№ 10640
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110128989 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. Н П е предявил срещу ответника К. К. Г – П с ЕГН **********, с адрес: гр. С....,
следните искове:
Да се признае за установено, че К. К. Г – П дължи на „Т“ ЕАД следните суми: 1572, 97 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.02.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 21.03.2016г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
233,71 лв. за периода от 31.03.2013г. до 10.03.2016г., представляващи ½ от задължението по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2016г., издадена по
ч.гр.д. № 15482/2016г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.
Иска се присъждане на сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски, и
възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответника К. К. Г – П е наследник по закон на К Г П срещу когото по
ч.гр.д. № 15482/2016г. на 31.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК като клиент на топлинна енергия за битови нужди за имот,
находящ се в гр. С..., с аб. № .... К П е починал в хода на делото и на негово място като
длъжници са конституирани дъщерите му - К. К. Г – П и Е К. Г. По отношение на Е Г е
издаден изпълнителен лист, а за длъжника К. К. Г – П на „Т“ ЕАД са дадени указания за
предявяване на иск, поради постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. По установителните
искове, предявени в срок, тече настоящото производство. Ищецът счита, че като наследник
на К Г ответницата следва да заплати ½ от сумите по издадената заповед за изпълнение на
1
парично задължение. Отделно от това твърди, че К Г – П е потребител на топлинна енергия
за посочения имот като се позовава на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Ответницата чрез пълномощник е депозирала отговор в срок, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. К. К. Г – П счита, че предявените срещу нея искове са без
правно основание, при липса на облигационна връзка. Сочи, че не са представени
доказателства, че тя е собственик или ползвател с учредено право на ползване на процесния
имот, за процесния период от време. Излага съображения за това, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че тя е приела оставеното й наследство. Счита, че клаузата на чл. 33, ал. 1 от
общите условия за продажба на топлинна енергия, на които се позовава ищеца е нищожна,
защото противоречи на принципа на добросъвестност и внася неравновесие в правата и
задълженията на страните. Счита, че производството по делото следва да се прекрати, тъй
като заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена срещу починало лице. Не
оспорва количеството потребена топлинна енергия, нито твърди, че задължението е платено.
Предявените от „Т“ ЕАД срещу К. К. Г – П обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове са по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за посочените по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2016г. по ч.гр.д. № 15482/2016г. по описа на Софийски
районен съд, 30-ти състав.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното от фактическа и
правна страна:
Ответникът К. К. Г – П е дъщеря и наследник по закон на бившите жители на гр. София -
С Ц Па, починала на 28.04.2018г. и на К Г П, починал на 28.04.2016г. Двамата са били
собственици на процесния по делото имот, за който ответницата не спори, че е бил
топлоснабден. Същият представлява апартамент № 11, находящ се в гр. С.... Правото на
собственост е придобито с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти на 13.09.1990 година. Ответницата не ангажира
доказателства за това, че се е отказала от наследството, оставено от родителите й, а
качеството й на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ се доказа от
приетия като доказателство по делото договор относно собствеността на процесния имот и
качеството й на наследник по закон на собствениците му. К. Г - П е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ като собственик на ½ от процесния топлоснабден
имот, съобразно събраните писмени доказателства, в който имот е осъществено дялово
разпределение на топлиннта енергия, доставена от ищецът. Затова тя дължи да заплати
тяхната цена. Неоснователни са възраженията на ответницата за неравноправност, при
изчисляване на цената на топлинната енергия и съобщаването й на потребителите й,
съгласно чл. 32, ал.1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия, при които „Т“ ЕАД продава топлинна
енергия за битови нужди. Същите въвеждат правила за определяне на цената на услугата
след извършване на реален отчет за доставената съответно използвана топлинна енергия и
2
срок за заплащане на дължимите месечни суми, въз основа на фактури до които абонатите
имат достъп. Качеството на длъжник на ответницата по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2016г. по ч.гр.д. № 15482/2016г. произтича от
обстоятелството, че производството, по което е издадена е образувано на 21.03.2016г. срещу
наследодателят й К П преди смъртта му, настъпила в хода на делото на 28.04.2016г., а К. К.
Г – П е конституирана като страна по същото на осн. чл. 227 от ГПК, съгасно който когато
страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. При
изложените съображения, предявените срещу К. Г – П искове следва да се уважат като
основателни и доказани, както и същата следва да заплати като разноски платена по
настоящото дело държавна такса от 36, 13 лв. Разноски за юрисконсулт не се дължат от този
ответник, тъй като присъденото такова на другия длъжник по заповедта от 178, 23 лв. е
достатъчно по размер.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по исковете, предявени от „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу К. К. Г – П с ЕГН **********, с адрес: гр.
С...., по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД че К. К. Г – П дължи
на „Т“ ЕАД следните суми: 1572, 97 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.02.2013г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.03.2016г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 233,71 лв., за периода от 31.03.2013г. до 10.03.2016г.,
представляващи ½ от задължението по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 31.07.2016г., издадена по ч.гр.д. № 15482/2016г. по описа на Софийски районен
съд, 30-ти състав.
ОСЪЖДА К. К. Г – П с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., да заплати на „Т“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторени по делото разноски в
размер на 36, 13 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ищеца „Т“ ЕАД – „Н“
АД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3