Р Е
Ш Е Н И Е
№ …… 18.10.2021
г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
28.09 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Даниела Калчева,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 384 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Д.М.Б. *** срещу Г. - гр. С.**, с която е предявен иск по чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата сочи,
че е наследник на починалия, вследствие на ПТП -
М.С.Б., на 42 години. Изложени са обстоятелства, че на 16.09.2017г., на път І-5
от гр.Ш. за гр.К. се движил т.а.“Мерцедес Спринтер“ с
peг. № ***, управляван от водача В.Х.Б., който при
управлението на МПС нарушил правилата за движение по пътищата, при което блъснал
излязлата на пътното платно каруца, управлявана от М.С.Б.. В резултат на ПТП
загинал М.Б.. По случая е образувано ДП 1090/2017 г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 2483/2017г. на ОП-С.З., което към настоящия момент е
висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за
настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни
последици от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача В.Х.Б.. С действията си, същият грубо е нарушил основни
правила за движение по пътищата, като блъснал странично излязла на пътното
платно каруца, управлявана от загиналия М.С.Б.. Заявено е, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача В.Х.Б. и настъпилите
обществено опасни последици - причинената смърт на М.С.Б.. Отбелязано е, че
задължителната застраховка ’’Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
МПС. Изложени са аргументи съгласно чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г. - гр.
С. и е посочено, че по силата на договора за застраховка “Гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000
лв., до който Г. отговаря. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е
предявила претенция за изплащане на обезщетение пред Г., гр. С., като са
представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя. По
случая е заведена щета № 210364/08.11.2017 г., по която застрахователят в
законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Ищцата намира, че
в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Г. - гр. С. за
причинените й неимуществени вреди. Ищцата Д.М.Б. посочва, че е дъщеря на
загиналия и че е била само на 19 години, когато загубва баща си, с когото е
живяла съвместно и е имала много близки отношения. Твърди, че изключително
тежко приема неочакваната и несвоевременна смъртта на баща си. Връзката между
тях е била изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения,
разбирали са се и взаимно са си помагали. С причинената смърт, ищцата загубва
моралната и физическа подкрепа от своя баща, която винаги е имала и на която е
разчитала през целия си живот. Фактът, че трагедията е неочаквана и
несвоевременна, правел още по-трудно приемането й. Посочено е, че децата винаги
имат нужда от подкрепата на своите родители. Моралните страдания, търпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през
целия им живот. Наведени са твърдения,
че загубата на баща й се отразява изключително негативно на здравословното и
емоционалното й състояние, търпи много болки и страдания във връзка с
причинената смърт. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на М. е
особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството,
мъката е огромна. Ищцата счита, че причинените й неудобства, болки и страдания
на следва да бъдат компенсирани. Намира, че безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и съответно се оценяват по - високо. Паричното
обезщетение разбира се, не можело да замести накърнените морални блага, но то
би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Посочено е, че
обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние. Вредите на ищцата са в резултат
на виновното поведение на водача В.Б., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото Г., гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увредения има право на
пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди. Посочено е, че претендираните суми са
съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейния баща, а от друга
страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид. Направено е искане, съдът да
постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и
доказани по размер и да осъди ответника Г. гр. С. да заплати на Д.М.Б.
обезщетение в размер на 25 500, частичен иск от 180 000 лева, за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща М.С.Б..
Претендира законна лихва върху сумата, считано от
08.02.2018г. - датата на която изтича 3-месечния срок за произнасяне на ГФ, до
окончателното изплащане за неимуществени вреди. Моли да се присъдят направените
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
заедно с начислено ДДС, като моли
настоящата молба да се счита за списък на разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Твърди, че липсва
установено виновно противоправно поведение, обвинителен акт или друг акт, които
са в хипотезата на чл.300 ГПК. Отбелязва, че по делото, както и по образуваната
в ГФ щета не са представени доказателства за установяване на фактическия състав
на риска „Гражданска отговорност“. За установяване на механизма,
обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, за поведението на
пострадалия няма към момента на подаване на исковата молба влязла в сила
присъда. Сочи, че не са представени АТЕ, СМЕ, протокол за оглед на
местопроизшествието, снимков материал, свидетелски показания, изготвени в
досъдебното производство. Липсват данни за хода и резултата от същото. Обръща
внимание, че въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта
относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на
свидетелстващ официален документ-а в случая липсват данни, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал
пред длъжностното лице-издател. Поради това, същият няма и материална
доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка, оспорва твърдения
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Предвид липсата на установено със
задължителната сила на присъда на осн. чл. 413 от НПК
и съответно чл. 300 от ГПК относно твърденията в исковата молба за причиняване
на вредите като резултат от престъпление от общ характер, ответникът моли с
оглед преюдициалност на ДП № 1090/2017г. по описа на
РУП К. спрямо настоящия спор на осн. чл. 229 ал. 1 т.
4 от ГПК, да се спре производството до влизане в сила на окончателния съдебен
акт в наказателното производство. Алтернативно, в случай, че съда счете, че не
са налице основания за спиране на настоящето производство и предвид липсата на
каквито и да било доказателства относно вината и конкретното поведение на
участниците в процесното ПТП и процесуалната преклузия,
при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия М.С.Б. - пътник в каруцата, който освен, че е
бил алкохолно повлиян се е и качил при алкохолно повлиян водач. Оспорва
претенциите и по размер като прекомерни, предвид направеното възражение за
принос поради липсата на задължителната сигнализация - светлоотразители
отпред и отзад на каруцата. Счита, че в предявения размер искът е прекомерно
завишен с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в
страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за
процесната 2017 година, като посочва съдебна практика. Изложени са аргументи по
чл. 52 от ЗЗД.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищцата заявява, че оспорва всички възражения на ответната страна като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани. Счита, че неоснователно се оспорва от ответника
механизма на ПТП и вината за настъпването на ПТП на водача В.Б.. Отбелязва, че
механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящето производство и че е достатъчно ясно посочен
механизма на ПТП. Представеният по делото Констативен протокол за ПТП,
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. В същия смисъл посочва съдебна
практика. Обръща внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от
органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.
Отново посочва, че срещу виновния водач Б., е образувано досъдебно
производство, което към настоящия момент не е приключило с окончателен акт. За
доказване на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия,
представя и моли да се приеме Протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с
албум. Посочва, че в граждан* право, за да се приеме,
че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с
влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, според ищцата, тази
презумпция е въведена в граждан* право за ефективната
и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи
с влязла в сила присъда, респ. решение, в граждан*
производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има
действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и
те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд. В тази вр. посочва съдебна практика.
Счита, че не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма. Относно
искането на ответника производството по делото да бъде спряно до изясняване на
въпроса с вината на водача на л.а., счита същото за неоснователно, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента
се предполага до доказване на противното. Освен това ищцата счита, че всички относими доказателства следва да бъдат събрани по реда на
ГПК, като излага съображения. Според ищцата, в случая няма данни за висящо
НОХД, поради което и не са налице основания за спиране на настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Намира за
неоснователни и недоказани възраженията на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. Посочено е, че
Гаранционният фонд не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си, а от представените и събрани към настоящия момент в производството писмени
такива, не може да се направи извода, че загиналия е извършил нарушения, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат. По отношение възражението за прекомерен размер на предявените
претенции, се посочва, че искът е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата следствие
смъртта на своя баща, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита
на отговорност на ответника и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид. Прави възражение за недължимост на
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендиралите от ответника разноски.
В допълнителния отговор,
ответникът заявява, че поддържа отговора,
като оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер. Подържа
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Поддържа искането си за спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалното наказателно производство. В случай, че
настоящото производство не бъде спряно, моли служебно да се изиска от съда
наказателната преписка в цялост ДП № 1090/2019 по описа на РУП К., като
посочва, че от една страна Г. не е страна по това производство и няма право на
достъп до материалите, а от друга страна така вещите лица биха могли да
изготвят пълно и обстойно заключение, почиващо на всички доказателства по
случая. Освен това, при искане за снабдяване с нохд
по служебен път, същото се изпраща на гражданския съд своевременно и се избягва
забавяне на делото и съответно натрупване на лихви в тежест на ответника при
положителен резултат за ищеца. Държи на искането ни на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК, като обосновава същото и излага аргументи по чл. 558, ал. 7 от Кодекса
за застраховането. Счита за напълно неразбираеми, неоснователни и неотносими останалите възраженията на процесуалния
представител на ищеца, като заявява, че ще се ползва от всички доказателствени
искания и доказателства.
В последното съдебно
заседание е допуснато увеличение на предявения иск, като същия да се счита
предявен за сумата от 160 000 лв., частичен от заявените 180 000 лв.,
ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. до окончателно изплащане на сумите.
Третото лице помагач В.Х.Б., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, моли да
се постанови решение, с което да се отхвърли иска на първоначално определеното
основание в исковата молба, а именно, наличие на виновно поведение на третото
лице - помагач по делото при управление на МПС.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За случая е образувано ДП 1090/2017 г. по описа на РУП-К.,
пр.пр. № 2483/2017г. на ОП-С.З., което към настоящия
момент е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт.
Безспорно е установено
между страните, както и от събраните доказателства по делото несъмнено се
установява, че на 16.09.2017г. около 19:00 ч. между МПС марка „Мерцедес"
модел „Спринтер” с peг. № ***,
управлявано от В.Х.Б. на път I-5, свързващ гр. Г. и гр. С.З. и каруца с
конски впряг, водена от М.С.Б. е настъпил удар, вследствие на който последният
е паднал от каруцата.
От Препис-извлечение
от Акт за смърт, съставен в гр. К., общ. К. се установява, че М.С.Б. е починал
на 16.09.2017г.
Видно от представеното
по делото Удостоверения за наследници № 208/22.11.2018 г. на Община К. се
установява, че ищцата е дъщеря на починалия М.С.Б..
По делото не се спори, че ищцата е предявила претенция за
изплащане на обезщетение пред Г., гр. С., по която молба е заведена щета №
210364/08.11.2017 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е
предложил за плащане обезщетение.
Представена
е справка от НИМХ /л. 363/ и от Институт по астрономия с национална
астрономическа обсерватория, БАН /л. 422/, от които се установява, че на
16.09.2017г. в района на гр. К., слънцето е залязло в 19.27ч, като
времетраенето на гражданския сумрак е 28 минути.
По
делото е представена и приета като доказателство Писмо изх. № 94-00-956/29.07.2021г. от Агенция „Пътна инфраструктура“,
Областно пътно управление – С.З. с приложена към нея схема за вертикална
хоризонтална маркировка на път I-5 от км.191+050 до км.192+000 към дата
16.09.2017г.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетеля И. И. И. сочи,
че не е бил
очевидец на самото ПТП. Същият ден бил на сватба на К.* ханче и към 5 - 6 часа
следобед, тъкмо се смрачавало и излязъл с братовчед му С. отвън на паркинга да
пушат, като в този момент преди да излезе от самото заведение се чул трясък и
отишли да видят какво е станало. Било на смрачаване, имало една крушка на самия
паркинг, но тя не можела да освети напълно пътното произшествие. Установява, че
Ханчето е на около 100 метра от катастрофата, виждал се Буса
и като излезли тръгнали към катастрофата. Имало две момчета на пътното платно,
които си говорели и като отивали към тях, една кола в посока К. – Ш. прегазила
едното момче, преминала през него. Когато отишли на самото произшествие, Буса бил спрян малко по-надолу, каруцата била зад Буса разпарчосана и коня бил от
другата страна на пътя в насрещното в канавката. Едното момче от каруцата било
на пътното платно от Ш. за К., другото момче в другото пътно платно, а шофьорът
на Буса бил в страни. Твърди, че те си бърборели нещо
и едната кола го прегазила и не спряла - продължила си по пътя, все едно, е минала
през бабуна. На паркинга имало Рокерка
и доста мотористи. Рокерката излезнала
и пипнала единия да провери дали е жив и в този момент друга кола прегазила
другия от коруцата в обратна посока от Ш. за К.. Твърди,
че видял само първото прегазване, второто не можал да види, защото бил обърнат с
гръб. Бил на около 2 метра, движението било интензивно не било спряно, даже щели
да блъснат полицая. Говорили си мъжете, които бяха на пътното платно. Никой не
се опитал от пострадалите да се надигне. Никой не се опитал да издърпа
пострадалите. По надолу преди Буса било спряно такси
в посока К.. В посока Ш. - К. първо били пострадалите, после Буса накрая таксито, всички били по към Ш.. Сочи, че пострадалите
нямали светлоотразителни жилетки, каруцата била
разрушена, но нямаше нищо отразително.
Свидетелят Р.А.М. сочи, че заедно отраснали с М. и знае Д. от малка.
Чули за пътния инцидент същата вечер, който станал 2017г. през м. септември. М.
много се грижел за Д., той работел дърводелец в Дърводелски цех. Тя израснала
само с баща си и баба и дядо, но повече се грижел баща й, той я издържал.
Изцяло М. ходел на родителски срещи, той бил абсолютно всичко за Д., той и бил
надеждата, майката не се грижела за нея. М. нямал други деца единствено Д., тя
била гледано дете от баща си, от баба си и дядо си. Ищцата плачела за баща си.
Всеки ден ходи на гробищата.
Свидетеля С. Л.Ч. установява,
че познава М., и знае за пътния
инцидент, който се случил с М. през есента на 2017г. М. бил добър, спокоен
човек, работел в една дърводелска фирма, Сочи, че майката на ищцата я
изоставила на месец и нещо и бащата я отгледал с помощта на неговите родители -
бабата и дядото. За всичко се грижел баща й и дядо й доколкото могат. Връзката
им била като между баща и дъщеря, той нямал други деца, живеели заедно. Д.
живеела заедно с баща си, разбирали се. Твърди, че ищцата пази спомени за баща
си, правят помени, на гробища ходят. Тя продължава да плаче.
Третото лице помагач В.Х.Б. на
зададените му въпроси по чл. 176 от ГПК отговаря следното: карал зад таксито посока
К.. Мястото станало точно на К.* ханче, карал на къси светлини, привечер по
тъмно. Точно на разклона има ограничение 50 км/ч, пътя прави един десен завой и
както карал изведнъж след подминаването на завоя изведнъж таксито набило
спирачки и отбило към банкета и за да избегне удара с него отбил в ляво и се чуло
дум. Каруцата не видял.
Докато слезе от буса, със слизането долу А. слезнал
преди него и бил целия в кръв и видял, че е жив. Уплашил се и хукнал нагоре и видял
как го дърпали единия човек, двама го били хванали и го издърпвали към
източната страна на мантинелата и в този момент видял кола, която минала през
него. Не може да каже каква била колата, защото вече било тъмно, обаче видял
стоповете как светнали намалил малко и продължил. Видял с очите си как преминали
през телата, имало човек и от другата страна паднал на земята.
На таксито стоповете го
заслепили, отбил. Отклонил автомобила към банкета за да не удари таксито, без
да натиска спирачка.
Каруцата била разпарчетосана.
Твърди, че се движил с нормална скорост на нормална дистанция, но тъй като
таксито набило рязко спирачките, естествено дистанцията се намалила. Движил се
в неговата лента в средата. Твърди, че само коня ударил. Каруцата нямала светлоотразители, не видял такива.
След маневрата за избягване
на таксито, ударил коня и тогава се счупило предното стъкло. След като се счупило
предното стъкло се обърнал на дясно, гледал светлините и спрял на разстояние.
Не видял хората, които били в каруцата.
Свидетеля А. Е.Д., установява,
че си спомня за ПТП настъпило на 16.09.2017 г.. Било надвечер, вече се стъмнявало,
било сухо време и се движили с бус с В.. Той бил
шофьора, а свидетеля пасажер. Движили се от Ш. към К.. Малко след кръстовището
за К. се залепили след едно такси и карали зад него и малко след това
кръстовище има уширение на пътя, но на завоя преди да
излязат на ханчето, таксито рязко отбило в дясно въпреки, че там няма нито отбивка, нито спирка. В. се опитал да го избегне и завил
волана на ляво и веднага след това се чул трясък, който помислил, че са ударили
таксито, защото блеснали стоповете на таксито и нямало време да се реагира. След
това разбрал, че са ударили кон с каруца, но в момента не разбрал, защото при
удара си ударил главата в предното стъкло и станало цялото на паяжина. Започнало
да му тече кръв на лицето. Не можал да разбера В. как успял да спре, и след
това той тръгнал нагоре за да види какво става, а свидетеля останал в буса. В последствие разбрал от таксиметровия шофьор, че
каруцата е изскочила пред него от това уширение.
Каруцата се движила от ляво на дясно на пътното платно от уширението.
Твърди,
че буса се движил в средата на платното близо до осовата линия, защото спазвали дистанция. В момента на
разминаването с таксито станал удар.
Свидетеля
С.Т.Ч. установява, че бил на сватба и излязъл с един братовчед да пуши и видяли много хора на шосето. Разбрали, че е станало пътно –
транспортно произшествие и отишли по-близо. Видял двама души да лежат на
пътните ленти, единият от ляво, другият от дясно. Била точно по средата на пътя
между двете ленти, единият каза „нищо ми няма“, а другият „много ми е зле“.
Видял една блъсната каруца, конят бил от лявата страна, имало и бира-пвц. Имало един бял бус
по-напред от каруцата спрял от дясната страна, някаква друга кола от горе се
спускала, даже щяла да удари един полицай и всъщност тя ги прегазила. Твърди,
че двамата души, които били, паднали били живи. Видял единият, че бил прегазен,
неразбрал какво е станало с другия.
По делото са назначени първоначална и повторна
САТЕ.
От първоначалната САТЕ се
установява, че Лек автомобил Мерцедес Спринтер
се е движил по път I - 5 в посока от с.К. към гр. К. - от север на юг. Каруцата
се е движила в посока от мотел „К. ханче“ към с К. -
от югозапад на югоизток.Мястото на първоначалния удар между т.а. Мерцедес и ППС
с животинска тяга-кон с каруца с peг. № *** в надлъжно разположение
се намира на около 35-36 м южно от приетия ориентир, а напречно на около 0.8-1
м източно от разделителната линия на платното за движение - в противоположната
лента на движение. Видимостта -максималната - за водача на лек автомобил
„Мерцедес в предвид ландшафта и, растителността западно от пътя, както и
наличието на движещ се пред него друг лек автомобил е била по отношение на
движещата по уширението каруца е около 30
метра.Видимостта за водача на каруцата по отношение на лек автомобил Мерцедес Спринтер е около 30 метра максимум, но той е имал
възможност да се съобрази с наличието на светлини излъчвани от фаровете на
автомобила преди това разстояние.Основните технически причини за настъпване на
конкретното ПТП са: навлизане в срещуположната лента на движение от страна на
т.а. Мерцедес на пътен участък където такава маневра не е разрешена.
Навлизането в срещуположната лента на движение от страна на т.а. Мерцедес може
да бъде в причинно-следствена връзка с неспазването от страна на водача му на
минималната безопасна надлъжна динамична дистанция с предно движещия се
таксиметров автомобил м. Дачия. Навлизане на ППС с
животинска тяга-каруца с кон с peг. № *** на първокласния
път, без водача й да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на
другите участници в движението. Каруцата
не е била оборудвана със светлоотразители за през
деня и през нощта видно от материалите по ДП. В конкретния случай водача на ППС
с животинска тяга - каруца с кон е следвало преди да навлезе на първокласния път
да се съобрази с местоположението и скоростта на другите участници в движението
и при необходимост да пропусне тяхното преминаване.Тъй като в случая същия е
имал техническа възможност да възприема другите участници в движението, следва
да се приеме, че е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП-то като за целта е следвало да предприеме навлизането на платното за
движение при липса на други участници в движението. Удара за водача на
каруцата, ако не е излязъл внезапно на пътното платно е бил предотвратим.
От повторната САТЕ се установява, че Механизмът
на ПТП е следния: На 16.09.2017 г., около 20:00 ч по първокласен път I-5 гр. К. - гр. К. в посока юг се е движел т.а. марка „Мерцедес“ ,
модел „Спринтер“ с peг. № ***, управляван от
В.Х.Б.. Товарния автомобил се е движел зад лек автомобил при дистанция от около
8-10 м (съгласно показанията на Д.). След излизане от много плавен десен за
автомобилите завой и движение по прав равнинен участък, МПС-то пред товарния
автомобил Мерцедес предприема спиране. Малко по късно в момент, когато товарния
автомобил Мерцедес се е намирал на около 78 м преди мястото, на около 90 м
преди моментната траектория на каруцата, при движение със скорост от около 76
км/ч и опасна зона за спиране от около 74 м, водача предприема отклоняване на
автомобила на ляво. В същото това време от асфалтова отбивка,
намираща се откъм дясната страна спрямо посоката на движение на МПС от отбивка с уширение,
представляваща вход - изход от мотел „К.ско ханче“ към главния път косо с направление напред и
наляво се движи ППС с животинска тяга (каруца) с per. № ***. В каруцата
са били М.А.М. и М.С.Б.. Малко по късно настъпва удар, като ударът се е
реализирал между челната част на товарния автомобил и коня, водещ каруца след
себе си на около 24,3 м южно от мерната линия на ориентира в зоната от 0,95 м
западно до 0,95 м източно от разделителната осева линия. Към момента на удара
товарния автомобил е заемал равни зони от по 0,95 м от двете ленти за движение,
с надлъжна ос съвпадаща с оста на платното за движение. Към момента на удара
механичната система (коня с каруцата) са били разположени косо на ляво спрямо
посоката си на движение под ъгъл около 128-132° спрямо оста на платното за
движение. Към момента на удара коня е заемал около 0,95-1,0 м от източната
лента за движение (ширина на лентата 4,2 м), а каруцата и останалата част от
коня около 2,5 м от западната лента за движение (ширина на лентата 3,7 м). След
удара предвид значително по- голямото си количество на движение товарния
автомобил продължава движението си напред, отлага следа от работна течност по
асфалтовата настилка вследствие на деформациите по челната си част и спира в
дясната част извън платното за движение в обособено уширение.
След удара каруцата се връща назад и надясно спрямо посоката на движение на
товарния автомобил, със силна ротация по посока на часовата стрелка, гледано
отгоре. По време на тази фаза изпадат возещите в нея М. и Б., които се установяват
на платното за движение. След удара коня се отделя от каруцата и се отхвърля
напред и наляво спрямо посоката на движения на Мерцедес. Последния се
установява в източната крайпътна канавка. Посоката на движение на товарния автомобил е от север на юг, а на
каруцата от запад на изток.
Ударът се е реализирал между челната
част на товарния автомобил и коня, водещ каруца след себе си на около 24,3 м
южно от мерната линия на ориентира в зоната от 0,95 м западно до 0,95 м източно
от разделителната осева линия. Към момента на удара товарния автомобил е заемал
равни зони от по 0,95 м от двете ленти за движение, с надлъжна ос съвпадаща с
оста на платното за движение. Към момента на удара механичната система (коня с
каруцата) са били разположени косо на ляво спрямо посоката си на движение под
ъгъл около 128-1320 спрямо оста на платното за движение. Към момента на удара
коня е заемал около 0,95-1,0 м от източната лента за движение (ширина на
лентата 4,2 м), а каруцата и останалата част от коня около 2,5 м от западната
лента за движение (ширина на лентата 3,7 м).
Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на каруцата на
платното за движение;
Съгласно данните по делото, относно
конкретната дата и час, товарния автомобил Мерцедес се е движел в нощни условия
с включени светлини на фаровете си, като видимата пред водача зона е била
обособена от формата на осветената от фаровете пред него зона. Относно видимата
пред каруцата зона, няма данни за наличие на източник на светлина, закрепен в
предната и част, който да формира видима за водача зона.
По делото няма данни, дали каруцата е
оборудвана със светлоотразителни елементи.
Техническата причина за настъпване на
ПТП е навлизането на каруцата на платното за движение при наличие на движещи се
по него МПС. Дали това навлизане е било внезапно или не, не
е в моята компетенция.
Отговорено е на поставените в предходната експертиза въпроси.
Изчислени са съответните скорости и отстояния, както
и динамичното разположение на Буса от момента на
предприемане на действия от водача му за отклоняване на ляво до мястото на
удара.
Ако се има на предвид последното дърво спрямо посоката на движение
на товарния автомобил Мерцедес преди отклонението за К.* ханче, то разстоянието
от мерната линия на ориентира до дървото е около 31 м, респ. от началото на уширението до дървото - Видно от приложените фотоматериали,
характеристиките на дървото в различните времеви интервали е била различна -
различна геометрична характеристика, гъстотата и степента на разлистване. Тези
параметри имат значение за определяне на видимостта за водачите на дясно при
движение от север на юг. Тъй като няма данни в протокола за оглед на ПТП за
характеристиките на дървото към момента на ПТП, то няма как да бъде извършен
динамичен и кинематичен анализ за изследване на видимата за водачите зона.
По делото са назначени
първоначална и повторна СМЕ.
От първоначалната СМЕ се установява, че при
починалия М.Б. след извършена съдебномедицинска аутопсия са установени: Гръдна
травма - охлузвания и кръвонасядания по кожата на
гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете гръдни
половини, контузия на двата бели дроба, контузия на сърцето, разкъсване на
аортата, набиране на кръв в двете плеврални кухини.
Коремна травма - охлузвания и кръвонасядания на
корема, разкъсване на левия прав коремен мускул, разкъсване на левия бъбрек,
разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб,
разкъсване на опорака на дебелото черво и корена на
тънките черва, набиране на кръв в коремната кухина. Черепномозъчна
травма - охлузвания и разкъсноконтузна рана на
лицето, охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на двете устни на устата, избиване на
двата горни втори зъба, кръвонасядане на меките черепни покривки в челната
област, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Счупване на десните странични
израстъци на I и III поясни прешлени. Разкъсноконтузни
рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Причината
за смъртта на М.Б. е тежка съчетана гръдна и коремна травма, несъвместима с
живота. Всички установени гореописани в отговора на въпрос № 1 травматични
увреждания, са получени по съчетан механизъм при настъпване на конкретното
произшествие, а именно от удари на тялото в предмети при настъпило ПТП между
автомобил и каруца, в която Б. е бил пътник, и удари от падане от каруцата и последващо прегазване.
От повторната СМЕ се установява, че към
момента на настъпване на смъртта Б. е имал концентрация на етилов алкохол в
размер на 2,28 %о. Тази концентрация е в границите на средна степен алкохолно
опиване (1,50-2,50), характеризираща се със значителни нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, признаци на
потискане на централната нервна система.
Ако има смисъл уточняването на количеството и
качеството на консумираната напитка следва да се извърши изчисление по
формулата на Видмарк А=С.Р.г , в която А е търсеното
количество в грама чист етилов спирт, С - установената концентрация в промили,
Р - телесната маса, г - коефициент на съотношението, който при мъжете е 0,7.
Телесната маса е неизвестна и следва да се приеме условно за 75 кг. След
съответно заместване се получава резултат 115 гр., което се съдържа в около 400
мл концентрат, консумиран непосредствено преди ПТП. Това количество може да е
било и повече, ако консумацията е започнала по-рано.
На поместената по-долу схема са отразени външни
увреждания, които са присъщи за прегазване от колело на автомобил, преминало
напречно през долната част на гръдния кош и горната част на корема. Описаните ивицести охлузвания, разположени напречно (или хоризонтално
при изправено положение на тялото), и подлежащо разкъсване на левия прав
коремен мускул, са причинени от колело на автомобил, а не от детайли от купето
на автомобил при блъскане на пешеходец. Ако пешеходец или както в случая водач
на конски впряг е блъснат от МПС не е възможно да се очаква такова групиране и
подреждане на ивицести охлузвания. Друг признак за
въздействие от протектора на гумата е ширината на засегната зона. Тя е
разположена от ниво 95 см. До ниво 127 см. От петите. Така се оформя ивица от
32 см, което кореспондира с форма и размер на колело на автомобил.
Друг
аргумент в полза на извода за прегазване е находката в гръдната и коремната
кухина. Счупени са всички ребра по различни линии. Счупена е гръдната кост
напречно. Вътрешните органи са силно увредени е признаци на размачкване.
Счупени са десните странични израстъци на I и III поясни
прешлени, които са покрити с мускулатура и защитени от повърхностни травми. Комплексният
анализ на всички увреждания стига до извода, че гръдната и коремната травма са
получени при прегазване от колело на МПС, преминало напречно през тялото на Б..
Уврежданията, причинени от това прегазване са и причината за смъртта, настъпила
скоро след прегазването.
3.
Травмите получени при първоначалния удар между товарния автомобил и коня, преценени
изолирано от травмите получени при следващо прегазване,
Освен гръдната и коремната травма, причина за смъртта,
пострадалият е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки; охлузвания и разкъсно-контузна
рана на лицето; охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на двете устни на устата, избиване
на два горни предни зъби, кръвонасядане на меките черепни покривки в челната
област. Сама по себе си тази травма не е специфична и не е възможно да е
определена като получена от удар с детайли от каруцата или детайли от МПС.
Такава травма е възможно и най-вероятно да е получена при падането върху
терена. Доказателство за това е, че тя не е тежка. Невъзможно е при блъскане от
висок автомобил да се получат толкова тежки увреждания в гръдния кош и корема,
а изолирано от тях в областта на главата уврежданията да са многократно
по-леки. Би трябвало да има счупване на черепа и по- тежки увреждания на
мозъка. Ако Б. беше получил единствено и само уврежданията в областта на главата,
най-вероятно щеше да бъде излекуван и нямаше да настъпи смъртен изход.
В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че всички травми като се анализират в цялост, тези, които са
причинили смъртта са увреждане на гръдни и коремни органи, те не могат да се
получат при падане, а данните и от повърхностните увреждания сочат за
прегазване. Увреждания от падането не могат да се отдеференцират,
тъй като при падането са по-повърхности и се наслагват в тези при прегазването
и от натиска на автомобила. Има черепно-мозъчна травма, може да се получи и в
процеса на прегазване, но по-вероятно е да е от падане изразяваща се от
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, може да се получи от падане от собствен
ръст. Чисто теоретично, ако разглеждаме падане от каруца, това е падане от
малка височина също може да се получи такава черепно-мозъчна травма. Всяка една
ударена глава може да причини състояние, което застрашава живота, кръвоизлива
под меките мозъчни обвивки сочи, че е приложена някаква енергия, обичайно
такива пациенти оцеляват, но има описани случаи дори при падане от собствен
ръст причинил такъв кръвоизлив може да причини смърт. Ребрата са твърде много,
изолирано погледнато, ако се абстрахирам от всички други данни от делото,
толкова счупени ребра могат да се наблюдават и при механизъм на блъскане на
пешеходец от автомобил, но тогава обичайно да е съпроводено с по-тежка черепно
- мозъчна травма. Комплексният анализ на всички увреждания сочи, че ребрата,
гръдната кост, прешлените, аортата, бъбрека, черния дроб, слезката
са понесли много по-голяма кинетична енергия и в комбинация с повърхностните
увреждани сочи, че през тялото е минало колело от автомобил. При падане може да се получат изолирани
счупвания на ребра, в този случай е възможно при падане да се счупят ребрата и
на база на прегазването след това да са счупени всичките. Аортата е увредена по
индиректен механизъм, а не от ребрата, от натиск върху гръдната кухина, тъй
като тя съдържа кръв под огромно налягане.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Видно от данните по
делото, е образувано ДП №1090/2017г. по описа на РУ-К. което към настоящия
момент не е приключило с окончателен акт. Поради това и в случая няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание
чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като тези
обстоятелства следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото
производство.
Сложният
фактическия състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко кумулативно
свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключва приложението на
института, респ. не води до ангажирането на деликтната
отговорност на причинителят. Вината е единият елемент от фактическия
състав при непозволеното увреждане и е свързана с психологиче*
поведение на лицето или лицата, причинили увреждането или в резултат
на което е станало увреждането, имащо самостоятелна правна важимост.
В граждан* законодателство е установен принципа
залегнал в чл.45 ал.2 от ЗЗД, според който във всеки случай на непозволено
увреждане, вината на причинителят се предполага до доказване на противното. Оборимата законова презумпция за вина на
причинителят на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалият -
щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля
тежестта на доказване на причинителя в случая ответникът, който за да се
освободи от отговорност трябва да установи, че въпреки причинените
вреди няма вина за настъпването им. В конкретния казус съдът приема
презумпцията за необорена.
В конкретния случай
съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има изцяло пострадалия М.Б.. Това се
установява както от СМЕ, САТЕ, така и от свидетелските показания, поради което
липсва причинно-следствена връзка между поведението на водача на товарния
автомобил и вредата – смъртта на М.Б..
Вещото лице по
назначената САТЕ сочи,че техническата причина за настъпване на ПТП е
навлизането на каруцата на платното за движение при наличие на движещи се по
него МПС. Освен това, безспорно е установено по делото, че пострадалия е
употребил значително количество алкохол. От повторната СМЕ се установява, че към момента на настъпване на
смъртта Б. е имал концентрация на етилов алкохол в размер на 2,28 %о. Тази
концентрация е в границите на средна степен алкохолно опиване (1,50-2,50),
характеризираща се със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, признаци на потискане на
централната нервна система. Следва освен това да се отбележи, че пострадалите нямали светлоотразителни жилетки, а по каруцата нямало нищо светлоотразително.
Това налага извода, че пострадалия М.Б. не
само е виновния за ПТП водач, но и в значителна степен е застрашил живота и здравето
на останалите участници в движението.
Ето защо, настоящата
съдебна инстанция приема, че от страна на соченото за делинквент
лице /В.Х.Б./ не са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С оглед на обстоятелството, че ответникът
е оборил презумпцията за виновност, следва да се приеме, че не са налице
задължителните кумулативно предвидени елементи от отговорността по този законов
текст.
Поради това за ответника Г. – гр. С. не е възникнала отговорността да заплати претендираното от ищцата Д.М.Б. обезщетение в размер на 160 000 лв., частичен от заявените 180 000 лв., представляващо неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, вследствие смъртта на М.Б. и искът й следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва, предвид горните мотиви, де се отхвърли и направеното при условията на евентуалност искане, а именно да се ангажира отговорността на ответника, ако вредите са причинени от МПС, което не е установено.
Предвид
неоснователността на главното вземане, следва да се отхвърли и претенцията за акцесорното за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която се
претендира по отношение на ответника Г. – гр. С., считано от 08.02.2018 г..
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от
ГПК ищцата Д.Б. следва да заплати на
ответника Г. и 2558 лв., разноски по делото.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.М.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. П.К. против Г., БУЛСТАТ ***, с
адрес гр. С. ***, представлявано от *** за заплащане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в размер на 160 000 лв., частичен от заявените 180 000
лв., изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие смъртта на М.С.Б. при ПТП от 16.09.2017 г. причинено от В.Х.Б.
или друго неустановено МПС, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 08.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.,
БУЛСТАТ ***, с адрес гр. С. ***, представлявано от *** направените в настоящото
производство разноски в размер на 2558 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника - В.Х.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………