Р Е Ш Е Н И Е
№ 2128
гр. Пловдив,11.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІII състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1804/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Н.Г.Т., ЕГН **********
*** против Ревизионен акт №Р-16001619006118-091-001/02.04.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 287/22.06.2020г на Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с който на осн. чл. 21, вр. чл.
19, ал.2 от ДОПК на жалбоподателя в качеството му на управляващ
основен съдружник на "Адлер МК" ООД
ЕИК115133908 е вменена отговорност за задължения на дружеството за ДДС
за периода от 01.12.2013г. до 31.01.2018г. в размер на 334298.54 лева главница
и прилежащи лихви 171477.73 лева, за задължения за корпоративен данък за периода
от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. в размер на 36095.86 лева главница и прилежащи
лихви в размер 12277.29 лева, за задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г.
до 31.07.2019г. в размер на 153527.52 лева главница и прилежащи лихви в размер
на 41231.73 лева, за задължения за ДОО за периода от 01.12.2013г. до 31.07.2019г.
в размер на 294058.41 лева и прилежащи лихви в размер на 91734.38 лева, за
задължения за ЗОВ за периода от 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на
110691.38 лева главница и прилежащи лихви в размер на 35488.82 лева, за задължения
за УПФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 32488.06 лева
главница и прилежащи лихви в размер на 10716.20 лева и задължения за ППФ за
периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 1791.75 лева главница и
прилежащи лихви в размер на 504.23 лева, всичко задължения в общ размер на 962 951.52 лева (главница) и 336 430.38 лева (лихва). Жалбоподателят излага твърдение за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с
материалноправни и процесуални норми. Твърди, че неправилно му е вменена лична отговорност за евентуални задължения
на "Адлер-МК" ООД, тъй като не са налице никакви предпоставки и основания за носене на отговорност от негова страна за визираните в РА задължения. Изтъква, че от
страна на органите по приходите неправомерно са интерпретирани установените
обстоятелства по активите на дружеството, както и по наложените обезпечения
върху тях, а от там счита, че липсват законовите предпоставки за ангажиране на
неговата отговорност. С тези съображения настоява за отмяна на незаконосъобразния РА, като
претендира и сторените в производството разноски. Редовно
призован, в съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Е.А., който поддържа изцяло жалбата по изложените в нея
съображения и ангажира
писмени доказателства. По същество дава становище за незаконосъобразност на
атакувания акт и се иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответният
административен орган - директор на дирекция
ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк.С. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията
в оспореното решение и ангажира доказателства. По същество на спора в
писмено становище счита, че издадения РА е законосъобразен, издаден при
спазване на административно –производствените правила и в съответствие с
материалноправните предпоставки, поради което иска жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като изслуша
становищата на страните и прецени събраните в производството писмени доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Ревизията е възложена на осн. чл.112 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001619006118-020-001/19.09.2019г., връчена с писмо с обратна разписка на Н.Т. на
26.09.2019г. (л. 2651 делото), изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16001619006118-020-002/17.12.2019г., връчена по електронен път на 30.12.2019година (л.2648 от т.10 делото). Предметния обхват на ревизията е определяне на
отговорността на жалбоподателят за Корпоративен данък за периода
01.01.2014г - 31.12.2018г.; за Данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения за времето 01.01.2014г - 31.07.2019г., за Данък върху
добавената стойност в периода 01.12.2013г. - 31.01.2017г.; за ДОО - за
осигурители за периода 01.12.2013г.-31.07.2019г.; за Вноски за здравно
осигуряване - за осигурители за периода 01.12.2013г- 31.07.2019г.; за
Универсален пенсионен фонд - за осигурители за 01.12.2013г- 31.07.2019г. и за
Професионален пенсионен фонд за времето 01.12.2013г.- 31.07.2019г., като е
удължен и срокът за завършване на
ревизията
до 26.02.2020г..
В хода на ревизията е възприето, че на основание чл. 4
ал.1 т.1 от ЗДДФЛ Н.Г.Т. е
с постоянен адрес в Р България и е местно физическо лице. Съгласно Търговския регистър, с договор от
11.05.2012г. на жалбоподателят са били прехвърлени половината от дружествените
дялове от „АДЛЕР – МК“ ООД на стойност 2250,00лева. На общо събрание на
съдружниците от 11.05.2012г. е взето
решение дружеството да бъде представлявано заедно и поотделно от жалбоподателя
и Г.Н.Т.. Останалите 50% дялове са останали собственост на родителя му Г. Т.,
които след неговата смърт на 09.03.2014г. са наследени поравно от Н.Т., С.Т. и Р.Г.Т..
С това дружествените дялове са били разпределени, като Н.Т. е притежавал 60
дяла по 50 лева на обща стойност 3000.00 лева, С.Р.Т.е притежавала 25 дяла по
50 лева на обща стойност 1250.00 лева и Р.Г.Т. е притежавал 15 дяла по 50 лева
на обща стойност 750лева. С решение на
общо събрание на съдружниците, оформено в Протокол от 12.08.2014г. дружеството
се управлява и представлява само от Н.Г.Т.. По отношение на "Адлер -МК" ООД са били установени публични задължения
за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019година, формирани по декларации по чл.92 ЗКПО, по справки- декларации по ЗДДС, по декларации обр.1 и обр.6 за данъчни и
осигурителни вноски на наети по трудови правоотношения лица. За този период на
„АДЛЕР - МК“ ООД не е била извършвана ревизия, като така формираните публични
задължения не са били внесени в определените срокове по бюджетните сметки. В
тази връзка са били предприети редица действия по принудителното им събиране,
което е било свързано с налагането на редица обезпечителни мерки, касаещи запор
върху движими вещи /МПС, машини и
съоръжения/, както и възбрана на недвижими имоти, запор на банкови сметки в „Прокредитбанк“
АД, „Райфайзенбанк /България/“ АД, „Алианцбанк България“ АД, „ПИБ“ АД, „ОББ“
АД, „Търговска банка Д“, „Юробанк България“ АД, запор на безналични ценни
книжа. Образувано е и изпълнително дело №16140002640/2014 г. по опис на
публичен изпълнител при ТД на НАП. За така
установените публични задължения до 2016 г. дружеството е работило на
разрешителен режим по чл. 229 от ДОПК, спазвало е условията на разпорежданията и ежемесечно е
внасяло вноските по приетия погасителния план, а запорираните активи са
ползвани в производствения процес и за подпомагане на икономическата му
дейност. Последната вноска за доброволно плащане от страна на „АДЛЕР - МК“ ООД е
била извършена на 24.06.2016 г. по сметка на ТД на НАП Пловдив в размер на
9377,45 лв. с отбелязано основание - за погасяване на ДДС за м. май 2016г.,
както и сума в размер на 2100.00 лева за принудително събиране на публични
вземания. След тази дата дружеството не е изпълнявало повече споразумението и
приетият с него погасителен план. На 19.07.2016г. е издаден отказ за издаване на разпореждане по чл.
229 от ДОПК от органите по приходите, като е посочено основание- липса на
изпълнение на условията на предходно издадено разпореждане и преустановяване на
плащанията по сметките на НАП. След спиране на плащанията от страна на ТД на
НАП е пристъпено към принудително изпълнение на вземанията на приходната
агенция. В тази връзка е прието, че е налице поведение на Н.Т. като управител
на дружеството, насочено към възпрепятстване на насрочени действия по публичното изпълнение. Като
обосновака на този извод, от страна на органите по приходите са посочени редица
обстоятелства, свързани с публична продан на движими вещи, които са били предмет на наложени обезпечителни мерки. От всичко
това приели, че поради поведението на управителя на дружеството- длъжник няма
гаранции, че ще се осъществи публична продан на активи на „Адлер-МК“ООД на
стойност 98540,00лева по направена оценка от лицензиран оценител, поради което
липсва възможност да се съберат установените публични задължения. Предвид
обстоятелствата, че всички документи по образуваното изпълнително дело, вкл.
съобщение за насрочена публична продан № С190016-111- 0001591/28.05.2019г. са
били получавани от Н.Т., от органите по приходите е направен извод за знание от
негова страна за изискуемите данъчни задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД. С оглед на това са предприети действия
за установяване на основания за търсене на отговорност по чл.19 от ДОПК на Н.Т. за публичните задължения на „АДЛЕР - МК“ ООД. В
тази връзка в хода на ревизионното производство на Н.Т. са връчени 4бр. ИПДПОЗЛ, като с вх.№ 11070/28.10.2019г., вх.
№12054/25.11.2019г., вх.№12177/27.11.2019г., вх. №129/06.01.2020г. и
вх.№1927/12.02.2020г. са представени документи и обяснения по тях. Представени
били касови книги и банкови извлечения, ведомости за изплатени възнаграждения, годишни оборотни ведомости за
периода 2013г.– 2019г.; 12 бр. договори за заем от 2015г., сключени с
дружествата „Дженералс Ауто“ЕООД и „ВИП Стил“ООД, като с тях са предоставени
парични заеми общо в размер на 162 000,00
лева, от които 93000.00лева на „Дженералс Ауто“ЕООД със срок за изплащането
им от 3 години, и в размер на 69000.00лева на „ВИП Стил“ООД със срок за
погасяването 10 години. В договорите е посочено, че предаването на заемните
суми и тяхното връщане ще се извършва в брой, в касата на заемодателя. При
извършените насрещни проверки „ВИП Стил“ ООД и „Дженералс Ауто“ ЕООД те потвърдили, че са им предоставени посочените парични заеми.
Представени са фактури от м.12.2016г. издадени от „АДЛЕР – МК“ ООД с получател
„АДЛЕР ИН“ ЕООД, което се явява свързано лице поради наличието на общи
съдружници в двете дружества. Същите са на обща стойност 34362,00лева и с
предмет машини, контейнер, омекотителна система, ръчен циркуляр, самоходна
хидравлична машина и др.,. Всички придружени с РКО, банкови документи,
хронология на плащанията и протоколи за прихващане; издадени през м.02.2018 г.
фактури на стойност 44 950,00 лв. с предмет инструменти по опис, винтов
компресор, хидравличен чук, виброплоча, центрошлайф, плосък шлайф и кран
мостов, козлови кран, заваръчен полуавтомат, гилотина, кран мостов, бормашина
магнитна, фреза с ЦПУ, заваръчен полуавтомат 2, самоиздигащ се полукран и др.,
с получател „АКСЕНИЯ МК“ ООД с ЕИК *********, придружени с хронологични справки
на плащанията, ПКО и протоколи за прихващане на вземания и задължения между
„АДЛЕР ИН“ ЕООД и „АДЛЕР - МК“ ООД на обща стойност 832 133,64 лв., като за
2016г. те са в размер на 95547,32 лв., за 2017г. в размер на 605765.04 лева и
за 2018г. в размер на 130821.28 лева. Извършена е насрещна проверка на „АДЛЕР –
ИН“ЕООД, приключила с протокол №П-16001619203973-141-001 от 17.01.2020г., при
която от органите по приходите било установено, че са създадени търговски
взаимоотношения с РЛ, като „АДЛЕР – ИН“ ЕООД възлага на „АДЛЕР - МК“ ООД
извършване на дейности по СМР като подизпълнител на част от договорените обекти.
За извършените от „АДЛЕР - МК“ ООД дейности са издадени фактури с получател дружеството-
възложител, по които дължимите суми са прихващани за негови задължения,
свързани със сключено тристранно споразумение за изплащане на отпуснат банков
кредит от „Прокредит банк“ АД. Съгласно сключеното споразумение погасяването на
сумите за вноски по отпуснатия банков кредит на „АДЛЕР – МК“ ЕООД се осъществява
от „АДЛЕР – ИН“ ЕООД. Общата стойност
на така прихванатите суми между двете дружества за периода 2016г. – 2018г. била
в размер на 832133.64лева.
Представена
била от РЛ справка за начислени и изплатени трудови възнаграждения в „АДЛЕР –
МК“ ООД за периода 2014г. – 2017г. и 12бр. РКО от 2017г. на името на управителя
за изтеглени от каса суми общо в размер на 774389.96лева, с вписано в тях
основание „изплащане на работни заплати“. Направена била констатацията, че сумата
в паричния поток от отчета за 2017г. е значително по-голяма от разходите за
работни заплати, посочена в отчета за приходите и разходите. В тази връзка Н. Т.дал
обяснение, че това обстоятелство се дължи на изплащане на трудови
възнаграждения от минали години, като осигуровки и данък не са внасяни. При
прегледа на представените им РКО органите по приходите констатирали липсата на
редица реквизити- не е отбелязан пореден номер и информация за кой период се
отнася изплащането на работни заплати, а визуално подписите в полето „Броил
сумата“ и „Получил сумата“ били еднакви. При анализ на информацията от
приложената към справката от РЛ таблица, била направена обосновката, че за
период м.01.2016г. – м.12.2016г. не начислен ФРЗ в размер на 319459.58 лева, като
той не отговаря на данните за изплатени възнаграждения за същия период в размер
на 412238.24 лева. Констатирана е разлика от 92778.66 лева. Такава била
установена и по представената оборотна ведомост за 2016г. на „АДЛЕР – МК“ ООД.
В нея имало несъответствие между начисленият ФРЗ, отразен като ДТ оборот по
счетоводна сметка 604 „Разходи за заплати“, който бил посочен, че е в размер на
320979.25 лева, от което се образува разлика в размер на 1519,67лева от
начислен ФРЗ в размер на 319459.58лева по представената таблица от РЛ. Възприело
се при сравнителния анализ, че в отчет за паричните потоци за 2016г. към ГФО на
дружеството, в раздел А „Парични потоци от основната дейност“, код 61533 „Парични
потоци свързани с трудови възнаграждения“, в колоната „плащания“ за същия
период е отразена друга сума- такава от 236000 лв., която е в разлика от 176000
лв. по-малко от посочената сума 412238.24лева в представената от РЛ справка за
изплатени възнаграждения. За изясняване на всички съотносими обстоятелства са
изискани обяснения от лица, назначени и работили по трудови правоотношения в
„АДЛЕР – МК“ ООД през периода 2011 г. – 2019 г.. такива били предоставени от
служителите М.П.И., С.П.Н. и В.И.В., които посочили,
че редовно са получавали възнагражденията си в пълен размер и в брой, нямат забавени
неизплатени трудови възнаграждения и през периода 2017г. не са им били
изплащани от управителя дължими суми за предходни години. От така събраните
доказателства органите по приходите направили извода си, че със сумата
774389.96 лв. по 12бр. РКО от 2017г. не са изплатени трудови възнаграждения на
персонала за 2016г., а се касае за
неправомерно намаляване на имуществото на дружеството, в пряка връзка с невъзможността
да бъдат погасени неговите ликвидни публични задължения. От всички тези
изяснени при ревизията обстоятелства те приели, че се касае за недобросъвестно
извършени действия на управителя на дружеството Н.Т., в резултат на което
имуществото на задълженото дружество е намаляло и по тази причина не са
погасени задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден
ревизионен доклад №Р-16001619006118-092-001/10.03.2020г., връчен
по електронен път на ревизираното лице на 10.03.2020г. (л.195 делото). Против същия жалбоподателят е депозирал на 20.03.2002г. възражение на осн. чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с обжалвания
понастоящем ревизионен
акт №
Р-16001619006118-091-001/02.04.2020г.,
издаден на осн. чл. 119, ал. 2 от ДОПК от началник сектор, възложил ревизията,
и от ръководителя на ревизията, като с него била ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК /без да се
конкретизира дали т.1 или т.2 от нормата/ на Н.Т. като управител на „Адлер
–МК“ООД за неизплатени задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО,
УПФ и ППФ в размер на главница 962951.52лева и лихви в размер на 363430.38 лв., дължими за периода 01.12.2013 г. –
31.07.2019г.. Същият е връчен на
ревизираното лице на 02.04.2020г. по
електронен път (л. 145 от делото).
Недоволен от това същият го е
обжалвал по административен ред, като посочил, че липсват предпоставки да му
бъде търсена солидарна отговорност по чл.19 ал.2 т.1 ДОПК, защото липсват
осъществени от него плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, които да са довели до намаляване на
имуществото на задълженото дружество за дължимите данъци и осигурителни вноски. Горестоящият административен
орган със свое Решение № 287/22.06.2020г. изцяло е потвърдил констатациите на
органите по приходите, поради което Т. инициирал настоящото съдебно
производство. В хода на провеждането му се ангажираха доказателства от негова
страна, касаещи заключение на проведена ССчЕ, прието в съдебно заседание с
оспорване от страна на ответника. От същото се установява, че липсват счетоводни
грешки при водене на активите на дружеството. Направена
е констатацията, че са установени публични задължения на „Адлер МК“ООД в размер
на 1025501.19 лева, като част от тях /по отношение на задължения за ДДС/ са
намалели в хода на настоящото съдебно производство. Отразени са в нея вземания
и задължения към доставчици и клиенти на дружеството, както и балансовата
стойност на притежаваните дълготрайни материални активи за периода 2014- 2021
година. Намерило е отражение и стойността на активите на дружеството, върху
които са били наложени обезпечителни мерки от НАП, като е установено, че
липсват счетоводни данни за върху имуществото на „Адлер МК“ ООД да има наложени
обезпечения или други тежести за задължения на трето лице, наложени от страна
на публични изпълнители, както и записвания наличното имущество да е било
отчуждавано в полза на трето лице. При запознаване с представената от
дружеството „Адлер МК“ОО хронологичната ведомост на сметка 501 „Каса в левове“
за 2017г. вещото лице е възприело, че са
направени разплащания в брой за персонал в размер на 772768.22 лева, към
доставчици в размер на 38 935.28 лева, застрахователни вноски в размер на 9026.13
лева, за банкови такси и покриване на задължения за данъци в размер на 1186.02 лева.
В тази връзка е установено, че към 31.12.2017г. салдото на сметка 421
„Персонал“, която касае отчитане задълженията на дружеството към персонала е в
размер на -53 542.35 лева, като в табличен вид е посочено конкретното
движение и изплатените заплати на служителите. Изследвано е именно движението
на изтеглените парични средства от касата на дружеството с РКО в размер на 774 389.96 лв., коментирани в
ревизионния акт, като е направен извод, че със сумата 772768.22 лева са покрити
само и единствено задължения за предишни периоди на трудови възнаграждения на
служители на дружество. Изследвани са и
извършените плащания по сключените от „Адлер –МК“ ООД договори за банков кредит
с ТБ„Прокредит банк“АД. Така посочено е, че за обезпечаване на плащанията по
непогасените кредитни остатъци е сключен тристранен договор за поръчителство от
29.11.2016г между „Прокредит банк“ АД, „Адлер –МК“ООД и „Адлер
ИН“ ЕООД като поръчител и съдлъжник, който единствен е започнал да извършва и
погасяванията на дължимите вноски по задълженията. Извършено е възстановяване
на тези средства от „Адлер –МК“ООД към „Адлер ИН“ ЕООД чрез прихващане на
длъжимите суми за възложени СМР дейности по различни обекти. Съставени са и
съответните на тях счетоводни операции в Адлер –МК ООД по дебит с/ка 152
„Получени дългосрочни заеми“, на кредит с/ка 499-5 „Други кредитори“. Констатирано
е в заключението, че към момента на изготвянето му „Адлер МК“ ООД няма
задължение към „Прокредит банк“ АД. Установява се от приетата експертиза, че
липсват парични
разплащания от „Адлер МК“ ООД към „Адлер ИН“ ЕООД в периода 2013г. до датата на
издаване на ревизионния акт. В табличен вид е направена конкретизация на
извършените разплащания от „Адлер ИН“ ЕООД към доставчици на „Адлер-МК“ ООД,
които са в общ размер на 53405.00 лева. Изследвани са договорите за заем по
предоставени средства от „Адлер-МК“ООД на „Дженералс Ауто“ ЕООД и „Вип стил“ ООД и получените от тях
приходи. Разгледани са и счетоводните операции за извършена продажба на
материални активи на дружеството „Аксения“ООД и лицето К.Н.. С него е изследван
и размерът на сумите, разпределени в полза на ТД на НАП – Пловдив по образувани
срещу „Адлер –МК“ООД изпълнителни дела- с №20168190400401 и № 20168190400299 по
описа на ЧСИ Мурджанова. Установено е, че е погасено на 28.08.2020г. част от
задължението в размер на 321037.38 лева и е останало задължение в размер на 1638398.24
лева.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените писмени доказателства:
заключение на проведената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът изцяло
кредитира като обективно, логично, обосновано и съответно на останалите по делото
писмени доказателства, касаещи приложената административна преписка по издаване на атакувания административен акт.
При така установената фактическа обстановка,
съобразно становищата на страните и събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 156, ал.1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването
по административен ред съобразно изискванията на чл. 156, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.
160, ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
ревизионния акт включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният РА № Р-16001619006118-091-001/02.04.2020г., е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия
и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, като липсват
основания да се прогласи неговата нищожност.
По
отношение на съответствието му с материалния
и процесуалния закон, съдът счита, че е налице незаконосъобразност,
която се е изразила в следното:
Безспорно е, че жалбоподателят е физическо лице, и за периода процесния период е имал качеството на управител на "Адлер-МК" ООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Процесуалният ред за реализиране на отговорността на
третите лица по чл. 16, 18 и 19 от ДОПК е уреден в чл. 21 от ДОПК, като
съгласно ал. 1 от същия отговорността се установява с ревизионен акт. Производството по издаване на този акт следва да бъде
проведено при спазване на императивните правила на ревизионното производство.Конкретно
предмет на съдебен контрол в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл.
19, ал. 2 ДОПК,
които органите по приходите са приели, че съществуват. С разпоредбата на чл.19
ал.2 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко
хипотези
за недобросъвестно извършени действия, при които
възниква тази отговорност, като те са изрично изброени в чл.19
ал.2 т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл.19 ал.2 т.1 ДОПК
управителят на данъчно задължено дружество носи отговорност, когато
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, а съгласно т.2 носи
отговорност в случаите, когато недобросъвестно извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Безспорно
е, че направените при ревизията констатации на органите по приходите не
припокриват нито една от двете посочени хипотези на търсената от ревизираното
лице отговорност. Отговорността на
физическото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в
който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. За да
бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК следва да са налице
кумулативно посочените в нея предпоставки: субект на отговорността да е
физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител
на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента за който са
установени публичните задължения за последното; това лице, действайки
недобросъвестно, да е отчуждило безвъзмездно имущество на задълженото лице;
вследствие на това отчуждаване имуществото на дружеството да е намаляло; от поведението на лицето по недобросъвестното
отчуждаване
следва да настъпи като резултат невъзможност
да се платят данъци и/или осигурителни вноски. Само при доказан фактически
състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното
задължение. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав
на разпоредбата е на органа по приходите, който съгласно изискванията на чл.
170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да докаже същите. Неясно
от събраните в административното производство доказателства и направените
изводи на решаващият орган, какъв е фактическият състав на
вменената отговорност на управителя на „Адлер-МК“ООД за несъбраните задължения
за данъци и задължителни осигурителни вноски. В тази връзка може само да се
предполага от изложените и обобщени при ревизията факти, че органите по
приходите са приели, че жалбоподателят следва да отговаря за първия фактически състав и то
при двете хипотези-
извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, а втората- недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество
на задълженото лице, вследствие на което това имущество е намаляло, и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Втората хипотеза от своя страна съдържа два различни
фактически състава - недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на имущество на
задълженото лице и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице
на цени, значително по-ниски от пазарните. Тези изводи на органите по
приходите са неправилни. В нито
един от случаите, приети като фактически състав по отношение на търсената от Н.
Т.отговорност, направените изводи не доказват наличието на необходимата,
обективна предпоставка на съставомерното му поведение по посочения състав-
жалбоподателят да е действал недобросъвестно в случаите, когато е извършил
плащания в пари, съставляващи скрито разпределение на печалба, както и когато е отчуждил имущество на дружеството
безвъзмезно или
по
цени, значително по-ниски от пазарните. Така
наличието на недобросъвестност се обосновава от
решаващите
органи от
извършени прихващания с „Адлер ИН“ЕООД като свързано лице, с което според тях е
изграден механизъм от управителя да не постъпват финансови средства в
дружеството, с цел да се избегне възможността за плащане на дължимите се данъци
и ЗОВ; от продажба
на ДМА, който реално се съхраняват в собствената му база и които според тях не
се използват от купувачите „Аксения МК“ ООД и „Адлер ИН“ЕООД; от действия на
управителя на Адлер МК ООД за предоставяне на заеми на Дженералс ауто ЕООД
и на ВИП стил ООД; от изтеглени през 2017г. суми в общ размер на 774389,96лева
за изплащане работни заплати от минали години, както и от възпрепятстване
достъпа до собствени на дружеството активи в случаите на оглед и на запор от
публични изпълнители. Всички тези обстоятелства касаят установени факти, които
предполагат една възможност да се стигне до избягване на данъчни задължения, но
те сами по себе си не служат, за да обосноват недобросъвестност на управителя
на дружеството. Недобросъвесността винаги е субективно състояние, което предполага знание на
обстоятелството, че е налице публично задължение на дружеството и в тази връзка, че с отчуждаването на процесните активи, ще бъде осуетено именно погасяването му. Същата не се презюмира, а подлежи на доказване от
органите по приходите. Субектът
трябва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си,
предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Нищо от посочената субективна страна на
съставомерния състав на неправомерно поведение на
управителя на дружеството в случая не е
доказано
по категоричен и несъмнен начин. Напротив,
установява се от заключението на проведената съдебно – счетоводна експертиза,
че са налице коректни и законосъобразни счетоводни записвания относно
изплатените възнаграждения за минали години на работещият в дружеството
персонал. Не се установява от него да
са извършени продажби на материални активи с цел, насочена към избягване на
дължимите данъци и ЗОВ. Посочените прихващият касаят една нормална търговска
дейност, касаеща запазване на активите на дружеството и същевременно изплащане
на належащи, ликвидни негови задължения по отпуснатите му банкови кредити. Всички
активи на дружеството, на които е била наложена обезпечителна мярка от органите
по приходите са налични в него и са послужили за покриване на посочените
публични и други задължения, като същевременно са били използвани в дейността
му. Липсват такива непогасени задължения,
които да не могат да бъдат събрани следствие действията именно на жалбоподателя. Напротив, в
противовес на направените от органите по приходите изводи, от заключението на
ССчЕ се установява, че по образуваните изпълнителни производство по опис на ЧСИ
се е стигнало до изплащане на част от търсените публични задължения за данъци и
ЗОВ. Липсват каквито и да е доказателства, че
прехвърлянето на посочените
активи, извършени прихващания и разпореждане със суми в общ размер на 774389,96
лева, е направено с цел избягването на заплащане на ликвидни
данъчни и осигурителни задължения. Осъществяването на посочените правнорегламентирани
действия не може само по себе си да обоснове
недобросъвестност в действията на жалбоподателя. Така мотивиран, съдът в този си състав намира, че
органите по приходите не са доказали недобросъвестност в действията на Н.
Тумбаков, което е императивно изискуема
предпоставка за ангажиране на солидарната й отговорност по реда на чл. 19, ал.2
от ДОПК.
По делото не е
доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и
несъбраните публични вземания. Законът изисква поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат
събрани публичните вземания. В конкретния казус обаче не са събрани
конкретни доказателства за това, че действително неговото поведение по
получаване на сумата в размер на 774389,96 лева не
е било насочено към изплащане на възнаграждение. Приложените в преписката
обяснение на три лица не са достатъчно доказателства да потвърдят този извод на
органите по приходите. Напротив, от събраните писмени доказателства по
заключение на проведената ССчЕ установяват факти, че сума в по- малък размер
/772786.22лева/
действително
е послужила за погасяване на възнаграждения на служителите за периода
2017година. Тези обстоятелства не са били предмет на допълнително изследване в хода
на ревизионното производство и са изградени прибързани и незаконосъобразни
изводи, че тези суми не са били предназначени за изплащане на трудови
възнаграждения. Посочените в тази връзка от приходните органи разлики между
начисления ФРЗ и отчета за паричните потоци, свързани с трудови възнаграждения
за 2016година са несъотносими с приложената от тях таблица за установени
разлики във връзка с изследваните извлечения от хронологичен регистър на
счетоводна сметка „Каса“ за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. по отношение на
отразените изплатени на работници заплати в сметка 421 и представените на
ревизията РКО за 2017г.. Установява се, че сумата, изплатена през 2017г. както
за възнаграждения за този период, така и за минали години е в размер на
772 786.22 лева, като счетоводните записвания по нея са законосъобразни.
Ето защо съдът прие, че липсва недобросъвестно действие на жалбоподателят като
управител на „Адлер-МК“ООД, което да се определи като „плащане в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент“. Още повече, че самите органи по приходите не са
квалифицирали техните изводи по този механизъм, а са посочили, че е налице
„отчуждаване на имущество, довело до намаляване имуществото на данъчнозадълженото
лице“, което отчуждаване посочената норма на чл.19 ал.2 т.1 ДОПК изисква да е
безвъзмезно или на цени под пазарните. Липсва неправомерно поведение на
жалбоподателят, което да се определи като съставомерно по посоченият състав.
На
следващо място, не е доказано и твърдяното обстоятелството, че с предоставяне
на суми в размер на 162 000,00леева като заем на „Дженерал ауто“ ЕООД и
„Вип стил“ООД е налице недобросъвестно
поведение, насочено за
ощетяване
на бюджета с непогасени
данъчни задължения за ЗОВ за 2015 година.
Безспорно се установи от процесното решение на ответника, че до 2016г. /т.е. и към
момента на сключване на договорите за заем през 2015година/ Адлер МК ООД е било
дружество в режим по чл.229 от ДОПК и всички разплащания с парични средства са
ставали само с разрешителен режим и са плащания във връзка с дейността му.
Липсва основание да се приеме, че със сключените договори за заем управителят
недобросъвестно е „отклонявал пари от касата на предприятието“, довело до
намаляване имуществото на данъчнозадълженото лице, която цел е единствената причина за невъзможността да бъдат
събрани
посочените от органите по приходите
публични вземания. В тази връзка следва да се посочи, че ревизиращият орган не е посочил в кой точно момент е
възникнала невъзможността дружеството да погасява данъчните си задължения и тези
за ЗОВ - дали по времето, когато жалбоподателят
не е бил управител на дружеството, или в последствие, когато вече е
бил самостоятелен управител.
Недоказано
остава и твърдението относно изложените от органите по приходите обстоятелства,
че са продадени за периода на ревизията от жалбоподателят активи на Адлер-МК ЕООД на Адлер-ИН ЕООД и Аксения МК
ООД, което е довело до невъзможност да се погасят дължимите публични
задължения. Тези изводи са в противоречие със събраните доказателство по
заключението на проведената ССчЕ. Липсват и доказателства относно наличието на
съответната причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на
публичните му задължения в резултата на твърдяните от органите
по приходите отчуждавания на имуществото на дружеството, което следва да е било безвъзмезно или
на цени, значително по-ниски от пазарните. Такива доказателства не са приложени
в хода на ревизията и не са събирани от органите по приходите. Липсват конкретни, обосноваващи
доказателства, че поведението на конкретното
физическо лице в служебното му качество е единствената причина за
невъзможността да бъдат събрани публичните вземания.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена чрез отмяна на оспорения РА като
незаконосъобразен и поради неправилно приложение на материалния закон.
Предвид изхода
на делото
и направените от страните искания
за присъждане на разноски, такива на
основание чл. 161, ал.1 ДОПК се следват на жалбоподателя. Констатираха се същите съобразно представения
списък с разноски в общ размер на 10860 лева, от които възнаграждение за един адвокат в размер на 9860 лв. и депозит за експертиза 1000 лева.
Така мотивиран
и на осн.чл. 160, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.Т., ЕГН ********** *** Ревизионен акт №Р-16001619006118-091-001/02.04.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 287/22.06.2020г на Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с който на осн. чл. 21, вр. чл.
19, ал.2 от ДОПК в качеството му на управител на "Адлер МК" ООД ЕИК115133908 е вменена отговорност за задължения на дружеството за ДДС
за периода от 01.12.2013г. до 31.01.2018г. в размер на 334298.54 лева главница
и прилежащи лихви 171477.73 лева, за задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. в размер на 36095.86 лева главница и
прилежащи лихви в размер 12277.29 лева, за задължения по ЗДДФЛ за периода от
01.01.2014г. до 31.07.2019г. в размер на 153527.52 лева главница и прилежащи
лихви в размер на 41231.73 лева, за задължения за ДОО за периода от
01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 294058.41 лева и прилежащи лихви в размер
на 91734.38 лева, за задължения за ЗОВ за периода от 01.12.2013г. до
31.07.2019г. в размер на 110691.38 лева главница и прилежащи лихви в размер на
35488.82 лева, за задължения за УПФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в
размер на 32488.06 лева главница и прилежащи лихви в размер на 10716.20 лева и
задължения за ППФ за периода 01.12.2013г. до 31.07.2019г. в размер на 1791.75
лева главница и прилежащи лихви в размер на 504.23 лева, всичко задължения в общ размер на 962 951.52 лева (главница) и 336 430.38 лева (лихва)..
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при ЦУ на НАП-София да заплати Н.Г.Т., ЕГН**********
*** разноски по
делото в размер на 10860 /десет хиляди осемстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния Административен съд на Р България.
Преписи да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ: