№ 699
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503950 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД
срещу решение № 260104/ 18.09.2020г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по
гр.д. № 3521/19г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 20 000 лв. до 48 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно. Ищецът, съобразно представените медицински документ, е
получила счупване на лакътния израстък, лекувано чрез гипсова
имобилизация. Счупване на долен крайник- дясно стъпало, лекувано
оперативно чрез поставяне на остеосинтезен материал. Няма представени
медицински документи със становище за протичане на оздравителния процес,
като следва да се приеме, че общо възстановителния период за травмите е
бил около 12 седмици. Тя е била нетрудоспособна за 2-3,5 месеца. Това е
нормално протичащ възстановителен период без настъпили усложнения.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над
1
сумата от 20 000лв. до 48 000лв.
Ищецът С.А. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита първоинстанционното
решение за правилно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
С.А. твърди, че на 04.02.2017г. около 16 ч. в гр. София е пътувала като
пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „ БМВ 318ИС“ с рег. №
********, управлявано от М. М. А. Я.. МПС се е движело в крайната дясна
лента по бул. „П. Дертлиев“ с посока бул. „Сливница“ към бул. „Царица
Йоанна“. Платното за движение е било с три ленти, но мокро, поради
падналия дъжд. Водачът е изгубил контрола над автомобила, излязъл от пътя,
преминал е през бордюра и с предната си дясна част се е ударил в крайпътно
дърво. В следствие на удара е почувствала силна болка в лакътната област на
дясната ръка, ходилото на десния крак, носа и дясната страна на лицето.
Била е транспортирана до УМВБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на горния
крайник й е поставена гипсова имобилизация, а на долния е извършена
оперативна интервенция за поставяне на канюлиран винт и две киршерови
игли, както и гипсова имобилизация. На 10.02.2017 е била изписана. На 10.04.
2017г. е приета отново в лечебното заведение, където й е направена втора
операция на крака за изваждане на киршеровите игли. Престоят й е бил до
13.04.2017г. На 27.03.2018г. е постъпила отново в същото лечено заведение за
отстраняване на канюлирания винт. Била е изписана на 30.03.2018г. В
първите седмици ищецът е изпитвала силни болки в ръката и крака.
Крайникът й е оттекъл и се е наложило да го охлажда със студена вода. Била
е силно стресирана и по цели нощи не е могла да спи. Приемала е
болкоуспокояващи и сънотворни медикаменти. Изпитвала е голям
дискомфорт, тъй като не е можела да се обслужва сама като се е наложило
майка й да й помага при обличане, събличане, къпане, хранене и други
потребности. Не е могла да ползва патерици поради невъзможността да си
служи с дясната ръка. Използвала е стол на колела, за да отиде до банята и
2
тоалетната. След премахването на шината на ръката е започнала да ползва
патерици за период от около два месеца. Закупила е специална
постоперативна обувка, чиято специална подметка не е позволявала
натоварване на фалангите, а само на петата. Половин месец е ходила на
рехабилитация и още толкова на раздвижване. По време на инцидента е била
ученичка в 12 клас. Отсъствала е от училище два месеца, което й се е
отразило негативно на оценките. През месец май е била абитуриентка, но
поради неотшумяващите болки балът е бил разочарование. Отказала се е да
получи свидетелство за управление на МПС. Първоначално е била изпаднала
в шок, стресирана и ужасена. Появили са се тревожност, задушаване,
главоболие, безсъние. Не е могла да кандидатства в Академията на МВР. За
настъпилото ПТП срещу водача на лекия автомобил е образувано нахд №
18362/17г. на СРС и с влязло в сила решение той е признат за виновен. Към
датата на инцидента за горното МПС е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за периода 18.12.2016г. до 17.12.2017г. при
ответното дружество. Освен претърпените болки и страдания е извършила и
имуществени разходи във връзка с лечението си в размер на 1365, 40лв. На
05.10.2018г. е предявила претенция пред застрахователя, но до сега няма
определено обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48 000 лв., в едно
със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и 1813, 48 лв. мораторна лихва за периода 29.10.2018г. до
13.03.2019г., сумата от 1365, 40 лв. обезщетение за имуществени вреди, в
едно със законната лихва от 51, 59 лв. за 29.10.2018г. до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва от 14.03. 2019г. до
окончателното й изплащане . Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва иска по размер. Прави възражение за съпричиняване, тъй
като ищецът е била без поставен предпазен колан.
Безспорно е, че на 04.02.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Безспорно е, че при произшествието е пострадала ищецът.
3
Не се спори, че за лек автомобил „ БМВ 318ИС“ с рег. № ******** е
имало застраховка „гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
С влязло в сила решение от 07.02.2018г. на СРС, постановено по нахд №
18362/17г. водачът М. М. А. Я. е признат за виновен за настъпилото на
04.02.2017г. ПТП, при което е пострадала С. А..
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 05.10.2018г. Последният не е изплатил застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи- 3бр. епикризи , изходящи от УМБАЛСМ „ Н.
И.Пирогов“, както и разходни документи във връзка с претендираните
имуществени вреди.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: закрито счупване на II, III и
IV та предходилна кости в дясно, счупване на короноидалния израстък на
лакътната кост в дясно, контузия на носа и дясната ябълчна кост. Фрактурата
на предходилните кости е причинило трайно ограничение на движенията на
десния долен крайник за около 2,5-3 месеца. Счупването на дясната лакътна
кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
за около 1,5-2 месеца. Контузията на носа и ябълчната кост е причинило
болки и страдания. Вещото лице е посочило възстановителния период от
травмите и че те са във връзка с ПТП. Проведено лечение е адекватно и
правилно и съответства на добрата медицинска практика. Посочило е кога
ищецът е претърпял по интензивни болки и страдания. Липсва медицинска
документация за настъпили усложнения.
Допусната комплексна автотехическа и медицинска експертиза е дала
заключение за механизма на ПТП, мястото на удара, причините за
настъпването му. Ищецът е била с поставен предпазен колан в противен
случай би получила травми в по- тежка степен и повече в областта на главата
4
и тялото. Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани. Травматични
увреждания са във връзка са ПТП.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна психиатрична и
психологична експертиза. Според нея ищецът е получила остра стресова
реакция, емоционален срив. Негативните преживявания от тревожно-
депресивният кръг са били подсилени от младата й възраст- 17 години,
времето на възстановяване и неколкократните прегледи и интервенции. Към
момента на освидетелстването не се е установила клинична патология.
Ищецът е претърпяла обратно развитие и е напълно компенсирана. Няма
психично заболяване. Няма клинични основания за провеждане на
медикаментозна терапия.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит
на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. е баща на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че
знае за катастрофата с дъщеря му и кога е станала тя. С.А. е била настанена в
„Пирогов“. Веднага е отишъл. Имала е счупване на пръстите на десния крак и
десният лакът, охлузвания в дясно по лицето. Била е много разстроена.
Имала е силни болки. Направени са й няколко операции. Поставени са й
импланти. След изписването също е имала силни болки. Докато е била в
„Пирогов“ не е ставала. Той и съпругата му са се грижили за ищеца, носили
са я на ръце до тоалетната. Вкъщи също не е могла да става от леглото.
Когато са й свалили гипса е започнала да се придвижва с патерици. Но те пак
са й помагали, защото е имала болки в крака. Не може да работи, ако е
постоянно на крак. Изгубила е апетит, отслабнала е със 7 -8кг. Чувствала се е
много зле от болките и от напрежението, какво ще се случи в бъдеще.
Абитуриентският бал е бил под въпрос, но е отишла с равни обувки.
Свидетелят я е закарал и след това я е взел. Закупили са постоперативна
обувка, която е ползвала след като са свалили гипса.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при
5
условията на чл.172 от ГПК поради близките взаимоотношения между нея и
ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48
000лв. Уважил е изцяло искът за имуществени вреди. Решението е влязло в
сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за 20000лв. и
по отношение на иска за имуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
6
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не се е произнесъл. С
оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за
претърпените от нея вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за „ БМВ
318ИС“ с рег. № ******** е била застрахована при ответника- застраховател.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Жалбоподателят не оспорва механизма на настъпилото ПТП. С оглед на
това и на изяснените причини за настъпването му чрез приетото заключение
на автотехническата експертиза, влязлото в сила решение на наказателен съд
следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
7
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснати са две медицински експертизи, които са посочили
получените от ищеца травми: закрито счупване на II, III и IV та
предходилна кости в дясно, счупване на короноидалния израстък на
лакътната кост в дясно, контузия на носа и дясната ябълчна кост. По своята
същност фрактурите представляват средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. Травмите са причинили на ищеца временно разстройство
на здравето неоспасно за живота. За двете фрактури възстановителният
период е различен. За тази на десния горен крайник той е 1,5-2 месеца, а за
счупването на ходилото на десния долен крайник е около 3 месеца. Следва да
се вземе предвид, че в резултат от травмите ищецът е била обездвижена
първоначално при престоя си в болничното заведение, а след това и в дома
си. Грижи за нея са полагани от нейните родители. Тя не е могла да се
придвижва самостоятелно за задоволяване на обичаните си нужди. След
свалянето на гипса на горния десен крайник е започнала да се придвижва с
две патерици. С. А. е изпитвала дискомфорт в ежедневието си, не е могла да
се обслужва сама и да извършва обичайните дейности, свързани с бита й.
Възстановителният период общо е бил около 3 месеца, като няма данни за
настъпили усложнения. Съдът следва да вземе предвид, че лечението на
травмата на горния десен крайник е било консервативно с гипсова
имобилизация, но това на долния десен крайник е било чрез оперативна
интервенция за поставяне на канюлиран винт и две киршерови игли. Това е
наложило извършването на последващи две операции за изваждането на
остеосинтезния материал. Във връзка с лечението ищецът е била затруднена
в движенията си на двата крайника за период около 1,5 до 3 месеца, което е
създало за нея неудобство в ежедневието. Не се установява да има дефицит в
8
движенията на пострадалите крайници. При определяне на обезщетението
следва да се съобрази, че С. А. е получила обичайната остра стресова
реакция, характерна за емоционалното състояние на пострадали при пътни
инциденти, както и че в момента няма клинични данни за психопатологична
симптоматика и нужда от медикаментозно лечение. Тя е възстановена в
обичайното си психично функциониране. Като съобрази, че ищецът има
добро общо здравословно състояние, нейната възраст – 19 години към
момента на пътния инцидент, нормален като продължителност
възстановителен период, счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение е 48 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на С. А. от 48 000 лв. представлява 104 минимални
работни заплати за страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 46 средно
месечни заплати при 1036 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец февруари на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част .
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
1500лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Въззивният съд счита
за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
9
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104/ 18.09.2020г. на СГС, ГО, 6
състав, постановено по гр.д. № 3521/19г. в частта, в която е уважен иск на
С. С. АС. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 20 000 лв. до 48
000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 да заплати на С. С. АС., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“,
бл.****, вх. *, ет.*, ап. *** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Братя Г.ич“ №
36, ет.4, офис 13 чрез адв. А.К. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/
разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10