№ 81
гр. Сливен, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100404 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ във вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът П. ХР. В. твърди, че на 18.08.2019 г. около 23:30 часа М. ИВ. М.
управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******* по ул. „Стойко
Божичев“ в с. М., общ. К., като до него на предна дясна седалка се возел
собственикът на автомобила Ф.С.Б., зад водача отзад седял П. ХР. В., а до
последният отзад вдясно седял М.И.С.. Отзад отляво била монтирана резервна
гума с червена джанта. Асфалтовата настилка била набраздена от дупки. В
един момент водачът на автомобила увеличил скоростта до 89 км/ч., въпреки
че едната гума била резервна, в резултат на кое го автомобилът поднесъл на
ляво и станал неуправляем, излязъл от пътя и се ударил с лявата си страна в
електрически бетонен стълб, след което се завъртял около него и
изминавайки 4 метра след удара се установил до зида на дом № 15 в селото.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, сред които бил
вписан и П.В.. По случая било образувано АНД № 13/2021 г. по описа на
Районен съд - К., приключило с Решение от 11.02.2021 г., влязло в законна
сила на 27.02.2021 г., съгласно което водачът М. ИВ. М. бил признат за
виновен в това, че на 18.08.2019 г. в село М., община К., при управление на
МПС нарушил правилата на движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДП, и по
1
непредпазливост причинил на П.В. средни телесни повреди, поради което и
на основание чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1от НК и чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, както и го е лишил, на основание
чл.343г от НК, от право да управлява МПС за срок от една година. Твърди се,
че вследствие на процесното ПТП П.В. е получил следните травматични
увреждания травматичен шок, контузия на главата с фрактура на вътрешната
табула на фронталната кост в дясно, епидурален хематом, фрактура на лява
бедрена и пубисна кост. Веднага след инцидента пострадалият бил закаран от
екип на спешна помощ в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД гр. Сливен,
където бил приет първоначално в ОАИЛ. Там са му били направени различни
изследвания - КАТ на глава, рентген на ляво бедро и таз. Бил поставен на
кислородно дишане с маска и директна екстензия на левия крак. Още същата
нощ била извършена и оперативна интервенция - реимплантация на скалп.
След овладяване на шока и стабилизиране на общото състояние, на 21.08.2019
г. П.В. бил преместен за продължаване на лечението в отделение по
травматология и ортопедия, където бил приет с оток и деформация на лявото
бедро, наблюдавало се скъсяване по надлъжната ос на ляв долен крайник,
като активните движения в съседните на фрактурата стави били силно
ограничени. На 22.08.2019 г. бил опериран за втори път като му била 2
извършена кръвна репозиция на лявата бедрена кост с поставяне на метална
остеосинтеза със заключваща диафизарна плака с 10 отвора. Изписан бил на
28.08.2019 г. с препоръки за ползване на патерици, ненатоварване на
крайника най-малко месец, за контролна рентгенография на 24.09.2019 г.
Вследствие на получените при ПТП телесни увреждания пострадалият П.В.
търпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и
страдания, както от самите травми, проведеното оперативно лечение, така и
от преживения стрес. Нарушено било нормалното му ежедневие за дълъг
период - повече от половин година, през който той е имал нужда и е ползвал
постоянно чужда помощ за извършване на ежедневните си дейности и
обслужване. Същият е бил 15-годишен, ученик. Вечер не можел да спи и
често му се появявали сцени от катастрофата, след като затварял очи.
Изпитвал ужас да се вози в автомобил, страхувал се, че може инцидентът да
се повтори. Претърпеният инцидент е породил у него силен стрес,
безпокойство, болки, психически и физически дискомфорт, нарушен бил
2
учебният му процес. Освен неимуществени вреди същият търпял и
имуществени вреди, изразяващи се в направени необходими медицински
разходи на обща стойност 1 550 лева, от които 1 350 лева за остеосинтезен
материал съгласно фактура № 22042/23.08.2019 г., издадена от МБАЛ "Д-р
Ив. Селимински" гр. Сливен и 200 лева за комбиниран тоалетен стол съгласно
фактура № 36637/04.09.2019 г., издадена от „Медистил“ ЕООД - Сливен.
Твърди, че гражданската отговорност за л.а. „Хонда Сивик”, с който е
причинено ПТП е застрахована при ответника към датата на ПТП. Твърди, че
предявил пред ответника претенция за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди по щета от 06.04.2020 г., като в тримесечния срок
застрахователят отказал да определи обезщетение, тъй като не са му
представени документи от досъдебното производство. На 26.05.2021 г. след
приключване на наказателното производство твърди, че представил всички
изискани документи, а ответникът с писмо от 07.06.2021 г. му определил
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 16 550
лв. Твърди, че не е съгласен с определения размер и той е несъответен на
причинените му неимуществени и имуществени вреди. Моли ответника ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца П. ХР. В.,
действащ със съгласието на своя баща ХР. В. В., сума в размер на 75 000 лв.
/седемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и
психически болки и страдания, вследствие получените при ПТП от 18.08.2019
г. телесни увреждания, както и сума в размер на 1 550 /хиляда петстотин и
петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване
вследствие получените при ПТП от 18.08.2019 г. телесни увреждания, ведно
със законната лихва върху претендираните по-горе суми, считано от
изтичането на тримесечния срок за 3 произнасяне по претенцията - 07.07.2020
г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирал в срок писмен
отговор, с който прави възражения за неподсъдност на предявените искове на
СлОС. С определение от 01.11.2021 г. съдът се е произнесъл по възражението,
като е оставил същото без уважение и определението е влязло в сила.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача М. ИВ. М. за
причиняване на вредоносния резултат. Оспорва твърдението, че в резултат на
3
ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни
увреждания. Твърди, че административно наказателното производство не е
изследвало обстоятелството дали пострадалият е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Оспорва получените от ищеца увреждания. Счита,
че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и
не са подкрепени с доказателства, счита същите за прекомерно завишени по
размер. Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП,
търпи имуществени и неимуществени вреди, които да обуславят
претендираните размери на застрахователно обезщетение от 76 550 лв. Счита,
че вредоносния резултат не е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД МПС. Твърди, че в
конкретния случая пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като е пътувал без правилно поставен предпазен волан, в
резултат на което тялото му се е движило свободно в купето и е получил
травматичните увреждания. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва,
относно началния момент и размерът на претендираните лихви за забава.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск изцяло, като неоснователен и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез молба от процесуалния си
представител поддържа иска. Претендира и възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло.
Претендира разноски по представен списък.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С решение № 260001/11.02.2021г. по АНД № 13/21 по описа на Районен
съд – К. М. ИВ. М. е признат за виновен в това, че на 18.08.2019г. в село М.,
община К., при управление на МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20 ал 2 от ЗвДП и по непредпазливост причинил на П. ХР. В.
средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. „б“ вр.
чл. 342 ал.1 от НК и чл. 78 от НК го освободил от наказателна отговорности
му наложил наказание глоба в размер на 1 000лв., като го оправдава по
обвинението, че е нарушил чл. 20 ал.1 от ЗдВП. Същият е лишен и от право
да управлява МПС за срок от една година.
4
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. ХР. УЗ., съгласно
данните от АНД № 13/21 по описа на Районен съд – К., пострадалият ищец П.
ХР. В. е стоял на задната лява седалка, непосредствено зад водача.
Извършеният анализ на данните по делото от вещото лице показал, че
пострадалият е бил на задната лява седалка без поставен обезопасителен
колан. Получената стойност на преносна инерционна сила от 8063 N била с
голяма величина. В конкретния случай пострадалият е бил без поставен
предпазен колан, но настъпилите деформации в областта на мястото където е
седял са били такива, че поставен колан не би предотвратил настъпилите
травматични увреждания. Разпитан в с.з. в.л. е уточнил, че деформацията на
купето на автомобила е точно в областта, където се е намирал ищеца.
По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р С., от заключението на която се установява, че в резултат на
настъпилото на 18.08.2019 г. пътно-транспортно произшествие на ул. Стойчо
Божилчев, в с. М. пострадалият П. ХР. В. е получил автомобилна травма
(травма в салона на лек автомобил, като пътник на задна лява седалка в
резултат на удар на автомобила в бетонен електрически стълб в задната лява
странична повърхност, в областта на задно ляво колело), изразяваща се в
следните телесни увреждания:
Съчетана травма със засягане на главата, таза и десния крак, протекла в
началото с клинично изявена картина на леко изразен травматичен шок, по
повод на който е бил хоспитализиран в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД - Сливен за наблюдение и лечение на шоковото състояние;
Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в наличие на разкъсно-
контузна рана на меките черепни обвивки в дясната половина на главата,
фисура на вътрешната пластинка на дясната половина на челната кост на
черепа, епидурален хематом (кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и
костите на черепния свод) в дясно, контузия на мозъка в дясна голямомозъчна
хемисфера с данни за краткотрайна загуба на съзнание;
Контузия в областта на таза с клинични и от образните изследвания
данни за счупване на пубисната (срамната, лонната) кост от лявата половина
на тазовия пръстен;
Контузия на левия крак с клинични и от образните изследвания данни
5
за счупване на тялото на бедрената кост, наложило извършването на
оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтезираща техника със
заключваща диафизарна плака за фемур с 10 отвора.
Според заключението на вещото лице, телесните увреждания, получени
от пострадалия П. ХР. В. се намират в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, настъпилото на
18.08.2019 г.
Вещото лице д-р С. дава заключение, че увреждания от такъв характер
са свързани с търпене на интензивни болки, особено в областта на счупените
пубисна и бедрена кости вляво. По принцип болките са били най-силни в
началния период след получаването на увреждането, като постепенно с
времето, в резултат на лечението и на напредването на възстановителните
процеси са намалели до пълното им отзвучаване. Началният период на
раздвижване и натоварване на засегнатите костни структури отново е бил
свързан с търпене на болки, макар и с по-нисък интензитет. Счупването на
лявата половина на пубисната кост и тялото на бедрената кост на левия крак
са довели до затруднения в движенията на крака за срок не по-малък от 4-5
месеца при нормален ход на оздравителните процеси.
Разкъсно-контузната рана на меките черепни обвивки е била обработена
хирургично и зашита с хирургични шевове. Контузията на мозъка и
епидуралния кръвоизлив са били с такива характеристики и клиника, които са
позволили провеждането на консервативно лечение. Консервативно е било и
лечението на счупената пубисна кост от лявата половина на тазовия пръстен.
Счупването на бедрената кост на левия крак е било лекувано оперативно с
използването на метална остеосинтезираща техника с плака и винтове. В
заключението си вещото лице посочва, че в материалите по делото не се
откриват документи, които да свидетелстват за проведени възстановителни
процедури, свързани с уврежданията на ищеца. На въпроса са актуалното
здравословно състояние на ищеца и дали са преодолени последиците от
травмите, вещото лице е посочило, че на може да отговори, тъй като ищеца не
се е явил на преглед при него.
По делото са приложени два броя фактури: Фактура №********** от
23.08.2019 г., издадена от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен на
името на П. ХР. В. за заплащане на остеосинтезен материал на стойност 1350
6
лева и фактура №********** от 04.09.2019 г., издадена от фирма „Медистил“
ООД - Сливен на името на П. ХР. В. за заплащане на комбиниран тоалетен
стол - Ais 8005 на стойност 200 лв. Според заключението и двата финансови
документа са за закупуване на консуматив и предмет, които се намират в
пряка и непосредствена връзка с получените от ищеца В. травматични
увреждания в резултат на настъпилото ПТП и тяхното лечение.
В конкретния случай, според в.л . д-р С., при този механизъм на
настъпване на произшествието, с удар в неподвижен вертикален обект край
пътя на задната лява част на автомобила в областта на седалката
травмиращата сила е била насочена отстрани отляво на пострадалия В.. В
резултат на нейното действие са се получили счупванията на бедрената кост
на левия крак и лявата пубисна кост. Това увреждане, съдейки и по
деформациите на автомобилното купе в тази област би се получило и при
поставен предпазен колан. В случай, че пострадалият е бил с поставен
предпазен колан увреждането в дясната половина на главата най-вероятно не
би настъпило. Имайки предвид приложената в материалите по делото
медицинска документация на ищецът П. ХР. В. е приложено правилно и
качествено лечение, съобразно получените от него увреждания. В
материалите по делото не се откриват медицински документи, които да
отразяват посещения от страна на ищеца при психолог или психиатър.
От разпита на вещото лице в с.з. се установява, че ударът на главата е
вероятно причинен от това, че тялото не е било фиксирано с предпазния
колан и се движило свободно в купето и се ударило във вътрешното
оборудване на купето, но удара в крака и на таза е причинен от удар със
значителна сила отстрани и отляво , където е мястото на удара на купето в
електрическия стълб. Дори при правилно поставен колан уврежданията на
крака и таза биха настъпили от частите на купето, които са навлезли навътре
от деформацията от удара. Фактът, че ищецът е била на 15 години подобрява
прогнозата за оздравяването, както и скъсява продължителността на
оздравителния процес. Премахването на остеосинтезната плака с последваща
оперативна интервенция не е задължително и решението се взема от
лекуващия лекар.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е прекарал
в болнично заведение десет дни, като през цялото време не е можел да се
7
самообслужва. След изписването му от болницата е бил на легло в къщи, като
за около два месеца не е можел да става от леглото и не е можел да се
обслужва. След този период е започнал да ползва тоалетен стол и патерици за
придвижване и това продължило още 7-8 месеца. Оплаквал се от болки в
крака и в главата. Три пъти след изписването от болницата го водили на
преглед. Бил много изнервен и към момента имал такива оплаквания.
Пропуснал учебната година. Страхувал се да се качва в кола след инцидента,
приемал успокоителни. Споделил на баба си свид. Бинка Генчева, че лицето
което шофирало колата – Манол било пияно.
Гражданската отговорност за лек автомобил „Хонда Сивик", с рег.№ У
51 96 АХ, с който е причинено ПТП е била застрахована при ответника по
валидна застраховка, със срок на действие, включващ датата на ПТП, което не
е спорно между страните.
Ищецът завел застрахователна претенция на 06.04.2020г., като
претендирал от ответника обезщетение за причинените му неимуществени
вреди сумата 75 000лв., а за имуществени вреди – 1 550 лв.
На 06.07.2020г. ответникът е отказал плащане. С писмо от 07.06.2020г.
на ищеца е определено от ответника обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 16 550лв.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на събраните доказателства, като кредитира изцяло
заключенията на изслушаните експертизи. Показанията на разпитаната
свидетелка прецени съвкупно с останалите доказателства и при съобразяване
на роднинската връзка на свид. Генчева с ищеца. Поисканият от ответника
свидетел не бе намерен на никой от посочените адреси или по телефон,
поради което бе заличен като свидетел.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ
във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е доказан по своето основание, но е предявен в
завишен размер.
Отговорността на ответника е ангажирана на основание цитираната
разпоредба, тъй като е налице е валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника
8
и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията,
което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения.
Събраха се доказателства, че е налице противоправно деяние от страна
на лицето причинило ПТП, което е установено с влязлото в сила решение по
АНД 13/21 на КРС, което на основание чл. 300 от ГПК е задължително за
съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. Налице са причинени
вреди на ищеца, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от
причинените му травми – средни телесни повреди и леки телесни повреди.
Установи се пряката причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и увреждането. Доказан е вината.
Налице е и преживян стрес от събитието и травмите.
Доказани са и вредите, настъпили от противоправното поведение на
застрахования.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че
в конкретния случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определено обезщетение в размер на 60 000 лв. В случая съдът отчита и
следните обстоятелства: на ищеца са причинени две средни телесни повреди
– фрактура на бедрената кост, наложила оперативно лечение и фрактура на
таза, неналагаща оперативно лечение. Тези травми са били много болезнени в
началото, според заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Наложили са ищеца да остане дълго време на легло, да не може да се движи
изобщо и да има нужда от обслужване. След това се е наложило ищец да се
движи с патерици продължително време. Болките са продължили, макар и в
по-лека степен. Началният период на раздвижване и натоварване на
засегнатите костни структури отново е бил свързан с търпене на болки, макар
и с по-нисък интензитет
От травмите на главата, ищецът също е търпял болки, макари и те да са
отзвучали по-бързо. Недоказано е твърдението, че ищецът не се е възстановил
напълно в момента, тъй като той не се е явил на преглед и според
заключението на вещо лице, възстановителния период е преминал и не би
следвало да останат увреждания, като последствиия.
Ищецът е преживял значителен стрес от катастрофата и до момента не
9
го е преодолял и се страхува да се вози в кола. Травмите са причинили и
неудобства в личния му живот – пропускане учебната година.
Доказано е твърдението за извършени разходи по лечението и
възстановяването на ищеца в размер на общо 1 550лв. и пряката причинно-
следствена връзка между тях и ПТП.
Възражението на ответника с правно основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване е отчасти доказано. Ответната страна твърди, че поради
непоставянето на предпазния колан, ищецът е претърпял повече вреди,
отколкото, ако е бил с поставен колан. От заключенията на експертизите се
установи, че дори при поставен колан ищецът би получил по-сериозните
травми на крака и таза и евентуално не би получил травмата на главата. С
оглед установеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца в размер на 10%. Не се доказа от събраните
доказателства възражението на ответника, че лицето управлявало автомобила
е било под въздействието на алкохоли и с това че ищецът се е качил при него,
като е знаел това е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Във
воденото наказателно производство, където са събрани доказателства,
включително и чрез химическа ексепритиза, е установено, че водачът на МПС
не е имал концентрация на алкохол в кръвта, като в противен случай
обвинението спрямо него би било повдигнато по различен текст.
При този извод следва обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намалено на 54 000лв., а това за имуществени вреди на 1 395лв.
Исковете да пълните им размери следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва за забава,
считано от изтичане на тримесечния срок за поизнасяне по претенцията –
07.07.2020г. (така както е претендирана, макар че лихвата е дължима от датата
на уведомяването – 06.04.2020г.).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса по сметка на СлОС, върху присъденото обезщетение, тъй като ищецът е
бил освободена от нея в размер на 2 215,80 лв. и разноски в общ размер от
112,50 лв. за изготвените експертизи.
На адвоката осъществил безплатна адвокатска защита на ищец се дължи
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 38 ал.. 1
10
т.2 от ЗА в размер на 2 630 лв. с ДДС.
На ответната страна се дължат разноски, съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 1 283 лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
- Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „СВ.С.“ № 7, ет.5, със съдебен адрес гр. С.,ул. „У.Г.“ № 20-22, ет.6,
офис 18, чрез адв. Т. Т. да заплати на П. ХР. В. ЕГН ********** от. с. М.,
общ. К., ул. „Д.С.“ № 10 със съдебен адрес гр. С., ул. „Кн.Б. I“ № 85, ет.4, ап.
10 чрез адв. А.М., по иска с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, сумата 54
000 (петдесет и четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено
увреждане и сумата 1 395 лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 18.08.2019г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 07.07.2020 г. до окончателното
изплащане на същите.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над 54 000 лв. до
75 000лв. и иска за имуществени вреди над 1 395лв. до 1550лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
- Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „СВ.С.“ № 7, ет.5, със съдебен адрес гр. С.,ул. „У.Г.“ № 20-22, ет.6,
офис 18, чрез адв. Т. Т. да заплати по сметка на СлОС държавна такса в
размер на 2 215,80 лв. и разноски в размер от 112,50 лв.
ОСЪЖДА П. ХР. В. ЕГН ********** от. с. М., общ. К., ул. „Д.С.“ № 10
със съдебен адрес гр. С., ул. „Кн.Б. I“ № 85, ет.4, ап. 10 чрез адв. А.М. да
заплати ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „СВ.С.“ № 7, ет.5, със съдебен адрес гр. С.,ул. „У.Г.“ № 20-22, ет.6, офис
18, чрез адв. Т. Т. направените разноски в размер на 1 283 лв.
11
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
- Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „СВ.С.“ № 7, ет.5, със съдебен адрес гр. С.,ул. „У.Г.“ № 20-22, ет.6,
офис 18, чрез адв. Т. Т. да заплати на адвокат Щ. ХР. Щ., гр. С., ул. „Кн.Б. I“
№ 85, ет.4, ап. 10 на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА възнаграждение за
безплатна адвокатска защита в размер на 2 630лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
12