Р Е Ш Е Н И Е №
262233
09.08.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3485/2018 г. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на спора.
Искова молба на „***„ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“ № 22, депозирана
против „Краун ФМ„ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив,
район Северен, ул.Брезовска № 34 ет. 5 ап.4.
Страните са търговци.
Според изложеното в исковата молба, ищецът бил *** на сграда –апартхотел в гр.Б., и в това му качество, между него и
ответника имало сключени множество различни
договори за интериорен дизайн на различни помещения и зони в сградата /лоби,
зона вход, бар зона, рецепции, лоби бар, детска стая и зона за отдих / в
сграда, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на Б. , област ***: договор
№ ***; договор № ***; договор № ***; договор
№ ***; договор № ***; договор № ***; договор № ***; договор № ***; договор №
***. Договорено било ответното дружество да извърши определена по обем работа ,
като извърши интериорен дизайн, изработи
и монтира мебели, ламперии и др.под. в посочените зони, като вида и обема на
тази изработка се определял в приложенията
под № 1 към всеки от договорите; на свой ред, ищецът като възложител се
задължил да плати определена цена. Договорена била и неустойка при забава на
страните, в размер от 0.1 % от цената за всеки от дните на просрочието, но не
повече от 10 процента от общата цена. Ищецът платил договореното възнаграждение.
Ответникът започнал работа, но не изпълнил точно договореното – преустановил
изпълнението на договорите. Ищецът твърди забава в изпълнението с повече от 100
дни и претендира неустойка, изчислена в
максималния й възможен еквивалент по всеки от договорите – като 10 % от цената (0.1*100 дни ). Така, съответните
стойности са 585 лв. по договор № ***; 1775.09лв. по договор № ***; 630,43 по
договор № ***; по договор № *** -
неустойка в размер на 722.44лв.; по договор № *** неустойка в размер на
953.49лв.; по договор № *** – 805.68лв.; договор № *** – 824.04лв.; по договор
№ *** – 214.50лв., по договор № *** – 3045.85лв. Върху сбора на неустойките се
претендира и законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
08.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
На следващо място , между страните имало и
договор № ***, сключен на дата ***, който имал за предмет изработка,
доставка и монтаж на мебели ( описани в допълнителни
споразумения към него) за няколко апартамента в сградата.Договорено било общо възнаграждение
в размер на 105 805.30 лв., от които били платени половината - 52 902.70лв., остават 52 902.70 лв.
Твърди се по този договор частично изпълнение в размер на 32 819.11 лв. От
тези 52 902.70 лв., по две от допълнителните споразумения към договора, под №№
1 4 и 15, били платени на изпълнителя по
4056.15 лева, но насрещно изпълнение липсвало, ответното дружество
преустановило работа по тази апартаменти. Въпреки многократните покани
ответника не продължил да изработва договореното, не се явил при подписване на
актовете за приемане и актуване на извършените работи.
С покана от дата 16.02.2018 , ищецът
прекратил договорите и поканил ответното дружество да му заплати общо 20136.96
лева неустойки по всички договори, включително такава по договор № *** в размер
на 10580.53 лв., и надплатена ( над стойността на действително изработеното
) цена по всички договори в общ размер
от 30152.67 лева. Това не било направено. Затова по този договор ищецът иска
решение ,с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сума от 10580.53 лв. неустойка по договора, и общо 8130.30
лева, платени по двете допълнителни споразумения с №№ 14 и 15 ( 2х 4065.15 лева) , ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 08.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането. Или, претендира се по всички договори обща стойност на неустойката
за забава в размер на 20 136.96 лв. и 8130.30 лв. стойност на заплатени,
но неизвършените от ответното дружество работи по Договор № *** и два анекса
към него.
Ищецът иска и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът е депозирал своевременен отговор на
иска, като го оспорва като неоснователен
и недоказан. Отрича съществуването на договорите; тъй като нямало установен
определен предмет, а и не били конкретизирани обектите, в които следвало да се
работи. Като твърди пълно изпълнение , отрича и забавата си да изпълни, тъй
като между страните не бил уговорен
конкретен срок, до който „Краун ФМ“ трябвало да изпълни задълженията си по
договорите. Оспорва се в частност искът за присъждане на неустойка, тъй като
невъзможността на „изпълнителя“ да изпълни в срок задължението си по договора
се дължала изцяло на виновно поведение на възложителя като кредитор,
препятствал достъпа на ответника до обектите. Възложителят бил неизправна
страна, тъй като не изпълнявал и задължението си да плати авансовите или
другите плащания по договорите. Искът по чл. 92 от ЗЗД се оспорва и по размера
си, с мотива, че върху претенцията за неустойка не следвал да се начислява данък
„добавена стойност „. Оспорва се искът за сумата от 8130 лв. с мотива, че
развалянето на този договор няма обратно действие, тъй като същият е с
продължително действи; спори се по това , дали ищецът има право да го развали ,
с твръдения ,че същия е неизправна
страна по него.
Направено е
и възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещно вземане на
ответника срещу ищеца в размер на 62 550 лв. за допълнително направени разходи за извършена работа в хода на изпълнението на договорите,
вследствие променени от ищеца спецификации/ изисквания към работата.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да
се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Събрани са експертизи – счетоводна , за
фактите на плащанията и взетите за тях
счетоводни записвания и размера на неустойките, и изключително обемна
техническа такава – за доказване на вида и количеството на извършеното и
неговата стойност. Вещото лице по нея *** Р.К. дава заключение, че общата
стойност на изработеното от ответното дружество на обекта на ищеца възлиза на
82 591 лева , от които за труд – 53 180 лева; съответните стойности
за изработеното само по договор № *** са
общо 31630 лева , от които за труд – 22 930 лева.
Съединени между същите страни ( субективно
) множество искове с правно основание чл.92 от Закона за задълженията и
договорите, и иск с основание в чл. 88 във връзка с чл. 55 от ЗЗД. Исковете са
допустими.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и ангажираните от тях доказателства, по същество
съобрази:
Общи положения:
В хипотеза
по чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите , ищецът доказва съществуването на договорите с ответника, включително
договорена неустойка, както и плащането на цената по тях - право да претендира
неустойка има само изправната страна по договорите. Ищецът, който твърди да е
платил по договора № ***, следва да докаже това плащане, и волеизявлението за
развалянето на този договор. Ответникът, който твърди точното си изпълнение по
договорите, следва да го докаже, след като черпи права от него – точното
изпълнение би отрекло както правото на ищеца на неустойка, така и правото му да
развали договора в хипотеза по чл. 87 от ЗЗД.
Съществуването на договорите между страните
не се оспорва. Доказано е и от приложените от същите и заверени от ищеца копия.
Предвид съществените им елементи – поетото от ответника задължение да извърши
определена работа срещу насрещно задължение на ищеца да плати точно определена цена
, договорите са такива за изработка по смисъла на чл. 258 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Те не
са лишени от предмет, след като съдържат посочване на съществените си елементи
– вида на поръчаната работа и цената, която възложителя следва да плати;
престацията на изработващия е само една и затова не може да се сподели и друго
възражение на ответника, това за нейната неопределеност, като вместо това ,
изработващия дължи вещо от поне средно качество.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
по проведената счетоводна експертиза, което се подкрепя от представеното на л.
68 от делото платежно нареждане , от което личи авансовото плащане на сума от
12 000 лева в полза на ответното дружество , с посочено основание „ по договор *** . както и това на следващия лист 69 от делото - за
авансово плащане на още една сума по
същия договор , в размер от 40902.70 лева. Затова приема да са доказани фактите
на отделните – авансови - плащания по
договорите, извършени от „***„ ООД. Плащането на цената по договорите от
възложителя е договорено на три вноски. Първата от тях в размер на половината
от цената се дължи авансово , втората (
още 25 % ) – при доставката на мебелите
на обекта , 22 % се дължат при монтажа
на всичко договорено , а 3 % са гаранционна сума, която се дължи в срок от 6
месеца от датата на подписването на приемо – предавателни протоколи; последните
две условия не са се сбъднали и за ищеца няма задължение да плати пълната цена. На следващо място, за част от
договорите ( напр. под № ***) ответника е в забава и да достави част от
мебелировката, като тази забава предхожда евентуална такава на „***„ ООД да плати пълната цена. Затова
съдът не споделя и друго от възраженията на ответната страна – че ищеца е
неизправна страна и няма право на неустойка; в общия случай , платено е повече
от стойността на извършеното. Забава на ищеца като кредитор да даде съгласно
чл. 95 от ЗЗД необходимо съдействие под формата на осигурен достъп до хотела
също не бе установена – свидетелите К. и
Ч. твърдят пълен достъп на ответника до
обекта , и съдът кредитира техните показания като еднопосочни и обективни , без
да има по отношение на тези свидетели обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК . Обратно , не се ценят показанията на свид. М. , тъй като същият е
служител на ответника, а в минал период – и негов представител.
Съдът приема също така , че с покана от дата
16.02.2018г., доведена до знанието на ответника на следващия ден, ищецът е
изразил воля да прекрати договорите „поради неизпълнение„, тоест, по реда на
чл. 87 от ЗЗД. С оглед казаното по отношение на забавата, на ищеца не може да
бъде отречено правото да развали договорите.
Цените по отделните договори са тези, записани
в самите договори, с изключение на договорите под №№ *** и № ***. Съдът,
тълкувайки приложения на л . 71 констативен протокол от дата 08.02.2018г, го
кредитира като признание на стойността на извършените по договорите от
ответника работи. Този протокол е изходящ от ищеца частен документ, и с
изключение на записите в графа „изпълнено /доставено / монтирано по преценка на възложителя“ , констатациите в
него не могат да бъдат приети за достоверни сами по себе си. Съдът не приема за
доказано предоговарянето на останалата част от цените по договорите съобразно
приложените на л. 150 – 160 таблици – от копията на разменената меду страните
електронна кореспонденция не личи съгласие на ищеца с различен размер на цената.
При липса на изрично съгласие за изменение на предмета
на поръчаното по договорите , съдът не
може да кредитира и възражението за прихващане – в полза на ответника не е
възникнало вземане на соченото договорно основание. Това е така , тъй като в самите
договори е предвидено изрично , че всички изменения ще се правят само и
единствено само в писмен вид ( чл. 7.6 ), а изявленията на ищеца в сочената
кореспонденция не сочат на изменение на предмета на поръчката или цената , а
само и единствено на възражение против неправилното изпълнение на работата по
смисъла на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД, а и вещото
лице отрича (л. 575 от делото ) извършването на допълнителни работи
по договорите за интериорен дизайн и по
част от останалите договори. По смисъла на чл. 258 от ЗЗД, изработващия работи
на свой риск, включително от увеличена
стойност на необходими за довършването
на работата операции или материали; за
последните изрично е казано в спецификациите към договорите, че са „средства на
изпълнителя „ по смисъла на чл. 259 от ЗЗД.
По всички договори ответното дружество не
доказва да е изпълнило точно и в договорените срокове или в рамките на
следващите 100 дни от изтичането им.
А. Кратки бележки по размера на неустойката по отделните
договори:
І.Договор № *** ( л. 8 от делото )
Съгласно приложение № 1 към договора,
ответното дружество е поело задължение да изготви интериорен дизайн на
зоната „ресторант с бар „ в хотела – да изготви концептуален план на
разпределението, като „дефинира функциите„ на отделните помещения (да определи
предназначението на всяко едно от тях) и
с оглед това предназначение да изготви проект за дизайн, като избере цветообразуването и осветлението, изготви работен проект, избере отделни детайли
на обзавеждането – настилки , тавани, тапети ,, аплици и др. Общата цена е 2500 евро без ДДС ( по 10 евро на кв. метър), равни на 4889.57 лева – отсъстват данни за
площта на работната зона. Ищецът признава
част от изпълнението в приложенията към протокола от дата 08.02.2018 г., на
стойност от 600 лева; по отношение на призната стойност съдът кредитирира като
минимален размер записаното в графите „изработено по преценка на възложителя „
, доколкото последният на практика признава неизгодния за него факт на
изработеното. Работата (чл. 2.2.) е следвало да бъде извършена в срок до 30.06.2016г, но изпълнението на непризнания остатък от задължението на ответника не се доказа в този
срок - по делото липсват концептуални планове за разпределение, визуализации,
спецификации или други доказателства за
изпълнение. В чл.6.1 от договора е договорена и неустойка върху неизпълнената
част, тоест, върху цялата сума на договора, при което искът за присъждането й е
основателен, но само до размер от 10 % върху стойността на неизпълненото, тоест
до сума от 428. 90 лева; за разликата над този размер до пълния от 585 (??!)
лева, той следва да бъде отхвърлен.
ІІ. Договор № ***; лист 10 от делото.
Тук изпълнителят е следвало да осъществи със
свое оборудване, техника и работна ръка в срок до 5 седмици от датата на
получаването на авансово плащане, изработка и монтаж на мебели за апартамент № ***
в сградата, съгласно приложения към
договора, но не по – късно от 31.08.2016г.,; ищецът признава изработено до
размер от 12479.75 лева. По смисъла на чл. 6.1 от този договор, неустойката е
договорена да се изчисли по размер като 0.1 % дневно върху „стойността на непредадените стоки „., а общата
цена на договореното е посочена да е 17750.88 лева. Ответникът не доказва изпълнение в срока по 2.1 от договора –
31.08.20216г, нито в рамките на
следващите 100 дни тоест, неустойката се дължи върху сума от 5271.13 лева , и е
в размер от 527.11 лева. За
разликата до пълния предявен размер от
1775.09 лева, този иск следва да бъде отхвърлен, ищецът не е договорил неустойка върху пълната стойност на договора,
както претендира.
Сам по
себе си, този договор не предвижда изрична възможност да се разшири,
включително и чрез допълнително споразумение, обема или обхвата на извършваните
работи; остана недоказано твърдението на
ответната страна, че допълнителните работи по ***, на стойност от 1248 лева според вещото лице ( на л. 589 от
делото) са й възложени за изпълнение на
договорно основание. Анекси към договора липсват, а всичките му изменения
следва да се съставят в писмена форма ( чл. 7. 6 от договора ).
ІІІ. Договор ***:
Договора има за предмет изработка
и монтаж на мебели за апартамент № ***, в срок до 15.03.2017г и при обща цена
от 6304.29 лева; каза се по горе , че по отношение на този договор съдът приема
, че цената е предоговорена съобразно справката на л. 150 от делото на размер
от 7856.16 лева, тъй като от коментирания констативен протокол личи, че ищеца
признава изработка до размер от 6434.29 лева, тоест, на стойност над
първоначалната. Няма доказателства за точно изпълнение на останалата част в
рамките на 100 дни от 15.03.2017г,. следователно , неустойката е в размер
110.08 лева - 10 процента от стойността
на недоставеното. Вещото лице е дало ( л. 455 )
заключение, че в този апартамент има допълнително изпълнени от ответника
работи на обща стойност от 479.76 лева , които обаче са включени впоследствие в
общите разчети за изпълненото обзавеждане в апартамента съобразно новата цена,
предоговорена поради същата причина.
ІV. Договор
№ *** има за предмет обзавеждане на апартамент ***, в срок до 15.03.2017г и при
обща цена от 7224.45 лева; според справката на л. 153 ,цената е вече 7707.12 лева, а ищеца признава
изпълнение до стойност от 7208.07 лева , или дължи се неустойка в размер на 49.90 лева.
V . По отношение на договорите №***; №***;
№***; №*** и №***,
аргументацията е идентична - неустойка
се дължи само върху стойността на неизпълнената част от работата, както е
договорено , а не върху пълната дължима цена или платената част от нея , както
претендира ищеца. Там, където няма призната с констативния протокол сума на изработеното,
за определянето й се ползват основното и допълнителното заключение на вещото лице по техническата
експертиза ( л. 562 ) , които съдът кредитира. При разлика в паричната оценка на изпълненото, съдът ползва по –
високата от двете стойности.Изчислени като еквивалент на максималните 10 % от
стойността на недоставеното обзавеждане ( тъй като съдът приема навсякъде
забава за повече от 100 дни) , стойностите на дължимите неустойки са следните:
по договор №***– 238.68 лева ; по договор №***– 92.06 лева , по договор №***–
0.61 лева , по договор №***– 215.14 лева (не се доказва никакво
изпълнение, включително и според вещото лице), по договор №*** – 2035.78 лева ( тук двете стойности
съвпадат ).
До тези
размери исковете по чл. 92 от ЗЗД са основателни , над тях те следва да бъдат
отхвърлени, като се съобрази действителната воля на страните по смисъла на чл.
20 от ЗЗД.
Б. Исковете
за връщане на сума и неустойка по договор №***:
Според
вещото лице *** К., съответните стойности за изработеното само по договор № ***
са общо 31630 лева , от които за труд –
22 930 лева, а ищецът признава изпълнение до размер от 32819.11 лева. При обща
стойност на договора от 105805.30 лева, дължи се изчислена по посочения горе
алгоритъм неустойка в размер от 7298.61 лева.
Казано
бе, че съдът приема договора за развален поради неизпълнение; вещото лице дава заключение
( л. 539), че в апартаментите №№ *** ,
предмет на двата анекса под номера съответно 14
и 15 ( л. 66 от делото ) е изпълнена минимална
част от обзавежденето; нито от показанията на свидетелите , нито от
заключението на вещото лице личи ответника , който носи тежест да докаже
изпълнението , да е извършил каквато и да било част от договореното. Затова платените авансово суми от по 4065.12
лева подлежат на репариране, и спрямо тях иска по чл. 55 от ЗЗД е основателен в пълния си размер.
Разноските се присъждат на страните пропорционално , като съотношение на
уважената/ отхвърлената част от исковете. Предвид изключителната фактическа и
правна сложност на делото , множеството искове и проведени заседания, обема на ангажираните
и събрани доказателства, възраженията за прекомерност на адвокатските хонорари не
могат да бъдат споделени. Така, общите размер на направените от ответника разноски се приемат да са тези съгласно списъка
по чл. 80 от ГПК , или общо 3780 лева
разноски; дължат се пропорционално на отхвърлената част разноски в размер от
1222.33 лева ( 3780/28267.26* 9140.73 лева , колкото с а отхвърлени).
Ищецът не е депозирал списък по чл. 80 от ГПК. В кориците на делото се откриха доказателства за направени от него
разноски по спора в общ размер от 5236 лева, или дължат се пропорционално на
уважената част 3542.84 лева ( 5236/28267.26*19126.53 лева , които съдът е присъдил като
основателно искане ).
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля възражението на „Краун ФМ„ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район Северен, ул.Брезовска № 34 ет.5 ап.4,
за прихващане на сумата от 62 550 лева допълнително направени от ответника
разходи за материали и труд по процесните договори , с насрещно вземане на
ищеца „***„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Съборни“ № 22, за неустойки по същите
договори №***; № ***; №***; № ***; № ***;
№ ***; № ***; № ***; договор № *** и № ***
в общ размер от 20136.96 лева и недължимо платена по договор № *** сума от
8130.30 лева , до размера на по – малкото вземане, като неоснователно.
Осъжда „Краун ФМ„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, район Северен, ул.Брезовска № 34 ет. 5 ап.4, да заплати
на „***„ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“ № 22, следните суми:
-
428.90 лева неустойка по чл. 6 от договор № ***, като за
разликата до 585 лева , отхвърля иска по
размер като неоснователен.
-
527.11 лева неустойка по чл. 6 от договор № ***, като за
разликата до 1775.09 лева, отхвърля иска по размер като неоснователен;
-
110.08 лева неустойка по чл. 6 от договор № ***, като за
разликата до 630.43 лева, отхвърля иска по размер като неоснователен;
-
49.90 лева неустойка по чл. 6 от договор № ***, като за
разликата до 722.44 лева, отхвърля иска по размер като неоснователен;
-
7298.61 лева
неустойка по
чл. 6 от договор № ***, като за разликата до 10580.53 лева, отхвърля иска по
размер като неоснователен;
-
214.50 лв. неустойка по договор № ***;
-
238.68 лева
лева
неустойка по чл. 6 от договор № ***, като за разликата до 953.49 лева, отхвърля
иска по размер като неоснователен;
-
сумата от 92.06 лева неустойка по договор № ***, като за разликата до 805.68 лева, отхвърля
иска по размер като неоснователен;
-
сумата от 0.61 лева неустойка по чл. 6 от договор
№ ***, като за разликата до 824.04 лева, отхвърля иска по размер като
неоснователен;
-
сумата от 2035.78
лева неустойка по договор № ***, а за
разликата до 3045.85 лева, отхвърля иска по размер като неоснователен.
Осъжда „Краун ФМ„ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив,
район Северен, ул.Брезовска № 34 ет. 5 ап.4, да заплати на „***„ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“
№ 22, законна лихва върху сумата на неустойките – 10996.23 лева , считано
от датата на подаването на исковата молба – 08.03.2018г до окончателното
изплащане на вземането .
Осъжда „Краун ФМ„ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, район Северен, ул.Брезовска № 34 ет.
5 ап.4, да заплати на „*** „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“ № 22, сумата от 8130.30 лв. стойност на
заплатени и неизвършени в ап. *** от ответното дружество работи по развален
договор №*** и два анекса към него под №№ 14 и 15, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаването на исковата молба – 08.03.2018г до окончателното изплащане на
вземането .
Осъжда „Краун ФМ„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, район Северен,
ул.Брезовска № 34 ет. 5 ап.4, да заплати на „***„ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“ № 22,
сумата от 3542.84 лева разноски
по делото.
Осъжда
„***„ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни“
№ 22, да заплати на „Краун
ФМ„ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, район
Северен, ул.Брезовска № 34 ет. 5 ап.4, сумата от 1222.33 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ