Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................2020г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично
заседание на пети август 2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на
секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 1259/2020 г.
по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211
от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Производството е
образувано по жалба на Т.Б.Г., ЕГН **********,***, против Заповед №
8121К-6346/22.05.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която
на основание чл.194, ал.2, т.1, пр. последно, вр. чл.199, ал.1, т.5, вр.
чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.197, ал.1, т.4 и чл.204, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя в качеството на служител на МВР –
Началник на V РУ – „Зл. Пясъци“ при ОД на МВР –Варна, е наложено дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.
Жалбоподателят твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, немотивирана, неправилна и постановена
в нарушение на процесуалния и материалния закон. Конкретно сочи: неспазване на
разпоредбата на чл.70 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г., а именно: че в
хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя не е
предоставена възможност да даде писмени обяснения в 24-часов срок от връчване
на предложението или да посочи, че няма да дава такива; както и че не е спазен
срока за издаване на заповедта от момента на откриване на дисциплинарното
нарушение, като счита, че датата на откриване на нарушението е 20.02.2020г.,
когато обстоятелствата по описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са
станали известни на Директора на ОД на МВР – Варна, доколкото те са отразени в
справка, рег.№ 439р-4811/20.02.2020г. Твърди също, че не са налице основания за
налагане на дисциплинарно наказание
поради липса на фактически състав на нарушената норма, тъй като до момента не е
преминал курсове и изпити по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
респективно, не е запознат с разпоредбите, регламентиращи именно работата по този
закон. Счита, че заповедта не е съобразена с критериите за налагане на
дисциплинарните наказания, установени в чл.206, ал.2 от ЗМВР. В подкрепа на
това сочи, че макар формално в заповедта тези критерии да са изброени, то при
определяне на вида и размера на наказанието, същите не са били съобразени, тъй
като дисциплинарнонаказващият орган, умишлено или неволно, е бил подведен от
съдържанието на представената кадрова справка, в която е вписано невярно
обстоятелство, а именно, че на оспроващия в предходен период е наложено
дисциплитнарно наказание „порицание“. На основание изложеното, моли за отмяна
на оспорената Заповед № 8121К-6346/22.05.2020 г. на Министъра на вътрешните
работи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят Тр. Г. не се явява. Представлява се от адв. С. Т.,
член на ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Прецизира
жалбата като сочи, че в кадровата справка, изготвена за целите на
дисциплинарното производство, правилно е посочено, че в предходен период на
жалбоподателя са наложени две дисциплинарни наказания – „мъмрене“ и „порицание“,
като коректно е отразено, че второто наказание е отменено с решение на
Административен съд – Варна. Независимо от това, при определяне вида и размера
на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган незаконосъобразно
и необосновано е взел предвид и двете дисциплинарни наказания, без да съобрази,
че второто наказание е заличено по силата на влязло в сила съдебно решение.
Поддържа останалите доводи, изложени в жалбата, както и претенцията за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът –
Министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, не се
представлява. По електронен път в деловодството на Административен съд – Варна
е депозирана молба с приложени писмени бележки по съществото на спора от К. Р.
– Гл. юрисконсулт и процесуален представител на Министъра на ВР, съгласно
представено пълномощно. Изложени са доводи за законосъобразността на оспорената
заповед. Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което
жалбата на Т. Б. Г. да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
От
приложените към дисциплинарната преписка доказателства е видно и не е спорно
между страните, че жалбоподателят Т.Б.Г. е държавен служител в Министерство на
вътрешните работи от 27.02.1997г. Считано от 15.10.2010г. и до момента заема
длъжността Началник на V-то Районно управление /РУ/ „Зл. Пясъци“ при Областна дирекция- Варна на МВР.
В Справка
УРИ 439р-4811/20.02.2020г. /л.82-л.108 от дисципл. преписка/ във връзка с
проверка по Заповед № 365з-6791/23.12.2019г. на Директора на ОД на МВР – Варна
са изнесени данни за допуснати неправомерни действия от служители на ОД на МВР-
Варна и пропуски по прилагане разпоредбите на Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ и Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, изразяващи
се в неправомерно анулиране на актове за установяване на административни
нарушения и на електронни фишове. Комисията, на която е възложена проверката, е
констатирала допуснати такива нарушения в І-во РУ Варна, ІІ-ро РУ Варна, V-то
РУ „Зл. Пясъци“ Варна и в РУ – Провадия. В тази връзка Комисията е предложила
срещу конкретно посочените в справката служители в ОД на МВР- Варна, между
които и жалбоподателят Т. Б. Г., да бъдат издадени заповеди за извършване на
проверки.
Дисциплинарното
производство, което е приключило с издаване на разглежданата в настоящото
производство заповед, е открито със Заповед № 8121К – 5810 от 16.04.2020 год.
на Министъра на вътрешните работи /л.3-12 от дисципл. преписка/, с която е
разпоредено да се образува дисциплинарно производство по реда на чл.205, ал.2
от ЗМВР срещу Главен инспектор Т.Б.Г., Началник на V РУ „Зл. Пясъци“ при ОД на
МВР –Варна. Със същата заповед е разпоредено да се извърши проверка за
изясняване на фактите относно 11 дисциплинарни нарушения, извършени от Тр. Г. в
периода от 30.07.2019г. до 16.10.2019г. Със същия административен акт е
определен и персоналният състав на комисията, на която е възложена проверката,
както и срокът за приключване на работата ѝ - до 08.05.2020г.
Нарушенията, за които е
ангажирана дисциплинарната отговорност на Гл. инспектор Т.Г., са еднотипни.
Така например във връзка с предходни проверки е установено, че по повод
постъпило възражение срещу фиш серия Н № 852034/04.06.2019г. и приложен към
възражението договор за покупко-продажба на МПС е извършена проверка от
инспектор Р.В.К. – служител на длъжност полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към V РУ – „Зл.
Пясъци“. След проверката полицейски инспектор Р.К. е изготвил становище рег.№
460р-7848/16.08.2019г. с предложение до началника на V РУ оспореният фиш серия
Н № 852034/04.06.2019г. да бъде анулиран,
след което да се състави нов фиш срещу новия собственик на МПС, с което
е извършено административно нарушение на ЗДвП. На 15.08.2019г. върху
становището на полицейски инспектор Р.К. Т. Б. Г. в качеството на Началник на V
РУ –„Зл. Пясъци“ поставил положителна
резолюция /„Да“/, в следствие на което оспореният фиш е анулиран в противоречие
с нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП и чл.70, б. „в“ от ЗАНН и срещу новия
собственик на МПС е съставен нов фиш. Съгласно посочената разпоредба на чл.186,
ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен
срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление
и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Според разпоредбата на чл.70,
б. „в“ от ЗАНН административнонаказателните производства, по които
наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените
от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления,
подлежат на възобновяване, когато се открият обстоятелства или доказателства от
съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда.
Аналогични на описаните
по-горе са обстоятелствата във връзка с анулирани още 10 бр.фишове както
следва: № Н № 852175/16.06.2019г., № Н № 852480/24.06.2019г., № Н №
668052/26.06.2019г., № Н № 668039/27.06.2019г., № Н № 376636/07.07.2019г., № Н
№ 666734/24.08.2019г., № Н №667118/27.09.2019 г., № Н № 666717/30.09.2019г., №
Н № 667033/26.09.2019г. и фиш Серия GT № 120128/07.09.2019 година.
Дисциплинарно-разследващият
орган е изпратил до жалбоподателя Г. покана за даване на писмени обяснения рег.
№ 442р-13056/23.04.2020 год. /л.23-26/. На същия е указано, че следва да се яви
на 29.04.2020г. в 10.00ч. в сградата на ІV РУ при ОД на МВР- Варна. Указано му
е също, че следва да даде отговори на конкретно поставени въпроси. Поканата е
връчена на Т.Г. на 24.04.2020г. Съгласно дадените указания същият е депозирал
писмени обяснения УРИ 4363/27.04.2020г. /л.27-35/. В тях е посочил, че
доколкото административните нарушения, за които са издадени посочените фишове,
са по ЗДвП, и доколкото е имал уверение от страна на полицейски инспектор Р. К.,
че представените от него становища са предварително съгласувани с КАТ – Варна,
поради което, предоверявайки се на служителя, е поставил положителна резолюция
върху становищата. В обясненията твърди, че не е имал намерение да прикрива
нарушенията, а същите се дължат на незнание от негова страна, тъй като не е
преминал курс на обучение по отношение приложението на
административнонаказателните разпоредби по ЗДвП и никога не е полагал изпит по
тази материя. В своя защита твърди, че за МВР няма настъпили вредни последици
от допуснатите нарушения. Излага, че към момента на даване на обясненията
дейността в V РУ „Зл. Пясъци“ при ОД на МВР – Варна е коригирана, като за
влезлите в сила фишове, за които се установят нови обстоятелства, са образувани
производства пред Окръжна прокуратура-Варна по реда на чл.70, б.“в“ от ЗАНН.
Дисциплинарно-разследващият
орган е приключил работата си в срок като резултатите от нея са обобщени в
Справка УРИ 442р-13948/ 30.04.2020 година. В нея подробно са изложени изводи за
допуснати от главен инспектор Т. Б. Г. 11 отделни дисциплинарни нарушения в
периода от 30.07.2019г. до 16.10.2019г., във връзка с налагане на
административни наказания за нарушения на ЗДвП.
Формиран е
извод по отношение на конкретно посочените 11 бр. анулирани фишове за налагане
на административни наказания, че като е разпоредил с резолюция върху представените
от полицейски инспектор Р. К. становища тези фишове да се анулират и да се издадат
нови фишове, без да съобрази разпоредбите на чл.186, ал.7 от ЗДвП и чл.70, б.“в“ от ЗАНН, гл.инспектор Т.Г. не е
изпълнил изискването „Да познава наказателноправната система, основите на
наказателното и административното право, системата от наказателни и
административни мерки за въздействие върху правонарушителите“, определено в
типова длъжностна характеристика на длъжността „Началник на районно управление
при ОД на МВР“ (Рег. № 3286р-1914/15.01.2016 г., утвърдена със заповед № 3286з-278/22.01.2016
г.), с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до
шест месеца. Доколкото обаче констатирените нарушения са 11 на брой,
дисциплинарно-разследващият орган е направил заключение, че случаят
представлява “системни нарушения на
служебната дисциплина“ по смисъла на §1, т.22
от ДР на ЗМВР, поради което на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР на лицето
следва да се наложи дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност
за срок от една до три години“.
С покана рег. № 442р-14160
от 04.05.2020г. /л.21/, връчена на оспорващия на 04.05.2020г., дисциплинарно
наказващият орган е поканил на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР гл.инспектор Т.
Б. Г. в срок от 24 часа от момента на получаване на поканата да се запознае с
обобщената справка, както и да представи допълнителни обяснения, да посочи
доказателства и факти във връзка с твърденията си. В поканата изрично е
посочено, че ако на указаната дата, час и място лицето не се яви да се запознае
с обобщената справка или не даде допълнителни обяснения или възражения, това ще
се счита за отказ по зависещи от него причини.
Съгласно протокол рег. №
365р-24594 от 05.05.2020г. /л.20/ оспорващият Г. не се е възползвал от правото
си да даде допълнителни обяснения в дадения в поканата срок.
След като се уверил във
верността на изложените в Справка УРИ 442р-13948/ 30.04.2020г., подкрепящи се
от всички доказателства, съдържащи се в дисциплинарната преписка, министърът на
вътрешните работи издал разглежданата в настоящото съдебно производство Заповед
№ 8121К-6346/22.05.2020г. С нея за извършени 11 бр. дисциплинарни нарушения на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 , предл. последно от ЗМВР, за които на основание чл.199,
ал.1,т.5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност“ е предвидено наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три до шест месеца и като установил, че нарушенията
са извършени в условие на системност по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, на
основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР наложил на главен инспектор Т.Б.Г. на
длъжност Началник на V РУ „Зл.Пясъци“ при ОД на МВР – Варна дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.
Екземпляр от заповедта е
връчен лично на Тр. Г. на 27.05.2020г. /л.21 от делото/. Последвало е съдебното
ѝ оспорване.
С оглед на така установените факти по
делото, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат на оспорената заповед, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
срока, предвиден в чл.149 ал.1 от АПК, е процесуално допустима.
По основателността на жалбата
Редът за налагане на дисциплинарни
наказания по Закона за Министерството на вътрешните работи е уреден в Раздел
VІІІ, Глава VІІІ от същия закон „Дисциплинарна отговорност“ и в Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР /ще се цитира по-долу само
като Инструкция /27.04.2015 г./.
Оспорената заповед е издадена от Министъра
на МВР на основание чл.204 т.1 ЗМВР. Както
се посочи и по-горе в изложението, между страните в производството липсва спор,
че към датата на постановяване на оспорената заповед, жалбоподателят Т.Б.Г. е
назначен на длъжност началник V РУ „Зл. Пясъци“ при ОД на МВР – Варна. Съгласно
чл.204, т.3 от ЗМВР дисциплинарни наказания се налагат със заповеди на ръководителите
на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл.197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл.197 ал.1, но само по точки от 1 до 3 от ЗМВР. В
настоящият случай наложеното дисциплинарно наказание е по т.4 от чл. 197, ал.1
от ЗМВР - „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, тоест в тези производства компетентен е не
ръководителят на съответната структура по чл.37 от ЗМВР, какъвто се явява
Директорът на ОД на МВР, а министърът на вътрешните работи. От изложеното
следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в установената писмена
форма, съгласно изискването на чл.210 ал.1 от ЗМВР, и съдържа изискуемите от
тази разпоредба реквизити. Доводи за допуснати формални пороци в заповедта не
се съдържат в жалбата, с която е сезирана настоящото съдебна инстанция.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното
дисциплинарно производство, изразяващи се в лишаването му от възможност да даде
писмени обяснения във връзка с констатираните дисциплинарни нарушения в
нарушение на чл.70 от Инструкция/27.04.2015 година. Напротив - видно от представеното
на л.64 заверено копие от предложение рег. № 365р-18693 от 26.03.2020г. до
ответника за налагане на дисциплинарно наказание, оспорващият не само е
запознат със съдържанието на предложението по чл.70 от Инструкцията, но
собственоръчно е вписал, че е уведомен за това, че трябва саморъчно да впише
дали в срок от 24 часа от връчването му ще даде или няма да даде допълнителни
обяснения. Предложението е подписано от Г. на 26.03.2020г. и категорично оборва
твърденията му в обратен смисъл. В ръкописния текст Г. е посочил, че няма да
даде допълнителни обяснения.
В допълнение към горното следва да се
отбележи, че, видно от доказателствата, на жалбоподателя нееднократно е давана
възможност да се защити като изложи доводи в своя защита и той се е възползвал
от това. За първи път обяснения по повод констатираните нарушения са дадени от Г.
със сведение УРИ 460р-1958 от 17.02.2020г /л.114 от преписката/ във връзка с извършвана
проверка по Заповед № 365з- 6791/23.12.2019г. на Директора на ОД на МВР –
Варна. Обяснения във връзка със същите нарушения са дадени и с УРИ 460р-2655 от
05.03.2020г. /л.72/, както и с УРИ р-3081 от 17.03.2020 г. /л.53/. Възможност
да изрази становище и да го защити е дадена на жалбоподателя и в хода на
производството пред дисциплинарнонаказващия орган като същият се е възползвал
от предоставената му процесуална възможност, депозирайки Обяснение УРИ 460р-
4363/27.04.2020г. По същество, изложеното във всички цитирани писмени обяснения
са с идентично съдържание – констатираните нередности не са извършени умишлено
и с цел да се прикрият извършителите на административни нарушения. Вината му е,
че се е предоверил на уверенията на полицейски инспектор Р. К., че предложените
становища за прекратяване на съставените и влезли в сила фишове и за издаване
на нови такива са съгласувани с КАТ – Варна. Това може да се обясни с липсата
на нужната теоретична подготовка на служителя, доколкото същият не е преминал
обучение и не е полагал изпити по налагане на административни наказания по
ЗДвП. От посочените нарушения за МВР не са настъпили вредни последици. В
ръководеното от Гл. инспектор Т. Г. V-то РУ „Зл. Пясъци“ дейността по налагане
на административни наказания е приведена в съответствие с разпоредбите на
закона. Част от изложените в обясненията доводи са идентични с тези в жалбата,
с която е сезирана настоящата съдебна инстанция.
Не се споделят от съда и доводите за
постановяване на оспорената заповед извън предвидения в чл.195, ал.1 от ЗМВР
двумесечен срок от откриване на нарушението. Съгласно чл.196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Нормата е доразвита в следващата алинея /ал.2/, която гласи, че дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от
доказателствата по делото, предложението за налагане на дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ ведно с цялата
дисциплинарна преписка е постъпило в Министерство на вътрешните работи с писмо
рег. № 365р-19009 от 27.03.2020г. Във връзка с това писмо ответникът е издал
Заповед № 8121К-5810/16.04.2020г., с която е поставено началото на
дисциплинарното производство. Оспорената заповед е издадена на 22.05.2020г.,
което сочи еднозначно, че дисциплинарното производство е приключило в рамките
на установения в чл.195, ал.1 двумесечен срок от откриване на нарушението.
Липсата на специално обучение по
приложението на ЗАНН и по –конкретно досежно санкционирането на нарушенията по
ЗДвП не е основание, което освобождава жалбоподателя от отговорността да
познава нормативната уредба, имайки предвид спецификата на заеманата от него
длъжност – Началник на РУ при ОД на МВР, разписано изрично в подписаната от
него типова длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
Съдът счита, че санкционираният Т. Б. Г. в
качеството на Началник V-то РУ „Зл. Пясъци“ при ОД на МВР – Варна е осъществил
описаните нарушения. Не се спори, че към момента на изготвяне на становища от
полицейски инспектор Р. К. досежно оспорените фишове за налагане на глоби по
ЗДвП, и поставяне върху тях от дисциплинарнонаказаното лице на положителна
резолюция „Да“, същите са били влезли в сила. По аргумент от чл.186, ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител. Безспорно е, че при обстоятелства или доказателства от
съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда,
административнонаказателните производства, по които същите са издадени,
подлежат на възобновяване съобразно чл.70, б.“в“ от ЗАНН. По аргумент от чл.72,
ал.1, предл. І-во предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор.
С оглед на това в нарушение на закона по посочените в заповедта 11 бр. фишове,
за които са установени нови факти и обстоятелства, са анулирани с резолюция на
жалбоподателя и впоследствие са издадени нови такива.
Независимо от изложеното дотук, настоящият
състав на Административен съд – Варна счита, че обжалваната Заповед №
8121К-6346/22.05.2020г. на Министъра на ВР е материално незаконосъобразна,
макар и аргументите за това да са различни от изложените в жалбата.
Видно от разпоредбата на чл.199, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за следните
видове дисциплинарни нарушения: 1.извършване на маловажно нарушение в срока на
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“; 2.системни маловажни нарушения на
служебната дисциплина; 3.небрежност в служебната дейност, забавено или лошо
изпълнение на заповед; 4.неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни
лица; 5.пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност; 6.системно неспазване на реда в службата; закъснение;
преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време. Законът
не дава легална дефиниция на понятията „нарушение на служебната дисциплина“ и
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност“, но фактът, че те са посочени от законодателя като две
самостоятелни дисциплинарни нарушения, макар за тях да се налага един и същи
вид дисциплинарна санкция, сочи, че те предполагат и различни съставомерни
белези на изпълнителните деяния.
В настоящия случай изложените в заповедта
факти сочат на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност – нарушение на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР,
както правилно е посочил в мотивите си ответника. В диспозитива на оспорената
заповед обаче дисциплинарно-наказващият орган е посочил, че налага наказанието „забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“ на основание чл.201, ал.1, т.2
от ЗМВР във вр. с т.22 от §1 на ДР на ЗМВР, във вр. с чл.199, ал.1, т.2 от ЗМВР
– „системни маловажни нарушения на служебната дисциплина“. Следователно налице
е противоречие между изложените в мотивите фактически и правни изводи на дисциплинарнонаказващия
орган и направената в диспозитива правна квалификация на нарушението, въз
основа на която е наложено наказанието. Незнанието на законови разпоредби,
регламентиращи служебната дейност /каквото безспорно е непознаването и
неправилното приложение на ЗДвП, приложим в дейността на жалбоподателя/,
представлява самостоятелно нарушение и не може да се квалифицира като
неспазване на служебната дисциплина. Описаната в заповедта правна конструкция,
като основание за налагане на този вид дисциплинарно наказание е невъзможна и
навежда на единствения възможен извод за незаконосъобразност на оспорения акт,
поради противоречието му с материалния закон.
Наложеното наказание не съответства и на
целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност
следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на
наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на
наказанието. Съобразно чл.6 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. на МВР
дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания
служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва
други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и
превантивно върху останалите служители. Настоящият състав на Административен
съд – Варна счита, че дори и да не бе налице констатираното нарушение на
материалния закон, наложената на Т.Г. санкция е несъобразно завишена предвид
неговите характеристични данни, съдържащи се в неговата кадрова справка.
На посочените по-горе основания съдът
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което следва да я
отмени.
С оглед на изхода от спора и предвид
липсата на възражения за прекомерност на претендираните разноски на
жалбоподателя на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да бъдат присъдени
разноски по делото съобразно представения списък – 600 /шестстотин/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Варна, ХVІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-6346/22.05.2020г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.
последно, вр. чл.199, ал.1, т.5, вр. чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.197, ал.1,
т.4 и чл.204, т.1 от ЗМВР на Т.Б.Г., ЕГН **********,***, в качеството на
служител на МВР – Началник на V РУ - „Зл. Пясъци“ при ОД на МВР-Варна, е
наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година“.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да
заплати на Т.Б.Г., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
На основание чл.211, изр.трето от ЗМВР
/редакция бр. 60/2020г. на ДВ, в сила от 07.07.2020г./ решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: