РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 06.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета год. в
състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря М.С.като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`406 по описа за 2018год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е във връзка
с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5490/2017г. на
ВРС иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.С.против А.К.И. *** за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 59.20 лева, представляваща
незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ *********, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата 553.11
лева, начислена договорна неустойка по договор за същия абонатен номер. Ищецът
твърди, че по силата на сключен между страните договор за мобилни услуги от
04.10.2013г. ответникът е станал титуляр на мобилен номер и на фиксиран номер.
За потребените от ответника услуги за периода 10.09.2015г.-09.12.2015г. ищецът
издал фактури, но поради неплащането им прекратил едностранно договора и
начислил на основание т.11 от договора обезщетение за неизпълнение.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр.чл.417 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответникът, редовно призован не представя писмен отговор.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №5490/2017
г. на Районен съд-В.на 01.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено А.К.И. да заплати на
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 612,31 лева представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 04.10.2013
г., потребени в периода от 10.09.2015 г. до 09.12.2015 г., за които операторът
е издал крайна фактура № **********/10.12.2015 г., платима в срок до 25.12.2015
г., сумата от 117,48 лева – мораторна лихва за забава за периода от 26.12.2015
г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата посочена в
крайната фактура, считано от 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, сумата от 25,00 лева - представляваща държавна такса, както и
сумата от 180,00 лева -представляваща адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от ответника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане по
същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД/ и ответника А.И.
на 04.10.2013 г. е сключен договор за мобилни услуги, при първоначален срок на
договора от 24 месеца и избрана абонаментна програма Globul Universe 10.99лв.
На 08.10.2013г.
абонатът е заявил за ползване програма Globul Home 5.90лв. с предпочетения
фиксиран номер 092/990228. Двата абонамента са обединени в обща пакетна услуга
Globul Combo+ посредством подписан между страните Сертификат за пакетни услуги
от дата 08.10.2013 г., както следва:
Титулярния мобилен
номер 0878/380 035 по програма Globul Universe 10.99лв.
Фиксиран номер
092/990228 по програма Globul Home 5.90лв.
За общата пакетна
услуга абонатът е получил отстъпка в размер на 5% от месечния абонамент при
фактуриране на потреблението /т.1.2 от Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo 1- 08.10.2013 г./
С Допълнително
споразумение от 06.04.2015г. са предоговорени условията за ползване на мобилен
номер 0878/380 035, като е избрана програма Резерв Стандарт 19,99лв. промо
17,99 лв., със срок на ползване на абонамента до 06.04.2017г.
На 07.09.2015г. при
последващо новиране на отношенията по повод ползваните абонаменти и при
възползване от префернциална бонус—схема на Оператора, за титулярния мобилен
номер 0878/380 035 абонатът е преминал към програма Nonstop 29.99лв., като
срокът на ползване на абонамента е до 07.09.2017г. /т. 1V-2 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 07.09.2015г./.
По делото са
представени Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношения с
потребители на мобилни телефонни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б.
„б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в г. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на А.К.И. /„При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“/.
По делото са представени фактури за
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 10.09.2015 г. до
09.12.2015 г., както следва:
фактура
№**********/10.10.2015г. за отчетения период на потребление 10/09/2015г. -
09/10/2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 38,89 лв. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните
мобилни/фиксирани номера;
фактура
№**********/10.11.2015г. за отметения период на потребление 10/10/2015г. -
09/11/2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 42,58 лв. и
38,89 лв.- задължения от предходен период, като общодължимата сума възлиза на
стойност 81,47 лв. платима в срок 25.11.2015г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни/фиксирани номера;
Поради неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 81,47 лв. е издадено е кредитно известие №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 612.31 лв., представляваща сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 81,47 лв. за задълженията по предходните фактурирани
периоди, сторнирана сума в размер на -22,27 лв., и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 553,11 лв.
При така установените
фактически данни се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството
по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3727/01.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5490/2017 г. по описа на РС – В. Поради това
ищецът има правен интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От представения
договор за мобилни услуги от 04.10.2013 г. се установява наличието на
възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и А.И., по
силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на
ответника мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу
задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 10,99 лв. и
стойността на потребените услуги. Договорните отношения между страните
впоследствие са изменени с договори и допълнителни споразумения от
08.10.2013г., 06.04.2015г. и 07.09.2015г. като последно абоната е преминал към
програма Nonstop 29.99лв., като срокът на ползване на абонамента е до
07.09.2017г.
С подписа си в
договора, който ответникът не е оспорил, същият е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна част от договора и приложими спрямо абонати и
потребители, сключили договор за услуга след 18.06.2013 г., какъвто е
настоящият случай. От тях е видно, че дружеството има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена
на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за
ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я заплати съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18-дневен
от издаване на фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство
сума за главница представлява уговорено между страните възнаграждение за
ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде
заплатена от ответника в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства за заплащането й, поради което
предявеният иск за главница се явява основателен.
В конкретният случай И.
е подписал договори за мобилни услуги, ползвал е мобилен номер 0878/380035, и
не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури и в срок
не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Видно е от
представените договори и допълнителни споразумения за мобилни услуги, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
С оглед изложеното предявеният установителен
иск за сумата от 59.20 лева, представляваща незаплатени делекосъобщителни
услуги за аб.№ ********* следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателен се явява и иска за установяване на
вземането за неустойка. Претенцията си ищецът основава на сключения с ответника
договор, в който е включена клауза, според която в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти, дължими до края на този срок. По своята същност това е
неустойка за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължения по
него. Съдът приема, че в границите на договорната свобода по чл. 9
от ЗЗД страните са договорили клауза за заплащане на неустоечно
задължение с компенсаторен характер при предсрочното прекратяване на
сключения срочен договор. В случая се претендира неустойка в размер на
дължимите месечни такси за остатъка на срока на договора и поради това същата
съответства на очакваните от неизпълнението на поетото задължение вреди.
Видно от представените
фактури, договорът е прекратен от оператора-ищец, след незаплащане на дължимите
суми за далекосъобщителни услуги.
Предпоставките за
възникване на вземане в полза на доставчика на услугата са се осъществили,
доколкото ответникът не е предложил изпълнение по издадените от него фактури.
Това дава възможност на изправната страна-ищеца да прекрати /развали/
договорната връзка и да начисли договорената неустойка, съгласно т. 75 във вр.
с т. 19б б. «в» от ОУ /неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по договора/.
С оглед установените
правила за разпределяне на доказателствената тежест и непредставянето на доказателства
от ответната страна за настъпили факти,
погасяващи претендираните с установителния иск
вземания, съдът приема, че не е извършено плащане на претендираните суми -
предмет на оспорената заповед за незабавно изпълнение, а именно – 59,20 лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга и 553,11 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, по договора сключен между
ответника и „Теленор България” ЕАД /с предишна търговска фирма „Космо България
Мобайл” ЕАД/. Ето защо, като основателни и доказани, заявените искови претенции
ще следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също
следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат присъдени сторените от
ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 75 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. или общо 255 лв.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважените искове направените от
последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 25.00 лв.
заплатена държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение или общо
205,00 лв.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на А.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес гр.С., район „***”, ж.к. „***
ОСЪЖДА АРАХНГЕЛ К.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***,
с адрес гр.С., район „***”, ж.к.. „***
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - В.в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: