Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
...септември 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски
съд, ТО, 6-6 състав, в публичното
заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№8343 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и
чл.92 ЗЗД- кумулативно съединени.
В исковата си молба ищецът „Е.-Х.“
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, административна сграда, твърди, че
на 04.11.2010г. е сключил с ответника „Т.С.“
АД, ЕИК *******, под №50, за извършване на СМР, подробно описА.в чл.1 от
договора.Твърди, че в качеството си на изпълнител по договора, е негова
изправна страна.На 18.12.2014г. е съставен акт, образец19 / протокол№12/ за
установяване на извършените смр на площадката на възложителя, в който са
посочени като вид, стойност, количество, извършените смр и е отразено приемане
на работата, която е на обща стойност от 71 100,47лв без ДДС.За
извършената работа са издадени първични счетоводни документи и е извършено
плащане на част от дължимото възнаграждение, а дължимият остатък от него е в
размер на сумата от 58 320лв с ДДС.В тази връзка страните, на
06.06.2016година са сключили споразумение, с което са посочили размера на
съществуващия дълг на ответника и последният е поел задължение да го заплати на
две вноски, всяка от 29 160,28лв, на 30.06.2016г. и на 31.07.2016година,
което не е сторил.
Ищецът твърди, че с ответника, въз основа на
възлагателно писмо, въз основа на представена от ищеца оферта, му е възложил да
извърши смр, доставка и монтаж на въздуховоди.След изпълнение на възложената
работа, на 06.07.2016година, е извършена проверка на изпълнената работа и е
подписан приемо-предавателен протокол.След установяване точността на
изпълнението и приемане му, ответникът е следвало да заплати на ищеца
възнаграждение в размер на сумата от 25 800лв, което не е сторил.Въпреки
отправената покана, ответникът не е изпълнил задължението си за плащане.
Ищецът моли съда, след като установи
основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да
му заплати претендираната сума от 87 761,28лв, представляваща сумарна
величина от дължимото и неплатено възнаграждение по двата договора, ведно със
законната лихва за забава върху главницата.Претендира уговорената неустойка по първия договор и
обезщетение за забавено плащане по втората сделка.Претендира и разноските по
делото.
В срока за отговор ответникът, комуто съдебните
книжа са връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не взема такъв.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори по делото, а това се установява и от
събраните писмени доказателства, че страните по процесуалната връзка са
сключили договор за изработка №50/04.11.2010година и по силата на постигнатото
съгласие, ищецът, в качество на изпълнител, е приел да извърши възложената му
от ответника работа, описана в чл.1 от договора.Страните са се съгласили, че
възнаграждението за престирания от ищеца трудов резултат е сумата от
1 220 000лв, като срокът за плащането му е до 30 дни от издаване на
фактурата.Уговореният срок за изпълнение на смр-тата е 6 месеца, считано от
датата на приемане на площадката с подписване на приемо-предавателен протокол.
Страните са конкретизирали правата и задълженията
си в глава четвърта и пета от договора, а с глава 9 от него са уредили последиците
от неизпълнението.С т.1 от глава девета са приели, че при забава в плащането,
възложителят ще дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,05% на ден върху
неплатената част от възнаграждението, но не повече от 5% от забавената сума.
Не се спори по делото, че на 18.12.2014година
страните са подписали протокол №12, представляващ акт, образец 19, с който са
констатирали извършените от изпълнителя СМР, посочили са освен вида им, така също
и количеството.Истинността на документа не е оспорена по делото.Документът
обективира и одобрението на възложителя за извършената от изпълнителя работа.
Не се спори и относно това, че на същата дата
ищецът е издал фактура №2706 за дължимото от ответника възнаграждение,
двустранно подписана от страните по делото.
Не се спори и относно това, че поради липса на
точно изпълнение от ответника на задължението му за плащане на уговореното
възнаграждение, на 06.06.2016година страните по делото подписват споразумение,
съдържащо своята установителна част, в която ответникът признава, че има дълг
към ищеца в размер на 58 320,56лв и с което споразумение страните се
съгласяват този дълг да бъде погасен на две вноски, всяка от 29 160,28лв, като първата вноска е с падеж
30.06.2016година, а втората – с падеж – 31.07.2016година.
По делото не се спори и относно това, че въз
основа на подадена от ищеца оферта от 01.06.2016година, прието от ответника, на
13.06.2016година последният му възлага да извърши доставка и монтаж на
въздуховоди.Не се спори и че на 06.07.2016година страните по делото подписват
приемо- предавателен протокол, удостоверяващ, че изпълнението на възложената от
ответника на ищеца работа и точно, което е основание ищецът да издаде на
ответника фактура на стойност 21 500лв, без ДДС, което страната е сторила
на 06.07.2016година за сумата от 21 500лв, без ДДС и 25 800лв с
ДДС.Първичният счетоводен документ е двустранно подписан и посоченото в него
основание е договорната връзка от 13.06.2016година.
По делото е представена покана от ищеца до
ответника за плащане, с която кани своя съдоговорил в 7-дневен срок от
получаване на поканата да извърши плащане на вземанията, които претендира.Няма
данни кога поканата е получена от ответника.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена
от вещото лице Ани Т., заключението от която е прието като годно
доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.Вещото лице не е
направило проверка в счетоводството ответника, поради липса на достъп до него,
но при извършена проверка в ТД на НАП- ГДО е установило, че представените и
издадени от ищеца фактури № 2706/18.12.2014г. и №3071/13.06.2016година са
включени в дневниците на покупки на ответника и в справките- декларации по ЗДДС
и по тях дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Спорът е съсредоточен относно дължимостта на
ответника на претендираните от ищеца суми.
По иска с правно основание чл.266 във връзка с чл.258
и чл.79, ал.1 ЗЗД, кщасателно договора от 04.11.2010година.
Договорът
за СМР е подвид на договора за изработка.Последният е неформален, консенсуален,
комутативен и възмезден, който се счита за сключен в момента на постигане
на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи -
работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и
приета работа.
Претенцията е за заплащане на дължим
остатък от уговореното възнаграждение за изработка на процесната вещ.
Тезата на ищеца е, че ответникът
дължи претендираната сума, тъй като е налице изпълнение на дължимия трудов
резултат, което е прието от ответникът- възложител като точно, за което е
съставен окончателен протокол, установяващ извършените СМР, образец 19 на 18.12.2014г.,
удостоверяващ предаването на фактическата власт по отношение на изработеното и
неговото приемане като правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят следва да
заплати възнаграждение за приетата работа. Приложение намират общите
правила на чл.69 и чл.70 ЗЗД относно изпълнение на
задълженията. При договора за изработка задължението за заплащане на
възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от възложителя, но ако
същото е уговорено със срок, до настъпване на срока то не е изискуемо. Страните
могат на уговорят форма и начин на приемане на работата по договора за
изработка. Принципите на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани
в нормата на чл.63 ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между
страните – чл.20а, ал.1 ЗЗД се прилагат с оглед зачитане
на конкретните уговорки между страните.
По
делото няма спор относно наличие на договорна връзка, възникнала на
04.11.2010година, а събраните по делото доказателства- представеният протокол,
образец 19 от 18.12.2014година удостоверява извършените от ищеца СМР и тяхното
приемане от ответника. Двустранно подписаният между страните протокол за
изпълнени видове СМР акт образец 19, в който са посочени количество, единична
цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява
приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи и
удостоверява извършването им по вид, количества и стойност. Поръчващият,
подписвайки акт образец 19, прави изявление за приемане на възложената работа.В тази насока следва да се тълкува и
изявлението на ответника, обективирано с споразумение от 06.06.2016година, с
което възложителят признава съществуване на свое задължение в размер на сумата
от 58 320,56лв, за което поема задължение да извърши плащане в срока,
посочен в него.В тази насока следва да бъде възприет и изводът на вещото лице,
касателно това, че ответникът е включил в своите счетоводни регистри издадената
от ищеца фактура.
Ето защо
настоящият състав намира, че претенцията с правно основание чл.266 във връзка с
чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 58 320,56лв се явява основателно
предявена и следва да бъде уважена в посочения размер.
По иска с
правно основание чл.92 ЗЗД.
Съгласно
обективираното в договора от 04.11.2010година съгласие, страните са приели, че
при забава в плащането на дължимото възнаграждение, възложителят следва да
заплати неустойка в посочените размери, но не повече от 5% от неплатената сума.
По отношение
на срока на плащане- с разпоредбата на т.2 от глава втора от договора страните
са приели, че възнаграждението следва да бъде платено в срок от 30 дни от
издаване на фактурата.
С
последващото споразумение са уговорили,
че дължимата сума следва да бъде платена на две вноски с падежи 30.06.2016г.,
съответно 3.07.2016година.
Поради това,
настоящият състав на съда приема, че със спогодбата от изменили срока за
плащане на остатъка от дължимото възнаграждение по договора за изработка.От
посочените в него дати ответникът е изпаднал в забава, а нейното наличие е
основание да бъде ангажирана имуществената му отговорност на основание чл.92 ЗЗД.Това е така, тъй като с последващата спогодба страните не са дерогирали
клаузите на договора, касаещи последиците от липсата на точно изпълнение и в
частност тези, с които са уговорили мораторна неустойка за забава в плащане на
уговорената възнаграждение.
Ищецът
претендира неустойка за периода от 18.01.2015година до датата на подаване на
исковата молба.
Подобно искане
не кореспондира с доказателствата по делото.Установената забава за плащане на
съдебно заявената сума касае периода от 30.06.2016г. и от 31.07.2016година до
подаване на исковата молба в съда – 15.11.2016година.Следователно дължимата от
ответника сума, представляваща неустойка касае забава в плащането на
29 160,28лв.За всяка от вноските в посочения размер от 29 160,28лв,
за периода на забава от 01.07.2016година до 14.11.2016година /136 дни/ и от 01.08.2016г. до 14.11.2016година /
104дни/ ответникът дължи следните суми: за първия период, равняваща се на
29 160,28лв умножена по 0,05% на ден, а именно 14, 58лв на ден х 136,
резултат от която аритметична операция е 1 982,88лв, но съгласно
уговорката, неустойката не може да надвиши обезщетението за забава с повече от
5% от неплатената сума.Съобразно последното 5% от неплатената сума от
29 160,28лв е сумата от 1 458,01лв.За периода на забава за плащане на
тази сума, считано от 01.08.2016година до подаване на исковата молба, дължимата
неустойка е в размер на 1 516,32, поради което дължимата сума, с оглед
уговорената ограничение на отговорността, отново е сумата от
1 458,01лв.Общо дължимата сума е 2 916,02лв.Претенцията е предявена
за 2 916лв, в който размер следва да бъде уважена.
По отношение
на претенцията за плащане, с правно основание чл.266 ЗЗД във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 25 800лв.
Безспорно
съдът приема обстоятелството, че ищецът е установил наличие на облигационна
връзка, възникнала на 13.06.2016година.Съвкупността на представените
доказателства- оферта, възлагателно писмо, обективиращо съгласието на
възложителя, двустранно подписания приемо-предавателен протокол, установяват
основните елементи от договора, приемане на извършената работа, водещо до
възникване изискуемостта на вземането на изпълнителя в размер на сумата от
25 800лв.
По отношение
на иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съдът приема, че след като задължението на възложителя за плащане на
възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа,
издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването й в
счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на
задължението на поръчващия- той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената
и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение- чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава.Издаването на фактурата
обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя
- волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният
документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.Ето защо
ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща получаването на фактурата от
0607.2016година.Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от
06.08.2016година до подаване на исковата молба в съда – 14.11.2016година в
размер на сумата от 725,28лв.
Изчислената от
съда законна лихва за посочения период е сумата от 1 163,32лв, но поради
диспозитивното начало, съдът е ограничен от искането на ищеца, поради което
обезщетението, което следва да бъде присъдено на страната е посочената от него
сума от 725,28лв.
По разноските.
Ищецът
претендира заплащане на разноски, за които не е представил списък, поради което
съдът преценява основателността на искането въз основа на доказателствата по
делото.Ищецът е внесъл по сметка на СГС държавна такса в размер на
5 531,44лв, депозит за вещо лице в размер на 400лв.Реално извършените
отстраната разноски са в размер на 5 931,44лв, които на основание чл.78,
ал3 ГПК следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
Съдът
констатира, след справка в ТР, че на
04.08.2017година е вписана промяна по партидата на ответника и същият е с ново
фирмено наименование „Т.Е.“ АД и с ново седалище и адрес на управление ***.
При изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ГПК и договор №50 от 04.11.2010година
„Т.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, административна
сграда, сумата от 58 320лвлв / петдесет и осем хиляди триста и двадесет лв/,
представляваща дължим остатък от възнаграждение за извършени от ищеца СМР,
описани в акт, образец 19 от
18.12.2014г. и възложени с договор №50 от 04.11.2010година, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 14.11.2016година до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.92 ЗЗД и договор №50 от
04.11.2010година, „Т.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „ Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
административна сграда, сумата от 2 916лв, представляваща неустойка за
забава за периода от 01.07.2016година, респективно от 01.08.2016г., до 14.11.2016година за заплащане на две
вноски от 29 160лв – общо сумата от 58 320лв, представляваща остатък
от дължимо възнаграждение по договор №50 от 04.11.2010година и последващо го
споразумение от 06.06.2016година, като ОХВЪРЛЯ иска в частта, с която се иска
заплащане на неустойка за периода от 18.01.2015г. до посочените по- горе
начални дати на забава, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ГПК и договор от 13.06.2016година „Т.Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, административна сграда, сумата о
25 800лв, представляваща възнаграждение на ищеца за извършената от него
работа, приета от ответника на 06.07.2016година, ведно със законната лихва,
начиная от 14.11.2016година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „Т.Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „ Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, административна сграда, сумата от 725,28лв,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 25 800лв, за
периода на забава от 06.08.2016година до 14.11.2016година.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Т.Е.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „ Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, административна сграда, сумата 5 931,44лв, представляваща разноски по
делото.
РРЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: