№ 6
гр. гр. Димитровград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101252 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищецът твърди ледното: с ответника по делото сключихме
граждански брак на ** год. , който е пъръви и за двама ни.От съвместното ни
съжитепство ни се родиха две деца: ** К. , род.на ** год. и ** К. — род. на
08.08.1987 год. — и двамата пълнолетни. Отначало отношенията ни се
развиваха до6ре.Родиха ни се децата и се грижихме заедно за тях.Те
изискваха специални грижи,защото и двамата ни сина се родиха с тежка
форма на хемофилия и се нуждаеха от специални грижи.3аболяването им
изисква непрекъснат контрол и наблюдение във всеки момент-и когато са на
училище,и в дома ни и когато играят,за да не се наранят ,тъй като всяка рана
може да донесе петапен изход за тях,поради невъзможността кръвта да се
сьсирва. Постепенно цялата грижа върху отглеждането на децата се
прехвърли върху мен.Ответникът започна да злоупотребява с алкохол и
когато е в такова съпояние,поведението му е агресивно.Тъй като не можеше
да удря децата,си изкарваше гнева върху мен и често е прибягвал до
физическо насипие. Отчуждението между нас се засили във времето и
физическият тороз над мен прерастна в психически тормоз върху мен и
децата.Изцяло се дистанцира от нас и от проблемите,свързани със здравето на
1
децата.Стигаше се до случаи,когато се налагаше спешна медицинска помощ
на някои от децата,той отказваше да ни закара до болницата и се налагаше да
ми помагат мои близки приятели и комшии.Не внасяше пари в семейството и
цяпата издръжка падаше върху мен. Независимо от теsи труднопи бях готова
да направя всичко възможно,за да се запазим като семейство.Опитах се да
разговарям с него,да разбера какъв е пробпема,но той не искаше да
разговаря.3апочна да се държи още по-лошо с мен ,няколко пъти ме гонеше с
децата от семейното ни жилище.Поддържаше извънбрачна връзка и даже не
се криеше от мен и децата. От 2004 година сме във фактическа раздяла .Това
не му попречи да продължава да тероризира семейството ни и мен и при един
от многобройните ни скандали,провокирани от неговото пиянско
поведение,подадох молба за закрипа по Закона за закрила срещу домашното
насилие и по този повод беше образувано гр.д.234/2009 г. по onuca на Районен
съд — Димитровград.С решение от 21.05.2009 г. сьдът отстрани ответника от
семейното ни жилище и го задъпжи да се въздържа от домашно насилие
против мен. Веднага след това подадок молба за развод и беше образувано
гр.д.411/2009 г, по описа на Районен съд —Димитровград.В срока за отговор
ответникът се закани,че ако не си изтегпя молбата за развод ще ме изгони на
улицата и ще направи така,че ще вземе апартамента ни и ще ме накара да
страдам още повече.3акани се и че ще ме пребие,защото съм се осмелила да
искам развод и да внимавам.Тези му думи и закани възприех много
сериозно,защото знам,че е в съпояние да ги изпълни и оттеглих исковата си
молба за развод,като смятах,че след това той ще препане да ме използва като
чистачка и готвачка в дома и да ме унижава навсякъде. Вsаимоотношенията
между нас се развиха в небпагоприятна насока,засили се неговото негативно
отношение към мен,унижаваше ме без повод и ме накара да напусна
жилището ни.Преместих се да живея в имота на родителите ми.Нямам достъп
до жилището ни с години,не попучавам никаква подкрепа от него и тези
обстоятелства обезмислят съществуването на брака ни като
институция.Отдавна нямаме чувства един към друг,липсва отношението на
уважение към мен,като негова сьпруга и майка на децата му,изтърпях
многогодишни унижения и малтретиране от негова страна.3атова считам,че
бракът ни е изпразнен от съдържание и не може да съществува като такъв по
изключителната вина на ответника. Всичко това ми дава правно основание от
настоящата молба. Моля да ни призовете на съд и след като докажа 3 Този
2
файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от
Gergana Tocheva Stoyanova на 30.11.2021 г. в 15:26:46 ч. Актът е постановен
на 30.11.2021 твърденията в исковата си молба,да постановите Вашия сьдебн
акт,по силата на който да прекратите скпюченият граждански брак на ** год.
със СТ. П. К. с ЕГН ********** от Димитровград бул. „ Г.С.** „ 16 — Б —
6,като приемете,че същият е дълбоко и непоправимо разстроен по изричната
вина на ответника Моля да ми бъде предопавено за попзване семейното ни
жилище,находящо се на бул. „ Г.С.** „ 16 — Б — б,тъй като нямам къде да
живея на този етап и финансовото ми сьстояние не позволява да си позвопя да
наема жипище. Желая след прекратяването на брака да нося предбрачната си
фамилия - ** 2. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ответника възражения: не възразява против искането на ищеца да се прекрати
брака.Твърди, че вината за прекратяването е на ищцата.Възразява относно
претенцията за предоставяне ползване на семейното жилище в Димитровград.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на **г. в село **,
община **, област Хасковска, видно от удостоверение за сключен
граждански брак от ** год. издадено от Кметство **, община **. От брака
си страните по делото нямат родени към настоящия момент непълнолетни
деца.
Безспорно е по делото, а това се установи и от приетото писмено
доказателство/Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 23.4.1990г./, че семейното жилище се
намира на адрес в град Димитровград, бул.**, придобито по време на брака и
представлява СИО.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бяха
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от
страните.
Свидетелят **, без родство със страните по делото установи, че с ** се
познават от осем години, в приятелски отношения са и ** й споделяла, че
живее с малкия си син в апартамент в Димитровград, че миналата година
мъжът й я е викнал да живее при него в друг дом на бул.“**“, като **
3
започнала да прави ремонт в жилището на съпруга й, но не е останала да
живее при него, защото каквото било обещано не било изпълнено. ** е
споделяла с нея, че съпругът й пие. ** работела на много места, винаги е
работела. Работела е на заведенията „**“, в кухнята им.
Свидетелят ** –сестра на ответника установи пред съда, че след фактическата
раздяла между брат й и ** през 2004 г. големият им син бил при нея от 2004 г.
до 2015 г., защото работел при нея, издържала го изцяло. Тя държала
ресторант и той работел при нея в кухнята и живеел при нея изцяло. Това
желание било негово, защото при нея й било по-добре. Майка му не попитала
през тези години какво прави и как се справя, нито имал ли лекарства, а
бащата се интересувал от него. Другият син по-малък и майка му и баща му
го гледали. Когато майка й починала, ** се премести в другото жилище с
детето и това жилище е преписано на детето. Детето ходело на училище.
Бащата нищо не можел да направи. ** работела на много места през тези
години.Не знае какви средства е отделяла ** за децата, но знаела, че баща й
също е помагал. Нямала представа защо се разделили съпрузите. Брат й също
нямал представа. Докато били малки децата брат й работел като спасител в
рудника и не знаела през това време кой е бил с децата. Показанията на св. **
– зет на ответника са аналогични с тези на съпругата му св.**, като заяви пред
съда че по време на съжителството им като семейство и майката и бащата се
грижели за децата до момента, в който ** се преместил да живее при тях.
Свидетелят твърди, че 13 години се грижели за големия син на страните, че
мйката не е идвала да го вижда, а бащата поддържал връзка с тях по телефона.
Като се разделили двамата родители, за малкия син се грижела майката,
бащата не знаел. До 2005 г. когато ** и ** били семейство, посещавал дома в
който живеели всяка седмица, защото идвали тука на пазара, не не забелязал
да има нещо между ** и **.
Показанията и на тримата свидетели бяха непоследователни, нелогични и
неясни по отношение изясняване на причините за фактическата раздяла на
съпрузите, проблемите помежду им преди фактическата раздяла.Не се отрече
по категоричен начин от свидетелите, че ответникът е злоупотребявал с
алкохол.Безспорно се установи и факта, че същият е с установена през 2017
година диагноза относно здравословното му състояние „декомпенсирана
чернодробна цироза“, както и че семейният им живот е бил белязан с
трудности относно отглеждането на двете им деца, тяхното здравословното
4
състояние, грижите по отношение на същите, предвид факта, че и двамата
били родени с тежка форма на хемофилия и се нуждаели от специални
грижи.Неясна остана причината, поради която по-големият син на страните по
делото, още преди да завърши училище е заминал при леля си по бащина
линия в град ** и в нейния дом е отглеждан в период повече от десет години
до 2015г., като „го издържали изцяло“.Наведоха се данни, че ищцата не се
интересувала и не полагала нужните грижи към децата си, както и не давала
приноса си по отношение на финансовата издръжка на семейството, но
същите не бяха категорично установени по делото със свидетелските
показания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между
страните по делото съществува само като формален такъв. Същият не е в
интерес на семейството в частност, нито на обществото като цяло, доколкото
е лишен от смисъл и съдържание. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин бе доказано, че между съпрузите се е получило пълно
отчуждение и че това отчуждение не би могло да бъде преодоляно. През
последните години на брака си страните са прекъснали всякакъв духовен и в
известен смисъл и физически контакт, характеризиращ нормалните
отношения между съпрузи, от години били във фактическа раздяла,
ответникът живеел в семейното жилище в град Димитровград, на адрес
бул.**. Безспорно е налице влязъл в сила акт на съда по ЗЗДН, след
депозирана молба за закрила от съпругата по Закона за закрила срещу
домашното насилие и по този повод образувано гр.д.234/2009 г. по onuca на
Районен съд — Димитровград.С решение от 21.05.2009 г. сьдът отстранил
ответника от семейното им жилище за три месеца и го задъпжил да се
въздържа от извършване на домашно насилие против нея.
Ето защо съдът намира, че по делото бе установен не само факта, че брачната
връзка между страните изцяло е лишена от дължимото си съдържание, но и че
това състояние не би могло да бъде преодоляно. В този смисъл съдът намира,
че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и че същият ще
следва да бъде прекратен. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака съдът намира, че следва да се търси в поведението на ответника. В тази
връзка съдът изхожда от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, видно от които е, че по време на брака им ответникът е
5
извършвал актове на домашно насилие над съпругата си. Същият не
опроверга с ангажирани от негова страна доказателства изложените в
исковата молба твърдения, които бяха потвърдени от приетите като
доказателства писмени документи. Така събраните данни, както и липсата на
доказателства за виновно поведение на ищцата съдът намира, че говорят за
изключителна вина на ответника, поради което и бракът между страните по
делото следва да бъде прекратен по негова вина с всички произтичащи от
това последици.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Съгласно разпоредбата на § 1 ДРСК семейно
жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи
и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на
собственост е ирелевантно обстоятелството. По правната си същност
производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното
жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна
намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно
разпоредбата на чл. 322, ал. СК искането за ползване на семейното жилище
се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от
ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на
исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като предмет на
делото от една от страните, становището на насрещната страна относно
начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено
ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен включително
и до приключване на устните състезания по делото. При решаването на
въпроса за ползването на семейното жилище следва да се приложат
разпоредбите на § 1 от ДР, вр. чл. 56, ал. 1 СК, както и указанията, дадени с
ППВС № 12/1971 г., които не са загубили действието си. Понеже в
действащия СК липсват конкретни разпоредби относно предоставяне
ползването на семейното жилище, то следва да се приложи общото правило
на чл. 56, ал. 1 СК, съгласно което при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
6
жилищна нужда. Задължително за съда, когато определя кой от двамата
бивши съпрузи след прекратяването на брака следва да ползва семейното
жилище, заедно с жилищните нужди, е да преценява и здравословното
състояние, вината и ако има ненавършили пълнолетие деца - техните нужди
тогава,.
В Р. № 554/15.07.2010 г., ГД № 1774/2009 г., IV г. о., на ВКС, е прието,
че когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да
се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно,
ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а
когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно). Ако
жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този,
който притежава правото на ползване. Когато семейното жилище е на единия
от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да
бъде предоставено на другия само докато упражнява родителските права
върху родените от брака деца. Когато семейното жилище е на близки на
единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него)
може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг
само за срок до една година. За да се произнесе по мерките относно
ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик
(или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то.
Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и
ненавършилите пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище
помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на
съпрузите, както и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки
на съпрузите, освен когато семейното жилище е общо. В последния случай
самостоятелно ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са
част от семейното жилище. Като се произнася по мерките относно ползването
на семейното жилище съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на
правото на собственост. Съдът преценява и възможността за обособяване на
самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо ползване на
помещения). Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се
разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите -
търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат
обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг
(заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) и от другия
7
съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права), а
други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може
да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В
този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой
съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски права) се
ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване. Съдебната
практика по поставения въпрос е уеднаквена с редица съдебни решения, като
разрешението му е напълно в синхрон с тълкуването, дадено в ППВС № 12/87
г. – семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в
случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни
жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им,
независимо от това дали отношенията им са търпими или не, а ако няма
достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят жилищните
помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията
между бившите съпрузи са търпими. В Р. № 247/2009 г., по ГД № 239/2009 г.
на ВКС, е прието, че отношенията между бившите съпрузи са търпими,
когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или
психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен
диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е
насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на
проблемите чрез взаимни отстъпки.
В процесния случай претенция за ползването на семейното жилище е
направена от двете страни. Семейното жилище представлява апартамент
Страните не спорят, че този имот е семейното им жилище, като се претендира
от двамата ползването му изцяло.По делото не бяха ангажирани
доказателства относно доходите на страните, както и наличие на собственост
върху други недвижими имоти. Доводът на ищцата за ползване на семейното
жилище е наличието на жилищна нужда и вината за разстройството на брака,
а на ответника-здравословното му състояние. В конкретния случай е
установена физическа нетърпимост и непоносимост между съпрузите, както и
не се установи възможност от процесния да се обособят два самостоятелни
жилищни имота. Съобразно доказателствата по делото, установената и
утвърдена практика, предвид, че семейното жилище е общо на двамата
съпрузи и към момента от брака няма ненавършили пълнолетие деца, а
отношенията им не биха могли да бъдат квалифицирани като търпими и
8
липсва възможност да се обособят два самостоятелни обекта, се налага
извода, че съдът не може да постанови съвместно ползване от двамата, като
определи на всеки от тях кои помещения ще ползва сам и кои са за общо
ползване, макар и ответникът да твърди, че има жилищна нужда и
здравословното му състояние е тежко. От друга страна семейното жилище се
е ползвало само от него след фактическата раздяла.Относно здравословното
състояние на ответника, за което не се спори, видно и от представената
епикриза е, че същият е с установената по-горе в мотивите на съда диагноза
от 2017 година, като след датата на изписването му с подобрение от
болничното заведение няма данни за обостряне на състоянието му, както и за
ново хоспитализиране, след като е назначено медикаментозно лечение, което
явно е подобрило общото му състояние към настоящия момент.Това от своя
страна обуславя извода, че семейното жилище следва да бъде предоставено за
ползване от ищцата, предвид извода на съда относно вината за
разстройството на брака и наличието на жилищна нужда на ищцата, с оглед
липсата на друго жилище, където да живее, като в тази насока безспорно е, че
малкият син на страните по делото, който е и собственик на жилището, в
което към настоящия момент ищцата живее, вече има семейство.След
прекратяването на брака, предвид и изразеното становище на ищцата, следва
да бъде постановено ползването на семейното жилище от ищеца, находящо се
в град Димитровград, бул.**.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска
разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще
могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. При сключването на гражданския брак по
безспорен начин се установява, че жената е приела фамилното име на мъжа и
е поискала след развода да носи предбрачната си фамилия **. В тази връзка,
следва да се отбележи, че единствено от титуляра на това субективно, лично
и неотчуждимо право зависи дали ще се възползва или не от тази за**
възможност. Предвид, че при сключване на брака жената е била тази, която е
приела фамилното име на другия съпруг, то единствено тя притежава
материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК,
доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския
брак да избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да
9
възстанови предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на
другия съпруг в случая се явява ирелевантно. Ето защо, следва да бъде
постановено, след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното
си фамилно име **.
Съдът определя окончателна ДТ в размер на 40 лева, с оглед на което
ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС –
Димитровград допълнителна ДТ в размер на 15 лева, а предвид и изхода на
делото-направените от ищеца разноски, които се претендират от нея-600 лева
адвокатско възнаграждение, 25 лева-ДТ, доказани по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак , сключен на **г. в село **, община **,
област Хасковска между СТ. П. К., ЕГН ********** от град Димитровград,
бул.** и В. К. К., ЕГН ********** от град Димитровград, бул.**, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЗНАВА за установено, че вина за това разстройство има
ответникът – СТ. П. К., ЕГН ********** от град Димитровград, бул.**.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в град
Димитровград, бул.** на В. К. К., ЕГН ********** от град Димитровград,
бул.**.
ДОПУСКА промяна на фамилното име на В. К. К., ЕГН ********** от
град Димитровград, бул.**, като за в бъдеще същата да носи предбрачното си
такова – **.
ОСЪЖДА СТ. П. К., ЕГН ********** от град Димитровград, бул.**, да
заплати държавна такса в размер на 15/петнадесет/ лева в полза на държавата
10
по сметка на РС – Димитровград.
ОСЪЖДА СТ. П. К., ЕГН ********** от град Димитровград, бул.**, да
заплати на В. К. К., ЕГН ********** от град Димитровград, бул.** разноски
по делото в общ размер на 625/шестстотин двадесет и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11