№ 393
гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500462 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 664 по
описа за 2023 година е осъден, на основание чл. 109 ЗС, Д. А. К., ЕГН
********** с адрес гр. **************** да преустанови неоснователните
действия, с които пречи на М. И. К., ЕГН: **********, И. Б. К., ЕГН:
********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес ***********, да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху общи части от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55302.501.2806.1 по КККР на гр.
Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18- 39/17.07.2012г. на ИД на АГКК,
находяща се: ***********, като премахне изградената пристройка
/преддверие/ и поставени врати на източната страна на сградата и възстанови
в първоначален вид външното стълбище на източния вход и фасадата на
сградата.
1
Отхвърлен е предявения насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС от
Д. А. К., ********** с адрес гр. **************** против М. И. К., ЕГН:
**********, И. Б. К., ЕГН: ********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата
с адрес ***********, за осъждане на ответниците по насрещния иск да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да
упражнява пълноценно правото си на собственост върху общи части от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55302.501.2806.1 по КККР на гр.
Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК,
находяща се в гр. Панагюрище, ул.“**********-югозападната й фасада, както
и върху поземлен имот с идентификатор 55302.501.2806. по КККР на гр.
Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК,
като премахнат изградената от тях пристройка на югозападната фасада и
възстановят фасадата в първоначалния й вид.
Осъден е на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Д. А. К., ЕГН: ********** с
адрес гр. ****************, да заплати на М. И. К., ЕГН: **********, И. Б.
К., ЕГН: ********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес
***********, разноски по гр. д. 664/2023г. на Районен съд - Панагюрище, в
размер на общо 3040 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Д. К. ,чрез
процесуалния му представител адв.М..
Счита решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено в противоречие на материалния закон, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е необосновано,
немотивирано и недопустимо. Изводите на съда не съответствали на
събраните по делото доказателства и закона, както и на формираната по
приложението на чл.109 от ЗС константна и задължителна практика на ВС и
ВКС на Р.България.
В нарушение на разпоредбата на чл.235 от ГПК Панагюрския районен
съд не обсъдил в решението си доводите на жалбоподателя, съображенията и
възраженията, и не се е произнесъл по надлежния начин по направените
искания ,като незаконосъобразно отказал да допусне допустими от закона
доказателства от съществено значение по делото.
За да уважи предявения по делото срещу жалбоподателя иск съдът
приел, че с ограждането на външната стълбищна площадка пред стълбищната
2
клетка на процесната жилищна сграда и с поставяне на още една врата,
заключвана от него, се създавали пречки за ползване собствеността на ищците
по главния иск, респ. на общи части на сградата, които пречки налагали
премахване на ограждението и на „вратите на същото“ (едната от които
всъщност била вратата, съставляваща официален вход на жилищната сграда).
В обстоятелствената част на исковата молба като пречене по смисъла на
чл.109 от ЗС било посочено заграждане на площадката пред входа на
жилищната сграда и монтиране на врати, и лишаване по този начин ищците от
възможността за достъп до ел.табло с електромера за притежавания от тях
първия етаж от жилищната сграда, както и от възможноспа да стигат до
подпокривното пространство на сградата, а като петитум е формулирано
искане за премахване на заграждението ,като не била определена и внесена
държавна такса.
Показанията на посочените от ищците свидетели не следвало да се
кредитират ,поради тяхната заинтересованост и близки отношения с ищците,
като освен това тези показания били нелогични и противоречащи на
събраните по делото други доказателства - писмени и заключение на вещото
лице. Установено било , че от стълбищната клетка, в която се влиза през
процесното заграждение и входна врата, не се стига до подпокривното
пространство на сградата, а поставената за целта капандура се намира в
жилищния етаж на жалбоподателя , т.е., ищците обективно нямат достъп през
стълбищната клетка до подпокривното просгранство на сградата и покрива,
поради която причина стълбищната клетка обективно и изначално няма
характера на обща част. В хода на делото се установило също така, че
описаното в исковата молба ел.табло е било извадено от
електроразпределителното дружество на улично-регулационната граница на
процесния недвижим имот, т.е., че за ищците обективно е отпаднала и нуждата
от достъп до стълбищната клетка за проверка на същото ел.табло.
Поради това и липсвали пречки по смисъла на чл.109 от Закона за
собствеността и иска бил изцяло неоснователен.
Заграждението ,чието премахване се претендира само по себе си нямало
как да съставлява „пречене“ за ищците, тъй като като вид СМР /строеж/ не
ограничава по никакъв начин достъпа на ищците до стълбищната клетка.
При липсата по делото на архитектурен план на жилищната сграда
3
нямало как изобщо да се направи извода дали въпросното заграждение е било
изградено незаконно или е било предвидено по план. В обжалваното решение
правилно било посочено, че предмет на преценката на съда при иск по чл.109
от ЗС е дали търсената от ищеца защита съответства на интензитета на
нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел, както и че
търсената защита по иск с чл. 109 от ЗС трябва да съответства на нарушението
и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в
които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца.
Това обаче не било съобразено от съда. Дори и заграждането на площадката и
монтираната на него врата да бъдат премахнати, то това няма да възстанови
достъпа на ищците до стълбищната клетка, тъй като остава вратата на самата
стълбищна клетка, т.е.. нищо от горепосочената постановка няма да бъде
постигнато. Съдът не съобразил и факта, че втората врата, която се иска и е
допуснато с решението да бъде премахната, е вратата към стълбищната клетка
на жилищната сграда, т.е., официалния вход на цялата жилищна сграда,
премахването на която врата ще остави къщата отворена. Задължението пък за
възстановяване в първоначален вид на външното стълбище на източния вход и
фасадата на сградата е и практически неизпълнимо - предвид посочената по-
горе липса на архитектурен план на сградата по делото, който единствен е в
състояние да установи какъв е бил въпросния първоначален вид (ако изобщо е
бил различен от настоящото състояние).
За да отхвърли насрещния иск, съдът приел, че по делото не се били
събрали доказателства, от които да се установи, че ответниците по иска са
извършили действия, с които пречат на ищеца по него да упражнява правото
си на собственост по отношение на дворното място или на втория жилищен
етаж. Този извод бил изцяло неправилен и незаконосъобразен.
От събраните по делото доказателства безспорно и категорично се
установило, иска е основателен. Пристройката стеснявала под 1 м.
пространството около жилищната сграда, с което се възпрепятства
възможността за нормален достъп до вътрешността на двора, както и
възможността за обслужване на втория стаж от сградата, съставляващ негова
собственост.
Установило се, че същата пристройка е незаконно изградена - чрез
извършено без документи преустройство и разширение на съществуваща
4
тераса. В резултат на извършеното преустройство 6 кв.м. са издадени извън
контура на сградата-видно от заключението на назначеното по делото вещо
лице. Същите 6 кв.м. не са били заснети и в КККР, одобрени през 2012 год.,
което означава, че пристрояването вероятно е извършено след тази дата. При
това положение, след като въпросните 6 кв.м. са незаконно пристроени към
притежавания от ответниците по насрещния иск първи етаж от жилищната
сграда и това създава пречки .
Моли да бъде отменено обжалваното Решение № 181/23.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 20235230100664/2023 г. по описа на РС гр.
Панагюрище и постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения
главен иск и уважен изцяло предявения насрещен иск.
Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл
с мотивирано определение в съдебно заседание.
В дадения от съда срок е постъпила писмена защита , в която се развиват
идентични доводи.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М. И. К., И. Б.
К. и А. Б. К..
Правилно първоинстанционният съд приел в решението си, че с
придобИ.е на жилищните етажи от страна на страните в настоящото
производство е възникнала етажна собственост, при което дворното място,
покривът, вътрешните стълби в сградата и външната входна врата по силата на
закона /чл. 38 от ЗС/ са станали общи части по естеството си на всички етажни
собственици.
Вътрешната площадка на първия жилищен етаж и вътрешното стълбище
били функционално свързани и обслужвали и двата жилищни етажа, тъй като
свързват отделните самостоятелни обекти в сградата и осигуряват достъп до
тях и до покрива.
В производството по делото не се установявало, нито пък имало
твърдение да е извършвано преустройство на тези общи части и те да са
загубили първоначалното си предназначение да обслужват и двата
самостоятелни обекта по общо съгласие на етажните собственици.
Стълбищната площадка на първия етаж била единственият достъп до
5
вътрешното стълбище, водещо до втория жилищен етаж, през който пък се
стига до друга обща част - покрива и подпокривното пространство на
сградата.
Макар понастоящем излаза за покрива да е през капандура, която се
намира на терасата на жилището на Д. А., вътрешното стълбище не е загубило
предназначението си на обща част, тъй като не съществува друг начин, по
който собствениците на първия етаж могат да стигнат до подпокривното
пространство и до покрива на сградата.
Правилно съдът кредитирал изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели Б. и Т., като непосредствени, логични, последователни и
взаимно допълващи се, подкрепени изцяло и от заключението на вещото лице
по допуснатата и извършена по делото съдебно - техническа експертиза.
От показанията на свидетеля Б. се установило, че ответникът е изградил
въпросната пристройка, с която е преградил външната площадка и е поставил
врата, от която ключ има само той.
От показанията на свидетеля Т. отново се установил и факта, че ищците
нямат достъп до сградата, респективно вътрешната площадка на първия
жилищен етаж, вътрешното стълбище, подпокривното пространство и
покрива през входа от североизточната страна, защото има изградена
пристройка от ответника, която същия заключва и не допуска ищците да
минават през нея.
От заключението на експерта било установено ,че на 2-я жилищен етаж
на външната открита тераса, разположена над пристройката обслужваща 1-я
етаж е направен отвор на таванската ж.б. плоча, на който е поставена плоскост
за капандура за достъп до подпокривното пространство;
За обслужването на самостоятелните обекти в сградата е изградена обща
стълбищна клетка с двураменно бетоново стълбище към външен вход -
стълбище с площадка от североизточната част от фасадата и от нея се
преминава към 1 и 2 жилищни етажи.
На място дървената врата, разположена на първата стълбищна площадка
във вътрешната обща стълбищна клетка, обслужваща първия етаж в сградата
е затворена с дървена плоскост от ответника и е прекъснат достъпът до етажа.
Преддверието, водещо до входа на жилищната сграда е заградено към
6
момента и се заключва от ответника.
Ответникът е извършил преграждане с плътна зидария, монтирал е
врата, която е присъединил към жилищната сграда и е затворил входа от
североизточната страна.
С тези си действия – изграждане на пристройка с поставената на нея и
заключвана от ответника врата се ограничавал достъпа на ищците до общите
части на сградата.
Неоснователно било твърдението, че след като не могат да бъдат
намерени архитектурните проекти на сградата, то първоначалното състояние
на външната стълбищна площадка не може да бъде възстановено.
От събраните по делото гласни доказателства и извършената съдебно -
техническа експертиза безспорно се установило предишното състояние на
външната стълбищна площадка, което състояние ще бъде възстановено с
нейното цялостно премахване.
По отношение на решението , с което е отхвърлен предявеният
насрещен иск:
Решението било правилно в тази част , тъй като правилен бил изводът
на съда, че по делото не са събрани доказателства в тази част на двора да има
сгради, които са индивидуална собственост на Д. К., където той да държи свои
вещи и поради стеснението на пътеката ,което твърдение не било доказано
той да е лишен от възможността спокойно да ги внася към двора, нито че
изпитва каквито и да е затруднения при преминаването по пътеката.
Не било установено заграждането да пречи на собственика на втория
етаж по какъвто и да е начин да обслужва етажа си пълноценно.
Входът за втория етаж бил от североизточната част на сградата и по
никакъв начин достъпът до него не се препятства от преграждането на
терасата.
Изложено е и становище по направените доказателствени искания.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е негаторен иск – с правно основание чл109 от ЗС.
Цена на иска не е посочена.Внесена е държавна такса в размер на 30
7
лева.
В исковата си молба против Д. А. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.
******************* ищците М. И. К., ЕГН: **********, И. Б. К., ЕГН:
********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с постоянен адрес: гр.
***************** твърдят , че с ответника са съсобственици на поземлен
имот, находящ се в гр. Панагюрище и съставляващ имот с планоснимачен №
2806, отреден за УПИ V 2806 от кв. 108 по плана на гр. Панагюрище, с площ
от 547 кв.м. /петстотин четиридесет и седем кв.м./, съставляващ поземлен
имот с идентификатор № 55302.501. по КК и КР на гр. Панагюрище, Община
Панагюрище, Област Пазарджик, с адрес: ******************** и площ от
547 кв.м., урбанизирана територия, ниско застрояване, при граници:
55302.501.2805, 55302.501.2804, 55302.501.2807, гр *********************
тел ******* факс ********.
В дворното място била построена двуетажна масивна жилищна сграда,
съставляваща с идентификатор № 55302.501.2806.1,
Първият жилищен етаж от тази сграда с отделен вход от задната страна
на къщата ,съгласно договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот вписан с № 178, том 1 от 26.11.2008г. по описа на СВ - Панагюрище,
ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата била собственост на М. И. К., И.
Б. К. и А. Б. К.. Вторият жилищен етаж, който е с отделен вход от източната
страна на къщата, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата била
собственост на ответника - Д. А. К., съгласно Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот вписан с № 179, том 1 от 26.11.2008г. по описа на
СВ - Панагюрище.
Страните имали недоразумения относно ползването на общите части на
сградата.
Жилищната сграда била така проектирана и построена, че на
стълбището към входа за втория етаж били монтирани главното ел. табло,
където са и всички предпазители /бушони/ за етажа на ищците и на което е
монтиран електромер. През това стълбище се осъществявал и достъпа до
подпокривното пространство и покрива на къщата.
Преди известно време ответникът заградил външното стълбище към
входа за неговия етаж, като си изградил пристройка /преддверие/ преди
8
стълбището за етажа си. Въпросното преддверие било затворено с врата, която
е заключена и за която ключ има единствено ответникът. След тази
пристройка имало монтирана и друга врата, от която също ключ има само
ответника. По този начин Д. А. К. ограничил напълно достъпа на ищците до
общи части на сградата - до главното ел. табло, където са всички предпазители
/бушони/ за етажа им и на което е монтиран електромера, както и напълно е
отнел достъпа им до самото стълбище, подпокривното пространство и
покрива на сградата, който се осъществява единствено през това стълбище. С
действията си ответникът е нарушил и част от фасадата на сградата, т.к. част
от външната стена също е попаднала в това преддверие.
Тези действия били незаконни и нарушавали правото им на собственост
върху общи части в сградата, като пречат на упражняването му върху тях в
пълен обем.
Поради тези действия ищците нямали достъп до електромера, ,нямали
никакъв достъп до таблото с предпазителите, поради което нито могат да
изключват захранването, нито да го включат при падане на някой от
предпазителите, нито да отстранят авария при необходимост. Дори
показанията на електромера на ищците не можели да се отчетат, ако
ответникът не даде достъп на инкасаторите. Напълно бил препятстван и
достъпа до самото стълбище, както и до подпокривното пространство и
покрива на сградата.
По този начин се създавали явни пречки за упражняване в пълен обем на
правото на собственост на ищците върху общи части в сградата и се засяга
визията на общата фасадна част, както и сигурността на ел. инсталацията и на
главното табло.
Молят да бъде осъден ответника да прекрати неоснователните си
действия, които пречат на ищците да упражняват пълноценно своето право на
собственост върху общи части на сграда в режим на етажна собственост,
находища се: ***********, като премахне изградената от него пристройка
/преддверие/ и поставени врати и възстанови в първоначален вид външното
стълбище на източния вход и фасадата на къщата, като по този начин осигури
и възстанови достъпа на същите до главното ел. табло и електромера за
първия жилищен етаж и до стълбището и покрива на сградата.
В срок е постъпил писмен отговор от Д. К.. Оспорва иска ,като твърди че
9
никога и по никакъв начин не е създавал пречки за ответниците да използват
пълноценно собствеността си, съответно общите части на сградата. Описаното
в исковата молба предверие, преди стълбището към входа за неговия етаж
било изградено преди повече от 40 години от неговия баща и той разположил
главното ел .табло на сградата в стълбището към втория етаж. Счита,че това
стълбище не съставлява обща част на сградата, тъй като от него не се стига до
подпокривното пространство, а предназначението му е единствено да осигури
достъп до втория етаж, съставляващ негова индивидуална собственост.
Моли иска да бъде отхвърлен.
Ответникът е предявил насрещен иск.
В исковата си молба против ищците по първоначалния иск , ответникът
по него също излага обстоятелства , че с ответниците са съсобственици на
поземлен имот в гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“**********,
означен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Панагюрище
(КККР) с идентификатор 55302.501.2806.
В този имот имало двуетажна масивна жилищна сграда, означена в
КККР на гр.Панагюрище с идентификатор 55302.501.2806.1. като ответниците
притежават първия жилищен етаж, означен с идентификатор
55302.501.2806.1.1, а Д. К. притежава втория жилищен етаж, означен с
идентификатор 55302.501.2806.1.2.
Преди известно време ответниците без негово съгласие направили
преустройство на югозападната фасада на сградата към собствения си етаж,
като без изискуемите се строителни документи изградили предверие към
етажа си, което приобщили към площта на същия етаж. За целта те променили
конструкцията на сградата, като са направили отвор във външната носеща
стена на сградата, с което са компрометирали стабилността на същата
конструкция. С това строителство ответниците допълнително стеснили и
пътеката около къщата (до около 70 см.), вследствие на което бил лишен от
възможността спокойно да внасям каквито й да било вещи към двора, в който
има сгради-индивидуална собственост, както и да обслужва етажа си
пълноценно.
Моли ответниците да бъдат осъдени да прекратят неоснователните си
действия, пречещи ми да упражнявам пълноценно собствеността си върху
10
обща части на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.П.,
ул.“**********, а именно: югозападната фасада на сградата, както и върху
съсобственото дворно място, като премахнат изградената от тях пристройка
на югозападната фасада и възстановят същата фасада в първоначалния й вид.
Претендира разноски.
При предявяване на насрещния иск , също не е посочена цена на иска.
Съдът е оставил исковата молба без движение ,като е дал указания за
внасяне на държавна такса , без да я определи по размер.В изпълнение
указанията на съда ищецът по насрещния иск е внесъл държавна такса в
размер на 80 лева.
Към този момент съдът не е повдигнал служебно въпроса за цената и на
двата предявени иска.
По задължителен за съдилищата начин относно цената на негаторните
искове е прието ,че когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум -
претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени
действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия,
искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2
ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да
извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка
на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията,
върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката
представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
Безспорно е ,че в конкретния случай се претендира ответникът да бъде
осъден да извърши определени заместими действия ,поради което и цената
следва да се равнява на необходимите разходи за материали и труд за
извършването им.
Съдът е приел ,че указанията му относно нередовности на насрещната
искова молба са изпълнени и е разпоредил размяна на книжа.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по насрещния иск.
Оспорват иска по основание.
Не оспорват собствеността , респективно съсобствеността на страните
върху описания недвижим имот.Оспорват твърденията ,че ответниците са
11
изградили преддверие и са променяли конструкцията на сградата и
компрометирали стабилността й.
Нареченото от ищеца преддверие всъщност е било остъклена
тераса/веранда към етажа на ответниците. Тя била изградена още със
строителството на къщата и не е изграждана впоследствие. Тази тераса е била
с метална конструкция и с остъклени прозорци. При санирането на етажа и
направата на изолация на външните стени през 2015 година и тази остъклена
тераса също е била санирана.
Тъй като ответниците не били изграждали нищо допълнително ,то и не
били стеснили пътеката към къщата.
Ответниците твърдят , че не пречат на ищеца да упражнява пълноценно
правото си на собственост върху общите части в сградата, както и върху
дворното място.
Молят иска да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
Съдът е приел с нарочно определение за съвместно разглеждане
предявения насрещен негаторен иск , като в определението си по чл.140 от
ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на обстоятелствата,
че: 1./ М. И. К., И. Б. К., А. Б. К. и Д. А. К. са съсобственици на поземлен
имот, находящ се в гр. П. и съставляващ имот с пл. № 2806, отреден за УПИ V
2806 от кв. 108 по плана на гр. П., с площ от 547 кв.м., заснет като поземлен
имот с идентификатор № 55302.501.2806 по КККР на гр. Панагюрище,
одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, с адрес:
***********, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, при граници: 55302.501.2805,
55302.501.2804, 55302.501.2807, 55302.501.2808, 55302.501.2810 и
55302.501.9610, при квоти ½ ид. част за М. И. К., И. Б. К., А. Б. и ½ ид. част за
Д. А. К.; 2./ че в имота е построена двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 55302.501.2806.1 по КККР на гр. Панагюрище, от която
първият жилищен етаж с отделен вход от западната страна на къщата, ведно с
½ ид. част от общите части на сградата е собственост на М. И. К., И. Б. К., А.
Б. К., а вторият жилищен етаж, с отделен вход от източната страна на къщата,
ведно с останалата ½ ид. ч. от общите части на сградата е собственост на Д. А.
12
К.; 3./ че пред стълбището към входа за втория етаж, от източната страна на
жилищната сграда, е изградено предверие, от което се осъществява достъпът
до вторият етаж.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата ,
че М. И. К., И. Б. К., А. Б. К. и Д. А. К. са съсобственици на поземлен имот,
находящ се в гр. Панагюрище и съставляващ имот с пл. № 2806, отреден за
УПИ V 2806 от кв. 108 по плана на гр. Панагюрище, с площ от 547 кв.м.,
заснет като поземлен имот с идентификатор № 55302.501.2806 по КККР на гр.
Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, с
адрес: ***********, трайно предназначение на територията урбанизирана,
начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, при граници:
55302.501.2805, 55302.501.2804, 55302.501.2807, 55302.501.2808,
55302.501.2810 и 55302.501.9610, при квоти ½ ид. част за М. И. К., И. Б. К., А.
Б. и ½ ид. част за Д. А. К.; 2./ че в имота е построена двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 55302.501.2806.1 по КККР на гр.
Панагюрище, от която първият жилищен етаж с отделен вход от западната
страна на къщата, ведно с ½ ид. част от общите части на сградата е
собственост на М. И. К., И. Б. К., А. Б. К., а вторият жилищен етаж, с отделен
вход от източната страна на къщата, ведно с останалата ½ ид. ч. от общите
части на сградата е собственост на Д. А. К.; 3./ че пред стълбището към входа
за втория етаж, от източната страна на жилищната сграда, е изградено
предверие, от което се осъществява достъпът до вторият етаж.
Представени са писмени доказателства - договори за доброволна делба
,чрез които са изяснени правата на страните.
По делото е прието заключение на експерт , според което ищците ,като
собственици на първия етаж осъществяват достъп до него от юг с външен вход
към пристройка, заградена площадка пред южната фасада на сградата.
Тази пристройка е с размери 4,40/2,40м.л. или със застроена площ от
10,56м.кв., като 6,00м.кв.от тази пристройка е разположена пред външните
контури на сградата, отразени в КК.
Тази пристройка е функционално свързана с помещенията на първия
13
етаж. Това е извършено с направа на отвор- премахване на съществуващ
прозорец с размери 2,25/1,50м.л. и разваляне на тухлена зидария под
прозореца с размери 0,90/0,70м.л.
Ответникът пък , като собственик на втория етаж има достъп до него от
външно стълбище с площадка от североизточната част на фасадата, която на
място е заградена с плътна зидария и поставена входна врата.Извършеното
пристрояване със заграждането на съществуващата външна площадка със
стълби е с размери 1,15/2,45м.л. или със застроена площ от 2,82м.кв., което е
отразено в контурите на жилищната сграда по КК.
След пристройката от 2,82м.кв. се влиза в жилищната сграда към
вътрешна стълбищна клетка с двураменно бетоново стълбище и от нея се
премината към втори жилищен етаж.
На втория жилищен етаж на външната открита тераса, разположена над
пристойката обслужваща I етаж, е направен отвор на таванската ж.б.плоча, на
който е поставена плоскост за капандура за достъп до подпокривното
пространство.
Стълбището е предназначено за достъп и до първия и до втория
жилищен етаж ,като на място дървената врата, разположена на първата
стълбищна площадка във вътрешната обща стълбищна клетка, обслужваща
първия етаж в сградата е затворена с дървена плоскост и е прекъснат достъпа
до етажа.
Експерта е изразил и становище относно необходимостта от строителни
документи и книжа и съответно съгласие на съсобственици за извършване на
определени действия.
Заключението му е ,че присъединяване на пристройката към I етаж не
се отразява на конструктивната устойчивост и стабилност на сградата и няма
вероятност да се повреди и разруши част от нея и да застраши нейната
устойчивост
Според заключението на експерта ширината на пътеката, минаваща
покрай терасата на първи етаж, в дворното място в най-широкия край е с
размери 0,85м.л., а в най-тесния край е с размери 0,77м.л.
Строителни документи и книжа , съответно архитектурен проект за
самата сграда не са открити ,не са съставяни такива и за двете пристройки.
14
Експерта е дал обяснение в съдебно заседание ,че преграждане на
терасата на първия етаж от жилищната сграда не пречи на ответника да си
ползва неговите самостоятелни обекти в жилищната сграда .Иззвод дали по
параметри изграденото съвпада със съществуваща остъклена тераса ,според
твърденията на ответника ,експерта не може да направи ,включително и от
представени снимки. Експерта е потвърдил също така и заключението си,че
достъпа до тавана се осъществява през капандура ,която се намира на тераса
на ответника ,а не чрез стълбището-друга възможност за достъп не е
установена.
Ищците са подържали ,че от стълбищната клетка е имало достъп до
капандура ,но експерта не е установил съществуването на такава, поради това
,че таванът на тази стълбищна клетка е облицован със стиропор и плоскости.
Видно е още от заключението на експерта , както и от представените по
делото писмени доказателства , че електрическото табло е било в
стълбищната клетка,където в момента на огледа от експерта е останала една
касета от монтираните електромери за двата етажа. Към момента на огледа на
експерта електромерите са изместени на улицата, в метално табло. Както е
отразено в заключението и експерта подържа в обясненията си ,че е
съществувала външна открита площадка със стъпала, и там е бил обособен
входът на жилищната сграда. На тази външна бетонова площадка, ответникът
е извършил преграждане с плътна зидария, монтирал е врата и е затворил
площадката, която е присъединил към жилищната сграда. Площадката е и
покрита и от нея се влиза в стълбищвната клетка. Това преграждане
/пристрояване е отразено в кадастралната карта.
Заключението на експерта не е оспорено от страните.
По делото са събрани гласни доказателства , като са разпитани
посочените от ищците свидетели.
Ответникът изрично се е отказал от разпит на свидетели.
Свидетелката Б. е в близки отношения с ищците. Познава имота и има
впечатления от 1980 година . Твърди ,че входа към първия етаж от общото
стълбище е заключен много отдавна. Според показанията на тази свидетелка
заграждение на входа към стълбището е направен от Д. К. преди 15
години.Твърди,че входа за първия етаж от ищците не се ползва ,тъй като
15
ответника е затворил вратата и не е възможно. Според свидетелката ищците
ползват другия вход на сградата и не могат да излязат на площадката от
затворения от ответника вход за да видят електромера си. Ищците правили
преустройства на първия етаж ,като санирали на къщата. Терасата на първия
етаж била с винкел , който бил махнат и ищците сложили дограма.. Терасата
била със същите размери ,като прозореца към жилището бил премахнат и
стената под него съборена.
Свидетелката депозира показания още ,че чрез стълбището се стигало
да капандура за тавана на сградата.Няма преки впечатления ответникът да е
препятствял достъпа на ищците , чувала е техните оплаквания.
Св.Т. също е в близки отношения с един от ищците - от 2016 г. живее с
И. К.. Нейните показания относно достъпа до собствените на страните
жилища са идентични с тези на първата свидетелка. Тъй като електромера бил
на площадката на първия етаж показателите му се засичали от ответника и
той оставял листчетата на вратата. Твърди,че за входа на ищците е
съществувала тераса с винкели ,която била санирана ,без да е
разширявана.Пътеката ,минаваща до сградата не се стеснила ,като от другата
и страна имало навес ,който се ползвал от ищците. Тази свидетелка твърди
,че отношенията между ищците и ответника били напрегнати, като е
присъствала на недоразумения между страните при отказ на ответника да
осигури достъп до електромера. Имало между страните разговор преди две
години за предоставяне на ключ за входната врата към сградата.
Относно снимковия материал съдебната практика приема (в този
смисъл, напр. решение № 136/11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г. на ВКС, ІV г.
о.), че законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но
по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и
допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е
предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат
да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може
съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи
спрямо него ролята на веществено доказателство.Поради това и
неоснователно съдът е отказал приемането им.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че и двата
предявени негаторния иска – първоначален и насрещен са неоснователни.
16
Търсейки защита срещу ответника ищците се позовават на създадени от
ответника пречки,който извършвайки заграждение на входна площадка към
вътрешно стълбище препятства достъпа и им до подпокривно пространство и
покрив , до разположен в стълбищната клетка електромер и на практика до
самото стълбище ,като обща част на сградата.
Ищците не твърдят , че се препятства достъпа им до собствения им
първи етаж ,като не е оспорено установеното по делото , че те имат
самостоятелен достъп до този етаж ,чрез самостоятелен вход , който също е
заграден и по отношение на който е предявената негаторна претенция от
ответника.
Установено е от доказателствата по делото ,че чрез стълбището ,
осигуряващо достъпа до втория етаж на ответника по първоначалния иск ,
достъп до покрива и подпокривното пространство е невъзможен.
Твърденията ,че има капандура , позволяваща достъп до подпокривното
пространство и покрива е опровергано от заключението на експерта.Самите
ищци в отговора на жалбата си подържат ,че макар понастоящем излаза за
покрива да е през капандура, която се намира на терасата на жилището на Д.
А., вътрешното стълбище не е загубило предназначението си на обща част,
тъй като не съществува друг начин, по който собствениците на първия етаж
могат да стигнат до подпокривното пространство и до покрива на сградата.
Установено е още безспорно по делото ,че електромера , отчитащ
електроенергията и за жилището на ищците е изнесен на улицата.
Прието е в съдебната практика ,че с иск по чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право. Разпоредбата ясно сочи двете задължителни
условия за уважаването на иска - неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
17
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по
делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна
преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на
ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на
правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
Ответникът по първоначалния иск е извършил преграждане на входа
към сградата,който по първоначално предназначение очевидно е бил обща
част на сградата , най малко защото е осигурявал достъпа,чрез вътрешно
стълбище до двата самостоятелни етажа.Не е доказано да е осигурявал
достъпа до подпокривно пространство и покрив. Дори при липсата на проект
за строителството на жилищната сграда извод,че се касае за обща част на
етажната собственост може да се направи.Такъв извод е направил и
първоинстанционния съд.
Изводите си за основателност на претенцията , първоинстанционният
съд е основал само на това .Приел е ,че неоснователното въздействие е върху
външната стълбищна площадка, която е обща част в сграда в режим на етажна
собственост, чрез ограждането й и поставяне на врата, която се заключва, без
съгласието на всички етажни собственици, само по себе си е нарушение и
може да бъде отстранено единствено чрез премахване на направеното
заграждение. Само по този начин, не и чрез други действия може да се
постигне адекватна защита, съответстваща на нарушението.
Пропуснал е обаче да обсъди налице ли са пречки по-големи от
обичайните за ищците ,като собственици на първия етаж.Според въззивният
съд такива пречки не са установени,тъй като безспорно е установено от
доказателствата по делото ,че чрез това стълбище на практика се осъществява
само достъпа до собствения на ответника по първоначалния иск имот.Чрез
него няма достъп до подпокривното пространство и покрива ,като общи части
на сградата , нито пък в него се намира вече общия електромер.
Поради това съдът намира ,че с поведението си и съответно създаденото
състояние ответникът по първоначалния иск не създава никакви пречки за
ползването на собствения на ищците имот при условията на етажна
собственост.Нужно е още да се отбележи ,че по начина , по който е заявен
петитума и съответно уважен иск е и в значителната си част неизпълним.На
18
първо място основателни са доводите ,че премахването на общата входна
врата би довело до липса на такава към цялата жилищна сграда , а
възстановяването на имота в предишния му вид , при положение ,че не е
установено поради липсата на проекти какъв е бил той, е неизпълнимо
действие.
По отношение на насрещния иск:
Този иск също е неоснователен. Твърденията в исковата молба , с която е
заявен са ,че преди известно време ответниците без съгласие на ищеца
направили преустройство на югозападната фасада на сградата към собствения
си етаж, като без изискуемите се строителни документи изградили предверие
към етажа си, което приобщили към площта му.При това променили
конструкцията на сградата, като направили отвор във външната носеща стена
на сградата, с което са компрометирали стабилността на същата конструкция
и допълнително стеснили и пътеката около къщата (до около 70 см.),
вследствие на което ищецът по нарещния иск бил лишен от възможността
спокойно да внася каквито й да било вещи към двора, в който има сгради-
индивидуална собственост, както и да обслужва етажа си пълноценно.
Установено е ,че ищците ,като собственици на първия етаж
осъществяват достъп до него от юг с външен вход към пристройка, заградена
площадка пред южната фасада на сградата.
Тази пристройка е с размери 4,40/2,40м.л. или със застроена площ от
10,56м.кв., като 6,00м.кв.от тази пристройка е разположена пред външните
контури на сградата, отразени в КК.
Тази пристройка е функционално свързана с помещенията на първия
етаж. Това е извършено с направа на отвор- премахване на съществуващ
прозорец с размери 2,25/1,50м.л. и разваляне на тухлена зидария под
прозореца с размери 0,90/0,70м.л.Становището на експерта е ,че сградата
конструктивно не е засегната.По делото не са събрани доказателства за
създадени пречки на ищеца по насрещния иск да ползва имота си съобразно
предназначението.Установено е от събраните по делото доказателства –
заключение на експерт и свидетелски показания каква е ширината на пътеката
и ,че на практика тя не се полза от ищеца , нито пък е необходимо
преминаване през нея ,за да си осигури достъп до други свои постройки в
двора или да обслужва етажа си – втори на жилищната сграда.
19
В тази част решението правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски страните не си дължат ,както в
производството пред първата ,така и пред въззивната инстанция, поради което
и съдебното решение ,в частта , с която са присъдени разноски следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№
664 по описа за 2023 година, с което е осъден, на основание чл. 109 ЗС, Д. А.
К., ЕГН ********** с адрес гр. **************** да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на М. И. К., ЕГН: **********, И. Б.
К., ЕГН: ********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес
***********, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху
общи части от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55302.501.2806.1
по КККР на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18- 39/17.07.2012г. на
ИД на АГКК, находяща се: ***********, като премахне изградената
пристройка /преддверие/ и поставени врати на източната страна на сградата и
възстанови в първоначален вид външното стълбище на източния вход и
фасадата на сградата и съответно в частта , с която са присъдени разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението , в частта , с която е отхвърлен предявения
насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС от Д. А. К., ********** с адрес
гр. **************** против М. И. К., ЕГН: **********, И. Б. К., ЕГН:
********** и А. Б. К., ЕГН: ********** и тримата с адрес ***********, за
осъждане на ответниците по насрещния иск да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху общи части от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
55302.501.2806.1 по КККР на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-
39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Панагюрище,
ул.“**********-югозападната й фасада, както и върху поземлен имот с
идентификатор 55302.501.2806. по КККР на гр. Панагюрище, одобрени със
20
Заповед РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, като премахнат изградената от
тях пристройка на югозападната фасада и възстановят фасадата в
първоначалния й вид.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21