№ 55
гр. Нова Загора, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20242220200212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. Г. Е. от с. *********, чрез адв. А., против НП №24-0306-
000357 от 27.03.2024 г. издадено от началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР
Сливен, с което:
1. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. В
допълнение към жалбата се представя медицинска документация на наказаното лице.
В съдебни заседание, жалбоподателят, чрез адв. А.. счита, че НП е незаконосъобразно
и моли съда за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът –началник сектор на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен не се явява
и не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо е изложил доводи за
законосъобразност на издаденото НП и е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.03.2024 г. в 08:10 часа, в гр. Нова Загора на ул. „Цар Освободител И. Г. Е. като
водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *****, собственост на М.С.А.
не представя за проверка СУМПС; не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобила
1
е оборудван и превозва децата И. Г. И. ЕГН ********** и Б.М.С. ЕГН ********** в
нарушение на изискванията.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1184679 от
06.03.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите У. и Д.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление за нарушението по т. 1 и т. 2 са спазени
изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани
с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят
на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. По отношение на нарушението по т. 3 съдът констатира, че са налице
нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят
неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда водача да носи СУМПС за
съответната категория. От доказателствата по делото се установява, че Е. не е носил
процесното свидетелство и затова законосъобразно му е наложена глоба в определения по
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП размер от 10 лева.
Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е
прогласено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия член са посочени изключенията, при
които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение
от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното
всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат
задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение. Аргумент в тази
насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на
разширително тълкуване.
По делото е приложена епикриза от 01.03.2024 г., според която Е. е опериран от
херния. Следва да се отбележи, че нарушението е установено на 06.03.2024 г., в периода на
възстановяване, поради което следва да се приеме, че Е. е от лицата посочените в чл. 137а,
ал. 2 от ЗДвП и неговото медицинско състояние към момента не позволява поставянето на
предпазен колан, поради което не е налице извършено нарушение. Този факт се установява и
2
от показанията на св. Д., който заявява, че при съставянето на АУАН наказаното лице е
възразило, че има оперативна интервенция и не може да носи обезопасителен колан.
Поради тези съобразения Е. законосъобразно не е поставил обезопасителен колан, тъй
като не е било задължително с оглед медицинското му състояние, поради което НП в тази
част следва да се отмени.
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4 т. 10 от ЗДвП наказва се с глоба в размер на 50 лв.
водач, който превозва деца в нарушение на глава втора, раздел ХХV. Съгласно чл. 137б, ал. 1
от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени, се класифицират в пет групи, като се подразделят в два класа - пълен или не
пълен. По силата на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП моторните превозни средства от категории M1,
№1, №2 и №3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска
превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с
ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна. Следователно посочената като
нарушена в НП норма на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП установява пет групи системи за
обезопасяване на деца в зависимост от тяхното тегло. Тя не създава правило за поведение,
което да е задължително за водач на МПС, който превозва дете/ деца в управляваното от
него превозно средство. Предвид това нормата не може да бъде нарушена от лице,
управляващо МПС в посочената хипотеза. Задължителни правила за поведение за водачи на
МПС, превозващи деца, се съдържат в разпоредбите на чл. 137в, ал. 2, ал. 3 и, ал. 5 от ЗДвП,
както и в чл. 137д от същия закон, но те не са били приложени от АНО.
Дори да се приеме, че в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП се съдържа задължение за водача на
МПС да ползва система за обезопасяване при превоз на деца, в АУАН и НП следва да се
посочи теглото, ръста и възрастта на детето. Това изискване произтича от съдържанието на
чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, както и от това на чл. 137в, ал. 2 и, ал. 3 от ЗДвП. В случая това не е
сторено, поради което НП по т. 2 следа да се отмени. (В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ
11.09.2020 Г. ПО А. Н. Д. № 88/2020 Г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН).
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. С оглед изхода на делото и намаляването на наложената санкция, такива се дължат
и на двете страни, съобразно уважената част.
Жалбоподателят, чрез адв. А. претендира разноски в размер на 300 лева. Тъй като
наказателното постановление се отменя частично, то следва и възнаграждението на
защитника платено по настоящото дело да бъде уважено в размер на 250 лева, което се явява
справедливо и възражението за прекомерност от насрещната страна е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-0306-000357 от 27.03.2024 г. издадено от началник сектор на РУ –
Нова Загора към от ОДМВР Сливен в ЧАСТТА по т. 2 с което на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП на Е. наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и в ЧАСТТА по т. 3, с което на основание чл. 183, ал.
4, т. 10 от ЗДвП на Асенов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева за нарушение на чл. 137Б от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0306-000357 от 27.03.2024 г. издадено от началник сектор
на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР – Сливен да заплати на И. Г. Е. с ЕГН ********** от с. *********
сумата от 250 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
3
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4