№ 199
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 18930/17.11.2023 г. по гр. д. № 20060/2023 г. по описа на
СРС, 74 състав, при участието на трето лице помагач – „Т.“ ООД, е признато
за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. А.
и И. И. А. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. А. и И. И. А. дължат солидарно на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1560,86 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №
122277, ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 283,46 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. върху
вземането за главница на цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
както и сумата в размер на 30,87 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62929/2022 г. по описа на СРС, 74
състав., като иска е отхвърлен за стойност на незаплатена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1560,86 лева до пълния предявен размер от
1649,37 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 283,46 лева
до пълния предявен размер от 288,30 лева, както и е отхвърлен иска за сумата
в размер на 6,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 367923/20.12.2023 г., подадена от И. И. А. и
В. Н. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност.
Въззивниците поддържат, че получената от тях сметка е неправилна, неточна,
изчислена в разрез с действащите правила и нормативни актове. Тя била
незаконосъобразна и необоснована, като следвало да бъде издадена въз основа
на реално ползваното количество топлинна енергия. Издадените фактури били
неясни и се основавали на погрешни данни. Освен това, през отоплителния
период 2019-2020 г. били въведени различни цени за топлоенергия вследствие
на корекция на цената на газа. Тези изменения до някаква степен били
отразени в индивидуалната сметка, но въпреки това съществувала неяснота
относно реално потребеното и дължимите суми. В тази връзка заявяват, че
оспорват посочения размер на претенцията. Освен това, неправилно била
определена сградната инсталация. Нарушена била Наредба Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването като неправилно загубите били възлагани
въз основа на всички абонати, а не само върху тези с неотчетени
индивидуални уреди. Начислена била и такса мощност на сградната
инсталация, която надвишавана със 60 %, освен това неправилно била
начислявана топлинна енергия за лира, каквато нямало конструктивно в
имота. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 20060/2023 г. по описа на СРС, 74 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
В. Н. А. и И. И. А., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че В. Н. А. и И. И. А. са собственици на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 122277 и е клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо тях. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят
дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците
не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 122277. В
исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2021 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът
3
не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1649,37 лева.
Поддържа, че за периода от 15.09.2020-31.10.2022 г. е изпаднал в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в
размер на 288,30 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в
размер на 30,87 лева – главница за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г.,
както и 6,42 лева – лихва за периода от 01.12.2019- 31.10.2022 г. Моли да бъде
признато за установено, че ответниците дължат солидарно тези суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 62929/2022 г. по описа на СРС, 74 състав. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците И. И. А. и
В. Н. А., с който заявяват, че оспорва предявените искова. Поддържат, че
изравнителната сметка за исковия период била неправилна и неточна,
изготвена в нарушение на действащите правила и нормативни актове и не
отразявала реално ползваната топлинна енергия. Фактурите, издавани от
„Топлофикация София“ ЕАД били неясни, а в процесния период била
променяна и цената на топлоенергията, като оставало обосновано съмнение за
реалния размер на дължимото и разминаването с реално изплатеното, т.е.
прихванатото от „Топлофикация София“ ЕАД. Объркване имало и с
въвеждането на нови цени със задна дата. Неизвестно останало реалното
потребление за исковия период. Неправилно била определена и сградната
инсталация върху проектната инсталирана мощност и като входно качество на
топлинната енергия. Посочените в индивидуалната сметка количества били
завишени. Неправилно загубите били възлагани върху всички потлебители, а
не само тези, на които не са отчетени индивидуалните разпределители. Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото
разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
62929/2022 г. по описа на СРС, 74 състав. По заявление от 18.11.2022 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на В. А. Н. и И. И. А. да заплатят солидарно
сумата от 1649,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от
18.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 288,30 лева,
4
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 30,87 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., заедно със
законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,42
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение, както исъдебни разноски в
заповедното производство.
С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изготвени заключение на съдебно техническа експертиза,
съдът е приел, че предявенят иск е основателен до размер на сумата от 1560,86
лева, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и
е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност,
както и че е извършено дялово разпределение от третото лице помагач.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 62929/2022 г. по описа на СРС, 74
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
5
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ответниците И. И. А. и В. Н. А. са собственици на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, като са го придобили по време на
брака си, както и че за този имот е открита партида при ищеца с № 122277.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика или титуляра на
вещно право на ползване, като са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното
предприятие. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с отговор
по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Направените от въззивниците доводи във въззивната жалба са свързани
с оспорване на количеството на доставената топлинна енергия, както и с
6
определяне на нейната стойност. В тази връзка в първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, както и заключение на
съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице, като е
съобразило събраните по делото писмени доказателства, е установило, че
общият топломер в абонатната станция е отчитан по електронен път всеки
месец, като отчетът е документиран, а от отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологични разходи (загуби на топлина в самата
абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея),
които са за сметка на доставчика, а чистото количество топлинна енергия,
което отивало при потребителите, се разпределяла между тях за отопление.
Установява се, че делът на сградната инсталация заедно с топлинна енергия,
отдадена от щранг лирите в сградата от общото количество топлинна енергия
за отопление на сградата по данни на ФДР за всеки от отоплителните периоди
е била от 60 % на сградната инсталация. Вещото лице е отразило
установеното, че в процесния имот радиаторите са демонтирани, а с решение
на общото събрание на етажната собственост е прието топлинната енергия от
щранг лирите да се прибави към топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, като абонатът не ползвал топлинна енергия за отопление, а само
за БВГ. Съдебно-техническата експертиза установява стойността и
количеството доставена топлинна енергия, както и че те са определени
съобразно действащите нормативни актове. По делото не са ангажирани други
доказателства, въз основа на които да се установи, че неправилно са
определени количествата топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
към която е прибавена и стойността на топлинна енергия, отдадена от щранг
лира и за БГВ, поради което и въззивната жалба се явява неоснователна.
Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 74 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
7
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18930/17.11.2023 г. по гр. д. №
20060/2023 г. по описа на СРС, 74 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК В. Н. А., ЕГН-
********** и И. И. А., ЕГН-**********, двамата от гр. София, ж.к. **** да
заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец № 23Б
сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.“ ООД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8