РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Търговище, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Е. ИВ. Д.
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101573 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от
1245,72 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е клиент на
дружеството по договор № 524/129 от 13.01.2010 год. за предоставяне на
услуги ВиК, сключен при ОУ и има открита партида № 524129 за имот в
гр.Т., ул.“В.Л.“, бл.........., като за периода 02.01.2014 год. – 01.03.2021 год. не
бил изпълнил задължението си да заплати цената на ползвана питейна вода в
размер на 889,39 лв. – главница, а поради забавата дължал и лихва за забава в
размер на 356,33 лв. Поради това ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1096/2021 год. на РСТ за вземането си, ведно с
законната лихва от подаване на заявлението и разноските в заповедното
производство. Заповедта била връчена по реда на чл.47 от ГПК и съобразно
указанията на заповедния съд, ищеца предявил иск за установяване на
вземането. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявения
иск.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител. В отговора
1
е изразено становище за допустимост и частична основателност на
предявения иск. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на
вземането за главница и обезщетение за забава за периода 02.01.2014 год. –
02.04.2018 год. По подробно изложените в отговора съображения, моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли иска в тази част. В съдебно
заседание поддържа доводите, наведени с отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1096 / 2021
год. на РС-Търговище ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му
издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 541/ 02.08.2021 год. за сумата от 889,39 лв. - главница,
представляваща незаплатена цена на ползвани водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди, лихва за забава за периода
02.01.2014 год. – 01.03.2021 год. в размер на 356,33 лв., ведно с законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2021 год. до окончателното
изплащане, като на ищеца са присъдени и разноски в заповедното
производство. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на ответника
по реда на 47, ал.1 от ГПК и съдът, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца
да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с
правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложения по делото договор № 524/129 от 13.01.2010 год.
за предоставяне на услугите ВиК, сключен при действие на ОУ ищецът се е
задължил да предоставя на ответника ВиК услуги, срещу насрещно
задължение ответника да заплаща тяхната стойност по начините и в
сроковете, посочени в договора и ОУ. Безспорно е, че на ответника е открита
партида № 524129 за имот в гр.Т., ул.“В.Л.“, бл........... По делото са
приложени фактури и справка – извлечение по партидата на ответника , видно
от които в периода 02.01.2014 год. – 01.03.2021 год. ответникът не е заплащал
предоставените му ВиК услуги и питейна вода за битови нужди, като общото
му задължение възлиза на 889,39 лв., а поради изпадането му в забава и
съгласно договора ищецът е начислил обезщетение за забава в размер на
356,33 лв. Особеният представител на ответника не оспорва възникването на
облигационните отношения между страните, не оспорва и наличието на
2
непогасени от ответника задължения към ищеца. От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, прието без
възражения от страните и съда се установи, че задължението на ответника за
периода януари 2014 год. – 01.03.2021 год., когато е издадена последната
фактура възлиза на 1359,43 лв., от което главница в размер на 889,39 лв. и
обезщетение за забава в размер на 470,04 лв., а за периода 30.07.2018 год. –
01.03.2021 год. главницата е в размер на 116,44 лв., а обезщетението за забава
възлиза на 8.57 лв.
При така установеното съдът прави следните изводи: Ответникът, чрез
особения си представител не оспорва, че партида № 524129 е била открита на
негово име за обект в гр.Т., ул.“В.Л.“, бл.........., както и не оспорва, че има
качеството на потребител на предоставените му от ищеца ВиК услуги по
договора от 13.01.2010 год. Безспорно се установи по делото, от
представените писмени доказателства и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че ответникът е неизправна страна по договора и не
е изпълнявал задължението си да заплаща своевременно, по начина и в
сроковете съгласно договора и ОУ цената на предоставените му услуги и
консумираното количество питейна вода. Ответникът е навел възражение за
погасяване на част от вземанията по давност, което съдът счита за
основателно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на водоснабдителни дружества
съдържат изброените в решението признаци на понятието „периодично“,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в
настоящия случай това е падежа на посочените по-горе фактури, от който
момент вземането е станало изискуемо до момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.07.2021 год., когато
давността е прекъсната. Поради така изложеното и прилагайки кратката
тригодишна давност до момента на подаване на заявлението вземанията на
ищеца по издадени фактури в периода 02.01.2014 год. до 01.06.2018 год., вкл.,
всички с настъпил падеж преди 30.07.2018 год. в размер на 770,96 лв. –
главница са погасени по давност. С оглед установената недължимост на
главното задължение на посочените по-горе основания не е на лице и вземане
на ищеца против ответника за акцесорното вземане от мораторни лихви в
3
същия период. Погасителна давност не е настъпила за вземането на ищеца по
фактури, издадени в периода 02.07.2018 год. – 01.03.2021 год., чийто падеж е
настъпил преди изтичане на тригодишния давностен срок до подаване на
заявлението, а именно : Фактура № **********/01.03.2021 г., Фактура №
**********/01.02.2021г., Фактура № **********/04.01.2021 г., Фактура №
**********/01.12.2020 г., Фактура № **********/02.11.2020 г., Фактура №
**********/01.04.2020г., Фактура № **********/02.03.2020 г., Фактура №
**********/01.08.2018г., Фактура № **********/02.07.2018 год., като падежа
на фактурата от 02.07.2018 год. Вземането на ищеца което не е погасено по
давност е в размер на 118,43 лв. – главница и обезщетение за забава за
периода от 01.08.2018 год. до 30.07.2021 год. в размер на 11.78 лв.
При така установеното съдът счита, че установителния иск по чл.422
от ГПК е основателен и доказан до посочения по- горе размер от на 118,43 лв.
– главница и обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 год. до
30.07.2021 год. в размер на 11.78 лв., като в останалата част и до пълния
размер се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като в
исковото, така и в заповедното производство, като с оглед изхода на спора
такива следва да му се присъдят съразмерно на уважената част на иска.
Разноските в заповедното производство на ищеца са в размер на 75 лв., а в
исковото производство разноските са в размер на 367 лв. – държавна такса,
разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение и юрисконсултско
възнаграждение, като съразмерно на уважената част от иска на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 7.66 лв. в заповедното производство и
37.46 лв. в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. М. М., ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.“В.Л.“, бл..., ап.., ет... дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Т., бул."29 януари",
№ 3, представляван от инж. Я.К.М. в качеството му на Управител на „ВИК”
ООД гр.Търговище, действащ чрез пълномощник юр.к.Р. СТ. М. вземане в
4
размер на 130,21 лв., представляващо неизпълнено задължение за заплащане
ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди в размер на 118,43 лв. – главница, по фактури издадени в периода
02.07.2018 го. – 01.03.2021 год. и обезщетение за забава в размер на 11.78 лв.,
за периода 01.08.2018 год. – 30.07.2021 год.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.07.2021 год. до окончателното и изплащане, за
което вземане по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №
541/02.08.2021г. по ч.гр.д. № 1096/2021 г. на РС - Търговище, с правно
основание чл.422 от ГПК, като отхвърля иска в останалата му част и до
пълния му размер от 889,39 лв. – главница и 356,33 лв. - обезщетение за
забава, НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** от гр.Т., ул.“В.Л.“, бл..., ап...,
ет... да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Т.е, бул."29 януари", № 3, представляван
от инж. Я.К.М. в качеството му на Управител на „ВИК” ООД гр.Търговище,
действащ чрез пълномощник юр.к.Р. СТ. М. направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска в размер на 37,46 лв., както и разноски
в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска в размер
на 7,66 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5