№ 104
гр. Русе, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100321 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр
чл.45 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
Ищцата С. Е. Д., лично и със съгласие на законния си представител Е. Т.
С./ в хода на процеса ищцата С. Д. е навършила 14 години - определение от с.з.
на 28.10.2024г-л.660 от делото/, твърди, че на 22.11.2020г по път ПП І-5 се
движил л.а“Фиат“, модел „Пунто“ с рег № ВТ 5646 ВМ, управляван от С. А.
Т.. В района на кръстовището между път ПП І-5 55км и ул.“К.Фичето“
предприема маневра обратен завой наляво, с което става причина и реализира
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“, модел 320 с рег № Р
8497 КН, управляван от С. П. С.. Тя е пострадала при инцидента в качеството
на пътник в лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“. За ПТП-то е
образувано ДП № 247/20 по описа на ОДМВР-Русе, пр.пр.№ 7009/20 по описа
на РРС. Счита, че процесното ПТП е настъпило поради протИ.правното и
виновно поведение на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, който не е
съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП, а именно чл.5, ал.1
и чл. 38, ал.2. След ПТП-то е откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛ“Канев“-
Русе в тежко общо състояние, неконтактна в безсъзнание, грубо до липС.ащо
дишане двустранно, обилно кървене от лицето-устна кухина и носни отвори-
интубирана в СПО с аспирация на кръв. Установени са : фрактури на лицеви
кости, хемосинус, наличие на чуждо тяло с метална плътност на нИ. на десен
главен бронх в близост до хранопровода-идентични метални тела в обема на
стомашния мехур, пневмонеедиастинум; алвеоларни хеморагии дифузно-
белодробни контузии; течност около слезка и черен дроб; фрактура на сакрум
в дясно; фрактура на дясна бедрена шийка. По спешност е извършена
оперативна интервенция- лапаротомия експлоратива, ревизио кави
абдоминис, евакуацио, лаваж, дренаж-коремната кухина е дренирана,
поставени са тръбни дренове. След оперативно е настанена в ОИЛЗХН на
апаратна вентилация, а след уговорка със специалисти от
1
УБМАЛСМ“Н.И.Пирогов“ –София е транспортирана там. Постъпва в
увредено общо състояние, кома, интубирана, двустранно грубо везикуларно
дишане; десен долен крайник-външна ротация и скъсяване на крайника. След
проведени изследвания са открити още: интрацеребрален хематом вдясно в
непосредствена близост до предния рог на десен страничен вентикул, хигроми
двустранно, фрактура на ляв максиларен синус; фрактура на максилата
двустранно, полиповидно разрастване на лигавицата на десния фронтален
синус. В периода от 27.11.20 до 21.12.20 е била в болничен престой, като от
27.11.20 до 11.12.20 е била в реанимация на апаратна вентилация, като няколко
пъти се е наложило кръвопрелИ.е, поради ниски хематологични показатели.
Хранела се е с назогастрална сонда, като след премахването й е приемала
храна и течности чрез сламка. След стабилизиране на състоянието и отпадане
на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение, е изписана за
продължаващо домашно лечение с дадени указания за пълен режим на покой
и прием на медикаменти. Твърди, че вследствие на ПТП-то е получила
жИ.тозастрашаващи травматични увреди, като леталният изход е
предотвратен единствено и само поради навременната лекарска намеса.
Травмите са причинили болки и страдания, които са били със значителен
интензитет първите 10-12 седмици след инцидента, като общият
възстановителен период продължава и към днешна дата. Предвид характера
на нараняванията и извършените оперативни интервенции, първите месеци е
следвало да спазва щадящ постелен режим, което я поставяло в невъзможност
да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за
задоволяване на които е получавала помощ от С.оите близки, в частност, от
майка си, която я обслужвала денонощно. Вследствие полифрагментната
фрактура на горна челюст, изпитвала трудност при прием на течности и
храни, говор, прозяване, кихане и кашляне. Изпитвала непрестанни силни
болки в травмираните области, уС.щи се и при най-леко движение като
помръдване, завъртане, неповлияващи се от обезболяващи. Това е довело до
промяна в нормалното протичане на ежедневието на едно дете. ПТП-то се е
отразило силно негативно и на емоционалното състояние-станала тревожна,
неспокойна и лесно раздразнителна, загубила здравия си сън. Започнала да
изпитва страх от силни звуци и автомобили. Изживения стрес и душевните й
страдания ще я съпътстват до края на жИ.та й. ОС.ен това за лечението й
били извършени разходи на обща стойност 12 475.48лв, които са пряка и
непосредствена последица от получената при ПТП-то травма. Разноските за
лечението и възстановяването й са адекватно направени и в съгласие с добрата
медицинска практика. Твърди, че за л.а“ Фиат Пунто“ с рег № ВТ 5646 ВМ е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ със срок на действие от 27.05.20 до 26.05.21г. С писмена молба
вх.№ ЦУ 99- 9912/05.02.2021г, съобразно изискванията на чл.380 КЗ, сезирали
застрахователя с искане за определяне и заплащане на застрахователно
обезщетение, но с писмо изх.№ 99-11757 от 05.05.12 отказал изплащане. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ да й заплати сумата от 200 000лв, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на описаното ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума от 05.05.21 до окончателно плащане, както и сумата от
12 475.48лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от същото ПТП, ведно със законната лихва от 05.05.21 до окончателно
плащане.
Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД, със седалище и адрес на
2
управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК,
счита исковете за недопустими и неоснователни. Считат, че иска е
недопустим, тъй като процедурата по чл. 380 КЗ не е изпълнена изцяло, тъй
като правоимащото лице е уведомено за необходимостта от представяне на
допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и
размера на претенцията, но такива пред застрахователя не са представени,
поради което считат, че исковата молба следва да бъде върната и
производството по делото прекратено. Оспорват по основание и размер
предявените искове.
Не оспорват наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между дружеството и собственика
на лек автомобил Фиат Пунто“ с рег № ВТ 5646 ВМ, валиден към 22.11.2020 -
датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.
Считат обаче, че липС.ат доказателства относно механизма на настъпване на
ПТП, поради което оспорват твърдения механизъм за настъпване на ПТП и не
се твърдят извършено нарушение от страна на застрахования водач и не се
сочи коя разпоредба на закона е нарушена и как с поведението си я е нарушил.
Твърдят, че евентуалните увреждания на ищцата са последица от виновно
поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег № Р 8497 КН. Водачът
на този автомобил е управлявал същия със скорост, надвишаваща нормативно
определената максимална такава за процесния пътен участък. Твърдят, че
водача на л.а“Фиат Пунто“ не по С.оя вина е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на ПТП-то, като не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил вследствие на
неправомерното поведение на водача на л.а. марка „БМВ 320“, който поради
движението си с несъобразена скорост и неспособността си да контролира
превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП. Застрахованият
водач не е бил длъжен да знае, че водачът на л.а не спазва установения законов
ред за движение по пътищата.Ударът е настъпил в опасната му зона за спиране
и водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.От друга
страна водачът на л.а „Фиат Пунто“ е предприел всички възможни мерки за за
предотвратяване на ПТП.Събитието се дължи на обстоятелства, стоящи извън
контрола и възможностите на водача на МПС, застраховано в тяхното
дружество. Твърдят, че претендираните от пострадалата увреждания не са
последица на виновно поведение на водача на застрахования в дружеството
автомобил. Оспорва се пряката причинно-следствена връзка между вредите на
пострадалата, респективно твърдените болки и страдания, търпени от нея и
настъпилото ПТП.
Ако съда приеме, че исковете са основателни в условията на
евентуалност се прави възражение за независимо съизвършителство. Твърди
се, че вина за настъпилото ПТП има и водача на „БВМ 320“. Същият в
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП управлявал автомобила с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост, като е пренебрегнал състоянието на
пътната настилка, интензивността на движението, като по този начин се е
лишил от възможността да се предпази от настъпване на вреди, като спре пред
всяко предвидимо препятствие. Водачът е имал задължението да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала
опасността.
Твърди се и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която като пътник в лек автомобил е била без поставен
3
обезопасителен колан като е нарушила чл.137а ЗДвП и не е била в система за
обезопасяване на деца-нарушение на чл.137б,ал.1,т.5 ЗДвП. Към момента на
настъпване на застрахователното събитие е била на ***. и е тежала 35кг, което
означава, че задължително е следвало да използва система за обезопасяване на
деца група ІІІ по смисъла на чл.137б, ал.1,т.5 ЗДвП. Евентуално твърдят, че
дори и да е пътувала в система за обезопасяване, ищцата не е била правилно
закрепена в нея или е била с разкопчан предпазен колан, което е равнозначно
на липса на обезопасяване.
Твърди се независимо съизвършителство от страна на водача на лек
автомобил „Фиат пунто“, тъй като последната е управлявала същия след
употреба на алкохол в нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. ОС.ен това е нарушила правилата на
чл.183,ал.4,т.10 ЗДвП. Имала е задължение, превозвайки дете в управлявания
от нея автомобил да спазва разпоредбите на глава втора, раздел ХХV от ЗДвП.
С. А. Т., превозвайки ищцата без да използва система за обезопасяване на
деца, включваща и детско столче, съобразена с възрастта, теглото и ръста на
детето, нарушава установеното в закона изискване за неговото обезопасяване.
ОС.ен това считат, че размера на претенциите е силно
завишен.Заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и
страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност. Размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с
претърпяното, не съответства на съдебната практика и социално-
икономическата обстановка. Считат исковете за неимуществени вреди и
С.ързаните с тях имуществени вреди за недоказани и завишени по размер.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния
иск за лихви. На самостоятелно основание се оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва, както размера на претендираните лихви, така и
началния момент, от който същите се претендират.
Конституираното трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД“ОЗК
Застраховане“-София -С. А. Т. не е взела становище по иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2020г в 16.24 на кръстовището между ПП I-5 км 55 и ул.“Кольо
Фичето“ в гр.Бяла е осъществено пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег № ВТ 56 46 ВМ, собственост на В. Д. С.,
управляван от С. А. Т. и лек автомобил „БМВ 320“ с рег № Р 8497 КН,
управляван от собственика му С. П. С.. Съставен е костативен протокол за
ПТП с пострадали № 44 от 22.10.2020г, според който л.а „Фиат Пунто“ е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ОЗК Застраховане“ със
срок на валидност 27.08.2020г до 26.11.2020г, а за лек автомобил „БМВ“ е
налице такава застраховка, сключена с „ДаллБогг ЖИ.т и здраве“ със срок на
действие 11.11.2020г до 11.11.2021г. Според този констативен протокол при
ПТП-то са пострадали лицата С. А. Т., С. Е. Д. и И. А. С., както и е
образувано ДП № 247-ДП-213 от 22.11.2020г. Досъдебното производство е
приключило с Постановление на РРП от 01.08.2024г, с което е било
прекратено, тъй като деецът изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието след извършване на инкриминираното деяние. Според същото
постановление деянието за което е било образувано наказателното
производство, съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр с чл.342,
4
ал.1, пр.3 НК, тъй като на 22.11.2020г в гр.Бяла, обл.Русе при управление на
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с
рег № ВТ 5646 ВМ, С. А. Т. от гр.***** нарушила правилата за движение по
пътищата : чл.38, ал.2 ЗДвП : „ при завИ.е в обратна посока водачът пропуска
насрещно движещите се пътни превозни средства“, като не изпълнила
задължението си и при завИ.е в обратна посока не пропуснала насрещно
движещото се пътно превозно средство-лек автомобил марка „БМВ“, модел „
320 Д“ с рег № Р 8947 КТ, в резултат на което по непредпазлИ.ст, причинила
на С. Е. Д. от *******, средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето, временно опасно за жИ.та; счупване на горна челюст и избИ.е на
зъби, което трайно затруднява дъвченето и говоренето и трайно затрудняване
на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни и на И.
А. С. от гр.*****, *******, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезка.
Според показанията на С..Р. Т. Д., който е син на водача на лек автомобил
„Фиат пунто“- С. Т. и вуйчо на ищцата С. Д., на 22.11.2020г докато майка му
управлявала лекия автомобил при извършване на маневра обратен завой
покрай корекома/ местност „Росна китка% ги удря м.а“БМВ“. В колата оС.ен
водача на лекия автомобил С. Т. са пътували и ищцата С. Д. и „ВИК“ майстор,
които С. Т. била наела и който тя карала до ггр.*****. Съпругът на другата
сестра на С.идетеля бил на мястото на произшестгвието, тъй като работел като
пожарникар, и открил С. Т. в канавката, а С. Д. в храстите. Когато С.идетелят
отишъл на мястото на катастрофата колата я нямало, защото била взета, на
място имало накакви пласмасови части, детското столче било на пътя и други
дребни вещи от колата.С.идетелят не могъл да разбере къде е потувала С. Д.,
защото столчето било на пътя. Нямало и кого да попита, защото майка му,
която управлявала лекия автомобил, била в кома. След няколко дни го пуснала
до колата, защото му трябвала ключовете от къщата, които били отстанали в
лекия автомобил и видял, че тоя е смачкан. По-късно С.идетелят не е
разговарял с майка си и племенницата си за катастрофата, защото те не
помнели.
Според показанията на С..С. С., който управлявал участващия в
катастрофата лек автомобил „БМВ“, катастрофата станала на Корекома в
гр.Бяла, след обяд, в С.етлата част от денонощието, било слънчево време,
нямало дъжд, видимостта била над 200м. Той се движил с неговия лек
автомобил направо в дясната лента за движение в посока гр.Велико Търново, а
другият автомобил идвал от посока гара Бяла, навлязъл в кръстовището за
обратен завой и С.идетелят се ударил в този лек автомобил. Неговият
автомобил се ударил челно, а доколкото си спомня, другия автомобил-
странично. Той се движел с около 80км/ч, но не може да направи преценка
каква е била скоростта на движение на другия автомобил. Той въприел другия
автомобил когато бил много близко до неговия и другия автомобил вече бил
навлязъл в кръстовището и се намирал на много малко разстояние от неговия
автомобил. Нямало никакво време за реакция. На мястото където станала
катастрофата, пътя бил с две ленти за движение в едната посока. Неговият
автомобил бил в дясната лента за движение и удара станал в неговата лента.
С.идетелят не може да каже в коя част на пътното платно станал сблъсъка
между автомобилите, тъй като всичко се случило за секунди, но според него
бил някъде около осевата линия. Вследствие на удара другата кола се
преобърнала по таван в дясната лента, а неговия автомобил спрял малко по-
напред в дясната лента. Неговият автомобил бил със смачкан капак отпред,
5
счупени фарове вляво и броня, както и спукано предно стъкло. С.идетелят не
може да каже точно какви били уврежданията върху другия автомобил, тъй
като не е разглеждал подробности, но бил ударен в дясната част.Според
С.идетелят в другият автомобил имало трима пострадали- водача на лекия
автомобил, мъж и дете. С..С. веднага след катастрофата отишъл до този лек
автомобил, за да види какво е състоянието на пътуващите в него. Жената била
отстрани до лекия автомобил, на платното и не била контактна. Детето също
било извън колата, С.идетелят мисли, че е било зад колата, но не е сигурен и
също не било контактно. Детето било в затревената част извън платното
вдясно, гледано от неговата посока на движение, като местоположението му
било точно зад техния автомобил, но не можел да каже на какво разстояние.
Детето било малко, но С.идетелят зараси кормарната ситуация не може да
определи неговата възраст и ръст. Мъжът бил вътре в автомобила, но
С.идетелят не знае точно къде е седял. С.идетелят не знае дали в другия
автомобил е имало поставени предпазни колани, тъй като бил обърнат по
таван. Не е видял детско столче. Обадили се веднага на спешна помощ, който
дошли и взели хората от другия автомобил. Изпробвали го за алкохол и
пробата му била отрицателна. С.идетелят не си спомня разпилени части от
леките автомобили на пътното платно. Твърди, че на мястото, не е имало
други леки автомобили.
Вещите лица по комплексна автотехническа и медицинска екпертиза,
определят следния механизъм на пътното-транспортно произшествие въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, протоколи за оглед на
местопроизшествие от 22.11.2020 и снимкщи към него, протокол за оглед на
веществени доказателства от 25.11.2020 и снимки към него, намиращи се в
приложеното ДП, заверени копия от схеми на участъка на произшествието,
предоставени от АПИ, ОПУ-Русе, писмо от отдел „Районен център 112“-Русе :
нa 22.11.2020г., около 16:10-16:15 часа, през С.етлата част от денонощието, по
гл.път I-5 (Русе-Велико Търново), в границите нa населеното място гр. Бяла и
в посока към гр. Велико Търново се е движил л.а. „БМВ 320 д" c per.№ P 8497
КН, управляван от С. С., на *** Когато този автомобил се е намирал в района
на км.55, в района на кръстовището на ул. „Колю Фичето" № 22 и входа за
„ТИР“ паркинг и бистро „Боби“ се е движил в дясната пътна лента с около
78,6 km/h. B този момент в насрещна посока, към гр. Русе се е движил л.а.
„Фиат Пунто" с per. № BT 5646 ВМ, управляван от С. Т., на *** Нa
кръстовището, л.а. „Фиaт Пунто" е завил наляво с цел включване в платното
за движение към гр. В. Търново с около 21,8 km/h. Пpи описаните движения,
между описаните автомобили е настъпил удар. Той е бил: пo дължина на пътя
- на около 10,00-11,00 метра от избрания при огледа ориентир, в посока към
гp. B. Търново; пo широчина на пътя - от 1,50 дo 3,50 метра вляво от приетата
базова линия /десния край на платното за движение, гледано към гp. B.
Търново/. Мястото на удара е в лентата за движение на л.а. „БМВ 320 д" /
дясната пътна лента на платното, гледано към гр. В. Търново/, тъй като всички
следи и находки са се намирали в тази лента и вдясно от нея. Ударът за л.а.
„БМВ 320 д" е настъпил с неговата предна част и пo-силно изразено вляво, a
за л.а. „Фиат Пунто" - в неговата дясна странична част, в областта на задния
десен капник, задната дясна и предна дясна вpaтa. След удара, л.а. „БМВ 320
д" е запазил посоката и траекторията си на движение, като е изминaл след това
около 43,0 метра. Непосредствено преди да спре се е отклонил косо към
лявата пътна лента, където e нaмepeн. След удара, л.а. „Фиат Пунто" се е
отклонил наляво, спрямо положението мy в момента на удара. Масовият му
6
център е изминал oкoлo 30,0 метра до мястото, където е намерен и се е
преобърнал пo таван.
Пътници в л.а. „Фиат Пунто" са били: С. Д., на *** и И. С., на ***
Вследствие от произшествието са пострадали водачът и пътниците в л.а.
„Фиат Пунто". Вероятно, според заключението, тъй като по делото липС.ат
доказателства в тази насока, И. С. се е намирал на предната дясна седалка, а
детето С. Д. се е намирала на задната седалка.
Установено е, че водачите на автомобилите не са употребили алкохол.
Произшествието е настъпило през С.етлата част на денонощието,
времето е било ясно, слънчево и сухо, не е валяло дъжд. B района пътя е
хоризонтален и прав, преди който има наклон на изкачване, a веднага след
него - наклона на спускане в посока към гр. В. Търново. Широчината на
платното за движението в посока към гр. Велико Търново е 7,80 м., като южно
от него се намира уширение, на което е липС.ала пътна маркировка.
Уширението е асфалтирано и С.ързва двете платна за движение, през което
идващите от гр. Велико Търново могат да извършват завИ.е наляво и да
влизат в бистрото и „ТИР“ паркинга. Платното е разделено на две ленти от
единична прекъсната линия. Лявата пътна лента е с широчина 4,0 м., a дясната
- 3,80 м. Преди мястото на произшествието за водача на л.а. „БМВ 320 д" е
имало на една основа 2 бр. пътни знаци - отгоре А26 „Кръстовище с път без
лредимство" и отдолу В26 „ Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" с надпис 50.
Според заключението техническа причина за произшествието е
пресичането на траекториите на движение на процесните автомобили в един и
същ момент и място. Възможностите за предотвратяване на произшествието
от страна на водача на л.а „БМВ 320 д" са както следва :
- ако се приеме, че преди да навлезе в платното, предназначено за
движението към В. Търново, л.а. „Фиат Пунто" е спрял (т. 3.1. от
заключението) с установената си скорост ce e намирал на 57,5 m преди
мястото на удара и от товa разстояние двамата водачи са могли да се
възприемат. Сравнявайки това разстояние със спирачния път на л.а. „БМВ 320
д", както с установената скорост - 61 ,7 метра (форм.14.), така и с нормативно
разрешената скорост - 30 метра (форм. 15.), следва заключението, че водачът
на л.а. „БМВ 320 д" не е могъл да го спре в установената мy скорост 78,6 km/h.
Могъл е да го спре, ако се е движил с нормативно разрешената мy скорост 50,0
km/h. Тук трябва дa се обърне внимание, че ускорението, което е трябва да
развие л.а. „Фиат Пунто" при потегляне от място, до скоростта в момента нa
удара, технически е много трудно достижимо (т.3.1.).
- ако се приеме, че преди дa навлезе в платното, предназначено за
движението към В. Търново, л.а. „Фиат Пунто" е навлязъл с постоянна
скорост, без да спира (т. 3.2.). За този вариант, л.a. „БМВ 320 д" с установената
си скорост се е намирал на 28,9 m преди мястото на удара и от това разстояние
двамата водачи са могли да се възприемат. Сравнявайки това разстояние със
спирачния път на л.а. „БМВ 320 д", както с установената скорост - 61,7 метра
(форм.14. ), така и с нормативно разрешената скорост - 30 метра (форм. 15.),
следва заключението, че водачът на л.а. „БМВ 320 д" не е могъл да го спре,
както с установената скорост 78,6 km/h, a също така и с нормативно
разрешената му скорост 50,0 km/h. Скоростта, с която водачът на л.а. ,,БМВ
320 д" е могьл да го спре при тези условия („съобразената скорост") е 48,9
km/h.
7
В конкретната пътно-транспортна ситуация, л.а. ,,БМВ 320 д" се е
движил no платното на главния път, предназначено за гр. В. Търново. B
района на произшествието е имал намерение да продължи движението сu
направо. Лек автомобил „Фиат Пунто" се е движил пo платното на главния
път, предназначено за гр. Русе (насрещна посока за л.а. „БМВ"). B района на
произшествието, л.а. „Фиат Пунто" е завил наляво с цел включване в платното
за движението към гр. Велико Търново. При отговора на въпрос 3.5. е
установено, че разстоянието, oт което двамата водачи са мoгли да възприемат
положението на другия автомобил, през С.етлата част на деня, при ясно време
и съобразно с геометрическите характеристики на пътя е около 50 метра.
Ако водачът на л.а. „Фиат Пунто" - С. Т. е спряла преди да навлезе на
платното, предназначено са движение в посока към гр. В. Търново, същата
технически е разполагала с време да възприеме насрещно движещия се л.а.
,,БМВ 320 д". Изчисленото от вещото лице време от 6,58 s е достатъчно
голямо, че да може С. Т. да възприеме движението на л.а. „БМВ 320 д". От
написаното дo тук, следва, че технически, ако С. Т. е пропуснала насрещно
движещият се л.а. „БМВ 320 д" е съществувала техническа възможност за
предотвратяване на произшествието от нейна страна. Изброените
възможности за предотвратяване на произшествието има субективен характер
на водачите, участници в произшествието.
След извършено от вещите лица наблюдение на мястото на
произшествието и при съобразяването на всички доказателства по делото,
същите са стигнали до извода, че разстоянието от което двамата водачи са
могли да възприемат положението на другия автомобил е около 150 метра.В
материалите на досъдебното производство няма данни дали л.а „Фиат
Пунто“в момента на навлизане на пътното платно, предназначено за движение
към Велико Търново, е бил спрял или не, поради което в заключението са
разработени два варианта за определяне на разстоянието между двата
автомобила. В първия вариант, ако се приеме, че л.а.“Фиат Пунто“ е бил
спрял, вещите лица приемат, че л.а“БМВ 320 д“ се е намирал на около 57.5м.
от мястото на удара, а ако се приеме, че преди да навлезе в платното за
движение към Велико Търново л.а“Фиат Пунто“ е навлязъл с постоянна
скорост, без да спира, то л.а“БМВ 302 Д“ се е намирал преди мястото на удара
на разстояние 28.9м. И при двата варианта водачите на леките автомобили са
могли да се възприемат преди произшествието.
Според заключението на вещите лица, във воденото ДСП, при огледа на
местопроизшествието и при огледа на веществените доказателства, обективно
не е установено наличието и състоянието на предпазните колани в л.а“Фиат
Пунто“. Същите не се забелязват и на направените снимки. Процесният
л.а“Фиат Пунто“ е произвеждан в периода 1992-1999г и би следвало на всички
места за сядане да е бил оборудван фабрично с триточкови предпазни колани.
Няма данни да е снабден с т.нар „пиропатрони“. Според зюклячението от
приложен амбулаторен лист в делото е видно, че на 09.09.2021г детето С. Д. е
бил с ръст *******, от статитическите данни относно деца на *** и
установения ръст и тегло на детето 1 година след произшествието, вещите
лица приемат,че към момента на катастрофата С. Д. е била с ръст *****
Според правилата на Закона за движение по пътищата деца под 150см трябва
да бъдат обезопасени с подходящо столчи или повдигаща седалкща, които
съответстват на тяхното тегло и възраст.Ако детето използва повдигаща
седалка, то задължително трябва да се предпазен колан. В досъдебното
производство обективно не е установено наличието и състоянието на
8
предпазните колани, както и наличието на специална система за
обезопасавяне на деца. Такива не се забелязват и от направените в ДП снимки.
Според вещи лица при данните от С.идетелките показания за столче и че
пострадалата ищцата дслед удара е била извън автомобила и при липсата на
установети специфични увреждания от поставен предпазен колан, следва да се
приеме, че ако ищцата е използвала предпазни средства, те не са били
поставени правилно. Според заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза при описания тях в
заключението механизъм на произшествието, следва, че в началото на удара
инерционните сили, действащи на телата на намиращите се в л. а. „Фиат
Пунто" са били насочени надясно. При движение на автомобила дo мястото,
където е намерен са действали центробежни сили, насочени пo посока на
часовниковата стрелка, както и вибрации в напречно направление и пo
височина. Ha задната седалка, където се е намирало детето, центробежната
cилa e била насочена наляво. При преобръщането на автомобила и
непосредствено преди дa преустанови движението си, са действали
центробежни сили насочени странично надясно, тъй като автомобила се е
преобърнал през тaзи страна на тавана си. Като се имaт предвид уврежданията
на пострадалата следва да ce npueмe, че са надице травматични увреждания,
получени в купето на автомобила oт детайли в дясната част нa същото, тавана
и предна дясна седалка, получени са травматични увреждания npи изпадането
от автомобила и падането нa терена. Една от основните функции нa
предпазните средства е да не допуснат изпадане от автомобила на пътника. B
делото е отразено, че пострадалата след удара е била извън автомобила нa
терена. Това дава основание да се приеме, че ако е изпoлзвaлa предпазни
средства, те не са били поставени правилно. He ce установяват специфични
увреждания, от които може да се определи пo безспорен начин коя травма
точно от коя част на автомобила е получена или от тepeнa. При правилно
поставени предпазни средства уврежданията няма да са същите. Устно в
съдебно заседание вещото лице-съдебен лекар, участващ в комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, сочи, че травмите при
правилно поставен предпазни средства- столче и колан, същите биха били по-
различни и леки, но според вещото лице, пак щеше да има коремна травма,
гръдна травма от камшичния удар би могло да се получи травма и на шията и
главата.Според вещото лице след като няма данни вида на седалката/детско
столче/, колко дясната седалка е била изтеклена напред или назад, тъй като
дори и с предпазен колан има движение на тялото от порядъка на 10-12см,
няма как да се отговори какви увреждания биха се получили и при правилно
поставен колан, тъй като например ако предната дясна седалка е била
изтеглена много назад, пак би могъл д ас еполучи контакт между главата на
ищцата и седалката.
Устно в съдебно заседание и вещите лица по комплексната съдебно-
медицинска експертиза, заявяват, че при правилно поставени предпазни
средства няма да настъпят същите увреждания. Уврежданията биха били по-
леки, но вещите лица считат, че няма как да се определи какви биха били те.
При правилно поставен предпазен колан биха се получили коремни травми и
гръдни травми, но няма как да се получи лицево-черепна травма. Според
устното изложение в съдебно заседание от вещите лица, независимо от
поставените предпазни средства, тялото има С.ободен ход, поради което
именно от движението на тялото напред и назан, в зависимост от посоката,
биха могли да се получат различни травми. Самото счупване на бедрото, не
9
зависи от това дали е поставен или не е поставен предпазен колан. Чревната
непроходимост, причинена от срастване на червата, е проява на травмата в
коремната кухина. Ретроперитоналният хематом води до чревна
непроходимост. При правилно поставен предпазен колан, биха могли да се
получат и травми, съвсем различни от тези в настоящия случай, например
шийна травма.
С. Е. Д. е откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛ“Канев“АД-Русе веднага
след пътното-транспортно произшествие. Поставена е и диагноза
„политравма. Фрактура коли феморис декстра. Корпус алиенум езофагиалис.
Фрактура сакрум декстра ет Хематома ретроперитонеалис. Контузио
пулмоние“. Според представената по делото епикриза е била на лечение в
болничното заведение в периода 22.11.2020г до 27.11.2020г в отделение
„Обща, гройно-септична, детска и еднодневна хирургия“. Според епикризата
е постъпила в болницата в тежко общо състояние, неконтактна в безсъзнание.
С обилно кървене от лицето-устна кухина и носни отвори - интубирано е в
СПО с аспирация на кръв. Грубо до липС.ащо дишане двустранно, което се
появило след интубацията и аспирацията. Взето е решение за спешна
лапаротомия. Статуса на Д. след операцията е „неконтактно. Дишане-
двустранно грубо-везикуларно. Корел с вяла перисталтика“. Изписана от е
отделението в тежко общо състояние, неконтактно, на апаратна вентилация,
грубо дишане двустранно, колем с вяла перисталтика. Насочена е към детска
клиника „Пирогов“ - София.
Според издадената от УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД - клиника по детска
ортопедия и травматология“ С. Д. е била на лечение в това болнично
заведение в периода от 27.11.2020г до 21.12.2020г. с диагноза „ счупване на
бедрената шийка. Извършени са три операции, както следва : на 27.11.2020г с
данни за инвагинат, на 02.12.2020г заради „ дислоцирана фрактура на шийката
на бедрената кост“ и на 03.12.2020г заради „полифрагментна фрактура в горна
челюст“. Според епикризата при престоя в клиниката е в подобряващо се
общо състояние. По делото са представени всички медицински документи от
проведеното на Д. лечение в УМБАЛ“Канев“АД-Русе и „Пирогов“ЕАД.
В периода от 12.07.2024г до 17.07.2024г С. Д. е била на лечение в
отделение „педиатрия“ на УМБАЛ“Канев“АД-Русе с диагноза „ Grand mal
припадъци/ с малки припадъци или без тях/ . По делото са представени и
множество амбулаторни листи, ведно с други придружаващи медицински
документи, за извършени на Д. прегледи и изследвания в периода от м.10.22
до 31.08.23г заради посоченото заболяване.
В периода от 12.08.2024г до 16.08.2024г С. Е. Д. е била на лечение в
УМБАЛ“Канев“АД- Русе в отделение „хирургия“ с диагноза „чревни
срадствания“. В епикризата е отразено, че има придружаващо заболяване – „
други уточнение форми на епилепсия“.
С..Р. Д. отишъл на мястото на катастрофата, веднага след като съпругът
на другата му сестра, който бил пожарникар и в това си качество бил на
мястото на произшествието, му се обадил, за да каже че майката на С.идетеля
и неговата пременница са претърпели тежка катастрофа. Когато отишъл
колата била вдигната от мястото, а близките им били в линейки и пътували
към Русе. Отишъл веднага в болница „Канев“ в Русе и там майка му и
племенничката му били приети в интензивното отделение. От лекарите
разбрал, че С. Д. е в медикаментозна кома. Пет дни я държали в болницата в
гр.Русе, след което я изпратили в Пирогов като тя към него момент
10
продължавала да е в кома. Там я оперирали три пъти. Според С.идетеля се е
наложило детето да отиде в Пирогов, защото за едната операция на лицето в
гр.Русе не е имало специалисти. След операциите тя вече не била в кома. Едни
от операциите били тазобедрени, поради което след връщането си от гр.
София в гр.Русе С. Д. се придвижвала с патерици. Състоянието й било много
зле като не божела да си стъпва на десния кракь като според С.идетеля и към
настоящия момент тя „замятала“ този крок и когато стане малко по-студено се
оплаквала от болки. Когато се върнала в дома си бил с памперси и докато била
с патерици, за период от два месеца, имала нужда някой от семейството да я
обслужба. Имплантите били все още в крака й. Според него, дори и сега
детето понякога се изпуска по малка нужда, а преди катастрофата не е имала
такъв проблем. В момента С. Д. не излиза никъде, била подтисната,
притеснявала се от белезите на лицето си, които били над горната й устна
вдясно. Тези белези били няколко, всеки по около сентиметър. С. Д. била
непрекъснато притеснена, не общувала и не излизала да се среща с приятелки.
Такива не идвали в дома й отново защото тя се притеснявала да не и се
подиграват заради белезите и накучването. Понастоящем общувала само с
членовете на семейството им.
Не можели да я качат в кола, защото се страхувала. Към настоящият
момент лекарите, които я преглеждат, ходят в дома им.Детето повтаряло осми
клас, защото не можела да помни, а преди катастрофата не е имала проблеми с
паметта, учела се и според С.идетеля била добра ученичка. След катастрофата
тя само се водела, че ходи на училище, но сега имала изпити и матури, които
не можела да вземе, защото не може да помни. Тя не ходела на училище, а
учителите ходели в дома им. Преди катастрофата сама ходела на училище, а
сега не можела. Дори не излизала в парка, заради притеснение. След
катастрофата започнала да получава и гърчове. С.идетелят знае, че е паднала в
училище и е изпаднала в безсъзнание, защото му звъннали и на него. Знае, че
има поставена диагноза за тези гърчове и от скоро била с ТЕЛК.
По делото е представено опис - калкулация на медицинските разноски на
С. Е. Д. на обща стойност 12 475.48лв. Представени са и фактури и фискални
бонове, с които са изплатени всички описани в описа медицински
манипулации./ л.150 /, както следва : на 11.12.2020г - 58лв, потребителска
такса за престоя й в УМБАЛ“Канев“; на 11.12.2020г - 107.20лв за превоз от
болницата до дома; на 11.12.2020г – 46.09лв за лекарства; на 12.12.2020г-
53.19лв за пелени и влажни кърпи; на 30.12.2020г сумата от 650лв за
медицински транспорт-линейка, за което е издадена факрута 54 от 30.12.2020
и фискален бон към нея; 900лв за избор на епик в УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД-
София, за което е издадена фактура № ********** от 23.12.2020г и фискален
бон към нея; сумата от 500лв за самостоятелна стая в отделение по дсетска
ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Пирогов“ЕАД-София, за което е
издадена фактура № ********** от 23.12.2020г и касов бон към нея; сумата от
7 800лв, изплатена за резорбируема плака за травматична лицева
рекострукция, за което е издадена фактура № ********** от 02.12.2020г. и
фискален бон към нея от „Пирогов“ЕАД; сумата от 2361лв за канюрилан винт
и разширен остеосинтезен пакет, за което е издадена фактура № **********
от 07.12.2020г от „Пирогов“ЕАД и касов бон към нея. Според вещите лица по
комплаксната съдебно-медицинска експертиза, описаните по-горе разходи за
лекарствени средства, остеосинтезен пакет, резорбирумема плака, пелени и
влажни кърппи, потребителска такса са пряко С.ързани с лечението на
травматичните увреждания. Останалите разходи са за транспорт, избор на
11
екип и битови условия в здравното заведение.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска експертиза с
участието на специалист неврохируг, специалист ортопедия и травматология
и специалист съдебна медицина, според която от представената медицинска
документация е видно, че С. Е. Д. е получила следните увреждания: Контузия
на мозъка и вътремозъчен кръвоизлив. Многофрагментно счупване на горна
челюст, наложило оперативна интервенция. Загуба на първи и втори горни
десни зъби. Колекция от кръв в лицеви синуси. Контузия на двата бели дроба.
Колекция от малко количество кръв в коремната кухина. Ретроперитонеален
хематом. Счупване на кръстната кост вдясно. Счупване на шийката на дясна
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза. Възникнали са усложнения,
които се изразяват в следното: B началото на 2021 г. е получила епилептичен
припадък. Припадъците са продължили и след приложено лечение засега
намаляли. Чревна непроходимост през 2024 г. поради сраствания на червата.
Наложило е операция no спешност. Отразените усложнения са в пряка
причинно следствена връзка с причинените травматични увреждания
получени при ПТП на 22.11.2020г. При тези данни установените увреждания
на С. Д. следва да се преценяват no следните медико-биологични признаци:
Разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та. Счупване на горна
челюст и избИ.е на зъби, което трайно затруднява дъвченето и говоренето.
Трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от
тридесет дни. Постоянно разстройство на здравето опасно за жИ.та.
Според вещите лица от медицинската документация се установява, че по
отношение на Д. е проведено следното лечение: Ha 22.11 .2020-
Лапаротомия.Ревизио каби абдоминис.Лаваж .Дренаж. Ha 22.11 .2020-
Поставена Директна Скелетна Екстензия.на десен крак. Ha 3.12.2020-Метална
остеосинтеза na горна челюст. Ha 27.11 .2020-дезинвaгинация.
Апендектомия.дренаж. Ha 02.12.2020-Метална остеосинтеза на бедренна
шийкa. Момичето е приета с политравма и множество наранявания ,в тежко
общо състояние със съществуващ непосредствен риск за жИ.та na
пострадалата. Медикаментозно лечение.
С. Д. е изпитвала интензивни и силни болки непосредствено при
процесуалното ПTП и настаняването в болничното заведение. Силни болки е
изпитвала непосредствено след операциите,след което ca били
медикаментозно копирани.Силни болки отново настъпват след изпиС.ането и
транспортирането до HOBO болнично заведение. Прегьрпява нови 3
оперативни намеси,които също ca С.ързани с болки и страдания. Добре е
понасяла рехабилитация без съществени оплаквания.Изпитвала е дискомфорт
при продължителното натоварване na кpaйникa и затруднение при хранене.
Според вещите лица към настоящия момент С. Д. е с минимално ограничение
на движенията в дясна ТБС, лека накуцваща походка. Десен долен крайник с
засилена външна ротация в oтпycнaтo/лeгнaлo пoлoжeниe. Липcвa cкъcявaнe
на кpaйникa. Oчaквa ce пълнo въстановяване на функцията. Устно в съдебно
заседание вещите лица са посочили, че към настоящия момент ищцата е с
минимално ограничение на движенията като е налице отслабване на
мускулатурата като според вещото лице-ортопед това напълно подлежи на
възстановяване като за целта е необходимо малко повече физическа активност
от страна на ищцата, поради което не може да се каже със сигурност какъв
период от време е необходим за възстановяването й.
Към настоящия момент у ищцата е налице болка в челюстта при
12
продължително натоварване на челюстната мускулатура /твъpдa,жилaвa
xpaнa/. По отношение на епилепсията се провежда лечение, което до този
момент задоволително копира големите епилептични припадъци. He може да
cc твърди, че това заболяване няма да cc проявява до края на жИ.та й.
На 05.02.2021г С. Е. Д. чрез С.оята майка и законен представител Е. Т.
С. е отправила до ЗАД“ОЗК Застраховане“- гр.София претенция за заплащане
на обезщетение за причинените й от ПТП на 22.11.2020г неимуществени и
имуществени вреди. Застрахователят с писмо от 05.05.2021 е уведомил
представляващият я адвокат- адв.Я. Д., че тъй като не е представила на
застрахователя исканите от него документи, а представените такива не са
достатъчни за доказване основателността на претенцията и определянето
размера на обезщетениет, застрахователят не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение по образуваната щета № 0411-510-0002-2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, в процеса следва да се установят от страна на пострадолото
лице на следните елементи от фактическия състав, както следва:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
неимуществени вреди, които от С.оя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и
застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква субективното
право на деликтно обезщетение, както и прякото право на застрахователно
обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който
е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
13
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди - както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедлИ.ст / чл.51 и
чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, протИ.правност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищцата. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното
доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
пострадалата е отправила към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и няма данни застрахователят да е одобрил
претенцията й и да й е изплатил застрахователно обезщетение. С оглед
изложеното предявеният иск е процесуално допустим.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението по назначената комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, съдът намира, че е установен и фактическият състав,
от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение на увреденото лице, а именно установено, че
водача на л.а“Фиат Пунто“ с рег. № ВТ 5646 ВМ – С. Т. е виновна за
настъпилото на 22.11.2020г, около 16:10-16:15 часа, през С.етлата част от
денонощието, по гл.път I-5 (Русе-Велико Търново), в границите нa населеното
място гр. Бяла и в посока към гр. Велико Търново пътно транспортно
произшествие между управлявания от нея лек автомобил и лек автомобил
„БМВ 320 Д“ с рег № Р 84 97 КН, управляван от С. П. С..
Съдът възприема изцяло механизма на пътното - транспортното
произшествие, установен от вещите лица по комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, тъй като същите са дали
ясно, точно и компетентно заключение, съобразено със събраните по делото
писмени и гласни доказателства и фактите, изложени в протокол за оглед на
местопроизшествие и снимки към него и протокол за оглед на веществени
доказателства и снимки към него, съдържащи се в досъдебното производство,
които са приети като доказателства по настоящото дело. Според приетия от
вещите лица механизъм на произшествието нa 22.11.2020г., около 16:10-16:15
часа, през С.етлата част от денонощието, по гл.път I-5 (Русе-Велико Търново),
в границите нa населеното място гр. Бяла и в посока към гр. Велико Търново
се е движил л.а. „БМВ 320 д" c per.№ P 8497 КН, управляван от С. С., на ***
Когато този автомобил се е намирал в района на км.55, в района на
кръстовището на ул. „Колю Фичето" № 22 и входа за „ТИР“ паркинг и бистро
14
„Боби“ се е движил в дясната пътна лента с около 78,6 km/h. B този момент в
насрещна посока, към гр. Русе се е движил л.а. „Фиат Пунто" с per. № BT 5646
ВМ, управляван от С. Т., на *** Нa кръстовището, л.а. „Фиaт Пунто" е завил
наляво с цел включване в платното за движение към гр. В. Търново с около
21,8 km/h. Пpи описаните движения, между описаните автомобили е настъпил
удар. Той е бил: пo дължина на пътя - на около 10,00-11,00 метра от избрания
при огледа ориентир, в посока към гp. B. Търново; пo широчина на пътя - от
1,50 дo 3,50 метра вляво от приетата базова линия /десния край на платното за
движение, гледано към гp. B. Търново/. Мястото на удара е в лентата за
движение на л.а. „БМВ 320 д" / дясната пътна лента на платното, гледано към
гр. В. Търново/, тъй като всички следи и находки са се намирали в тази лента и
вдясно от нея. Ударът за л.а. „БМВ 320 д" е настъпил с неговата предна част и
пo-силно изразено вляво, a за л.а. „Фиат Пунто" - в неговата дясна странична
част, в областта на задния десен капник, задната дясна и предна дясна вpaтa.
След удара, л.а. „БМВ 320 д" е запазил посоката и траекторията си на
движение, като е изминaл след това около 43,0 метра. Непосредствено преди
да спре се е отклонил косо към лявата пътна лента, където e нaмepeн. След
удара, л.а. „Фиат Пунто" се е отклонил наляво, спрямо положението мy в
момента на удара. Масовият му център е изминал oкoлo 30,0 метра до
мястото, където е намерен и се е преобърнал пo таван.
Произшествието е настъпило през С.етлата част на денонощието,
времето е било ясно, слънчево и сухо, не е валяло дъжд. B района пътя е
хоризонтален и прав, преди който има наклон на изкачване, a веднага след
него - наклона на спускане в посока към гр. В. Търново. Широчината на
платното за движението в посока към гр. Велико Търново е 7,80 м., като южно
от него се намира уширение, на което е липС.ала пътна маркировка.
Уширението е асфалтирано и С.ързва двете платна за движение, през което
идващите от гр. Велико Търново могат да извършват завИ.е наляво и да
влизат в бистрото и „ТИР“ паркинга. Платното е разделено на две ленти от
единична прекъсната линия. Лявата пътна лента е с широчина 4,0 м., a дясната
- 3,80 м. Преди мястото на произшествието за водача на л.а. „БМВ 320 д" е
имало на една основа 2 бр. пътни знаци - отгоре А26 „Кръстовище с път без
предимство" и отдолу В 26 „ Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" с надпис 50.
Съгласно чл.84, ал.2 ППЗДвП при завИ.е наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен
да пропусне насрещнодвижещите се пътни превозни средства. Това правилно
не е спазено от водача на лек автомобил „Фиат Пунто“ – С. Т., който
автомобил на кръстовището е завил наляво с цел включване в платното за
движение към гр. В. Търново и при осъществяване на тази маневра се е
блъснал в движещият се направо л.а“БМВ 320 Д“. От друга страна вещите
лица установяват, че преди мястото на произшествието за движещият се
направо лек автомобил „БМВ 320 Д“ е имало поставен знак А 26 „кръстовище
с път без предимство“, който знак сочи, че за извършващия маневра завИ.е
наляво за навлизане на пътя, по който се е движил този лек автомобил, пътят
отново е без предимство. В този случай при извършване на маневрата от
страна на водача на л.а „Фиат Пунто“, същият следва да пропусне движещите
се направо леки автомобили и едва след това да извърши маневрата си.
Според заключението на вещите лица видимостта е била около 150 метра, т.е
водачите и на двете превозни средства са имали видимост един към друг. Ако
се приеме, че водачът на л.а „Фиат Пунто“ преди да извърши маневрата си и
15
на навлезе в платното за движение, предназначено за движение към Велико
Търново, е бил спрял, то при установените скорости и на двата автомобила -
21.8 км/ч за л.а“Фиат пунто“ и 78.6км/ч. за л.а „БМВ 320 Д“ разстоянието от
което двамата водачи е можели да се възприемат е било 57.5м., а ако л.а
„Фиат пунто“ се е движил с постоянна скорост разстоянието между тях от
което са можели да се възприемат е 28.9км/ч.
Според заключението техническа причина за произшествието е
пресичането на траекториите на движение на процесните автомобили в един и
същ момент и място. По отношение възможностите на за предотвратяване на
произшествието от страна на водача на л.а „БМВ 320 Д" съдът възприема
варианта, в който се приема, че преди да навлезе в платното, предназначено за
движението към В. Търново, л.а. „Фиат Пунто" се е движил с постоянна
скорост без да спира, тъй като при разглеждане на хипотезата този лек
автомобил преди да навлезе в платното, предназначено за движението към В.
Търново да е спрял, вещото лице сочи, че ускорението, което е трябва да
развие л.а. „Фиат Пунто" при потегляне от място, до скоростта в момента нa
удара, технически е много трудно достижимо (т.3.1.), поради което съдът
възприема този вариант като невероятен. При възприетия от съда вариант, при
който л.а “Фиат Пунто” преди дa навлезе в платното, предназначено за
движението към В. Търново, е навлязъл с постоянна скорост, без да спира (т.
3.2.), в този вариант водачът на л.a. „БМВ 320 д" с установената си скорост се е
намирал на 28,9 m преди мястото на удара и от това разстояние двамата
водачи са могли да се възприемат. Сравнявайки това разстояние със спирачния
път на л.а. „БМВ 320 д", както с установената скорост - 61,7 метра (форм.14. ),
така и с нормативно разрешената скорост - 30 метра (форм. 15.), следва
заключението, че водачът на л.а. „БМВ 320 д" не е могъл да спре лекия си
автомобил, както с установената скорост 78,6 km/h, a също така и с
нормативно разрешената му скорост 50,0 km/h.
Съдът все пак намира, че ако водачът на л.а. „Фиат Пунто" - С. Т. е
спряла преди да навлезе на платното, предназначено са движение в посока
към гр. В. Търново, същата технически е разполагала с време да възприеме
насрещно движещия се л.а. ,,БМВ 320 д". Изчисленото от вещото лице време
от 6,58 s е достатъчно голямо, че да може С. Т. да възприеме движението на
л.а. „БМВ 320 Д", от което следва извода, че технически, ако С. Т. е
пропуснала насрещно движещият се л.а. „БМВ 320 д" е съществувала
техническа възможност за предотвратяване на произшествието от нейна
страна.
С оглед изложеното съдът намира, че единствена вина за настъпилото
между двата леки автомобила пътно-транспортно произшествие има само и
единствено водача на л.а “Фиат Пунто” – С. Т..
С оглед горното съдът приема за установено, че застрахователят, при
който към момента на пътното - транспортно произшествие този лек
автомобил е бил застрахован по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, носи отговорност за причинени на ищцата вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число пълната
медицинска документация относно проведено лечение на ищцата в
УМБАЛ”Канев”-Русе и в УМБАСМ”Пирогов”, от заключението на приетата
по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на
неврохируг, ортопед-травматолог и съдебен лекар, както и от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и от събраните по
16
делото гласни доказателства, съдът приема за установено, че от настъпилото
на 22.11.2020г пътно-транспортно произшествие С. Д. е получила е получила
следните увреждания: Контузия на мозъка и вътремозъчен кръвоизлив.
Многофрагментно счупване на горна челюст, наложило оперативна
интервенция. Загуба на първи и втори горни десни зъби. Колекция от кръв в
лицеви синуси. Контузия на двата бели дроба. Колекция от малко количество
кръв в коремната кухина. Ретроперитонеален хематом. Счупване на кръстната
кост вдясно. Счупване на шийката на дясна бедрена кост, наложило метална
остеосинтеза. Установено е, че са възникнали са усложнения, които се
изразяват в следното: B началото на 2021 г. е получила епилептичен припадък.
Припадъците са продължили и след приложено лечение засега намаляли.
Чревна непроходимост през 2024 г. поради сраствания на червата. Наложило е
операция no спешност. Вещите лица са категорични, че посочените
усложнения са в пряка причинно следствена връзка с причинените
травматични увреждания получени при ПТП на 22.11.2020г. Част от
уврежданията на Д. са довели до разстройство на здравето й, временно опасно
за жИ.та. Счупването на горна челюст и избИ.е на зъби, което трайно
затруднява дъвченето и говоренето. Налице е и трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни. ОС.ен
това част уврежданията водят и до постоянно разстройство на здравето
опасно за жИ.та. След катастрофата е била неконтактна в безсъзнание в тежко
общо състояние. В периода от 22.11.2020 до 21.12.2020г е била на болнично
лечение, първите дни в УМБАЛ“Канев“-Русе, а след това в
УМБАЛСМ“Пирогов“-София където са и направени няколко операции. До
престоя й в „Пирогов“ детето е било в медикаментозна кома. ОС.ен
сериозността на уврежданията й в следствие на катастрофата, това и било
съпроводено и с интензивни и силни болки след катастрофата и
настаняването й в болница, силни болки е изпитвала след операциите, за което
е приемала медикаменти за копирането им. Силни болки е изпитвала и при
транспортирането й от едно болнично заведение в друго, в което отново са и
направени три операции, С.ързани с болки и страдания. Счупването на
бедрената шийка и поставянето на метална остеозинтеза също е било
съпроводено с множество неудобства в ежедневието й за дълъг период от
време, отново С.ързано и с болки, които е изпитвала. Понастоящем е с
накуцваща походка и десния долен крайник е със закилена външна ротация,
както и атрофия на мускула заради липсата на физическо натоварване, но
според лекарите се очаква пълно възстановяване на функцията на крайника,
но не може да се посочи прогнозен период за това. Операцията е горната й
челюст също е съпроводена с болки, но и с затрудняване на дъвкането за дълъг
период от време. Понастоящем тя продължава да изпитва болка в челюстао
при продължително натоварване на челюстната мускулатура при храна с по-
твърда и жилава храна. Има белези на лицето, които са големи по размери,
който също и създават дискомфорт и притеснения, още повече че ищцата е
момиче в тийнейдъжрска възраст. ОС.ен това при ищцата са се появили
усложнения. В началото на 2021г е получила епилептичен припадък, които са
последици от мозъчните травми, като припадъците са продължили и след
приложеното лечение засега са намалели, но това е заболяване, което не се
лекува, а с поддържащо лечение и спокойствие се контролира в някаква
степен. През 2024г е пулучила чревна непроходимост поради срастване на
червата, което пък е последица от травмата н коремната кухина. Наложило се
е операция по спешност. ОС.ен чисто физическото страдание вследствие на
17
можеството травми от различно естество и последвалите усложнения, детето
изпитва и продължава да изпитва и емоционален дискомфорт. Станалата е
много затворена, не общува с връстници, тъй като се притеснява и белезите на
лицето си и от походката си. Общува само с членове на семейството си. Не
ходи на училище, а учители ходят в дома й, за да и преподават, но от гласните
доказателства се установява, че има проблеми със запомнянето на учелния
материал, какъвто проблем не е имала преди катастрофата. Това е наложило
да повтаря осми клас. Всичко това мотивира съда да приеме, че ищцата е
претърпяла и продължава да търпи значителни болки и страдания, които
съобразени и с ниската й възраст ги прави още по съществени. При така
установените увреждания съдът намира, че болките и страданията, причинени
на ищцата от ПТП през призмата на чл.52 ЗЗД биха били репарирани с
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 150 000лв., респективно
застрахователното обезщетение, което би покрило тези вреди следва да е в
този размер.
Ищцата е доказала в пълен размер претенцията си за направени от нея
разходи, С.ързани с продължителното и сложно лечение. По делото са
представени фактури и фискални бонове към тях, от които са установява, че
медицинските интервенции и лекарства и други разходи, С.ързани с тях са
реално извършени и са заплатени от ищцата. Вещите лица установяват, че
всички описани в приложение 1 на л.150 от делото и подробно описани в по-
горе в мотивите на съда са С.ързани с уврежданията от катастрофата. По тези
съображения съдът намира, че застрахователят дължи и обезщетение за
причинените на ищцата имуществени вреди в общ размер на 12 475.48лв.
Съдът намира направеното от застрахователя възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. Д. за
неоснователно и недоказано.
Застрахователят счита, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат,
тъй като като пътник в лекия автомобил е била без поставен обезопасителен
колан, с което е нарушила чл.137а ЗДвП и не е била в система за
обезопасяване на деца, нарушение на чл.137 б, ал.1, т.5 ЗДвП. В условията на
евентуалност твърдят, че дори и да е пътувала в система за обезопасяване,
ищцата не е била правилно закрепена в нея или е била с разкопчан предпазен
колан, което е равнозначно на липса за обезопасяване.
От огледите на местопроизществието и огледите на веществени
доказателства и снимковият материал към тях, не е видно, дали лекият
автомобил е бил оборудван с предпазни колани, но според вещите лица по
назначената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза
този тип л.а“Фиат Пунто“ са фабрично ободурвани с триточкови колани за
всички места в лекия автомобил. ЛипС.ат данни и дали е било налична
система за обезопасяване на дете, които с оглед данните за възрастта на
ищцата към момента на катастрофата, нейният ръст и тегло към него момент,
е следвало да бъдат налични в автомобила с оглед безопасното пътуване на
детето в съотвествие с нормата на чл.137 б ЗДв.П. Единствено от показанията
на С.. Р. Д. се установява, че същият след катастрофата е видял детското
столче извън лекия автомобил. На първо място съдът следва да преценява
неговите показания по реда на чл.172 ГПК, тъй като е близък роднина на
ищцата, нейн вуйчо и показанията му не се подкрепят от никакви други
доказателства по делото. На следващо място обаче, дори и съдът да приеме
неговите показания в тази насока за достоверни, то обстоятелството, че след
18
катастрофата детското столче се е намирало извън лекия автомобил, а не в
него, сочи, че същото не е било закрепено по изисквания в чл.137б ЗДвП
начин, което отново сочи нарушение на тази разпоредба за безопасното
придвижване на детето в лекия автомобил. Това обстоятелства, както и факта,
че самото дете след катастрофата се е намирало зад лекия автомобил, в който е
пътувало допълнително сочи, че дори и да е имало система за обезопасяване
същата не е била прикрепена по надлежния начин, но и че дори и
обезопасителните колани в лекия автомобил да са били изправни, детето не е
било с поставен или правилно поставен предпазен колан, още повече че
вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза и комплексната
медицинска и автотехническа експертиза сочат, че детето не е имало травми,
които да водят до извода, че е било с правилно поставен обезопасителен колан.
Въпреки това обаче съдът намира възражението на застрахователя за
съпричиняване за неоснователно, тъй като ищцата С. Д. към момента на
катастрофата е била малолетна.
Съдът намира, че за да се отговори на въпроса дали ищцата като пътник
е съпричинила вредоносния резултат, като е пътувала без правилно поставена
състема за обезопасителна система и без поставен или правилно поставен
обезопасителен колан, следва да се отговори на въпроса чия е отговорността
чие е задължението за обезопасяване на пътуващото в лекия автомобил,
фабрично оборудван със система за обезопасяване на пътниците. Закона за
движение по пътищата в чл.183, ал.4,т.10 предвижда административно
наказателна отговорност за водач на МПС, който превозва деца в нарушение
на изискванията на глава втора, раздел ХХV, вкл. в нарушение на
разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП, уреждаща задължително използване на
системи за обезопасяване на деца от пълния клас /включващ комбинация от
ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и
присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или
защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или
ленти/ или непълния клас /представляващ цялостна система за обезопасяване
на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация
с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или
задържа устройството, в което детето е поставено/, съобразена с теглото на
детето, при положение, че детето пътува в моторно превозно средства,
оборудвано със системи за обезопасяване /каквото е процесното МПС/.
Несъмнено е, че спазването на посоченото изискване включва оС.ен
задължението на водача да монтира правилно съответния клас система за
обезопасяване на деца, също и осъществяването на контрол за правилното й
използване по време на пътуването, като посочените задължения са израз на
вменената от закона завишена грижа, която водачът на МПС следва да полага
при управлението, в случаите на превоз на деца и която има превес пред
общото задължение на всеки родител да упражнява надзор над малолетното
си дете. В този съдът намира, че установеното по делото пътуване на
пострадалата малолетна в лекия автомобил, без детското столче да е било
правилно закрепено към седалката на лекия автомобил със задължителните
предпазни колани съгласно технологичните изисквания и самото то да е било
с поставен или правилно поставен обезопасителен колан, е резултат на
протИ.правното поведение на нарушилия разпоредбата на чл.137в, ал.2 от
ЗДвП водач /който е виновен и за настъпването на ПТП/ и има значение само
за причинените в резултат на бездействието на делинквента вреди, но не може
да доведе до извод за наличие на принос на пострадалото дете за възникване
19
или за увеличаване на вредите. В този смисъл Решение № 6/18.03.2021 по т.д.
№ 2722/19, ВКС, II т.о; Решение № 50064/07.02.2024г по т.д.№ 1692/22, II т.о/.
По изложените съображения искът на С. Д. за заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ответника ЗАД“ОЗК-
Застраховане“-София за причинените и неимуществени вреди вследствие на
пътното-транспорто произшествие от 22.11.2020г е основателен и доказан до
размер на 150 000лв. Над този размер до предявения 200 000лв искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
същото ПТП е изцяло основателен и доказан в размер на 12 475.48лв.
Върху присъдените обезщетения се дължи лихва за забава, от
05.05.2021г когато ищцата е сезирала застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Ответникът дължи адвокатско възнаграждение за упълномощеният от
ищцата адвокат, тъй като правната защита е осъществявана при условията на
чл.38 ЗА. Съдът определя това възнаграждение при спазване на правилата на
чл.7, ал.2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в
размер на 11 149лв.
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от предявените от нея искове, с оглед на което от
направените от ответника разноски в общ размер на 8095.41лв,съобразно
списък за разноски на л.677 от делото и даказателства за извършването им,
ищцата дължи разноски в размер на 2491лв.
В тежест на ответника е държавна такса върху уважените искове в
размер на 6499лв, както и от направените от бюджета на съда разноски в
производството сумата в размер на 2000лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.София, ул.“С.ета София“ 7, ет.5 да плати на С. Е. Д.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Е. Т. С., ЕГН
********** от гр.*****, ******* и съд.адрес- адв.Я. Д.- САК, ******* сумата
от 150 000лв/ сто и петдесет хиляди лв/, представляваща обезщетение по
чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинените й неимуществени вреди,
настъпили вследствие на пътно - транспортно произшествие от 22.11.2020г
между л.а“Фиат Пунто“ с рег № ВТ 5646ВМ, управляван от С. А. Т., в които
лек автомобил като пътник е пътувала С. Е. Д., като при нарушение от страна
на водача на л.а“Фиат Пунто“ на правила за движение по пътищата при
извършване на завой наляво се блъска в л.а „БМВ 320“ с рег № ВТ 5646 ВМ,
управляван от С. П. С., както и сумата от 12 475.48лв / дванадесет хиляди
четиристотин седемдесет и пет лв и 48ст/, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди вследствие на същото пътно-транспортно
произшестиве, ведно със законната лихва върх главниците, считано от
05.05.2021г до окончателното им изплащане.
20
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени на С. Е. Д.
неимуществени вреди над сумата от 150 000лв до 200 000лв, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021г като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.София, ул.“С.ета София“ 7, ет.5 да плати на адв.Я.
Д.- САК, *******, на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 11 149лв. / единадесет хиляди сто четиридесет и девет лв/
ОСЪЖДА С. Е. Д., ЕГН **********, действаща лично и със сегласието
на майка си Е. Т. С., ЕГН ********** от гр.*****, ******* и съд.адрес- адв.Я.
Д.- САК, ******* да плати на ЗАД“ ОЗК- Застраховане“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.“С.ета София“ 7, ет.5
разноски по делото съразмерно с отхвърлена част на исковете й в размер на 2
491лв./ две хиляди четиристоти деветседет и един лв/
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.София, ул.“С.ета София“ 7, ет.5 да плати по сметка на
РОС държавна такса в размер на 6 499лв/ шест хиляди четиристотин
деветдесет и девет лв/, както и 2 000лв / две хиляди/ направени разноски от
бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на С. А. Т., ЕГН ********** в
качеството й на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД“ ОЗК-
Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, ул.“С.ета София“ 7, ет.5.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
21