РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 202/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба против Наказателно постановление №20-0274-000330/14.04.2020г. на Началник на РУ- Ихтиман, с което на В.С.С., ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗдвП е наложена глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като се сочат две различни места на извършване на нарушението; мотоциклетът не е бил управляван и е бил замърсен, поради което не е възможно да се види дали има поставена табела.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, в писмено становище се поддържа,ч е жалбата е неоснователна и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН за това, че на 09.04.2020г. около 19,45ч. в гр. Ихтиман управлява мотоциклет Хускварна ТЕ 300И с рег. №*******, собственост на „Рент А Кемпер България“ ЕООД, на който не е поставил регистрационна табела на определеното за това място, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Както в АУАН, така и в НП е посочено място на извършване на нарушението- ул. Шипка, а впоследствие ул. Шишман пред дом номер 25 (и двете улици в гр. Ихтиман).
От показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че от жандармерията са
спрели мотоциклета, след което са уведомени служителите на РУ- Ихтиман, които
посетили мястото. При извършената проверка констатирали, че липсвала поставена
регистрационна табела, като водачът заявил, че разполага с такава, но не я е
поставил. Св. М. е категоричен, че никъде по мотоциклета не е имало поставена
регистрационна табела, както и че мястото за поставяне на табела е отзад на
калника.
От показанията на св. П. и св. К. се установява, че единственото място на мотоциклета, където е възможно да се постави табела е на кора под задния калник, като при замърсяване е затруднена видимостта. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че на мотоциклета е имало регистрационна табела, тъй като двамата свидетели са познати на жалбоподателя и показанията им не се подкрепят от останалите доказателства по делото и в частност показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са изпълнявали служебните си задължения и в този смисъл съдът счита показанията им за обективни. Следва да бъде посочено също така, че ако регистрационна табела е била поставена, то жалбоподателят е нямало да заяви на служителите на РУ- Ихтиман, че разполага с такава, но не я е поставил. Наред с това св. М. заявява, че мястото за поставяне на табелата е отзад на калника, което съвпада с показанията на св. П. и К., т.е. това място е било проверено от служителя на РУ- Ихтиман и табела не е констатирана.
На
първо място въз
основа на извършената цялостна проверка относно законосъобразността на
атакуваното НП, съдът приема, че в производството по ангажиране на
административнонакадзателна отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право за водач, който управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Следователно тази разпоредба изисква наличие на регистрационна табела, която обаче не е поставена на опреденото за това място, съобразно чл.10 ал.5 от Наредба № I-45/ 24.03.2000г., каквото нарушение в конкретния случай не е установено да е извършено.
С оглед на установената фактическа обстановка, а именно – че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, на който изобщо не е поставена , т.е. липсва, регистрационна табела, то е следвало същият да бъде санкциониран за извършеното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП за управление на МПС без табела с регистрационен номер. Цитираната разпоредба предвижда по- тежко наказание- лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 лв. до 500 лв. за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
За тези два вида отделни нарушения са предвидени различни като размер и санкция наказания.
В този смисъл, неточното посочване в НП на съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа на която е определено и наложено съответното административно наказание, съставлява нарушение на процесуалното правило на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, довело до накърняване правото на защита на нарушителя.
Освен това, неточното посочване на санкционната норма, въз основа на която е определен видът и размерът на съответното административно наказание, препятства съдебната проверка за законосъобразност на наказателното постановление, както и проверката относно спазване на правилата за определяне и индивидуализация на административното наказание, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, съгласно която, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В този смисъл неправилното посочване в НП на санкционната норма, въз основа на която е определен конкретния вид и размер на наказанието, е пречка да се провери дали наложеното наказание е в границите, предвидени за извършеното нарушение, както и дали са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът не може да измени основанието за налагане на административно наказание в случаите, в които наказващият орган е определил неправилно приложимата санкционна норма, въз основа на които е ангажирана отговорността на нарушителя. Разпоредбата на закона е категорична и посочването на санкционната норма трябва да е ясно, като този реквизит, не може да се извлича по пътя на формалната или правна логика, тъй като това накърнява правото на защита при което е без значение, дали наказаното лицето, вероятно е разбрало коя е санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността му.
Допуснатото нарушение е съществено и налага отмяната на наказателното постановление.
На второ място съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Както в АУАН, така и в НП като място на извършване на нарушението са посочени ул. Шипка, а впоследствие ул. Шишман пред дом номер 25 (и двете улици в гр. Ихтиман). От показанията на свидетелите се установи, че това са две различни улици в гр. Ихтиман, като св. М. пояснява, че се касае проблем с таблета. Чрез изписването на мястото на извършване на нарушението по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като за същото е невъзможно да разбере точното място, където се твърди, че е извършено нарушението- дали на ул. Шипка или на ул. Шишман. С посочването в НП от една страна на ул. Шипка, а от друга страна- ул. Шишман, нарушението не е индивидуализирано в достатъчно ясна степен, позволяваща ефективното упражняване на правото на защита. Следователно основателно е възражението на жалбоподателя и неговия процесуалния представител, че при посочено по този начин място на извършване на нарушението е нарушено правото на защита.
Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за правна защита и съдействие (л. 14 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и съдействие се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е над законовия минимум, като съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 300лв..
На основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест ОДМВР София, тъй като РУ е поделение към юридическото лице ОДМВР-София.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0274-000330/14.04.2020г. на Началник на РУ- Ихтиман, с което на В.С.С., ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗдвП е наложена глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР- СОФИЯ да заплати на В.С.С., ЕГН **********, сумата от 300 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: