Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 32
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20204220100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 32

гр. Дряново, 23.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Дряновският районен съд в публично заседание на 27.05.2020 г., в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,

 

при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1/ 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.

 

            Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че въз основа на Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 26.01.2016г. банката е отпуснала на длъжника П.Т.И. кредит в размер на 4 500 лв. Посочват, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 11 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR 0,594 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,406% и др. условия, посочени в договора за кредит и общите условия към него. Заявяват, че сумата по кредита била усвоена по сметка на кредитополучателя. Поради неиздължаване на повече от три вноски и допусната забава в плащанията на главницата и/ или лихва над 90 дни на основание т. 19.2 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на цитирания договор за кредит за текущо потребление и уведомяване на наследника Б.М.Ц. чрез нотариална покана, връчена на 10.01.2018г. Датата на настъпване на изискуемостта 28.07.2019г., поради настъпил краен падеж.

            Твърдят, че наследник на длъжника П.Т.И. е ответникът Б.М.Ц., който е приел наследството под опис. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството ЗН) наследникът отговаря за задължението на наследодателя си до размера на сумата на приемане под опис.

            Посочват, че размерът на задължението е 3 349,27 лв. – дължима главница, 862,54 лв. – дължима договорна лихва за периода от 26.02.2017г. до 27.07.2019г., 362,80 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от 26.02.2017г. до 27.02.2019г., 146,99 лв. – размер на обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта (законна лихва) за периода от 28.07.2019г. до 02.01.2020г., 120 лв. – дължими заемни такси. Молят съда в случай, че не е налице визираната в чл. 65, ал. 1 от ЗН хипотеза, да осъди ответника, наследник, приел наследството под опис да заплати на *** сума в размер на 2071 лв., представляваща общата стойност на наследствената маса, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноски.

         В депозирания по делото отговор по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника адв. П. от АК – Габрово се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорват твърдението на ищеца за съществуването на договор за кредит, по силата на който покойната майка на ответника е получила от ищеца през 2016г. кредит в размер на 4500 лв. Заявяват, че ищецът умишлено и недобросъвестно не посочва размера на внесените преди смъртта на майката на ответника кредитополучателката П.Т.И. 8 вноски по 350 лв. или общо 2 800 лв., както били посочили в отговора на нотариалната покана.

        Посочват, че ответникът се е разпоредил с единствената оставена му в наследство вещ – лек автомобил, което той е приел под опис, с разрешение на Дряновския районен съд по ч. гр. дело № 10/ 2017г. Молят съда да отхвърли предявения иск изцяло, като бъде осъден ищеца да им заплати направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното :

            По делото няма спор относно фактите – че наследодателят на малолетния ответник и негова майка П.Т.И. е получила от ищеца кредит в размер на 4 500 лв. по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 26.01.2016г.

            С нотариална покана изх. № 07-02-0002/ 02.01.2018г. с рег. № 26 от 02.01.2018г. на нотариус П.К., рег. № 299 на НК, редовно връчена на 04.01.2018г. чрез нотариус А.А., рег. № 442 на НК на наследника на кредитополучателя *** е съобщила, че е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на дължими вноски.

            Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 806/ 06.10.2016г. П.Т.И. е починала на 02.10.2016г., като наследник по закон е синът ѝ Б.М.Ц., който към датата на откриване на наследството е бил малолетен – на 9 години. Поради което и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗН приел наследството, възлизащо на стойност 2071 лв. под опис, действайки чрез своя баща и законен представител М.Б.Ц.. За това действие е съставено определение № 302/ 25.11.2016г. по ч. гр. дело № 329/ 2016г. по описа на Районен съд Дряново  и е вписано в специалната книга за приемане и отказ от наследство.

            По-късно с Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 20.03.2017г. наследникът се е разпоредил с останалия от майка му лек автомобил марка “Хюндай” с рег. № ***, който е включен в описа на наследство, като го е продал за сумата 300 лв. Ответникът е представил определение № 20/ 01.02.2017г. по ч. гр. дело № 10/ 2017г. по описа на Районен съд Дряново, с което е дадено разрешение на бащата М.Б.Ц., в качеството на баща и законен представител на малолетното си дете Б. да продаде притежавания от малолетния лек автомобил с рег. № ***, като продажбата се извърши на база цена не по-ниска от застрахователната стойност на автомобила.

            Банката ищец е представила справка за погасени вноски по кредит за текущо потребление от 26.01.2016г., отчитан по кредитната сметка 11/ 23262936 на П.Т.И.. Видно от същата към дата 25.02.2017г. са направени 17 вноски общо за сумата 1613,79 лв., от които 1150,73 лв. платена главница, 462,61 лв. – платена лихва и 0,45 лв. санкционна лихва главница.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис до размера на полученото наследство (съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5). Нормата е установена в защита на наследника, като това най-ясно следва от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, според която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. При предявяване на иск против недееспособни наследници, съдът е длъжен да им определи срок за приемане на наследството по опис, при неспазването на който те губят възможността да се ползват от посочената законова защита (решение № 149/12.10.2017 г. на ВКС, ГК, І г. о. по гр. д. № 5526/2016 г.).

            Ответникът е приел наследството под опис съгласно определение № 302/ 25.11.2016г. по ч. гр. дело № 329/ 2016г. по описа на Районен съд Дряново. В настоящия спор не е повдиган въпроса за включеното в този опис имущество и изчерпване с тях на наследствената маса към датата на откриване на наследството. Не е била оспорена от никоя от страните и стойността на наследствената маса, определена в производството по чл. 553 и следващите от ГПК.

В съответствие с гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че отговорността на малолетния ответник е ограничена до размера на стойността на активите от наследството, прието по опис, а именно до сумата от 2 071 лв. Не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗН за неограничена отговорност на наследника, тъй като разпореждането с моторното превозно средство, включено в наследствената маса, приета под опис, е извършено с разрешение на районния съд. Видно е, че стойността на наследственото имущество е по-малка от размерът на дълга по договора за кредит. Поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника, действащ чрез своя баща и законен представител, да заплати на ищцовата банка сумата 2071 лв. - представляваща невърнат кредит по Договор за банков кредит, сключен на 26.01.2016г. от наследодателя П.Т.И.. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (03.01.2020г.) до окончателното изплащане.

Неоснователно е възражението на ответника, че даденото от районния съд разрешение за продажба на наследствения автомобил изключва въобще отговорността на наследника. Както се посочи по-горе съобразно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗН е предвидена неограничена отговорност в случаите, в които отчуждаването е извършено без такова разрешение.

За пълнота на изложението следва да се посочи във връзка с възраженията на ответната страна още, че при преценка отговорността на ответника за задълженията на наслододателя следва да бъдат отчетени всички погашения по кредитната сметка на П.Т.И., съобразно приетата справка от ***. Поради което съдът приема, че размерът на задължението на наследодателя на ответника правилно е посочен в исковата молба, а именно 3 349,27 лв. главница, като от сумата по кредита в размер на 4500 лв. са приспаднати внесените 1150,73 лв. по кредитната сметка. Договорната лихва и договорната надбавка за забава върху просрочената главница са начислени за периода от 26.02.2017г. (датата на последната вноска по кредита) до 27.07.2019г. Обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост е начислена за периода след падежа на задължението от 28.07.2019г. до 02.01.2020г.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен.

Предвид изхода от спора и направеното искане от ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът като прецени правната и фактическа сложност на делото, както и степента на участие на ищеца в производството, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса в размер на 82,84 лв.

 

 

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Б. М. Ц., ЕГН **********,***, малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител М.Б.Ц., ЕГН **********, в качеството си на законен наследник на кредитополучателя П.Т.И., ЕГН **********, бивш жител *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от пълномощника Д.В.М. – юрисконсулт СУМАТА от 2071 (две хиляди седемдесет и един) лв. – главница, представляваща стойността на прието по опис наследство на кредитополучателя, която сума представлява част от задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 26.01.2016г. в общ размер на 4 841,60 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска (03.01.2020г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Б. М. Ц., ЕГН **********,***, малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител М.Б.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от пълномощника Д.В.М. – юрисконсулт СУМАТА 82,84 лв. (осемдесет и два лв. и осемдесет и четири ст.) – разноски за платена държавна такса и СУМАТА 100 (сто) лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :