Присъда по дело №1150/2013 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1150 по описа на Варненския окръжен съд за 2013 година, наказателно отделение.

 

 

На 16.09.2013 г. Варненска Окръжна прокуратура е внесла за  разглеждане във ВОС като първа инстанция наказателното дело,  с който подсъдимият П.В.С. се обвинява за извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК, за това, че на 10.01.2013 г. в землището на  с. Близнаци, област Варна, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост –И. Е. М., като смъртта е настъпила на 16.01.2013 г.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, намира го за безспорно доказано  и предлага да бъде определено наказание – лишаване от свобода, над предвидения в закона минимум., което да бъде изтърпяно при съответния режим. По отношение на предявените гражданските искове мотивира становище, че същите са доказани по основание и предлага да бъдат уважени по справедливост.

Като страни в процеса в хода на съдебното производство, в качеството на частни обвинители и граждански ищци, са конституирани съпругата, синът и дъщерята на починалия. Бяха предявени и приети за съвместно разглеждане три граждански иска за неимуществени вреди срещу подсъдимия – за  съпругата-В.М. в размер на 100 000/сто хиляди/лева, за Дъщерята-Д.М.-30 000/тридесет хиляди/лева и за синът В.М.-30 000/тридесет хиляди/лева , ведно със законната лихва от 16.01.2013 г. Процесуалния представител на гражданските ищци и частни обвинители в лицето на адвокат С.М. в хода на съдебните прения поддържа изцяло становището на прокуратурата относно правната квалификация на деянието, намира го за доказано и предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода” значително над предвидения в закона минимум и уважаване на предявените граждански искове в пълния им размер, ведно със законната лихва, както и направените разноски по делото.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия С. в лицето на адв. Б.Б. обосновава теза противна на тази подържана от прокурора и мотивира правна квалификация на деянието по чл.12 от НК. Алтернативно предлага деянието да бъде квалифицирано по чл.118 или 119 от НК. При друго алтернативно виждане се предлага приложението на  чл.124,ал.2 от НК, тъй като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение причинено от обидни думи от страна на починалия. Изказва мнение, че ако бъде дадена вяра на заключението на СПЕ освидетелствала подсъдимия, то деянието би следвало да се квалифицира, като такова извършено при хипотезата на чл. 124, ал. 4, предл. 2 НК, тъй като се касае за причинена средна телесна повреда, с последваща смърт, при превишаване пределите на неизбежна отбрана.   

 Подсъдимият в своя защита изказва виждането си, че не е виновен, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият П.В.С. ***. По народност е българин, български гражданин. Има завършено основно образование. Същият е женен. Полага труд като  земеделски производител. Не е  осъждан. Притежава ЕГН **********.

Подсъдимият С. със своето семейство живее с. Близнаци, област Варна, като бил известен с прякора „Червен П.”. Както в предходни години, така и през 2012г и началото на 2013г. той отглеждал не малък брой стадни животни, предимно прасета от източнобалканска порода, които продавал, с цел да набавя средства за изхранване и издържане семейството си. Прасетата били извеждани целогодишно на паша в землището на с. Близнаци и близкия горски масив. В продължение на 15години до края на 2012г. починалия И.М. и съпругата му –св.В.М. отглеждали крави и бикове, подпомагани епизодично от св.Д.М. –тяхна дъщеря и нейния съпруг –св.Н.М.. В изпълнение на решение на общинския съвет на с.Аврен,обл. Варна животни да се гледат извън населените места на селищата принадлежащи към общината, през 2001г. кмета на с.Аврен издал заповед да бъдат ликвидирани всички прасета от източнобалканска порода, а животните от другите видове да бъдат изведени от населените места. В тази връзка през годините подсъдимия и починалия започнали да намаляват броя на отглежданите от тях животни при търпимостта на св.Д.Д. *** стопанствата с животни да бъдат поетапно ликвидирани. Всички отглеждани в региона животни- крави, бикове, овце, кози и прасета били водени на водопой на единствената чешма /с водопойни корита/ в района намираща се между двете части на село Близнаци – Долен и Горен Близнак. С оглед различията им по брой и вид , напояването на животните от всяко стадо изисквало значително време. Това ставало повод за дразги между пастирите на животни. Най-вече проблемите били създавани от прасетата отглеждани от подсъдимия, тъй като те каляли водата, а другите животни се нуждаели от чиста вода. Всички пастири по този повод търсили съдействието на кмета на селото. И.М. бил с най-малко животни от всички останали пастири. Въпреки това той бил единствения пастир, който се грижил за постоянното почистване на чешмата, в което му помагали съпругата и дъщеря му- св. М. и М.. На няколко пъти М. устно се жалвал на св.Д. с искане да се установи ред чрез въвеждане на график за всеки пастир. Кмета на селото чрез разговори с пастирите или собствениците на животните се опитвал да изглади възникналите между тях противоречия. От друга страна подс.С. редовно употребявал алкохол в големи количества, след което ставал невъздържан и груб спрямо жителите на с. Близнаци. По жалби за отправени псувни към жители св.Д. също отправял забележки на подсъдимия. Въпреки усилията на кмета, било то по повод напояването на животните или друг проблем, И.М. не намирал общ език с по голямата част от останалите пастири и не контактувал с тях. При възникнали според него проблеми често си позволявал да ги съветва и да наставлява, което ги дразнело. И.М. направил на няколко пъти забележки на подс. С., като изразил мнението си за неприемливия за него начин, по който напоявал животните си, които каляли коритата на чешмата и замърсявали водата. Забележки били отправяни и по повод мястото на пашата на прасетата, които според М., а и според неговите родственици унищожавали пашата, билки и гъби. Отправените упреци не променили поведението на подсъдимия и между тях останала неприязън един към друг. Към края на 2012г. починалия М. и съпругата му свели отглежданите животни до три броя - две крави и една юница /теле/, които били махнати окончателно преди коледните празници, във връзка и с констатирано онкологично заболяване на св.В.М., наложило оперативна намеса през м.ноември. След посочения период пострадалият по навик от пастирското си ежедневие в миналото, продължил редовно да излиза от дома си и да се разхожда в землището на с. Близнаци. По повод на това, че С. продължавал да извежда прасетата си на паша, където според семейството на М. това не трябвало да става, той ходил да се жалва на кмета в с.Аврен, който го накарал да депозира писмена жалба. И.М. така и не успял да изготви такава до смъртта си в началото на 2013г.  

От вечерта на 09.01.2013 год. до сутринта на 10.01.2013 год. подс. С. употребил значително количество алкохол. Без да си отпочине сутринта на 10.01.2013 год. извел животните си на паша в землището на селото. Около 14:30 часа, същия ден пострадалият И.М., се обадил на съпругата си и дъщеря си, че излиза на разходка. Взел със себе си и тояга, с която се подпомагал при вървенето. Бил обут с ниско изрязани гумени ботуши, облечен с дочен панталон /закърпен на двете колена по две големи кръпки/ тъмна риза, пуловер и ватенка. На главата си носел шапка. Времето било облачно, но без валежи. По същото това време С. вече водел животните си към стопанските постройки, в които те нощували, като се движел в посока от с. Горен близнак към с. Долен Близнак. Междувременно в същия район, където била мерата /ограничена от салкъмова гора, вилите на селото и чешмата/, на около 70-80м. от чешмата  се намирал и св.Л.К., който пасял стадо от овце и кози.  Там той се срещнал  с И.М. и провели кратък разговор, в който М. му казал ,че отива да търси подсъдимият. К. му отговорил да го изчака, тъй като чул преди това, че С. подвиква на животните от към намиращото се недалеч дере. И.М. без да казва нищо повече продължил в посока на дерето, което било на около 400м. от мястото  на срещата с К.. По време на разходката си пострадалия бил видян и от св. Г.Г.. Малко по късно И.М. и подсъдимият С. се срещнали в дерето. Между двамата възникнал словесен конфликт. По този повод пострадалият М. решил да удари подсъдимия с носената от него тояга и замахнал с нея. С. от своя страна се предпазил от удара, подлагайки носената от него тояга. Независимо от предпазването, удара на М. *** главата на подсъдимия, защитена от шапка и макар вече да не бил с голяма сила му причинил разкъсване на кожата, с последващо кървене. С., след като не успял да се предпази успешно, със своята тояга нанесъл два последователни удара на М., първия от който бил насочен към главата му, а втория в средната част на тялото. Ударите нанесени от С. били силни и в резултат на тях И.М. извикал от болка и паднал на земята по очи. Това обстоятелство било възприето от св.М.П., който заедно с колегата си – св.И.Г. извършвали ремонт в една от вилите на селото и към онзи момент бил на обособена тераса за да пуши. След падането на М. на земята подсъдимия с тоягата си започнал да нанася силни удари по тялото на И.М.. Не по-малко от 7-8 от тях били насочени и попаднали в областта на главата, не по-малко от 2 удара били насочени и попаднали в гръдния кош. И.М. се опитвал да се предпази с ръце и  от 5 до 7 на брой удара попаднали в горните му крайници, а толкова на брой и по долните крайници.  Междувременно до като подсъдимия нанасял ударите, св.М.П. споделил на Г. за видяното и двамата побягнали към мястото, където били С. и пострадалия. Пръв тичал П., като през цялото време наблюдавал действията на подсъдимия. Наближавайки на около 30-40м. той извикал на подсъдимия: „Какво правиш? Ще убиеш човека.” С.  оставил тоягата, с която удрял пострадалия, взел неговата, и се отправил по посока на селската чешма с неуверена походка. Св. П. оценил състоянието на падналия на земята като ужасно, тъй като видимо главата на М. била изкривена настрани, а по дрехите му и около него имало много кръв. П. взел телефона си, предупредил св.Г. да не мести пострадалия и се свързал с тел.112. До като П. разговарял Г. чул думите на отдалечаващия се подсъдим отправени към тях „Оставете го да умре, мама му й циганин.” Пострадалият М. бил в съзнание и молил св.Г. да го спаси, като казал и думите: „Червен П. ме уби.” След позвъняването на тел.112 П. отишъл да посрещне изпратените полицейски служители. Подсъдимия от своя страна се придвижвал към чешмата, като по пътя срещнал св.Л.К.. Последния видял, че по С. има кръв и го питал къде отива, на което подсъдимия отговорил, че отива да се измие и да се наспи, защото бил много пиян. Незабавно на място били изпратени  служители на IV РУП-Варна –св.Я.Я. и К.С. с информацията предадена от оперативния дежурен, че един пастир налага с тояга друго лице в землището на с.Близнаци. Те от своя страна уведомили РИ обслужващ селото –св.Д.К.. След като св.М.П. посрещнал Я. и С., с първия от тях отишли до мястото където лежал пострадалия, а С. се върнал да изчака идването на линейка. По късно на мястото дошъл св.Д.К., който се опитал да разговаря с пострадалия. На него И.М. също казал, че е бит от „Червен П.”, по което той се ориентирал, че се касае за подсъдимия С.. След идването на екип на „Спешна помощ” придружен от св.К.С., последния със св.Я.Я. се отправили към чешмата. Там заварили подсъдимия, който се миел и го задържали. След това по настояване на С. същия бил отведен в болница, където обработили раната на главата му, било му взета кръвна проба, а по-късно бил и отведен в ІV РУП. Там с него разговарял дежурния – св.Ст.П.. Пред него С. казал, че е възникнал конфликт между него и пострадалия и са си разменили удари. С. твърдял, че е ударил М. един-два пъти с кривак. Казал още, че е ударен от пострадалия. Междувременно И.М. бил откаран от екипа на „Спешна помощ" в МБАЛ „Св. Анна", където бил настанен в реанимация /ОАРИЛ/ с диагноза „съчетана травма- глава крайници, травматичен шок,фрактура на базата на черепа на максиларния сунис в дясно, на двете зигоматични кости, на ностните кости, на лява лакетна става, травматичен субархноиден кръвоизлив”. Там той бил посетен от св.Ст.П.. На въпроса какво се е случило, И.М. казал, че е бил нападнат и бит от П. Червения, а повода бил –стара вражда. Същия ден, след като И.М. не се прибрал в къщи, неговите близки организирали издирването му в района, което не дало резултат.  Задържането на подсъдимия станало достояние и на кмета на селото –св.Д., а по този начин и за служителите на кметството. Когато св.В.М. потърсила тяхното съдействие за откриването на съпруга си била уведомена, че същия е откаран в болница. Тя със дъщеря си отишла в МБАЛ „Света Ана”, но при пострадалия влязла само св. М.. Заварила баща си в много тежко състояние, който според нея периодично губел съзнание. От дежурния лекар получила информация, че М. има вътрешно мозъчен кръвоизлив в резултата на натрошаване на черепа. В последващите дни М. посещавала баща си редовно. При едно от посещенията той и казал думите: „от ръката на приятел да умреш”.  На 14.01.2013г. М. развил двустранна гнойна бронхопневмония и на 16.01.2014 починал.

В хода на образуваното веднага предварителното производство е извършен оглед на местопроизшествието /д.п. л. 194-195/, при който били фиксирани чрез описване и фотографиране мястото на което е намерен пострадалия, ведно с намиращите се там предмети и петна от червено-кафяво вещество с различни форми и размери. С протокола за оглед били иззети вещи сред които дървена тояга, зацапана с червеникава течност.

С протокол за доброволно предаване /д.п. л. 150/ подс. С. предал пастирски кривак /дървен/ с топуз в долния край зацапан с червено вещество.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на веществени доказателства /д.п. л. 148-149/, при който били фиксирани чрез описване и фотографиране размерите на намерената при огледа дървена тояга и предадения от подсъдимия пастирски кривак, както и зацапванията по тях. За удобство на огледа и по нататъшни действия по разследването, тоягата намерена на местопроизшествието е описана под в.д №41. Същата е с дължина от 130см и закривена в единия край. Диаметъра на правия край е фиксиран на 22-25мм, а на закривения край е фиксиран такъв от 40 мм. На различни места са фиксирани 4 бр. петна с неправилна форма и червен цвят.  За удобство на огледа и по нататъшни действия по разследването пастирския кривак предаден от подсъдимия е описана под в.д №42. Същият е с дължина от 145см и леко извит в единия край. Диаметъра на правия край е фиксиран на 25мм, а на извития край е фиксиран такъв от 35 мм. На различни места са фиксирани множество петна с неправилна форма червеникаво - кафяви на  цвят.

При разследването на делото било извършено действие по разследването - разпознаване на веществени доказателства /д.п. л. 165/, по време на което св. В.М. е разпознала тоягата ползувана от съпруга и/ описана по горе като обект № 41/, като е посочила тази, която е доброволно предадена от подс. С.. При подобно действие св.Д. М. не разпознала тоягата носена от пострадалия.

В хода на досъдебното производство било извършено разпознаване от св.М.П. и И.Г., които разпознали подсъдимия, като лицето нанесло ударите на И.М..

По делото са назначени следните експертизи:

Химическа и съдебномедицинска експертиза на алкохолна проба /д.п. л.128/ от заключението на която е видно, че на 10.01.2013г. С. е имал 3,46 промила етилов алкохол в кръвта си, което съответства на тежка степен на алкохолно повлияване. 

В съдебно заседание заключението се подържа.

Съдебно медицинска експертиза на труп /д.п. л.72/ от заключението на която е видно, че:

- При огледа и аутопсията върху трупа на И. Евденов Мишев, ЕГН ********** се установява : контузия на мозъка - средна степен, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки по горно страничните повърхности на двете голямомозъчни полукълба, малкомозъчни полукълба, счупване на черепната основа, кръвоизливи в капсулата на хипофизата, двустранна гнойна бронхопневмония, коронаросклероза с разязвяване, миокардиосклероза, кръвоизливи под интимата на низходящия клон на лявата венечна артерия, фрагментация на миофибрите, оток на интерстициума на миокарда, кръвоизливи в миокарда, оток на белите дробове, сидерофаги в алвеолите, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, белодробен емфизем, паренхимна дистрофия на черен дроб, липоматоза на панкреаса, диабетна гломерупатия, разкъсно контузна рана в областта на дясната вежда, кръвонасядания, ожулване в областта на лицето, разкъсване на дясна тъпънчева мембрана кръвонасядания  в областта на шията,  вкл.  подкожие, подлежащата мускулатура, кръвонасядания в областта на гръдния кош, крайниците, счупване на лявата лакътна кост, ожулване в областта на гръдния кош.

- Причината за смъртта на И. Евденов Мишев, е черепномозъчната   травма,    представена   от   контузия   на   мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на черепната основа, кръвоизливи   в  капсулата  на  хипофизата, като такава  травма  не   води задължително до смъртен изход.

В своето клинично протичане черепномозъчната травма се е усложнила с развитие на двустранна гнойна бронхопневмония. За развитието на това усложнение и настъпването смъртния изход, облагоприятстващо значение са имали хроничните в напреднала степен на развитие болестни промени в сърдечносъдовата система - хипертрофия на миокарда, миокардиосклероза, коронаросклероза с разязвяване, в едно с развилият се коронарен инцидент - кръвоизлив под интимата на низходящия клон на лявата венечна артерия, кръвоизливи в миокарда и др., които са обусловили сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

- Контузията на мозъка, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки, са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.

- В своята съвкупност описаните разкъсно контузна рана и кръвонасядания по меките обвивки на главата, счупването на черепната основа, са определили проникващо нараняване в черепната кухина.

- Всички описани травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Същите биха могли да бъдат получени при множество удари с твърди предмети, вкл. такива с цилиндрична форма, реализирани по окосмената част на главата, лицето, гръдния кош, горните и долни крайници, реализирани със значителна сила: в областта на главата в порядък на 15 удара, в областта на гръдния кош - не по-малко от 6, десния горен крайник - не по-малко от 6, левия горен крайник - не по-малко от 3, десния долен крайник - не по-малко от 4, левия долен крайник - не по-малко от 2.

- Ударите в областта на главата са обусловили черепномозъчната травма.

- Ударите в областта на десния горен крайник, лявата предмишница, се приемат като т.н. „защитни наранявания".

- Такива травматични увреждания реално биха могли да бъдат получени с представените веществени доказателства- два броя тояги.

- Всички описани травматични увреждания са получени приживе, което личи от кръвонасяданията около тях.

- Не се установява наличие на етилов алкохол в пробата кръв взета при постъпването в Спешен сектор при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД - СХА № 55/14.02.2013 год.

- Състоянието на трупа съответства на смърт от 1-2 денонощие.

В съдебно заседание заключението се подържа. Вещите лица допълват, че установените основно болестни промени в сърдечно-съдовата система, хроничен хепатит и хипертонична болест категорично са способствали за смъртта на пострадалия. Установената ЧМТ, в този обем, като средна степен на контузия на мозъка, представлява разстройство за здравето временно опасно за живота. Тази опасност е съвсем реална и реално може да доведе до смърт, но тя не е задължителна, защото  медицинската теория и практика показвали, че в такава степен контузия на мозъка много често води до оздравяване, вкл. и при по-тежки контузии. В конкретния случай ЧМТ се е усложнила с развитие на двустранна бронхопневмония и всички болести, които следва да се приемат като следствие от основната причина. Според вещите лица такива травматични увреждания, могат да се получат  при взаимно противостоене на пострадалия и извършителя вкл. в право, вкл. и легнало положение на пострадалия и право положение на извършителя спрямо него. Травмите в областта на горните крайници, считат, че са в резултат на противопоставяне на ръцете на извършителя - опит за защита, вкл. счупването на лакътната кост. Дори в легнало състояние пострадалия  трябва да е легнал по гръб. Проведеното лечение е било правилно, защото не се установени клинични симптоми за съществуване на обособени кръвоизливи, които да налагат оперативни интервенции било по спешност или на един по-късен етап. Исхемичната болест на сърцето обуславя намалените възможности на индивида да компенсира двигателната дейност, още повече при физически усилия -  заморяване при продължително вървене, физически усилия, при изкачване на баири, при вълнение от различен характер. Намаляването на  физическата сила, означава, че индивида може да нанася удари, но при продължителна схватка ще се измори и по-бързо ще се ще изчерпят неговите физически сили, когато единият е паднал по гръб и извършителя осъществява удари.

Съдебно медицинска експертиза  за освидетелстването на П.С., която дава заключение, че 10.01.2013г. същият е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата.. Същата може да бъде получена по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети в теменната област.  Травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В съдебно заседание заключението се подържа. В допълнение се сочи, че С. е прегледан в спешен център на 10.01.2013 г., вписан с амб. номер в журнала, обработена му раната като са проведени консулт с неврохирург. Тези данни са взети и упоменати в предварителната част на експертизата. Вписано е, че по негови данни е загубил съзнание за кратко време и е повърнал еднократно, като клинични оплаквания потвърждават наличието на едно мозъчно сътресение, което е констатирано и е поставено като диагноза от специалиста неврохирург. Установената  контузия на главата и разкъсно-контузна рана в порядъка на 4.5 см., установена няколко дни след това се получава при удар с известна сила в областта на главата. Клиничните оплаквания са от рода на степенно разстройство на съзнанието, в смисъл – гадене, повръщане, липса на спомен за кратък момент от инцидента. Реално е възможно в рамките на минути, на часове след нанесения удар да се получат тези симптоми. От практиката е известно, че този период може да бъде по-продължителен, човек може да получи гадене, световъртеж, повръщане дори и на следващия ден от травмата. Съдържанието на алкохол в кръвта в порядъка 3.46 промила отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, което се характеризира с нарушение в координацията на движенията, в концентрацията,  възможно е да има включително и повръщане и гадене. Травмата на главата, която е съпроводена с такава клиника, принципно не се влияе от съдържанието на етилов алкохол.

Съдебно медицинска експертиза по писмени данни /д.п. л.87/ от заключението на която е видно, че:

- Причината за смъртта на И. Мишев-71 г. е закрита лицево-черепно-мозъчна травма, изразяваща се със счупване на основата на черепа на две места, счупване на лицевите кости в дясно и ляво, ограничени контузионни огнища в дясната голямомозъчна хемисфера и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно. В генезата на смъртта като усложнение на черепната травма се включва и двустранната хипостатична пневмония. В разглеждания случай причината за смъртта категорично е травматична.

- При всяка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и счупване на черепните кости съществува реална опасност за живота на пострадалия, независимо от медицинската помощ. Смъртта в подобни случаи настъпва бързо или в по-късен етап от последващи усложнения. Най-често това са хемодинамични разстройства с развитие на мозъчен оток, притискане на мозъка от кръвоизлив, огнищна мозъчна симптоматика и промени в контузионните огнища.

- В конкретния случай е проведена навременна, адекватна и специализирана медицинска помощ, която не е успяла да предотврати неблагоприятния изход. Без прилагането на медицинска помощ резултатът би бил същият, вероятно в значително по-кратък интервал от време след травмите.

- По тялото на Мишев са установени редица травматични увреждания, които се групират така:

1. В областта на главата: разкъсно контузна рана над лявата вежда; кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвоизлив по очната лигавица; три характерни ивичести кръвонасядания ; две по дясната скула и буза и едно по лявата буза; отделни по-ограничени кръвонасядания във външния ъгъл на ляво око, по долната устна в дясно и в областта на долночелюстната става; кръвонасядания по кожата на двете ушни миди; кръвонасядания по меките черепни обвивки челно, двустранно слепоочно и тилно; счупване на основата на черепа в областта на предна черепна ямка в дясно, разкъсване на дясната тъпанчева мемрана, кръвоизлив от ушния проход; счупване на черепната основа в средна черепна ямка в ляво; счупване на лицеви кости - на двете яблъчни кости, двата горночелюстни /максиларни/ синуса, на дясна слепоочно долночелюстна става; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на главния и малкия мозък; ограничени контузионни огнища по основата на мозъка в дясно.

2. В областта на шията: масивно кръвонасядане по кожата на шията в дясно с подлежащо кръвонасядане в шийната мускулатура и щитовидната жлеза в дясно

3. В областите на гърдите и гръдния кош: петнисти кръвонасядания в областта на дясна ключица; масивно кръвонасядане по кожата на гръдния кош дясно странично на ниво 6-10 ребра.

4. По горните крайници: закрито счупване на лявата лъчева кост; две отделни кръвонасядания по задната повърхност на лявата раменница; четири ивичести кръвонасядания по задните повърхности на дясната мишница и предмишница; кръвонасядане по кожата на дясната лакетна става.

5. По долните крайници: две лентовидни кръвонасядания по предната повърхност на дясното бедро; две отделни кръвонасядания по дясната подбедрица; две кръвонасядания по предната повърхност на лява подбедрица.

- От посочените увреждания по главата не би могло да се отдели едно, което самостоятелно да е причинило смъртта. Всички увреждания, включени в общата диагноза на черепномозъчната травма, трябва да се разглеждат в съвкупност и във връзка с непосредствената причина за смъртта. Счупванията получени по лицевите и черепните кости, са причинени най-малко от пет отделни удара по лицето двустранно, дясно челно и ляво слепоочно.

- Нараняванията са разположени в различни области на тялото и са резултат от множество отделни директни удари с твърди тъпи предмети. По броя на уврежданията може да се отдиференцират не по-малко от 7-8 отделни въздействия на травмиращ предмет в областта на главата, поне два удара по гръдния кош, 5-7 удара по горните крайници и приблизително толкова по долните. При нанасянето на ударите пострадалият е заемал различно положение -изправено или легнало, но почти при всички случаи е бил обърнат с лице или профил към нападателя. Ударите са нанесени в кратък интервал от време едно от друго, без да е възможно да се определи тяхната последователност.

- Травмите по задните и странични повърхности на двете мишници и предмишници добре съответстват на т.н. „защитни наранявания", получаващи се при опит на пострадалият да се предпази от удари в областта на главата, вдигайки ръце пред лицето си. По този механизъм може да е възникнало и счупването на лявата лъчева кост.

- Всички травми са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Сред множеството увреждания по тялото ясно се разграничават кръвонасядания, представени от две успоредни ивици с бледа централна част, които са с ширина от 2 до 3 см. Подобни специфични увреждания се получават при перпендикулярни удари с предмет с цилиндрична травмираща повърхност.

- По кожата на лицето и крайниците са описани единадесет отделни кръвонасядания с тази характеристика. При голяма част от другите наранявания също е налице издължена или овална форма без централно просветляване, което насочва към същата издължена удряща повърхност.

- Външно по тялото на Мишев са установени множество увреждания, предимно кръвонасядания. При по-голяма част от тях добре личат характеристиките на издължена цилиндрична травмираща повърхност. Категорични белези за директни удари с такъв предмет има в областта на главата, лицето, горните и долните крайници.

-Видът, формата и размерите на уврежданията зависят както от характеристиката на травмиращата повърхност, така и от анатомичните особености на засегнатите области от тялото. По тази причина нито едно от обсъжданите в случая увреждания не би могло да се отдели да е получено по друг механизъм. Спрямо изявата (включително и подлежаща) на травматичните увреждания, ударите са нанесени с различна сила в отделните области на тялото.

- Травмите на главата с подлежащо счупване на черепните кости в ляво и дясно, както и тези с изразени хематоми по крайниците, са вследствие на удари, нанесени със значителна сила.    ~

- Нито една от двете дървените тояги, предоставените като веществени доказателства не би могла да се изключи като действащ предмет, тъй като те имат в отделните си части приблизително еднакви характеристики.

- При получаване на травматични увреждания винаги е налице усещане за болка. Субективното усещане за това зависи от индивидуалния праг на чувствителност на всеки човек и дали той е под влияние на някои вещества, имащи анестезиращ ефект - медикаменти, алкохол и др. При силни удари, каквито има в разглеждания случай, с тежки увреждания на кожата, костите и вътрешните органи, болката и страданието обичайно са много силни. Болка не се усеща когато пострадалият изпадне в безсъзнание, за каквото в случая нямаме данни.

- Болката може да продължава до пълното възстановяване на дадено увреждане, или да се появява периодично при възстановяването, при развитието на последиците от него. В конкретния случай пострадалият е изпитвал болки от времето на получаване на уврежданията до смъртта си.

- Кръвната група на пострадалият, определена по кръстосания метод, е АВ /-/, т.е. съдържаща А и В антигени в еритроцитите и липса на антитела в серума.

- От материалите по делото и допълнително проведеното съдебномедицинско освидетелстване на П.С. са установени белезите на разкъсно-контузна рана в челната област на главата. При първоначалния преглед е отразена дължина 4,5 см и оток на кожата около нея. Раната е била хирургически обработена и със събрани чрез лепене ръбове. Съдейки по образувания ръбец с дължина 2,5 см, раната е била ограничена в границите на кожата. Данни за други увреждания по тялото не се установяват. Увреждането е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Характеристиките на разкъсно-контузната рана насочват към действието на предмет с издължена травмираща повърхност. Тъй като наличната рана не е описана като обширна и дълбока, може да се заключи, че ударът, който я е причинил, е нанесен с неголяма сила, но достатъчна да доведе до разкъсване на кожата. Увреждането на С., е резултат на един удар нанесен с посока отгоре надолу и отпред назад спрямо изправено положение. В момента на получаване на увреждането той би трябвало да е бил обърнат с лице към нападателя си. При конкретното нараняване трябва да е имало кръвотечение от нея.

- Възможно е С. да се е самонаранил, но данни за подобен механизъм в материалите по делото не съществуват.

- Не са налице конкретни белези, по които с категоричност да се посочи с коя точно от предоставените тояги е нанесен удара по главата на С.. И двата предмета притежават приблизително еднаква травмираща повърхност.

- Кръвната група на С. е определена по кръстосания метод като А /бета/, т.е. съдържаща А антигени и анти А /бета/ антитела.

- При направените изследвания и по трите обекта има зацапване е черевеникава материя, определяща се като кръв.

- По в.д № 41 /дървена тояга с дължина 130 см/ поради оскъдното количество кръв не може да се установи човешкия произход на зацапванията от кръв.

- По /в.д № 42 и в.д. № 39-шапка иззета от местопроизшествието/ зацапванията са от човешка кръв, от кръвна група АВ /- /.

- Определената по в.д. №42 и №39 групова принадлежност на зацапванията от кръв съответства на кръвната група на пострадалия - АВ /-/.

- При ВД № 41 не се доказа човешки произход на зацапванията от кръв.

- По предоставените веществени доказателства не се намери зацапване с кръв от кръвна група А /бета/, каквато е кръвната група на С..

- Травматичните увреждания по телата на двамата мъже съответстват да са получени по начина, описан в разпит дотолкова, до колкото те са резултат от размяна на удари с тояги.

- По главата си С. е получил разкъсно-контузна рана, която е следствие от един удар.

- Нараняванията при М. са получени от нанесени приблизително 20-25 отделни удара по главата, крайниците и гръдния кош, като при най-малко 10 от тях добре личат белезите на издължената цилиндрична травмираща повърхност на тоягата.

- Венозната кръв, взета от П.В.С. е определена по кръстосания метод като А /бета/.

- При освидетелстването на П.В.С. на 20.03.2013 г по тялото му е установен белезникаворозов линеен ръбец с дължина 2,5 см, разположен почти срединно, успоредно на сагиталната линия в окосмената част на дясната челна област. Други следи от травматични увреждания по тялото във връзка с инцидента от 10.01.2013г не са установени.

В съдебно заседание заключението се поддържа. Вещите лица го допълват  в следния смисъл:

- Отговорите на поставените въпроси не се влияят от свидетелските показания.

- Смъртта в подобни случаи настъпва бързо и в по-късен етап от настъпилите усложнения. Без лечение винаги настъпват усложнения. В този смисъл, при тези усложнения може да се каже, че смъртта е неизбежна. На практика това се е случило въпреки проведеното лечение, а без него в по-кратък период е щяло да се развие оток на мозъка. 

 - При нарушена координация и при нанасянето на удари от горе на долу не може да се изключи да се самонараняване. Те не твърдят, че С. се е самонаранил, но това не може да бъде изключено . Механизма за самонараняване е замахване със  свити ръце .

- Починалият е получил две счупвания на черепната основа, която е много здрава кост, и тя издържа натиск над тон, тон и 200кг. От това се прави извода, че силата,  с която са нанесени ударите, е значителна. Именно при това счупване и последващото въздействие на кинетичната енергия върху мозъка поражда контузионните огнища. В конкретния случай тези контузионни огнища са описани в основата на мозъка, ограничени по размер и обем. Налице е градус левис,  които са клинични изяви на контузията, но това е клинична класификация с оглед изявите на тези контузионни огнища, а не с оглед техния обем и размер. Тези изяви зависят преди всичко от локализацията на контузията,  тъй като има част от мозъка, където са разположени центрове, които дават много силна клинична изява и част от които не се проявяват с такъв интензитет на клиника. Но, във всички случаи, контузията на мозъка обичайно  провокира развитието на оток на мозъка, което е и най-голямата опасност при ЧМТ от този вид, защото водят до смърт.

- Причината за смърт е ЧМТ, като комплекс с развитието на кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, с контузията на мозъка и въпреки приложеното лечение, което е било целенасочено за преодоляване на последиците от тази травма, тя не е преодоляна. Ако не е приложено това лечение смъртта е щяла да настъпи по-рано.

- Освен водещата тежка ЧМТ, която е била клинично водеща, пациентът е имал и един травматичен шок от останалите травматични увреждания по тялото, които са масивни сами по себе си, изключвайки самата ЧМТ. В генезата на смъртта, би трябвало да се има предвид и тази травма,  освен загубата от кръвонасяданията. Пострадалият е имал страхотни болкови излъчвания и дразнене на рецепторите, които неминуемо са обусловили шок, който е маскиран от водещата ЧМТ. Това обстоятелство не отразено в заключението поради характера на зададените въпроси, но тази травма е налице. Хипостатичната пневмония, която е отразена към причините за смъртта, се явява пряко усложнение от ЧМТ и във всички случаи участва в генезата на смъртта. ЧМТ води до пролежаване, което води до хипостатична пневмония. Няма как човек с ЧМТ да може се движи, за да предотврати развитието и.  Това е винаги съществуващо усложнение, като в някои случаи хората имат шанс, при по-здрави организми да преодолеят пневмонията. В случая обаче се касае за възрастен човек.

Съдебно психиатрична експертиза /д.п. л.131/ от заключението на която е видно, че :

- П.В.С. към момента на деянието 10.01.2013 год е с 3,46 на хил.алкохол в кръвта-съответстващо на тежка степен на обикновенно алкохолно опиване. Същият е с  Разстройство на личността и поведението и по точно от вида - емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Вредна употреба на алкохол.

- Голямото количество алкохол употребено от освидетелствания го е довело до интолерантност /непоносимост/ към алкохола и  е реагирал под негово въздействие с възбуда и агресия. В този смисъл изпития от него алкохол го е улеснил в извършване на деянието.

Личностовото разстройство диагностицирано при освидетелствания и тежката степен на обикновено алкохолно опиване към 10.01.2013год дават психична годност на същия в периода на инкриминираното деяние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Допълнителна Съдебно психиатрична експертиза /д.п. л.136/ от заключението на която е видно, че :

 - П.В.С. към момента на деянието 10.01.2013 год е с 3,46 на хил.алкохол в кръвта-съответстващо на тежка степен на обикновенно алкохолно опиване. Същият е с  Разстройство на личността и поведението и по точно от вида - емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Вредна употреба на алкохол.

- Голямото количество алкохол употребено от освидетелствания го е довело до интолерантност /непоносимост/ към алкохола и  е реагирал под негово въздействие с възбуда и агресия. В този смисъл изпития от него алкохол го е улеснил в извършване на деянието.

- По време на инцидента С. е получил нараняване на главата /видно от представената СМЕ/, но това нараняване не може да се яви причина за изпадането му в състояние на физиологичен афект.

- Изпитото количество алкохол е довело С.. в състояние на обикновено алкохолно опиване-тежка степен и това психично състояние не може да обуслови състояние на физиологичен афект в резултат на словесно раздразнение, предизвикано с думи от пострадалия.

В съдебно заседание заключенията се поддържат. Вещото лице допълва, че е освидетелствала лицето двукратно. Във второто заключение е зададен въпроса за физиологичен афект, който категорично е изключен, защото физиологичният афект е едно друго състояние, което при освидетелствания не може да съществува с оглед на тежката степен на алкохолно повлияване, което е обуславило неговото поведение. Подсъдимия е личност, която е импулсивно, емоционално нестабилна. От данните, по делото е видно, че той става особено по-агресивен и възбудим след употребата на алкохол. Въздействието на алкохола се отчита при хора, защото е вещество, което снема задръжките на личността. Под въздействието на алкохола се стига до няколко неща. Първо, до анестеезност - намаляване на болковото усещане на организма. Второ, може да се появи едно кървене, получава се  едно зачервяване, една възбуда на целия организъм и след това една личност в състояние, което не е алкохолно повлиян, може да коригира, да въздържи своя гняв, да не отреагира остро, при въздействието на алкохола падат именно висшите морално-ценностни качества на личността, това, което отличава човека и го прави социално градивен. За това в ситуация на алкохолно повлияване се казва, че организмът става интолерантен, т.е.  реагира по различен начин на външни дразнители, най-често агресивен. Но, има и алкохолно повлияване при много хора, което ги приви весели, дружелюбни, а трети заспиват.  При освидетелстваното лице алкохолът води до агресия. Подсъдимият употребява алкохол от млада възраст, в количества предимно в концентрирани напитки. Има поносимост изградена с годините. Съвсем друго би било неговото поведение от това количество алкохол, ако е нямало тази продължителност в годините употреба на алкохол. Употребата на алкохол при това лице не го е довела до синдром на алкохолна зависимост, т.е. с изявите на тежки абстинентни явления, припадъчни състояния и психоза. Прави го в състояние алкохолът да му вреди във функциониране в ежедневието, но не му вреди на психиката. Освидетелстваният, като всеки човек, особено в състояние на алкохолно повлияване, става по-лесно раздразнителен. И ако във времето тези две личности на подсъдимия и пострадалия са имали конфликт помежду си, то в  състоянието на алкохолно повлияване подсъдимият може да стане по-лесно раздразнителен от по-малка искра да стане емоционално нестабилен. Правилна е била реакцията на подсъдимия  да се защити със съответни удари, но тя не е съразмерна. Това не е афект, това е поведение на алкохолно повлиян човек.  Афектът е силна емоция. Емоциите, за да бъдат ценени като адекватни, не трябва да бъдат повлияни от други токсични нотки. Токсична нотка е алкохолът. Човек изпада във афект, когато се засегнат жизнено важни за него морални или физически ценности. От обидни думи и при агресия на жизнено важен орган нормално е човек да изпадне в афект, но в случая наличието на алкохол го изключва. В интерперсоналните отношенията между пострадалия и извършителя има една история, което е и мнението на освидетелствания, че има конфликт по отношение на животните с пострадалия. При тези хора е имало насложена емоционална непоносимост, една взривоопасна почва. В кой момент е щял да настъпи този неприятен инцидент никой не може да се каже. При интервюто на подсъдимия е установено, че същият е ориентиран само за собствената си личност, грубо ориентиран за време, поради липса на заинтересованост и социален интерес. Афектът е краткотрайно, бурно изразена емоционална реакция, която възниква в лице, като отговор на засягане на значими за лицето емоционални чувства, морални, семейство, професия, вкл. и телесни.

В съдебно заседание бе назначена допълнителна съдебно –медицинска експертиза възложена на  девет вещи лица, която дава заключение, подписано от три от тях с особено мнение. От заключението е видно, че:

Причината за смъртта на И. ЕВДЕНОВ М. на 71 г е закрита лицева и черепно-мозъчна травма, изразяваща се със счупване на основата на черепа на две места, счупване на лицевите кости в дясно и ляво, ограничени контузионни огнища в дясната голямомозъчна половина и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно.

В генезата на смъртта като усложнение на черепната травма се включва и двустранната гнойна бронхопневмония.

Пряката връзка между травматичните увреждания и това усложнение се обяснява с развитието на няколко патологични процеса.

Множествените счупвания на лицевите кости, засягащи костните синуси, в комуникация с горните дихателни пътища, са довели до попадане и вдишване (аспирация) на кръв в белите дробове и ангажиране на газообменните пространства. Това води до значително утежняване на дишането и създава терен за развитието на възпаление - аспирационна бронхопневмония.

Нарушенията в мозъчната дейност при диагностицираната в случая средна степен контузия на мозъка и тежкото общо състояние на пациента, сами по себе си водят до залежаване, забавяне на белодробния кръвоток и неадекватна белодробна вентилация, което също създава условия за възпалителни промени и развитие на хипостатична (застойна) пневмония.

И не на последно място, многобройните травми в различните области на тялото включително и кръвозагубата (хемоглобин - 86), обуславят клиничните белези на травматичен шок (диагноза, с която пациентът е приет на 10.1.13 г.). В подкрепа на това са и характерните за шока хистологичните белези за промени в съдовата стена, клетките и междуклетъчните пространства на редица вътрешни органи. В хода на шоковото състояние пневмонията е едно от най-честите усложнения, развиващо  се след 3-4-ия ден от травмата.

От изложеното става ясно, че при пострадалия са били налице всички условия за развитието на бактериална инвазия, с последваща конфлуираща гнойна бронхопневмония.

Клиничните изяви и на трите описани посттравматични процеси до голяма степен се припокриват и потенцират действието си, което с времето води до влошаване на общото състояние на пациента и го лишават от възможността за възстановяване чрез естествените защитни механизми на организма. От това трябва да се приеме, че смъртта в конкретния случай е била неизбежна.

В лечебното заведение е провеждано интензивно адекватно и в пълен обем лечение, включващо двойна антибиотична комбинация, кислородотерапия, водно-солеви и въглехидратни разтвори и др. Терапията е напълно съобразена с поставената диагноза и състояние, и превантивна спрямо очакващите се усложнения, включително и за преодоляване на пневмонията и шоковото състояние.

След като смъртният изход не е могъл да бъде преодолян въпреки приложеното интензивно лечение във високоспециализирани медицински отделения /клиника по неврохирургия и отделение по интензивно лечение и реанимация/ логично следва, че при неоказване на медицинска помощ смъртта също е неизбежна и очевидно би настъпила в един много по- кратък времеви интервал след получените травми.

Безспорно е налице пряка причинно-следствена връзка между установените при И.М. травми и настъпването на смъртта.

В теоретичен план получените при пострадалия увреждания не водят задължително до смърт, защото не представляват груби анатомични нарушения.

Несъмнено за развитието на последващите усложнения от значение има възрастта и общото здравословно състояние на И.М.. Това по никакъв начин не изключва пряката и непосредствена връзка между травмите и настъпването на смъртта.

Особеното мнение,се изразява в следните обстоятелства:

- при постъпването на И. Евденов М. ***АД е поставена работна диагноза „Травматичен шок",но не са установени клинични и други данни за такъв.

- при постъпването и в следващите дни пострадалият е бил хемодинамично стабилен, което е изрично посочено в медицинската документация, като не се установяват данни за вдишване на кръв в дихателните пътища, което се установява и от проведените аутопсия и хистологични изследвания.В случая не се касае за аспирационна пневмония, а хипостатична пневмония, дължаща се на намалената белодробна вентилация вследствие на залежаването.

- за развитието на установените усложнение несъмнено облагоприятстващо значение са имали хроничните и в напреднала степен на развитие болестни промени в сърдечносъдовата система - хипертрофия на миокарда, тежка коронаросклероза, вкл. с кръвоизливи под интимата на венечните артерии, които обуславят исхемична болест на сърцето, остра коронарна недостатъчност, сърдечносъдова недостатъчност.

-при такива черепномозъчни травми смъртта съвсем не е задължителен изход. Голямата част от контузиите на мозъка средна степен завършват с оздравяване.В конкретния случай голямо значение за неблагоприятния изход имат съществуващите хронични болестни промени, които до голяма степен снижават компенсаторните възможности на организма.

В съдебно заседание двете групи вещи лица поддържат заключенията си. В допълнение вещите лица изготвили особеното мнение твърдят, че поддържат заключението и по причинно-следствената връзка на настъпилата смърт и резултата от деянието.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимият; напълно от показанията на свидетелите В.М., Дияна М.М.П., И.Г., Л.К.,Д.Д., Стелиян П., Д.К., К.С., Я.Я., Н.М., Г.Г., частично от показанията на  св. Я.Я., Д.Б., В. Г. и писмените доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, за разпознавания на лице и веществени доказателства, справка за съдимост, медицинска документация, метеорологична справка  и заключенията на съдебно -медицинските експертизи на труп и живи лица, такава по писменни данни, допълнителна СМЕ, химическа и съдебно медицинска експертиза за алкохолно съдържание, съдебно психиатрични експертизи.

Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите В.М., Дияна М.М.П., И.Г., Л.К.,Д.Д., Стелиян П., Д.К., К.С., Я.Я., Н.М., Г.Г. дадени пред съда, като дава вяра на онези части от тях дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, тъй като изхождат по време по-близко до деянието предмет на настоящото дело. С изключение на гр.ищци  всички изброени не са заинтерeсовани от изхода на делото. Процесуалното качество на М. и М. обаче по никакъв начин не дискредитира ни в най-малка степен показанията им, тъй като същите са добросъвестни, неизолирани, в пълен унисон освен с останалите свидетелски показания, които съдът кредитира, но и се подкрепят несъмнено и от писмените доказателства, заключения от експертизи, за което ще стане реч и по долу. 

По отношение на останалите свидетели съдът прие:

Съдът кредитира показанията и на св. Я.Я., като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология касаеща дейността му и тази на  пострадалия като пастири, но същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка. Показанията касаят събития по време далеч предхождащи деянието и съдържат характеристични оценки на пострадалия. Споменатите оценки съдът не цени, тъй като те са строго индивидуални и формирани на база лични взаимоотношения помежду им, за които няма достоверна база за съпоставка. 

Св.Д.Б. твърди, че на 10.01.2013г е бил очевидец на началото на конфликта между подсъдимия и пострадалия. Описва, че е видял И.М. да носи сопа и железен прът, с който е нанесъл два удара в посока на подсъдимия. В този смисъл показанията му подкрепят защитната теза на подсъдимия, за което ще стане реч и по-долу. Съдът не кредитира обаче показанията му в тази част, тъй като от показанията на свидетелите М.П., И.Г., Л.К.  е видно, че в хода на инцидента между пострадалия и подсъдимия, в близост до тях не е имало автомобил/джип/, с който св.Б. твърди, че се е движел, и че от него е наблюдавал събитията. Л.К. който е възприел придвижването на П. и Г. към местопроизшествието, идването на автомобилите на МВР и „Спешна помощ” към мястото на инцидента изрично посочва, че е виждал джип в този район, но това е станало много по рано. К. изрично посочва, че когато П. и Г. са тичали към дерето, джипа вече, не е бил в него район. В такъв смисъл са и показанията на посочените свидетели, които отричат да са виждали превозно средство. Тези обстоятелства изключват по категоричен начин Б. да е бил очевидец на действията на пострадалия. На следващо място никой от посочените свидетели, както и св.Г.Г. не посочват да са виждали в ръцете на пострадалия тръба или поне да е носил два предмета, които да бъдат оприличени на дървена тояга. Впрочем възприятията на самия подсъдим, се свежда само до носена тръба, което също изключва наличиета на два предмета в ръцете на пострадалия със сходни характеристики по отношение на форма и размери.  Наличието на тръба на местопроизшествието не е установено нито с огледния протокол, нито чрез гласните показания на П. и Г., които са първите лица оказали се на мястото на инцидента.  На следващо място показанията на този свидетел противоречи и на обясненията на подсъдимия в частта им, какво въздействие е оказал удара нанасен от пострадалия на подсъдимия. Бънбъри твърди, че С. е паднал, а самия той твърди, че е приклекнал. По посочените причини съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им относно негови възприятия за началото на инцидента развил се между подсъдимия и пострадалия. Очевидно е, че на същия му е станала известна защитната теза на подсъдимия и че той я пресъздава, като свои лични впечатления, но това не отговаря на обективната действителност.

Показанията на св.В. Г., съдът кредитира само в частта им, касаещи, че той е изхвърлял царевица в близост до чешмата за водопой на животните в с.Близнаци и че по този повод пострадалия му е направил забележка, като ги отхвърля в частта им в която се твърди, че И.М. се е заканил да убие П.С.. Не само защото според самия него, тези закани са станали единствено нему достояние, но и защото описанато от Гинев противоречи на житейската логика. Изобилни са доказателствата, че И.М. наред със всички пастири, при всякакви конфликтни ситуации помежду им, са търсили съдействието на кмета на селото за изглаждането им. Факт е и обстоятелството, че до 10.01.2013г. до сериозни конфронтации помежду им не се е стигало. Описваното от свидетеля поведение съдът изключва  и поради това, че И.М.  се е жалвал и пред обшинската администрация на с. Аврен, от където са му обещали, че същата ще бъде разгледана, стига да е в писмен вид. При оценката на коментираните показания, съдът на следващо място взе предвид, че св.В.Гинев е близък приятел на подсъдимия от детските години и явно е заинтересован от изхода на делото. Не на последно място истинността на такива закани се изключват и поради обстоятелствата, че нито Гинев, нито подсъдимият са сезирали органите на МВР, въпреки, че според този свидетел те имали реален характер.

Показанията на св.И.У. съдът  кредитира, като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология за взаимоотношенията между пастирите, но същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка непосредствено преди деянието. Подобно на тези на св.Я.Я. показанията касаят събития по време далеч предхождащи го и съдържат характеристични оценки на пострадалия. Последните съдът не цени, тъй като те са строго индивидуални и формирани на база лични взаимоотношения помежду им, за които няма достоверна база за съпоставка. 

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи, с изключение на особеното мнение по допълнителната съдебно медицинска експертиза, в частта му касаеща развил ли се е в резултат на нанесените травми травматичен шок. В тази част становището е необосновано. Твърди се без конкретика, че това е било само работна диагноза при постъпването на пострадалия в болницата,  за която не са установени клинични данни, както и че в последващите дни пациента е бил хемодинамично стабилен. За разлика от това виждане останалите вещи лица / в това число включените специалисти- патолог, неврохирург и пулмолог/ изразят мнението, че „травматичния шок” е само една от многото диагнози, подробно описани по горе. В подкрепа на наличието на травматичния шок у пациента са изложени редица белези, а именно: хистологични промени, заедно с тези, установени при макроскопското изследване /описани в осем точки и които са морфологичен израз на развил се травматичен шок -тежък оток в белите дробове и мозъка; остър кръвен застой във всички вътрешни органи, и точковатите и конфлуиращи кръвоизливи в мозъка, както и дегенеративните промени в паренхимните органи /особено мастната дегенерация центрилобуларно в черния дроб/. Във връзка с травматичния шок са и част от констатираните съдови промени /оток и пролиферация на ендотелните клетки, а също и развилият се кръвоизлив в атеросклеротична плака от коронарна артерия/. В обстоятелствената част на заключението изложена от мнозинството са наведени и други аргументи в подкрепа на становището им по този въпрос, а именно: безспорно установеното наличие на множество травми в различните области на тялото включително и кръвозагубата, последната обуславяща и хемоглобин със стойност 86. 

При оценката на разглежданата експертиза следва да се отбележи, че на практика независимо от разделянето на становищата бил ли е налице горния посттравматичен процес, то вещите лица са единни във виждането, че смъртта е настъпила в резултат на причинената с деянието черепномозъчната   травма с настъпило от нея усложнение двустранната гнойна бронхопневмония, при облагоприятстващото наличие у пострадалия на хронични заболявания в общото му здравословно състояние. Без правно значение се явяват разсъжденията на вещите лица  в теоретичен план дали ЧМТ сама по себе си е достатъчна да причини смърт, на фона на тяхното виждане, че както при ЧМТ, така и при травматичен шок с оглед залежаването поради липса на възможност за придвижване на пациента задължително се развива и хипостатична бронхопневмония, най-често в рамките след 3-4-ия ден след травмата, какъвто е и настоящия случай. Вещите лица са категорични и по виждането, че спрямо И.М. е било приложено адекватно лечение, но въпреки това посттравматичните процеси са се оказали несъвместими с живота му. Както бе казано и по горе съдът кредитира заключението в частта му, че при безспорно доказаните за причинени с деянието ЧМТ, травматичен шок и развилата се от тях гнойна бронхопневмония смъртта е била неизбежна. Тя би настъпила в кратък период при липса на адекватна медицинска помощ и е отдалечена във времето със такава, какъвто е случая по настоящото дело.   

Подсъдимият дава обяснения в  смисъл, че  познава И.М., като конфликтен човек, който не само на него и на другите не е давал да ходят на чешмата. Имало е няколко случаи на саморазправа от негова страна и се заканвал поради което хората са се оплаквали. Твърди, че от колега който му е занесъл е фураж, е разбрал, че М. има намерение  да го изненада до като спи и да го ликвидира. В деня на инцидента чул шумолене зад себе си и думите „Ей сега ще ти еба майката” . При обръщането си видял, че И. замахва с тръба. Инстинктивно си вдигнал сопата и омекотил удара. Приклекнал, но въпреки това той го ударил. При повторното посягане от негова страна го ударил, първия път в главата, втория път някъде в тялото. М. започнал да си бърка в дрехите и той помислил, че ще извади нож и затова втори път посегнал и го ударил. След нанесения удар по И.М. той също приклекнал, видял, че е в кръв, и го оставил, като заминал към чешмата, която е на разстояние от около 400-500м. , където бил прибран от полицаите. Други хора там не е видял, освен, че по пътя срещнал пастира Л. /св.К./,  и на него казал, че И. го ударил по главата. Твърди, че не е видял И. дали има сопа, но е категоричен че той е замахнал към него с тръба. Разправията с М. е станала в района на Горен близнак, в дере - поляна, на което единия склон е с трева, другия е горист. Селото се намирали спрямо посоката му на вървене в ляво ,като първите къщи са на около 400-500 метра, на височина спрямо дерето. Твърди, че къщите не се виждат от дерето. Няма възприятия М. да е лежал или падал, а го видял само да кляка. Не помни какво му викал И., след като той си е тръгнал. Бил махмурлия, защото имал гости, употребили алкохол и не бил спал. Твърди, че ако И. не го е бил ударил, нямало да предприеми нищо. Сам предал гегата на полицията. Според него тръбата, с която И.М. го е ударил след избиването изхвръкнала към гористия склон. На полицията съобщил за това обстоятелство, но никой не е търсил такава тръба. В хода на досъдебното производство също казал, че е ударен с тръба.

 Съдът намери, че обясненията му като поредица от действия са правдиви, но не и за достоверни като съдържание и не ги кредитира напълно. Съдът кредитира обясненията на С., за причините довели неговото състояние наречено „махмурлук”, както и че след като е започнала разправията му с И.М., последният е посегнал да го удари, от който удари той се е предпазил. Дава се вяра и на обстоятелството, че въпреки защитната му реакция в резултат на удара е получил нараняване по челото. Кредитират се и обясненията му, че след деянието е тръгнал в посока на чешмата, където по късно бил задържан докато се миел и че е предал носената към него момент тояга.  Всички останали твърдяни обстоятелства, съдът намери за защитна позиция, на която той има неизменно право. В тези им части обясненията му противоречат на всички останали събрани по делото доказателства. На първо място твърденията на подсъдимия, че е бил в състояние на „махмурлук” се опровергава от заключението на СМЕ  за степента на алкохолно опиянение на подсъдимия към момента на деянието, която е определена като тежка, с оглед констатираното количество алкохол в кръвта му. Не се споделят твърденията на подсъдимия, че той е получил непряка заплаха за живота си. Не само защото съдът отхвърли това обстоятелство изнесено от св.Гинев като недостоверно, по причините посочени преди това, но и защото нито поведението на пострадалия, нито на подсъдимия в житейски план го подкрепят. И двамата имайки претенции, било то един към друг или към останалите пастири са търсили съдействието на официалните власти. По делото липсват доказателства подсъдимия да се оплаквал за физическа саморазправа било то на св.Д., било на органите на МВР. Такава информация не е получавана и от районния инспектор- св.Д.К. , който е водил преписки срещу него именно за неправомерното отглеждане на прасета от типа пренадлежащи на подсъдимия. Отхвърля се тезата на подсъдимия, че И.М. го е ударил с тръба и свързаните с него липса на възприятия дали същия е носил тояга, тъй като това противоречи на протоколите за оглед на местопроизшествието, за този за доброволно предаване, оглед на веществени доказателства, СМЕ по писмени данни в частта на изследваните веществени доказателства и на  свидетелските показания на М.П., И.Г., В.М., Д.М. и Л.К.. С оглед хронологията, на първо място В.М. и Д.М. твърдят, че И.М. по време на разходките си е ползвал една от тоягите си - всички те дървени, за да се подпомага и пази от животни. Така е било и в деня на инцидента с подсъдимия. Преди да се срещне с него пострадалия е срещнал св. Л.К., който няма възприятия М. да е носил нещо в ръцете си. При оценката на тези показания съпоставени с описаните писмени доказателства, съдът приема, че М. не е носил нищо различно от това, което е необичайно за да направи впечатление на К., тъй като е безспорен факт, че тоягата му е предадена по-късно от подсъдимия на полицията и освен че тя е разпозната от св.В.Мишева, то по нея не са констатирани следи от деянието на подсъдимия. С оглед на последно описаните безспорни факти, също се изключва твърдението на подсъдимия в тази им част. В пълен унисон с това са и възприятията на М.П. и И.Г., които отричат да са виждали на мястото на произшествието тръба, обстоятелство което се извежда и от протокола за оглед на местопроизшествие и този за оглед на веществени доказателства. Както бе посочено и по рано, св.Г.Г. също е видял пострадалия преди срещата му с подсъдимия и твърди, че въпреки, че е бил на голямо разстояние е видял, М. да носи „сопичка, пръчка” , с категоричност –една. От разпита на свидетелите полицейски служители задържали подсъдимия също не се потвърждават обясненията на С., че още тогава той е заявил пред тях че е ударен с тръба, тъй като те отричат той да е споменавал това обстоятелство. Пред Я. е споделил само че е ударен, а после той отвърнал, а пред К.С. дори не пожелал да казва каквото и да е било във връзка с инцидента към него момент. Подобни са изявленията и пред св.Ст.П., също не съдържащи предмета с който подсъдимия е бил ударен.

Съдът не кредитира обясненията в частта им касаещи броя на ударите нанесени на пострадалия, тъй като това се опровергава от заключенията на изготвените СМЕ. В същия смисъл са показанията на св.М.П. и И.Г.. От посочените доказателства се изключват и твърденията на подсъдимия, че той си е тръгнал след два нанесени удари, като е оставил И.М. в приклекнало положение. Независимо, че в показанията   на М.П. и И.Г. не се съдържат данни за размяната на тоягите безспорен факт, е че подсъдимия е предал тояга, която е разпозната като принадлежаща на И.М., а тази, с която е нанесъл ударите е намерена на местопроизшествието и по нея са намерени множество петна от кръв съвпадаща по кръвногрупова принадлежност с тази на пострадалия.

Не на последно място съдът не кредитира и обясненията в частта им касаещи видимостта на мястото на инцидента от това на което свидетелите П. и Г. са възприели за пръв път действията му, тъй като това също категорично се опровергава, както от свидетелските показания изхождащи от посочените свидетели, така и от снимковия материал към огледния протокол. На предявеният им фотоалбум подсъдимия не оспорва мястото на извършване на деянието, а посочените свидетели, не само го потвърждават, но  и  посочват, че една от къщите, които са фиксирани в него е тази на която са работили. По делото категорично е доказано, че към момента на деянието видимостта в метеорологично отношение е била такава, че е било възможно да бъдът наблюдавани действията развили се между подсъдимия и  пострадалия.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

С обясненията си подсъдимият, принципно отрича авторството на деянието, като се стреми да мотивират както противоправно поведение от страна на жертвата, така и липсата на удар или удари, които съгласно заключението на СМЕ е предизвикало смъртта на И.М..

Анализа на доказателствата обаче налага безпротиворечивост на следните основни факти:

- пострадалия и подсъдимият са били в конфликт относно мястото на паша и начина на водопой на животните, които е отглеждал С.. Въпреки това до деня на деянието, те не са имали физически сблъсък.

- на 10.01.2013г. пострадалия И.М. е излязъл на разходка в землището на с.Близнаци, като е носил със себе си дървена тояга  и където по това време на паша подсъдимият е бил извел стадото си прасета

- при срещата на С. и М. между тях възникнал словесен конфликт, при което пострадалия нанесъл удар насочен към главата на подсъдимия, който въпреки опита си да го отбие, му причинил разкъсно-контузна, кървяща рана на челото. Увреждането на С., е резултат на един удар нанесен с посока отгоре надолу и отпред назад спрямо изправено положение. В момента на получаване на увреждането той би трябвало да е бил обърнат с лице към нападателя си.

- по това време С. е бил в тежка степен на алкохолно опиянение , което само по себе си, а и на базата на техните стари взаимотношения изключва подсъдимият да е изпаднал в състояние на силно раздразнение, т. нар. физиологичен афект.

-  подсъдимият е нанесъл два удара в посока на пострадалия с дървена тояга, които били насочени и попаднали в главата и тялото на пострадалия, при което последния бил повален на земята.

- след падането на пострадалия на земята, подсъдимият нанесъл множество силни удари по тялото на пострадалия , които били насочени  към главата и подлежащите и части, гръдния кош и долните крайници. В резултат на тези удари били поразени и двата горни крайника на пострадалия , в стремежа му да се предпази от тях.

- от момента на падането на пострадалия на земята ,действията на подсъдимия били пряко възприети от свидетелите М.П. и И.Г., които се притекли на помощ.

- действията на подсъдимия спрямо пострадалия били прекратени в резултат на вербалната намеса на св.М.П., след което той оставил оръдието на престъплението, взел тоягата на пострадалия и се отдалечил от мястото на инцидента.

- преди да се отдалечи, подсъдимия се обърнал към св.М.П. и И.Г. с думите: „Оставете го да умре, мама му й циганин.”

- пострадалия бил откаран от екип на „Спешна помощ" в МБАЛ „Св. Анна", където бил настанен в реанимация /ОАРИЛ/ с диагноза „съчетана травма- глава крайници, травтичен шок, фрактура на базата на черепа на максиларния сунис в дясно, на двете зигоматични кости, на ностните кости, на лява лакетна става, травматичен субархноиден кръвоизлив” .

- на мястото на деянието бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който с протокола за оглед била фиксирана и иззета дървена тояга.

- подсъдимият бил задържан от органите на МВР на около 400м от мястото на инцидента, след като бил посочен за извършител на деянието от пострадалия с прякора си  „Червен П.” След задържането си доброволно предал дървена тояга.

-смъртта на пострадалия е настъпила, въпреки оказаната квалифицирана, навременна и адекватна медицинска помощ на 16.01.2013г в резултат на закрита лицева и черепно-мозъчна травма, изразяваща се със счупване на основата на черепа на две места, счупване на лицевите кости в дясно и ляво, ограничени контузионни огнища в дясната голямомозъчна половина и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно и посттравматично шоково състояние усложнени от развила се  двустранната гнойна бронхопневмония

- при огледа на веществени доказателства- два броя тояги /иззета при огледа на местопроизшествие и доброволно предадена от подсъдимия/ по тях били констатирани множество зацапвания

- при изследването на зацапванията било констатирано, че тези по тоягата иззета на мястото на произшествието произхождат от човешка кръв, съвпадаща по кръвногрупова принадлежност с кръвта на пострадалия АВ /-/, а по тоягата доброволно предадена от подсъдимия поради оскъдното количество кръв не може да се установи човешкия произход на зацапванията от кръв.

- след смъртта на И.М. по тялото му са установени редица травматични увреждания, разположени в различни области на тялото и са резултат от множество отделни директни удари с твърди тъпи предмети приблизително 20-25 на брой, като при най-малко 10 от тях добре личат белезите на издължената цилиндрична травмираща повърхност на тояга. По броя на уврежданията може да се отдиференцират не по-малко от 7-8 отделни въздействия на травмиращ предмет в областта на главата, поне два удара по гръдния кош, 5-7 удара по горните крайници и приблизително толкова по долните. При нанасянето на ударите пострадалият е заемал различно положение -изправено или легнало, но почти при всички случаи е бил обърнат с лице или профил към нападателя. Ударите са нанесени в кратък интервал от време едно от друго, без да е възможно да се определи тяхната последователност. От  уврежданията по главата не би могло да се отдели едно, което самостоятелно да е причинило смъртта. Всички увреждания, включени в общата диагноза на черепномозъчната травма, трябва да се разглеждат в съвкупност и във връзка с непосредствената причина за смъртта. Счупванията получени по лицевите и черепните кости, са причинени най-малко от пет отделни удара по лицето двустранно, дясно челно и ляво слепоочно. Травмите на главата с подлежащо счупване на черепните кости в ляво и дясно, както и тези с изразени хематоми по крайниците, са вследствие на удари, нанесени със значителна сила. При получаване на травматични увреждания винаги е налице усещане за болка. При силни удари, каквито има в разглеждания случай, с тежки увреждания на кожата, костите и вътрешните органи, болката и страданието обичайно са много силни. Болка не се усеща когато пострадалият изпадне в безсъзнание, но такива данни не са налице . Болката може да продължава до пълното възстановяване на дадено увреждане, или да се появява периодично при възстановяването, при развитието на последиците от него. В конкретния случай пострадалият е изпитвал болки от времето на получаване на уврежданията до смъртта си.

- тоягата доброволно предадена от подсъдимия е разпозната от св. В. Мишева, като такава принадлежаща на пострадалия И.М. 

- подсъдимият е разпознат като извършител на деянието от св.М.П. и И.Г.

От правна страна съдът намери следното:

Убийството е резултатно престъпление. То е довършено, когато настъпи биологичната смърт на пострадалия, т. е. когато главният мозък престане да функционира. За съставомерността на деянието не е необходимо смъртта да настъпи веднага след въздействието. За нея от съществено значение е наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на извършителя и настъпилия резултат. Ето защо, независимо дали смъртта на жертвата е настъпила непосредствено след деянието или в един по-късен момент, щом е установено съществуването на такава причинна връзка и при наличието на всички други обективни и субективни признаци от състава на престъплението, деянието ще бъде квалифицирано като убийство. Константна е съдебната практика /още с ППВС № 2/57 год./ , че невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт. Ако и след успешна медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои от органите му не могат да поемат функциите на оперираните органи, причинната връзка също не се изключва. За отговорността на дееца няма значение дали смъртта е настъпила в резултат на нанесената травма или на усложненията от нея, тъй като се касае за единен и непрекъснат причинен процес / напр.Р № 691-2003-І н.о./  Без значение е също така, че за настъпването на смъртта е допринесло и лошото здравословно състояние или напредналата възраст на пострадалия. В правната доктрина и от неизменната практика на ВКС безпротиворечиво е прието, че изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи, а не върху обясненията на дееца. В същото време, освен действията на подсъдимия, от съществено значение са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията, както и използваните средства, разстоянието, от което се посяга на жертвата. Когато са причинени множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизненoважни центрове на тялото, е налице умисъл за убийство. В тази насока не следва да бъдат игнорирани и предшестващите деянието действия на подсъдимия и пострадалия, както и техните отношения. Касае се за комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, като вината се определя към момента на извършване на деянието, а не след неговото приключване /Решение № 35-94-ОСНК/ Веднъж обективирана, тя не може да бъде заличена от последваща, дори положителна промяна в поведението на дееца /напр. Р. 12-95-І н.о  /, каквата по настоящето дело не е установена. Когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл. Пряк умисъл ще е налице, когато деецът действа от близко разстояние, с опасно оръдие и с голяма сила нанася множество удари в главата на човек, той съзнава, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна повреда, и в представното съдържание на умисъла се включва представата, че смъртта закономерно ще настъпи,  е налице пряк умисъл / напр. Решение 406-79-I н.о.  и др./

В настоящия случай подсъдимият от обективна страна е извършил деянието с действия, като  е нанесъл множество удари с  опасно оръдие годно да причини смърт- дървена тояга по главата на И.М., която е едно от най- уязвимите и жизнено важни места за живота на човека. Тези му действия показват, че С. е съзнавал, че по този начин ще причини смъртта на пострадалия, която действително е настъпила. Ударите са били с голяма интензивност и в продължение на некратко време, достатъчни по сила да причинят редица счупвания на черепа /за някои от тях над 1200кг/ и вътрешни кръвоизливи, които в случая са налице изразяващи се кръвонасядания по меките черепни обвивки челно, двустранно слепоочно и тилно; счупване на основата на черепа в областта на предна черепна ямка в дясно; счупване на черепната основа в средна черепна ямка в ляво; счупване на лицеви кости - на двете яблъчни кости, двата горночелюстни /максиларни/ синуса, на дясна слепоочно долночелюстна става; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на главния и малкия мозък; ограничени контузионни огнища по основата на мозъка в дясно.За множеството удари в главата свидетелстват и другите съпътстващи наранявания по главата и около нея  изразени в разкъсно контузна рана над лявата вежда; кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвоизлив по очната лигавица; три характерни ивичести кръвонасядания ; две по дясната скула и буза и едно по лявата буза; отделни по-ограничени кръвонасядания във външния ъгъл на ляво око, по долната устна в дясно и в областта на долночелюстната става; кръвонасядания по кожата на двете ушни миди; разкъсване на дясната тъпанчева мемрана, кръвоизлив от ушния проход; масивно кръвонасядане по кожата на шията в дясно с подлежащо кръвонасядане в шийната мускулатура и щитовидната жлеза в дясно. За интензитета на ударите свидетелстват и тези нанесени от подсъдимия в областите на гърдите и гръдния кош предизвикали  петнисти кръвонасядания в областта на дясна ключица; масивно кръвонасядане по кожата на гръдния кош дясно странично на ниво 6-10 ребра, по  долните крайници предизвикали две лентовидни кръвонасядания по предната повърхност на дясното бедро; две отделни кръвонасядания по дясната подбедрица; две кръвонасядания по предната повърхност на лява подбедрица.

Впрочем за целенасоченността на ударите на подсъдимият към главата свидетелстват счупване и  кръвонасядания, като : закрито счупване на лявата лъчева кост; две отделни кръвонасядания по задната повърхност на лявата раменница; четири ивичести кръвонасядания по задните повърхности на дясната мишница и предмишница; кръвонасядане по кожата на дясната лакетна става, които носят характеристиката на т. нар. "защитни" наранявания, които се получават при предпазване от нанасяни удари.

Пряк резултат от действията на подсъдимия  е причинената закрита лицева и черепно-мозъчна травма, изразяваща се със счупване на основата на черепа на две места, счупване на лицевите кости в дясно и ляво, ограничени контузионни огнища в дясната голямомозъчна половина и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно и травматично шоково състояние довели до смъртта на пострадалия, след като те били усложнени от  двустранната гнойна бронхопневмония.

ІІ. Подсъдимият е извършил убийството с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин.

В практиката на ВКС се приема, че „особената жестокост” това е начин, който причинява изключителни страдания на жертвата - като лишаване от живот: чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особено тежки предсмъртни страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. /ППВС № 2/57 год/ Преживените страдания носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физически и душевни страдания са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта.

За приложението на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 е нужно да се установи поведение на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата при проява на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно демонстрираното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното деяние на подсъдимия С. се обективира от броя и силата на нанесените множество удари, и проявите на агресия – висока интензивност на ударите, реализирани със значителна сила, от липсата на каквото и да е отношение към последиците от действията му и страданията на пострадалия, когото изоставя на местото на боя, а отива да се измие и прибере свинете, т. е. изцяло отсъства чувство на милост и състрадание.

Убийство по особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато пострадалият изживява тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. И този квалифициращ признак се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани продължително време, изживените предсмъртни мъки. В случая за не кратко време подсъдимият е нанасял удари по главата, гръдния кош и крайниците. Пострадалият е бил в съзнание и е изживявал ужаса от този побой, като е понесъл множество счупвания по главата и единия крайник и болките са продължили до смъртта му. Ударите са нанасяни интензивно и част от тях – със значителна сила. Физическите страдания на пострадалия са били съпътствани и от болезнени психични изживявания – изпаднал в безпомощно състояние от травматичния шок като резултат на изпитваната болка в травмираните органи, той е осъзнавал невъзможността си да се защити сам, разбирал е безнадеждността на ситуацията и се е чувствал безпомощен и унижен.

Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. е  осъществил състава на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК, поради което и го призна за виновен в това, че на 10.01.2013 г. в землището на с. Близнаци, област Варна, умишлено умъртвил И. Евденов М., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост и смъртта е настъпила на 16.01.2013 г.

 

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението- незачитане на човешкия живот, употреба на голямо количество алкохол

 

По становището на защитата :

От фактическа страна защитата оспорва няколко детайла от обстановката възприета в обвинителния акт, които най-общо се свеждат до следното:

-свидетелите М.П. и И.Г. не могат да чуят вика на пострадалия, не могат да възприемат нанасяните удари от страна на подсъдимия защото са били на разстояние, което не им позволява това, като се оспорва и времето за което те биха могли да достигнат до мястото на инцидента. Като аргумент в подкрепа на тезата се твърди, че първоначалните разпити на тези свидетели на досъдебното производство се различават по своето същество от тези проведени по-късно, след смъртта на пострадалия. Навеждат се доводи и че на посоченото от тях място за място на инцидента няма следи и веществени доказателства, които да говорят за такъв, поради и което се предлага техните показания да бъдат изключени от доказателствената маса

- следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия, че И.М. се е въоръжил и е предприел нападение спрямо него с метална тръба. В подкрепа на преднамереното организиране на саморазправата от страна на пострадалия следва да се даде пълна вяра на Гинев, св.Б.,първия от които е възприел по-ранна заплаха срещу подсъдимия, а втория е очевидец на самото нападение. В подкрепа на тази теза следва да се даде вяра и на св.Я. и У., които твърдят ,че пострадалия е конфликтна личност.

- оспорва се заключението на СМЕ по писмени данни, тъй като трябва да се даде приоритет на експертизата касаеща аутопсията.

- оспорват се изводите от съдебно психиатричните експертизи, тъй като нормално е словесната и физическа агресия да доведат до състояние на афект. 

В настоящите мотиви съдът е изложил достатъчно мотиви защо кредитира едни или други показания на свидетели, в какъв обем ги кредитира и причините поради което отхвърля определени части от тях. В същия смисъл са изложени мотиви по оценката и на обясненията на подсъдимия, поради което не е нужно всичко това да бъде преповтаряно. За коректност към виждането на защитата следва само да се допълни следното:

Човешките възприятия са строго индивидуални и подлежат на оценка за достоверност с оглед на формалната и житейска логика, както и чрез съпоставката им с безспорно установени факти от обективната действителност. Тук е мястото да се отбележи, че защитата се позовава на доказателства- разпити на досъдебното производство, които са приобщавани по надлежния процесуален ред, което е видно от съдебния протокол.. Така например разпита на св. П.  проведен на 10.01.2013, който според защитата е най-достоверен с оглед близостта му във времето към момента на деянието е приобщаван само в частта му какво е чул свидетеля преди да вземе решение да тръгне към мястото на инцидента. По отношение на разпита за който се твърди, че е „манипулиран” от водещия разследването с оглед настъпилата вече смърт на пострадалия и резултата от аутопсията  са приобщавани  части касаещи поведението на свидетеля и негови възприятия за дни след деянието, които нито са заложени във възприетата от съда фактическа обстановка нито са ценени по някакъв начин. По отношение на свидетеля Г. не са приобщавани показанията на свидетеля от досъдебното производство. По съществото на възражението следва да се отбележи, че съдът не констатира никакви пречки от обективен и субективен характер, които да пречат на свидетелите П. и Г. да възприемат обективната действителност. Мястото на инцидента е разпознато безспорно както от коментираните свидетели така и от подсъдимия. То е фиксирано в протокола за оглед чрез описване и фотографиране и не може да има спор, къде са се намирали следите от деянието и иззетите с него веществени доказателства. Според защитата степента на достоверност на свидетелските показания на П., Г. и Б., трябва да се преценява и с оглед показанията на св.Л.К., а неговите показания както вече бе отбелязано и коментирано са , че е видял придвижването на двама човека от вилите към дерето, че единият се е върнал и че към този момент джипа управляван от Б. е  бил заминал от този район.

По отношение останалите засегнати от защитата въпроси касаеща оценката на доказателствата по делото е изложено достатъчно в настоящите мотиви и не се налага допълнителен коментар как е формирано вътрешното убеждение на съда.   

Както бе отбелязано, виждането на защита по отношение на квалификацията на деянието се аргументира в три алтернативни хипотези, както следва:

-деянието на подсъдимия е извършено при условията на чл.12 от НК;

-деянието на подсъдимия следва да се квалифицира по чл.118 или 119 от НК

- деянието на подсъдимия следва да се квалифицира по чл.124,ал.2 или 4 от НК

І. Не се споделят доводите на защитата на подсъдимия, че същият е действал при условията на института на чл.12 НК. За да възникне правото на защита на дееца е необходимо наличие на непосредствено и противоправно нападение от страна на подстрадалия, в рамките до като то продължава и не е завършило. Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в т.5 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС „За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др” В настоящия случай от доказателствата по делото не е опровергана тезата на подсъдимия, че жертвата И.М. пръв е нанесъл удар на подсъдимия. Това е обстоятелство е изводимо от обясненията на С., които са доказателствено средство и не са налице безспорни доказателства, които да ги оборват. В същите обяснения обаче, подсъдимият твърди, че той се предпазил със своята тояга, след което е нанесъл на два удара по тялото на М.. В резултат на втория удар М. е паднал на колене. Според настоящия състав на съда, от този момент нататък нападението от страна на М. е било отблъснато и прекратено, не само с оглед обстоятелството, че същия е бил в позиция от която не могъл да го възобнови, но и с оглед на твърдението на подсъдимия, че оръдието на нападаението е било извън ръцете на М.. Съгласно посоченото по горе, след като нападението е било отблъснато, то няма как да се приеме, че действията на подсъдимия след този момент са били такива които могат да се квалифицират в обхвата на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 от НК. В този смисъл е както правната теория,така и константата практика на ВКС заложена в посоченото по горе постановление на ВС на Р.България и в редица решения по този въпрос, напр.   Решение № 122 от 11.IV.1989 г. по н. д. № 4/89 г., I н. о., където изрично е посочено, че : „когато нападнатият отблъсне насоченото срещу неговата личност пряко и непосредствено противоправно нападение чрез обезоръжаване на нападателя и след това го умъртви, налице е прекратяване на нападението и затова той не може да се позовава на чл. 12, ал. 1 НК. Тук е мястото да се отбележи, че превишаване пределите  на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12,ал.2 от НК ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. В т.7 на цитираното вече постановление на ВС изрично е посочено ,че „несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана” Нито в теорията ,нито в практиката е имало спор, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана е възможно само до като нападението продължава и е незавършено. За това и ВС във вече коментираната  т.5 на разглежданото постановление изрично е посочил,че деянията, извършени при условията на чл. 118 и 132 НК са възможни само, след като нападението е вече прекратено. По тази причина, с оглед на настоящия случай е невъзможно деянието да бъде квалифицирано по чл.119 от НК и по чл.124,ал.4 от НК, като за последното са налице и други правни аргументи, които ще бъдат изложени по –долу.

ІІ. Съдът намери ,че в конкретния случай не е налице  хипотезата на чл.118 НК. От изготвените и кредитирани от съда СПЕ безспорно се установява, че към момента на извършване на деянието подс. С.  не се е намирал в състояние на силно раздразнение, отговарящо на медицинския критерий за физиологичен афект.  Вещото лице категорично изрично подчертава, че в случая липсват основните елементи в поведението на подсъдимия, характеризиращи това психично състояние. От заключенията се установява безспорно, че механизма и мотивацията на поведението му са  създадени от конфликтната ситуация и тежката степен на алкохолно опиване в която той се намирал, довели до отпадане на задръжките и улесняване на конфликтното му поведение. Известно е от практиката, че за приложението на този текст са необходими две предпоставки. Първата  от тях е убийството  да е извършено в състояние на силно раздразнение и втората е това състояние на силно раздразнение да е предизвикано от пострадалия с тежка обида или клевета, или друго тежко  противозаконно действие срещу виновния или негови близки.Тези две предпоставки законодателно се предвидени винаги кумулативно. Приемайки, че пострадалия е напсувал и ударил подсъдимия, в разглеждания случай не е налице първата предпоставка. Явно е в този случай ,че подсъдимия е бил в обикновено раздразнено състояние, а не в състояние на силно раздразнение,защото е могъл спокойно да разсъждава,да ръководи постъпките си и да взема правилни решения. Той е извършил убийството  не под напора на неовладените силни чувства по време на краткотрайно, бурно изразена емоционална реакция, която възниква в лице, като отговор на засягане на значими за лицето емоционални чувства, морални, семейство, професия, вкл. и телесни увреждания характерни за състоянието на афект. Вещото лице изготвило двете СПЕ изрично подчертава, че подсъдимия като всеки човек, особено в състояние на алкохолно повлияване, е станал по-лесно раздразнителен на фона на тлеещия между М. и него конфликт. По-лесната раздразнителност е основата от „по-малка искра” подсъдимият да стане емоционално нестабилен. По тази причина вещото лице намира за правилна е неговата реакция да се защити със съответни удари, но не и е съразмерна като поведение, основание за извода, че състоянието му не е афект, а поведение на алкохолно повлиян човек. При оценката на акта на подсъдимия следва да се има предвид , че съществуващия конфликт по отношение на животните с пострадалия не е възникнал в момента на инцидента, а е резултат на един дълъг период при който и при двамата има насложена емоционална непоносимост. На следващо място следва да се вземе предвид и становището на вещото лице ,че при преценката на състоянието на афект, на агресия винаги следва да се отчита личността, нейния социален статус и начина на общуване. Подсъдимия е охарактеризиран като такъв ориентиран за възраст за собствена личност, но със загубена ориентация за социална обстановка, грубо ориентиран за време, поради липса на заинтересованост и социален интерес, което го прави по търпим към опростен, понякога и грубоват, начин на общуване характерен за неговия социален слой, към който впрочем се отнася и жертвата. Впрочем в такъв аспект са и показанията на св.Д.Д., който твърди, че всеки един пастир, когато е в нетрезво състояние „всяка втора дума е майката и баща ти”

ІІІ. Не се споделя тезата на защитата, за квалифициране на деянието по чл.124 от НК - като непредпазлива смърт в резултат на умишлено нанесена телесна повреда.

Тази теза се поддържа въз основа на две твърдения - от субективна страна се поддържа, че подсъдимият, след като е нанесъл само единични удари с тояжка , а не с тояга не е имало как дори да допусне, че с действията си ще причини последвалия общоопасен резултат, а от друга страна - че този резултат обективно не е последица от травми, причинени с инкриминираното поведение, а е следствие на предходни заболявания у пострадалия.

 ІІІ. Виждането на защитата за правна квалификация на деянието по чл.124 ,ал. 2 или ал.4 от НК е неправилно. При този вид престъпления, деецът цели накърняване само на телесния интегритет на жертвата. Той нито иска, нито допуска смъртта на пострадалия. Когато обаче деецът действува с нанасяне на множество удари, по своя характер с изключителна сила, по жизнено важно място, каквото е главата и използва за тази цел дървена тояга, която е годна да причини смъртта, смъртта на пострадалия е била неизбежна. Цялото поведение на подсъдимия сочи, че той е целял не само да удари пострадали, но и да го лиша от живот. Затова свидетелстват обективните действия на подсъдимия, които пряко са възприети от свидетелите очевидци. След като С. е съборил М. на земята, с два удара- един в главата и един в долната част на тялото, той е продължил да нанася удари с висок интезитет и сила, ползвайки тоягата си. Тези му действия са продължили продължително време- от момента на падането на жертвата, съвпадащо с възприемането им от св.Г. и П. до тяхното придвижване до мястото на побоя и същото е било  ограничено единствено от намесата на св.М.П., който е изрекъл към подсъдимия думите: „Какво правиш? Ще убиеш човека.” Множеството удари в главата и гръдния кош ясно сочат за неговото намерение да умъртви пострадалия, а не само да го нарани. С оглед естеството и начина на нанасяне ударите, техния брой и областта от тялото на пострадалия, в която същите са нанесени, не може да се счете, че подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, макар и да е  бил длъжен и да е могъл да ги предвиди, или че е предвиждал настъпването тези последици, но да е мислил да ги предотврати, което е характерно за непредпазливостта. Възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимия изключва възможността да не е съзнавал, че от нанесения голям брой тежки удари на пострадалия в главата няма да настъпят предизвиканите от тях последици – смъртта. Последващите му действия с нищо не предполага друго отношение към настъпилите обществено опасни последици- той се е освободил от оръдието на престъплението и е напуснал място, за да не бъде свързан по никакъв начин с деянието и мястото на което е оставил жертвата отпрявайки думите към свидетелите очевидци „Оставете го да умре, мама му й циганин.” Впрочем дори и в случаите теоретично засегнати от защитата с настоящите възражения, в съдебната практика е възприето, че когато деецът иска да нанесе побой на пострадалия, но му причинява такива телесни увреждания, от които той съзнава, че може да настъпи смъртта му, и желае настъпването на този резултат, умисълът му за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот /още с Решение№  574-75г ІІ н.о/, а когато действа с алтернативен пряк умисъл (като иска настъпването на един от няколкото възможни престъпни резултати) и поради независещи от него фактори причини по - лекия от резултатите, той следва да отговаря за опит към по - тежкия престъпен резултат /напр. Решение № 24-98-І.н.о/  При тези безпротиворечиви оценки на действията на подсъдимия, в унисон със правната теория и съдебната практика, е безпредметно да се обсъждат доводите на защитата, че деянието би следвало да се квалифицира по разглеждания текст от НК, било то при превишаване пределите на неизбежната отбрана или в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия-обстоятелства, които се изключват от доказателствата по делото, за което и съдът  изложи съображения в настоящите мотиви по горе. 

При определяне на наказанието съдът взе предвид :

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, частично съдействие при разкриване на обективната истина по делото.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдът не отчете такива

Като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и не-високата на дееца, при явен превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът при условията на чл.54 от НК на основание чл.116, ал.1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК му наложи наказание в минималния размер от предвиденото най-леко наказание за този вид престъпление, а именно   „лишаване от свобода” за срок от петнадесет години, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.

Мотивиращо налагането на това наказание по отношение на подсъдимия са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към престъпният състав на чл.116, ал.1 от НК, сочи на изключително завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането му от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор за по –дълъг период. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, липсата на изрични лоши характеристични данни, трудовата му ангажираност обосновават именно такова наказание в посочения размер.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправят и превъзпитат осъденото лице към спазване законите и добрите нрави,  да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Като намери, че подсъдимия е извършил деянието виновно, и от него са произтекли неимуществени вреди за наследниците на пострадалия – неговата съпруга, син и дъщеря, съдът счете, че приетите за съвместно разглеждани при разглеждането на делото в първа инстанция граждански искове са основателни.

По делото се установи безспорно, че неговата съпруга-В.М. и децата му-Д.М./дъщеря/ и В.М./син/ са се намирали в подчертано силни емоционални връзки, непрекъснато са контактували, търсели са се, откликвали са на нуждите си, помагали са си, а за пострадалия те са били и единственото му семейство. Обичта, привързаността и взаимната помощ помежду им са били известни на околните. Именно те са били и хората, които са се погрижили за пострадалия незабавно след нанесения му побой  в болницата и в последните му дни, които са го изпратили според обичая и традициите. Деянието на подсъдимия е прекъснало завинаги тяхната близост и връзки, принудително ги е довело до приемане на окончателната загуба и до промени в битието им.

За да прецени по справедливост претенцията на всеки един от правоимащите, съдът отчете моментът на понасяне на причинените неимуществени вреди – в зряла за ищците възраст, подпомагаща приемането на житейския факт, при което измерението на преживяната от всеки от тях травма се пречупва през сложилите се в битието им паралелни семейни и социално значими ангажименти. По критериите на справедливостта и с оглед установяващата се съдебна практика, съдът постанови уважаването на исковете от всеки от наследниците в размер, който счете за съответен на интензитета и съдържанието на понесените болки и страдания, а в частта на завишението им  го отхвърли.Има се предвид гр.иск предявен от неговата съпруга в размер на 100 000/сто хиляди /лева,като го уважи само до размера му от 70 000/седемдесет хиляди/лева, а в останалата му част го отхвърли като недоказан. А  относно предявените гр.искове от децата на пострадалия съдът ги уважи изцяло в размер от по 30 000/тридесет хиляди/лева и за двамата,като прецени, че същите са справедливо предявени и основателни.  

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.В.С., , да заплати направените по делото разноски в размер на 5205.00 лв. (пет хиляди двеста и пет лева), в полза на Държавата, от които 2205 лв. (две хиляди двеста и пет лева) по сметка на ОД на МВР Варна и 3000 лв. (три хиляди лева) по сметка на Окръжен съд – Варна, както и 5200 лв. (пет хиляди и двеста лева), представляващи държавна такса върху уважените граждански искове, както и деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) за всеки от гражданските ищци и частни обвинители.

С присъдата съдът постанови веществените доказателства по делото: дървена тояга, с дължина 130 см, опакована с бяла непрозрачна хартия, обозначена с № 41; дървена тояга, с дължина 145 см, опакована с бяла непрозрачна хартия, обозначена с № 42; черна плетена шапка, поставена в картонен плик, синя на цвят, след влизане на присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    СЪДИЯ :