава правоспособност. Съответна на тези факти е разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС средство от водач, който няма правоспособност. В тази насока, са неотносими възраженията в жалбата за липсата на умисъл, тоест вина или незнание при извършването на нарушението. За налагането на ПАМ от вида на процесната е достатъчно да бъде установено, че МПС, съотнесено към конкретните факти по делото, е управлявано от водач, който не е правоспособен. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите, но в хода на съдебното производство доказателства в тази насока не са ангажирани. Специално по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в АУАН констатация, че водачът е нямал правоспособност и е управлявал МПС в нарушение на правилата на чл. 150 от ЗДвП.
Налице е фактическото основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. При издаване на заповедта, от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е длъжен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП се прилагат принудителни административни мерки, една, от които е - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на „собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице“, което не е правоспособен водач. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма - субектът, по отношение, на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС.
Административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок, при предвиден от шест месеца до една година, поради което не може да се говори за нарушение на принципа на съразмерност.
Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП обуславя извода, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. Следва да се отбележи, че процесната мярка не съставлява административно наказание, а налагането на ПАМ не винаги е обвързано с нарушение – например принудително преместване на правилно паркирано МПС, за да се осигури достъп на линейка или пожарен автомобил.
Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка - осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед се явява законосъобразна като постановена в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АРКОМ 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Виноградец, община Септември, [улица], чрез адвокат Р. Р., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1006-000185 от 30.07.2025 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Съдия: | (П) |