№ 110
гр. Плевен, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
и прокурора Сн. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Частно
наказателно дело № 20224400200015 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:52 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ДР. Т. М. доведен от затвора – Плевен, се явява лично.
Явява се адвокат С.И. от АК – София, с пълномощно от днес.
За ЗАТВОРА – град Плевен се явява ЗНРНОД Н.В.К., със Заповед № 1-97/17.01.2022
година.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Плевен се явява прокурор С.Г..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗНРНОД Н.В.К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ДР. Т. М.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
ДР. Т. М. – роден на *** година в град Р., с постоянен адрес: град София, община
Столична, ул. „***“ №20, български гражданин, с висше образование, ЕГН **********.
Съдът разяснява на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
1
ЗНРНОД Н.В.К.: Нямам искания за отвод на председателя на състава, съдебния
секретар и прокурора. Имам искане за разпит на свидетеля М. И. П., който водим и моля да
бъде допуснат до разпит.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния секретар.
Нямам искания. Не се противопоставям да бъде допусната до разпит свидетелят.
АДВ.И.: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния секретар. Не се
противопоставям да бъде допусната до разпит свидетелят. Представям и моля да приемете
копие на сертификат от Кеймбридж за защитата на степен на знания по английски език на
ниво С и В2; копие на сертификат за завършен 3 месечен обучителен курс по английски
език първо ниво; копие на сертификат за участие в програма за „Превенция на
разпространение на хив и спин“ по програмата в местата за лишаване от свобода,
Удостоверение издадено от фондация “Врата на надеждата” за завършен курс по
литературно творчество, предложение на фирма „***“ ООД – Р., която предлага работа на
лишения от свобода, след като напусне пенитенциарното заведение, протокол от съдебно
заседание проведено на 28.04.2021 година, по ЧНД №244/2021 година, като на стр. 16
лишеният от свобода е изразил подробно становището си във връзка с престъплението, за
което е осъден и което от друга страна има отношение към настоящото производство, тъй
като той подробно обосновава какво му е отношението към извършеното деяние. Там
изразява дълбоко съжаление и посочва, че не одобрява постъпката си по никакъв начин,
както и занапред не желае да допуска подобни прояви. Администрацията на затвора е
присъствала на това ЧНД и следва да е запозната с това обстоятелство.
Представям също така и писмо с Изх. №11664/11.01.2021 година, по описа на
омбудсмана на Република България, което представлява писмо до мен като адвокат, в което
писмо се изразява подробно отношението към начина по който е третиран и продължава да
бъде третиран лишеният от свобода, като заповедта, с която той е приведен от затвора в
София към затвора в Плевен също е обект на разглеждане и в тази връзка е дадена
препоръка на Министерството на правосъдието, да отмени заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Ноторно известно е, че омбудсманът е доц. и д.ю.н. Той е запознат с
работата и поведението на лишените от свобода в затвора в град София и изразява
положително отношение и счита, че третирането на което е подложен лишеният от свобода
и преместен в затвора в Плевен, не следва да бъде такова, като подробно се мотивира.
Представям също така и писмо от С.З.Б., който се намира в затвора – Белене, но се е
намирал миналата година в затвора –Плевен и който пожела да ми изпрати това писмо, за да
ме уведоми, че относно Д.М. е имало активни мероприятия от страна на затворническата
администрация, за да изглежда поведението му недобре в направените становища и отчети.
Виждаме в действително такова действие и Б. посочва причината. Д. е станал жертва на
двама лишени от свобода, на които е било поръчано да го „наредят“, за да може той да не
регистрира положително отношение. Единият го е предизвиквал многократно към
физическо насилие, въпреки това не е бил наказан.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, моля всички доказателства да се
2
приемат с изключение на отговора от омбудсмана на Република България, както и писмото
от Б..
ЗНРНОД Н.В.К.: Уважаеми господин председател, не възразявам да бъдат приети,
изключая писмото от омбудсмана на Република България, както и писмото от Б..
АДВ.И.: Доколкото производство е наказателно и не е с нищо по-различно от
останалите производства, следва да имаме възможност да сочим и да събираме всички
доказателства, които считаме за относими към предмета на настоящото производство. Ето
защо считам, че всичко което сме представили е относимо и всяко едно от представените
доказателства пояснява обективната истина. Нито прокурорът, нито представителят на
затворническата администрация не поясниха защо не бива да бъдат приети тези
доказателства, които представих. Ето защо считам изявленията им за необосновани.
Писмото на лишения от свобода Б. представлява негови изявления с негови виждани и
неговото съдържание хвърля светлина върху случаи, върху които на лишения от свобода са
отправени обвинения, които са били скалъпени. Освен това не виждам защо да не бъде
прието становището на омбудсмана на Република България. Моля да бъдат приети всички
представени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: В днешното съдебно заседание се събират данни за отрицателно или
положително поведение на осъденото лице, във връзка с престоя му в затвора – град Плевен
и град София. В писмото от Б. се съдържат твърдения за извършени нарушения или
престъпления от длъжностни лица в затвора –Плевен, което не е относимо към настоящото
дело. В писмото от омбудсмана се съдържа информация за нарушения на служители от
администрацията на затвора, като считам че липсва основание да бъдат приети към
настоящото производство.
АДВ.И.: Считам, че всички доказателства следва да бъдат събрани - както
положителни, така и отрицателни и обстоятелството, че в тези документи се съдържа
информация за някого, съдържа се. Това не прави доказателства по-малко важни и ценни. Те
имат отношение към поведението на Д.М. и най-вече имат отношение към оценката на
неговото поведение от администрацията, както на затвора в София, така и на затвора в
Плевен.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ДР. Т. М.: Няма да правя отвод на председателя на
състава, съдебния секретар и прокурора. Не се противопоставям да бъде допуснат до разпит
свидетеля. Смятам, че писмото на омбудсмана показва защо се споменават негативни неща
спрямо мен. Поддържам становището на адвоката ми.
СЪДЪТ намира, че съдебното следствие следва да бъде открито и с оглед изясняване
обстоятелствата по делото, да бъдат приети представените от защитата на лишения от
свобода писмени доказателства, както и да бъде допуснат до разпит свидетелят М. И. П.,
поради което
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото сертификат от Кеймбридж за завършен курс по
английски език ниво С и В2; копие на сертификат за завършен обучителен курс по
английски език първо ниво; копие на сертификат за участие в програма за „Превенция на
разпространение на хив и спин“, Удостоверение издадено от фондация “Врата на
надеждата” за завършен курс по литературно творчество, предложение на фирма „***“ ООД
– Р., протокол от съдебно заседание проведено на 28.04.2021 година, по ЧНД №244/2021
година, писмо с Изх. №11664/11.01.2021 година, по описа на омбудсмана на Република
България, както и писмо от С.З.Б., понастоящем в затвора – Белене.
ДОКЛАДВА молбата на лишения от свобода ДР. Т. М. за УПО.
ДОПУСКА в качеството на свидетел М. И. П..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
М. И. П. – 50 години, неосъждан, без родство.
Съдът разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290 от НК и
същия обеща да говори истината пред съда.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ М. И. П.: Преди постъпването си в ЗОЗТ
„Вит“ лишеният от свобода е изтърпял присъдата си в затвора София. Още
при постъпването си е включен в групова работа. До момента изпълнява
добре поставените му задачи. Включва се и участва активно във всички
културно масови и спортни мероприятия. На този етап лишеният от свобода
няма награди и наказания, но през месец март има докладна записка срещу
него за настройване на останалите лишените от свобода против работата в цех
– шлайф на чугунени отливки и негативно отношение към трудовия процес.
По отношение на жертвата на престъплението, лишеният от свобода не
проявява емпатия, все още липсва чувство за вина по отношение на
стореното. Съжалява по-скоро затова, че не е обмислил нещата. Планът на
присъдата се изпълнява, но на тази етап не е завършен. Включен е в програма
„Изграждане на асертивно поведение и умения за мислене“, Която предстои
да бъде завършена. На този етап корекционният процес не е завършил, планът
на присъдата не е изпълнен, рискът от рецидив и вреди е със редни стойности.
Демонстрира дискриминационни нагласи. Прикрит, силно завишена оценка.
Към администрацията има претенции. Рискът от вреди към другите лишени
от свобода – манипулативен, със стаена агресия, която може да се отключи.
Поради горното предлагам да оставите без уважение молбата за УПО на
лишения от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ЗНРНОД Н.В.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
4
АДВ.И.: Видно от справката от 21.01.2022 година, лишеният от свобода е изтърпял
общо всичко 13 години 6 месеца и 9 дни „Лишаване от свобода. При това положение, защо в
доклада е посочено, че не е налице първата от изискуемите предпоставки на чл.70 от НК?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Лишеният от свобода е придобил формално право за УПО,
което значи че е изпълнил първата предпоставка на чл.70 от НК. Не зная за кой доклад
говорите точно. Няма разминаване в становището. Администрацията на затвора не отрича,
че първата предпоставка на закона е изпълнена и е налице по отношение на лишения от
свобода.
АДВ.И.: Какво конкретно остава да изпълни подзащитният ми, но не е изпълнил до
този момент, за да бъде налице и втората изискуема предпоставка на чл.70 от НК?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Инспекторът който е подготвил становищата и аз заявихме,
че освен положителната страна, при лишения от свобода липсва чувство за вина, той
признава деянието, твърди че съжалява, но липсва емпатията и съпричастността към
жертвата. Говори хладнокръвно за убийството. Съжалява, че в момента е в затвора, но не
изказва съжаление към жертвата. Тази жертва има деца, внуци. Това липсва при него.
Абсолютно егоцентричен вариант на поведение. За да бъде изпълнена втората предпоставка,
не може да се говори за изпълнение или неизпълнение на определено поведение. Тук
говорим за личностови качества и особености на характера. Както по-горе споменах, при
него категорично липсва емпатия и съчувствие към жертвата, наблюдава се силно завишена
самооценка, пасивна агресия, която е изследвана с тестово изследване, така също е
регистрирана вследствие прояви при наблюдение във времето и в програмите, с който е
работено с лишения от свобода. Именно това е обстоятелството, което следва да да бъде
променено и осъзнато.
АДВ.И.: По какъв начин се насочва лишеният от свобода да преодолее тези негативи?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Той е бил включен в индивидуално корекционна програма
„Работа с осъдени“, работено е с инспектор, участва в програма „Асертивно поведение“ и
„Корекция в уменията за мислене“, в които лишения от свобода е активен, но особеностите
на характера все още се проявяват и те са отчетени. Заложено е да бъде включен в групова
работа „Агресивни правонарушители и работа за справяне с гнева“. Той е предразположен
да кумилира гняв от обидчивост, от нещо което е заложил и очаквал, а не се е случило, като
не се знае кога ще се отключи.
АДВ.И.: Кога разговаряхте с лишения от свобода за емпатията и отношението му към
жертвата? Запознати ли сте със съдържанието на протокола от предходното УПО, когато
лишения от свобода в съдебно заседание е изразил отношението си към деянието?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Разговаряла съм лично с него, когато постъпи в затвора в
град Плевен. Начинът по който описа правонарушението и деянието с подробности от
начало до край беше спокойно, без да има емоция. Липсваше каквото и да е усещане за
виновност. Запознах се с протокола, там е декларативно посочено, че осъзнава грешката, но
за мен липсва емпатия и усещане.
5
АДВ.И.: Това заключение по ваше усещане ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Това е заключение от работата през целия период от време с
лишения от свобода.
АДВ.И.: Бихте ли посочили кога проведохте разговор с лишения от свобода?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Нямам възможност да разговарям с всички лишени от
свобода. ИСДВР води срещи с всички лишени от свобода. Той лично е описал това в
предложението. Моите преки наблюдения са, че у лишения от свобода липсва емпатия, той е
по-интелигентен от останалите лишените от свобода. При мен беше описано подробно как е
извършено престъплението, без никаква емоция и реакция.
АДВ.И.: При тези събеседвания съставихте ли документ, в който да се отрази в каква
насока е протекъл разговорът и може ли да го представите?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Има документи в ГДИН, в които се отчита всяко поведение
на лишения от свобода. Тази информация е конфиденциална. Има документация която е
задължителна – психологическо изследване, както и документи, в които се регистрират
всички срещи проведени с лишения от свобода.
АДВ.И.: Този документ подписва ли се от лишения от свобода, щом там са отразени
и неговите изявления?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Когато срещите са регистрирани, документът се подписва
задължително. Психологическото изследване се провежда на база на методика „Тестово
изследване“ и не е необходим подпис на лишения от свобода.
АДВ.И.: При срещите, изявленията на лишения от свобода подписват ли се от него?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Не, при нас не е необходимо, ние сме експерти.
АДВ.И.: Моля да разясните какво имате предвид под завишената самооценка? Той
реално проявил ли ги е в нещо?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Лишеният от свобода демонстрира по-завишено
самочувствие и самооценка.
АДВ.И.: Той подиграва ли се на други лишени от свобода?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Предложено му е да бъде в помещение с лица от различен
етнос, в което категорично е отказал и явно е настроен с дискриминационни модели.
АДВ.И.: В сегашното му помещение има ли лица от различни етноси?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Във всички помещения има и лишеният от свобода явно
демонстрира дискриминационните си нагласи.
АДВ.И.: Има ли наказания за тях?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Не, няма наложени наказания. Причина да не работи в
шлайфа е това, че не понася роми и заяви категорично, че няма да нощува в едно помещение
с тях.
6
АДВ.И.: По отношение на самооценката, след като лишеният от свобода има
когнитивни възможности, осъществил ли ги е по някакъв начин в резултата?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Бих казала, че е малко над средното интелектуалното
развитие в затвора. В затвора му е дадена възможност да уплътнява времето и да направи
нещо за себе си.
АДВ.И.: В какво се изразява завишената самооценката?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Демонстрира превъзходство, чувства се специален в
отношението си към другите лишени от свобода, демонстрира потенциална елитареност,
манипулативен, дистантен е в непозната страна.
АДВ.И.: С какви думи е демонстрирал това?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Не общува с всеки един лишен от свобода. Участва в моя
група, която я водя лично. Показва се като по-специален, елитарен, надменен, показва че той
е повече от другите лишени от свобода със знания.
ПРОКУРОРЪТ: Напомням, че говорим за обобщени доклади, а не може да се иска от
свидетеля да се посочва конкретни думи.
ВЪПРОС на СЪДА: По какъв начин демонстрира своето си превъзходство над
останалите по време на курса, който сте водила?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Поведението му, когато някой каже, че нещо не е на
неговото ниво, когато другите по-бавно осмислят нещата, мимиките му, усмивката му. Това
са вид ролеви игри, в които се проявяват много личностови качества и в които лишеният от
свобода не може да се прикрие. В повечето случай той сам се издава.
АДВ.И.: В какви социално превъзпитателни дейности освен споменатите е бил
включен лишеният от свобода от настаняването си в затворническото общежитие?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Работил е в градина, като не винаги е бил много усърден.
Предложено му е работа в цех „Шлайф“, която е отказал по спомената вече причина по-горе
и има момент, в който е саботирал трудовия процес. Работено е с него в социална програма
и е включен в групова работа, която водя аз. Предстой включването му в друга, като аз ще
организирам група за справяне с гнева, в която считам, че следва да бъде включен.
АДВ.И.: Лишеният от свобода има ли правната възможност заложена в норматив, да
избира работата, която му се предлага?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Никой не го насилва по никакъв повод да работи. Той е
избрал градинарство и там работи. Каквато работа има в общежитието се предлага и
съответно лишените от свобода избират. В конкретния случай е било възможно „Шлайф“ и
„Градинарство“ и той е избрал последното.
АДВ.И.: Той депозирал ли е други искания, за да работи нещо друго?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Може би е депозирал за „полосар“, но там изискванията са
други и е необходимо да измине повече време.
7
АДВ.И.: Други молби за работа депозирал ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Психолог на затвора съм и не мога да кажа дали са били
депозирани други молби.
ВЪПРОС на СЪДА: Лишеният от свобода назначаван ли е в цех „шлайф“?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Не мога да кажа дали е назначаван. Предложено му е работа
там и той е отказал.
АДВ.И.: Може ли да посочите доказателства за манипулациите, който споменахте и
има ли наложено наказание в тази връзка?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: От текущия доклад от ИСДВР, през изминали периоди се
наблюдава доста динамика в поведението на лишения от свобода. През март направи опит за
саботаж, като се опитваше да въздейства демотивиращо на останалите лишени от свобода.
Доводът му беше, че работата в цех „Шлайф“ е много опасна за здравето. Лишените от
свобода са били привиквани и в разговор с М. им е било разяснено вредното действие и че
никой не може да ги накара да работя там против волята им. От работата щяло да им
изпадат зъбите и да се разболеят от тежка болест на белите дробове, както и ще ослепеят.
АДВ.И.: Този текущ доклад по повод какво е създаден?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: По повод препланиране на присъдата.
АДВ.И.: Запознат ли е лишеният от свобода и подписал ли се е на този доклад?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Не е необходим подпис на лишения от свобода в текущия
доклад. На база на този текущ доклад се прави препланиране плана на присъда, с която
задължително лишеният от свобода бива запознат чрез подпис. В конкретния случай има
негов подпис и е запознат.
АДВ.И.: В доклада на ИСДВР е посочено, че лишеният от свобода не може да
дефинира и разпознава проблемите си и личният си принос за възникването им. На друго
място е посочено, че той е склонен да избягва конфронтация. Тези две становища намирам
за противоречиви. Моля да ми изясните противоречието. И двете ли са верни, защото едното
отрича другото?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: Докладът не е писан от мен. Когато лишеният от свобода
избягва конфронтация, той по-скоро е задкулисен, манипулативен. При него е прикрит и
пасивната агресия. Това е неговият модел на поведение.
АДВ.И.: Разпознава ли си проблемите или не? Ако ги дефинира и разпознава бяга ли
от тяхното разрешаване?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: В момента говорим за оценка на риска. Това е
конфиденциален документ, с който работят само социалните работници. На база на това се
изготвя текущ доклад с подпис на началник сектор и на инспектор и на база на което се
изготвя план на присъдата, с който лишеният от свобода се запознава и се подписва.
Оценката на риска от рецидив е съвкупност от много неща, като се използва разговор,
наблюдение, работа в индивидуално корекционни техники, наблюдаване на трудови процес
8
навън и в общежитието, всичко това води след 1 година до едно препланиране и изписване
на текущ доклад, с който е достатъчно ръководството да се запознае, тъй като изискванията
в ГДИН са такива.
АДВ.И.: Известно ли ви е в колко от социално превъзпитателни дейности е участвал
подзащитният ми, за които други лишени от свобода са получавали награди, но той не?
СВИДЕТЕЛЯТ М. И. П.: За мен се спекулира в момента с името на инспектора и
администрацията на затвора. Не съм сигурна, че ако той е заслужил награда, би се лишил от
тази възможност.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председатлел, моля да направите забележка на
защитника на осъденото лице, който събира данни за нарушения на администрацията на
затвора.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕЖДАВА защитника на лишения от свобода
адвокат И., да задава въпроси по същество на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ЗНРНОД Н.В.К.: Нямам въпроси.
АДВ.И.: Нямам други въпроси.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ДР. Т. М.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме като писмени доказателства по делото
доказателствата, съдържащи се в личното досие на осъдения ДР. Т. М., справка от затвора –
град Плевен за изтърпяно наказание от ДР. Т. М., становище от затвора – град Плевен, както
и Експертна оценка на актуално и психично и емоционално състояние.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото доказателствата, съдържащи се в
личното досие на ДР. Т. М., справка от затвора – град Плевен за изтърпяно наказание от
същия, становище от администрацията на затвора – град Плевен във връзка с молбата за
условно-предсрочно освобождаване на осъдения, както и Експертна оценка на актуално и
психично и емоционално състояние.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания и доказателства. Да се приключи съдебното
следствие.
ЗНРНОД Н.В.К.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се приключи
делото.
АДВ.И.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се приключи делото.
9
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ДР. Т. М.: Нямам други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за приключване на
съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, намирам, че не са налице условията
за условно предсрочно освобождаване на ДР. Т. М.. Считам, че молбата не следва да бъде
уважена. От приложените по делото писмени доказателства, както и от депозирани днес
свидетелски показания, категорично може да се направи извод, че осъденото лице не е дало
достатъчно доказателства за поправянето си по смисъла на закона. Наистина има
положителна тенденция в неговото поведение. Бяха представените доказателства, за да се
удостовери участието на лишения от свобода в курсове и обучения, но те касаят най-вече
престоя му в град София. По време на престоя си в затвора в Плевен, категорично е
установено, че осъденото лице няма дисциплинарни наказания, но няма и награди, т.е. УПО
не се дава на всеки един, който е придобил формално право. Считам категорично, че липсва
едната от предпоставките на чл.70 от НК. Предвид дългия престоя в местата за лишаване от
свобода, все още рискът от рецидив по отношение на лишения от свобода е в средни
стойности. При това положение считам. че молбата следва да се остави без УПО.
ЗНРНОД Н.В.К.: Уважаеми господин председател, поддържам становището си, а
именно лишеният от свобода да не бъде условно предсрочно освободен. Планът на
присъдата все още не е изпълнен. Предстоят да бъдат провеждани спрямо него и други
програми за нагласите и мисленето м. Предвид показанията на свидетеля, считам че към
настоящия етап молбата за УПО не би следвало да бъде уважена.
АДВ.И.: Уважаеми господин председател, установи се че е налице първата
предпоставка на чл.70 от НК
Считам, че е налице и втората предпоставка на чл.70 от НК. Достатъчно доказателства за
това намирам в поведението на лишения от свобода в пенитенциарното заведение, тъй като
от работа са му са зачетени повече от две години, като е работил в зеленчукова градина, а
преди това е работил като обучаващ по компютърна грамотност и 2 години е завеждал
правната библиотека, като не се е отклонил от работа нито веднъж. В библиотеката имаше
разрешение в съботните дни, да работи, за да имат достъп повече лишени от свобода.
Именно за съвестно и отговорно отношение към работата си и подчертана
дисциплинираност към труда и задълженията си за активно участие в социални дейности и
дейности в затвора целящи превъзпитателен ефект е получавал награди и поощрения. Това е
10
видно от текста на заповедите, с който е награждаван. Тези заповеди са прикрепени към
неговото досието. Съзнателното, активно и честно отношение към труда е главен критерии
сочен в Постановление №7/07.06.1975 година на пленума на ВКС, където е изяснено в какво
точно се измерва и цени той, а именно полаган ли е редовно общественополезен труд,
чувства ли труда като свое морално задължение и какво е отношението му към
социалистическата собственост. Този регламентиращ документ, предвижда препокритие на
този критерии и ако осъждането е за първи път, да се постанови УПО, тъй като е достатъчно
да е започнал корекционния процес, а не да го е завършил напълно. Като положителен
принос затова соча трудовата му ангажираност, има изградени трудови навици и позитивни
отношение към труда, които обстоятелствата не са оспорени по никакъв начин. Налице са 16
броя награди, 6 удължени свиждания, 6 извънредни хранителни пратки, 4 извънредни
хранителни пратки и 6 писмени похвали като награди. Ангажиран е в общите мероприятия
и индивидуалните такива. Не участва в конфликти и нерегламентирани дейности, стреми се
към самосъхранително поведение, включва се във всички социални, възпитателни и спортни
дейности, в които е изпълнителен и дисциплиниран. Има положително отношение към
другите и няма оплаквания от съжителстващите с него в спалното помещение. Съвестно
изпълнява поставените задачи, снижена е оценката на риска, което е резултат от
позитивните промени в нагласите и поведението му. Представлява показател за
обнадеждаващ резултат от корекционната работа, формиран от напълно и реално
положителни резултати. Няма зависимости към алкохол и опиати, не пуши, не участва в
хазартни игри, ваксиниран е трикратно, което също сочи дисциплинираност. Няма други
осъждания, не поддържа контакти които биха го отклонили от поведение за спазване на
законите, както в самото пенитенциарно заведение, така и извън него. Не контактува с
криминални и маргинални личности, поставя си дългосрочни цели и полага усилия да усвои
знания и умения, с които да се вгради в обществото. Въпреки, че има висше образование и
добра професия и говори 4 езика, продължава да изучава китайски и норвежки езици. Наред
с това се самоподготвя за изпити, чете книги от библиотеката на затвора и не пропуска да я
посети за набавянето на литература за четене. Така той уплътнява свободното си време.
Налице са ресурси за ресоциализация, такива са жилищна обезпеченост, образователен ценз,
установени трудови навици, умения, работил е до постъпването си в мястото за лишаване от
свобода, има подкрепящи взаимоотношения с близките си. Полаганият от него труд в
затвора в Плевен е доброволен и неплатен, като такъв труд е полагал и в затвора в София,
като ясно и многократно е заявявал задоволството си, че от труда му малката затворническа
общност има чувствителна полза. Отгледаните плодове и зеленчуци се ползват в затвора и
са предпочитана здравословна храна. През зимата, когато не е сезон за земеделска работа,
лишеният от свобода изявява желание да се включи и го прави и в друга работа. Очевидно
не е капризничил по отношение на работа и не се е отклонявал от нея по време на
изпълнение на възложените му задачи. Честното отношение към труда, въпреки че е налице
в един продължителен период от време, с оглед трайно поведение и устойчиво отношение,
не е обсъдено в становището на затворническата администрация. То не е стимулирано с
награди, каквито награди се отпускат на другите лишени от свобода. Въпреки че такива
11
прояви са налице, те не са обсъдени в доклада на ИСДВР и в становището на
администрацията, с оглед настъпилите промени в мисленото и в отношението на ценностите
на обществото и създаването на устойчив модел на поведение, при който системното
полагане на труд е показател за поправяне. Нито едно от изброените обстоятелствата не
беше оспорено и не беше оборено. Затворническата администрация преднамерено подцени
и не посочи наличието на награди, непрекъсната и добросъвестната полагана трудова
дейност, липсата на наказания и спазването на режимните ограничения и коректното и
добро поведение. Те бяха неглижирани като незначителни и беше даден акцент на
отрицателни, субективно формирани оценки, които не биха били такива при целенасочено
включване в индивидуални и общи мероприятия за целево коригиране на проблемните зони
и съобразяване със съображенията на подзащитния ми, относно формирането на
препланирания план на присъдата и по-точно исканията му за включване в корекционни
програми, относно конкретните проблемни зони и подходящо мотивиране и насърчаване.
Предвид изложеното и като вземете предвид Резолюция №762 на Комисията към Съвета на
Европа, указваща да се дава УПО винаги щом се яви благоприятна възможност и прогноза за
това и че генералната и индивидуална превенция не следва да оправдава отказа за УПО,
моля да постановите вашия съдебен акт.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ДР. Т. М.: Желая да бъда условно предсрочно
освободен. Някой от нещата съм сигурен, че не са точните истини. Много пъти съм
разговарял със социалния инспектор и с началничката ми и сме коментирали въпроса за
вината. Те са ме питали обстойното защо съм направил това и какви са ми мотивите. Винаги
съм и отговарял честно. Това което съм направил, не е типично за мен. Обяснил съм си защо
го направил, няма как да коригирам стореното. Изтърпявам наказанието си и се старая по
някакъв начин да допринасям. Поведението ми съм сигурен, че е положително от
поведението на множество от лишените от свобода. Не съм конфликтен, далеч съм от
агресия. Неминуемо е понякога да повиша тон. Не се местя в други килии, защото има
много по-конфликтни от мен хора и аз избягвам общуването с тях. Това е самосъхранително
за мен. Старая се да запълвам свободното си време, защото аз рано или късно ще изляза и
трябва да имам някакви умения. За мен е проблем, че не съм стимулиран, няма как да се
развивам и да уча нещо ново. Писал съм молби, но такива обучения не се провеждат. Аз съм
с една единствена присъда. Няма как да поправя това нещо. Стоенето ми в затвора, не
допринася с нищо, не ми се дава възможност да докажа доброто си поведение, за по-добра
работа и за работа която аз умея. Участвам на градината, но тук се научих да държа мотика
и лопата. Не могат да очакват от мен висока ефективност. Поставен съм в ситуация, в която
нямам никакви перспективи. Убеден съм, че присъдата ще я изкарам до края без никакво
развитие за мен и никакъв шанс за нещо добро за мен, а това не е смисълът на
тълкувателното решение от 1975 година. Мен ме изкараха неапатичен, това не отговоря на
истината. Нямал съм емпатия към жертвата, не съм говорил емоционално, какво се очаква от
мен, когато коментирам това, да подскачам ентусиазиран, да издавам някакви викове като
индианец?! Аз съм разумен и спокоен човек. Говоря обикновено по един и същ начин. Това,
че мога да си призная вината, че мога да я обясня и не изпадам в някакви емоции, показва
12
само че за мен това е разбран проблем и не предизвиква някаква еуфория. Не знам какво
трябва да предизвика. Липсата на възможност за нещо положително, което да правя просто
ме обърква. Аз реално не знам как да изпълня плана на присъдата. На шлайфа писах молба и
ме бяха одобрили да започна работа, но ми казаха след това, че ще ме преместят в килията с
конфликтни хора. За мен това беше недопустимо. Предпочетох да напиша декларация, че
отказвам тази работа, при което оценката на риска ми беше завишена. Нямам контрол на
оценката на риска. На кога да се оплача?! Целта на УПО е да има благотворен ефект, да даде
възможност човек сам да се пази. Това, че не съм извършвал никакви престъпления в
затвора, само по себе си е факт. Наскоро социалния работник ме попитаха, дали ще направя
същото като излиза. Аз им отговорих, че ако веднъж сте направили голяма глупост и са ме
ударили през пръстите, ще направите ли същото, за да вземете доживотна присъда?! Аз съм
осъден за поръчково убийство. Да, извършил съм го, да, сгреших. Направих нещо, което не е
за моята личност. Не мога да върна това нещо назад, не мога да се извиня на жертвата.
Пише, че съм обвинявал друг човек за престъплението си. В това дело сме двама -
поръчител и извършител. Поръчителят е внук на жертвата. Аз съм един от малкото лишени
от свобода, който е давал интервюта пред медиите. Аз няма какво да крия и казвам и на
другите да не правят това което направих, защото е безсмислено и недопустимо. Не съм
силно вярващ, но си имам мой разбирания за нещата. Това което направих съм се чудил
дали аз съм го свършил. Парите изкушават изключително много. Който и да каже, че няма
мотив който да го накара да направи нещо грешно, ще сгреши. И аз сгреших. Моля да
уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото, изслуша страните в съдебно
заседание и съобрази Закона, приема за установено следното:
Осъденият изтърпява наказание по НОХД №451/2008 година на СРС, в размер на
ОСЕМНАДЕСЕТ години лишаване от свобода.
Начало на наказанието – 26.01.2012 година.
Към 27.01.2022 година лишеният от свобода е изтърпял фактически ДЕСЕТ години и
ЕДИН ден лишаване от свобода.
Неизтърпян остатък към 02.02.2022 г. – ЧЕТИРИ години ПЕТ месеца и
ШЕСТНАДЕСЕТ дни.
СЪДЪТ намира, че с оглед изложеното, към настоящия момент лишеният от свобода
не е дал доказателства за своето поправяне. Не са изпълнени целите на чл.36 от НК, поради
което молбата на лишения от свобода ДР. Т. М. следва да бъде оставена без уважение.
Не е налице едната от двете изискуеми в чл.70 от НК предпоставки за УПО на
лишения от свобода. Въпреки започнатия корекционен процес, не са налице доказателства за
поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода. От представените по делото
писмени доказателства, както и от разпита на свидетелката в днешното съдебно заседание,
се установява че при постъпването си в ЗОЗТ „Вит“, М. е включен в груповата работа
„Градинарство“, като добре изпълнява възложените му ангажиментите и поставените му
13
задачи. Включва се във всички културно масови и спортни мероприятия. Участва в турнири
по шах-мат и канадска борба, както и в конкурса свързани по време на изолация с есе.
Участва в клуб по интереси „Христо Ботев“ и сам измисля въпросите от викторината. В
затвора – София има награди, но има и наказания. На този етап няма награди и наказания в
затвора – Плевен. Има докладна записка срещу лишения от свобода М., за настройване на
останалите лишени от свобода, против работата в цех – шлайф и чугунени отливки към ДП
„ФЗД“ – ТП – Плевен и насаждане на негативно отношения към работния процес. По
отношение жертвата на престъплението лишеният от свобода М. не проявява емпатия, все
още липсва чувство за вина по отношение на стореното. Не поема отговорността за
извършеното правонарушение и вредата, която е причинил на жертвата си. Отрича
отговорността за собственото си криминално поведение, оправдава се за извършеното
правонарушение и прехвърля вината на другите. Смята присъдата си за несправедлива и
твърди, че не е получил справедлив съдебен процес. Склонен е да прояви агресивно
поведение в състояние на афект. Не се заема пряко с проблемите си и е склонен да избягва
конфронтация. Игнорира последствията от действията си, не разбира другите, корекционния
процес на този етап все още не е приключил. Планът на присъдата не е изпълнен, рискът от
сериозни вреди е със средни стойности.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода ДР. Т. М. за условно
предсрочно освобождаване от останалата част от наказанието лишаване от свобода.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на началника на затвора – град Белене и
Окръжна прокуратура – град Плевен за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд –
град Велико Търново в 7-дневен срок от днес с частна жалба или частен протест.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 14:15 часа.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
14