№ 2807
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100513767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Е. И. С. срещу разпореждане от 10.05.2021 г. на
държавен съдебен изпълнител при СИС на СРС, 21 участък, по изп. д. №
20201110402614, с което е отказано намаляване на приетите за събиране по
изпълнителното дело разноски на взискателя за юрисконсултско
възнаграждение от 200 лева.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител приема, че е
отказано доброволно изпълнение, тъй като жалбоподателят е възразил
единствено срещу включването в изпълнителното дело на сума, за която е
настъпила погасителна давност. Поддържа, че е бил готов да плати сумата,
но тогава се появила и допълнително сума за юрисконсултско
възнаграждение, която не била посочена като дължима в поканата за
доброволно изпълнение. Излага доводи, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение не може да зависи от неговото поведение, съответно да има
санкционен характер. Иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и
отмени определеното като дължимо юрисконсултско възнаграждение,
евентуално да определи коректен размер на това възнаграждение,
1
съответстващ на нормативната уредба и на действителните разноски за
завеждане на делото.
Взискателят по изпълнителното дело Агенция „Митници“ подава
възражение в законоустановения срок, с което излага доводи за
недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20201110402614 по описа на СИС при
СРС е изложил подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима. Неоснователни се явяват
изложените от взискателя доводи, че жалбата е подадена извън рамките на
установения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, тъй като обжалваното разпореждане
е съобщено на жалбоподателя на 08.09.2021 г., съответно подадената на
21.09.2022 г. жалба е в установения в закона двуседмичен срок от деня на
съобщението.
На 30.12.2022 г., по молба на взискателя Агенция „Митници“, подадена
чрез юрисконсулт Г.Г., е образувано процесното изпълнително дело срещу Е.
И. С., въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2018 г., издаден от
Административен съд – София град, по адм. д. № 12915/2017 г., с който
длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 200 лева
юрисконсултско възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно за
подписалия молбата юрисконсулт. С молбата за образуване на изпълнително
дело се иска от съдебния изпълнител да събере присъдената с изпълнителния
лист сума, както и разноските по изпълнителното дело, включително и такива
за юрисконсултско възнаграждение. Взискателят иска да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение на длъжника и при липса на доброволно
изпълнение в предоставения му с поканата двуседмичен срок, да се пристъпи
към принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсията на длъжника и вземанията му по банкови сметки.
С последваща молба взискателят е представил и изпълнителен лист от
12.05.2020 г., издаден от Административен съд – София град, по адм. д. №
2101/2018 г., с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от
100 лева разноски по делото. Поискано е вземането и по този изпълнителен
лист да се присъедини за събиране по изпълнителното дело, като отново е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
2
изпълнителното дело в размер на 200 лева.
С разпореждане от 27.01.2021 г. съдебният изпълнител е определил като
дължими от длъжника такси и разноски по съдебното изпълнение в размер на
24 лева – заплатена от взискателя държавна такса за образуване на делото и
200 лева юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 22.02.2021 г., на основание чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3
от ДОПК, съдебният изпълнител е присъединил държавата като взискател за
сумата от 150 лева, съобразно полученото по изпълнителното дело
удостоверение от НАП.
На 07.02.2021 г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния изпълнител
покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на
длъжника по изпълнителното дело /към първоначалния взискател и
присъединения такъв/. В поканата не е включено приетото от съдебния
изпълнител като дължимо юрисконсултско възнаграждение на първоначалния
взискател в размер на 200 лева.
На 09.03.2021 г. длъжникът подава възражение, че не дължи на
присъединения взискател сумата от 150 лева, тъй като това вземане е за
наложени глоби преди повече от три години и това задължение да се отпише
като погасено по давност. Изразява желание да заплати останалите посочени
в поканата задължения в указания му срок, но към момента на изпращане на
делото в Софийски градски съд такова плащане не е направено /видно от
преписа на изпълнителното дело и мотивите на съдебния изпълнител/.
С протокол от 10.03.2021 г. съдебният изпълнител е удостоверил, че е
уведомил длъжника по телефона за липсата на компетентност да се произнесе
по направеното възражение за изтекла давност, като му е указал, че следва да
заяви възражението си пред НАП и да представи по изпълнителното дело
удостоверение за липса на задължения по чл. 191, ал. 4 от ДОПК.
На 16.04.2021 г. длъжникът подава възражение, с което възразява срещу
искането на взискателя Агенция „Митници“ за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева и иска тези разноски да бъдат
определени на минимума.
Препис от това възражение е връчен на взискателя, който е изразил
становище за неоснователност на заявеното с него искане.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали приетото като дължимо
юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева на взискателя
3
Агенция „Митници“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на
подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и
кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Тази разпоредба, касаеща
разпределението на разноските в изпълнителното производство, изключва
приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Отговорността на длъжника
за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и
предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено
поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда, което също не е налице, и по новата т. 3 – за изпълнителни
способи, които не са приложени. Не е налице нито една от хипотезите, поради
което разноските, включително и поисканите такива от взискателя Агенция
„Митници“ за юрисконсултско възнаграждение /в изпълнителто
опроизводство взискателят е представляван от упълномощен от него
юрисконсулт/ са за сметка на длъжника.
Видно от представеното в цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от юрисконсулта на взискателя действия по делото към този
момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. Жалбоподателят е страна по делата, по които са
постановени актовете, въз основа на които са присъдени сумите с издадените
изпълнителни листове и безспорно е бил запознат с тези актове и е имал
възможност да изпълни доброволно задължението към взискателя, тъй като
изпълнителното дело е образувано повече от две години след издаване на
изпълнителния лист от 12.10.2018 г. и половин година след издаване на
4
изпълнителния лист от 12.05.2020 г., т. е. след влизане на осъдителните
актове в сила. Няма законова разпоредба, която да постановява, че
изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно
изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на
отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата. В случая не
са представени и доказателства длъжникът да е изпълнил задължението си,
както в срока за доброволно изпълнение., така и към момента на изпращане
на жалбата му в съда.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите
лица се присъжда и юрисконсултско възнаграждение, а според второто
изречение то не може да надвишава размерите предвидени в чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/, която норма сочи, че размерът се определя
съобразно Наредба на МС и зависи от вида и обема на извършената работа.
Чл. 27, ал. 2 от НЗПП предвижда, че за защита в изпълнително производство
възнаграждението може да е в рамките от 50 до 150 лв. В случая
определеното на взискателя възнаграждение надхвърля предвидения в закона
максимален размер от 150 лева, поради което разпореждането в частта, с
която е отказано искането за редуциране на приетите разноски на взискателя
за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело над сумата от
150 лева е неправилно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, по жалбата на Е. И. С., разпореждане от 10.05.2021 г. на
държавен съдебен изпълнител при СИС на СРС, 21 участък, по изп. д. №
20201110402614, с което е отказано намаляване на приетите за събиране по
изпълнителното дело разноски на взискателя Агенция „Митници“ за
юрисконсултско възнаграждение за разликата от 150 лева до пълния приет
размер от 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за дължимо от длъжника по по изп. д. №
20201110402614 по описа на СИС при СРС, юрисконсултско възнаграждение
от 200 лева на 150 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6