Решение по дело №1116/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1248
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 5 ноември 2018 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20183110201116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

1248/9.7.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 20.06.2018 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 1116 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Постъпила е жалба от Т.С.З.,  против наказателно постановление №15-0819-002331/14.08.2015г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР-Варна, с което и е наложена Глоба в размер на 110лв.,  на основание чл.179ал.2 във вр. с ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25ал.1 от ЗДвП,  Глоба в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123ал.1 т.3 от ЗДвП. В жалбата се атакува наказателното постановление, досежно пункт І и ІІ, като се сочи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила, тъй като не била отразена и изяснена действителната фактическата обстановка, както и дали е извършил вменените му нарушения в обжалваната част. Счита, че не е били взети предвид  изложените от него факти и обстоятелства, досежно вменените му нарушения, а  при определяне на наказанието  не била извършена от страна на наказващия орган проверка, относно спорните обстоятелства и наличието на виновно поведение от негова страна, поради което било допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Счита, че е нарушено правото му на защита да разбере конкретно какво нарушение бил извършил. Навежда доводи за несправедливо определяне на наказанието. По изложените в жалбата и в съдебно заседания от процесуалния представител съображения моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Въззиваемата страна – ОД на МВР-Варна- сектор ПП, при редовност в призоваване не се явява представител и не заявява становище по жалбата.

          Варненският  районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 24.04.2015 г. в гр.Варна,  по ул. „К* в посока ВВМУ „Н.Й.В-“,  жалбоподателката като водач на лек автомобил с ДК*с кръстовището с ул. „*“ се отклонява в дясно и блъска паркираният в дясната страна на улицата лек автомобил с ДК№ В3133РА, при което са причинени само материални щети. Водача не остава на местопроизшествието, след установяване на щетите и го напуска, без да уведоми съответната служба за контрол.

         С това си поведение според административно-наказващият орган, жалбоподателят е извършил следните административни нарушения, а именно: 1. Предприемайки, маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях,  с което виновно е нарушил чл.25 ал. 1 от ЗДвП; 2. При наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска и не уведомява службата за контрол, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП;

За това нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.

         По делото като доказателства са представени Заповед на МВР, справка за нарушител, обяснения, докладни записка, протокол за ПТП и др. 

В хода на производството е разпитан като свидетел актосъставителя Стойков, който сочи по какъв начин е установил нарушенията и нарушителя. 

 Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

        На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Св. Ф. сочи в показанията си, че били изпратени по сигнал за настъпило ПТП, като сочи, че установенот от него на место е обективирано в АУАН. Водачът бил установен впоследствие, като потвърдил, че той е управлявал автомобила.

В хода на адм. производство са снети обяснения от очевидците А. и Р., които сочат как точно е станало ПТП, кой е предизвикал същото, както и че не е останал на мястото на ПТП след извършването му. В съдебно заседание бе разпитан аи свд.В. Йорданов, която също сочи, че при преминаване покрай паркиран автомобил въззивницата е допуснала ПТ  и не останала на место.

Между страните не съществува спор по отношение на фактичесата обстановка.

От същите се установява, че действително минавайки покрай паркирания автомобила въззивницата се е отклонила в дясно и го е блъснала, поради което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Безспорно при предприемане на маневрата тя не е преценила достатъчно добре разстоянията и движението на управлявания от нея автомобил и това  е довело до причиняването на ПТП. Безспорно в случая е налице ПТП по смисъла на §6т.30 от ДР към ЗДвП, съгласно която разпоредба това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Намира, че нарушената правна норма е правилно определена. Безспорно обаче отклоняването в дясно на автомобила е вид маневра, а нормата на чл.25ал.1 от ЗДвП съдържа задължението при извършването на каквато и да е маневра, водача да съобрази поведението си с останалите участници в движението и да я извърши по начин, че да не създава опасност за тях. Предвид горното, съдът намира, че нарушената правна норма е правилно определена, като същата е правилно отнесена и към санкционната такава. Наложеното наказание е по чл.179ал.2 във вр. с ал.1т.5 от ЗДвП, съгласно която, наказва се  с глоба от 100 до 200 лв. водач,  който причини ПТП поради неспазване правилата за заобикаляне,  ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.  Наложеното наказание в размер на 110лв. е малко над минимума на предвиденото, но същото не е съобразено с целта на закона и с обществената опасност на жалбоподателя, който е наказван само веднъж за нарушения на правилата за движение, поради което и размера на наложеното наказание следва да бъде изменено. Поради това съдът счита, че на въззивницата следва да бъде наложено наказание Глоба в размер на 50 лева. 

           По отношение на второто нарушение: На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП.

В обжалваното наказателно постановление в пункт ІІ, на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП, като не е посочена коя от трите хипотези е нарушена. Съгласно цитираната разпоредба когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Безспорно е, че жалбоподателя е причинил ПТП, разбрал е за същото, но не е останал на местопроизшествието, каквото задължение е имал като участник в ПТП. Нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в”, пр.1 от ЗДвП вменява определено задължение на водача, когато е налице несъгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то и то при причинени само имуществени вреди- да уведоми съответната служба за контрол на МВР. В случая в обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът не е спрял и  е напуснал мястото и не е изпълнил задължението си да остане на местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на МВР, докато в посочената за нарушената правна норма е предвидено наличието на разногласие, досежно обстоятелствата на ПТП. Налице е несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на обжалвания акт в тази му част, въпреки обективното наличие на нарушение, досежно задълженията като участник в ПТП.

Липсата на факти и несъответствията между посочена като нарушена и приложена санкционна норма лишават и съда от възможност да прецени има ли извършени нарушения, правилно ли са били квалифицирани същите и правилно ли е била приложена санкционната норма, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з.      

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5  от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършен и доказателствата, които го потвърждават.

Не са посочени факти спирала ли е жалбоподателят управлявания от него автомобил след настъпването на ПТП, имало ли е съгласие между участниците  относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и ако е имало разногласия с кого са били налице такива. При така даденото непълно описание на нарушението от фактическа страна, от правна страна АНО сочи, че „при наличие на разногласие относно обстоятелствата за ПТП не уведомява службите за контрол на МВР за него и не изпълнява указанията им”. На първо място се констатира противоречие между фактическо и правно описание на приетото за установено нарушение и на второ място се констатира липса на посочване на съставомерни факти както при описанието на нарушението от фактическа страна, така и на описанието му от правна страна. Непълното описание на нарушението от фактическа  страна, непосочването на всички обстоятелства, при които е било извършено същото, противоречието на описание на нарушението от фактическа и правна страна са  довели до ограничаване правото на защита на въззивника, тъй като са го лишили от възможността да разбере, в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Липсата на конкретни факти, от кои да се направи безспорния извод какво нарушение точно АНО приема, че е извършено и правилно ли е било квалифицирано същото и противоречието между описание от фактическа и правна страна, не се отстраняват и от санкционната норма, която е обща и визира ангажиране на отговорността на водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з.Освен всичко гореизложено в с.з. се установи, че не е имало никакви разногласия между участниците в ПТП. Посочената санкционна норма не компенсира нито липсата на факти, нито констатираното противоречие, нито липсата на конкретизация на нарушената правна норма, тъй като санкционната норма е обща и предвижда санкция за всички нарушения на задълженията на участник в ПТП, без да ги конкретизира.

      Съдът намира, че нарушението по пункт  І от НП е описано от фактическа и юридическа страна в достатъчна степен, щото жалбоподателят е разбрал в какво точно е обвинен. Поради което счита, че както АУАН, така и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и  чл.57 от ЗАНН. Същите са съставени в предвидената от закона фирма, при спазване на съответния ред и срокове. Наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение, са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазването на законоустановения ред и срокове.

     По изложените съображения, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И :

 

          ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-0819-002331/14.08.2015г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР-Варна, в частта, с което  по т. 1 на Т.С.З.,  ЕГН **********, е наложена Глоба в размер на 110лв., на основание чл.179ал.2 във вр. с ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.25ал.1 от ЗДвП, като намаля размера на наложеното наказание „Глоба“ на  50 лева.

 

        ОТМЕНЯ НП №15-0819-002331/14.08.2015г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР-Варна, в частта, с което  на Т.С.З.,  ЕГН **********, е наложено административно наказание по т.2- “ГЛОБА” в размер на 80лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1т.3 от ЗДвП,

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             Районен съдия: