Решение по дело №4503/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260029
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20201100604503
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София,20. 01.2021 г.

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА 

        ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

        АДРИАНА АТАНАСОВА

 

При участието на секретаря Цветанка Делова, след като разгледа докладваното от съдия Чочкова в.н.ч.х.д № 4503 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 03.06.2020г., постановена по нчхд №18729/2018г. на СРС, НО, 94-ти състав е признал подсъдимия С.В.С. за невиновен в извършването на престъпление по чл.147 ал.1 пр.1 и 2 от НК, поради което го е оправдал по повдигнатото за това обвинение.

Срещу присъдата в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от частния тъжител Р.Б., с която се оспорва правилността на първоинстанционният съдебен акт в цялост.

В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа подадената жалба. Твърди, че присъдата не може да се основава на предположения, тъй като за приложение на чл. 147, ал. 2 от НК следва по безспорен начин да се установи истинността на разгласените обстоятелства. В тази връзка оспорва доказателствения анализ на показанията на свидетелката С., от които не може да се установят по категоричен начин описаните от нея събития. Изразява несъгласие, че твърдението относно закупуването от страна на тъжителя на диплома не съставлява обстоятелство, навеждайки доводи в тази насока, както и такива, че с по този начин също се приписва престъпление – ползване на неистински документ. Оспорва изводите на районния съд, че депозирайки инкриминираната жалба, подсъдимият е упражнил конституционно закрепено право. Въз основа на изложеното моли оправдателната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, считайки същата за правилна. Твърди, че изводите на съда кореспондират със събрания и проверен по делото доказателствен материал. Споделят се изводите за несъставомерност на вмененото на подсъдимия деяние, като защитата акцентира на обстоятелството, че жалбата съдържа негативната оценка на една служебна дейност и е насочена към инициирането на проверка и контрол на тази дейност, като не цели опозоряване личността на частния тъжител.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:  

Подсъдимият С.В.С. е роден на *** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, трудово ангажиран, с ЕГН: **********.

Подсъдимият С.С. и свидетелката Г.С.са съпрузи и живеят в гр. Омуртаг, ул. „*******Частният тъжител Р.В.Б. извършва дейност като ЕТ „Индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р Р.Б." и упражнявал дейността си в гр. Омуртаг. Същият се познавал със свидетелката С.. През 2015 г. свидетелката Г.С.започнала работа при частния тъжител, като изпълнявала функциите на стоматологична медицинска сестра. В допълнение на служебните ѝ задължения частният тъжител често ѝ възлагал и други задачи, свързани с грижа за домакинството му – да напазарува, да вземе храна за детето му и др.

През времето, в което свидетелката С. работела в денталния кабинет, тя възприела, по какъв начина тъжителят Б. извършвал дейността се като лекар по дентална медицина. Така същата станала свидетел на случай, в който кабинетът на тъжителя бил посетен от майка с ненавършило пълнолетие дете. На лица под 18-годишна възраст се полагали до четири безплатни манипулации в рамките на една календарна година, заплащането за които се извършвало от НЗОК. Тъжителят предприел лечение на непълнолетното дете спрямо един болен зъб, докато в здравноосигурителната му книжка вписал като извършени всички четири манипулации. Свидетел на случката бил лично и подсъдимият. Впоследствие майката и детето посетили друг зъболекар, който изискал от тях заплащане на извършените манипулации, тъй като поетите от НЗОК били вече извършени от тъжителя Б.. Майката споделила за случилото се на Г. С.. Свидетелката С. възприела и друг случай, при който частният тъжител Б. вписал в здравноосигурителната книжка на свой пациент извършването на няколко манипулации на един и същ зъб, които се поемали от НЗОК, въпреки че зъбът бил изваден още при първото посещение на пациента при тъжителя. Свидетелката С. възприела и случаи, при които пациенти посещавали тъжителя в края на календарната година и тъжителят им обяснявал, че ако в здравноосигурителните им книжки не бъдат вписани полагаемите им се манипулации за една календарна година, същите ще „изгорят“. Поради това същият се уговарял с пациентите да впише като извършени полагащите им се манипулации, а самите те да го посетят през следващата година, за да бъде проведено съответното лечение. В края на календарната година, тъжителят отбелязвал и в здравните книжки, съхранявани в кабинета му, на пациенти, пребиваващи в чужбина, като извършени манипулациите, които се поемали от НЗОК за една календарна година, въпреки че за този период съответният пациент не бил посещавал кабинета му и не му били извършвани прегледи и манипулации. За така възприетите случки свидетелката С. споделяла на своя съпруг – подсъдимия С.С..  Свидетелката Г. С. продължила да работи при тъжителя до 2018 г., когато между двамата възникнал конфликт относно заплащаното трудово възнаграждение на С.. В резултат на това трудовото правоотношение между тъжителя Р. Б. и свидетелката Г. С. било прекратено.

След като подсъдимият узнал за причините, поради които трудовото правоотношение на съпругата ми било прекратено, се ядосал от проявеното отношение на тъжителя. Той взел решение да подаде сигнал до НЗОК, в който да опише действията на Б., които сам бил възприел, и за които му била разказвала съпругата му. В изпълнение на взетото решение на 27.03.2018 г. подсъдимият С.С. написал сигнал-жалба до НЗОК. В нея били изложени следните твърдения по отношение дейността на тъжителя Б.: „Същият доктор ежедневно извършва кражби от ЗК, като надписва здравни книжки и амбулаторни листи“, „Вади книжките и започва да пише манипулации – както в програмата на ЗК, така и в здравната книжка на даден човек... Като пример мога да Ви подскажа как дете с млечни зъби в програмата се вкарват манипулации като кариеси /медиа, профунда, секунда с код 301/ и пулпити /с код 332 и 301/, а в действителност те се вадят /радикс с код 508/...Друг пример - пациент до 18 год. има радикс на 6 зъб, който се вади на момента, в програмата пише, че има пулпит, пак се пише /333-301/ и след това с друга дата се пише /509/ и така колко пари взема този човек за три манипулации вместо за една? За мен това си е чиста кражба… Има и други случаи – пациенти с минимални познания относно дейността на ЗК му се доверяват, като ги лъже, че манипулациите им ще изгорят и затова трябва да се напишат и трите, а друг път ще ги извърши, когато решат да дойдат. Така той взема парите за трите манипулации, а дефакто е извършил само една. Има случаи, когато някои от тези хора идват в края на годината и той пак ги баламосва, като ги убеждава, че трябва да си платят всичко, тъй като вече са изтървали срока за намалените манипулации...Използва бедните хора, за да краде от ЗК. Кражби и лъжи, лъжи и кражби. До кога? До кога ЗК ще си затваря очите за такива неуредици, защото аз съм сигурен, че не само д-р Б. ограбва ЗК, има още много като него, които използват ЗК за бързо забогатяване...Всички в града знаем, че си е купил дипломата… Ха-ха, пет минути след разговора той бърка в чекмеджето на бюрото си, където е пълно със здравни книжки, вади няколко, отваря програмата и най-безсрамно започва да нанася манипулации...“. Сигналът бил подаден с куриерска фирма "Еконт" на 27.03.2018г. и постъпил в НЗОК на следващия ден – 28.03.2018г., където бил заведен с вх. № 19-04- 19/28.03.2018г.

По повод на постъпилия сигнал със Заповед № РД-25-154/11.05.2018г. на управителя на НЗОК било разпоредено извършването на първична, пълна, самостоятелна проверка на територията на РЗОК-Търговище с обект ЕТ „Индивидуална практика за първична дентална помощ – д-р Р.Б.“ със задача контрол по изпълнението на договор № 250198/02.05.2017г. и договор № 250198 от 2018г. за оказване на извънболнична дентална помощ, както и проверка по жалба вх. № 19-04- 19/28.03.2018г. Бил определен срок на извършване на проверката от 14 до 18.05.2018г.

На 17.05.2018 г. инспектори в НЗОК извършили проверка с предмет и задачи, посочени в заповедта от 11.05.2018г. Проверяващият екип извършил самостоятелен преглед на избрани здравноосигурени лица, при който        не констатирали несъответствия на установения в момента на проверката зъбен статус на здравноосигурените лица и отчетения такъв. Било установено, че в представените здравноосигурителни книжки коректно са нанесени извършените и отчетени в РЗОК Търговище от д-р Б. дентални дейности. Проверяващите инспектори не установили нарушения и на изискванията за налично и технически изправно дентално оборудване и обзавеждане, на установения ред за работа с първични медицински и финансови документи, както и други нарушения при извършване на дейността. Обстоятелствата на проверката и резултатите от същата били обективирани в протокол от 17.05.2018г., препис от който бил връчен на тъжителя Б. на същата дата.

Въззивният съд споделя изцяло възприетите от първия съд факти, като намира, че при установяването им не са допуснати нарушения на формалната и житейска логика. Доказателственият анализ почива на вярна и точна интерпретация и надлежно мотивирани изводи.

Безспорно от приложените писмени доказателства /заверено копие на сигнал-жалба, заповед № РД-25-154/11.05.2018г. на управителя на НЗОК, протокол от 17.05.2018 г./ се установява съдържанието на подадената от подсъдимия до НЗОК жалба и датата, на която същата е била входирана в институцията, а именно на 28.03.2018 г. с вх. № 19-04-19; авторът на същата – подсъдимия С., както и извършената в резултат на жалбата проверка и резултатите от нея.

Относно отношенията, предхождащи подадената жалба, между частния тъжител Б., от една страна, и подсъдимия С. и съпругата му свидетелката С., от друга, както и поводът жалбата с конкретното съдържание да бъде депозирана, обосновано контролираният съд се е доверил на показанията на свидетелката Г.С., разглеждайки ги през призмата на нейната евентуална заинтересованост от изхода на делото предвид отношенията ѝ с подсъдимия С.. Въззивният съд, анализирайки споделената от С. информация в нейната цялост и съпоставяйки същата с останалия доказателствен материал, намира че тя е добросъвестна при споделяне на субективните си възприятия, относими към главния факт на доказване. Свидетелката последователно, достатъчно конкретно, непротиворечиво и логично описва обстоятелствата, свързани с отношенията ѝ с частния тъжител Б. и събитията, на които тя е станала пряк очевидец. Правилно районният съд е приел, че така дадените от нея показания не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото – в това число и от приобщения протокол за  извършена проверка от 17.05.2018 г., съгласно който нередности в дейността на частния тъжител не са били установени. Изхождайки от принципното положение, че доказателствата и доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила, районният съд е анализирал критично съдържанието на протокола за извършената проверка, съпоставяйки го с показанията на С.. Видно от протокола в хода на проверката са били подбрани 20 здравноосигурени лица, спрямо които тъжителят в периода 2013 – 2018 г. е осъществявал лечение. От така избраните пациенти само на шест са били извършени прегледи в кабинета на тъжителя от проверяващия екип, тъй като пет от подбраните пациенти не се намирали на територията на страната, а останалите девет не са били открити за съдействие. Същевременно по данни на свидетелката Г. С. частният тъжител е имал към 2018 г. около 1200 пациенти. Следователно констатациите, че по отношение на шест от тях не са били констатирани проблеми не представляват достатъчно стабилна доказателствена основа, която да опровергаят показанията на свидетелката С..

Касателно показанията на свидетеля А.въззивният съд споделя изложения от първата инстанция анализ. Макар и същите да не са източник на преки доказателства, те спомагат за проверка на последните. В случая свидетелят А.възпроизвежда споделената му от подсъдимия С. информация,която кореспондира изцяло с показанията на свидетелката С. и с обясненията на подсъдимия С..

Правилно са оценени и обясненията на подсъдимия С. като годно доказателствено средство, а не като средство за защита. Първата инстанция съблюдавайки правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал.1-ал. 3 от НПК, обосновано е достигнала до извода, че обясненията на С. не се опровергават от останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. Самите те не съдържат вътрешни противоречия или обективно невъзможно твърдения, като същевременно намират подкрепа в показанията на свидетелите С. и Аврамов. Обясненията са житейски правдиви и логически последователни, поради което няма основание те да бъдат изключени от доказателствената маса.

Въз основа на правилно установени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал и до правилни правни изводи относно несъставомерност на повдигнатото обвинение с тъжбата.

Въззивният съд напълно споделя изложените доводи от първата инстанция, че в конкретния случай подсъдимият С. е упражнил конституционното си право, залегнало в чл. 45 от КРБ, да подава жалби и сигнали до съответните компетентни органи. За да достигне до този извод районният съд е съобразил както националното законодателство, така и практиката на ЕСПЧ, в които еднозначно е застъпено становището, че изложените твърдения в жалби и сигнали до компетентните органи не могат да се разглеждат като „разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а обезпечават упражняването на правото на жалба, да съобщават за нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Районният съд задълбочено е анализирал семантиката и емоционалният заряд на използваните думи и изрази в жалбата, въз основа на които е извел именно желанието на подсъдимия да инициира проверка по отношение дейността на частния тъжител Б.. Така в подадената до НЗОК жалба подсъдимият С. многократно споделя своя призив да бъдат проверени твърденията, които той излага. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият С. е подал своята жалба именно до компетентния орган да извърши така желаната от него проверка, а не до други институции или до медийното пространство. Целта на подадената жалба не се променя и от изначалната мотивация на подсъдимия да депозира същата, в каквато насока районният съд е изложил подробни и задълбочени аргументи. В жалбата липсва дори и най-малка индиция относно отношението на тъжителя като работодател, поради което не може да се приеме, че целта ѝ е да бъде търсено възмездие за отношението спрямо съпругата му. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че въпреки резултатът от проверката подсъдимият С. не е продължил да подава жалби и сигнали, респективно да злоупотребява с това свое право, а двамата със съпругата му са заминали да работят в чужбина. Освен че подсъдимият С. обективно не е целял опозоряване и злепоставяне на частния тъжител Б. чрез подаване на процесната жалба, видно от неговите обяснения същият е бил и със субективната увереност, че описаните от него твърдения отговарят на обективната истина. Същият е формирал убеждението си на база разказаните от съпругата му събития, така и на лично възприети от него случки, въз основа на които в съзнание на подсъдимия се е зародила убеденост в истинността на твърденията му. Обстоятелството, че извършената по повод подадената от него жалба проверка не е констатирала нередности, не повлиява негативно върху упражненото правото на жалба, нито променя неговата субективна увереност. Това е така, тъй като право да сигнализират за нередност имат всички граждани, а не само тези, чиито сигнали са основателни..

На следващо място, въззивният съд констатира, че в инкриминираните с частната тъжба изрази липсват твърдения за факти и обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на тъжителя. Описаните според него неправомерни действия не могат да бъдат квалифицирани като позорящи от гледна точка на господстващия морал обстоятелства, тъй като главната цел на жалбата е да инициира проверка именно на тях. След като подсъдимият е съзрял нередност в денталната практиката на тъжителя, то надлежният начин да бъде проверена тя е чрез нарочна проверка от компетентния орган, който в случая се явява НЗОК. Същевременно, за да бъде извършена надлежна проверка, е необходимо и жалбоподателят да е конкретизирал нередностите, които е възприел и самата жалба да съдържа достатъчно данни, въз основа на които да започне проверката, какъвто е и процесният случай. От друга страна, освен че съдържанието на жалбата разкрива достатъчно подробно описание на нередностите, чиято проверка се иска, то е и израз на негативната оценка на подсъдимия към професионалните качества на тъжител. В тази връзка не могат да бъдат споделени и възраженията на частния тъжител относно инкриминирания израз „Всички в града знаем, че си е купил дипломата…“. Дипломата за завършено висше образование в дадена сфера представлява документ, удостоверяващ придобита квалификация за упражняването на дадена професия. Същевременно в жалбата подсъдимият изразява негативното си мнение и оценка относно професионалните качества и възможности на частния тъжител. Анализирайки инкриминирания израз в контекста на съдържанието на жалбата е видно, че същият въплъщава именно тази негативна оценка на подсъдимия към професионалната компетентност на тъжителя. Допълнителен аргумент в тази насока е краят на изречението, част от което е инкриминираният израз, в който отново подсъдимият посочва, че частният тъжител е некомпетентен,т.е.представлява  оценъчно съждение.

Въззивният съд споделя и изложените съображения от контролирания съд относно твърденията на тъжителя, че с изразите: „Същият доктор ежедневно извършва кражби от ЗК, като надписва здравни книжки и амбулаторни листи“, „За мен това си е чиста кражба“, „Така той вземе парите за три манипулации, а де факто е извършил само една“, „Използва бедните хора, за да краде от ЗК“, „защото аз съм сигурен, че не само д-р Б. ограбва ЗК...“ му е приписано извършване на престъпление. Константна е съдебната практика, че за да е осъществено престъплението клевета чрез приписване на престъпление, клеветническите твърдения трябва да съдържат конкретна информация за съставомерните признаци на съответното престъпление. Същевременно извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва своето мнение или дава своята субективна оценка.  Анализирайки в цялост изложените от подсъдимия С. твърдения е видно, че същият споделя своето оценъчно съждение за действията на тъжителя, за което свидетелства използваната от него формулировка „За мен това си е чиста кражба“. От друга страна, подсъдимият описва нерегламентирани записи в здравните книжки и неизвършени манипулации, но липсва конкретика относно време, място, стойност на откраднато имущество – все елементи от обективната страна на престъплението кражба.Същото се отнася до твърденията, че изложените обстоятелства относно закупуване на диплома също вменяват извършено престъпление.

Въззивният съд не може да се съгласи и с изложените от тъжителя доводи касателно приложението на чл. 147, ал. 2 от НК. В действителност, за да се приложи посочената разпоредба, следва да се установи по категоричен начин, че разгласените обстоятелства, респективно приписаното престъпление, отговарят на обективната истина. За да бъде приложена обаче следва да се докаже от обективна страна разгласяването на тези обстоятелства и приписването на престъпление. В процесния случай и въззивния съд намира,че  подсъдимият не е разгласявал обстоятелства от кръга на визираните в нормата на  чл. 147, ал. 1 НК , а е упражнил правото си на жалба,поради което липсва извършено престъпление.

В хода на служебната проверка на атакувания съдебен акт ,въззивната инстанция констатира липса на единство между диспозитив и мотиви в частта за разноските.Това е така , тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските в присъдата ,но е приел ,че такива не следва да се присъждат в мотивите към нея.Доколкото се касае за пропуск,който може да бъде отстранен по реда на чл.306 от НПК и при процесуална активност на страните от първия съд,това нарушение на процесуалните правила не налага ревизия на обжалвания съдебен акт.. 

По гореизложените съображения  и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и  необоснованост, въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.06.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 18729/2018 г. по описа на СРС, 94-ти състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.