Р Е Ш Е Н И Е
№ 627
гр. Плевен, 10 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 606/2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на образувано по жалба на Р.А.Б.,
ЕГН **********, с посочен адрес ***, с която се оспорва Заповед № СБР
02-01-79/12.07.2021 год. на кмета на Община Гулянци, издадена на основание
чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, касаеща премахване на изградения от г-жа Б.
незаконен строеж, представляващ положена стоманобетонова настилка върху тревни
площи и тротоар – общинска собственост, находяща се в непосредствена близост до
УПИ VIII – 346, кв.
37 по плана на с.Загражден, общ. Гулянци, обл. Плевен, собственост на
жалбоподателката.
С горната заповед е определен срок за доброволно
изпълнение- 11.08.2021 год. и са указани последиците от неизпълнението ѝ.
В жалбата и представените впоследствие четири
допълнения и уточнения към нея се
излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената
заповед. Жалбоподателката твърди, че не е изградила и положила
стоманобетоновата настилка и авторството на това деяние не е доказано, че
въпросната настилка е положена вероятно още от нейните родители, които са
починали преди 15 години, че не са унищожени тревни площи, а същите са оформени
пред дома ѝ като лехи с цветя и са засадени плодни дървета, че не е
„присвоила“ общинска собственост, както и че е собственик на наследствен имот
върху общинска земя, поради което има право има право на пътека от имота си до
шосето. Излага доводи, че къщата ѝ потъва в резултат на влага и
подпочвени води, поради което и за предотвратяване разрушаването на имота се е
наложило от къщата към градината да се направи „бетонов наклон“ и „обратен
наклон“ заради високите бордюри, по който начин водата да се оттича далече от
къщата. В допълнение към жалбата сочи, че през шестдесетте години на миналия
век е направена корекция на централната улица на с. Загражден, за да бъдат
отведени дъждовните води към новопостроени шахти. През седемдесетте години
наминалия век е положен асфалт и са поставени тротоари, при което е вдигнато
нивото на пътя спрямо къщите и това е довело до поява на влага в основите. При
поставяне на тротоарите проблемът бил решен, но с разрушаването им отново се е
появила вода в основата. Поради тази причина жалбоподателката твърди, че е била
принудена да възстанови общинския тротоар в първоначалния му вид Сочи, че
горното не е само в неин интерес, но и в интерес на обществото.В заключение
прави искане да бъде отменена оспорената заповед.
Ответникът е представил писмен отговор /становище/ по
жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата. Твърди, че
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и отговаря
на процесуалните и материалноправните изисквания за съставянето ѝ. Излага
съображения, че стоманобетоновата площадка е изградена върху общински имот,
отреден за тротоар и озеленяване, не е свързана със сградата, собственост на
жалбоподателката и е изградена в нарушение предвижданията на действащия ПУП. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява
лично, поддържа подадената жалба и прави искане да бъде отменена оспорената
заповед. Излага подробни твърдения за необходимостта от изграждане на
процесната площадка. Сочи, че същата е изградена с оглед укрепване и защита на
собствения ѝ имот от влага. Твърди, че поради бездействие на Община
Гулянци всъщност е възстановила тротоарите в автентичния им вид. Излага
подробни съображения, че по отношение на нея е налице тенденциозно отношение от
страна на администрацията на общината, което е довело до издаване на оспорената
заповед.
Ответникът се представлява от адв. В.В. ***, която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прави искане същата
да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски, за които представя
списък. Представя писмени бележки, в
които излага доводи, че административният акт е издаден от компетентен орган и
в изискуемата от закона форма. Твърди, че при издаването му са спазени
административнопроизводствените правила, регламентирани в чл.225а от ЗУТ.
Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателката, но същият ѝ
е съобщен чрез залепване на сградата на кметството, а тя е упражнила правото си
да подаде възражение, което е разгледано и е изготвен отговор в законния срок.
Сочи, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява
незаконността на строежа от 4-та категория, който е извършен без строителни
книжа, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148 от ЗУТ. Процесният строеж не е търпим по смисъла на § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което подлежи на премахване по реда на
чл.225, ал.1 от ЗУТ. В заключение прави искане да бъде отхвърлена като
неоснователна процесната жалба и претендира присъждане на деловодни разноски.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 04.06.2021 год. в Община – Гулянци е входиран
сигнал /л.36/ от Х.В.Х. и З.Г.И., и двамата от с. Загражден, в който е посочено,
че тяхната съседка Р.Б. на 03.06.2021 год. е наела фирма и бетонира тревните
площи пред дома си с железобетон, чрез което е вдигнала нивото на тротоара.
Посочено е, че за горното е уведомена Техническа служба- гр. Гулянци и е
подаден сигнал на тел.112.
Във връзка с така постъпилия сигнал е
издадена Заповед № РД – 09 – 251 от 18.06.2021 год. на кмета на Община Гулянци
/л.37/, с която е назначена комисия за осъществяване на проверка по изложените
в него обстоятелства.
В административната преписка на л.38 и
л.39 са приложени уведомителни писма до подателите на сигнала и до
жалбоподателката Б., в които са посочена дата и час, на които комисията ще
извърши проверка, целяща изясняване на посочените в сигнала обстоятелства. По
делото няма данни дали горните писма са достигнали до адресатите им.
На 01.07.2021 г. е извършена проверка на
строеж (обект) „Полагане на стоманобетонна настилка, намираща се върху тревни
площи и тротоар на ул.“Г. Димитров“, с.Загражден, общ. Гулянци“, за която е
съставен Констативен акт № 1/01.07.2021 год. /л.40 и сл./. От същия се
установява, че проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката
/отказала да подпише констативния акт/, която е посочена като извършител на
строежа, както и на лицата, подали сигнала за незаконното строителство.
Посочено е, че незаконното строителство е реализирано от собственика на
прилежащ имот УПИ-VIII-346, кв.37 по КРП на
с.Загражден, общ. Гулянци и за него няма издадени и одобрени строителни книжа.
Описано е, че строителството се изразява в стоманобетонова настилка върху
тревни площи и тротоар, който е изпълнен без необходимите документи и
строителни книжа. Положена е стоманобетонова настилка върху тревни площи
(озеленяване, съгласно чл.61, ал.1, ал.2 и ал.4) и тротоар. Начертана е
окомерна скица на разположението и размерите на строежа.
Констативният
акт е съставен при отказ на жалбоподателката да го подпише, удостоверен от
двама свидетели, но същият ѝ е съобщен чрез залепване на сградата на
кметството, а тя е упражнила правото си да подаде възражение, наименувано
молба, постъпила при ответника на 05.07.2021 год. /л.46/. В тази молба г-жа Б.
е посочила, че изградената бетонова настилка цели отклоняване на водата от
покрива и от двора от основата на къщата ѝ. Ответникът е взел отношение
по горната молба, обективирано в писмо изх.№ 9400-1417(1)/13.07.2021 год. като
е приел, че същата е подадена в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, но в нея не се
съдържат факти и обстоятелства, опровергаващи съдържанието на Констативен акт №
1/01.07.2021 год., а е налице признание за извършеното незаконно строителство.
Горните писмени доказателства не са
оспорени от жалбоподателя.
Във връзка с тях на 12.07.2021 год. е
издадена и оспорената в настоящето производство заповед /л.49-50/. В същата са
възпроизведени констатациите, направени с Констативен акт № 1/01.07.2021 год. и отново е обсъдено подаденото възражение.
Ответникът е приел, че е налице незаконен строеж, представляващ положена
стоманобетонова настилка върху тревни площи и тротоар – общинска собственост,
осъществен от жалбоподателката, който подлежи на премахване по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. Със заповедта е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконно
изграденият строеж в срок до 11.08.2021 год. и се указани последиците от
неизпълнението ѝ.
Заповедта е връчена на г-жа Б. на
26.07.2021 год. /видно от известие за доставяне на л.52/, а жалбата против нея
е подадена на 07.08.2019г., както е видно от поставения входящ регистрационен номер,
поради което съдът счита, че е подадена в законовия срок.
В хода на съдебното производство са
разпитани посочените от процесуалния представител на ответника свидетели Р.Б.Б.-
гл. инженер в Община Гулянци и А.К.А. – гл. специалист в служба „Регулация и
кадастър“ в Община Гулянци, от чиито показания се установява, че преди
постъпването на писмения сигнал за незаконно строителство от съседи на г-жа Б.,***
е получено обаждане от кметския наместник на с.Загражден за обстоятелството, че
работници изсипват голямо количество бетон върху асфалта на шосето. Двамата
свидетели посетили мястото в момента на осъществяване на процесните строителни
работи, установили, че се полага бетон върху площи, които са публична общинска
собственост, поискали представяне на разрешение и строителни книжа, но такива
не били предоставени, а работата продължила въпреки, че присъстващите там, вкл.
г-жа Б. били уведомени за обстоятелството, че извършващото се представлява
незаконно строителство. Впоследствие във връзка с постъпилия писмен сигнал за
същото обстоятелство била издадена заповед на кмета на общината за извършване
на проверка, при която за председател на комисията бил определен свидетеля Б..
По делото е назначена съдебно - техническа
експертиза. Заключението на същата е приобщено на л.л. 155 и сл.
Съгласно последното, процесната бетонова настилка представлява
строеж по смисъла на § 5, т.38 от ЗУТ. Същият е IV категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „а“ от ЗУТ и за
осъществяването му се изискват строителни книжа – инвестиционни проекти, вкл.
ПУП и ТИП, както и разрешение за строеж по общия ред.
Вещото лице е посочило, че
стоманобетоновата настилка е положена в имот с идентификатор 30199.101.733, представляващ
второстепенна улица, публична общинска собственост, в участъка пред имот с
идентификатор 30199.101.346 (УПИ VIII-346, кв.37),
собственост на Р.А.Б. Тъй като стоманобетоновата настилка е положена в участъка
от четириметровата ивица, предвидена за озеленяване, с нея са нарушени
предвижданията на действащия ПУП на с.Загражден.
В о.с.з. ВЛ в поддържа заключението си по
изложените в него съображения.
С уточнителна молба вх.рег.№
4806/06.10.2021 год. жалбоподателката е представила писмени доказателста, а
именно протокол за установяване на извършени отделни видове СМР и копие от
заключение на в.л. Силия С. по гр.д.№5337/2020 год., които не са относими към
правния спор, касаят друго съдебно производство и съдът намира, че не следва да
ги обсъжда в настоящето съдебно решение.В последното по делото съдебно
заседание жалбоподателката представя като писмени доказателства – Медицинско
направление от 21.07.2016 год.; Постановление за спиране на досъдебно
производство от 19.12.2016 год.; Амбулаторен лист № 1218/19.04.2016 год.,
постановление на ЧСИ И.М., Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство № 5130/2021 год., които също не са относими към правния спор и
съдът намира, че следва да ги изключи от доказателствената съвкупност.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Правомощията по премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ или на части от тях, съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ в редакцията към датата на издаване
на процесната заповед са на кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице по арг. на чл. 225а от ЗУТ. С оглед констатациите на приетата по делото
заключение на инж. С. следва да се приеме, че се касае за строеж от четвърта категория, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма. Посочен е издателят на заповедта, адресата,
строежа, по отношение на който е разпоредено премахването, изложени са
фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съгласно чл. 225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. В настоящия случай в обстоятелствената част на заповедта е
налице позоваване на Констативен акт № 1/01.07.2021 год., който е съставен в
присъствие на жалбоподателката, но същата е отказала да го подпише. Горното
обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели. Констативният акт
е доведен до знанието на г-жа Б. чрез
залепване на сградата на кметството. За обстоятелството, че жалбоподателката е
запозната със съдържанието му може да се съди от обстоятелството, че тя е
упражнила правото си да подаде възражение в указания срок, подавайки молба,
постъпила при ответника на 05.07.2021 год. Ответникът е съобразил направените
възражения в писмо, адресирано до жалбоподателката /л.48/, за което обаче в
преписката няма данни да е получено от жалбоподателя. Горното обаче не е
от съществено значение, тъй като възраженията са обсъдени и в мотивите на
издадената заповед. те са доведени до негово знание в момента на съставянето
им, което е удостоверено с подпис на г-н Касабов. В законоустановения срок след
връчването на КА не са депозирани възражения. Съдът констатира, че в процесната
заповед не е конкретизирана категорията на строежа, но намира, че горното не
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като въпросният строеж
словесно е описан достатъчно подробно, а от строително-техническата експертиза
се установява, че е IV категория, с оглед което кметът е материално
компетентен да издаде процесната заповед за премахването му.
Констатациите от проверката, отразени в констативният
акт, послужили като основание за издаване на процесната заповед, не са оборени
от събраните по делото доказателства. КА
има доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа.
Последно посоченото подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за
търпимост, каквито не са изложени. Твърдението в първоначално подадената жалба,
че настилката е изградена още от родителите на жалбоподателката се опровергава
от показанията на свидетелите Б. и А., пряко възприели полагането на
стоманобетоновата настилка пред дома на жалбоподателката, както и от подаденото
възражение от последната /молба на л.46/, съдържащо признание за горното
обстоятелство. Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи
констатациите на административния орган.
Както е видно от приетата по делото експертиза, в
случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ – надземно съоръжение
на техническата транспортна инфраструктура по смисъла на чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ и в конкретния случай с изграждането му е променено предвиждането на плана
в ивицата за озеленяване. Обектът попада извън обхвата на чл.151, ал.1, т.2 ЗУТ
и за подобен род дейности се изисква одобряване на инвестиционни проекти и
издаване разрешение за строеж, с каквито жалбоподателката не разполага. Касае
се за строеж от IV категория, съгласно чл.137, ал.1,
т.4, буква „а“ от ЗУТ, който е осъществен при неспазване на строителните
правила и норми на ЗУТ.
Извършените
дейности, описани в заповедта, съвпадат с установеното при огледа на място от
ВЛ.
Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без необходимите одобрени проекти и/или
разрешение за строеж. Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е
необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че
строежът или част от него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от
двете. В настоящия случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без
надлежно издадено разрешение за строеж, без необходимите одобрени проекти и в
нарушение предвижданията на действащия ПУП. Установеното води към извода, че
процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, поради което и компетентният
административен орган с издаване на процесната заповед правилно е приложил
материалния закон. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се
касае за незаконен строеж, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ
възможност за узаконяване и такава за реализиране на регламентираната процедура
за търпимост на строежа е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване.
Заповедта е съобразена и с целта на закона
- да се премахва незаконното строителство.
С оглед на изложеното заповедта е издадена
от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, при липса
на съществено нарушаване на административно производствените правила, в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед този изход на делото претенцията
на ответника за присъждане на направените в производството разноски е
своевременно направена и основателна. Същите са в размер на 1250 лв. за адвокатско
възнаграждение и изготвяне на експертизата по делото.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.А.Б., ЕГН **********, с посочен адрес ***, с която се оспорва
Заповед № СБР 02-01-79/12.07.2021 год. на кмета на Община Гулянци, издадена на
основание чл.225а, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, касаеща премахване на незаконен строеж,
представляващ положена стоманобетонова настилка върху тревни площи и тротоар –
общинска собственост, находяща се в непосредствена близост до УПИ VIII – 346, кв. 37 по плана
на с.Загражден, общ. Гулянци, обл. Плевен, собственост на жалбоподателката.
ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати в полза на Община Гулянци
деловодни разноски в размер на 1250 лв.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: