№ 266
гр. Кюстендил, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500420 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна частна жалба от В. СТ. В., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Дупница, ***********, съдебен адрес: ********, общ. Дупница, местност „Над
къщите“, насочена срещу Разпореждане № 260616/06.08.2021 г., постановено по гр. д. №
823/2021 г. на Районен съд- Дупница, с което е прекратено съдебното производство по
посоченото дело.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Моли съдът да отмени обжалвания акт и да върне делото за ново разглеждане
на Районен съд- Дупница.
Постъпил е отговор на частна жалба от С.Д. Р., ЕМ. Д. Г., Т.М. Р.а, чрез адв. К.С.Т..
Горепосочените страни считат, че разпореждането на Районен съд- Дупница е правилно,
обосновано, не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.
Сочат, че частната жалба е бланкетна, разгледана по същество не основателна. Твърдят, че
между тях и ищеца е сключена извънсъдебна спогодба, във формата на нотариален акт, чрез
която ищецът е направил изявление, че се отказва от правата си върху процесния имот.
Спогодбата има обвързващо страните действие и прави иска предявен при липса на правен
интерес. Молят разпореждането да бъде потвърдено и ищецът да бъда осъден да заплати на
адв. Терзийска възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен
състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.
Във връзка с възражението на насрещната страна, че частната жалба е бланкетна:
съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6/2017 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на
ВКС подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може
1
ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания
срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за
становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно
релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези
представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът
изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност
не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
С оглед на гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд намира, че разпореждането
на Районен съд-Дупница представлява допустим и валиден акт, но неправилен акт, като за
това съдът ще изложи мотиви по-долу.
1. Въззивният съд следва да провери дали са били налице условията за постановяване
на атакуваното разпореждане за връщане на исковата молба.
1.1. На първо място проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК на редовността на исковата
молба включва и служебна проверка на допустимостта на така предявения иск. Това следва
и от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК, съгласно която съдът служебно следи за
допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните. За
допустимостта на процеса съдът е длъжен да следи както при предявяване на иска, така и в
хода на процеса. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на иск е нужно да
бъдат налице всички положителни процесуални предпоставки и да липсват отрицателните
такива.
1.2. Сред положителните процесуални предпоставки е и правният интерес от
предявяването на иска по см. на чл. 124, ал. 1 ГПК. Дупнишният районен съд е приел, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяването на положителния установителен иск за
собственост на ПИ № 04354.7.182, тъй като с подписване на извънсъдебната спогодба в
нотариален акт № 182 по д. № 528/2018 г. по описа на нотариус Сотиров, В. се е отказал от
правото си на собственост върху имота. С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че
исковата молба се явява недопустима, като е прекратил делото.
1.3. Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд
(Определение № 725/11.11.2015 г. по частно гр. дело № 3241/2015 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС), ако при проверката по чл. 130 ГПК, относно допустимостта на иска, съдът
констатира, че същият е недопустим, той поначало следва да върне исковата молба, но не
винаги следва веднага да постъпи по този начин. Прието е и че с оглед нормата на чл. 7
ГПК, вменяваща му задължение да следи служебно за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия на страните, при съмнение съдът следва да
констатира по безспорен начин дали са налице съответните недостатъци, за да приложи
последиците на чл. 130 ГПК. В тези случаи съдът следва да даде указания на ищеца (напр.
да изложи фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяване на
иска) и да му определи срок, в който да ги изпълни, и едва след това да прецени сезиран ли е
или не с допустима искова молба; едва след неотстраняване на нередовността в указания
срок съдът следва да приложи последиците на чл. 130 ГПК. Ето защо, с оглед
неблагоприятните последици за ищеца от неизпълнение в срок на дадените указания,
същите следва да бъдат ясни и точни относно това в какво се състои нередовността на
процесуалното действие и как може същата да бъде отстранена. В същия смисъл са и
постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 558/19.11.2013 г. по частно гр.
дело № 4468/2013 г. на I-во гр. отд. на ВКС и определение № 447/24.09.2010 г. по частно гр.
дело № 416/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, както и последният абзац от мотивите към т. 1
от тълкувателно решение (ТР) № 1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС.
1.4. С оглед на горното, Дупнишният районен съд, при съмнение, че липсва правен
2
интерес на ищеца, в конкретния случай е следвало да даде на ищеца ясни указания да
обоснове правния си интерес.
2. Независимо от горното, според Кюстендилския окръжен съд в настоящия случай е
налице правен интерес от завеждането на иска.
2.1. За да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск и в двете му
разновидности - положителен и отрицателен, е необходимо ищецът да владее вещта и с
поведението си ответникът да застрашава правното му положение. Конкретният правен
интерес за предявяване на положителен или на отрицателен установителен иск се обуславя
от естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор.
Когато той вземе формата на оспорване на претендирано от ищеца право на собственост,
последният има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, за да
бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на неговото право. В
случаите, когато ответникът твърди, че той е собственик на вещта, която се владее от ищеца,
тогава е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, чрез
който ще отрече неоснователно претендираното от ответника право на собственост. Често
при спорове за собственост наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху
вещта, ответникът заявява и самостоятелни собственически права върху нея. В тази
хипотеза право на ищеца е да избере дали да защити правата си чрез предявяване на
положителен или на отрицателен установителен иск (Решение № 60 от 07.02.2012 г., гр.д. №
1213/2010 г. ВКС). Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера.
2.2. При съобразяване с горепосочената практика на ВКС, настоящият състав намира,
че за В.В. е налице правен интерес да предяви положителния установителен иск.
В случая, видно от изложените в исковата молба обстоятелства, правният спор между
страните е породен от подписването от страните по делото на нотариален акт за спогодба,
касаещ недвижим имот № 25, том II, рег. № 1865, дело № 214/2019 г. на нотариус С.С..
Съгласно посоченото в спогодбата - страните са постигнали съгласие, че процесният имот
ПИ № 04354.7.182 е собственост на ответниците и никога не е бил собственост на ищеца, с
което се поправя допуснатата грешка в предмета на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по делба и давностно владение № 182, том III, рег. № 4171, дело
№ 528 от 2018 г. на нотариус С.С., с който В.В. е признат за собственик на процесния имот.
В хода на делото от една страна, ищецът твърди, че е собственик на имота, от друга страна –
ответниците твърдят, че те са негови собственици. Последното е достатъчно за да обоснове
правния интерес на ищеца да предяви иск, с който да поиска правото му на собственост да
бъде установено със сила на присъдено нещо спрямо ответниците.
3. Тълкувайки процесната спогодба, въззивният съд не споделя извода на Дупнишния
районен съд, че е извършен отказ от страна на ищеца от право на собственост върху ПИ №
04354.7.182., защото нито волеизявлението на ищеца е направено в този смисъл, нито е
спазена формата, в която трябва са бъде отказът. За да произведе своите правни последици
отказът от правото на собственост, като едностранна сделка, следва да бъде извършен не
само в писмена форма с нотариално заверен подпис, но и да е вписан (Решение № 585 от
29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф.).
4. Освен това, съдът намира за неправилен извода на Дупнишния районен съд, че
наличието на извънсъдебна спогодба между страните обуславя липсата на правен интерес от
предявяването на установителния иск. Това е така, защото постигнатата извънсъдебна
спогодба не се ползва със сила на пресъдено нещо за разлика от съдебната спогодба по чл.
234, ал. 3 ГПК и не погасява правото на иск, а въпросите за нейната действителност,
изпълнение или неизпълнение; дали споразумението обхваща предмета на спора и др. касаят
основателността на иска, но не и неговата допустимост (Решение № 166 от 11.09.2013 г. т.д.
3
№ 822/2011 г. ВКС).
5. По отношение на редовността на исковата молба:
5.1. В обжалваното разпореждане съдът е посочил, че твърдението на ищеца, че бил
подведен да подпише спогодбата с ответниците, е основание за евентуален иск за
унищожаването и. Дупнишният районен съд е бил длъжен при констатираното
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба – твърдения за подвеждане
за подписване на спогодбата и право на собственост на ищеца върху имота и между
петитума, с който се иска единствено признаване на установено, че ищецът е собственик на
имота по отношение на ответниците, да даде указания противоречието да бъде отстранено.
Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или
противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно
разпоредбите на чл. 129 ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за
отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ищецът може и сам (без да са му дадени
указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК,
поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването . Поначало
отстраняването на нередовностите на исковата молба следва да стане преди връчването на
препис от нея (и от уточняващата я молба – една или повече) на ответника и преди доклада
на първоинстанционния съд. Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на
основанието и петитума на иска (исковете) може и следва да се направи и по-късно
(Решение № 52 от 14.05.2021 г. гр. д. № 4923/2019 г. ВКС).
5.2. Предвид гореизложеното Дупнишният районен съд е бил длъжен при
констатираното противоречие между обстоятелствената част на исковата молба – твърдения
за подвеждане за подписване на спогодбата и право на собственост на ищеца върху имота и
между петитума, с който се иска единствено признаване на установено, че ищецът е
собственик на имота по отношение на ответниците, да даде указания на първия да отстрани
противоречието. Респективно да даде указания на ищеца, че ако иска съдът да се произнесе
по отношение на преюдициалния въпрос за действителносттта на извънсъдебната спогодба,
да представи поправена искова молба с петитум в този смисъл.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд
за прекратяване на производството по гр. д. 823/2021 г., следва да бъде отменено, а делото
следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни
съдопроизводствени действия по него, съобразно изложеното по-горе.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260616/06.08.2021 г., постановено по гр. д. № 823/2021 г.
на Районен съд- Дупница, с което е прекратено съдебното производство по цитираното дело.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за извършване на по-нататъшни
съдопроизводствени действия по него, съобразно указанията, изложени в мотивите към
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5