Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 24.04.2018
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На четвърти
април две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1425 по описа за 2017 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото
дружество – „К.И.” ООД *** твърди,
че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции. Дружеството притежавало
удостоверение за дейността си от Българска народна банка (БНБ) с № ***, както и
удостоверение № 360363 за администратор на личните данни воден към регистъра
към Комисията за защита на личните данни. Основната дейност на „К.И.“ ООД била
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен
документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Сочи, че В.И.И.
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,
на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата
институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от
ответника данни, служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения
телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от дружеството и при
условията на последното, кредит в размер на 300.00 лева. След обработване на
данните кредитът бил отпуснат, като с В.И.И. по електронен път бил сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” № ***/14.10.2016г. и желаната сума му
била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски
офис на „И.” АД, срещу представена от В.И.И. лична карта.
Сочи, че с
исковата молба, представя копие от заявката, изпратена до дружеството от В.И.И.,
справка - извлечение за извършен превод, справка - извлечения за получени
плащания по процесния кредит, както и договор, сключен между страните.
Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление било представено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и
2 ЗЕДЕП). Същото се считало за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП -
за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала
информация, която логически била свързана само и единствено с В.И.И., който
лично е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно,
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да
се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези
данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.3 от
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически
се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). Сочи, че представя договора сключен
между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1,
изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането налични данни
от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с
условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен
e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово
създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕП. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи. Съгласно чл.180 от ГПК, те се ползвали с формална
доказателствена сила за авторството им.
Твърди, че
съгласно формата за кандидатстване, В.И.И. имал възможност да избере опция да
предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде
предоставена такава от дружество, с което кредитодателят имал сключен договор.
С оглед формата за кандидатстване, избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „К.И.” ООД, с което на основание т.4 от договора сключен
между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. „К.И.” ООД имал сключен
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „В.К.”
ООД, peг. № ***/23.10.2014г., съгласно който „В.К.” ООД, в качеството на
дружество гарант се задължавало да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция била избрана
от съответния кредитополучател, при подаване на заявката му за отпускане на
кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал.2 от сключения Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължавал
да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че
дружеството гарант се задължавало да изплати сумите по просрочени задължения
във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на
кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър
търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок
от 2 (две) години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на длъжника била предоставена
преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на
предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail
адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „К.И.” ООД, поело задължение
да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 630.00 лева било
платимо, ведно с главницата на 12 месеца вноски със следните падежи:
14.11.2016г., 14.12.2016г., 14.01.2017г., 14.02.2017г., 14.03.2017г.,
14.04.2017г., 14.05.2017г., 14.06.2017г., 14.07.2017г., 14.08.2017г.,
14.09.2017г., 14.10.2017г.
По първата
вноска по кредита за м.11.2016г., с падеж 14.11.2016г. от страна на длъжника
било осъществено плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант” по месечната
вноска, поради което на основание т.5 от сключения договор, крайният срок на
издължаване на кредита бил удължен с един месец и новият падеж на първата
вноска бил 14.12.2016г., а крайният срок за погасяване на кредита бил удължен
до 14.11.2017г. След посочените действия първата вноска по кредита с падеж
14.12.2016г. била изцяло платена от страна на г-н И.. Сочи, че следва да се има
предвид, че съгласно съдебната практика, извършените частични плащания имат
характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че
процесното правоотношение е породило правното си действие. Към дата -
21.07.2017г., кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита,
падежите на които били настъпили съответно на: 14.01.2017г., 14.02.2017г.,
14.03.2017г., 14.04.2017г., 14.05.2017г., 14.06.2017г., 14.07.2017г. Служители
на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством
изпращане на напомнителни писма по електронна поща на посочения от заявката
електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но В.И.И. не
осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата
към дружеството сума.
Съгласно чл.86
от ЗЗД, В.И.И. дължал на „К.И.“ ООД обезщетение за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението
възлиза на 7.78 лева.
Предвид разпоредбата на т.6 от
договора сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита
предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни
погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план,
както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви,
главници, такса „Гарант” и разноски. Представят извлечение от електронна
система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно съобщение до
ответника В.И. на посочения от него в заявката за кредит личен адрес на
електронна поща, с който на 19.07.2017г. дружеството е обявило кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления
от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени,
ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на
Договора.
Твърди, че
потърсил начин да защити интересите си, като на 21.07.2017г. подал на основание
чл.410 от ГПК - Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. Pайонен съд –
Карлово образувал ч.гр.дело 1019/2017г. и по същото дело издал заповед за
изпълнение, срещу която било подадено възражение от страна на ответника в
законоустановения срок. Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника
В.И.И. към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение бил в размер на: 588.12 лева, от които: 277.84 лева – главница, на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №***/14.10.2016г.;
99.00 лева - договорна лихва за периода 14.10.2016г. - 17.07.2017г.; 203.50
лева - договорна такса „Гарант” за периода 14.10.2016г. - 17.07.2017г. и 7.78
лева законна лихва за забава за периода
15.01.2017г. - 17.07.2017г. Към задължението били направени допълнителни
разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер
на 325.00 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в
размер на 325.00 лева и допълнителни предстоящи разноски по настоящото
производство.
МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да установите със сила на присъдено нещо и
да признае за установено по отношение на ответника - В.И.И., че дължи на „К.И.”
ООД: сумата от 277.84 лева – главница, на основание сключен Договор за
потребителски кредит„Екстра” № ***/14.10.2016г.; сумата от 99.00 лева -
договорна лихва за периода 14.10.2016г. - 17.07.2017г.; сумата от 203.50 лева -
договорна такса „Гарант” за периода 14.10.2016г. - 17.07.2017г.; сумата от 7.78
лева - законна лихва за забава за периода 15.01.2017г. - 17.07.2017г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата. Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ
– В.И.И. намира предявените искове за допустими, но за неоснователни, поради
което ги оспорва изцяло. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по
делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1019/2017г. на
КрлРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № 653 от 24.07.2017г.,
с която е разпоредено длъжникът В.И.И. да заплати на заявители сумите: 277.84
лева, представляваща главница; 99.00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 14.10.2016г. до 17.07.2017г.; 203.50 лева, представляваща договорна
такса „Гарант” за периода от 14.10.2016г. до 17.07.2017г.; 7.78 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.01.2017г. до
17.07.2017г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
пощата 20.07.2017г. до изплащане на вземането; сумата 25.00 лева за внесена
държавна такса и сумата 300.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. В предвидения в чл. 414 от ГПК срок, длъжникът е депозирал
възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК.
По делото е
представено копие от договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от 14.10.2016г.,
сключен между страните, по силата на който ищецът, в качеството си на
кредитодател е предоставила на ответницата, в качеството на
кредитополучател кредит в размер на 300 лева, която сума страните са се
споразумели да бъде предоставена съгласно попълнена онлайн регистрационна форма
и изрично посочен от кредитополучателя начин (в брой на каса на Изипей).
Представена е онлайн регистрационна форма, в която са посочени лични данни на
ищеца, както и метод за плащане – Изипей.
Видно от
представената в оригинал разписка от 14.10.2016г., която не е оспорена в
производството, на същата дата на ответника е изплатена в брой сумата от 300
лева, с наредител – ищцовото дружество и основание за плащане – процесния
договор кредит „Екстра“ № *** от 14.10.2016г. В тази връзка следва да се
приложи санкцията на чл.176 ал.3 от ГПК, доколкото е открито производство по
реда на чл. 176 от ГП К с формулира от ищеца спрямо ответника въпрос – „получил ли е лично от касата на Партньорски
офис на Изипей АД сума в размер на 300 лева, преведена от К.и. ООД, на
основание договор за кредит № ***/14.10.2016г.“. Ответникът изрично е
уведомен, че следва да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори по реда
на чл.176 от ГПК на поставения от ищеца въпрос, като е предупреден за
последиците от неизпълнението на това задължение. Същият не се е явил, като не
е ангажирал и писмено становище, поради което с оглед разпоредбата на чл.176,
ал.3 от ГПК предвид и останалите доказателства, съдът приема, че ищецът лично е
получил от касата на Партньорски офис на Изипей АД сума в размер на 300 лева,
преведена от К.и. ООД, на основание договор за кредит № ***/14.10.2016 г.
Видно от
представения договор за кредит „Екстра“ № *** от 14.10.2016г., ищцовото
дружество предоставя на ответника сумата от 300 лева за задоволяване на текущи
потребителски нужди, като договорения срок за погасяването му е 12 месеца от
датата на подписване на договора. Крайният срок на издължаване на
14.10.2017г.Видно от условията на сключения договор, кредитът ведно с дължимата
лихва се издължава на равни месечни вноски. Ищцовото дружество е поело
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
задължението, видно от Приложение 1 към договора за кредит „Екстра“ е 630.00
лева платимо, ведно с главницата на 12 месеца вноски.
Видно от
представената по делото кореспонденция, съдържаща се на лист 39 от делото,
ищцовото дружество е съобщило на ответника, че към 19.07.2017г. има седем
неплатени вноски по Договора за кредит „Екстра“ № *** от 14.10.2016г., като на
основание т. 6 от същия съобщава на ответника, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
Видно от
приложеното удостоверение на БНБ, съдържащо се на лист 27 от делото, ищцовото
дружество е вписано като финансова институция в регистъра по чл. 3, ал.2 от
ЗКИ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание
на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Така
предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на
длъжника възражение.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а на
ответникът да доказва плащане, респ. основания за недължимост на сумата.
От
представените и приети по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника
в срока за отговор, съдът намира за безспорно установено, че страните са били
във валидни облигационни отношение по сключен договор за потребителски кредит,
при посочените в него параметри. Безспорно се установи още, че сумата по
договора, така както е уговорено между страните е получена от кредитополучателя
В.И.И., в брой, по избрания от нея начин – на каса на Изипей, за което са
ангажирани безспорни писмени доказателства – разписка от 14.10.2016г.
Договорената сума за връщане, съгласно Приложение 1 към договора за кредит
„Екстра“ е 630.00 лева платима, ведно с главницата на 12 месеца вноски.
Ответникът не
е навел по делото твърдения за извършвани плащания по кредита, не е и
ангажирала доказателства в тази насока. Всъщност основното възражение на
ответника, заявено в отговора на исковата молба е че искът е неоснователен, без
посочване на аргументи в тази насока. Това възражение не е подкрепено с
абсолютно никакви доказателства.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че иска е основателен и доказан в пълния си предявен
размер. С исковата молба ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на
кредита, която е съобщена по надлежния ред на длъжника. Съгласно ТР №4/2013г.
на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая,
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът
претендира разноски за производството и такива, на основание чл. 78 от ГПК му
се следват, с оглед изхода на процеса и уважения иск в пълен размер, възлизащ
на 800.00 лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
С оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК,
съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
искането за разноските, дори когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. В случаят обаче, ищецът е доказал, че с издадена заповед са му
присъдени разноски в размер 325 лева, видно от Заповед № 653 от
24.07.2017г. за изпълнение на парично
задължение по член 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1019/2017г. по описа КрлРС
и в този размер съдът уважава искането.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.И. *** с ЕГН
********** ДЪЛЖИ на „К.И.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М.Г.А.– управител, сумата от 277.84
(двеста седемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) лева,
представляваща главница, на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”
№ ***/14.10.2016г.; сумата от 99.00 (деветдесет и девет) лева, представляваща
договорна лихва за периода 14.10.2016г. - 17.07.2017г.; сумата от 203.50 (двеста
и три лева и петдесет стотинки) лева, представляваща договорна такса „Гарант”
за периода 14.10.2016г. - 17.07.2017г.; сумата от 7.78 (седем лева и седемдесет
и осем стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.01.2017г. - 17.07.2017г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението – 20.07.2017г. до
окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 653 от 24.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по частно гражданско дело № 1019/2017г. по описа на Районен съд
Карлово.
ОСЪЖДА В.И. *** с ЕГН ********** да заплати на „К.И.” ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.А.- управител,
разноските направени в исковото производство в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА В.И. *** с ЕГН ********** да заплати на „К.И.”
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Г.А.-
управител, разноските, направени по частно гражданско дело № 1425/2017г. по
описа на Районен съд Карлово в размер на 325.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.